Свободно движение: работниците от осем държави-членки, които влязоха в ес през 2004 г., вече разполагат с пълни права

Брюксел, 28 април 2011 г.

В реч пред конференция в Будапеща, посветена на пазара на труда, комисарят на ЕС за заетост, социални въпроси и социално приобщаване Ласло Андор приветства края на преходния период. „Премахването на тези последни пречки пред работниците от ЕС-8 е отлична възможност не само за отделните граждани, но и за целия Европейски съюз. Мобилността е основен двигател за ръст на заетостта, а в държави като Германия и Австрия с нейна помощ ще бъде преодолян сериозен недостиг от квалифицирана работна ръка и ще се запълнят свободни работни места“.

В рамките на Договора за присъединяване от 2003 г. и в отговор на тревоги за отрицателния ефект, който пълното прилагане на законодателството на ЕС за свободно движение на работници би могло да окаже върху пазара на труда и социалната обстановка в тогавашните 15 държави-членки на ЕС, беше постигнато споразумение за седемгодишен преходен период, през който държавите постепенно да осигурят свободно движение на работници.

Някои държави-членки от самото начало отвориха трудовия си пазар за работници от ЕС-8. Само Германия и Австрия (и в по-малка степен Обединеното кралство с изискването за регистрация в британската Схема за регистрация на работниците) не приложиха европейското законодателство за свободно движение на работници от държавите от ЕС-8 до самия край на седемгодишния период.

С изтичането на преходния период Комисията констатира, че първоначалните страхове от масов приток на работници от изток са били преувеличени. Според изводите в двата доклада на Комисията от 2006 и 2008 г., в които въздействието на свободното движение на работници се разглежда в контекста на разширяването, работниците от тези държави са изиграли извънредно положителна роля за икономиката на държавите-членки, без да предизвикат съществени сътресения на местния трудов пазар. Напротив, те значително са допринесли за устойчив икономически растеж. Присъствието им не е задълбочило безработицата, нито е довело до намаляване на заплатите, а отвореният пазар на труда е подпомогнал усилията за изкореняване на нерегламентирания труд.

Данните сочат относително ограничен приток на работници от държавите от ЕС-8. Техният брой рязко се е увеличил, особено в някои държави-членки, като Ирландия и Обединеното кралство — от близо един милион души през 2004 г. (или 0,3 на сто от общия брой на населението) през 2010 г. те са достигнали 2,3 милиона (или 0,6 на сто от общия брой на населението). Въпреки това делът им е нисък в сравнение с 19-те милиона граждани на страни извън ЕС, постоянно пребиваващи в държавите от ЕС-15 (чийто дял е малко под 5 на сто от общия брой на населението).

Комисията не очаква голяма нова вълна от работници от ЕС-8 да залее държавите от ЕС-15 след 1 май 2011 г. Според прогнозите към момента общият брой граждани на държави от ЕС-8, живеещи в държавите-членки на ЕС-15, ще се увеличи до 3,3 милиона души през 2015 г. и 3,9 милиона през 2020 г., като делът им от общия брой на населението ще нарасне от 0,6 на сто към днешна дата на 0,8 на сто през 2015 г. и ще достигне малко по-малко от един процент от населението през 2020 г.

Не се очаква и масов приток на работници в Германия и Австрия. В бъдеще мобилността вероятно ще представлява положителна тенденция в тези държави, особено като се има предвид, че там се отчитат едни от най-ниските нива на безработица и най-голям брой свободни работни места.

Договорът за присъединяване от 2003 г. даде възможност на държавите-членки в рамките на седемгодишен преходен период да ограничат правото на работници от осем от десетте държави, които станаха членки на Съюза през 2004 г. (Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Словения, или ЕС-8), свободно да работят на територията на друга държава-членка.

Целта на тези преходни разпоредби бе да се даде възможност на държавите-членки постепенно и поетапно да осигурят свободно движение в рамките на договорения период, за да се избегнат сътресения на пазара на труда, предизвикани от внезапен прилив на работници след присъединяването на новите държави към ЕС. Подобни преходни условия са били приложени при повечето разширявания на ЕС. При преходните разпоредби от 2003 г. бяха въведени три етапа (2+3+2 години), през които влязоха в сила различни и все по-строги изисквания по отношение на условията, при които държавите-членки можеха да ограничат достъпа до пазара на труда. Същевременно държавите-членки имаха възможност по всяко време да отворят трудовия си пазар. Обикновено тези от тях, които ограничиха достъпа до местния пазар на труда, използваха схеми за разрешително за работа.

Три държави-членки – Ирландия, Обединеното кралство и Швеция, отвориха трудовия си пазар още на 1 май 2004 г., а останалите 12 ограничиха достъпа до местния пазар на труда. Три държави-членки от ЕС-8 – Унгария, Полша и Словения, на свой ред въведоха реципрочни мерки и ограничиха достъпа до местния пазар на труда за граждани на държавите-членки, ограничили достъпа до трудовия си пазар за техни граждани.

По време на втория етап, т.е. през трите години от 2006 до 2009 г., работниците от ЕС-8 постепенно получиха право на свободен достъп до трудовия пазар на още осем държави-членки — Гърция, Испания, Португалия, Финландия и Италия през 2006 г., Нидерландия и Люксембург през 2007 г. и Франция през 2008 г., а Словения и Полша отмениха реципрочните мерки.

От началото на заключителния трети етап, който започна на 1 май 2009 г., още две държави-членки — Белгия и Дания, премахнаха ограниченията и отвориха трудовия си пазар за работници от ЕС-8, а Унгария прекрати реципрочните мерки. Така през последните две години от преходния период само две държави-членки — Германия и Австрия, продължиха да прилагат значителни ограничения в достъпа до местния пазар на труда.

Доклад от 2006 г. относно първия етап от преходните разпоредби по отношение на страните от ЕС-8

Уебсайт на Генералната дирекция, имаща отношение към този въпрос