Създаване и разпространение на славянската



страница1/13
Дата26.09.2017
Размер1.93 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
ТЕМА № 4
Създаване и разпространение на славянската

писменост .

Чрез целокупната си дейност княз Борис I – Михаил се очертава като един от най-големите и далновидни държавници в историята на българското средновековие. Смел и радикален реформатор,той ускорява процеса на приобщаване на българското население към християнството,съдейства за изграждане на нова институция-църква,дава превес на славянския елемент в културното и етническото изграждане на българската общност чрез въвеждане на славянска писменост и книжнина и превръща ранносредновековната българска култура в неделима част от европейската християнска цивилизация в нейния славяно-византийски модел. Цялата българска история носи върху себеси следите от неговата епохална историческа дейност.

С право Петър Мутафчиев отсъжда че Борис е ако не във всяко отношение най-великия,то безспорно най-мъдрия от всички владетели,който българите някога са имали. У никой друг измежду тях съэнанието за дълг и чувство за отговорност пред бъдещето на собствения народ не са тъй дълбоки както у него.

Благородната Българска църква го канонизира за светец-достойно признание за един от най-великите държавници на Средновековна България.

Изворите са домашни и чужди:

Домашни : Пространи жития на Кирил и Методий от IX в,Жития на свети Наум IX-Xв,Черноризец Храбър.

Чужди: Пространо житие на Климент Охридски от Теофилакт Охридски,Кратко житие на свети Климент от Димитър Хомотиан,Италианска легенда ат епископ Гаудерих .

С проблемите в българската историческа наука се занимават:

Васил Златарски ,Йордан Иванов,Петър Мутафчиев,Васил Киселков,Кую Куев, Иван Дуйчев,Димитър Ангелов,Емил Георгиев,Васил Гюзелев,Донка Петканова,Стефан Кожухаров,Петър Ангелов и Георги Бакалов.

От онзи исторически момент, когато славяните се появяват на Балканите,отношението към тях става определящо за византийската полетика. Опитите й да ги приобщих чрез оръжие и масови преселения не дават резултат.След създаването на българската държава имперските амбициина на Византия срещат организираната съпротива на плисковските ханове.За върховната управа в Константинопол става ясно, че трябва да се тярсят други пътища ,един от които е покръстването-на славяните се дава възможност да слушат словото Божие на свои език.Имперските намерения на византийската външна политика съвпадат с историческите интереси на славяните.

От писменост се нуждае не само църквата,но е държавата,която в дипломатическата си си служи с гръцки език.Свидетелство за това са запазените каменни надписи.В периода между 866 и 870г.,когато в страната действа римската религиозна мисия, се използва латинския език.За онова време ползването на чужди езици е обичайно и за други ранносредновековни държави.За България обаче това е особено опастно,тъй като въздействието на гръцкия език се подсилва от близостта на Византийската империя,която е полетически противник на България.Освен това прякото въвеждане на гръцкия езиккато държавен,църковени кореспондентен създава опастностот гърцизиране на българския духовен елит и го лишава от възможносттада твори на разбираем за своя род език.

Добре известно е,че през IХвек сред христианските общества широко е разпространено мнението за “светостта”на трите библейски езика :староеврейският, гръцкия и латинския.Във Византия това становище не е официално застъпено.Многонародностната ромейска държава има толерантно отношение към “националните” езици и даже поощрява преводите на Св.Писание на тези езици.Много преди Библията са преведени на армейски, коптски, абисински, арабски, готски и дори хунски. С това Византия още по-трайно привъзва към своето културно ойкумене нерумейските общности,тъй като без друго преводите се правят само на гръцки език и съобразно каноните на византийската култура.

Постига се относително равновесие с арабите в Мала Азия. Тези успехи дават възможност но Константинопол да насочи вниманието си към славяните. С оглед на тази нужда в ителектуалния и държавническия елит около личноста на патриарх Фотий се оформя нова полетическа дуктрина. Тя запазва целите и ценностите на византийския ойкуменизъм, но внася съществени промени в целите и тактиката на неговата реализация. Опитите на византийската администрация да приобщи славяните чрез оръжие,насилствени действия и масово преместване не се постига учаквания резултат.Затова се отдава предпочитание на мирно приобщаване чрез християнизация и създаване на поместни църкви под управлението на вселенската патриаршия. В следствие на това се учаква налагането на византийски цивилизован модел да доведе до приобщаване на полетически цели на империята.

Средата на IX век славянския проблем за Византия придобива три лестно разграничими аспекта, свързани съответно със славяните в неината територия, България и Великоморавия. Те са от различни важност но решаването им изисква подмяна на силовата полетика с с мирни средства. Съперничеството с римската курия и немското духовенство поставя задачата византийската оферта към славяните да бъде по примамлива от западната. Това особено проличава във въпроса за славянската религия.

Християнската традиция създава убеждението че на бог може да се служи само на гръцки,еврейски и латински език. То няма характер на официална дорма а е използвано по онова време от немското духовенство. Византийската църква е по-далеч от това схващане,защото е неподходяща за многонационалната империя.

Създаването на славянската писменост и книжнина не са необходимо средство за византийската духовна инспанзия чрез християнизиране на славяните с използване на говоримия език.

Необходимоста от писменост и богослужение на говоримия език се обуславя и от факта че само малка част от обществото разбира новата вяра и се приобщава към нея. Преобладаващата част от населението на България към средата на IX век е славянско което налага славянски език.

Създаването на славянобългарската писменост и просвета е свързано с живота и делото на Константин и Методий. В светските исторически извори сведенията за тях са твърде оскъдни. За това пък в житийната литература съществува изобилие от факти. Според житията те са родени в Солун в семейството на друнгария Лъв - помощник на солунския управител. Майка им Мария произхожда от солунските славяни и въпреки че овдовява рано, успява да възпита и изучи децата си по най-подходящия за онова време начин.

Методий е по-големият брат, чието светско име е неизвестно. Малко са сведенията за него преди замонашването му. Онова,което със сигурност се знае, е,че е роден през 815г.и че на младени изпълнява длъжността архонт на област ,населена със славяни някъде в Северна Гърция или Егейска Тракия.

Житиеписците твърдят, че по-даровитият в книжовните занимания е Константин, за когото се знае,че е роден през 826г. Още като юноша написва първото си литературно произведение “Похвала на св.Григорий Назиански”, нагледно свидетелство за неговия рано изявен поетичен талант.

Когато преминава първата степен на обучение в Солун, Константин продължава образованието си в известното Магнаурско висше училище, за което е препоръчан от втория човек в империята-логотека Теоктист. Преподавателите му са най-известните учени на епохата: Фотий- бъдещ константинополски патриарх, и Лъв Математик-прочут изобретател на механични съоръжения. Впечатляващо е старанието на младия Константин. Както се казва в житието му, за кратко време той успява”да изучи Омира и геометрията,а при Лъв и Фотий- диалектиката и всичките философски науки, а освен тях риторика и аритметика,пи астрономия,и музика, всички други елитни изкуства”.

Пред даровития ученик се откриват много възможностиза блестяща светска или пък дворцова кариера,но Константин отказва високите постове и приема монашеско пострижение. Малко след това става библиотекар в Патриаршеската библиотека при църквата “Св.София” в Константинопол, главно за да ползва богатите й книгохранилища.

Високата начетененост на Философа проличава най-вече по време на диспутите с иконобореца Анис,бивш константинополски патриарх. Оценявайки по достойнство качествата му, византийското правителство изпраща Кирил на отговорна мисия при сараците (арабите). След това Философът изпълнява и полетическа мисия, в резултат на което са освободени няколко хиляди византийски военнопленници.

През 855г. Константин внезапно изоставя светските анганжименти и отива при брат си Методий в малоазийския манастир “Полихрон”. Причината за уединението е свързана със задачата, която получават двамата солунчани- създаването на славянската азбука. За това научаваме и по косвен път от известното стихотворение на Черноризец Храбър, в което старобългарският книжовник сочи 855г. като годината на сътворяването на азбуката.

Създаването на азбуката е несъмнено най-голямото културно събитие в историята на всяко общество. Поради това е обяснимо, че още тогава около него възникват легенди, които обясняват чудото на сътворението с Божия намеса.

Няколко години след това , през860г., двамата братя са натоварени с друга отговорна мисия-при кримските хазари. Както е видно от житията ,посещението при хазарите има двуяка цел: от една страна, религиозна пропаганда, а, от друга-решаване на някои дипломатически въпроси. Там Константин и Методий заварват юдеиски и мюсюлмански проповедници, които вече имат известни успехи сред езичниците. Житията твърде обстоино разказват за водените диспути, но при все това християнизаторската мисия при хазарите няма успех. Християнското кръщение приемат едва 200 души. За бъдещата мисия на славянските първоучители по-важно е откриването на мощете на св. Климент папа Римски, който умира мъченически в Херсонес в началото на II век.

Участието на Кирил в споменатите мисии му донася голяма опитност, която учителят пълноценно използва при християнизацията на Великоморавия.

Според пространите жития на Кирил и Методий обаче азбуката е създадена през 862 или 863г.,непосредствено преди великоморавската мисия.

Сведението на Черноризец Храбър също може да бъде отнесено към 863г.,ако посочената от него година 6363г.,от създаването на света се измисли по не византийското, а по александрийското летоброене. Този спор може да бъде решен окончателно. Все пак повечето изследователи отдават предпочитание на 855г., тъй като изнамирането на азбуката и превеждането на светото писание са сложни научни задачи които изискват продължителна работа.

Когато княз Ростислав изпраща пратениците си в Константинопол през 862г., преследва две основни цели: да сключи военен съюз с Византия и да издейства проповедници на славянски език. По отношение на второто във византийската столица отдавна се готвят. За изминалите седем години Константин-Кирит и Методий, заедно с техните ученици, успяват да преведат най-необходимите богослужебни книги, както и значителна част от текстовете на Библията. С това Византия започва изпълнението на своя широкообхватна програма спрямо славъните.

През следващата 863г. славянските първоучители пристигат във великоморавската столица Велеград, посрещат се сърдечно от княза. Ростислав им предоставя всички възможности за спокойна работа. Първоначално във Велеград, а след това и на други места са създадени училища,в който се подготвят бъдещите свещенници и учители на моравците. Азбуката, която братята носят на моравците, е глаголицата. По структура и външен вид тй се отличава съществено от познатите до тогава азбуки в Европа.

Науката не е изяснява точно време, през което се осъществява първославянската мисия и към кого е насочена тя. Причината е, че в житията се говори и за покръстването на 54 хил. Българи на река Брегалица не по-късно от 855г. Някои ученици са склонни да приемат това известие като достоверно и говорят за т.нар.”Брегалнишка мисия”, която очевидно предшества Моравската.

Просветителската дейност на светите братя във Великоморавия продължава повече от четиридесет месеца. През това време отстраненото немско духовенство им създава всевъзможни затруднения и не престава да твърди, че изпратените от Византия мисионери проповядват в “чужд диоцез”,при тонва на несвещен език. Ето защо славянските първоучители трябва да потърсят съвет и подкрепа в Константинопол, който благославя начинанието им. Пътьом блатненския княз Коцел ги моли настоятелно да останат за известно време и да подготвят ученици,които да проповядват словото Божие на славянски език и в неговото княжество.

Морският път за Константинопол минава през Венеция. В този град, който формално е подчинен на Византия,необладава немското католеческо духовенство. По негово настояване е устроен публичен диспут, на които се обсъжда тезата за “трите свещенни езика”. Константин-Кирил Философ блестящо защитава правото на народите да славят Бога на свой език. Неговите аргоменти правят дълбоко впечатление на латинското духовенство, поради което римския папа отправя любезна покана да посетят столицата му.

Светите братя се отзовават с готовност и след като вземат мощите на св.Климент папа римски, от Константинопол пристигат в Рим. Просреща ги вече новоизбрания папа Андриан II -867-873, който заедно с тях отслужва леторгии на латински, гръцки и славянски. Последното е особенно важно,тъй като означава пряко признание на славянския език. Нещо повече, папата благославя славянските книги и ръкоположва в духовни санове някои от учениците на братята.

По същото това време в Рим се намира специалния пратеник на княз Борис- кавхан Петър.

Освен официално възложените му поръчения опитния дипломат наблюдава и дейността на славянските първоучители, която княз Борис,макар и от разтояние, следи с голямо внимание.

В Рим Константин Философ завършва последния си труд на славянски език-“Написание на правата вяра”. Наскоро след това се разболява тежко и на 14 февруари 869г. умира. Четиридесет дни преди да склони очи Константин приема монашеска схима и името Кирил , с което остава в историята. Предусещайки края си, Кирил завещава делото на Методий.

Тялото на Кирил е положено в храма “ Св. Климент” където и до днес се пази неговия гроб. След смърта на Кирил , Методий се завръща във Великоморавия. През този втори етап дейноста му е предимно културна,а не полетическа за разлика от първия, защото Византия и Рим са в процес на зближаване.

Деиността на Методий е препядствена от съпротивата и интригите на немското духовенство само неговия личен авторитет задържа натиска спрямо делото на славянската книжовна школа.

На 6 април 885г. архиепископ Методий умира и е тържествено погребан в моравската столица Велеград. Смъртта на учителя е сигнал за незабавна разправа с учениците му. Едни от тях са бити и затваряни, други-продавани в робство. Сега е повече от ясно, че славянската мисия във Великоморавия няма никакво бъдеще. След много премеждия трима от учениците на Методий- Климент,Наум и Ангеларий, се допират до боритаркана на Белград с надежда час по-скоро да бъдат приютени в България,за която,както пише житиеписецът “мислят и се надяват,че е готова да им даде спокойствие”.

Климент се заема с голямо осърдие да просвети безкнижните си сънародници. За седем години успява да обуци над 3500 ученици,много от които приемат духовен сан и като свещеници продължават убочението на други българи из цялата страна.

Освен с пряката си учителска деиност,Климент се стреми да бъде всячески полезен и със своите знания. Съветва сънародниците си как да присаждат дръвчета,кое,как и в кои сезон да засадят. И освнен всичко това Учителят денонощно работи върху преводи и съчинява нови книги.

През 893г.настъпва промяна в полезно монотонния живот на Учителя. Новият княз Симеон настоятелно го моли да приеме епископския сан и духовното ръководство на Кутмичевица. Така Климент става пръв епископ учител на български език,което ще рече, че пръв между българите е увенчан с този сан. Поради новите си задължения Климент неохотно се оттегля неухотно от учителството. За заместник е изпратен съученикат му Наум Мизийски, който помага на епископа до края на дните си през 910г.

Климент надживява съученика си и почива в мир на 27юли916г. Заради заслуги пред отечеството и заради народополезната им дейност Българската църква канонизира Климент и Наум за светци.

През 889г. поради тежка болест княз Борис І доброволно се оттегля от престола и се замонашва. Управлението на държавата преминава в ръцете на неговия първороден син Владимир-Расате. Новият княз изменя на политиката ,водена от баща му, и прави опит за възвръщане на езичеството в страната. Разрушават се някои християнски църкви и се предприемат гонения срещу духовенството. Подкрепен от своите верни боляри и воиска,княз Борис І напуска манастира и се разправя с непокорния си син. Владимир е свален от престола, ослепен и хвърлен в тъмница. През същата година е свикан събор нойто утвърждава детронирането на Владимир-Расате и за български княз е провъзгласен размонашилият се Симеон. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. За официален богослужебен и държавен език е обявен славянският. Новият български владетел прекарва младените си в Цариград,където в прочутата Магнаурска школа получава високо образование и разностранна култура. Неговите съвременници го наричат “полугрък” и “нов Птоломей” заради голямата му образованост. Изглежда, Симеон е готвен от баща си за глава на българската църква.

С това е завършен процеса на въвеждане на славянската писменост в България. Гръцкото духовенства е отстранено от българската църква.

В навечерието на бележития Симеонов “Златен век” в България са изградени солидните основи на славяно-българската просвета и книжовност. Несъмнен исторически факт е, че България спасява славянското просвещение не само като му дава подслон след моравския разгром, но и като създава творби, които стават първооснова на славянските литератури десетилетия по-късно. В българската историческа наука няма колебание- това е един от ний-значимите приноси на националната ни култура в целокупното европейско просветно дело.

България става неразделна част от византийско-славянската общност. Православието и славянската култура като белези на народността единтификация българите определят завършването на процеса на консолидиране на българската народност.

Тема № 5

Полетическо погъщество и културен разцвет

На българската държава при

Симеон Велики 893-927.


В навечерието на бележития Симеонов “Златен век” в България са изградени солидните основи на славяно-българската просвета и книжовност.

Несъмнен исторически факт е, че България спасява славянското просвещение не само като му дава подслон след моравския разгром, но и като създава творби, които стават първооснова на славянските първооснова на славянските литератури десетилетия по-късно.

В българската историческа наука няма колебание- това е един от най-значимите приноси на националната ни култура в целокупното европейско просветно дело.

България става неразделна част византийско-славянската общност. Православието и славянската култура като белези на народността единтификация на българите определят завършването на процеса на консолидиране на българската народност.

Трийсет годишения мир при управлението на княз Борис, създава благоприятни предпоставки за разцвета на християнска България по време на царуването на Симеон (893-927). Този високообразован български владетел успява да реализира в цялостен вид, започналата с голям успех културна и религиозна полетика на своя баща. Той издига България високо в йерархията на европейските държави и утвърждава позицийте на българската църква и със създаване на богато по съдържание и идеи писменна култура на роден славянски език. Неговата всеобхватна дейност обославя дадената дадената в науката твърде отдавна метафорична оценка за управлението му като “Векът на Симеон”.

Изворите по темата са:домашни, чужди и латински.

Домашните са:

Наръшки надпис , Съчинения на старобългарски писатели от IX – X в. Константин Преславски, Йоан Екзарх. Писма на Симеон от Лъв Хиросфакт, Оловни печати на Симеон.

Чуждите са:

Писма от Лъв Хиросфакт до Симеон, Продължителя на Теофан, Писма от патриарх

Николаи Мистик до Симеон, Летописни съчинения на Лъв Граматик “Хронография”, Лъв Дякон “История”, Симеон Логотет “ Хроника”, Скилица- Кедрин “История”.

Латинските са:

Абат Регино, Лиудпрант.

Проблемите в историческата българска наука са изследвани от:

Спиридон Палаузов, Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Иван Дуйчев, Димитър Ангелов, Васил Гюзелев, Иван Снегаров, Иван Божилов, Георги Бакалов и Петър Ангелов.

През 889г. княз Борис се оттегля от престола и като приема монашеско пострижение, предава власта на първородния си син Владимир Расате 889-893. Възможно обяснение за доброволната абдикация би могло да е желанието да види как приемникът му ще продължи наченатото дело.

Още преди да стъпи на престола, нещо в поведението на Владимир смущава княза. За зла участ, всичките му упасения се оказват верни. По различни пътища разбираме, че новият княз води “разгулен живот” и търси съюз от немския крал Арнулф. Източник за разгулния живот и преследване на християнството ни дава Абат Ренгино. Но онова ,което тревожи най вече Борис, са опитите на Владимир да възтанови езичеството. Коствени свиделства за подобни намерения откриваме в недоизказани слова на старобългарски писатели, които говорят за гонения на духовници и насилия над храмове. Тези тревожни за държавата и делото действия карат княза монах отново да препаше меч и да призове верните си следовници. С тяхна помощ сваля недалновидния си син от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница.

На скоро след това свиква голям църковен-народен събор,каквато е практиката на бълтарите при вземане на съдбовни решения,и обявява волята си за приемник на сваления Владимир да бъде поставен третият му син Симеон. Съборът поставя още две много важни решения: обявява славянобългарски език за официялен, а ново построеният град Велики Преслав- за столица на българската държава. Така се поставя ново начало на хрисстиянската държава, която в старата столица има твърде много езически спомени.

Управлението на цар Симеон бележи един от върховете в историята на Средновековна България, когато тя се превръща не само в могъща държава,но и в изключително за времето си средище на книжнина и култура. Едва ли може да се посочи в средновековната ни история друг владетел,които подобно на Симеон да съчетава по забележителен начин качествата на даровит пълководец и на културен ценител и покровител на духовния живот в България. Той застава на престола, когато е на 27години,но това не му попречва да прояви изключителни за възраста си разностранни способности. Симеон получава солидно за времето си образование. Още от малък княз Борис решава да го подготви за духовна кариера и го изпроща да се учи в Магнаурската школа. По време на своя престой във византийската столица , Симеон има възможност да се запознае не само с богословието, но и с постиженията на античната цивилизация. За това му помага обстоятелството, че той отлично овладява гръцкия език.

Но полетическите събития в България се развиват така,че князът, които е подготвен вероятно за глава на българската църква, трябва да остави расото. Княз Борис е сигурен,че в негово лице ще намери равностоен продължител на започнатото дело.

Пребиваването във византийската столица и опознаването на византийската култура и държавна дуктрина оказва страшно влияние върху личността и управлението на княз Симеон. У него траино се оформя убеждението за полетическо и църковно равенство с Византия. Възпитан във византийска среда, той добре познава движещите цели на на имперската полетика.

Външната полетика на Симеон е насочена към издигане и утвръждаване на България като първостепенен фактор в Югаизточна Европа. По пътя на осъществяването на тази цел има немалко неприятности. На преден план отново излиза отношението с Византия, която след изграждането на афтокефална българска църква и разпространението на славянската писменост стеснява значително възможностите си да упражнява полетическото влияние в България. Надеждите на византийските управници, че израсналият и възпитан в Константинопол български княз е окончателно спечелен за приятел на империята, съвсем скоро рухват. Само година след като поема властта, отношенията на България и Византия се влушават. Причина за това става решението на император Лъв VI да премести тържището на българските стоки от Константинопол в Солун. Този акт представлява сериозен икономически удар върху България, опит да се накърнят правата на нейните търговци, който отдавна печелят престиж в оживения сторански живот на Константинопол. България и Византия се изправят пред неизбежен конфликт, който историците характеризират като “първата икономическа война в Средновековна Европа”.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница