Свръхдържавата европейски съюз. Езикови проблеми



Дата21.06.2018
Размер38 Kb.
#75386
СВРЪХДЪРЖАВАТА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ. ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИ
Започвайки през 1951 г. като общност на 6 държави – Германия, Франция, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия, ЕС по-късно приобщи още 6: Дания, Ирландия и Великобритания, Гърция, Испания и Португалия. Към 1995 г. страните бяха вече 15 с участието на Швеция, Финландия и Австрия. През 2004 г. официално се присъединиха още 10: Чехия, Полша, Унгария , Литва, Латвия, Естония, Словакия и Словения, Кипър и Малта. А с приемането на България и Румъния през 2007 г. Европейският съюз наброява вече 27 страни. Всички езици на държавите в ЕС съгласно Римския договор от 1957 г. са работни езици. Но според някои автори като Рик Монар, ако се поддържа този принцип ще се стигне до „Вавилонското стълпотворение на народите”. Въвеждането на общ работен език е не по-малко необходимо от въвеждането на единна валута. Само разходите за преводи на всички работни езици, включително и на огромната документация на ЕС, надхвърлят 1 милиард евро годишно. Става дума за хиляди преводачи, и стотици хиляди страници документация.
Но кой език може да изпълнява ролята на работен? Съществуват арогантни твърдения, че „английският език не се нуждае от признаване за международен, защото той вече е световен”. Такъв подход може да бъде наречен езиков империализъм. Той застрашава с обезличаване културното богатство на европейските народи. Известният наш езиковед проф. Никола Георгиев с тревога и загриженост посочи, че сред нашата академична общност има хора, които са готови да се откажат от кирилицата в полза на латиницата, а други предлагат университетските занятия да се водят на английски език. Тази сервилна тенденция се наблюдава и в други малки европейски страни. Никой не отрича, разбира се, важността и полезността на английския език за съвременния международен обмен на информация в областта на политиката, бизнеса, медиите, науката и технологиите, транспорта и комуникациите. Заемането, обаче, на такава ключова позиция от страна на английския език създава огромни предимства на англоговорящите страни в света. В рамките на Европейския съюз налагането на английския като „работен език” нарушава общоприетите правила и етика на една общност от половинин милиард души. В бившия Съветски съюз и в социалистическия лагер подобна функция изпълняваше руският език. Някои икономически проучвания показват, че британската икономика се облагодетелства с 18 милиарда евро годишно от негласното използване на английския език като международен в туризма, бизнеса и технологиите, благодарение на учебни помагала, книгоиздаване, курсове, квалификации, конференци и др. Но това не е всичко – всеки, който не е англоговорящ трябва да се състезава при неравни условия, като отделя време и значителни средства за изучаване на английски език. В Европейската администрация миналата година възникнаха големи разногласия във връзка с въвеждане на нелегитимни правила и практики за назначаване на определени длъжности само на лица, чиито майчин език е английския. Това вече е открита дискриминация по езиков признак. Наблюдаваме една пълзяща, официално необявена политика за негласно натрапване на английския език едва ли не като задължителен език на Европейския съюз. У нас централните средства за масова информация съобщиха че 15 000 административни служители в България ще бъдат обучавани на английски език, като за това от Европа били получени 8 млн. евро. Няма съмнение, че подобни средства се предвиждат и за други страни от Европейския съюз. Това е необявена война, която има своите икономически и технологически измерения. Европа не може да бъде равностоен партньор на Съединените щати при такива условия. „Англоговорящите” заемат позиции, които им дават предимство в прокарване на британски и американски политически и икономически интереси. Създаването на един ограничен „елит” от англоговорящи оказва задържащо действие в равностойно икономическо развитие на европейските страни. От друга страна сме свидетели на необявена „културна война” /езикова, медийна, образователна/ за превръщане на Европейския съюз в англо-американски протекторат под знака на „евроатлантическата интеграция”. Европа, която през последните векове колонизираше други народи, е на път да стане обект на колонизация от страна на англо-американската финансова олигархия. Този процес има своите политически, етични и културни измерения. Европа е залята от десетилетия с филми и музика на английски език. На международни научни конференции и делови срещи говорещите с акцент или с известни затруднения обикновено се възприемат като непълноценни, макар и да са добри специалисти в съответната област. /Нека да си припомним с какво снисхождение и насмешка понякога гледаме на чужденци, които поради своята етика и добро възпитание се опитват да говорят у нас на български./
Алтернативното решение - за използване на три работни езика /английски, френски, немски / освен че е трудно осъществимо, с нищо не е по-добро, защото на практика това води до разделяне на Европейския съюз на райони на влияние, предполага изучаване на повече от един чужд език, което е достъпно за ограничен брой хора и създава открита дискриминация спрямо езиците на по-малките държави. Може ли Европейският съюз да има свой собствен „неутрален език”, който подобно на паричната еденица „евро” не принадлежи на нито една нация? Такъв тип планови езици се създават вече повече от 100 години. Въвеждането на такъв език в училищата и университетите би подпомогнало както образователното дело, така и икономическото развитие и научно-технологичното интегриране, като съхрани богатството на националните езици и култури. Едновременно с това Европа би дала пример като модел на един нов наистина демократичен свят, където всички народи и хора запазват своята национална идентичност и имат право на равен старт като участници в развитието на глобалната общност. Този пример би послужил и на Организацията на обединените нации и на ЮНЕСКО, където езиковите проблеми на над 200 държави са още по-големи. Този въпрос в началото на 21 век придобива актуалност, при това - на фона на световната финансова криза, която беше породена от неконтролируемата експанзия на долара, даващ по подобен начин предимства на една икономическа общност над останалия свят. Във Франция и Германия, където най-после проумяха накъде се развиват събитията около езиковите затруднения, беше създадена политическа партия „Европа, Демокрация, Есперанто”, която набира скорост и ще участва за втори път в изборите за европарламент. Целта на тази партия е въвеждане в европейските училища на неутралния език Есперанто, който е многократно по-лесен за изучаване от английския и не дава предимство на нито една държава. В подкрепа на такова решение е и изказването на нобеловия лауреат за икономика Райнхард Зелтен, при отбелязването на 50 годишнината на Европейския съюз. Макар и в един по-продължителен период, от порядъка на едно поколение, изучаването на един международен език може да даде положителен резултат в укрепването на интеграционните връзки в съюза, съхраняване на културното разнообразие на европейските народи и един добър пример за съвременния свят. Според Клод Пирон това ще осигури 25 милиарда евро икономии годишно, които могат да се инвестират в образованието и медицината. Преодоляване на езиковите хегемонистичните амбиции се налага от фундаменталния принцип за равнопоставеност и взаимно уважение. Ако англоезичният свят претендира, че обединява четиристотинмилиона души, то Китай би могъл да възрази, че обхваща един милиард и триста милиона. При това динамиката на неговата икономика вече надхвърля всичко известно в съвременната история. Група забележителни китайски лингвисти предложиха - една подобрена версия на Есперанто - Мондланго, който е още по-лесен и е обогатен с някои международно известни думи и термини взаимствани от съвременния английски. В този език те не са предложили нито една дума от китайски произход. Така китайските лингвисти дадоха урок по етика на езиковите хегемонисти от запада. Както Есперанто, така и Мондланго са базирани лексично върху европейските езици, но по структура и простота на словообразуването са приемливи за китайците, японците или по-общо за азиатците и африканците. Решението за въвеждане на неутрален международен език без граматически трудности, но с пълноценни изразни възможности е удобно за всички. Езикът създаден от гениалния лингвист и хуманист Заменхоф, има богати възможности и едновременно изключително лесна граматика. Неговото стандартно и мощно словообразуване позволява на всеки човек след усвояване на един международно познат лексичен минимум да разбира и използва новите думи. Изучаването му в ранна възраст се отразява благоприятно на усвояването на други чужди езици. Такъв неутрален език може да реши в бъдеще сложните проблеми и в ООН и ЮНЕСКО и да допринесе изключително много за развитието на образованието, науката и културата в днешния интензивно развиващ се свят на информация и познание. И което е най-важното - да даде нови измерения на етиката и разбирателството в света. Новото хилядолетие трябва да ни научи да преодоляваме икономическия егоизъм, езиковия егоизъм, расовия егоизъм. Едновременно с това следва да запазим идентичността и културното богатство на нациите и държавите. Ако Европейският съюз не намери своя език като свръхдържава, той ще се разпадне или ще се превърне в протекторат на англоезичната империя.

Проф. дпн Боян Лалов


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница