Съвременни аспекти на педагогическите принципи в катехезите



страница1/3
Дата01.02.2018
Размер393.07 Kb.
  1   2   3
СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ НА

ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ПРИНЦИПИ В КАТЕХЕЗИТЕ

НА СВ. КИРИЛ ЙЕРУСАЛИМСКИ


Православието е вътрешно качество на Църквата. Затова съхранението на вероучителната истина, богослужебното и йерархическо устройство и принципите на духовен живот са непрекъснато и неотменно пребиваващи в Църквата от апостолски времена. Основните катехизически принципи на св. Кирил Йерусалимски са неотменна част от това вечно актуално наследство. Тяхното изследване и прилагане в съвременните условия е жизнено необходимо, когато става дума за определяне на общите принципи на въцърковяване, когато този процес се осмисля методологически, определят се желаните цели, задачи и мястото на църковното възпитание в живота на съвременната Църква.

Принципът за основаване на катехизацията върху Свещеното Писание, който св. Кирил Йерусалимски осъществява в своите катехези 1, е винаги актуален и основен в изучаването истините на вярата. Според него Свещеното Писание на Стария и Новия Завет трябва да бъде основен критерий на познанието за вярата 2, за познанието на Христа 3, за приемане и прослава на Светия Дух 4.

Задачата на катехизацията днес е да помогне както на църковната общност, така и на отделния вярващ да достигне до зрялост във вярата, което изисква активизиране на волята, на чувствата и на интелекта. Последната е свързана с постепенно усвояване на всички богооткровени истини, най-важен източник на които е именно Свещеното Писание. Според еп. Антоний Длугош “правдивото разкриване на Бога зависи от правилното разбиране на библейската киригма, Божия призив и катехезата, адресирана към катехизираните. Библейската киригма отразява Божия план за спасението, представен в Свещеното Писание” 5. Бог се разкрива пред човека, за да приеме той Неговата любов и оцени своя живот през призмата на Божието учение. Катехизаторите са длъжни правилно да проповядват киригмата на спасението. “Прочитането” на киригмата изисква, преди всичко, сериозна библейска подготовка и използване критериите на библейската херменевтика. Вестта за спасението е адресирана винаги към човека, затова възвестяващият словото Божие трябва да му остане верен. 6 Това условие ще бъде изпълнено само тогава, когато по време на катехизацията се засягат въпросите, отнасящи се и до всекидневния живот на тези, към които е отправено словото Божие, използва се адекватен език на катехизация и методи и пособия, съответстващи на възприемателните способности на обучаваните.

Животът според Евангелието, изграден върху стройна йерархия на християнските добродетели, не може да бъде постигнат без познаване на Свещеното Писание. Влизането в Църквата изисква твърдо изясняване на евангелските ценности. Катехизацията е призвана да съотнесе Евангелието с църковната традиция, да направи това съобразно конкретния човек, като му даде ориентир в богатата църковна култура. Интерпретацията на екзистенциалните проблеми на катехумените, основана на словото Божие, трябва да им помогне да вземат конкретни решения. Плодотворността на учителната мисия зависи от рефлексията на участниците в групата, от тяхната мотивация, от емоционалния им отклик и конкретни дела. Катехизацията и в миналото, и днес изпълнява своята задача само тогава, когато има в центъра си словото Божие и по адекватен начин го прави достояние на съвременния човек.

Акцентът върху приемствеността на християнството от Стария Завет е важен аспект във всяка катехизация, основана на Свещеното Писание. 7 Както отбелязва проф. Славчо Вълчанов “месианските предсказания, надеждата за Изкупител от библейска древност се сбъдват с пълна сила в историческата личност на Иисуса от Назарет, Който за всяко вярващо в Христа сърце е Спасител и Богочовек” 8. Св. Кирил Йерусалимски обръща нееднократно вниманието на катехумените към това свидетелство: “Всичко, което се отнася за Христа, е написано, и няма нищо съмнително; защото нищо не е без свидетелство. Всичко написано в Пророческите книги... е написано ясно от Светия Дух” 9.

В съвременната православна вероучителна дейност съществува известна опасност от пренебрегване на образователното съдържание, което представя Свещеното писание на Стария Завет. Според Яков Кротов, “акцентът върху Новия Завет стига понякога до там, че на катехумените се забранява да четат Стария Завет, а от Новия се препоръчва само Проповедта на планината или само синоптическите евангелия.” 10 Той правилно отбелязва, че зад тези ограничения стои опасението да не се съблазни човек от Стария Завет, стремеж да се обяснява всичко от простото към сложното – от нравствеността към чудесата и т.н. Но преподаването на старозаветното Писание трябва да се съобразява като изразна форма с човешката немощ. Това има предвид и св. Йоан Златоуст, когато говори за необходимостта и наличието на божествено “снизхождение” – synkatabasis. Проф. Сл. Вълчанов отбелязва в тази връзка, че “ако старозаветното Откровение не бе ни удостоило със “снизхождение”, т. е. ако не ни говореше по човешки начин (антропоморфично), ние не бихме разбрали нито една от неговите дълбоки по съдържание и възвишени по цели истини” 11.

Според Я. Кротов смисълът на обръщането към Стария Завет още при първите стъпки в Църквата се състои в това, че Стария Завет е в по-голяма степен съ-природен с човешката душа, отколкото Новия. Затова и хората не остават равнодушни към старозаветните престъпления, противоречия, съвместяването на благодат и строгост, понеже всичко това е живо в собствените им души. Той твърди, че за съвременния човек е по-лесно да се влезе в Новия Завет чрез Стария – както това е било и с юдеите. Авторът с основание отбелязва, че „трябва да се страхуваме не от Стария Завет, а от старозаветния човек в оглашавания. И да му даваме да чете разказите за грехопадението, за Иов, пророческите книги и премъдрости.” 12

Изучаваното старозаветно съдържание се нуждае не само от естественоисторическо, а преди всичко от духовно-нравствено разясняване, като се акцентира на предобразното значение и новозаветно разбиране на разказите за Сътворението, Потопа, Содом и Гомор, Египетския плен, Изхода от египетското робство, 40-годишното пребивание на израилския народ в пустинята и т.н. Излагат се най-важните събития в светлината на отпадането на човечеството от Бога и очакването на Христа, приготовлението на хората за Неговото идване. Старият Завет, а не историята на еврейския народ, като такава, се дава като въведение в Новия Завет.

При осъществяването на катехизация, основана на Свещеното Писание, е необходимо е да се спре вниманието и върху библейските събитията, отразени в църковните молитвословия, да се обясни и покаже как и защо древноеврейските събития намират отражение в нашето православно богослужение. Имайки значение за разкриване на по-дълбокия смисъл и порядък на богослужението, това ще приближи богослужебните текстове към разбирането на учащите се.

В произведенията на църковните отци и учители на Църквата нееднократно се подчертава, че Свещеното Писание е основен критерий за всичко, казано от тях. Св. Кирил Йерусалимски също подчертава, че за всичко, което говори, има свидетелства от Свещеното Писание. Затова и днес, когато разсъждаваме за вярата, за Христа, за Светия Дух, винаги словото Божие трябва да бъде основен критерий на познанието и цялата катехизация да се основава на Свещеното Писание на Стария и Новия Завет.

Несъмнено съвременната библейска катехеза изисква и систематическо съсредоточаване на учението и духовния живот около Христа. Именно по време на катехизацията трябва да бъде направена духовна връзка с Христос, за да може, по думите на полския професор по катехетика еп. Антоний Длугош, “катехуменът не само да научи за Него, но и да се присъедини към Неговите ученици и да Го последва”13. В центъра на катехизацията, основана на Свещеното Писание, е срещата и единението с живия Бог. Това обуславя непреходността в прилагането на принципа за христоцентричност, който е в основата на всички катехези на св. Кирил Йерусалимски. Както правилно забелязва архим. Вениамин Микле 14 Иисус Христос е основата и критерият, върху който св. Кирил гради духовния живот на своите катехумени.

Благодарение на тази христоцентричност може да се вникне в “трансисторическата значимост на истините, произтичащи от догмата за нетварната Таворска светлина” 15. Катехизацията в този контекст трябва да приведе човека не само до среща с Иисус Христос, но и до единение и непосредствено общение с Него. Защото единствено Той може да приведе към Любовта на Отца в Светия Дух и към участие в живота на Светата Троица. Именно днес, в условията на съвременния секуларизиран неправославен свят, е особено важно да възпитаваме христоцентричност в цялостния светоглед на нашите ученици.

Катехизацията е преди всичко проповед за Христа, за Неговото учение и спасително дело. Тя открива на света Тайната за Христа, затова в нейния център е именно Господ Иисус Христос, Който спасява всеки човек. И в наши дни Той действа в Църквата чрез словото и Литургията, затова и катехезата изисква присъствието на христологичен елемент. Но когато се говори за Христос, е необходимо с особено внимание да се следи да не се изпадне в историцизъм, а от друга страна – да се преодолее представянето на Божествените истини само въз основа на догматическото учение (така наречения догматизъм) и на Господ Иисус Христос изключително в ролята на Учител или Законодател (така нареченото морализаторство). Според еп. Антоний Длугош 16 избягването по отношение на личността на Иисус Христос на историзма, догматизма и морализаторството ще помогне на вероучителя да приведе учениците си към лична среща със Спасителя, Който предлага на всеки човек да Го последва 17.

Същността на християнския живот е съвършената радост за Христа Възкръсналия, придобиването на Светия Дух и общение в Него. Затова катехизацията трябва да стане училище на радостното преживяване на вярата 18, радост, в чийто център е Христос. В това отношение е важно свидетелството на вероучителя. Той може да стане за учениците истински свидетел на вярата, ако е приел да следва Христа в собствения си живот. Така върху основата на личния опит ще му е известно, че Христос е в лично общение с всеки и това общение е източник на радост и сила за постоянно самоусъвършенстване в духа на Евангелието.

Осъществяването на принципа за христоцентричност в катехизацията днес предполага също всеки катехизатор, независимо от своя статус, да проповядва преди всичко Христовото учение и живот. 19 В хода на църковната катехизация се изисква предаването не на редица частни, макар и авторитетни мнения, а преди всичко – Христовото учение.

Принципът за христоцентричност на катехизацията е тясно свързан и с осъзнаването от страна на катехизатора на факта, че в Църквата съществува само един учител – Господ Иисус Христос. Всички останали, независимо дали се учат или учат другите, всъщност са само ученици, и то през целия си жизнен път. Педагогическото усърдие трябва да има ясни граници и да отстъпва пред тайнствения промисъл Божий. Колкото и да е голяма съблазънта да се възпитават себеподобни, център на всичко трябва да бъде Христос.

Съсредоточеността на живота в Евхаристията е кулминационна точка в осъществяването на принципа за христоцентричност в Църквата. В ранната Църква катехуменатът се отъждествявала с подготовката към Кръщението и Евхаристията. Днешната практика значително се отличава от древната традиция. Затова е важно съвременната катехизация да влезе отново в по-тясна връзка с тайнствата, за да не приеме формата на чисто теоретизиране.



Принципът за църковност на катехизацията, изведен от св. Кирил Йерусалимски, е основан на ясното разбиране, че не е възможно пълноценно въцърковяване без участие в християнската общност. 20 Въцърковяването е въвеждане именно в живота на църковната общност. “Църквата – пише Аксаков – според учението на Апостолите, е школа на взаимообучение, взаимоназидание, взаимоусъвършенстване, в която всеки встъпва като домостроител на многообразната Божия благодат” 21. Затова и християнският живот от самото начало е бил свързан с общността, със събранието на вярващи. Освен св. Кирил Йерусалимски, за това свидетелстват и и редица други християнски автори. Например, когато говори за Църквата, Амвросий Медиолански подчертава особената взаимосвързаност на нейните членове, като казва: “Църквата е определена форма на справедливост, общо право на всички. В съобщност тя се моли, в съобщност се труди, в съобщност се изпитва.” 22

Както Църквата е едно тяло, така и цялото човечество трябва да бъде разглеждано като едно тяло, чийто глава е Христос. Християнинът е призован да преобразява света. „Християните и християнските църкви трябва винаги да работят сред онези човеци, които остават в света, за да трансцендират света като статичен порядък, за да достигнат до по-висше състояние,” пише прот. Димитру Станилоае. 23

Актуална задача на съвременната катехизация е приемащият Христа да стане член на общността от вярващи с нейния богослужебен живот, както това било в ранната Църква: това приобщаване да преминава през покаянието, кръщението, делата на любов и взаимопомощ, съвместното четене и изучаване на Писанията, евхаристийното и молитвено общение.

В контекста на катехезите на св. Кирил Йерусалимски се разбира, че на огласителните поучения, освен катехумените, трябва да присъства и цялата община или част от нея в лицето на възприемниците и кръстниците (възприемниците). Доколкото катехизацията е дело на цялата църковна общност, то в наши дни, както и в ранната Църква, това е дело не само на свещенството, а и на миряните. При осъществяването на катехизацията пред църковната общност стои двойна задача: грижа за предаване опита на вярата на новообърнатите християни и за пълноценното въплътяване от тях в живота на това, на което са научени.

Тъй като е обусловена от каноническите норми на подготовката към кръщение, катехизацията в своите основополагащи принципи и направления се подчинява на църковните критерии за каноничност. В този смисъл, необходимостта от катехизация в Църквата във всички времена е непреходна каноническа норма на църковния живот, обусловена от догматическото разбиране на Църквата като Църква апостолска, призвана по думите на Спасителя Христос и апостолите да учи, проповядва и наставлява.

Каноническите норми на Църквата, предлагани на новообърнатите в периода на катехизацията, трябва да бъдат представени не формално и риторично, а съобразено с условията на живот на съвременния човек, откликнал на призива на Църквата към покаяние. Те трябва да бъдат четени и интерпретирани не буквално, а с отчитане на всички обстоятелства на времето, да бъдат разбирани не според буквата, а в духа, от който са се ръководили Отците. 24



При осъществяването на принципа за църковност в катехизацията, катехизаторът същевременно си дава сметка, че личността не се разтваря в Църквата, а се охранява от Нея. Принципът за личностен подход в катехизацията, изведен от св. Кирил Йерусалимски, е основан на ясното разбиране, че всеки, който встъпва в Църквата, получава възможност да разкрие себе си като личност в цялата си пълнота. 25 Всеки е призван да служи на Христа и Църквата с оная дарба, каквато е приел от Бога (1 Петр. 4:10), и в званието, в което е призван (1 Кор. 7:20). В съвременната катехизацията още по-наложително е да се има предвид, че всеки човек е индивидуален, уникални са и обстоятелствата на неговия живот. Отчитането на разнородността на аудиторията изисква съобразяване с различните социално-педагогически условия. Тези външни и вътрешни за катехизацията условия определят особеностите и спецификата на личността и се явяват детерминиращи в приложения личностен подход (Вж.: Схема № 1).



Схема № 1

От схемата личи, че осъществяването на личностен подход в катехизацията е резултат от интеграцията на значителен брой структурни компоненти в рамките и на външната организация на процеса, т.е. в условията на обучение, възпитание, духовно подпомагане и т.н. Разгърната във вертикален план, със съответните хоризонтални връзки, тази структура се състои от сложни ансамбли от съдържателно-функционални образувания, които достигат при различните хора различна степен на развитие и възможности. Затова е необходимо да се имат предвид възрастовите особености, социалния статус, религиозната мотивация, нивото на светско образование, психологическите особености, както и нравственото и културно развитие на отделния човек.26

Невъзможно е да си представяме общението с Бога като нещо безлично. В християнската педагогика днес все повече се говори за екзистенциалните и личностно ориентирани аспекти в катехизацията. Особен интерес представлява т. нар. антропологическо направление, представено от еп. Антоний Длугош в книгата му “Подготовка и оценка на катехизацията – основи на катехетическата дидактика” 27. То използва постиженията на керигматичното, в което Библията е основен източник на катехизация, но тук най-голям интерес предизвикват личностните преживявания. Антропологическото движение предлага два варианта на структуриране на катехизацията: екзистенциална (“катехизация на срещата”) и интерпретационна (“катехизация на опита”)28. Опитът на срещата е отправна точка на екзистенциалната концепция. В процеса на такава катехизация се търси осъществяване на лична среща с Бога, Който преобразява. Тази среща полага началото на промяната в личностен план. Личната среща на човека със Спасителя се изгражда на основата на екзистенциалния и интерпретационния аспект на Свещеното Писание. Библейската киригма е същността на катехизация от този тип. Но жизненият човешки опит е материалният източник на катехизацията, който разкрива Бога като проявяващ Себе Си в тази реалност, в която човек живее. Благодарение на това чрез делата и словото Божие той може да осмисли своя живот през призмата на цели от сотирологичен характер.

Антропоцентричността в катехизацията внимателно трябва да се прецезира в контекста на библейската киригма, за да не измести абсолютния център – Христос.

Един от най-действените методи на катехизацията е установяването на вътрешно доверие и контакт, а по-късно, според степента на зараждане и утвърждаване на вярата, на приятелско общение. Като анализира личностната насоченост на християнската катехеза, свещ. Георгий Кочетков прави сполучлив паралел с някои негативни моменти от съвременния катехизически опит. Той отбелязва, че “екзалтирано-нетрезвата отвлеченост, шаблоните и формалният подход” 29 в катехизацията говорят за липса на индивидуален подход в контекста на конкретния случай. Той препоръчва личностно ориентираната катехеза да бъде насочена към ума, съвестта, интуицията и вече съществуващия положителен и отрицателен жизнен опит на всеки.30 Въцърковяването може да бъде построено само на основата на искрените, доверителни и диалогични отношения с хората. Срещата на катехета с катахумените трябва да бъде лична, а връзката – жива. Това би помогнало на обучаваните да достигнат до лична, жива среща с Бога чрез диалогична катехеза и лично наставление в основите на християнската вяра и живот.

В основата на оглашението в древната църковна традиция винаги е заложена определена форма на диалог. Свидетелството не може да бъде монолог – то предполага слушащи, предполага общение. Диалогът изисква две страни, взаимна отвореност към общение, готовност за разбиране. Не е достатъчно само, че “устата ни са отворени”, необходимо е и двете страни да могат да кажат: “сърцето ни е разширено” (2 Кор. 6:11). Днес постмодерността предполага и изисква обучението като процес, като дейност, която почива на комуникативността. На диалога между учител и ученици, и на диалога между отделните ученици и между учениците и учителя, на диалога със света чрез средствата за масова комуникация - интернет, телефон, радио, книги, списания и др. Този принцип се фокусира в използването на диалогични методи: беседа, дискусия и др. 31

Бог пази свободата на човека, никога не насилва неговата воля. Катехизацията може да бъде само отклик на свободния избор на човека. Използването в катехизическия процес на различни средства и технологии, нарушаващи свободата на човека, е недопустимо. “Учителят може да покаже посоката на търсенето, на движението на човешкият дух, но само търсещият може да види Обекта, който търси. Задачата е двустранна: първо, човекът трябва да бъде научен да вижда Бога и да различава действието на Неговата благодат, а след това - да вижда самия себе си в перспективата на видяното, което е неизменно свързано с императива за обновление и покаяние”.32 Затова осъществяването на принципа за личностен подход в катехизацията изисква изучаването на основните начала на християнска вяра да доведе до вяра, осъзната чрез личния опит. По думите на прот. Ал. Шмеман, “солта на Православието ще изгуби силата си, ако всеки от нас не се стреми преди всичко към лична вяра, към тази жажда за спасение, изкупление и обожение” 33.

Принципът за достъпност, осъществен в катехизическата дейност на св. Кирил Йерусалимски 34, е един от основните педагогически принципи в съвременната дидактика, от който в голяма степен зависи ефиктивността на обучението. 35 Днес той се разглежда като съвременен вариант на съществуващите в миналото и постепенно видоизменени принципи за природосъобразност и културосъобразност (Я. А. Коменски и Ж. Ж. Русо). 36 Ето защо за организацията на катехизацията е изключително необходимо адекватно съотнасяне на целите и задачите на въцърковяването с възможностите, силите и ресурсите както на новообърнатите християни, така и на цялата църковна общност, свещенството и катехизаторите. Основоположникът на съвременната педагогика Ян Амос Коменски 37 извежда правилата за осъществяване на достъпност в процеса на религиозното обучение като логическо движение от лекото към трудното, от близкото към далечното, от известното към неизвестното, от простото към сложното, от общото към частното и от конкретното към абстрактното. Следването на тези правила обуславя успешността и на катехизацията. 38

Във връзка с изведения от св. Кирил Йерусалимски принцип за достъпност  е особено важно езикът на катехизацията в съвременната църковно-педагогическа практика да съответства на възприемателните способности на оглашените. Божието учение се предава чрез речта, чрез словото, чието ниво играе значителна роля в учителната мисия. При оценяване на тази специфична сфера в катехизацията е необходимо да се изясни използва ли катехизаторът език, който се отличава с ясност, логика и е понятен за адресантите, дали използва разбираеми за катехумените термини. В работата с възрастни пред вероучителите се появява “изкушението” да покажат своите възможности с помощта на по-богата лексика. Най-често се използва специфичната философска и богословска терминология. Според еп. Антоний Длугош 39 съвременният човек е възпитан в “езика на образите”, който се поддържа от средствата за масова информация, особено телевизията. Затова той не е в състояние да разбере катехеза, в която звучат термини като “аспект”, “аксиома”, “съотношение”, “теоцентризъм”, “есхатология”, “пневматология” и др. Не по-малко важно е избягването в хода на първоначалната катехеза на архаични думи или думи с библейски корени и дълбоко съдържание, които могат да затруднят разбирането на проблема. Катехизацията трябва да се провежда на подходящ за конкретния човек или група от хора език, като постепенно въвежда в категориите на църковното мислене и приобщава към библейския светоглед.

Основна задача на съвременната катехеза е да се покаже и докаже на катехумените, че Христовото учение е част от техния живот, че съществува жива връзка между учебното съдържание и всекидневието, че Бог присъства тук и сега и те могат да Го открият. Това обвързва принципа за достъпност с изискването за връзка на катехизацията със съвременната действителност.

Редица са обективните фактори 40, които определят успешното прилагане на принципа за достъпност в катехическата практика. Взаимната им връзка и зависимост се виждат на Схема № 2.

Катехизацията не може да се строи върху желанието за абстрахиране от проблемите, с които се сблъскват нашите съвременници на даден жизнен етап. Желанието да се заобикалят реалните насъщни проблеми, да се показва идеализираната картина на човешкия живот, отсъствието на готовност да се вниква в сложните, а понякога и трагични жизнени обстоятелства превръща християнството в утопия, лишава християните от трезво и смирено отношение към обективните трудности в живота.



Каталог: 637 -> pub
pub -> Педагогически умения за формиране на позитивна дисциплина в първоначалната подготовка на учителите гл ас д-р Магдалена Легкоступ
pub -> Разрешаване на проблеми и дискусионни въпроси в обучението по религия
pub -> Съвременни методи за повишаване на интереса на учениците в обучението по религия
pub -> Гл ас. Магдалена М. Легкоступ Великотрновски универзитет„Св. Св. Ћирило и Методије”
pub -> Легкоступ, М. Интегрирано обучение чрез образователното съдържание на християнските празници
pub -> От благовестие към катехизация – забравеното тайнство на просветлението
pub -> Същност, цели и задачи на християнската катехизация
pub -> Основни литургични средства на катехизация според св. Кирил йерусалимски гл ас. Магдалена Легкоступ


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница