Съвременни правни проблеми относно морското пиратство

Любомир Михайлов Русев*

*Технически университет – Варна, 9000 Варна, България, ул.“Студентска” № 1, Е-mail: raggasonic@abv.bg

Резюме: В този доклад са отбелязани основните проблеми с “Морското пиратство”. Приликите и разликите му с тероризмът. Разгледани са съвременните форми на морско насилие. Трафикът на хора.

Ключови думи: морско пиратство, морско насилие.

ПОНИЯТИЕ И РАЗВИТИЕ НА МОРСКОТО ПИРАТСТВО

Морското пиратство е неправомерен акт на насилие (грабеж, вземане на заложници, убийство и др.) извършвано от един кораб сре­щу екипажа и лица от друг кораб в открито море или място, което не е под юрисдикцията на нито една държава.

Морското пиратство се появява в дълбока древност, паралелно с утвърждаването на практиката, човечеството да използва световния оке­ан за търговия, превоз на пътници и пътешествия. (2)

Развитието на пиратството е съпътствало развитието на човешката цивилизация. Голяма част от хората дори и не подозират, че ущърбът, който нанасят със своите нападения съвременните морски пирати е огромен - около 16 милиарда годишно (и продължава да расте спо­ред международните експерти). Този престъпен начин на обогатяване постоянно се упражнява от повече от 100 големи пиратски групировки в света.

През различните стадии на осъществяване на морското пират­ство то се е развивало според съществуващите условия. Така на пример през 2-ри век от н.е. поради опасността от пиратски нападения макар и не за дълго напълно е била прекратена морската търговия между Изтока и Запада. Най- многочислени са били африканските корсари и морските разбойници от британските острови, дори през XVII век на остров Мадагаскар се създава пиратска република.

Днес най- опасен за корабоплаване се счита Малакския пролив (съединяващ Андаманско и Южнокитайско море), а за „най- пиратска държава в света" вече няколко години принадлежи на Индонезия.

Съвременните пирати притежават най - съвършени оръжия, бързоходни катери, спътникови средства за връзка и следене, което ги прави изключително опасни. (1)

В съвременната морска международноправна доктрина съществуват различни мнения на автори относно квалификацията на пиратството като вид престъпление.

В това отношение е необходимо да изясним дали пиратството се отнася към международните престъпления или това е криминално престъпление. (3)

Точното определяне на това, какъв вид престъпление е, е в зависи­мост от мястото му на извършване.

Съгласно действащото международно морско право, пиратски акт е насилието извършено в открито море или място извън пределите на юрисдикцията на която и да било държава.

Престъпното посегателство в открито море е като цяло посегателство осъществено срещу цялата международна общност, т.е. това действие представлява международна обществена опасност за корабоплаването на всички държави, тъй като няма политически характер и не е насочено срещу корабите само на определени държави.

В случаите когато това престъпление се осъществява в териториалните води на една държава или други морски пространства попадащи под нейната юрисдикция, то те следва да се квалифицират като криминални престъпления (напр. Примитивната форма на пиратства, грабеж, вземане на заложници и др.)

Борбата с морското пиратство се осъществява дълъг период от време, съгласно обичайните международноправни норми, които през 20 век са кодифицирани в Женевската конвенция за откритото море от 1958г. (4) и в Конвенцията на ООН по морско право, но в тях така и не е прието точно определение на понятието „Морско пиратство".

Вместо приемането на определения на понятието „пиратство" се изброяват действията квалифицирани като пиратство: всеки неправомерен акт на насилие или задържане при акт на грабеж с лични цели от екипажа или от пътниците на частен кораб срещу друг кораб, срещу лица или имуществото им на борда в открито море или в място, което не е под юрисдикцията на нито една държава; всеки акт в доброволното използване на кораб когато на неговия извършител са известни факти, от които произтича, че този кораб е пиратски; всяко действие, представляващо подстрекателство или умишлено улесняващо към извършване на предходните действия.

В посочения текст всъщност се прави опит да се квалифицира и „морското" и „въздушно пиратство" с което всъщност се очертават елементите на определението за „морско пиратство".

Определението на понятието „морско пиратство" следва да обхваща най-малко следните елементи: неправомерен акт на насилие или задържане насочено към друг кораб; акт на грабеж извършен с лични цели от екипажа или от пътниците на частен кораб; акта е насо­чен срещу лица или имуществото им; акта е извършен в открито море или в място,което не е под юрисдикцията на нито една държава.

В това отношение е необходима да се изведе обобщаващо определение на понятието „морско пиратство". За целите на това изследване би могло да се приеме, че морското пиратство е всеки криминален неправомерен акт на насилие или задържане извършено от екипажа или пътниците на частен , военен или държавен кораб, с лични цели чрез осъществяването на акта на грабеж, вземане на заложници или убийства срещу екипажа или лица от друг кораб в открито море или в място, което не е под юрисдикцията на нито една държава. (1)

Това е най-елементарната форма на морското пиратство. По правило то е хаотично, неорганизирано, не е финансирано и пиратите не притежават огнестрелно оръжие.

По правило пиратите нападат внезапно корабите нощем (над 70% от регистрираните случаи) с лодки, понякога с водни колела, дори и с надуваеми дюшеци.

Най- често в световен мащаб тази форма на пиратски грабежи се осъществява в пролива Малака в Южнокитайско море, Карибите и Запад­на Африка.

Пиратите се насочват основно към ограбване на корабната каса, част от товара, вещи и т.н.

В случаите на съпротива пиратите използват без колебание наличното оръжие, в резултат на което обикновенно се стига до убити и ранени от корабния екипаж.

Те също така взимат заложници, за които искат откуп от корабособствениците или от семействата им.

Когато корабът успее да даде сигнал за тревога пиратите бързо напускат, за да не бъдат арестувани, когато пристигнат корабите на бреговата охрана. (1)

Това са внимателно планирани пиратски въоръжени грабежи със стройна организация и финансиране. Пиратите по правило разполагат с точна информация какъв е товара на кораба и дали екипажа е получил пари в кеш от агента и т.н. Тази дейност се осъществява предимно в Югоизточна Азия, Африка и Южна Америка.

Морското пиратство като цяло се осъществява от лица, чийто действия имат криминален, а не терористичен характер макар, че има съвпадащи елементи. Пиратите нападат граждански кораби (държавни и частни) с цел обогатяване (ограбвайки пари, стоки, товари и др.) по правило без политически, религиозни, етнически или други основания.

При осъществяването на пиратските завладявания на корабите по правило върху членовете на корабните екипажи се извършва насилие от пиратите изразяващо се в завързване на капитана и др., физическо малтретиране, вземане на заложници и убийства.

При вземане на заложници се установяват сложни взаимоотношения между морските пирати, корабопритежателите, органите по обезвреждане и семействата на заложниците.

В практиката има много случаи, когато заложниците се освобождават от силите на реда, но тогава са възможни и жертви.

Тази форма на морско пиратство по своите елементи, начин на осъществяване, и по крайния резултат се доближава до голяма степен до международния тероризъм. (1)

През 2003г. значително са се увеличили пиратските нападения в сравнение с предходната година , като от 200 случая (през 2002г.)те са нараснали на повече от 250. Особено напрегната е била ситуацията в районите на Индонезия и Бангладеш.

Според Международната морска организация, най-опасните райони за корабоплаване са водите около Югоизточна Азия, а също така и крайбрежията на Източна Африка (най-вече Сомалия) и Бразилия.

3) Наред с морското пиратство друга съвременна форма съдържаща елементи на морско насилие, са незаконните качвания на борда на гражданските кораби.

Организирано от престъпни групировки незаконно качване на борда на корабите се осъществяват от лица, желаещи незаконно да използват маршрута на кораба. Тяхната цел е да слязат на удобно за тях пристанище и евентуално да получат статута на бежанец или да влязат в страната нелегално. По време на плаването те се укриват главно в спасителните лодки, товарните и спомагателни помеще­ния, вентилационните тръби и др.

Незаконното качване на борда основно се осъществява по два начина - директно и индиректно, с посредничество на престъпни групировки, осъществяващи нелегален трафик на хора.

Незаконните качвания на борда е част от нелегалния трафик на хора, който формира част от бежанските потоци по море главно: от Източна Азия през Средиземно море към Западна Европа; от Западна Африка към Западна Европа; от Южна Америка към Северна Африка и др. На практика това е част от глобална нелегална миграция на хора, организирани от престъпните гру­пировки.

Морските въоръжени нападения могат лесно да прераснат от пиратски в терористични, тъй като те имат много общи елементи : перфектна организация; финансиране; нападение срещу мирни хора; малтретиране; вземане на заложници и убийства.

Едно от малкото неща, които ги отличават едно от друго е мотивацията. При морското пиратство крайната цел е получаването на икономическа изгода (т.е. мотивът е обогатяването), докато в основите на международния тероризъм са главно политическите мотиви, но също така могат да бъдат религиозни, етнически и др. Не рядко терористичните актове са чисто икономически или подбудени от бизнес интересите на конкуренцията. (1)

Морското пиратство може при настъпването на определени условия да прерасне в морски тероризъм. Заплащане на голяма печалба или мотивирани по друг начин те могат да започнат да нанасят унищожаващи удари по обекта на световната морска транспортна система: танкери; химикаловози; контейнеровози; пътнически кораби и др.

При опита, с които разполагат морските пирати за тях няма да представлява проблем унищожаването на морски обекти пряко или дистанци­онно.

Взривни устройства или други средства за унищожаване могат да бъдат доставени на борда с личния багаж на пътниците, превозните средства, товарите и др.

Най-голяма вероятност за качване на борда на взривни устройства може да се осъществява от незаконно качващите се на борда на корабите. Това са случайни хора, които дори не знаят какво носят или пренасят. Това всъщност е и една от печелившите дейности на международния тероризъм-незаконния трафик на хора.

Тази незаконна дейност изисква перфектна организация свързана с: получаването на информация за графика и маршрутите на подходящите кораби; притежаването на информация относно охраната на пристанищата, терминалите и гражданските кораби и т.н.; откриването на желаещите незаконно да пътуват; организирането на тяхното качване на кораба.

Имайки предвид съществуваща международна практика в тази връзка, международните организации и държавните институции, особено след 11 септември 2001г. се заеха с усъвършенстването на осигуряването на безопасността на морските транспортни системи.

Международното морско право следва да насочи своите усилия към прогресивното развитие и усъвършенстване на действащите норми свързани с борбата срещу морското пиратство.

В тази връзка от спешно уреждане се нуждаят следните по важни проблеми:

Първо, разработване и приемане на общовалидно определение на понятието „морско пиратство” и изваждане на неговите елементи. От направения по-горе анализ се оказва, че на практика определение на понятието „морско пиратство” не съществува.

В това отношение е необходимо предварително да бъдат изяснени и доразвити редица от по-важните елементи на морското пиратство:

Незаслужено малко внимание в доктрината се отделя в международноправната доктрина на живота, здравето и собствеността като предмет на пряко посегателство от страна на пиратите.Те се разглеждат като кате­гории имащи второстепенно значение, като на вторичен или допълнителен предмет на пиратските действия. Не е риторичен въпроса дали живото и здравето имат вторичен, а не основен характер?; (1)

Второ, разработване и подписване на универсален договор, изчерпателно уреждащ всички аспекти на борбата с морското пиратство;

Трето, за успешната борба с морското пиратство, една от първостепенните задачи, които трябва да реши международната общност е прецизното уточняване и постепенното премахване на причините пораждащи тези действия.

Анализирайки съществуващите проблеми биха могли да се изведат следните изводи :

Първо, престъпните организации намират слабите места на охраната на пристанища и кораби. За това е необходимо тяхното спешно отстраняване;

Второ, престьпните организации намират начини винаги да получат пълна и точна информация от вътре. В това отношение е необходимо да се вземат съответните мерки за ограничаване на даването на информация;

Трето, да се създаде международна система за данните за заплаха на корабите и максимално бързото и предаване;

Четвърто, по правило на корабите няма оръжие затова следва на търговски и пътнически кораби да се назначава специална въоръжена група, към екипажа по безопасността и охраната;

Пето, следва да се разработят правила за поведение на капитана в случай на нападение, как да се дава въоръжен отпор;

Шесто, внимателно да се изследва въпроса относно разработването на ефективните мерки за охрана и предотвратяване на незаконното проникване и завладяване на корабите;

Седмо, както морското пиратство, така и международния тероризъм са непредвидими, но има много случаи, когато планираните акции са откривани предварително, но престъпленията са осъществени. За да се усили превантивния контрол е необходимо да се усъвършенства координацията между разузнавателни и други служби относно предварителното откриване и унищожаване на престъпните групировки и техните планове;

В заключение следва да се отбележи, че решаването на съществува­щите международноправни проблеми свързани с ефективната борба с морското пиратство могат да се решат само, ако международната общност анализира съществуващите недостатъци и приеме прогресивни нор­ми, кодифицирани в универсален международен акт. (1)