Съвременни предизвикателства в обучението и рехабилитацията на децата с увреден слух „



Дата27.02.2022
Размер62.38 Kb.
#113290
ТипРеферат
dokumentite.com-syvremenni-predizvikatelstva-v-obuchenieto-i-rehabilitaciqta-pri-decata-s-uvreden-sluh
Свързани:
PetiaAngelkova Autoreferat 16.05.2018, ustna-rech-pri-deca-s-uvreden-sluh, Документооборот. Движение на документите – работни процеси,, Регистрация на документите


Факултет по начална и предучилищна педагогика


РЕФЕРАТ



на тема :” Съвременни предизвикателства в обучението и рехабилитацията на децата с увреден слух „

27.09.2009 год.


Обучението и рехабилитацията на слухово увредените деца е свързано с решаването на редица задачи, което предполага дискусионни обсъждания по различни проблеми. Понастоящем наред с тях възникват и нови въпроси, породени от съвременната ситуация, в условията на която все по - актуално звучене придобиват интеграцията на децата с увреден слух и кохлеарната имплантация . Налице е широк диапазон от мнения по отношение на тези два проблема в световен мащаб.Това неминуемо намира отражение в нашата страна, за която са характерни твърде крайни позиции. От позицията на педагогиката могат да се откроят две основни понятия :формална и социална интеграция.
1.Формалната интеграция представлява присъединяването на децата с увреден слух към средата от чуващи и функционално обвързване с тях за реализиране на определена цел. Чисто формалната училищна интеграция се проявява тогава, когато слухово увреденото дете е член на класа от чуващи и участва в учебния процес, но е игнорирано като партньор в игрите и общуването като цяло поради речевите проблеми.
2.Социалната интеграция се постига тогава, когато без формални рамки или благодарение на формалната принадлежност, между децата с увреден слух и чуващите деца се осъществява пълноценна комуникация, т.е. това означава приемането му от чуващите връстници. Със съжаление трябва да се отбележи че у нас превес има формалната интеграция, при която слухово увредените деца са част от учебния процес на общообразователното училище, но не са пълноценна част от средата на чуващите си връстници. С други думи, те остават извън социалните процеси, които съпътстват учебната дейност и които са съществен фактор за емоционалното и цялостното личностно развитие на децата.
В този смисъл интегрираното обучение може да нанесе огромни травми вместо да бъде от полза. Това е сигнал, че за да се интегрира детето с увреден слух в чуваща среда е необходимо да се предлагат разнообразни алтернативи на интегрираното обучение, а не само традиционните форми на включване в общообразователните паралелки или специални класове на в масовото училище.
За да се изгради ефективна образователна система , която максимално да гарантира приемането на слухово увредените деца от чуващите е необходимо добре да се познават формите на интегрирано обучение за конкретната група деца.Различават се два вида интегрирано обучение: екстренално и интернално. Първото предполага обучение на децата с увреден слух съвместно с чуващите деца, а второто-съвместно обучение на глухи и слабо чуващи деца. За да могат да се удовлетворят максимално индивидуалните потребности на всяко дете се прилагат различни модели на интегрирано обучение.
1.Комбинирано - при този модел децата с увреден слух, които имат психо-физическо и речево равнище на развитие близко до нормата се интегрират по 1-2-ма ученици в класа на чуващите си връстници при наличието на ресурсен учител.
2.Частично - при което учениците с увреден слух, които още не са в състояние да се справят с изискванията на общообразователното училище наравно с чуващите си връстници, се включат в масовите групи и класове само за част от деня ( например за втората половина) .
3. Временно - при което всички деца с увреден слух от специалните училища, независимо от равнището на тяхното развитие, се срещат с чуващи деца не по рядко от 1-2 пъти на месец под формата на организиране на разнообразни мероприятия
( например празници, отделни занятия, тържества, спортни секции, изобразително изкуство и т.н.) За създаване на по-тесни неформални контакти е добре съвместните дейности да се организират така, че в подготовката и реализацията им да взаимодействат двойки класове ( клас от специалното с клас от общообразователното училище), в рамките на които децата са по двойки ( ученик от специалния клас е партньор на ученик от масовия клас). Желателно е това партньорство да бъде постянно. Така децата имат възможност да се опознаят по- добре и техните контакти да надхвърлят училищната среда.
В рамките на този модел децата с увреден слух натрупват социален опит по отношение на света и извън специалното училище и пансиона, усвояват нови ценности, овладяват нови комуникативни способности за общуване с външния свят. Много важна роля при тези прояви имат педагозите, те направляват и регулират създаващите се контакти между децата с увреден слух и чуващите. Задачата им е нелека и е свързана с предотвратяването на възможни конфликти, разрешаването на възникнали конфликтни ситуации, провеждането на разяснителната работа сред двете групи деца и т.н. Всичко това предполага много добра подготовка на педагогическия персонал за подобни мероприятия.
В немско езичните страни се прилага една интересна форма на интегрирано обучение – превантивно, при което чуващи деца и деца с увреден слух на едно и също равнище на развитие се обучават в специалното училище. В процеса на специалното обучение някой деца се открояват с по-високи резултати, които демонстрират, и те могат да се насочат към частична интеграция, за да се прецени дали изобщо интегрираното обучение е подходящо за тях. С други думи, интеграцията може и трябва да се осъществява и от класните стаи на специалното училище.Специалното училище като институция не е пречка за включването на слухово увредените деца в средата на чуващите. Интегрираното обучение не може да посрещне и удовлетвори потребностите на всяко дете с увреден слух.
При вземането на решение относно интегрирането на детето в общообразователно учебно заведение следва да се отчитат редица условия.Те могат да бъдат външни и вътрешни. Външните са свързани с образователната система, в условията на която ще се извършва обучението на детето, а вътрешните – с равнището не психо-физическото и речево развитие на детето. Външните условия включват още :
1.Ранното откриване на слуховото нарушение ( още през първата година от живота на детето ) и начало на терапевтичната работа веднага след диагностицирането.
Желание на родителите детето им да се обучава съвместно с чуващите, както и възможности и готовност да подпомагат процеса на обучение. В настоящия момент голяма част от родителите на интегрираните деца с увреден слух заемат пасивна позиция относно заниманията на детето в къщи. Истина е, че в миналото практиката познава случаи на успешно интегриране на слухово увредени деца благодарение на всеотдайната и упорита работа на родителите в домашни условия.
2. Aдекватни социални условия- наличие на възможности за децата с увреден слух да общуват с чуващи в своето ежедневие.Това се отнася главно за децата с увреден слух на глухи родители, чиято преобладаваща среда е предимно от слухово увредени хора и за тези случаи временното интегриране би било по-ефикасно.
Наличие на условия за указване на детето на ефективна и квалифицирана допълнителна помощ – ресурсен учител и слухово – речеви рехабилитатор. Факт е , че в наша страна , понастоящем , все още има голям брой учебни заведения, в които се обучават деца с увреден слух, без да се осъществява в тях специализирана помощ, тъй като не разполагат с ресурсен учител и слухово-речеви рехабилитатор. Това свидетелства, че все още нашата система не е готова за осъществяване на качествено интегрирано обучение.
Осъществяване на ситемен контрол върху развитието на детето и ефективността на интегрираното обучение за него.
3.Създаване на гъвкави условия, при които детето, ако е необходимо, може да премине от масово училище в специалното и обратно. Само по този начин могат да се отчитат индивидуалните особености на конкретното дете и да се търси оптималния вариант за неговото пълноценно развитие. С други думи, образователната система следва да осигурява разнообразни варианти, които могат да отговарят на разнообразни потребности. Би било огромна грешка, ако образователната система следва предлага един път на всички слухово увредени деца – например само специално обучение или само интегрирана форма на обучение.
4.Осигуряване на децата с увреден слух с високо качествена звукоусилваща апаратура и технически средства, които подпомагат работата в клас.
Към вътрешните показатели се отнасят:
1.Високо равнище на психо-физическо и речево равнище, съответстващо на нормата и близко до нея. Това условие е от съществено значение , тъй като дава възможност на слухово увреденото дете да се чувства равнопоставен партньор на чуващите си съученици както в учебната дейност, така и в процеса на общуване.
2. Pеални възможности за овладяването на учебния материал в сроковете, предвидени в учебните програми. Може да се каже, че това условие е тясно свързано с предходното и отново е предпоставка за изграждане на увереност у слухово увреденото дете в собствените му възможности, както и чувство за равнопоставеност с останалите деца в класа. Всичко това играе огромна роля за психически комфорт и стабилност на детето,
емоционалните особености на детето, психическата му стабилност.
3.Личните и поведенчески качества, например спонтанност, лекота при установяване на контакти, способност за концентрация, търпимост, толерантност към околните.
Тези условия следва да се преценят от екип от специалисти, който включва : ресурсен учител, слухово-речеви рехабилитатор, начален учител, представител на ръководството на учебното заведение и родителите на детето.Не е правилно процесът на вземане на решение да за интегриране или насочване към специално училище да се разглежда като подбор на децата, а по-скоро като избор на най-подходящата образователна среда за конкретното дете. За тази връзка е добре да се разграничат функциите на ресурсния учител и слухово-речевия рехабилитатор, тъй като все още в практиката много често между тях се поставя знак на равенство.
Ресурсният учител оказва помощ при усвояването на учебния материал. Наред с това е непрекъснато взаимодействие с учителите в училището, като ги подпомага да адаптират средата и методите на преподаване в съответствие с потребностите на детето. Друга задача на ресурсния учител е контакт с ръководството на училището и съучениците на детето с увреден слух, с цел разбирането и приемането му от средата.
Рехабилитаторът има за цел да формира правилна устна реч във нейни характеристики и също би могъл да подпомага осмислянето и овладяването на словесния материал, преподаван в клас.
Друг сериозен и твърде дискусионен проблем е свързан с кохлеарната имплантация . Голямо внимание заслужава уточняването и съдържанието на предоперативния период, когато се осъществява подборът на кандидатите за операция. Ефективността на този подбор в голяма степен предопределя резултата след имплантацията.За да се достигне максимална ефективност, е необходимо формирането на екип от разнородни специалисти и тяхното активно участие. У нас се забелязва тенденция за доминиране на медицинските специалисти и изследвания през този период. Основно на тази база се взема решението за операцията. От съществено значение е да се отбележи, че един пациент, който напълно отговаря на медицинските критерий, може да бъде неподходящ за имплантация според други критерии, обект на изследване от слухово- речевите рехабилитатори и психолози. На предоперативна рехабилитация подлежат всички деца , кандидати за операция, независимо от факта, че до този момент с тях е била осъществявана такава в центровете и заведеният, които посещават. В процеса на работа се използват конвенционални слухови апарати. Целта е екипът да бъде убеден, че традиционното слухопротезиране не дава резултат при конкретния пациент. Ако се окаже, че това не е така и пациентът има полза от личните слухови апарати, то операцията автоматично отпада като вариант. А това е много вероятно, като се има предвид ситуацията в нашата страна, в която по-голямата част от слухово увредените деца, особено от предучилищна и училищна възраст деца, не ползват личните си слухови апарати в ежедневието. Този факт говори, че без целенасочена слухова работа не би могло да се твърди, че те не биха имали полза от традиционното слухопротезиране.
В заключение трябва да се отбележи, че сме изправени пред много сериозни и важни проблеми, които изискват специално внимание и бърза реакция от страна на специалистите, работещи в сферата на слухово-речевата рехабилитация. От първостепенно значение при решаването на тези проблеми е отчитането на потребностите на слухово увредените деца, които представляват твърде разнородна група. Това изисква прилагането на индивидуален подход във всеки конкретен случай и осигуряването на адекватни алтернативи.
Въпреки, че в България интегрираното обучение направи своите първи стъпки и е регламентирано , често хората с увреждания, в което число влизат и децата със слухови увреждания са обект на дискриминационно отношение и на остарели обществени нагласи. Въпреки, че децата със Специални образователни потребности влязоха в масовите училища все още има хора , които бягат от проблемите на тези деца и не искат тяхното здраво дете да контактува със „специалното дете”. За да се справим със съвременните предизвикателства, които се изправят пред нас, хората работещи с тези деца ни е необходима подкрепата на цялото общество, което трябва да осъзнае, че децата с увреждания имат потребности, различни от тези на техните, но че и те са деца на нечий родители и имат правото да им се даде шанс в живота.
Друга предпоставка за успешното интегриране и развитие потенциалните способности и потребности на децата със слухови увреждания е добрата подготовка на специалистите, работещи с тях за да могат да задоволят и развият тези потребности.
Достъпът до специални технически средства и наличието на подкрепяща образователна среда също играе важна роля за интеграцията и развитието на слухово увредените деца.
Успешнта интеграция означава основна промяна в качеството на живота на децата със специални педагогически нужди, в смисъл на тяхното приемане и равноправно участие в живота на обществото като пълноценни негови членове. Това означава да се приеме лицето с недостатък и да се ползва от всички права, които имат другите граждани в кръга на неговите способности. С други думи: да живее като другите! За да се случи това те имат нужда от нашата подкрепа и разбиране.



Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница