Създаване на нови туристически дестинации чрез развитие на екотуризъм в природните паркове Formation of new tourist destinations through the development of ecotourism in the naturе parks

За природни паркове (ПП) се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Те се създават и управляват с цел поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях, предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности и устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм. Тяхното обявяване не променя собствеността в тях, като собствениците и ползвателите им са длъжни да спазват режимите, установени по закон, със заповедта за обявяването и плана за управлението им. В границите им може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда. [2]

Природните паркове заемат почти 272 000 ха, като 215 000 ха са земи и гори от горския фонд. Площта на ПП и относителния им дял от общата територия, изразен в % са представени на фиг. 3 и фиг 4.

Фиг. 3 Фиг. 4

Наличието на ПП и дейностите, свързани с управлението им спомагат най-общо за:

• 
  опазване на биологичното разнообразие, природните ресурси и ландшафта;
  
• 
  устойчиво развитие на съответните региони като основен партньор на местната власт по проблемите, свързани с устойчивото използване на природните ресурси, реализация на допълнителни приходи за местното население чрез алтернативна заетост – селски и екотуризъм и съпътстващите ги дейности;
  
• 
  реализация на финансови постъпления в местните общности под формата на инвестиции в изградена паркова инфраструктура, включително чрез привличане на допълнителни средства по различни проекти и програми;
  
• 
  развитие на местния туристически бизнес чрез създаване на възможности за развитие на посетителския поток и туризма;
  
• 
  възраждане на местните занаяти и традиции и развитие на нови културни форми;
  
• 
  повишаване на екологичното образование и възпитание на децата и учащите;
  
• 
  осигуряване на баланс между интересите на опазване на биологичното разнообразие и интересите на частните собственици чрез изясняване на наложените ограничения, създаваните възможности и участие в разработването и провеждането на програми за устойчиво развитие в съответствие с добрите екологични практики.
  

Екотуризмът е форма на природосъобразно пътуване и посещаване на сравнително запазени природни местности, с цел постигане на удоволствие и естетическа наслада от природата (както и от всякакви съпътстващи културни дадености, създадени в настоящето или в миналото), която спомага за съхранението на природното богатство, има ниска степен на човешко (посетителско) въздействие и способства за активно и ползотворно социално-икономическо ангажиране на местното население². Съществената роля на екотуризма може да се върже със следните основни характеристики:

• 
  допринася за опазване на природното и културно наследство, има минимални негативни въздействия върху околната среда и предоставя възможност за консервиране и устойчиво използване на природата;
  
• 
  осигурява информация на туристите за природното и културното наследство, има образователен, познавателен и интерпретиращ характер;
  
• 
  по-подходящ е за независими (индивидуални) туристи, както и за организирани малки групи - най-често в организирането му участват специализирани туроператори, а туристическите услуги се предоставят в туристическото място от представители на малкия и средния бизнес;
  
• 
  включва местните общности и допринася за повишаване на тяхното благосъстояние, осигурява алтернативна заетост и допълнителни доходи, носи приходи за целите на опазването на природата. [3]
  

Добър пример за положителния ефект от екотуризма е с. Бръшлян, на територията на ПП „Странджа”. Селото наброява 60 жители, 40 от които участват в посрещането на туристи и предлагат 65 легла за гости. С подкрепата на ДПП „Странджа” е изградена добра инфраструктура – канализация, малки музеи, пикници. Дирекцията на парка отчита около 4500 еднодневни организирани посещения, 2000 неорганизирани и средно 700 реализирани нощувки годишно⁴.

• 
  опазване, съхраняване и развитие на природните дадености на територията на парка и в региона;
  
• 
  изграждане и поддържане на Посетителски и Информационни центрове – Посетителски информационен център (ПИЦ), с експозиция на “Аладжа манастир” и защитените територии по Черноморието; ПИЦ с експозиция включваща етнографска сбирка, сбирки от гъби, лишеи, плодове и семена на дървесни и храстови видове, хербарий от тревни видове в ПП “Сините камъни”; Посетителски център “Леденика” с изградена експозиция и предлагане на аудио–визуална беседа предимно с карстоложка и спелеоложка насоченост, Информационен център в “Дома на туриста” и два Посетителски центъра, които дават пълна представа за парковата територия, природните забележителности, културно-историческото наследство и настаняване в района – ПП “Врачански балкан”; ПИЦ “Персина” с богата експозиция и др.;
  
• 
  изграждане и поддържане на туристическа инфраструктура - Природен музей в Малко Търново; горска сбирка, представяща природата на Странджа в с. Граматиково; етнографската сбирка и информационно–посетителския пункт на ДПП “Странджа” в с. Бръшлян; Музей на мечката, Музей на Совата и Музей на водното конче в ПП “Витоша”; “Детски парк” с катерушки и люлки в с. Лютиброд; етнографски център с демонстрации в м. “Кутелка” и “Площадка за подхранване на мършоядни птици” в ПП “Сините камъни”; изграждане на заслони, огнища, беседки, информационни табла, пейки, маси, чешми и др. в най-посещавените места и местата с панорамни гледки.
  
• 
  разработване, маркиране и поддръжка екотуристически, образователни, тематични и специализирани маршрути, включително за хора в неравностойно положение - маршрути за пешеходен туризъм, велокрос, екологични образователни пътеки и места за наблюдение на птици и диви бозайници в ПП “Русенски Лом”; детски и дендрологически опознавателен маршрут в ПП “Златни пясъци”; “Пътека на здравето” за незрящи и “Образователна екопътека” в ПП “Сините камъни”; дендрологични и торфени алеи, детски кътове, алеи за хора с увреждания - ПП “Витоша”; Врачанска екопътека познавателен маршрут “Карст и биоразнообразие”, “Пътека на приказките”, “В света на екологията” – ПП “Врачански балкан”; екстремен туристически маршрут, специализиран туристически маршрут за хора с увреждания, Екотуристически маршрут в м. “Кьошковете” – ПП “Шуменско плато” и др.
  
• 
  развитие на нови форми на приключенски и екотуризъм – конен, фотосафари, алпинизъм, делтапланеризъм, велотуризъм и екстремен велокрос, скално катерене, спелеотуризъм и др. [8]
  

Съществува тясна връзка между степента на развитие на местния бизнес и типа на реализирано взаимодействие между ДПП с местната власт и бизнеса. В областта на екотуризма взаимодействието с местната власт се реализира главно посредством участието на ДПП в местните Съвети по туризъм, където основният акцент е поставен върху обвързване на дейността и плановете на местната власт с възможностите, които парка предоставя. Взаимодействието с туроператорите се реализира на базата на общите им интереси за повишаване на туристическия поток и насочването му към различни природни, исторически и туристически обекти, както и за предоставяне на възможно най-добри условия за туристите и посетителите в региона. В редица случаи ДПП имат пряко участие в разработване на програми и стратегии, насочени към развитие на екотуризма и дейностите, свързани с него – възраждане на местни занаяти и традиции, биологично земеделие, съвместно изграждане и поддържане на туристическа инфраструктура на територията на ПП, привличане на външни експерти и консултанти по национални и международни програми и проекти. Реализирани са няколко проекта финансирани по грантова схема PHARE BG 0202.02 "Развитие на българския екотуризъм" и PHARE BG 0102.03 “Развитие на културния туризъм в България”. Водеща е ролята на ДПП и по отношение на работата с кметските наместници в малките населени места, поради финансовата им зависимост от общините, невъзможността за вземане на самостоятелни решения и липсата на активно население в тях.

Съхраняването и развитието на местните занаяти, традиции и култура е пряко свързано с развитието на посетителския поток и екотуризма. От една страна те се явяват част от комплексния екотуристически продукт и способстват за повишаване на интереса към съответния регион. От друга страна повишения посетителски поток и най-вече реализираните допълнителни приходи в условията на висока безработица мотивират и стимулират местните хора. Установени са директни и индиректни ползи за местните общности от запазването и развитието на местни занаяти, традиции и култура в следните направления: възраждане и запазване на местните бит и културна идентичност, създаване на алтернативен поминък и допълнителни доходи, иницииране и подкрепа на нови местни културни форми.

Добри примери по отношение на подкрепата за възстановяване и запазване на местни традиционни обичаи и празници са ритуала на нестинарството, запазен в автентичен вид в с. Българи и традиционния годишен събор на каракачаните в м. “Карандила”; възраждане на обичаите Паликош, Заговезни, Бабин ден, Кукери, Лазаровден, Еньовден, Събор на зетьовете и др.; пресъздаване на местни легенди и митове – с. Червен, “Аладжа” манастир, Сливен. По този начин се допринася за възстановяване на местната художествена самодейност, както и за възраждане, съхраняване и развитие на някои местни занаяти – бъчварство, тъкачество, кошничарство, ножарство и др. ДПП съдействат за създаването на местни етнографски сбирки и музеи, възстановяване и изграждане на манастири, черкви и параклиси. Повечето възстановени обекти се използват при честване на празниците на съответното населено място и биват включени като туристическа атракция. Това от своя страна води до създаване на алтернативен поминък и генериране на допълнителни доходи за пряко заетите в тяхното осъществяване - майстори, участници в фолклорни състави и др. В ПП “Врачански Балкан” са изградени Сувенирни центрове, които въпреки все още недостатъчния туристически поток, представляват фактор за спечелване на подкрепа и приобщаване на местните хора към целите на парка. ДПП се явяват инициатор и съорганизатор на нови културни форми, най-често художествени и литературни конкурси и пленери - “Екоарт”, Фестивал на зелениката, пленерът в с. Лютиброд и др. Популярна форма през последните няколко години е честването на различни празници, свързани с природата и нейното опазване – Седмицата на гората, Дните на водата и земята, Седмицата на предизвикателството и др.

Екотуризмът способства за ангажиране на децата в опазване на околната среда в ПП. Учениците се включват в изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура, почистване и залесяване на територията на парка. От особена важност е задоволството и самочувствието на децата от постигнатото от тях. Трайни знания, практически опит и екологични нагласи се формират при провеждане на обучителни занимания и учебни практики сред природата. [1]

Подходящ пример може да бъде даден с ПП “Врачански Балкан”. Почти 60% от територията на парка е недържавна собственост, което налага непрекъсната работа със собствениците и съобразяване с разностранните им интереси. Хотел “Горски дом” използва местонахождението си в парка и близостта си до “Горската пътека на приказките” като елемент на рекламата си. Същевременно част от посетителите на хотела са насочени чрез ДПП и нейните информационни и посетителски центрове. ДПП е работила в партньорство с мандра “Пършевица”, намираща се на територията на парка по посока на включване на мандрата в туристически маршрути и извършване на дегустации на нейни продукти, но поради възникнали съмнения за замърсяване на парка от страна на мандрата и обществената нагласа, съвместната дейност е прекратена.

Развитието на екотуризма в ПП трябва да разчита на партньорството между ДПП, природозащитните организации, бизнеса, институциите и местното население. Общите им усилия и прилагането на „добри практики” от опита на други страни ще позволи насочване на част от туристическия поток към по-слабо развити райони и ще доведе до формирането на нови туристически дестинации. Особено важен е механизът, по който трябва да се подхожда при планирането на туристически дейности и инвестиционни проекти. Необходимо е този механизъм да бъде изцяло съобразен с целите и ограниченията, заложени в ЗЗТ и плановете за управление на природните паркове. Екотуризмът трябва да допринася за съхраняване на биоразнообразието и опазване на природното наследство и да предлага устойчив и конкурентноспособен туристически продукт. Именно това е тенденцията на развитието му в глобален мащаб, която трябва да следваме.

БЛАГОДАРНОСТИ:

1. 
   Даскалов, К. Изследване “Хората и парковете”, Финален доклад, София, 2004
   
2. 
   Закон за защитените територии – ДВ, бр. 133 от 1998
   
3. 
   Национална стратегия и план за действие за развитие на екотуризъм в България. 2004
   
4. 
   НЦИОМ. Проучвания на общественото мнение за положението с околната среда. 2003, 2004
   
5. 
   Проект „Биоразнообразието в Родопите – предпоставка за създаването на нови туристически продукти”. ПРОГРАМА ФАР 2005/017-454.03.03.02–17. В: Доклад на РТА «Родопи» за Заключителна пресконференция, Смолян, 2008.
   
6. 
   Проект ”Опазване на глобално значимото биоразнообразие в ландшафта на Родопите – България”
   
7. 
   Проучвания на посетителския поток по поръчка на Асоциация на парковете в България с материали, изследвания и разработки на Евробарометър,Медиана, НЦИОМ, НСИ, ДУГ, Проект “Родопи”, Институт за анализи и оценки в туризма и др.
   
8. 
   www.bg-parks.net
   

За контакт: Десислава Иванова Алексова, докторант в СУ „Св. Климент Охридски”, ГГФ, Катедра „География на туризма”, гр. София, тел.: 0886347274, e-mail: desi_alexova@abv.bg