Свръхестественото Петя Димитрова феноменът



страница1/7
Дата08.07.2017
Размер1.18 Mb.
#25149
  1   2   3   4   5   6   7
Свръхестественото

Петя Димитрова
ФЕНОМЕНЪТ

Съществува някаква дълбока и отчаяна съпротива у нас, съществата от плът и кръв, към всичко, което ни изкарва от релси, нахално демонстрирайки, че не принадлежи към нашия свят. Съпротивлява се кръвта ни, която може да бъде пролята, умът ни, способен да измисля възвишени романи и отврати­телни престъпления, сетивата ни, нагласени от природата тъй, че да улавят само видимото и осезаемото.

Напълно възможно е обаче някой ден нещата да се проме­нят. Това доста често се случва на хора, поели ролята на изобличители. Най-общо всички ние можем да се разделим на възприемащи или не ОНОВА ЗАД ЗАВЕСАТА. А. В. Чумак, един от най-популярните руски екстрасенси, тръгна да пише разобличителни материали за неопознатите човешки възмож­ности и после... Всички ние знаем какво се случи после. Същото се случи и с автора на тия редове, което недвусмисле­но говори, че ФЕНОМЕНЪТ си прави и шеги, засега неподдаващи се на разшифровка. Никой не знае какви са неговите измерения за добро и зло, за нужно и полезно. Какво изобщо знаем за него?

В България всеки пази някакво име за него. Преди години ФЕНОМЕНЪТ се наричаше Ванга, днес - и Вяра, и Момера, и Слава. Децата го кръщават с кукленски имена, играят си с него и го превръщат в невидим учител, с чиято помощ започват да сричат азбуката на непознатото до вчера.

Хората са полудели, чувала съм да казват колеги, подир следващата публикация примерно за полтъргайст и да клатят печално глави. Чудесата, както им викат едни, или щуротиите според други стават тъкмо защото има опашки и безработица, зле сме и май отиваме на по-зле - чувала съм да казват не един или двама... Аман от приказки, речи и отрицания! Нещата според мен не са толкова сложни, стига да имаме сетива за тях и интуиция, да не сме страхливи, да не бързаме да препращаме към лудницата по-различните, недопадащите ни, предсказателите, лечителите, контактьорите, ясновидците, радиестезистите.

Сега си давам сметка колко много за писане се е натрупало през годините на контакта ми с ОНОВА ЗАД ЗАВЕСАТА. Колко неща чакат поне класификация, обобщение, пък дано се намери някой непредубеден да протегне един ден ръка и към тях.

ФЕНОМЕНЪТ, стига веднъж да си го приел без разбърква-не на мисловната ти дейност, винаги те посещава отново и отново, ставате си незабравими, както през първата любов. Нещо повече, колкото по-дълбоко навлизаш в неговите абсурд­ни, нелепи на пръв поглед, противоречащи си ходове, толкова повече си осъден да ставаш свидетел на все нови и нови случки, сюжети, ситуации. ФЕНОМЕНЪТ се разхожда между нас, преоблечен в телата на мъже, жени, деца, превърнал се в цветен сън, в „нещо", което те преследва нощем в стаята или те вика вън, за да разгърне блестящо новите номера от програмата си. Чудовищни понякога, бляскави, ефирни, веднага след това заплашителни или ласкави, номерата му трябва на всяка цена да се възприемат от необходимата дистанция. Т.е. не да повтаряш глупаво, че това не може да бъде, защото не може да бъде никога, а да се включиш градивно в някоя негова част, отрязък и да го обмислиш, след като вече си възприел, че то съществува. Първата крачка е ужасно трудна и нерядко драматична. Крачката към вярата често се превръща според приумиците на ФЕНОМЕНА в абсолютно безверие, както се случваше нееднократно и с мен.

ФЕНОМЕНЪТ използваше случаи, в които съвършено неочаквано, без "всякаква подготовка се стоварваше върху главата ми с всичките си последствия, а после ме напускаше, за да ме изостави на терзания и страхове.

В началото се появи бързорека жена, юристка по образова­ние. Тя разказваше, че нощем посещава разни планети и разговаря с мъртъвци. После лекарка, която развиваше рула хартия и ми показваше странни драскулки, според нея междуз­вездни пътища, чиито трасета й бяха продиктувани от извън­земни. Енергичен мъж, който ме излекува с едно мигване на окото и постави диагнози по снимките на непознати му хора. Ясновидка, която сънуваше събитията от утрешните дни в отдалечени на хиляди километри места по земята. Контактьори, прекарали дни в НЛО, хора приемници, на които задавате въпроси и те, вслушвайки се в глас откъм звездите, ви дават отговорите. Укротители на полтъргайсти, дресировачи на зли енергии, камикадзе на страшни планети... Трябва да призная, че в началото се държах като всички и мислено поставях тежки диагнози на новите си компаньони. По-късно обаче нещата дойдоха по местата си и надарена с ясни прозрения, си казах, че първо:

-трябва да изслушвам внимателно всички и да запаметявам симптоматиката, описанията на обстановката, на състоя­нието на потърпевшия; къде се е случило невероятното и какви според него са причините и последствията;

- зарекох се никога да не правя прибързани заключения, най-лесното нещо е да отпишеш с медицинска диагноза човека, пази боже пък, ако имаш възможност да го тикнеш и в психиатрията. Между другото скоро в пресата се мярна съобщение от руски изследовател на НЛО. Той твърди, че поне 16 процента от пациентите на клиниките за душевно болни са пострадали в резултат от контактите си с НЛО или връзката си с някого от звездите;

- научих се да съпоставям. Например контактьорите по правило са интелигентни, имат силни характери, които често ги карат да се съпротивляват на невидимия, задъл­жаващ ги да приемат посланията му в неподходяща обстановка;

- най-бързият начин да се проверят провидчески способно­сти е да научиш за събития от най-близко време, при това конкретни;

- трябва да се слуша, да се слуша, макар и да е уморително. Да се задават изненадващи въпроси.

- повечето хора, обладани от ФЕНОМЕНА, имат наполеонов синдром. Те твърдят, че са избраници на, да речем, Господаря на Вселената, за да обличат в човешки езици неговите послания. В доста случаи всеки от тях притежава някакви мании и по това си прилича с околните. Важното е да се възприемат без особено вълнение;

- изумително интересни хипотези за всичко, формули и решения ми се предлагаха, които, ако не друго, поне обогатяват мисленето.

Вървейки по пътя на скромен изследовател, се сблъсках с редица сбъднати предсказания, които в момента на казването ми изглеждаха нелепи и невероятни, станах свидетел настотици показания, документи, текстове, тетрадки, томове, изписани с послания от ОТВЪДНОТО, от ИЗВЪНЗЕМНИТЕ, от НЯКОГО, от НЕБЕТО, от БОГ, от планетите Х или У. Във всички случаи препредаващият посланията ги приземяваше и даваше съвети как да изчистим въздуха, водите и земята си, как да избегнем войните и какви са пътищата за мирна политика.

Един друг свят, пълен с призраци, които често се материали­зираха по абсолютно невероятен начин, се роди пред мен. Днес си мисля, че всеки, който желае да влезе в него, трябва да се въоръжи със смелост, търпение и уважение, да превърне главата си в огромна библиотека, дето са натрупани поне част от човешките познания до този момент. Пред мен се роди един свят от материални хора, живеещи в нематериални духовни общини, които контактуваха помежду си съзаклятнически, защото знаеха за ОНОВА ЗАД ЗАВЕСАТА... Свят, достъпен за малцина, ала вълнуващ и даващ сили и мъжество при всякакви обстоятелства.

Предназначението на тези хора, щом вече съществуват, е както и на всичко друго, измислено от природата - то е необходимо.

Общуването с невидимото и неосезаемото за голяма част от човешките същества е също въпрос на талант, при това на огромен талант. То означава преди всичко сетива, които ти дават възможност да проникваш в други измерения, за да получаваш информация за още несъстоялото се; при всички случаи — да знаеш, да знаеш, да знаеш винаги повече от повечето, а какво по-чудесно от това?

Нерядко познанието е горчивата част на плода, но предназ­начението ни е, мисля, съвсем не само да пилеем живота си в шумни радостчици и да преминаваме през земния му отрязък единствено като имитация на човешки същества, спазвайки само законите на елементарния битовизъм, чийто смисъл е натрупването, парите, вещите...

Навярно идва вече времето за нова духовност, тъй нужна в края на този печален като морал и история XX век, когато за мнозина сладкият живот се превърна в първа, единствена и последна цел и никакви средства да бъде постигната не бяха срамни, отблъскващи или неприемливи.

Не психиатрите, вярвам, са истинският път за хората, които се обърнаха към духовното и приеха да се различават от околните с цената на всички последствия. Една неординерна духовност е същината на новия път и ние вече не можем да пренебрегваме с лека ръка това. ФЕНОМЕНЪТ започна да открива лицето си и нерядко то е като на двуликия Янус, нерядко е забулено и неразгадаемо, което значи, че има още време. Още време, но не много, за да присъстваме на Контакта с Вселената. Още време, но не много, за да станем най-сетне тези, за които сме били предназначени, когато сме били създадени. Не битови, не агресивни, не ограничени, не чудови­ща, не търговци в храма, не бакали. Просто космически същества.

В очите на някои горните редове ще изглеждат наивни и романтични. Надявам се искрено, че тези страници няма да заинтересуват лишените от гена на търсенето, на които им липсва порив да мислят нетрадиционно. С такава уговорка нещата стават далеч по-различни, наместват се, откривайки своето място, и започват да тежат.

Всичко около проявите на ФЕНОМЕНА е все пак в рамките на някаква схема. Извънредно рядко се случва прагматичен, жесток или егоистичен човек да бъде посетен от извънземните, да чува гласове, които му дават съвети; такъв човек задължи­телно е лишен от пророчески сънища. С една дума, прекалена­та отдаденост на битката за хляба и на онуй, което го съпътства, погубват много често още в зародиша им всякакви по-различни чувства към ОНОВА ЗАД ЗАВЕСАТА. Казвам в зародиш, защото всяко човешко същество се ражда с него, както идва на бял свят със зрение, слух и обоняние, с два крака, две ръце и една глава. Хората започват да се разделят някъде към третата година от раждането си, когато околното или започва да ги подчинява на себе си, или им създава условия да развият другото зрение и слух, които не обхващат само това, което може да се пипне или чуе.

Едно чувствително дете например, което израства в нормал­но, трудолюбиво семейство, където бащата няма да си позво­ли да лиши някого от хляб, а майката помага на немощни съседи, може да бъде съвсем сигурно, че никога няма да подмине болно коте на улицата. Нито пък когото и да било друг, нуждаещ се от помощ и съчувствие. Такова дете е обречено да вижда повече неща, да открива скрит смисъл в движението на облаците и в гласа на водите, да разговаря по неописуем начин с дъжда, да сънува прекрасни и ярки сънища, които за дълго ще го изтръгнат от действителността. Със сигурност тя няма да бъде неговото любимо нещо, то ще страда вечно по някакви други места, морета и хора, с които знае, че би се разбирало и без думи, защото с тях ще му бъде смислено и щастливо. Така постепенно светът ще се превърне за него в протяжно страдание, изпълнено със сълзи и копнежи по несбъднатото. Това дете ще носи върху челото си печата на различен човек, няма да му е леко в общуването с околните, защото ще ги намира груби и заети с безсмислени действия, а те съответно, чувствайки различието, ще го отбягват. Това дете, което бързо ще се превърне в един може би незначителен с пропорциите си възрастен, ще бъде обаче Човек, тръгнал да открие своя закодиран още в детството път. Можете да бъдете съвсем сигурни, че Човекът няма да си разреши измами и лъжи, фалшификации и оскърбления, но също така никога няма да позволи да го тъпчат и пренебрегват, защото е странно горд и разумът му забранява да се превърне в чужда играчка, в маша или оръдие на околните.

Неговият същински свят съвсем не допира само до този, който започва от вратата на дома му; същинският му свят е свързан с предчувствията, сънищата, гласовете, мимолетните знаци на облаците, дъжда, вятъра, звездите, луната и слънцето - непонятен за мнозинството шум, ала казващ много за него. Естествено е новата реалност на света му да бъде населена със същества и същности, с гибелни кръстовища и черни дупки, със зли и добри сили; естествено е накрая да приемем, че новият свят ще се погрижи за своя нов жител и ще го дари с чудеса и избавления. Но по-важното - ще му връчи ключовете към ново разбиране на явленията, причините и законите, както и закри­ла срещу онова, което може да подкопае неговата вяра и смисъл.

Два свята ще застанат един срещу друг и по законите на природата все в някой миг ще се сблъскат, поне за да докажат кой е по-силен и под чия власт са градивните и разрушителни­те сили на битието и небитието. Два свята ще претендират за гражданство на човешките същества. Първият - онзи, който започва от вратата на дома - ще предяви остри искания към Човека, защото е роден в облика на физическо същество, с тяло, което поема храна, въздух и вода, все неща, с които призрачният свят не разполага. Ще настъпят неминуеми схватки и единственият резултат от тях ще бъдат множество объркани хора, които ще се обръщат към небето с познатото: „Боже мили, този свят не е за мен! Той ми е неразбираем, пълен с глупости и дребнавости, с крайности, в него непрестан­но се убиват, толкова нещастие и мъка има в него, господи, че предпочитам да не бях се родил тук."

Тогава навярно в миговете на дълбоко отчаяние, на покруса и скръб, на тежка болест или загуби ще започнат да се случват чудеса. Тъкмо тогава невидимият свят ще протегне ръка, за да даде закрила на своя нов поданик, направил заявка за жител­ство в необята му още през своето детинство. Нали помните, когато ви казах за детето, което разговаряло с дъжда, ветрове­те и звездите, и за него те не били само незначителни подробности.

Ще се окаже, че призрачният свят съвсем не е тъй безсилен, както сме навикнали да мислим. Той ще протегне мощните си полета, ще ви обгърне, ще ви изпрати сънища, ще ви даде спокойствие и радост в някоя утрин, когато ще отворите очи, знаещи толкова много, че нищо няма да е в състояние да ви потопи в летаргия или безпросветна мъка. Въоръжен с негово­то ново и светло познание, вие ще разберете с всяка своя клетка, че сте дете на звездите, на всесилните енергии, дете на Доброто. От него е направено и затова е винаги в равновесие загадъчното ни Мироздание.

Сега вече вие ще имате своето оръжие, което не е предназна­чено за убиване, а е надежден щит срещу злото и неговите форми. Сега вече вие ще се превърнете в качествено различен човек, Същество, отговорно за другите и себе си. И тогава вече можете да вземете писалката, за да запишете посланието от звездите, или пък ще откриете, че лекувате болестите на другите с някаква новопоявила се, неизвестна енергия. Тогава вече, разтваряйки страниците на тази книга, вие няма да бъдете скептичен и да отсъдите, че това, което ще срещнете тук, не може да бъде. Тогава вече покритите с прах същности ДОБРО, МИЛОСЪРДИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЯРА, НАДЕ­ЖДА, ЛЮБОВ ще престанат да са празни звуци за вас. И може би, когато повече хора бъдат озарени от подобно разбиране, то ще им помогне в усилията им да не са дребни и скучни същества. Сигурно дотогава ще измине дълго време, ала то ще е бездна само в рамките на човешките часовници. Разбирам ясно: тези страници ще предизвикат съпротива, бъркотии, насмешка и обвинения, разбирам. Но ги пиша с

11пълното съзнание, че все някога трябва да се започне. Подавам ви ръка, за да изминем началото на многозначния, смислен и труден път. Сигурно всички знаят, че човешкият живот всъщ­ност е само труд. Ленивите умове раждат своите постоянни чудовища, които трябва да пронижем и отстраним. Да мис­лим разкрепостено, ето всичко, което искам да ви кажа.

Тази книга условно е разделена на седем глави. Разполагам със стотици писма на хора, които искат да внесат своя дял в това изследване. Техните свидетелства са най-ценното, един фонд, който заслужава да бъде публикуван, за да не изчезне и той като толкова други неща. Предлагам ви най-интересното от свидетелствата на живи човешки същества, докоснали се до ОНОВА ЗАД ЗАВЕСАТА. И съвсем не само като забавно четиво, а като материал за нов размисъл ви предлагам да прочетете и някои смели и много значителни текстове. Те до голяма степен ще разчистят наслоенията на времето, когато докосването до тях ни беше забранено.
СЪНИЩА

През 1965 г. бях ученичка в техникум. Предстояха изпити и онази нощ стоях до три часа сутринта. Заспах и сънувах как в стаята влиза жена с черно наметало. Каза ми: ^„Стига си се морила, утре ще ти се падне билет номер две..."

На изпита изтеглих билет номер две.

Бях на почивка. През деня ударих силно крака си и местният фелдшер не беше сигурен дали е навехнато, дали костта е спукана, или счупена. През нощта сънувах същата жена. Тя ми каза, че утре кракът няма вече да ме боли. Сутринта нямаше и следа от болка или оток.

Съпругът ми сънувал числата от Тото 2 по реда на изтегля­нето им. Сънувал ги в сряда. Обаче не запомнил първото и пуснал фиша само с останалите пет. Числата излязоха по реда, в който ги бе видял насън."

Такива писма имам много, те идват всеки ден и почти всяко настоява за отговор. ОТГОВОР, който по някаква линия да приравни случилото се неестествено с познатото, естествено­то, обичайното. Ние сме реални човешки същества и онова, което лежи отвъд, винаги ни плаши. Впрочем какво е ОТВЪД? Защо често предсказанията идват насън, защо тогава получа­ваме отговор на въпроси, решаваме задачи, получаваме зна­ния за изобретения или открития, стигаме до смисъла на неща, мъчили ни безуспешно години? Има, разбира се, различни хипотези, само че никоя не е в състояние да даде точния отговор, те са по-скоро налучкване на посока и ми приличат на стъпала към връх, направени от лош цимент. Преминал си първото и второто, стъпваш на третото, а когато се обърнеш, виждаш, че първото вече се е разрушило.

В какви светове отиваме, когато спим, кой ни съобщава разни неща и откъде ги знае, има ли цел неговата грижа към нас, или е чиста случайност, защо по-често в сънищата ни е толкова хубаво, че предпочитаме да не се будим, и защо са тъй реални, колкото и светът до нас?

Казват, че не използваме огромна част от капацитета на мозъка си, впрочем също територия, пълна с бели петна, за които човек знае колкото за пустините на Марс. Сънят винаги ме е озадачавал, погледнат само от едната страна, не е ли той губене на време? Но от другата? Единствено разграждане на умората, отмиване на стотиците впечатления от деня, само отпускане на мускулите ли е? Твърде елементарно, ако е така. Не искам да изземвам функциите на разни капацитети, стремя се само да мисля и съм сигурна, че споменатото съвсем не хрумва само на мен. Въпросът стои горе-долу така - плътта се отпуска, потъва в неведомо пространство, пълно с призраци, а съзнанието, мозъкът продължават да си бъдат будни. Разделя­нето в съня обаче не е разделяне, защото сутрин се будим с нещо, което е измислено през нощта, знаем какво да предприе­мем и напълно изпълняваме казаните вече думи, че утрото е по-мъдро от вечерта. Нерядко, съвсем нерядко откриваме, че смисловите кодове и начинът ни на поведение в трудна ситуация се предопределя от онова, което ни се е явило насън. Съвсем ненапразно съществуват съновници, в тях един символ означава точно определено нещо, което пък, съпоставено с други присънили ни се предмети, образува странно послание. Тълкуванието му често предопределя поведението ни в една или друга посока, но по-важното е, че в сънищата присъства и резултатът от нашите бъдещи действия наяве. Те са ясно очертани и е достатъчно само да им се обърне внимание.

Гадаенето на сънищата, правилното им тълкуване е изклю­чително сложно умение и древните са го знаели, поверявайки се в ръцете на доказани тълкуватели. По същество то е едно предсказание, дошло от света «а невидимото, и съм склонна да мисля, че там знаят значително повече от нас за бъдещето ни. Някъде в началните страници на тази книга споменах, че тя е предназначена не да привлича към вярата в свръх-свръхестественото безкритични последователи. Точно обратното - тя само очертава началните знаци на една нова за нас азбука, която идващият век ще ни наложи да усвоим. Още в края на този сме свидетели на диагностика по снимка на напълно непознат човек, на лекуване от разстояние, независимо какво е то, екстрасенси от най-висок клас, за съжаление те са изключи­телно малко на брой, боравят с енергетични двойници, прите­жават рентгеново виждане, измъкват информация за несъстояли се още събития... Защо тогава да не спрем с уговорките, защо тогава да не ликвидираме съзнателната си слепота, която забелязва само онова, което може и да се пипне? Някои се страхуват от невидимия свят и неговите закони, но това не изличава съществуването им, както камилската птица, заровила глава в пясъка, не прекратява събитията наоколо. Тя просто се изолира от тях, но не премахва нито причините, нито последствията, нито дори факта, че може да стане тяхна жертва.

Един случай от личната ми практика. Баща ми получи тежък инфаркт. Беше късно през нощта и когато поеха с носилката надолу към линейката, лекарката се обади по телефона, за да предупреди да й отворят вратите на Медицинската академия. Случаят, рече тя, е тежък, не искам да стоим отпред и да чакаме... Всъщност изобщо не съм сигурна, че ще докараме тоя болен жив...

Докараха го. В линейката беше студено и духаше отвсякъде, кислородните бутилки бяха празни, баща ми дишаше трудно, лицето му почерня, но той не изпадна в безсъзнание. Оставиха го в реанимацията и призори лекарят ми каза, че трябва да се погрижим за погребението и да извикаме роднините си, ако те живеят далеч.

Без всякакви основания изобщо не повярвах на лекаря и влязох в реанимацията. Баща ми лежеше, целият прободен от иглите на системите. Поговорихме си, той се усмихна. Беше усмихнат човек изобщо. След това ме накара да се приближа и ми каза, че няма да умре. Не сега. Сънувал, че изпраща на училище внучката си. Стоели в двора му, тя била във втори клас, той - с букет цветя, там съм била и аз и от тоя момент съществувала снимка. На нея сме дъщеря ми, той и аз.

Каза ми да си вървя и да се успокоя. Баща ми излезе от болницата, полекува се година, тръгна на работа, летеше със самолети, беше в началото на ливанската война в Бейрут, по него стреляха, върна се. Живееше като абсолютно здрав човек, въпреки диагнозата, че сърцето му е практически унищожено от огромния инфаркт.



Изпратихме дъщеря ми в първи клас. На 15 септември следващата година стояхме в двора на училището баща ми, тя и аз. Също като на предсказаната от него снимка в оная нощ, когато ми каза, че няма да умре. Той си отиде малко след 15 септември, когато дъщеря ми тръгна във втори клас. Винаги поставям на некролозите лицето му от тази последна снимка.

Един от чудотворците на нашия век - Алан Чумак например - твърди, че нощем изпада в странно състояние. Между единадесет и три часа един глас му разказва, диктува, отговаря на въпроси. Това прилича донякъде на сън, но според мен е Контакт, всенощен, невероятен, но факт!

Цивилизованият свят отдавна знае името на Зигмунд ФРОЙД, свързано с психоанализата и разработките му върху теорията на сънищата. Той предложи тълкувания на сънища­та, които в началото разсмиваха, но по-късно станаха алфата и омегата на всеки уважаващ себе си психоаналитик, крайъ­гълни камъни на едно революционно човековедение, за чието осмисляне се изискват огромни знания и ликвидирането на схемите в мисленето. Напоследък и един американец, Робърт БОСНАК, навлезе в крехката материя на сънищата с „В света на съновиденията". Книга, обречена да бъде нещо като буквар за тълкувателите, които искат да разберат повече за смисъла на символите и за значението на образуваните от различните елементи комбинации.

Дълго у нас сякаш изобщо не съществуваха всички тези неща, които стоят ЗАД ЗАВЕСАТА. Отрицателите правеха възможното, за да смачкат и най-слабия интерес към свръх-свръхестественото. И сполучиха, нека сме наясно. Макар и само донякъде. Впрочем техните опити подхраниха успешно плевелите на безверието, нелюбовта, ненадеждата. Все още тук и там из страната са останали много възрастни вече хора. Никога несъблазнявани от власт, пари, постове, те са живели по своя воля извън капризите на времената и никак не са загубили от това, смятам аз. Днес тези, които си отиват ден след ден, са единствените острови, факлоносците на нравстве­ността, която проповядва: ОБИЧАЙ! НЕ ЛЪЖИ! НЕ КРА­ДИ! ПОЧИТАЙ МАЙКА СИ И БАЩА СИ!

Евангелието проповядва същото, но нали ни отучиха и от него, нали поколенията след петдесета година бяха възпитава­ни в безупречно доверие към тезата, че чудеса няма, че се живее веднъж и след това те хвърлят в ямата - оттам и чудовищното обезсмисляне на всичко, което би могло да съхрани душата за бъдещето. Нямам никакво намерение да изнасям нравствени проповеди, въпреки че се нуждаем от тях сега и утре, всяка минута. За съжаление думите трудно ще изтрият онова, което сътворихме, времето на безвремието, така го наричам, когато се опитвахме да живеем далеч от ценностите за човешката душа. И все пак единственото ни оръжие си остават думите...


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница