Съвместно съобщение до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите към всеобхватен подход на ес спрямо кризата в сирия

Конфликтът в Сирия се влошава с такава скорост през последните месеци, че хуманитарната катастрофа се разпространява из целия регион. Освен причинените човешки страдания този конфликт не само разрушава традиционната структура на сирийското общество, но също така сериозно застрашава стабилността на съседните държави — по-специално Ливан и Йордания, като липсва перспектива за край на конфликта в обозримо бъдеще.

В настоящото съвместно съобщение се предлага всеобхватен подход на Европейския съюз (ЕС) спрямо конфликта и неговите последици както в Сирия, така и в съседните ѝ държави.

От началото на конфликта сме свидетели на рязък спад на сигурността на хората, който се илюстрира с над 93 000 смъртни случая и 1,6 милиона бежанци по данни от юни 2013 г. По консервативни оценки 6,8 милиона души се нуждаят от помощ, 4,25 милиона са вътрешно разселени лица (ВРЛ), а Върховният комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) предвижда, че до края на настоящата година е възможно бежанците да наброяват 3,45 милиона. Ситуацията по отношение на правата на човека в Сирия също се влоши драстично. В доклада си от юни 2013 г. независимата международна Анкетна комисия на ООН за Сирия осъжда достигнатите нови равнища на жестокост на конфликта и за първи път документира систематичното налагане на обсади, използването на химически агенти и насилствените разселвания. Анкетната комисия припомня, че правителствените сили и свързаната с тях милиция извършват престъпления против човечеството, военни престъпления и груби нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право. Съществуват и доказателства за това, че антиправителствени въоръжени групировки извършват военни престъпления и други тежки нарушения, макар и не със същата интензивност и мащаб като тези, извършени от сирийските власти. През юни 2013 г. генералният секретар на ООН докладва на Съвета за сигурност, че както Свободната сирийска армия (за която се твърди, че набира деца войници), така и правителствените сили, в това число сирийските въоръжени сили, службите за разузнаване и милицията на режима, участват в груби нарушения на правата на децата.

Първостепенният приоритет на ЕС е да насърчава намирането на политическо решение, целящо прекратяване на насилието. С навлизането в третата година от кризата в Сирия и въпреки постигнатия от правителствените сили на Сирия известен успех по места, много вероятно е конфликтът да се проточи, като никоя от страните не успее да наложи убедително военно превъзходство. Досега няма особен напредък по постигането на консенсус в рамките на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН). Въпреки това постигнатото наскоро съгласие между държавния секретар на САЩ Кери и руския външен министър Лавров за възобновяване на преговорите въз основа на комюникето от Женева от юни 2012 г. и организиране на международна мирна конференция за Сирия („Женева II“) даде нов тласък на политическия процес.

Успоредно с усилията в политически план, ЕС мобилизира всички свои средства, за да допринесе за по-широк международен отговор. Съответно ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ. Към днешна дата от държавите членки и от бюджета на ЕС са заделени 678 милиона евро за хуманитарна помощ. Освен това ЕС мобилизира 175 милиона евро от други бюджетни инструменти, несвързани с хуманитарната помощ. Накратко, общата сума, заделена в отговор на кризата, вече надвиши 850 милиона евро. Дори и тази значителна сума обаче е недостатъчна за справяне с огромните и нарастващи хуманитарни нужди.

Основното предизвикателство, пред което е изправен ЕС при предоставянето на помощ, е сложната и опасна обстановка, в която международното хуманитарно право твърде често се пренебрегва. В съответствие с хуманитарните принципи ЕС работи с всички страни в конфликта, като изгражда по-тесни връзки с местните общности и техните местни съвети, за да спомогне за задоволяването на основните нужди, като тези от медицинска помощ, продоволствена сигурност, електричество, вода и други услуги. Тази помощ следва да се предоставя по всички възможни канали, за да достигне до своето местоназначение.

Последиците на дестабилизиращо действащия сирийски конфликт, който става все по-трудно предсказуем, се усещат отвъд границите на Сирия. Ливан и Йордания, които вече бяха изправени пред значителни предизвикателства преди началото на кризата, сега се намират в безпрецедентно положение, което застрашава вътрешната им стабилност. Турция и Ирак също са изправени пред потенциални политически проблеми, които са пряко свързани с етническата, религиозната и политическата принадлежност на бежанците, въпреки че относителният им социално-икономически капацитет за прием е по-висок от този на Ливан и Йордания.

Драматичното развитие и бързо растящите нужди налагат приемането на неотложен и всеобхватен пакет с ответни мерки, съобразен с предизвикателствата. Този пакет с ответни мерки следва да обединява политиките и инструментите на ЕС и неговите държави членки, за да отговори на непосредствените нужди от хуманитарна помощ по координиран и всеобхватен начин, да ограничи и намери изход от кризата в Сирия, да насърчи достъпа до правосъдие и търсенето на отговорност, да запази стабилността на съседните държави и да ръководи международните усилия за реконструкция в по-дългосрочен план след установяването на траен мир.

ЕС е в добра позиция, за да направи решителен принос, тъй като той може да се опре на i) здравите си политически отношения и влияние по отношение на различните заинтересовани страни, много от които очакват ЕС да играе решителна роля, ii) способността си да улеснява координацията и iii) опита си не само в предоставянето на хуманитарна помощ, но и по отношение на въпросите на сигурността, както и на фазата непосредствено след края на конфликта и фазата на реконструкция.

В настоящото съвместно съобщение се предлагат основните елементи на един всеобхватен отговор на ЕС на кризата, като едновременно с това се подчертават досега предприетите от върховния представител и Европейската комисия действия и инициативи.

1. ВСЕОБХВАТЕН ОТГОВОР НА ЕС

Всеобхватният отговор на ЕС следва да има за цел а) да подпомогне постигането на политическо решение, което води до траен изход от кризата, б) да предотврати регионалната дестабилизация поради пренасяне на конфликта в съседните държави, в) да реагира на драматичното хуманитарно положение и да окаже помощ на засегнатото население, г) да реагира на последиците на конфликта за ЕС и на негова територия.

ЕС следва да продължи да подкрепя активно усилията на САЩ/Русия за възобновяване на политическите преговори въз основа на комюникето от Женева от юни 2012 г. Върховният представител вече изрази силната си подкрепа за тези усилия. В тази връзка също така ЕС трябва да има готовност да предостави необходимата подкрепа на съвместния специален представител на ООН и Лигата на арабските държави, както и на ООН. С оглед на възможното организиране на конференцията „Женева II“ ЕС следва да направи съществен принос и да изрази стабилна позиция.

В рамките на подготовката за предстоящата конференция ЕС следва да работи в тясно сътрудничество със САЩ и Русия за създаване на условия, благоприятстващи водено от Сирия политическо уреждане на конфликта. Това ще наложи на първо място да се намери общ подход, що се отнася до представителите на двете страни, които трябва да бъдат легитимни и да разполагат с правомощия за поемане на ангажименти. Посредством наличните канали ЕС следва да насърчава и двете страни да вземат участие в преговорите на мирната конференция. ЕС има готовност да окаже помощ на различните групи от Националната коалиция на революционните и опозиционните сили на Сирия (Сирийската опозиционна коалиция) да се подготвят за конференцията.

ЕС следва да продължи съвместната работа със Сирийската опозиционна коалиция, като едновременно с това остане отворен за сътрудничество с други умерени групировки, които да подпомага в процеса им на конституиране като надеждни партньори. В своята подкрепа за Сирийската опозиционна коалиция ЕС следва да насърчава по-широко участие и да гарантира спазването на правата на човека.

В рамките на мирната конференция за Сирия ЕС следва да разработи мерки за изграждане на доверие, които да се прилагат постепенно с оглед насърчаване на: достъпа до хуманитарна помощ и осигуряването на безпрепятствен достъп за хуманитарните работници; зачитането на международното хуманитарно право; освобождаването на политическите затворници; завръщането на наблюдателите на ООН и постепенното прилагане на примирие.

В координация със САЩ и Русия ЕС следва да продължи дипломатическата си работа както с членовете на Съвета за сигурност на ООН, така и с други ключови държави от двете страни на конфликта, по-специално с Турция, Саудитска Арабия, Катар, Египет, Ирак, Йордания и Иран.

Сред основните участници са САЩ, Русия, Турция, Саудитска Арабия, Катар, Египет, Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Арабската лига. Ролята на Иран като част от политическото и военното уравнение ще трябва да бъде призната и подробно разгледана.

През юни 2012 г. в декларацията от Баабда, приета от всички основни политически сили, ливанските лидери се ангажираха да водят политика на ненамеса. Засиленото присъствие на Хизбула в Сирия обаче, както твърди — в защита на ливанския народ и светилища, както и доставките на оръжия и бойците в подкрепа на сирийската опозиция от страна на Ливан нарушават официална политика на ненамеса. Някои сирийски опозиционни групировки и Хизбула започнаха да се изказват по-остро в контекста на нарастващ брой трансгранични инциденти. ЕС осъди извършваните .... нарушения по отношение на в сирийския конфликт, и ще засили посланието, че всички в Ливан трябва да продължат да поддържат ангажимента за политика на ненамеса и да го спазват в пълна степен. Освен това, ЕС ще проучи възможностите за укрепване на капацитета на структурите за сигурност на ливанската държава като средство за подобряване на стабилността в Ливан и стабилността на региона като цяло.

Държавите от Персийския залив и Турция са важни партньори за намирането на трайно решение. ЕС ще продължи да взаимодейства активно с тези партньори, като подчертава необходимостта внимателно да се оценява всяко участие в конфликта и неговите последици, включително по отношение на крайните получатели на тяхната военна и политическа подкрепа. ЕС също така ще подчертае неотложната нужда от оказване на подкрепа за настоящите усилия за възраждане на Женевския процес и използване на наличните канали за доставка на невоенна помощ.

Заедно с всички партньори и участници ЕС ще продължи да набляга на спешната необходимост от политически процес и преговори с цел бързо прекратяване на конфликта и ограничаване на по-нататъшното му разпространение в региона.

1.3 Правосъдие и търсене на отговорност

От началото на кризата ЕС участва в многостранни форуми с цел да гарантира, че се предприемат действия по отношение на текущите и систематични нарушения на правата на човека, международното хуманитарно право и основните свободи. ЕС пое водеща роля, работейки в тясно сътрудничество с държавите от региона, в Съвета на ООН по правата на човека, за да бъдат свикани три специални сесии относно Сирия и да се създаде независима анкетна комисия на ООН.

ЕС следва да гарантира, че по отношение на неговите опасения във връзка с широкоразпространените нарушения на правата на човека се вземат мерки, които представляват неразделна част от процеса на прекратяване на конфликта. В утвърждаването на най-важните елементи от комюникето от Женева следва да се подчертае ангажиментът за търсене на отговорност и национално помирение, и особено нуждата от цялостен пакет за правосъдието в преход, включително обезщетение или възстановяване на жертвите на конфликта, както и стъпки в посока на национално помирение. ЕС следва също така да припомни необходимостта от предприемане на ефективни мерки за гарантиране на защитата на уязвимите групи, за да се предотвратят по-нататъшни нарушения.

ЕС трябва да продължи да отстоява позицията, че ако по отношение на опасенията за военни престъпления и престъпления срещу човечеството не се предприемат адекватни действия на национално равнище, със ситуацията трябва да се заеме Международният наказателен съд. Тъй като Съветът за сигурност на ООН може по всяко време да отнесе въпроса за положението в Сирия пред Международния наказателен съд, ЕС следва да продължи да призовава Съвета за сигурност на ООН спешно да разгледа всички аспекти от ситуацията в Сирия, включително този въпрос.

Като се има предвид колко важно е да се документират нарушенията, извършени на място, включително евентуалното използване на химични агенти и оръжия, както и колко важно е това, за да се гарантира ефективното търсене на отговорност от извършителите, ЕС следва да продължи да подкрепя анкетната комисия. Той следва също така да потвърди призивите си към сирийските власти да сътрудничат изцяло на анкетната комисия, включително като ѝ предоставят пълен, незабавен и неограничен достъп до сирийската територия. На анкетната комисия следва да бъде позволено да работи безпрепятствено също и в районите, контролирани от опозицията.

1.4. Санкции

ЕС започна да въвежда изключения от режима си на санкции, за да окаже подкрепа на опозицията и сирийското население. В този дух за икономически мерки в петролния, газовия и банковия сектор бяха въведени изключения, които следва да бъдат разрешени от компетентните органи на държавите членки. В хода на процеса на даване на разрешение ще се проведат консултации със Сирийската опозиционна коалиция. Изключенията следва да са в помощ на цивилното сирийско население, по-специално във връзка с решаването на хуманитарни проблеми, запазването на основни услуги, реконструкцията, възстановяването на нормална икономическа дейност или други граждански цели. Работи се за осигуряване на ефективно прилагане и за идентифициране на евентуални допълнителни изключения в полза на сирийското население. От 1 юни възможните доставки на оръжие за Сирия ще бъдат предмет на националните политики при строги условия, както е определено в декларацията на Съвета, приети на 27 май. Всеки друг вид помощ следва да е в съответствие със заключения на Съвета по външни работи от месец май и съществуващата рамка на ЕС (обща позиция относно контрола на износа на оръжие).

Растат опасенията във връзка с данните за използването на химически и биологични оръжия в Сирия. ЕС ще продължи да призовава инспекторите на ООН да бъдат допуснати в страната, за да разследват всички подобни твърдения. С цел предотвратяване, откриване и реагиране на такива опустошителни събития с потенциално смъртоносни последствия за населението в региона, в момента ЕС проучва възможните варианти за евентуална по-нататъшна координация и сътрудничество с държавите −членки на ЕС, съответните международни органи (Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси, Международния комитет на Червения кръст, Световната здравна организация, Интерпол и Организацията за забрана на химическото оръжие) и стратегически партньори.

Осъществените наскоро с администрацията на САЩ контакти, насочени към засилване на координацията между ЕС и САЩ в областта на ХБРЯ (химични, биологични, радиологични и ядрени материали), особено във връзка със конкретната подкрепа за Йордания, представляват положително развитие и показват ползата от засиленото сътрудничество в тази област.

ЕС ще продължи да отправя призиви към Сирия да се присъедини към Конвенцията за химическите оръжия, както и спешно да ратифицира Конвенцията за биологичните оръжия. ЕС припомня, че всяко използване на химическо оръжие от който и да е и при каквито и да е обстоятелства би било осъдително и в пълно противоречие с правните норми и стандарти на международната общност. Сирийските власти носят особена отговорност за това да гарантират сигурното съхранение на химическите си оръжия до унищожаването на последните, което да е удостоверено от независима страна, както и че няма да се допусне тези оръжия да попаднат в ръцете на друга държава или недържавна организация.

Комисията отпуска допълнителни 400 милиона евро през 2013 г. за хуманитарна помощ и друга икономическа помощ и помощ за развитие за задоволяване на спешните нужди и справяне с последствията от кризата в Сирия и съседните държави, по-специално Ливан и Йордания. За тази цел ЕС ще използва съществуващи резерви и ще извърши преразпределяне на средствата за външна помощ. Държавите в региона се нуждаят от хуманитарна помощ, помощ за реакция при кризи и подпомагане по линия на сътрудничеството за развитие, за да окажат помощ на бежанците и на другите лица, нуждаещи се от закрила, на приемащото население, както и за да подпомогнат здравните и образователните системи, който са достигнали границите на своя капацитет.

Комисията насърчава агенциите на ООН,НПО, международните организации и другите донори на помощ да отредят приоритет на операциите за оказване на помощ, да насочат действията към най-уязвимите групи, и да засилят координацията, за да се оптимизира използването на наличното финансиране. Създаването на доверителен фонд на ЕС за Сирия може да се предвиди на по-късен етап като средство за привличане и координиране на участието на всички донори от ЕС и другите заинтересовани донори.

Ще бъдат положени всички усилия, за да се гарантира, че планирането и осъществяването на отговора на ЕС са актуални спрямо събитията на място. Това включва прегледа на всички инструменти за външно подпомагане, използването на ускорени процедури за реакция при кризи за икономическа помощ и помощ за развитие (различна от хуманитарната) в най-засегнатите съседни държави, както и възможността за макроикономическа подкрепа.

Комисията вече предложи да предостави макрофинансова помощ от ЕС в размер до 180 милиона евро на Йордания. Тя също така ще обмисли възможността за мобилизиране на други инструменти на ЕС в допълнение към операциите, които вече са планирани.

През последните пет години 344 сирийски студенти и академични кадри са се възползвали от схемата „Еразмус Мундус“ на ЕС; освен това до момента през 2013 г. стипендии са били отпуснати на 21 сирийски студенти (включително разселени студенти) , а около 40 студенти следва да получат нови стипендии през академичната 2013—2014 г. академична година. Комисията и държавите членки следва да гарантират, че ще се намерят подходящи решения за тези студенти при изтичане на срока на техните стипендии, по-специално за да се избегне сценарий, при който те са принудени да се върнат в Сирия. Комисията ще продължи да предлага стипендии на сирийски студенти, принадлежащи към бежанските групи и ще намери начини да увеличи техния брой.

ЕС потвърждава принципа на зачитане и защита на световното културно наследство и изразява дълбоката си загриженост във връзка с причинените щети на предмети на културата, археологически обекти и паметници от незаменима историческа стойност в Сирия.

ЕС също така ще засили своята публична дипломация с държавите в региона и международните партньори, както и с широката общественост, за даосъществява адекватна комуникация относно действията на ЕС в отговор на кризата в Сирия и за да спомогне за това да се гарантира, че другите донори изпълнят своите задължения и ангажименти за отпускане на финансиране.

От началото на кризата през април 2011 г. до края на 2012 г. близо 32 000 лица, които твърдят, че са сирийски граждани, са подали молба за закрила в ЕС, като до този момент на 2013 г. се очакват още 7 500 души. Понастоящем изглежда съществува общ консенсус, че сирийците, намиращи се в ЕС не следва да бъдат връщани в Сирия, независимо от правния им статут. Наскоро, върховният комисар за бежанците, призова в писмо, адресирано до Комисията и държавите членки, за прием по хуманитарни причини на 10 000 сирийски бежанци от държавите от Близкия изток и Северна Африка и за преселване на допълнителни 2 000 сирийски граждани, предимно особено уязвими бежанци, включително сериозни медицински случаи и лица с увреждания. Комисията призовава държавите членки да дадат положителен отговор на настоящата покана, като предоставят места за преселване или прием по хуманитарни причини на тези хора. В допълнение, Комисията призовава държавите членки да бъдат щедри при предоставянето на хуманитарни визи на лицата, разселени вследствие на сирийската криза, които имат членове на семейството на територията на ЕС, и също така да приемат всички сирийци, които пристигат на външните граници на Съюза. Понастоящем единадесет страни, които са част от шенгенското пространство изискват от сирийските граждани визи за летищен транзит. С оглед на настоящите обстоятелства Комисията счита, че не е целесъобразно Сирия да се добави в общия списък на държавите, които са предмет на изискване за виза за летищен транзит, както беше поискано от някои държави членки в рамките на текущото годишно преразглеждане на националните изисквания за притежаване на виза за летищен транзит.

Освен това, като се ръководи от оценката на ВКБООН на положението на място, Комисията е готова да обмисли предприемането на допълнителни мерки, които може да са необходими за облекчаване на тежестта, породена от непрекъснато по-нарастващия брой бежанци, намиращи се понастоящем в съседните на Сирия страни. Освен това Комисията въвежда регионална програма за закрила, която ще влезе в действие до края на 2013 г., насочена към укрепването на дългосрочния капацитет на съседните на Сирия държави, за да им помогне да се справят с бежанците в съответствие с международните стандарти. Програмата, със сегашния си общ бюджет от над 13,2 милиона евро, от които 10 милиона евро от бюджета на ЕС, а останалите 3,2 милиона евро от държавите членки, които възнамеряват да участват, ще включва както елементът силна защита, като регистрация, изграждане на административен капацитет и застъпничество, така и действия в пряка полза на бежанците, например подобряване на достъпа до някои социално-икономически права, като образование или здравеопазване. Точният му обхват ще зависи от готовността на приемащите съседни на Сирия страни да участват в някои дейности.

Накрая, Комисията възнамерява да продължи — заедно с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището — обсъждания с държавите членки относно положението на сирийското население в ЕС, за да осигури по-голяма степен на сближаване между подходите на държавите членки към третирането на сирийците, търсещи убежище, и по-специално по отношение на оценяването на техните молби за убежище.