Сюжет Разказът се гради върху срещата между циганчето Рустем и чичо Горан. И двамата търсят нещо: единият – лек за всички болести, а другият – път към сърцето на любимата чрез билката „разковниче”. Опитват се да преодолеят злото
Разказът се гради върху срещата между циганчето Рустем и чичо Горан. И двамата търсят нещо: единият – лек за всички болести, а другият – път към сърцето на любимата чрез билката „разковниче”. Опитват се да преодолеят злото, което е завладяло света. 2. Особености на творбата: - липсва външна конфликтност /противопоставяне между човека и представителите на властта/;
- героите не са сломени от бедността и мизерията, а са съхранили жаждата за щастие, способността да търсят доброто и красивото в живота;
- сближава ги стремежът към невъзможното, към чудото; 3. Героите в разказа – въплъщение на човешката поривност и упоритост в търсене на щастие чрез мечтата - типични по своя социален статус, но са необичайни със своята мечтателност /заглавието на разказа – „Мечтатели”/;
- чувстват страданието и бедността, но не се отказват от мечтата – тя се явява път за бягство от суровостта на живота;
- бялата кукувица и разковничето се свързват с надеждата за щастие ; а/ чичо Горан
мечтае да притежава сила, която ще направи света такъв, какъвто го вижда във въображението си – „ни болести ще има, ни тегло ще има, ни сиромашия ще има”;
името Горан – от Григорий –„стоя буден, бдя”; той е селският доктор, лекува чрез силата на природата, но търси лек и за душевната болка;
б/ Рустем
мечтае за неумиращата любов, която е най-ценното, най-великото измерение на щастието;
млад, емоционално спонтанен;
Макар и различни по възраст и темперамент, двамата герои са обединени от нравствените ценности, които носят. 4. Приказката за чудодейната бяла кукувица – приказка за възможното щастие Нуждата от щастие кара и влюбения Рустем, и по-мъдрия и зрял чичо Горан да възприемат приказката като изконна истина, защото чувстват, че премного е злото в света /”сърчице човешко, и ти ако не си се настрадало…”/, а това е знак, че е нарушено изначално заложеното в природата равновесие между доброто и злото.
Измамата е нужна, за да възстанови вярата в доброто. 5. Диалогът и пейзажът като композиционни елементи на разказа а/ пейзажът
събудената за живот пролетна природа е съзвучна на човешките преживявания: образът на жадните за влага цветя и треви – нуждата на човешката душа от подхранващите сокове на мечтата; присъствието на природата като трети персонаж, вслушването й в трескавото мечтание на Рустем;
акцентира върху най-важните идейно-емоционални моменти
б/ диалогът
двигател на действието, но и път за разкриване същността на героите;
чичо Горан е сладкодумец, а Рустем – по-пестелив, речта му е накъсана от паузи;
замълчаванията дават възможност за размисъл и обобщение
6. Композиционна специфика на разказа - разказването на вълшебната приказка е подготвено от утвърдената представа за героите, явява се следствие от техните характери;
- повествователят е анонимен – така постъпките на героите остават единствен път за тълкуване на внушението;
- в края на разказа героите продължават да търсят своите пътища към красивото и вечното.
