Съвременна динамика на карстовите процеси в моделни карстови геосистеми чрез хидрометричен и хидрохимичен мониторинг

Евгени Георгиев Балтаков

докторант при ГИ-БАН

Секция Физическа география

1. 
   Въведение
   

1. 
   Актуалност на темата
   
2. 
   Обект и предмет на изследване
   
3. 
   Цел и задачи
   

2. 
   Методология и изученост на проблема
   

1. 
   Теоретико - методологична постановка на изследването и мониторинга на карстови геоситеми в аспекта на теорията на системите
   
2. 
   Изученост на моделните карстови геосистеми
   
3. 
   Методика на изследване
   

3. 
   Информационна обезпеченост на изследването
   

1. 
   Налична база данни (статистически, картографски, количествени и качествени показатели и др.)
   
2. 
   База данни от собствени наблюдения, измервания, анализи, снимки
   
3. 
   Систематизирана база данни в ГИС среда
   

4. 
   Анализ на динамиката на карстовите процеси чрез хидрометричен мониторинг
   

1. 
   Режимни характеристики на прихода и разхода на води в карстовите геосистеми (валежни количества, извори, речни течения, инфилтрационни капчуци и др.)
   
   1. 
      Срокове на наблюдение и методи на измерване
      
   2. 
      Сравнителен анализ между изследваните моделни карстови геосистеми
      
2. 
   Хидрометричният анализ като основа за мониторинг на динамиката на карстовите процеси
   

5. 
   Анализ на динамиката на карстовите прочеси чрез хидрохимичен мониторинг
   

1. 
   Режимни характеристики на химичния състав на карстовите води
   
   1. 
      Срокове на наблюдение и методи на изследване в полеви и лабораторни условия
      
   2. 
      Сравнителен анализ между изследваните карстови геоситеми
      
2. 
   Хидрохимичният анализ като основа за мониторинг на динамиката на карстовите процеси
   

6. 
   Място на хидрометричния и хидрохимичния анализ на карстови процеси в комплексния мониторинг на карстови геоситеми с оглед на оптимизационни решения за устойчивото им развитие
   
7. 
   Изводи
   
8. 
   Литература
   

1. 
   Въведение
   
   1. 
      Актуалност на темата
      

2. 
   Обект, предмет, цел, задачи на изследването
   

Природната забележителност “Маарата” включва най-голямата бигорна каскада в България – Крушунските водопади. Именно заради тях и “Крушунската” геосистема се явява главна за защитената карстова територия

В защитената местност “Триградско Ждрело” основният разглеждан обект е електрифицираната туристическа пещера “Дяволското гъло”, която е и главната моделна геосистема в разглежданата територия.
Предмет на изследването е съвременната динамика на карстовите процеси в горепосочените моделни карстови геосистеми, чрез хидрометричен и хидрохимичен мониторинг. С тези два способа може да се определи скоростта на натрупване или разрушаване на карста и последствията от това за цялата геосистемаа. За последното доказателства могат да се намерят чрез мониторинговите изследвания. Мониторингът като понятие представлява наблюдение, отчитане, анализ и оценка на даден процес, явление или съвкупност от явления. Чрез извършването му се проследява изменението на един или повече компоненти, но за по-голяма ефективност на проучването се предпочита второто, като по този начин се придобива по-пълна представа за цялостната ситуация в дадената територия и могат да бъдат взети навременни мерки за оптимизация. Отчетените стойности могат да регистрират точния момент на промяна в геосистемата. Това става при повишаване или понижаване нивото на един или няколко елемента.

Целтта на изследването е проектиране, експериментиране и съставяне на модел за комплексен мониторинг на карстовата Брестнишка геосистема. Хидрометричният и хидрохимичният способ се явяват главни за изследването. За постигането на тази цел са поставени следните задачи:

• 
  разработване и верификация на методика за мониторинг, на базата на световния и местния опит.
  
• 
  провеждане на мониторингови изследвания и измервателни мероприятия (самостоятелни или под ръководството на специалисти в областта на тези изследвания).
  
• 
  сравнение на данните и получените резултати при четирите моделни карстови геосистеми.
  
• 
  анализ и интерпретация на динамиката на карстовите процеси от хидрохимичния и хидрометричния мониторинг.
  
• 
  съставяне на систематизирани картни материали и изображения в ГИС среда.
  

Изборът на настоящата тема бе свързан с интересът ми към комплексното изследване на карстовите геосистеми и слабо проучения в това отношение Брестнишки район, който в същото време е разположен и в близост до София. Теренните проучвания и цялостното изследване са част от разработването на проект на тема “Разработване на експериментален модел на комплексен мониторинг за устойчиво развитие и управление на защитени карстови територии” (2009-2011), финансиран от българскиия Фонд “Научни изследвания” (договор No ДО 260.02/18.12.2008) с базова организация- Географски институт на БАН. Авторът изказва благодарност към целия колектив на проекта, като в това и на научния си ръководител ст. н. с. М. Йорданова и се надява чрез настоящия дисертационнен труд и работата на екипа да осигури комплексни решения и резултати при и интердисциплинарното изучаването на карстовите територии.

1. 
   Андрейчук, В., П. Стефанов. Карстовите геосистеми и принципите за опазване на карстови територии. „ГЕОграфия 21”, 1, 2006, стр. 5-11.
   
2. 
   Антонов, Хр., Д. Данчев. Подземни води в България. ДИ „Техника”, С., 1980.
   
3. 
   Йорданова, М., М. Чубриева. Динамика на водообмена в Крушунската и Триградската карстови геосистеми.
   
4. 
   Йорданова, М., М. Чубриева. Сравнителна характеристика на карстовите геосистеми в Деветашкото плато и Триградския район. БАН, Проблеми на географията 1, С., 1995.
   
5. 
   Йорданова, М., Ст. Велев. География и природоползуване. „Наука и изкуство”, С., 1985.
   
6. 
   Кочев, Г. Находки от праисторическия човек в ловешките пещери. „География”, XIV, No 10, 1964.
   
7. 
   Миков, В., Н. Джамбазов. Деветашката пещера. БАН, С., 1960.
   
8. 
   Михова, Д., П. Стефанов. Проектиране на информационна система за функционално моделиране на карстова геосистема. „Проблеми на географията”, 2, 1993, стр. 68-82.
   
9. 
   Стефанов, П. Първа координирана среща по международен проект за комплексен мониторинг на защитени карстови територии. „ГЕОграфия 21”, 4, 2009, стр. 57-63.
   
10. 
    Христова, М. и др. Деветашко плато. Биографски каталог. ИК „Сема РШ”, С. 2002.
    
11. 
    Яранов, Д. и др. Карстовите подземни води в България. ДИ „Техника”, С., 1959.