Съвременно българско изкуствознание издания на Института за изкуствознание бан от 2006 година



Дата05.02.2018
Размер102.85 Kb.
Съвременно българско изкуствознание

издания на Института за изкуствознание – БАН от 2006 година


Сборници

Изкуствоведски четения 2006. С., Институт за изкуствознание, 2006, 432 с., 54 ч.б. ил., 56 цв. ил.

Сборникът представя доклади от четвъртата научна конференция на Института за изкуствознание, в която участват учени от различни области на хуманитаристиката. Статиите коментират актуални проблеми на изобразително изкуство от различните му периоди, музиката, киното и театъра.


Андрей Ляпчев: култура, изкуство, дарителство. [Съст.: Александър Янакиев] С., Институт за изкуствознание, 2006, 160 с.

Сборникът е посветен на 140-годишнината от рождението на една от най-популярните личности в политическия и обществения живот на България от първата половина на ХХ век – Андрей Ляпчев (1866-1933). Представените студии коментират неговата политическа кариера, социално-икономическите промени от първите десетилетия на века, за които Ляпчев е ключова фигура, отчетливата му роля в изграждането и развитието на културните институции в страната и не на последно място рефлекса на създателите на изкуството към съзидателите на българската държава.


Иванка Гергова, Елена Попова, Елена Генова, Николай Клисаров. Корпус на стенописите в България от ХVІІІ век. С., АИ “Проф. Марин Дринов”, 2006.

Корпусът обхваща всички паметници на монументалната живопис в България от XVIII век, запазени или известни по писмени паметници, в 17 църкви. За всеки от паметниците се дават сведения за архитектурата, реставрацията, цитират се исторически данни и се привежда пълна библиография. Стенописите са описани, цитирани са и са идентифицирани надписите, извършени са датировки и атрибуция, посочени са паралели. За много от паметниците датировката и авторството се извършват за пръв път, за други – старите становища относно атрибуцията им са коригирани. Корпусът се предхожда от студия, която разглежда процесите в българската монументална живопис от периода в контекста на балканската култура.


Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т. ІІІ. С., Институт за изкуствознание, АИ “Проф. Марин Дринов”, 2006, 194 с.

С трети том се затваря цикълът на един капитален труд с общо наименование “Енциклопедия на изобразителните изкуства в България”. Първият том (А-М) е издаден през 1981, вторият (М-Р) – през 1987, а третият включва буквите от С до Я. Застъпени са всички видове и жанрове на пластичното изкуство, включени са голям брой понятия и термини, проследени са основни аспекти и тенденции в развитието на архитектурата, археологията и фолклора. Включени са и персоналии. Статиите са богато илюстрирани и придружени от изчерпателна научна библиография.


Камелия Николова, Николай Йорданов, Венета Дойчева. Българското драматургично наследство. С., ИК “Проф. Петко Венедиков”, 2006, 152 с.

В книгата са събрани 11 критически текста, обединени от усилието да предложат нови прочити на основни произведения от българското драматургично наследство като откроят общозначими идеи, проблеми и тенденции в анализираните пиеси, показвайки по този начин както уникалността на нашето културно наследство, така и неговата междукултурна преносимост и валидност.

Монографии

Иван Маразов. Иконография Древней Фракии.- СПб, изд. СПбГУП, 2006, 108 с.

В книгата са събрани лекциите на професор Маразов, прочетени пред студенти от Санкт-Петербургския хуманитарен университет на профсъюзите през март 2006 година. В тях той увлекателно разказва за митологията, представите, ритуалите, изкуството и религията на архаичните общества, сформирали се на територията на Древна Европа. Книгата запознава с историческите събития и основните паметници, запазени на територията на тогавашна Тракия, с размислите и изводите, появили се в резултат на плодотворната научна дейност на автора.

Изданието е предназначено за студенти хуманитаристи и широката читателска публика.

Николай Бошев. Иван Лазаров. Скулпторът. С., АИ "Проф. Марин Дринов", 2006, 192с.
Иван Лазаров създава свой стил в българската скулптура, ясно различим от всичко останало в пластиката не само на неговото време. Той разработва въпроси, отнасящи се до развитието на изкуството у нас, за характера на националното пластично наследство, начините на осмислянето и прилагането му в съвременността. Публикува оценки и мнения по актуални художествени проблеми. Иван Лазаров е неподражаемо присъствие в българския интелектуален живот. Професор в Художествената академия в продължение на повече от четвърт век и неин директор, член на Българската академия на науките и основател на Института за изобразително изкуство при БАН, председател на Съюза на художниците – личност с творческа и гражданска позиция, дисциплиниран и сдържан, изключително коректен и изискан. Днес къщата музей "Иван Лазаров" представя над 100 негови произведения – едно разнообразно творчество, заемащо значимо място в историята на новото българско изкуство.
Румяна Дончева. Българо-чешки контакти в изкуството между двете световни войни. С., Институт за изкуствознание, 2006, 206 с.

Монографията е посветена на българските задгранични културни отношения, а именно българо-чешките контакти по линията на изобразителното и приложното изкуство. Акцентът е поставен върху три изложби, организирани в София, Прага и Пилзен от 20-те и 30-те години на ХХ век, които очертават модела на плодотворното българо-чешко сътрудничество, в което рефлектират особеностите и закономерностите в художественото развитие на двете славянски страни.


Валентина Ганева. Тоталното произведение на изкуството. С., Нов български университет, 2006, 255 с.

Идеята за тотално произведение на изкуството е основополагаща за теорията и практиката на модерното изкуство. Тя се изразява в стремежа на художника да постигне единство между пространство и време със средствата на изобразителното изкуство. Не е без значение и прагматичният момент да се въздейства по възможност върху всички сетива и възприятия на реципиента чрез средствата на различни изкуства, обединени в тоталното произведение.



Мая Димитрова. Метаморфози в общуването: автор-екран-зрител. С., Институт за изкуствознание, 2006, 178 с., 28 ч.-б. ил.

Монографично изследване за рецептивните нагласи на публиката в екранното изкуство и трансформациите им в последните 110 години на съществуване на кинофеномена.

Разглеждат се промените в комуникативния код при общуването на филмовите автори и зрителските аудитории в постмодерната епоха, което рефлектира като промяна и на екранния език на модерното кино.

Представя се аналитично емпиричен материал от европейските и американски кинематографии. Изгражда се систематичен възглед за вариативните конвенции на общуване на филма като артефакт със световната кинопублика последните 70 години. Акцентът е върху френските и американски жанрови форми и тяхната анаморфоза в постмодерен контекст. Авторското поведение в киното е конципирано като модерен феномен в изкуството на екрана и като обект на постмодерното зрителско възприятие в прехода между столетията.


Владимир Михайлов. „Записки по телевизията (Несполучливият културен модел)”. С,. Изток-Запад, 2006, 100 с.

Книгата разглежда конфликтната проблематика на взаимоотношенията между културата и средствата за масова комуникация с акцент върху несполучливия досега модел на телевизията.


Петя Александрова. Мъките на заглавието. От словесен до кинообраз. С., Просвета, 2006, 144 с.

В своите три части и девет глави представлява уникален за българското кинознание интердисциплинарен екскурс из етимологията, трансформациите и интерпретациите на филмовото заглавие. Представени са различни подходи и практики в създаването и експлоатирането на филмовото заглавие в исторически, теоретичен и приложен аспект.

Книгата не само обглежда историята на киното през естетико-информационните характеристики на 327 заглавия, но и съумява да изтъкне най-атрактивните аспекти на неговата интертекстуалност. Особено любопитно е заниманието с българското филмово заглавие в контекста на лингвистичните и културните ни традиции
Петър Кърджилов. Загадките на филма “Балканската война”. С., ИК “Титра”, 2006, 326 с.

Това е първата българска книга, посветена на отделен филм – „Балканската война”, заснет през 1912 – 1913 година. В нея нагледно са изложени всички факти и свидетелства, проследяващи заснемането на филма, първите му покази, повторната му премиера през 20-те години и загадъчната му по-нататъшна съдба. Авторът си служи с много широк исторически материал, изданието е богато илюстрирано с 203 фотоса и 23 факсимилета на архивни материали, като повечето от тях се публикуват за първи път.


Виолета Дечева. Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни. С., Просвета, 2006, 312 с.

Изследването проследява разбиранията на понятието за режисура като част от театралния дискурс в сравнителен анализ между неговите употреби в европейския контекст и у нас.


Светлана Байчинска. Някога и недотам отдавна... Театрално-критически текстове. С., ИК "5 звезди", 2006, 174 с.
"Театроведското поколение на Светлана Байчинска изживя професионалната си младост във време, в което болезнените социални и нравствени разочарования бяха засегнали мисленето за театъра, разколебали бяха представите за същинските му художествени функции. Бледи и размити в често нечетливата езоповска изказност са белезите, по които днес се опитваме да възстановим картината на "някогашния" и "неотдавнашния" театър. На този фон театрално-критическите текстове на Светлана Байчинска са едно от онези изключения, които задоволяват не само любопитството на историка, но и изненадват с изпреварващите си прогнози констатациите на днешните театрални генерации за вече случващото се в българския театър." – ст.н.с. д-р Кристина Тошева

Елена Владова. Техника на актьорското майсторство за куклен театър. С., Бета прес плюс, 2006, 266 с., 16 цв. и 30 ч.-б. ил.

Текстът е разделен на три части. Първата – “Необходима част от миналото, която ни сврързва с настоящето” – разглежда теоретическите и практически натрупвания в изкуството на кукления актьор през Романтизма (в лицето на Хайнрих фон Клайст и Жорж Санд) и по-късните открития на Гордън Крейг за супермарионетката, Всеволод Мейерхолд за биомеханиката, както и на авангардистите, които се свързват с нашето съвремие и чрез опитностите на американската актриса-звезда Шърли Маклейн от Новата епоха. Анализът на основните принципи на техниката на кукления актьор при играта с куклата от Романтизма до 90-те години на ХХ век завършва този дял.

Втората част – “Актьорското майсторство за куклен театър и традицията на овладяването при техниката на българския народен куклен театър и детските игри- спектакли” – се занимава с традициите, които българският куклен актьор намира в народните детски игри-спектакли и игри с кукли. Те стават през ХХ век основа на някои педагогически и режисьорски похвати за овладяване майсторството на техниката на актьора с куклата.

Третата част – “Актьорското майсторство за куклен театър в България (Овладяване на техниката)“ – се състои от преглед и анализ на онези умения, които българският куклен актьор придобива в своето развитие като професионалист. Тук се разглеждат началото на българския куклен театър и актьорска техника от създаването им като професионални (1924 г.), преминава се през режисьорските фигури на Йордан Черкезов и Екатерина Базилевич, за да се продължи през опита на Мара Пенкова, Милка Начева, Любен Саев, Сергей Висонов, проф. Атанас Илков, проф. Николина Георгиева, Иван Теофилов и Любен Гройс, които най-значително формират техниката на актьорското майсторство за куклен театър до 90-те години на ХХ век в България.


Кристина Япова. Църковност и музикално мислене. София, 2006, 304 с. плюс 24 с. Приложение (нотни примери).

Книгата прави опит да отговори на въпросите: има ли музиката, която наричаме църковна, някакво специфично качество, което я характеризира като същностно църковна, или с подобно определение обозначаваме единствено мястото й в богослужението, ролята й на отделен елемент, на съставна част от него? По какъв начин се изразява принадлежността на музиката към Църквата? Дали функционалното, практическото и служебното разкриват отношението музика – Църква само в плана на културните дейности и социалните институции, или тези определения попадат в сърцевината на връзката между музиката и човека? Ключовото понятие, с което се търсят отговорите на тези въпроси, е онтологичното понятие църковност. С него в труда последователно се атакуват три основни изследователски равнища: първо, равнището на цялостния възглед за църковната музика, чието ядро е отношението музика – Църква; второ, на методологията, предлагаща система за адекватно познание на църковната музика, и трето, на методиката за анализ. За конкретен музикален материал е избрано творчеството на Добри Христов от късния му период – музиката по Всенощно бдение. Музикалният анализ, заедно с реконструкциите на представите за църковната музика в български музикологични текстове, дава възможност да се преосмисли музикалнотворческият и музикалноизследователският опит в България от първата половина на 20 век в хоризонта на идеята за църковността.


Rosemary Stateolva. The Seven Sins of Chalga. Toward an Anthropology of Ethnopop Music. Sofia, Prosveta, 2005, 206 pp.

Превод на английски на публикуваната през 2003 година “Седемте гряха на чалгата. Към антропология на етнопопмузиката”.

В това единствено по рода си изследване Розмари Стателова проучва чалгата като продукт на локалната популярна музика в България, която се разпространява масово популярна от началото на 90-те години на ХХ век. Чрез чалга-призмата се разглеждат проблеми на съвременната българска култура и на българската идентичност по траекторията Османско минало – европейско бъдеще. Чалгата се третира като социален феномен, който поставя ред комплексни въпроси относно етничност, културна индустрия артистични постижения. Стателова “семплира” гласове от най-различни кръгове на българското общество, създавайки един диалогичен dance mix от дискурсите, обграждащи този музикален жанр. Първата част на книгата е посветена на историческото развитие на жанра и повдига ред теоретични проблеми на изследването. Втората част на труда поставя във фокус трима музиканти на България, чиито лични истории илюстрират сложността на днешната българска pop действителност.
Български филмови плакати. Календар за 2007 година.
Календарът е подготвен от екип: Александър Янакиев, Галина Генчева, Красимир Арабаджиев, Тереза Михайлова, Екатерина Такова.
Календарът се посвещава на 110 годишнината от първата прожекция в България (Русе, февруари 1897 г.) и присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
За трета година Институтът за изкуствознание към БАН издава стенен календар. През 2005 г. той беше посветен на творчеството на Жорж Папазов, а през следващата темата бе „Музика, православие, ръкописи”. От Средновековието отново се насочваме към ХХ век и модерното киноизкуство, представено чрез българските филмови плакати.

Конкуренцията между двете стационарни кина в София – „Модерен театър” и „Одеон” след 1910 г. довежда до появата на ръчно изработени афиши, които съобщават програмата на прожекциите и рекламират филмите. По-късно, след края на Първата световна война и разрастването на киномрежата, у нас вече масово навлизат печатните плакати за филмите по проекти главно на български художници.



За да реализира проекта си за календар за 2007 г. Институтът за изкуствознание се обърна с предложение за сътрудничество към Българската национална филмотека – уважавана национална културна институция. Всяка филмотека представлява преди всичко колекция от филми, които в повечето случаи са уникални. Книгите се издават в големи тиражи, а филмите у нас се печатат най-много в десетина копия, а често се пази само едно. Когато изчезне – изчезва завинаги. Ето защо филмотеките са под закрилата на ЮНЕСКО. Освен филмите се съхраняват и нефилмови материали – книги, фотоси, ръкописи и плакати. В цифри за Българска национална филмотека архивните единици изглеждат така: 15 000 филмови заглавия, 118 000 фотоса, 10 000 тома книги и списания и 27 000 уникални плаката. Във филмотечното кино „Одеон” (това е нов салон, да не се бърка с едноименното кино от началото на ХХ век) се представят филми от цялата история на киното, провежда се и „Киноуниверситет”. Бе възстановено издаването на алманаха „Кино и време”.
Каталог: files -> events
events -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
events -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
events -> Програма „Правосъдие, организиран от Министерство на правосъдието в България
events -> Събития в Дома на Европа в периода 19 23 януари 2015 г. 19 януари 2015 г от 10: 00 17: 00 ч
events -> Програма Й. С. Бах Концерт за пиано ре минор Alledro risoluto Adagio Allegro moderato
events -> Комисия за финансов надзор министерството на образованието и науката фондация „атанас буров”
events -> Програма 15 май 2008 (четвъртък) 9: 00 9: 30 Регистрация, откриване и приветствие от директора
events -> Transnational initiative for guidance of graduated and entrepreneurship


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница