Сюжет на романа „ Под Игото”



Дата13.06.2017
Размер34.72 Kb.
#23452

Сюжет на романа „ Под Игото”


Действието започва една вечер в двора на чорбаджи Марко, който вечеря с многолюдното си семейство. След вечерята той изпраща жена си при болния си син Асен, който е трескав, защото видял трупа на едно обезглавено от страшния бандит Емексиз Пехливан дете. В този момент се чува тропот при дувара, а слугинята се разкрещява. Марко отива да види какво е станало и там се натъква на Иван Краличът, който му се представя. Като най-близък приятел на баща му той решава да го скрие у дома си, но виковете на слугинята вече са предизвикали хората да повикат онбашия и турците вече тропат на вратата. В това време беглецът прескача зида и се измъква от заптиетата, но при сборичкването си с един от тях връхната му дреха остава в ръцете му.

След дивия си бяг, подпомогнат от тъмнината и настъпващата буря, той се измъква от турците и се скрива в една воденица на Манастирската река. Той смята, че тя е пуста, но скоро се прибира стопанинът дядо Стоян с дъщеря си Марийка и беглецът се укрива. Скоро дохождат двама турци на връщане от лов. Това са страшният Емексиз Пехливан и другарят му. Те принуждават стопанина да ги прислони във воденицата, а след като виждат младата му дъщеря решават да го завържат и да се гаврят с момичето. В този момент Иван излиза от скривалището си, напада ги и ги убива — Емексиз Пехливан с една брадва, а на другаря му забива нож в гърлото. С това той печели вечната признателност и преданост на бащата и дъщерята. С общи усилия Иван и стопанинът заличават следите и погребват турците зад воденицата, а убитото куче пускат във водата. Решават да се приютят в манастира за през нощта и тръгват натам, но никой не подозира, че освен тях има още един свидетел на случката — идиотът Мунчо.

В манастира беглецът е добре приет от дякон Викентий, който се отнася гостоприемно с бунтовниците. На другия ден се връща и игуменът Натанаил, който носи лоши новини от града. Доктор Соколов през нощта е бил арестуван и откаран. Когато Иван го питал предния ден за Марковата къща, докторът му подарил дрехата си, защото беглецът бил дрипав. Иван сложил в джоба си бунтовнически книжа, а дрехата останала у турците. След тия известия той решава да отиде да се предаде, за да избави този добър човек.

Същата сутрин обаче чорбаджи Марко се засича с онбашията в кафенето и турчинът забравя там писмото с обвинението и доказателствата против доктора. През това време чорбаджията съумява да подмени книжата и така спасява Соколов от тежко наказание.

На връщане Соколов се среща на пътя с Иван Краличът и дякон Викентий, които са тръгнали да му помогнат. Така се запознават двамата революционери и между тях се заражда най-искрено приятелство. Двамата измислят новата самоличност на беглеца, с която той е въведен в обществото на Бяла Черква.

Скоро след появата му в града, по адрес на Бойчо Огнянов са пуснати лъжливи слухове, дори че той е турски шпионин. Но след намесата му на годишния изпит на ученичките от девическото училище, той печели на своя страна всички честни сърца. Подлият Стефчов прави неприлично предложение на младата учителка Рада Госпожина и раздразнен от отказа, решава да я компрометира пред училищното настоятелство. Той задава сложни и неразбираеми въпроси на ученичките, на които те не могат да отговорят. В този момент на помощ на учителката идва новопристигналият чужденец и ученичките се представят много добре на същите въпроси, но зададени просто и разбираемо. Тази постъпка настройва всички добре към него и особено красивата учителка. Планът на Стефчов е осуетен, но ненадейно детето на чорбаджи Мичо, без да иска, издава революционните приказки, които слуша в къщи. Това дава нов повод на Стефчов да нападне Рада, но тази подробност е скоро забравена.

За да остане по-трайно в града и да оглавява комитета, Огнянов се наема като учител. Това му позволява да се вижда често и с Рада, в която се влюбва. Това, наред с революционната му дейност, настройва Стефчов срещу него. Поради любовта си с Рада, Огнянов си печели враг също в лицето на Мердевенджиев, който също я обича и праща тайно сантиментални писма, над които двамата млади се надсмиват.

Скоро след това край града се появява Муратлийски и Огнянов го посещава в една воденица, където са го приели. На връщане оттам той среща игумена и се разговаря с него току до зловещата воденица, където е извършено престъплението. В памет на това дело, на което Мунчо дълбоко се възхищава, той трупа камъни на мястото, където са заровени труповете. За нещастие по пътя се задава онбашият, който отива на лов и става свидетел на появата на хрътката на Емексиз Пехливана, която напада злобно Огнянов, като враг на стопанина си. Тази случка е докладвана от Шериф ага, но не предизвиква особен интерес.



Група доброволци от града представят благотворително пиесата „Многострадална Геновева“, където главната роля се изпълнява от Огнянов. Представлението, въпреки наивността си, се радва на голям успех и трогва до сълзи зрителте. Гост в града по това време е и Каблешков, който накрая на представлението вместо традиционната любовна песен подхваща „Къде си вярна, ти, любов народна“. Никой обаче не се възмущава и всички изпяват дружно песента. Дори беят, който присъства на пиесата, се наслаждава на песента, тъй като неговият преводач умело го лъже за значението на текста.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница