Съвременни методи за повишаване на интереса на учениците в обучението по религия

На преден план в съвременното обучение по религия стои формирането на отношение към изучаваните религиозно-нравствени понятия, учения и явления. Затова повишаването на интереса, мотивацията за съвместната учебно-възпитателна дейност е първостепенна задача, без осъществяването на която религиозното образование не би могло да постигне своите възвишени духовни цели.

Характеризирайки интереса като един от компонентите на учебната мотивация, е необходимо да обърнем внимание на това, че често в професионалното педагогическо общуване терминът “интерес” се използва като синоним на учебна мотивация. За това могат да свидетелстват такива изказвания, като “той няма интерес към учебната работа”, “необходимо е да се развива познавателния интерес”. Това смесване на понятия е свързано на първо място, с това, че в теорията на ученето именно интересът е първият обект на изучаване в областта на мотивацията. И на второ място – обяснява се с това, че интересът, сам по себе си, е сложно нееднородно явление. Интересът се определя “като следствие, като едно от интегралните проявления на сложните процеси в мотивационната сфера”. Затова е важна диференциацията на видовете интерес и отношение към ученето. Интересът, според А.К.Маркова “може да бъде широк, планиращ, резултатен, процесуално съдържателен, учебно-познавателен и във висшата си степен – преобразуващ интерес”. Като необходимо условие за създаване в учащите се на интерес към съдържанието на обучението и към самата учебна дейност А.К.Маркова счита възможността да се прояви в ученето умствената самостоятелност и инициативност. Колкото по-активни са методите на обучение, толкова по-лесно се постига заинтересованост в учащите се. Основно средство за възпитаване на устойчив интерес към ученето е използването на такива въпроси и задания, решението на които изисква от учащите се активна творческа дейност. [Маркова, c.36]

Голяма роля във формирането на интерес към ученето играе създаването на проблемна ситуация, сблъскване на учащите се с трудност, която те не могат да разрешат с помощта на наличните им запаси от знания. Сблъсквайки се с такава трудност, те се убеждават в необходимостта от получаване на нови знания или от прилагане на старите в нова ситуация. Интересна е само тази работа, която изисква постоянно напрежение. Но трудностите в учебния материал и учебната задача, от своя страна, водят до повишаване на интереса само тогава, когато тази трудност е преодолима, в противен случай интересът пада. [Маркова, c.37]

Учебният материал и прийомите на учебна работа трябва да бъдат достатъчно разнообразни. Разнообразието се осигурява не само от различните обекти в хода на обучението, но и от това, че в един и същ обект може да се откриват нови страни. Новото в материала е най-важната предпоставка за възникване на интерес към него. Същевременно познанието на новото трябва да се опира на вече усвоеното от учениците знание. Използването на усвоените знания е едно от основните условия за проявя на интерес. Съществен фактор за възникване на интерес към учебния материал е неговата емоционална окраска, живото слово на учителя.

Повишеният интерес към изучаваното в часовете по Религия води към по-дълбоки размишления и помага да се преживее лично религиозното съдържание. При липса на интерес не можем да говорим за ефективно преподаване на тази специфична и много деликатна материя. С оглед на една ефективна дидактично-методична организация на обучението по религия, методически целесъобразно е учениците да се мотивират за работа по дадената тема и да открият съдържащия се в нея проблем, а изборът на методи да осигури на обучението непрекъсната ориентация към целта. Ето защо от изключителна важност е да бъдат прилагани методи, повишаващи интереса на учениците. Те подбуждат към търсене на самостоятелни решения и позволяват лично включване в някои проблеми.

Не бива да забравяме, че същността на тези методи се състои във взаимодействието между учителя и учениците, взаимодействие, осигуряващо необходимата мотивация за учебна дейност на обучаемите.

Мотивите за учене могат да бъдат подразделени на две големи категории:

1) мотиви за познавателен интерес.

2) мотиви в социален план.

Първите са свързани със съдържанието на самата учебна дейност и с процеса на нейното изпълнение. Към тях се отнасят познавателните интереси на децата, потребността за интелектуална активност и за овладяване на нови умения, навици и знания. Вторите са свързани с по-широките взаимоотношения на детето с обкръжаващата среда. Те кореспондират с потребностите на детето от общуване, от оценката и одобрението на другите, от желанието на ученика да заеме определено място в системата от достъпните му социо-културни отношения.

За да се осигури насоченост на учениците към висока мотивация, е необходимо създаване на подходяща обстановка в класната стая, приближаваща се до естествения начин на живот, специални техники и комуникативни умения за партньорство, добронамереност и сърдечност. Технологията на обучение по религия трябва да разкрива възможности за прилагане на интерактивни методи и техники, чрез които да се осигурява висока мотивация на учениците, добра ориентация в съдържанието на обучението и ефективно прилагане на наученото при решаване на реални нравствено-етични дилеми.

За да бъдат формирани мотиви за учебна дейност, се използва целия арсенал от методи на организация и осъществяване на учебната дейност:

- словесни, нагледни и практически методи

- репродуктивни и творчески методи

- индуктивни и дедуктивни методи

- методи за самостоятелна учебна работа или работа под ръководството на учителя.

1) Разказът, лекцията, беседата позволяват да се разясни на учащите се значимостта на ученето както в обществен, така и в личен план. Яркият, образен разказ неволно приковава вниманието на учениците към темата на урока, като предизвиква техния интерес.

2) Общоизвестно е стимулиращото влияние на нагледността, която повишава интереса на учениците към изучаваните въпроси, възбужда нови сили, позволяващи да се преодолее уморяемостта.

3) Ценно стимулиращо влияние притежават проблемно-изследователските методи в този случай, когато проблемните ситуации се намират в зоната на реалните учебни възможности на учениците, т.е. достъпни за самостоятелно разрешение.В такъв случай мотив за учебна дейност на учащите се се явява стремежът към решаване на поставената задача.

4) При известни условия стимулиращи влияния притежават и дедуктивните и индуктивните методи. Когато, например, учениците с помощта на дедуктивни разсъждения овладяват един общ способ за разглеждане на религиозно-нравствените явления, с помощта на който могат да се търси решение на много морално-етични дилеми, това предизвиква в тях мощен прилив на енергия. Точно така индуктивните разсъждения, които се опират широко на данните от обкръжаващата действителност, учитывают по принцип аперцепцията в жизнения и научния опит, активизират действията на учениците.

5) Неизменно въодушевява и предизвиква интерес в учениците въвеждането в учебния процес на елементи на самостоятелна работа, ако, разбира се, те притежават необходимите умения и навици за нейното успешно изпълнение.

По този начин всеки от методите на организация на учебно-познавателната дейност същевременно притежава не само информативно-обучаващи, но и мотивационни въздействия. В този смисъл може да се говори за мотивационна функция на всеки метод на обучение. Педагогиката разполага с огромен арсенал от методи, които са специално насочени към формиране на положителни мотиви за учене, които стимулират познавателната активност, като едновременно съдействат за обогатяване на учениците с учебна информация. “При обучението по религия съществува голямо многообразие от възможности за мотивация на учениците. Такива могат да бъдат например въпросите на учениците, техните наблюдения, предварителни обсъждания на темата, житейският опит, преживяванията, спомените и проблемите, както и интерактивните средства с импулсивен характер или стимулиращи думи за събуждане на любопитството.” [Андонов, с. 195]

Методите, повишаващи интереса на учениците се характеризират с голямо многообразие, но тук ще разгледаме само някои от специфичните интерактивни техники, използвани в часовете по Религия, чрез които те се осъществяват [Длугош, 41-58]:

 Работата със снимков/илюстративен материал представлява демонстрация на различни фотографии или илюстрации с изображения на хора, събития, пейзажи и т.н. Всеки участник в занятието избира една фотография/илюстрация, която веднага асоциира с избраната тема. След това всички поред или в неголеми групи обосновават своя избор на илюстрация или фотография. По този начин снимковият материал става средство за комуникация като “улеснява разговора, подканва към изказване и обмяна на мисли. Като “картина без текст” снимките подтикват към по-внимателно наблюдение, събуждат интерес и водят до съвместно питане и отговаряне.” [Андонов, с. 231]

 Размисъл пред картина. – На учениците се показва картина, тематично свързана с предстоящия за разглеждане проблем. Дава им се възможност да я разглеждат за известно време при пълна тишина или на фона на спокойна музика. Те обръщат внимание на цветовете, тона, сюжета, размишляват над възможната идейност на картината. След това споделят своите впечатления.

 Размисъл над метафора. - Методът прилича на гореспоменатия, но тук предметът на размисъл е избрана или измислена от учениците метафора. Например: "Радостта — това е буен планински ручей", "За мен Словото Божие е дом, храм и крепост" и т.н.

 Свободни асоциации или "звезда от асоциации" - записване или изброяване на възникващи асоциации с думи и понятия. Използването на този метод помага да се определи какво учениците вече знаят по дадената тема и да се отчете това при нейното провеждане. Например: напиши какви асоциации буди в теб думата "любов".

 Завършване на изречения - изпълнява същата функция като на предишния метод. Например: завърши изречението: "Когато влизам в храма, …"

 "Звезда от асоциации" в отбор - В групи по четирима учениците запълват лист хартия. В центъра е написана дума, над която е необходимо да се размишлява. Всеки пише в ъгъла на листа едно изречение, свързано с тази дума, след това листът се завърта, за да може всеки да добави свои мисли към написаното от другите в групата.

 Кръгова диаграма - В нарисувана на ръка окръжност участниците изобразяват във вид на диаграма времето, което те са посветили на някое занимание (например: взаимопомощ, милосърдие, благотворителност, посещение на храма, четене на религиозна литература) в течение на определен срок (например, месец, седмица и ден).

 Интервю-изследване. Този метод се състои в събиране изказванията на различни лица по определена тема. Участниците могат да събират изказванията в кръга на групата преди урока или да записват по време на занятията собствените си размисли.

 "Мозъчна атака" (brainstorming) - търсене на възможно най-много отговори на поставения въпрос. Става дума за изброяване на всички идеи, които идват на ум на учениците, при което не се провежда предварителен подбор. Първоначално е необходимо да се съсредоточим върху количеството решения, а не върху тяхното качество. Методът "мозъчна атака" може да бъде използван в различни варианти: за целия клас, в малки групи, индивидуално.

За цялата група идеите се записват на дъската дотогава, докато има място. След това започва подбор на идеите. Първо се зачеркват тези, които се повтарят или предлагат еднакви или равнозначни действия. После се изключва това, което не е свързано с темата. Накрая се избират най-важните идеи и се определя тяхната последователност. Недостатъкът на този вариант на метода е бързината на действието: учениците бързо намират идеи и също бързо ги изоставят, като често се отказват от ценни предложения.

Този проблем е решен при втория вариант: в малки групи учениците записват на лист всички идеи. Листът може да се предава по ред. След това идеите на всички групи се обобщават, някои се избират за съвместно обсъждане, но това не значи, че се отказваме от останалите. Ако събирането на идеи започне в последната част на занятието, а в началото на следващия урок тези идеи се разделят на групи, има възможност да се добавят нови идеи. Така два урока ще бъдат обединени, като на първия учениците ще бъдат подбудени към търсене на самостоятелни решения, а на втория използването на резултатите от работата ще носи проблемен характер: ще се търсят най-приемливите решения, които могат да бъдат осъществени.

 Ситуация. Отнася се към дидактическите игри с развлекателно-образователен характер. Методът на ситуацията представлява прослушване на измислен, макар и правдоподобен, разказ с екзистенциален характер и неговото обсъждане по три пункта:

1) анализиране позицията на героя на разказа и собствена оценка;

2) съвет към героя, попаднал в сложно положение (трябва да е налице ясно формулиран проблем);

3) идентификация с даден герой — какво бих направил аз в дадената ситуация? (реалиите на разказа се заместват с реалии от собствения живот).

 Симулация – прилича на метода на ситуацията, но е основан на анализа на реален проблем. Предлагането на решение може да се сравни с това, което се е случило наистина. За основа се взимат реални факти. Важно е да се опита да се създаде отношение на открит интерес и заинтересованост от религиозните и морални теми, както и толерантност и отговорност за собствените постъпки.

Методите за повишаване на интереса на учениците функционират в обучението по Религия, но, както и всички методи, разработени в общата дидактика, могат да се използват в процеса на обучение по всички училищни предмети. Приспособяването им към целите на религиозното обучение обогатява възпитателно-дидактическото въздействие на вероучителя.

Изборът на метод не е дело на случая, а зависи от съдържанието на урока, от неговите цели, от самите ученици, от учителя и от условията, при които се провежда занятието. Затова дидактически целесъобразният и мотивационно обоснован метод “трябва винаги да се основава на живата среща между религиозната истината, преносителя на истината и нейния приемател, както и да взема предвид времето и мястото, в което се осъществява тази среща (епоха, култура, образование, възраст, традиции и т.н.)” [Радович, с. 234]. И макар че проблемът за мотивацията в часа по религия има както своите дидактически, така и богословски импликации, тук не би следвало да става въпрос само за вярата, а преди всичко да се покаже как днес човекът може да живее с нея в едно променящо се мултикултурно общество.

1. 
   Шмеман, протопрезвитер Александър. Литургия и живот. Праксис. В. Търново, 2002.
   
2. 
   Андонов, Б. Религиозното обучение в България в началото на третото хилядолетие. С., 2005.
   
3. 
   Маркова А.К., Матис Т.А.Формирование интереса к учению у школьников. - М., 1986.
   
4. 
   Маркова А.К., Матис Т.А., Орлов А.Б. Формирование мотивации учения. М., 1990.
   
5. 
   Длугош, еп. Антоний. Подготовка и оценка катехизации - основы катехетической дидактики. М., 2001.
   
6. 
   Радович, митр. Амфилохий. Мисията на Църквата и нейната методика през вековете. Вж.: Църква, Православие, Евхаристия. С., 1999.
   
7. 
   Ringshausen, Gerhard. Fotos im Religionsunterricht. In: Religionspaedagogische Beitraege 5, 1980.