Създаване и управление на потребителски акаунти Урок 1: Общи сведения и терминология

ГЛАВА 4

Създаване и управление на потребителски акаунти

Урок 1: Общи сведения и терминология

Урок 2: Правила за изграждане на нови потребители

Урок 3: Създаване, закриване и модифициране на потребителски акаунти

Урок 4: Задаване на свойства на потребителските акаунти

Урок 5: Работа с групи

Урок 6: Отдалечен достъп

За тази глава

Урок 1: Общи сведения и терминология

Потребителски акаунти

• 
  Локален потребителски акаунт (local user account) - дава възможност да се влиза на конкретен компютър, за да се осъществява достъп до ресурсите на този компютър.
  
• 
  Потребителски акаунт на домейн (domain user account) - дава възможност да се влиза в домейн, за да се осъществява достъп до мрежови ресурси.
  

Локални потребителски акаунти

SAM файлът се намира в поддиректорията:

C:\WINDOWS\system32\config\

Тази папка е заключена за всички потребители, включително и за потребители от тип Administrator. Единствения потребител, който има достъп до този файл по време на работа, е системата (“System” account).

При влизане в Windows, когато потребителят въведе паролата си, тя бива кодирана на базата на някакъв кодиращ алгоритъм, който превръща паролата в поредица от подобен вид:

                  7524248b4d2c9a9eadd3b435c51404ee

Така полученият израз се нарича “Password Hash” и всъщност това е обектът, който се сравнява със записите в SAM-файла.

За локалните потребителски акаунти е характерно следното:

• 
  Осигуряват достъп до ресурсите на локалния компютър;
  
• 
  Създават се само на компютри, които не са в домейн;
  
• 
  Създават се в локалната база-данни за сигурност.
  

Потребителски домейн-акаунти

За да може да се създават домейн-акаунти, е необходимо да има инсталиран домейн-контролер. Това е сървър от фамилията Windows Server 2000/2003, на който трябва да е инсталирана услугата Active Directory.

Потребителският акаунт на домейна се създава в копието на базата данни на Active Directory на даден домейн-контролер. Домейн-контролерът разпространява информацията за новия потребителски акаунт към всички други контролери в домейна. След като Windows Server 2000/2003 разпространи информацията за новия потребителски акаунт, всички домейн-контролери в дървото на домейна вече могат да идентифицират потребителя по време на процеса на влизане в системата и осигуряват:

• 
  Достъп до мрежови ресурси
  
• 
  Маркера за достъп за удостоверяване на автентичността
  
• 
  Създават се в директорийните услуги Active Directory на домейн-контролер.
  

Вградени потребителски акаунти

Два от най-често използваните вградени акаунти са Administrator и Guest. Освен тези два акаунта, често се случва някои програми сами да създават свои специфични акаунти. Програмите за разработка обикновено създават такива акаунти, които имат необходимите права за работа. Пример: инсталира се програма за запис на дискове, но за да се записва е необходим достъп до администраторски акаунт. Проблемът се решава, като програмата при инсталацията е създала акаунт или група, които имат права за запис. Ако се използва създадения акаунт или администраторът добави акаунта към групата – вече ще може да се записват дискове.

В допълнение на вградените потребителски акаунти, в Windows Vista има няколко псевдо-потребители, които се използват за изпълнението на различни системни дейности. Тези потребители не могат да бъдат променяни с административните инструменти. Освен това потребителите не могат да влизат с тези акаунти в Windows. Това са:

• 
  LocalSystem - LocalSystem е псевдо-акаунт за изпълнение на системни процеси и обработка на различни системни събития. Този потребителски акаунт дава права на услугите/services да се регистрират за работа/стартират (login/execute). Повечето от системните услуги/процеси се изпълняват под този потребителски акаунт. Услуги, които се изпълняват под този акаунт, са например: Background Intelligent Transfer Service, Computer Browser, Group Policy Client, Netlogon, Network Connections, Print Spooler и User Profile Service.
  
• 
  LocalService е псевдо-акаунт за изпълнение на услуги (services), които се нуждаят от по-малко права/привилегии от системата. По подразбиране тези услуги имат привилегии да променят следните настройки:
  

• 
  Определяне на ограничение на памет, използвана от дадена програма,
  
• 
  Промяна на системната дата/час и други.
  Услуги, които се изпълняват под акаунта LocalService са: Alerter, Remote Registry, Smart Card, Smart Card Helper, SSDP Discovery Service, TCP/IP NetBIOS Helper и WebClient.
  

• 
  NetworkService - NetworkService е псевдо-акаунт за изпълнение на системни процеси, които трябва да имат достъп до мрежови ресурси. Този псевдо-акаунт дава права на системните процеси да променят паметта, която използват програмите: Generate Security Audits и Replace A Process Level Token. Услуги, които се изпълняват под този псевдо-акаунт са следните: Distributed Transaction Coordinator, DNS Client, Performance Logs And Alerts и Remote Procedure Call (RPC) Locator.
  

Акаунтът Администратор

Има няколко прости правила за избор на парола. Паролата трябва да е комбинация от малки и големи букви, цифри и други допустими символи. Системата за идентификация на Windows е “Case Sensitive”, тоест прави разлика между големи и малки букви. Паролите, свързани с лична информация, са лесни за отгатване – примерно рождена дата или единен граждански номер. Такива пароли трябва да се избягват. Ако друг човек знае административната парола, той би имал неограничени права и достъп до съответния компютър. Вграденият администратор има най големи права, напр. може да създава нови потребителски акаунти и групи, да задава политики за сигурност, да управлява различни мрежови ресурси (напр. мрежови принтери), да създава и управлява други администраторски акаунти.

Този вграден акаунт не може да бъде изтрит. Добра практика е след инсталация той да бъде преименуван. Това се прави с цел затрудняване на не-оторизирани потребители, които правят опити за отгатване на паролата на администратора. Така се повишава сигурността на системата. Администраторският акаунт може да бъде забранен, т.е. да бъде направен неактивен, но информацията за него се пази в локалната база данни. Той може да бъде разрешен повторно при нужда.

Забележка: Ако искате да влизате като Administrator и екранът Welcome е разрешен, можете да натиснете два пъти клавишната комби­нация CTRL+ALT+DELETE. Windows Vista показва прозореца за ре­гистрация и можете да влезете в системата като Administrator (или както е новото му име, зададено от вас). Акаунтът Administrator не се появява на екрана Welcome, ако работите в среда на работна група, ек­ранът Welcome е разрешен и сте създали потребителски акаунт по време на инсталацията. За информация относно създаването на потре­бител­ски акаунт по време на инсталацията вижте глава 2, "Инстали­ране на Windows Vista". В урок 3 от тази глава е обяснено как да се конфигурира компютъра, така че да използва прозореца за регистра­ция, вместо екрана Welcome.

Акаунтът Гост (Guest)

Акаунтът Guest може да се разреши, ако мрежата, в която е свързан компютърът, е сигурна. Добра практика е да се задава парола на Guest акаунта и той да се преименува.

Активиране на акаунта Guest

Първият начин е през инструмента Потребителски акаунти в Кон­тролен панел, показан на фигура 4.1. За да може да се достигне до него акаунтът, който се ползва в момента, трябва да има делегирани съот­ветните права. По подразбиране потребител, член на групата Administrators, има достъп до там.

При стартиране на програмата Потребителски акаунти, потребителят има няколко възможности: да създава, изтрива, редактира и забранява (заключва) потребителски акаунти. За разлика от Windows XP, за да видите съществуващите акаунти, трябва да се избере Управление на друг акаунт.

Ф
игура 4.2. Инструментът Управление на акаунтите

За всеки потребител има включена и някакво картинка (лого). Тук не е показан главният потребителски акаунт Administrator. За да се активира/разреши акаунта Гост:

1. 
   Натиска се Старт, избира се Контролен Панел и след това Потребителски акаунти.
   
2. 
   В прозореца Потребителски акаунти се избира инструмента Управление на друг акаунт и се избира иконата Guest, за да се отвори прозореца „Искате ли да включите акаунта на гост” (фигура 4.3).
   

3. 
   Натиска се бутона „Включи”. Сега акаунтът Гост е разрешен.
   
4. 
   Затваря се прозореца .
   

Забраняване на акаунта Гост

За да се забрани достъпа до компютъра през акаунта Guest, се изпълнява следното:

1. 
   Стартира се програмата Потребителски акаунти след това Управление на акаунтите и се щраква върху иконата Гост.
   
2. 
   Появява се друг прозорец с бутон „Изключване на акаунта гост”. Щраква се върху него и акаунтът вече е забранен.
   

Урок 2: Правила за изграждане на нови
потребителски акаунти

• 
  Конвенции за наименуване
  
• 
  Изисквания за паролите
  

Конвенции за наименуване

Правила при конвенциите за наименуване

Имената на потребителите трябва да са уникални в рамките на един компютър. Windows Vista няма да позволи да съществуват две идентични имена,регистрирани на един и същ компютър. При домейн организация имената трябва да са уникални за директорията.

Имената на потребителски акаунти могат да съдържат до 20 знака от главни и малки букви, както и някои други допустими символи. Полето побира повече от 20 знака, но Windows Vista разпознава само първите 20 от тях.

Добре е да се използват буквено-цифрови комбинации, за да се създават уникални потребителски имена. При потре­бителските имена за влизане няма разлика меж­ду използването на главни и малки букви, но Windows Vista показва името така, както е написано с главни и малки букви, за да го визу­ализира така, както е въведено.

За по-голяма сигурност е добре да се преименуват имената на Guest и Administrator акаунтите.

За да се осигури по-голяма сложност на имената, може да се използват и някои специални символи. Не всички печатими символи са позволени. Следните символи не могат да бъдат използвани:

Ако двама потребители имат едно и също име, може да се създаде потребителско име за вли­зане в системата, което да се състои от първото име, първата буква на фамилията и допълни­телни букви от фамилията, за да се разграничат потребителите. Например, ако двама потреби­тели се казват Петър Петров, може да се създаде единия потребителски акаунт за влизане като петър_п, a другия - като петър_петров. Може също та­ка да се постави номер за името за влизане на всеки потребител - например петър1 и петър2.

Правила за съставяне на пароли

• 
  Винаги трябва да се задава парола на акаунта Administrator, за да се възпрепятства неоторизиран достъп до него.
  
• 
  Трябва да се определи дали паролите ще бъдат контролирани от Administrator или от потребителите. Можете да се зададат уникални пароли на потребителите, като се забрани на потребителите да ги променят или обратно - да се даде възможност на потребителите сами да въвеждат техни собствени пароли при първото им влизане системата. В повечето случаи е добре потребителите да имат възможност да контролират своите пароли. Една от полезните възможности е тази, чрез която може да бъдат задължавани потребителите да сменят паролите си през определен интервал от време.
  
• 
  Трябва да се използват пароли, които трудно могат да бъдат отгатвани. Например трябва да се избягват пароли с очевидни асоциации, например име на член от семейството, рождена дата, ЕГН и т.н.
  
• 
  Паролите могат да съдържат до 128 знака. Препоръчва се минимална дължина от 8 знака.
  

Урок 3: Създаване, закриване и модифициране на потребителски акаунти

Инструменти за управление на потребителските акаунти (User Accounts Tools)

Смяна на акаунт (Changing an Account)

• 
  Промяна на името на акаунта.  Тази опция е видима само в администраторски акаунт. Чрез нея може да се променя името на потребителя.
  
• 
  Промяна на паролата.  Променя паролата на акаунта. Тази настройка е видима само в случая, когато потребителят има парола. Опцията е достъпна само за администратора.
  
• 
  Премахване на паролата. Премахва паролата на собствения акаунт или на други акаунти. Само администратор може да премахне паролите на други акаунти.
  

• 
  Смяна на снимката. Променя картинката (логото), която се появява на стартиращия екран. Само администраторите могат да променят картинките на другите акаунти.
  
• 
  Смяна на типа на акаунта. Променя типа на конкретен акаунт. Само администраторът може да променя типа на акаунта.
  
• 
  Изтриване на акаунта. Изтрива зададен потребителски акаунт. Тази опция е достъпна само за администратори.
  

Създаване на нов потребителски акаунт

За да се създаде нов потребителски акаунт се изпълняват следните стъпки:

1. 
   Натиска се Старт, избира се Контролен панел и след това Потребителски акаунти.
   
2. 
   В прозореца Потребителски акаунти се избира Управление на акаунтите, след което Създаване на нов акаунт.
   
3. 
   Отваря се прозореца Създаване на нов акаунт – Наименувайте акаунта и изберете типа му.
   
4. 
   В полето Име на новия акаунт се въвежда потреби­телско име за влизане в системата (до 20 знака) .
   
5. 
   Избира се една от възможностите:
   

• 
  Стандартен потребител
  
• 
  Администратор
  

6. 
   Натиска се бутона „Създаване на акаунт”
   

Фини настройки на потребителските акаунти

• 
  Създаване на диск за нулиране на паролата. Тази опция дава възможността, ако е забравена паролата на потребителския акаунт, тя да бъде нулирана посредством флопи диск (Фиг. 4.4). За да се нулира паролата, трябва предварително да сте създали нулиращия диск. За да създадете нулиращ диск, трябва да помните паролата на текущия си потребител и в следствие да го използвате. В началния екран на влизане в Windows при въвеждането на потребителско име и парола, ако сбъркате паролата си, има опция “Reset Password”. Тази опция ви дава възможността да използвате вашия диск за нулиране и да си направите нова парола.
  

• 
  Управление на вашите мрежови пароли. Тази опция ви позволява да направите списък от компютри и Уеб места/сайтове, в които автоматично да влизате без изискване да въвеждате всеки път парола и потребителско име. Първоначално трябва да съставите този списък, като въведете потребителско име и парола, както и адрес на мястото, както е показано на фигура 4.5.
  

• 
  Управление на вашите сертификати за шифроване на файлове. Чрез тази опция ще може да създавате свои собствени сертификати за шифриране и да ги архивирате, да използвате вече създадени, както и да добавяте нови от различни носители и смарт-карти. Шифрованата файлова система (Encrypted File System) е функция на Windows, която ви позволява да съхранявате папки и файлове на вашия твърд диск в шифрован формат. Шифроването е най надеждната защита, предлагана от Windows, за да опазите вашата информация. Повече информация за него ще бъде дадена в главата за файлови системи
  
• 
  Конфигуриране на разширени свойства на потребителски профили. Чрез тази опция може да прехвърляте потребител­ските си настройки на други компютри, така че вашият работен плот и други потребителски настройки да изглеждат по един и същ начин.
  
• 
  Промяна на моите променливи на средата. Чрез тази опция може да създавате отделни променливи на средата за отделните потребители. Променливите на средата са данни, описващи различни важни точки на системата, като например къде се намира Temp папката, Application Data папката и други за съответния потребител
  

Snap-in модулът Управление на Компютъра

С конзолата се дава възможност да бъде извършвано следното:

1. 
   Да се администрират задачи и да се отстраняват проблеми локално. Може да се изпълняват повечето от задачите по администрирането и да бъдат отстранявани различни проблеми, като за тази цел се използва единствено ММС.
   
2. 
   Централизиране на администрирането.
   

Когато се добавят snap-in модули към празна конзола, се създава потребителска конзола. Един от snap-in модулите, които може да се добавят, е модулът „Управление на компютъра”, показан на фигура 4.6. Snap-in модулът „Управление на компютъра” е един инструмент на Windows Vista за създаване, унищожаване, модифициране и забраняване на локални потребителен и за промяна на пароли.

Създаване на потребителска ММС конзола

1. 
   Натиска се Старт и след това в текстовото поле „Начало на търсене”се въвежда mmc и след това се натиска Enter. ММС стартира и показва празна конзола.
   
2. 
   Максимизира се прозореца Конзола 1.
   
3. 
   Максимизира се прозореца Начална конзола.
   
4. 
   От менюто Файл се избира Добавяне/премахване на конзолна добавка. ММС визуализира диалоговия прозорец Добавяне или премахване на конзолни добавки
   
5. 
   От списъка Налични конзолни добавки се избира Управление на компютъра и след това се натиска Добави (Фиг. 4.7).
   
6. 
   Дава се потвърждение с OK.
   
7. 
   След добавянето на необходимите конзоли, се натиска бутона „Запиши като” от менюто файл и се записва подходящо име на конзолата. След като веднъж сте я записали, след това може да я стартирате от Старт и въведете името на конзолата в текстовото поле – Начало на търсене
   

Създаване на локален потребителски акаунт с помощта на Конзола1 snap-in модула Управление на компютъра

1. 
   Разширете ММС конзолата, съдържаща snap-in модула Management.
   
2. 
   В панела на конзолата от прозореца Управление на компютъра щракнете върху знака (+) до Управление на компютъра, за да разтворите дървовидната структура. Управление на компютъра има три папки: Системни инструменти, Съхраняване и Услуги и приложния
   
3. 
   В панела на конзолата щракнете двукратно върху Системни инструменти, след това щракнете върху Local Users And Groups.
   
4. 
   В панела с детайли щракнете с десния бутон на Users и след това изберете New User.
   
5. 
   В диалоговия прозорец New User (Фигура 4.8) попълнете съответните текстови полета, натиснете бутона Create и натиснете Close.
   

Урок 4: Задаване на свойства на потребител­ски акаунти

Страницата General

Ако акаунтът е активен и не е заключен за системата, полето за отметка Account Is Locked Out e недостъпно. Системата заключва потребител, който надхвърли лимита на броя на неуспешни опити за влизане в системата. Тази възможност на сигурността прави по трудно проникването на неоторизирани потребители в системата. Ако системата заключи даден акаунт, полето за отметка Account Is Locked Out става недостъпно. Някой от администраторите може да премахне отметката на това поле, за да разреши отново потребителския дос­тъп.

Страницата Member Of

Страницата Profile

Потребителски профил

Потребителските профили функционират по следния начин на всички клиентски компютри, работещи с Windows Vista:

• 
  Когато влезете на клиентския компютър, винаги получавате настройки на работното поле и връзки, независимо от потребителите, споделящи същия клиентски компютър.
  
• 
  При първото влизане на клиентския компютър, Windows Vista съз­дава ваш подразбиращ се профил. Подразбиращият се потре­бителски профил се съхранява в директорията
  корен_на_системния_дял\Потребители\потребителско_име_за_влизане (обикновено C:\Потребители\потребителско_име_за_влизане), където потребителско_име_за_влизане е името, което се въ­вежда при влизане в системата.
  
• 
  Потребителският профил съдържа папката Документи, която оси­гурява място за съхраняване на лични файлове. Документи е подразбиращото се местоположение на пътя за файловете, указ­вани от диалоговите прозорци Отвори и Запиши като. Доку­менти се появява в менюто и улеснява намирането на лични до­кументи.
  
• 
  Потребителският профил може да се променя, като се проме­нят настройките на работното поле. Например, при създаване на нова мрежова връзка или добавяне на файл към Документи, Windows Vista включва промяната в съответния потребител­ски профил при излизане от системата. При следващото влизане новата мрежова връзка и файлът ще присъстват.
  

Скрипт за влизане

Собствена папка

Съхраняването на всички собствени папки на файлов сървър пре­доставя следните предимства:

• 
  Потребителите могат да осъществяват достъп до техните соб­ствени папки от всеки клиентски компютър от мрежата.
  
• 
  Може да се централизира архивирането и администрирането на потребителски документи, като се прехвърли отговорността за ар­хивиране и управление на документите от потребители­те на операторите или мрежовите админист­ратори, отговарящи за ар­хивирането в мрежата.
  

• 
  Видеозаписи – Папка, в която се съхраняват видеозаписите по подразбиране. Ако прехвърляте видеозапис от камера или друго устройство, това ще е папката, в която ще се прехвърлят, освен ако не зададете друга.
  
• 
  Връзки
  
• 
  Записани игри – Тука се пазят файловете на различните игри, в които е записана информация за напредъка по играта.
  
• 
  Изтегляния – По подразбиране тук се съхраняват изтеглените от Интернет файлове.
  
• 
  Картини – По подразбиране тук се съхраняват графичните файлове, които сте създали или прехвърлили от фотоапарат.
  
• 
  Контакти – Съхраняване на контакти от Outlook/MSN messenger
  
• 
  Музика – По подразбиране тук се съхраняват музикалните файлове, които сте свалили от Интернет или създали сами.
  
• 
  Предпочитани – (Favorites ) Тук се съхраняват препратки към различни сайтове, които сте добавили към Предпочитани.
  
• 
  Работен плот – Показва всички файлове и икони, разположени на работния плот.
  
• 
  Търсения
  

Урок 5: Работа с групи

Същност на групите

Групите представляват съвкупности от потребителски акаунти

• 
  Членовете получават разрешенията, дадени на групата
  
• 
  Потребителите могат да бъдат членове на множество групи
  
• 
  Групите могат да бъдат членове на други групи.
  

Същност на локалните групи

Подготовка за използване на локални групи

Когато искате да зададете разрешения на потребители – вместо да задавате разрешения на всеки поотделно, създайте група с общи разрешения. След това добавете потребителите в създадената група. Не задавайте много разрешения в една група. По-добре е всяка група да има по-малко разрешения. Един потребител може да е член на няколко групи. Ако потребител е член на група, в която има дадено разрешение, но също така е член и на група, в която то е забранено, то разрешението ще е изключено. Забраняващите разрешения предефинират позволяващите.

Правилата за членство в локални групи са следните:

• 
  Локалните групи могат да съдържат локални потребителски акаунти от компютъра, на който създавате локалните групи.
  
• 
  Локалните групи не могат да принадлежат към някоя друга група.
  

Създаване на локални групи

За да се създаде локална група се изпълняват следните стъпки

1. 
   В Управление на компютъра се разширява Local Users And Groups
   
2. 
   Щраква се с десния бутон на мишката върху Groups и се избира New Group. ММС визуализира диалоговия прозорец New Group са описани достъпните опции.
   
3. 
   Въвежда се съответната информация и след това се натиска ОК за потвърждение.
   

Ред	Описание
Group Name	Изисква уникално име за локалната група. Това е единствената задължителна информация, която трябва да се въведе. Позволено е използването на всички символи, с изключение на обратната наклонена черта „\”. Името може да съдържа до 256 знака, но прекалено дългите имена е възможно да не се визуализират в някои прозорци.
Description	Описва групата.
Members	Изброява потребителските акаунти, принадлежащи към групата.
Add	Добавя потребител към списъка с членове.
Remove	Премахва потребител от списъка с членове.
Create	Създава групата.
Close	Затваря диалоговия прозорец New Group.

Добавяне на членове към група

1. 
   Стартира се snap-in модула Управление на компютъра.
   
2. 
   Разширява се Local Users And Groups и след това щракате Groups.
   
3. 
   В панела за детайли се щраква с десния бутон върху съответната група и след това се избира Свойства.Управление на компютъра визуализира диалоговия прозорец име-на-група Свойства.
   
4. 
   Избира се Add. Управление на компютъра визуализира диалоговия прозорец Изберете потребители
   

Трябва да се провери, че в текстовото поле От това място е избран компютъра, на който е създадена групата.

В текстовото поле Въведете имената на обекти, които да бъдат избрани на диалоговия прозорец Изберете потребители се въвеждат имената на потребителските акаунти, които ще се добавят към групата, като се отделят един от друг с точка и запетая. Завършва се с натискане на бутон ОК.

Страницата Member Of на диалоговия прозорец име-на-потребител Properties на даден потребителски акаунт дава възможност за добавяне потребителски акаунт към множество групи. Този метод се използва, за да бъде добавен бързо един и същ потребителски акаунт към множество групи. (вж. секцията „Страницата Member” как се из­бира страницата Member Of)

Изтриване на локални групи

Когато една група бъде изтрита, се премахва само групата и свързаните с нея разрешения и права. Изтриването на група не води до изтриване на потребителските акаунти, които са членове на групата. За да се изтрие група, се щраква с десния бутон на мишката върху името в snap-in модула Управление на компютъра и след това се избира Изтрий.

Същност на вградените локални групи

Таблица 4.3 съдържа списък на най-използваните вградени локални групи, както и описание на някои от техните възможности.

Същност на вградените системни групи

При администриране на групи те са невидими, но са достъпни, когато се задават права за използване на ресурси. В таблицата са показани най-често използваните системни групи, както и кратко описание за техните възможности.

Урок 6: Отдалечен достъп

Отдалечен достъп

За да бъде възможен отдалеченият достъп до даден компютър, трябва да са изпълнени някои условия.

1. 
   Разрешен отдалечен достъп на компютъра, към който искате да се свържете. За да разрешите отдалечения достъп, трябва да стартирате Контролен панел, след това Система и от ляво от менюто Задачи да изберете Отдалечени настройки (Фиг. 4.15). Имате няколко варианта за избор:
   
   • 
     Не позволявай връзки към този компютър – това означава, че отдалеченият достъп е забранен.
     
   • 
     Позволявай връзки от компютри, изпълняващи всяка версия на отдалечен работен плот – чрез тази настройка ще може да се свързвате от компютри, които имат по-стари операционни системи.
     
   • 
     Позволявай връзки само от компютри, изпълняващи отдалечен работен плот с удостоверяване на нивото на мрежата. Това е най-сигурната настройка за отдалечена връзка. Тази настройка ви гарантира, че само компютри с операционната система Windows Vista могат да се свързват с отдалечен достъп към вас.
     

2. 
   Трябва да добавите потребители, които имат права / привилегии да се свързват чрез отдалечен достъп до компютъра. Това става като натиснете бутона Избор на потребители от настройките на отдалечен работен плот.
   
3. 
   Защитната стена на Windows Vista трябва да разрешава отдалечения достъп . Защитната стена може фино да се конфигурира така, че през отдалечения достъп да имате достъп до само определени ресурси (Фиг. 4.16)
   

Настройки на свързване

• 
  Общи. От общите настройки могат да се въвеждат адреса на отдале­чения компютър, като може съществуващите настройки за отдалечен достъп да бъдат съхранени във файл и след това отво­рени.
  
• 
  Дисплей. С цел по-голямо бързодействие при отдалечения достъп и намаляване на мрежовия трафик, има възможност, в която може да изберете големината на екрана, както и дълбочината на цветовете. При по-малка дълбочина (256 цвята. 15 и 16 бита) връзката е по-добра.
  
• 
  Локални ресурси. Чрез тези опции може да кажете какви устрой­ства ще бъдат достъпни на компютъра, към който се свързвате. Има няколко настройки:
  

• 
  Звуков сигнал на отдалечен компютър. Чрез тази опция се указва дали звуците от отдалечения компютър да бъдат чувани от локалния компютър. Ако ги забра­ните, ще намалите мрежовия трафик.
  
• 
  Клавиатура. Как да бъдат възприемани клавишните ком­бинации на локалния или на отдалечения компю­тър.
  
• 
  Локални устройства и ресурси. Може да изберете ус­тройствата които искате да виждате на отдалечения компютър. Имате следния избор:
  
  • 
    Принтери
    
  • 
    Клип борд
    
  • 
    Смарт Карти
    
  • 
    Серийни Портове
    
  • 
    Дискови устройства. Чрез тази опция вие имате достъп до локалните дискове, от които може да копирате файлове и да записвате файлове, ако имате съответните права.
    
  • 
    Подържани Plug and Play устройства.
    

• 
  Програми. Може да задавате каква програма да се изпълнява автоматично след всяко ваше влизане.
  
• 
  Опит. Фини настройки, чрез които може да оптимизирате достъпа си до работния плот, като намалите различни графични детайли, забраните анимации и настройки по шрифтовете.
  
• 
  Разширени. Чрез тези настройки може да зададете нивото на сигурност при свързването към даден компютър. Освен това може ръчно да въведете шлюза (gateway) за терминални услуги на даден сървър. Дадени мрежи са защитени и имат по-голямо ниво на сигурност. Затова дадени мрежи използват шлюз.