Съвременно развитие на теорията на военноморските сили доцент д-р Кирил Колев



Дата09.01.2017
Размер243.29 Kb.
#12290
СЪВРЕМЕННО РАЗВИТИЕ НА ТЕОРИЯТА НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ
доцент д-р Кирил Колев

ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, Варна
CONTEMPORARY DEVELOPMENT OF NAVAL THEORY
by Kiril Kolev associated professor, PhD

Naval Academy “N. Y. Vaptzarov”, Varna,

Abstract: Changes in entrusted missions and assigned tasks of the Navy after the Cold War demand the developments of the naval theory towards the adoption of the new specific using of weapons, technical means and their platforms, corresponding the variable regulations.

Кеу words: entrusted missions and assigned tasks, Development of Naval Theory
Моретата и океаните са пространство за реализация на различаващи се цивилизационни интереси в техните конкретни културни (включително религиозни), политически, военни, икономически и други проявления. Историческото развитие на различаващите се интереси показва достигането им до етапи на конфликтно противопоставяне. Глобализацията на демократично-либералната идеология, като надстройка на глобализиращата се икономика, създава свои опоненти, включително радикални с глобални измерения. Глобалният тероризъм е едно от проявленията на Законът за единство и борба на противоположностите. Глобализацията на икономиката е във всички нейни аспекти – бяла/легална, сива/полулегална и черна/незаконна. Към глобализацията на т.нар. черна икономика са всички обявени за незаконни икономически дейности, включително трафик на хора, оръжие, наркотици, стоки и услуги, пиратска активност и свързаното “изпиране” на получените финансови средства [16, 30, 32, 34, 37, 43, 44, 46].

Противопоставянето на интереси може да приеме формите на въоръжен конфликт. Държавите декларират своите интереси и тяхната защита в специално разработен документ за проблемите с националната сигурност1. Морското/океанското пространство е възможна среда на подобен конфликт. Проблемите с декларирането и защитата на националните интереси в морска/океанска среда са предмет на разглеждане на специален документ, в който се представят интегрираните институционални интереси2. Въоръжената борба на море изисква специални системи, обединявани от понятието “военноморски сили” и теория за тяхното създаване, развитие, подготовка и използване, позната като военноморско изкуство. Проблемите с деклариране на начините за защита на специфични институционални интереси и необходимите способности за тяхното осъществяване са предмет на разглеждане на специални документи3. При реализацията на тези документи се създават необходимите способности. За концепцията “Litoral War”, реализацията се свързва със създаване на многофункционалната платформа “Litoral Combat Ship” и средствата за нейното въоръжаване и оборудване [36, 38, 40]. Следващия етап представя документите за използване на създадените способности4. Новите способности изискват необходимите адаптивни изменения в съществуващите документи за съвместни действия/операции и в регламентиращите документи за използването на вече съществуващи способности (платформи с тяхното оборудване и въоръжение). Военноморското изкуство е тясно обвързано с практиката и се опира на съществуващия опит от използване на ВМС [5, с.25-30, 21, 29].

Основните съставни елементи на военноморското изкуство са: стратегическо използване, оперативно изкуство и тактика на ВМС, съгласуване на военноморската активност с действията на останалите видове въоръжени сили за постигане на поставяните общи цели. Важността на специфичните възлагани мисии [1, 3, 4, 6, 7, 8, 9] и съставни задачи, необходимостта от защита на националните интереси, изпълнение на съюзните и международните задължения и поддържането на способности за защита откъм море са отделили военноморската наука в отделна област на военната наука.

Военноморската наука е единна система от знания за закономерностите на въоръжената борба на море, създаването и използването на сложни военноморски системи с различно предназначение и способности за изпълнение на възлаганите мисии и съставни задачи. Проблемите на военноморската наука са свързани с разкриване на най-рационалните способи за функциониране и използване на военноморските формирования, и организацията им на управление в различни условия.

Някои от настъпилите специфични изменения във военноморската наука са дадени в таблица 1.

Съществените изменения във въоръжената борба на море изисква изследване на новоразкритите направления, като:

1. Многоцелевата функционалност на ВМС [5, с.62-72, 11, 13, с.70-71, 34] за защита на национални интереси, изпълнение на съюзни и международни задължения. Създаване на способности за интегритет при изпълнение на задачи със сили и средства на други национални и международни юридически и физически субекти [21, 25];

2. Способностите на ВМС за – пространствен маньовър (без

Таблица 1

НЯКОИ СПЕЦИФИЧНИ ИЗМЕНЕНИЯ ВЪВ ВОЕННОМОРСКАТА НАУКА

През “Студената война”

След “Студената война”

1.Противопоставяне на големи военноморски потенциали при разрешаване на конфликти на интереси на море.

1.Партньорство и военно-техническо сътрудничество при разрешаване на конфликти на интереси на море.

2.Подготовка за участие в широкомащабни въоръжени конфликти.

2.Подготовка и участие в локални въоръжени конфликти.

3.Количествено увеличаване на ВМС, независимо от необходимите разходи.

3.Нискоразходно поддържане на отбранителна достатъчност за защита на националните интереси, изпълнение на съюзни и международни задължения.

4.Относителна монофункционалност на създаваните средства и техните платформи – увеличено количество при затруднена взаимозаменяемост на отделните елементи, затруднено интегриране в комплексни системи и мрежи, изключителността на използваните елементи изисква съсредоточаване на критично-важни елементи, за по-добра защитеност, но загубата на подобен елемент е от решаващо значение за функционирането на цялата система/мрежа.

Уникалните съставни елементи ограничават възможните структурни конфигурации и при необходимост реконфигурирането на военноморското формирование.



4.Полифункционалност на създаваните средства и техните платформи – намалено количество при увеличена взаимозаменяемост, облекчено интегриране в комплексни системи и мрежи, унификацията на използваните елементи позволява разпределено обособяване на критично-важни възли, при което загубата на критично-важен възел редуцира ефективността на изпълнение, но не е от решаващо значение за функционирането на цялата система/мрежа.

Модулните унифицирани съставни елементи позволяват създаване на много по-голямо количество структурни конфигурации и при необходимост реконфигуриране на военноморското формирование



5.Изпреварващо развитие на ударните при относително изоставане на осигуряващите способности.

5.Балансирано развитие на ударните и осигуряващите способности.

6.Човешкият фактор се развива на основата на “масовата армии” – предимно наборен принцип на окомплектоване.

6.Човешкият фактор се развива на основата на “професионалната армия” – предимно договорен принцип на окомплектоване

нарушаване на националната юрисдикция); продължително присъствие и контрол в критично-важни райони; многослойна, динамична защитеност; система за своевременно управление (мониторинг за настъпващите изменения, целенасочване, целеразпределение и свръзка) в мирно и с разширени възможности за военно време;

3. Увеличената неопределеност на използваемост и управляемост на противопоставените военноморски системи;

4. Трансформиране на военноморските платформи (корабни, авиационни) в сложни организационно-динамични системи. Високата наситеност със сложни технически средства и многочислени системи с различно предназначение им придават голяма енергетична и огнева мощ, висока маневреност и автономност на действия [11, 13, 30, 31, 37]. Екипажът изпълнява своята дейност в затворена среда при непривични условия за живот;

5. Аквизиция на бойните системи и платформи. Управляемостта на отбранителната аквизиция във Военноморските сили отговаря на множество изисквания за: многофункционалност, скритост (с параметри на физически полета, сравними и по-малки от околната среда), устойчивост на вътрешни разрушаващи и външни поразяващи въздействия, съвместимост с бойни системи и платформи на съюзниците, повишена екологична безопасност, подобрени условия на обитаемост, висока ергономичност, многовариантност на производство при изпълнение на методологията за оптимизация по критерии “стойност - ефективност”. Тяхното създаване изисква изследвания, обосновавания и конструиране с привличане на множество колективи и компании от различни отрасли, подчиненост и собственост. Процесът на строителство на водещият кораб от всяка серия е с 9-10 годишна продължителност [36]. Приемните изпитания, въвеждането в боен състав, поддържането и използването му изискват разработване на специални методически ръководства и комплексно научно-техническо осигуряване.

6. Аквизиция на многофункционалните поддържащи военноморски системи. Поддържащите системи включват стационарни и мобилни, наземни, плаващи и летящи обекти, техните взаимни вътрешни и външни връзки, които осигуряват ефективно, ефикасно и адекватно функциониране на ВМС.

7. Балансирано развитие на ВМС на:

-национално (стратегическо) равнище във военната доктрина - определяне на възлагани мисии, съставни задачи, роля и място на ВМС в мирно и военно време и методи за управление на тяхното развитие [3, 37, 44];

-оперативно равнище - определяне на приоритети в развитието на отделните структурни елементи на ВМС, оръжейните и управленските системи [7, 30, 46, 47];

-тактическо равнище – усъвършенстване на способностите за синергично сливане на отделни елементи в единна военноморска многофункционална мрежа за своевременно изпълнение на възлаганите мисии и съставните задачи от национално, съюзно и международно формирование на ВМС [20, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 41, 42, 43].

8. Управляемост на измененията в системата за специфична подготовка и контрол на ВМС; създаване, внедряване и усъвършенстване на специални методики. При наличие на различни поколения платформи с принадлежащото им въоръжение и технически средства, единственият способ за адаптационно унифициране при изпълнение на възлаганите им мисии и съставни задачи е чрез предявяване на системни изисквания с помощта на системата за сертифициране на тяхната подготвеност. Системата за подготовка и контрол осигурява необходимата съвместимост на съставните елементи при създаване на национално, съюзно или международно военноморско формирование.

Сложната структура и функциониране на военноморските формирования в специфичните условия на морската/океанската среда изискват научно обосноваване на целевото предназначение, количественият и качествен състав и изследване на способите за тяхното използване.

Военноморските сили притежават специфични свойства на сложна организирана динамична система с адаптивно функциониране и управление на трансформиращи се съставни елементни конфигурации. Военноморските сили са способни на висока маневреност, скрито съсредоточаване и създаване на устойчиви формирования с голяма поразяваща мощ.

Военноморското изкуство определя формите и способите за използване на ВМС в локални въоръжени конфликти при масирано използване на конвенционални, високоточни средства за поражение, миротворчески операции, контрол и защита на морските пространства, хуманитарни операции и други. Националната теория на Военноморските сили трябва да отговори на практическите потребности на възлаганите мисии и съставни задачи.

Основен предмет на теорията на Военноморските сили са проявленията и способите за самостоятелно и съвместно, национално, съюзно и международно използване на ВМС. Предметът на военноморската наука се диференцира на области на изследвания, свързани с:

-прогнозиране на военно-политическата обстановка и връзките ù с морската/океанската среда;

-определяне на ролята и мястото на ВМС в системите за национална, съюзна и международна сигурност;

-самостоятелното и съвместно, национално, съюзно и международно използване на съставните системи на ВМС, произтичащите проблеми със съвместимостта и организацията на взаимодействие;

-непосредственото въздействие на външната среда върху използването на съставните системи на ВМС;

-управляемостта на жизнения цикъл на съставните системи на ВМС [39, 40];

-управляемостта на системите за подготовка на личния състав, оперативна и бойна подготовка на ВМС

Военноморската наука решава задачи по:

1. Разкриване на закономерностите в протичащите процеси и явления при изпълнение на възлаганите мисии и съставни задачи;

2. Разработване на специализирани теории и методи за решаване на специфични теоретически и практически задачи на Военноморските сили.

Тези теории включват:

-теория на корабоводенето, навигацията и управлението на кораба;

-обща теория на корабостроенето и конструктивните особености на отделните класове кораби;

-теория на устойчивостта, непотопяемостта и клатенето на кораба;

-теория на защитеността на кораба от вътрешни и външни поразяващи въздействия;

-теория на ефективността на използване на бойните и поддържащите системи и т.н.

Военноморската наука е система от научни знания за законите и закономерностите на въоръжената борба на море, принципите за строителство на ВМС, тяхната подготовка и използване в системата на въоръжените сили в мирно и военно време.

Военноморската наука се намира в подчинена зависимост от военната наука. Теорията на ВМС се основава на общият фундамент на военната наука и използва най-общите закони за войната при строителството, подготовката и използването на ВМС. Значението на военноморската наука непрекъснато се променя и зависи от военно-политическата обстановка, въвеждането на нови бойни и осигуряващи системи, националните и съюзните икономически възможности и характера на перспективната дейност на ВМС.

Структурата на военноморската наука включва:

1. Общотеоретични основи на военноморската наука;

2. Теория на военноморското изкуство;

3. Теория на строителството на ВМС;

4. Теория на подготовката на ВМС;

5. Теория на управлението на ВМС;

6. Теория на всестранното осигуряване;

7. Военноморска история.

Общотеоретичните основи на военноморската наука са научно-практическия фундамент, който формира нейната структура и създава логически обоснована система от знания. Общотеоретичните основи включват – предмет, структура и значение на военноморската наука; взаимни връзки и взаимодействия между теоретичните елементи; връзки с теориите на останалите видове въоръжени сили и прогнозиране на развитието на ВМС.

Предмет на теорията е използването на законите и принципите на военната наука в дейността на ВМС в морска/океанска среда в цялото й многообразие и във взаимодействие с дейността на останалите видове въоръжени сили при защита на националните и съюзните интереси. Нейното развитие е определено от множество фактори, основните от които са – националните икономически възможности за създаване, внедряване, поддържане и усъвършенстване на бойните и осигуряващи системи на ВМС; измененията на техните способности, политическата и военната обстановка за изпълнение на възлаганите мисии и съставните им задачи.

Тези фактори са обективна предпоставка за необходимостта от научно разработване на всички елементи на военноморската наука и особено на военноморското изкуство.

Бойният кораб е платформа за огнево поразяване и влиза в състава на многофункционална бойна система, която осигурява своевременна информация и осъществява поразяване на конкретни противникови обекти. Основата на подобна система е създаваното информационно поле. Съществуват основания за настъпващи изменения в характера на използване на ВМС. Спецификата на изпълняваните операции от ВМС зависи от дистанцията на използване на ракетното оръжие и авиацията на противника. Дистанцията на използване на крилатите ракети с морско базиране е 1 500 – 2 000 километра, а на авиацията – 1 500 – 1 800 километра. Това позволява тяхното самостоятелно и съвместно използване при нанасяне на удари откъм море. Значението на Световния океан рязко се увеличава поради съществените различия на неговата акватория от територията на суверенна държава. Неутралният правен статут на водите на Световния океан позволява да се решават задачите на ВМС срещу всеки противник на цялата му акватория.

В съвременните въоръжени конфликти първостепенно значение придобиват акваторията на Световния океан, въздушно-космическото пространство и информационното поле, които се превръщат в нови аспекти на въоръжената борба на море. Тези условия изискват разработване на нови направления в развитието на теорията на управление на военноморските формирования на регионално равнище.

Общата част на теорията на ВМС разкрива заплахите от морски направления, разработва нови мисии и съставни задачи, формите за самостоятелно и съвместно с останалите видове въоръжени сили, национално, съюзно и международно използване на военноморски формирования.

В общотеоретичната структурна част на военноморската наука се използват постиженията на множество науки за решаване на важни теоретични проблеми. Това са области от научни познания за морската/океанската среда и техническите средства. При подробен анализ на структурата на теорията на ВМС се отчитат въздействияна на специфичните особености на морската/океанската среда (климатични, метеорологични, хидрологични условия и други) върху военноморската дейност.

В общотеоретичната структурна част на военноморската наука се включват теориите на многофункционалните системи, военноморското прогнозиране, методологията на научните изследвания, теорията на информационното противопоставяне, основите на балансираното развитие на съставните елементи. Общотеоретичните основи служат за развитие на всички аспекти на военноморската наука. Това развитие е намерило своите отражения в концепциите за определяне на центровете на тежестта, мрежово-центричния информационен характер на силовото противопоставяне, литоралния въоръжен конфликт, ефект-базираните операции и други.

Принципите на военноморското изкуство се разработват на основата на законите на въоръжените конфликти и въоръжената борба. Принципите на военноморското изкуство и теорията на управление непосредствено се влияят от смяната на материалната основа за водене на въоръжена борба на море. При разработване на теорията на ВМС се отчита взаимодействието между отделните съставни елементи на военноморската наука. Например, развитието на крилатите ракети, без създаване на информационно поле и системи за управление, възпрепятства логическото продължение по формиране на многофункционална бойна система за използване на крилатите ракети, където корабът е елемент на системата за комплексно огнево поразяване. Логическото продължение на развитието на ВМС е интегриране на оръжията и техническите средства в единна система, където корабът е елемент/платформа на част от ударните средства на многофункционалната бойна система.

Общотеоретичните основи на военноморската наука са взаимнообвързани с теориите на останалите видове въоръжени сили и общата военна теория, което позволява създаване на система на силовото противопоставяне във всички сфери при отчитане на общите закони и категории на въоръжената борба.

Важен елемент на общотеоретичните основи е военноморското прогнозиране, което придобива особено значение при рязкото увеличаване на темповете на смяна на поколенията въоръжения и тяхната стойност. Въоръжението в епохата на ветроходните флотове не се е променяло в продължение на столетия. В съвременните условия само за няколко десетилетия са създадени шест поколения морски стратегически оръжейни системи.

Теорията на военноморското прогнозиране решава проблеми свързани с теориите на строителството на ВМС и военноморското изкуство. Военноморското прогнозиране се опира на конкретни и реални постижения на науката, техниката и производството. Фундаменталните науки имат голяма роля за изпълнение на дългосрочните перспективни планове.

Прогнозирането в областта на въоръжението и техниката е първично, а на въпроси на военноморското изкуство е вторично. Военноморското изкуство оказва голямо въздействие върху избора на приоритетни направления за инженерни изследвания. Прогнозирането отчита необходимостта от едновременно развитие на ВМС и осигуряващата го инфраструктура (основни и маневрени пунктове за базиране; различни комуникационни, навигационни, управленски системи и др.). Прогнозирането в областта на военноморското изкуство се изпълнява при отчитане на перспективите за развитие на оръжията, техническите средства, силите и военно-политическата ситуация в Световния океан.

Военноморското изкуство е най-важната част от теорията на ВМС. Военноморското изкуство е система от научни знания за законите и закономерностите на въоръжената борба на море, теорията и практиката на защитата на националните, съюзните и международните интереси в морска/океанска среда. Военноморското изкуство е непосредствено свързано и се основава на принципите на военното изкуство. Военноморското изкуство включва теорията и практиката на стратегическото използване на ВМС, оперативното изкуство и тактиката на ВМС.

Подчинената зависимост на теорията на ВМС в областта на военноморското изкуство се определя от необходимостта за подчиняване на съдържанието на теорията за стратегическо използване на ВМС на основният принцип за единство с националната военна стратегия. Теорията за стратегическото използване на ВМС подпомага отчитането на особеностите на въоръжената борба на море за изработване на концепция и възлагане на мисия на стратегическата групировка на въоръжените сили.

Стратегическото използване на ВМС изисква доразработване на механизъма на използване на военноморските сили и средства в условията на активно използване от двете противопоставени страни на високоточни средства за поражение [44, 46, 47]. Мащабите на поражение на високоточните средства водят до размиване на границите между настъпателната и отбранителната операции.

Основна заплаха за силите и бреговите обекти на ВМС са платформите на крилати високоточни ракети - изтребително-бомбардировъчната авиация, ракетните надводни кораби и подводниците. Основната мисия на националните, съюзническите и международните ВМС съвместно с ВВС и ПВО е да унищожат платформите и неутрализират ударите с високоточни средства за поразяване по икономически и военни обекти. Операцията на ВМС е съставна част от стратегическата отбранителна операция. Отчитането на пространствения размах на операцията показва необходимостта от създаване на регионално информационно поле и система за управление.

Оперативното изкуство на ВМС е основна съставна част на военноморското изкуство при отчитане на единните методологически основи на военното изкуство, но с много по-голяма самостоятелност от стратегическото използване на ВМС. Тази самостоятелност е свързана с военноморската специфика, която въздейства върху разработването, оперативното използване и управление на силите и средствата за водене на въоръжена борба в морска/океанска среда.

Предмет на изследване на оперативното изкуство на ВМС са теорията и практиката на подготовка и водене на бойни и небойни операции от оперативни формирования на ВМС. Приоритетната мисия на въоръжената борба на море е поразяване на военно-икономически обекти на противопоставените страни чрез използване на високоточни средства за поражение, което непосредствено влияе на хода и резултата от провежданите операции. Важно значение придобиват небойните оперативни форми за защита на националните интереси и изпълнение на договорените съюзни и международни задължения в морска/океанска среда [5, с.227-258, 6, 8, 28, 32, 34, 37, 43, 44].

Тактиката на ВМС е най-старата форма на използване на военноморските формирования. Тактиката на ВМС представлява относително самостоятелна теория и практика за подготовка на бойни действия и небойни операции. Висша форма на бойните действия е морския бой. Тактиката на ВМС е наука за природата, закономерностите, начините и формите за подготовка и управление на тактическо военноморско формирование за въоръжено противопоставяне, защита на националните интереси и изпълнение на договорените съюзни и международни задължения от тактически формирования.

Предметът на тактиката на ВМС са закономерностите, характера, съдържанието, тактическите категории и понятия, принципите за подготовка и провеждане на действия на тактически елементи и формирования. Тактиката е най-самостоятелната област на военноморското изкуство, което се определя от непосредствената й връзка с използваните сили и средства, морската среда, специфичността на възлаганите мисии и съставни задачи, способите за тяхното изпълнение. Тактиката на ВМС обхваща тактиката на родовете на ВМС, дейността на класовете кораби и използването на оръжейните и техническите системи.

Съдържанието на тактиката на ВМС обхваща теорията и практиката на подготовката и провеждането на тактически действия на корабите, вертолетите, целевите групи, формированията с еднороден или разнороден състав, самостоятелно или във взаимодействие с формирования на останалите видове въоръжени сили с цел решително поразяване на противника или изпълнението на небойни действия за постигане на поставените частни цели. Тактиката на ВМС се основава на общите методологически положения и принципи на военното изкуство [5, с.25-30, 32].

Непосредствените предизвикателства пред тактиката на ВМС произтичат от настъпилите изменения във вижданията за:

1. военните заплахи откъм море за националната, съюзната и международната сигурност;

2. ролята на ВМС за противопоставяне на глобализиращата се незаконна дейност (терористична заплаха, пиратска активност, незаконен превоз на хора, оръжия, наркотици, стоки и услуги) в морска/океанска среда[44, 46, 47];

3. използване на способностите на ВМС за опазване разрушаването на околната среда, търсене и спасяване, преодоляване на последствията от бедствия и аварии.

Практическите реализации на тези виждания се отразяват на формулираните мисии и съставни задачи на ВМС. ВМС създават условия за тяхното изпълнение чрез трансфер на организационни, управленски и други технологии, концепции за тяхното използване и адаптиране на своите способности към новите изисквания. Пропуските и недостатъците в тези процеси са с обективен и субективен произход. При липса на анализ за възможните последствия решенията се отлагат във времето, проблемите се задълбочават и водят до негативни трудноотстраними последствия (виж табл.2).

Например, обективно обстоятелство е съществуването и необходимостта от използване на платформи на оръжейни и технически системи от различни поколения, което е предпоставка за създаване на несъвместими конфигурации на военноморско формирование. Основата на съвместимостта се разкрива в унифицираните изисквания за сертифициране на подготвеността на отделните структурни съставляващи на военноморското формирование по установени съюзни стандарти. Този аспект на тактиката на ВМС е водещ, доколкото дава търсените адекватни отговори на настъпилите промени.

Обективните закони на войната се познават и отразяват в законите на военната наука на емпирично и теоретично равнище. Обективните закони са

Таблица 2



Обективна предпоставка

Субективно решение

Възможно решение

1.Съвместно използване на организационни документи, отразяващи различни възгледи за използване на съществуващите способности на ВМС (от преди и след Студената Война)

1.Непреднамерено създаване на взаимноизключващи се конфигурации от организационни изисквания към използване на наличните способности

1.Възприемане на унифицирани съюзни документи за постигане на съвместимост на използване

2.Наличие на платформи, оръжейни и технически системи от различни поколения

2.Създаване на съвместни формирования от слабо системно обвързани елементи

2.1.Разпределено участие на съставните елементи по време, място и способи за усилване на системните/мрежовите връзки

2.2.Изследване на техническите възможности за осъвременяване на предходните поколения платформи, оръжейни и технически системи до задоволително равнище на съвместно използване

с разнообразни условия и форми на проявление. Победата в боя се определя от съотношенията на бойната мощ на противопоставените страни, но са с различни форми на проявление [29, 30, 31, 33]. Победата се постига в резултат на: общо превъзходство в бойната мощ; превъзходство на главното направление, използване на нови способи и форми за водене на бойни действия или чрез внезапност. Задача на военноморската наука е да определи текущото и перспективното състояние на условията и формите на въздействие на обективните закони на въоръжената борба на море и необходимите способности за изпълнение на възлаганите мисии и съставни задачи.

Принципите на военно-морското изкуство са от непосредствено значение за подготовката на ВМС [5, с. 25-30, 33]. Принципите на военноморското изкуство са най-общи, основополагащи и ръководни изисквания, препоръки и идеи за формите и способите за използване на ВМС при изпълнение на поставените цели. Принципите на военноморското изкуство представят обективните закономерности на въоръжената борба на море. Те произтичат от принципите на военното изкуство и са идентични в преобладаващата част на своето съдържание. В същото време притежават специфични проявления, което се определя от особеностите на морските въоръжения и условията за изпълнение на възлаганите мисии в морска/океанска среда. Смисълът на военноморското изкуство е в разкриване на практическите реализации на тези принципи във възлаганите мисии и съставни задачи.

Принципите на военноморското изкуство са историческа категория. Принципите на военноморското изкуство възникват на обективна основа. Те непрекъснато се развиват под въздействие на настъпващите промени в материалните средства на въоръжена борба, условията на използване и възлаганите мисии на тактическите военноморски формирования. Този процес представя непрекъснатите изменения в относителното значение на принципите в даден исторически момент и в новите форми на тяхното практическо изразяване.

Принципите на военноморското изкуство се подразделят на:

1. Принципи на управление на ВМС (бойна готовност, взаимодействие на силите, твърдо и непрекъснато управление, своевременно осветяване на обстановката, единство на командването);

2. Принцип на организация и водене на операцията и боя (решителност на настъплението, активност на отбраната, масиране на силите и спедствата, внезапност, всестранно осигуряване, завоюване на господство и др.);

3. Принципи на подготовката на ВМС (приемственост, последователност, традиции, патриотизъм, уставна дисциплина и други);

4. Принципи на военното строителство на ВМС (военна доктрина, балансиране на силите и средствата, интегриране на корабната техника и въоръжение, многофункционалност на бойните системи, приоритетност и др.);

5. Принципи на информационното противопоставяне и електронната война.

Принципите на военноморското изкуство са свързани с трите му съставни части. Те са с нееднакви форми на отражение във всяка отделна част. Принципите са взаимносвързани и в своята съвкупност са научно-практическия фундамент на военноморското изкуство.

Усъвършенстването на теоретическата и практическата подготовка на ВМС се осъществява чрез:

1. Диференциране и приемственост в подготвеността на различни категории военнослужещи, в последователността на придобиване на военни образователно-квалификационни степени и специализирана подготовка на кадровите военнослужещи;

2. Въвеждане в програмите за военноморска подготовка на способите за използване на военноморските сили и средства по новите мисии и задачи на ВМС;

3. Изследване, разкриване и отработване на способите за съвместно използване на платформи, оръжейни и технически системи на ВМС от различни поколения.


Литература:

1. Актуализиран план за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили 2008-2018г, ГЩ-БА, С., април 2008

2. Бойни инструкции за използване на различни оръжейни и технически системи на въоръжение на корабите

3. Военна доктрина на Република България, www.md.government.bg

4. Военна стратегия на Република България, ГЩ-БА, С, ВИ, 2002

5. Дерелиев, П., Теория на оперативното изкуство на военноморските сили, ВВМУ-ЦСОДК, Варна, 2004

6. Доктрина за операции, различни от война, БА – ГЩ, С., 2000

7. Доктрина на Военноморските сили, Част I Обща доктрина на Военноморските сили и Част ІІ Тактическа доктрина на Военноморските сили, В., ГлЩ ВМС, 2001

8. Доктрина на съвместните операции, БА ГЩ, С., 2001

9. Дългосрочна Визия за развитие на войските и силите – 2015, www.md.government.bg

10. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, /в сила от 28.02.1996 г., последно изм. ДВ бр.109от 20.12.2007г./

11. Капитанец, И. Актуальные проблеми развития военноморской науки, М., Вагриус, 2001

12. Концепция за националната сигурност на Република България, обн. ДВ бр.46/22.04.1998

13. Медникаров, Б. Защита на морския суверенитет, Варна, ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, 2008

14. Наставления за бойната дейност на класовете кораби (Наставление за бойната дейност на подводните лодки, ВИ, С., 1985, Наставление за бойната дейност на противолодъчните кораби, ВИ, С., 1977, Наставление за бойната дейност на ракетните и торпедните катери, ВМФ, В., 1985, Наставление за бойната дейност на противоминните кораби, ВИ, С, 1985 г.)

15. План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г., обн. ДВ бр.103, 2004

16. Попов, Д., Глобални заплахи, Вулкан 4, С., 2007

17. Ръководства за бойната дейност на проекта кораби

18. Стратегически преглед на отбраната, ГЩ БА, С., 2004

19. Технически описания и инструкции за експлоатация на оръжейни и поддържащи системи

20. AAP NATO documents

21. A Cooperative Strategy for 21st Century Seapower, (www.navy.mil, www.usmc.mil, www.uscg.mil), October 2007

22. ACP-176 Allied Naval and Maritime Air Communications Instructions

23. AHP-1 The Allied World-Wide Navigational Information System (AWNIS)

24. AJP NATO documents

25. ALP-4.1 Multinational Maritime Force (MNMF) Logistics

26.APP-1 Allied Maritime Voice Reporting Procedures

27. ATP NATO documents

28. Bartoli, M., Counter-Terrorism and Critical Infrastructure Protection, Center for High Defense Studies, Rome, September 2006

29. Benbow, R., F. Ensminger, P. Swatz, S. Savitz, D. Stimpson, Renewal of Navy’s Riverine Capability: A Preliminary Examination of Past, Current and Future Capabilities, CNA, March 2006

30. Chipman, J., The Military Balance 2008 – Press Statement, The International Institute for Strategic Studies, London, February 2008

31. Cobble, W., H. Gaffney, D. Gorenburg, For the Record: All U.S. Forces’ Responses to Situations, 1970-2000 (with additions covering 2000-2003), CNA – Center for Strategic Studies, may 2005

32. Conetta, C., Arms Control an Age of Strategic and Military Revolution, Commonwealth Institute - Project on Degense Alternatives, Cambidge, Massachusetts, November 2005

33. Corbett, J. S., Some Principles of Maritime Strategy, (www.gutenberg.net), [First edition 1911, eBook # 15076], February 2005

34. D/DGD&D 18/34/83 Tactical handbook for operations other than war, british Army, 1998

35. E-71/ROBO Orderboek Algemeen/RGBG Directives Generales

36. Gouré, D., Modularity, the Littoral Combat Ship and the Future of the United States Navy, Lexington Institute, November 2006

37. Hoffman, F., A New Maritime Strategy: Navigating Uncertain Waters, Foreign Policy Research Institute, November 2006

38. Kreishner, O., Navy, Marines Plan Transition to More Robust, Secure Network, Seapower – Navy, Marine Corps, Coast Guard, Merchant Marine, Navy League, December 2008

39. Lamartin, G., Systems and Mission Integration, System of Systems Security – SOSSEC, January 2005

40. Marcario, J., Waesche Powers Up its C4ISR Systems, Seapower – Navy, Marine Corps, Coast Guard, Merchant Marine, Navy League, December 2008

41. MC NATO documents

42. MTP NATO documents

43. NATO’s Military Concept for Defense Against Terrorism, October 2003, Updated April 2005

44. Olson, Th. Maritime Strategy and the New Law of the Sea: Losers and Gainers; With a Focus on Sotheast Asia, Centre for International and Security studies, York University, August 1996

45. Rawley, C., Naval Unconventional Warfare: Supporting GWOT on the CheaP, Small Wars Journal, Vol 7, February 2007

46. Tangredi, S., Globalization and Maritime Power, National Defense University - Institute for National Studies, December 2002

47. Winter, D. C., Navy Transformation: A Stable Long-Term View, Heritage Foundation, March 2007



1 За България, това е “Концепция за националната сигурност на Република България”, обн. ДВ бр.46/22.04.1998 [12]

2 За САЩ, това е т. нар. Стратегия “Seapower”, в която са декларирани интересите на ВМС, Корпусът на морската пехота, Бреговата охрана и Морската администрация [21]

3 За САЩ, това са концепции за различни по характер действия от типа на “Net-Centric Warefare, Effect Based Operations, Litoral War” и др.

4 Това са документи за експлоатация и използване на създадените способности, като Технически описания и инструкции, Бойни инструкции за използване на различни оръжейни и поддържащи системи, “Ръководство за дейността на проекта кораби”, “Наставление за дейността на класа кораби” [2, 14, 17, 19, 35]

Каталог: mor kolekcii -> izsledwaniq -> images
images -> 90 години „Русенска корабостроителница” ад или отново за изопачаването на морската история на България 1971 г., 28 ноември
images -> Християнският Анхиало
images -> С п и с ъ к на ръководството и участниците в българската мисия нек в Международната акция на юнеско за спасяване на Картаген – кампании 1973 и 1974 г. Ръководство
images -> Морската война на България на Източния фронт по време на Втората световна война
images -> За интегриран модел за безопасно корабоплаване (12)
images -> За интегриран модел за безопасно корабоплаване (10) На рубриката гостува доцент Петър Дерелиев
images -> Ротердамски правила 2009”: Договорът за международен превоз на товари/стоки1 по море


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница