Т. 1; С. 1984 / „Диалог за двете главни системи на света Птолемеева и Коперникова

/ „Диалог за двете главни системи на света Птолемеева и Коперникова”/

В историята на културата и науката и по-специалко в астрономията това малко съчинение на Галилео Галилей, публикувано през 1610 г., има изключи­телно значение. То е предвестник на новите идеи, на новите времена. Независимо от усилията на толкова велики личности от епохата на Галилей — достатъчно е да се споменат само Джордано Бруно и Йохан Кеплер —разпространението и прие­мането на хелиоцентричната система на Николай Коперник, която впрочем пред­ставлява и първата научна революция, се свързва именно със Звездно съобщение.

Не може да се каже, че до 1610 г. 46 годишният Галилей е неизвестен — той вече е утвърден учен, професор, проявил се и със своите полемични изказ­вания, насочени главно против привържениците на Аристотел, перипатетиците. Обаче публикуването на Звездно съобщение му донася известност и сред широката публика и далеч зад пределите на Италия. Произходът на това съчинение е добре известен, документиран от самия Галилей, та дори и от неговите противници.

Всичко започва през 1609 г., когато до Галилей (Звездно съобщение, стр. 16) достига слухът за зрителна тръба. Не бива да се учудваме, познавайки изклю­чителното майсторство на експериментатора Галилей, че той е успял съвсем са­мостоятелно да създаде телескоп — „галилеева тръба". Във великолепния си памфлет Точна везна (1623) срещу съчинението на Орацио Граси, скрил се под псевдоним (почти анаграма) Лотарио Сарси, Галилей описва версията си за изобретяването на телескопа и за своето участие:

Приведеният откъс позволява и изясняването на някои страни от творче­ството на Галилей, например за отношението му към предварителната информа­ция, за случайните открития, за откритията „по пътя на разсъждения”. .Често се среща твърдението, че Галилей е изобретател на телескопа, което безусловно не е вярно, а и самият Галилей не се е смятал за изобретател в обикновения смисъл на думата, но правилно е искал признаване на приоритет за независимо конструи­ране. Но не това е важното. Както показват редица други факти, и преди Га­лилей са били правени телескопи, и преди него те са били насочвани към не­бето — наблюдавали са звездите, планетите, Луната, Слънцето. И какво от това? Нима някои от тези наблюдатели са достигнали до обобщаващите изводи на Галилей? Не, разбира се! Защото за това не е била достатъчна случайността, а , е бил необходим и геният на Галилей.

Впрочем историята с изобретяването на телескопа е мъглява и забулена с тайна, въпреки че определено могат да се посочат най-важните етапи от този сложен и продължителен процес.

Още в древността интересът към оптиката не е бил слаб — за това говори съчинение на знаменития Евклид, разкази (или легенди?), свързани с Архимед и др. Чрез арабите този интерес се предава и в средновековна Европа — напри­мер Витело, полски учен, живял повече в Италия, е автор па разпространен трактат, неколкократно препечатван. Роджър Бейкън в „Opus Мajus” (Голямо съчинение) при разглеждане на разнообразни оптични въпроси споменава за комбинация от лещи, с които може да се види надалеч и за „. . . много такива неща, за които, може би, непознати хора няма да повярват”. Във всеки случай много изследователи, например Васко Ронки, Хенри Кинг считат, че от втората половина на XIII в. (може би около 1280 г.) в Европа вече се разпространява носенето на очила. Но за някакъв праобраз на телескопа може да се говори едва при Леонардо да Винчи — той е открил, че ако леща от 1 диоптър се постави на разстояние около 2 метра от окото, далечните предмети ще се наблюдават прибли­жени и обърнати. За съжаление, този резултат не е дал никакво отражение вър­ху следващото развитие на оптиката. Забележителни успехи по оптика, най-големите след Витело, е постигнал Франческо Мавролико, математик от Месина. Неговото съчинение от две части (завършени през 1521 г. и 1554 г.) е било отпе­чатано едва през 1611 г. По-късно, през 1551 г. английският математик Робърт Рекорд в книгата си „Раthway to Knowledge” (Път към знанието) пише, че му е ясно, въз основа на геометрията как трябва да се построи уред за приближаване на далечни предмети. А през 1571 г., когато Томас Дигс издава „Раntometria” за баща си Ленард, пише в предговора, че баща му е направил инструмент за далечно гледане.

Може би най-близко до телескопа е бил Джанбатиста дела Порта. Неговото обемисто съчинение, удачно озаглавено „Маgia naturalis sive de miraculis rerum naturalium” (Натурална магия или за чудесата на естествените неща, 1558 г.), спазващо средновековните традиции, в по-голямата си част представлява компи­лация от всякакви средновековни (научни, полунаучни и откровено ненаучни) трактати. Порта не е бил признат от тогавашната официална наука, тъй като това е втората половина на XVI в. и лековерното отношение към чудеса и магии до голяма степен е преодоляно. Новото издание от 1589 г. е вече озаглавено само „Маgia naturalis” (по-късно многократно преиздавано) и в него се говори за „очила и други прозрачни предмети, които увеличават или намаляват предме­тите, а една глава се нарича За лещите, с които всеки може да види много далеч. Въпреки всички многообещаващи твърдения на Порта липсва каквато и да е схема, каквото и да е по-конкретно указание. А не малко читатели, включително и Кеплер, са били разочаровани от крайно неясния текст. Едва след публику­ването на Звездно съобщение Порта е започнал да отстоява своя приоритет, като взета от IX книга на моята „Dе refractione”. Може да изглежда странно, но в този трактат на Порта и дума няма за зрителна тръба... Че това не е „глупост”, показва историята — още Р. Бейкън е желаел да създаде лещи, с които човек да се види колкото планина; Винчи е искал да направи очила, позволяващи да се види Луната много по-голяма; Джироламо Фракасторо също е мечтаел да построи такъв уред; Л. Дигс комбинирал лещи и огледала със същата цел. Да не продължаваме по-нататък и със самия Порта, който вероятно е възприемал желаното за действително — във всеки случай мечтата за увеличителен уред не е била по-млада от очилата. В интерес на истината трябва да се допълни, че някои изследователи все пак считат Порта за един от изобретателите на телескопа (например С. И. Вавилов, Харолд Спенсер Джоунз), докато други (В. Ронки, Марио Льоци) аргументирано показват, че практически е било невъзможно Порта да се доближи до истинското му устройство.

По-късна традиционна версия от XIX в. свързва изобретяването на те­лескопа с Ханс Липерсхей, очилар от Миделбург (Холандия). Според леген­дата неговите деца съвсем случайно, при игра, намерили комбинация от две стъкла за очила, приближаваща далечните предмети. Запазен е документ от 2 октомври 1608 г., съобщаващ за искана от Липерсхей „привилегия" (патент) за да, която му била отказана, защото имало и други претенденти.

Малко след Липерсхей и Ямс Меций, по-точно Якоб Адрианзон, също поискал привилегия. Известен като особен човек, той не е показал никому уреда, дори и на брат си Адриан Меций, един от учениците на Тихо Брахе, професор по математика във Франкфурт, с прозвище Меtius, по-късно възприето от ця­лата фамилия.

Друг очилар от Миделбург, Захариас Янсен, също е в списъка на канди­датите, но според неговия син телескопът на Захариас от 1604 г. бил направен по образец на италианска тръба, на която било написано „аnnо 1590". Въз­приемайки това твърдение за вярно, може да се предположи, че телескопът е бил изобретен в Италия именно около 1590 г. През 1609 г. съобщенията от Хо­ландия идват в Италия, във Венеция и стигат до Галилей.

Би могло да се попита защо в продължение на три столетия — от 1280 г. до 1590 г. —телескопът не е изобретен? Отговорът на този въпрос дава В. Ронки и е твърде показателен: основната цел на зрението е да се узнае истината за пред­метите, лещите не ги показват такива, каквито са в действителност — те увели­чават предметите или пък ги намаляват, те ги деформират, преобръщат, оцве­тяват. Следователно не трябва да ползувате лещи!

Това неверие се обяснява просто, тъй като природата на зрението е била съвършено неизвестна. Имало е две теории — едната за „зрителните лъчи”, из­лизащи от окото, а другата за „образите”, влизащи в окото, като и двете са били примитивни. Ясно е, че учени, недоверяващи се на лещите, по начало не са се н опитвали да построят нещо подобно на телескоп. Така трябва да се предположи, че телескопът е изобретен, и то случайно, само от занаятчия — очилар, разпо­лагащ с лещи и непознаващ тогавашните теории.

През 1604 г. Кеплер публикува съчинението „Ad itellionem Paralipomena, quibus Astronomiae pars optica traditur” (Допълнения към Витело, е които се изучава оптичната част на астрономията) — основата на съвременната геометрична оптика. За пръв път правилно се обяснява получаването на образите при огледалата, но Кеплер е отделил само две странички за лещите. А може би и Кеплер се е отнасял неприязнено към тях?

Ако е вярно, че телескопът е изобретен през същата тази година, а не по-рано, то съвпадението е чисто случайно.Сигурно може да се каже, че през 1004 г. поне в Холандия са били предлагани зрителни тръби — били и дори купувани, но само за забавления. През 1608 г. телескопите се появили в Париж, пак без никакъв резултат.

И тук се проявява мощният интелект на Галилей, който, воден сигурно от чисто любопитство, успява да състави комбинация от лещи, образуващи телескоп. По-късно, създал вече своя уред, Галилей заключава — нещо, за което никой преди него не се е досетил: един телескоп може да бъде лош, некачествен, и то­гава той нищо не струва; но един телескоп може да бъде добър, качествен и тогава става инструмент, принасящ „неоценима полза”, и на този инструмент трябва да се доверяваме.

Първият телескоп на Галилей е увеличавал 3 пъти, а след това е стигнал до увеличение 30 пъти. Разбира се, Галилей не е познавал никакви критерии за оптическите повърхности. Той е работил чисто и просто по метода на отбиране — измежду 100 направени от него телескопи Галилей е отбрал за наблюдения само 7.

Впрочем понятието телескоп все още не е съществувало. В Звездно съоб­щение Галилей използува рerspicillum, лат,, с първоначално значение перспек­тива или уред, инструмент, също и оссhialе, с тогавашно значение зрителна тръба, а сегашно — окуляр. За пръв път термина телескоп (telesсорiо, telesсоре) е използуван от Федерrко Чези, основател и президент на Academia dei Linceo (linceo означава рис, по митологични представи, символ за зоркост) на 14 март 1611 г., по време на банкет, даден от него в чест на Галилей, който пък е демонстрирал своя уред с наблюдения на Юпитер и спътниците му. Терминът е съставен по молба на Чези от Йохан Демизиани — филолог, гост па банкета.

В Звездно съобщение Галилей описва не само устройството на телескопа, но и първите си астрономически наблюдения с него, първите си астрономически открития. В началото, през 1609 г., Галилей не е водил наблюдателен дневник н трудно би могло да се установи кога е провеждал наблюдения и кога е. рисувал Луната. Трудно, ала не и невъзможно. Проведените изследвания през 1975 — 1978 г., както и дискусията между Ригини, Джинджърич, Дрейк и Уитъкър, поз­воляват датирането на рисунките в Звездно съобщение.

С грешка до една седмица може да се укаже, че слухът за холандския те­лескоп стига до Галилей на 16 май 1609 г. Първата му рисунка на Луната, която е и първият запис от епохата на телескопичната астрономия, е от 30 ноем­ври 1609 г., макар че има и съмнение — някои специалисти предполагат, че е от 4 октомври 1609 г. Във всеки случай рисунките на Луната в Звездно съобщение' са правени до 18 декември 1609 г., а следващите двадесетина нощи Галилей наблюдава звезди, купове, Млечния път, Юпитер. На 7 януари 1610 г. Галилей вече използува телескоп с по-добри качества, открива спътниците на Юпитер и след като се убеждава в значимостта на това откритие, започва да води дневник на наблюденията.

На 1.03.1610 г. Галилей получава разрешение за публикуване, на 2.03 с. г. прави последното наблюдение на Юпитер, което се включва в Звездно съобщение и на 3.03. с. г. предава ръкописа. Печатането завършва на 13.03. с. г. и Галилей започва да изпраща копия до своя покровител, до познати и до известни учени.

След като тези дати — особено за 1610 г. са напълно уточнени и сигурни, странни изглеждат твърденията в някои съвременни (и академични) издания на трудовете на Галилей, че първите астрономически наблюдения са проведени на 7 януари 1610 г. А Галилей не е първият, който наблюдава с телескоп небето. Английският математик Томас Хариот с тръба, доставена му по някакъв начин от Холандия, при увеличение 6 Х скицира Луната с дата 26.07.1609 г. (по григорианския календар това е 5.08). По-късно Хариот наблюдава и слънчеви петна — от 8.12. 1610 г. Но наблюденията на Хариот не са публикувани — една рисунка на Луната е възпроизведена от Блум едва през 1978 г. Симон Мариус също с холандски телескоп е наблюдавал спътниците на Юпитер през ноември) 1609 г., т. е. два месеца преди Галилей, но съобщава за това едва през 1614 г. Йохан Фабриций е наблюдавал пък слънчевите петна преди Галилей. Приоритет­но този въпрос сигурно има и Кристофер Щайнер. Но нито един от тези наблю­датели нищо не е публикувал преди Галилелй (с изключение на Йохан Фабриций) и никой от тях не е разбирал значението на тези наблюдения — значение не само за астрономията, но и за цялата „натурална философия”. Единствено Галилей е схванал истинската същност на новите открития, която става основа на идео­логията в борбата му срещу перипатетизма и църквата.

Звездно съобщение раздвижи много умове в Европа. Император Рудолф II, лично интересуващ се от астрономия, получава копие и запитва своя матема­тик Кеплер, тогава в Прага, за мнението му. От мнението на Кеплер е заинтере­суван и самият Галилей, който изпраща копие на съчинението си по посланика. На 13.IV.1610 г. посланикът предава на Кеплер желанието на Галилей за мне­нието му. Тъй като куриерът отпътува за Тоскана след 6 дена, Кеплер обещава да отговори за това кратко време и действително на 19.IV. с. г. връчва писме­ното си мнение и го отпечатва през м. май под заглавие Разговори със звездния-пратеник („Dissertatio cum Nuncio sidereo”).

Интересно е да се отбележи, че още Кеплер е разбрал неправилно загла­вието на Звездно съобщение, и тази грешка многократно се пренася и до най-ново време на различни езици. Оригиналното заглавие на латински е „Sidereus Nuncius”, като nuncius означава съобщение, записка, а също и пратеник, вестител. След титулната страница Галилей е поставил на първото издание от 1610 г.. „Astronomicus Nuncius”. Първият превод на италиански език принадлежи на В. Вивиани, ученик на Галилей от последните му години, и е озаглавен ,,Avviso Celeste”. В различни свои съчинения Галилей цитира „Sidereus Nuncius” катo „Nuncio Sidereo”, ,,Avviso Sidereo”, ,,Avviso Astronomico”. Не е лесно да се каже веднага кое значение е използувал Галилей (впрочем многозначността нарочно е допускана многократно от него), но от пълната титулна страница е ясно, че то, съчинението, съдържа наблюдения, а пратеник или вестител не може да съдържа наблюдения.

Докато Звeздно съобщение с преиздавано многократно, Разговори със звездния пратеник е публикувано само в пълните издания на Галилей и Кеплер и има само едно анотирано издание — на Розен на английски език от 1965 г.(без да се счита едно „пиратско" издание от 1610 г., Флоренция, без знанието на авто­ра). През 1982 г. е публикуван и превод на руски език заедно с още три кепле-рови съчинения с общо заглавие О шестиугольных снежинках.

Съчинението на Кеплер е забележително не само като истински документ за своето време, но и като сведение, показващо уважението на велик теоретик към велик наблюдател (в съвременно значение). Известно е, че по характер, по отношението си към природата, към науката, Кеплер и Галилей са били лич­ности почти противоположни. Може би единствената обединяваща ги идея е била убедеността в правотата на хелиоцентричната система. Кеплер веднага е почувствувал значението на галилеевите открития, той едва ли се е нуждаел от обяснения, тъй като познанията му по оптика далеч превъзхождат познанията на Галилей. Кеплер определено изразява съжаление, че не той е направил тези открития. „Аз бих желал да имам готов телескоп, за да те изпреваря в открива­нето на два спътника на Марс ( както ми се струва, изисква пропорцията) и шест или осем спътника на Сатурн и може би по един за Венера и Меркурий” — пише Кеплер. (Този знаменит цитат много често се привежда от любителите на всякакви намеси „отвън”, от „извънземни цивилизации”, в човешките работи и веднага след това се задава риторичният въпрос: а откъде Кеплер е знаел, че Марс има два спътника? Отговорът е твърде, елементарен. Търсещият „хармонията на небесните сфери” Кеплер е бил убеден, че Марс е имал два спътника, а Юпитер — четири, а за Сатурн се е съмнявал, дали прогресията е аритметична — 2, 4, 6, или геометрична — 2, 4, 8. Той дори е бил съгласен „да добави” по един спътник за Меркурий и за Венера, така че да включи и Луната— 1, 1, 1, 2, 4, 6 или 8.)

Заедно е това Кеплер дружелюбно критикува Галилей, като споменава Порта за изобретател и цитира доста тъмно място от „Magia Naturalis” (франкфуртското издание от 1597 г.), където Порта твърди, че при поставяне на много лещи една след друга се получава голямо увеличение. Кеплер многократно цитира своята Оптика от 1604 г., и то с известно основание, но теория на телескопа там, разбира се, няма.

Кеплер засяга различни идеи — като се започне от Демокрит, Левкип, Николай Кузански и се стигне до магнетизма на Гилбърт и до безбройните све­тове (или земи) на Бруно. Той е имал свободата (за разлика от Галилей) да пише за еретик, умъртвен „без проливане на кръв”. Впрочем двукратното споменаване на Бруно едва ли е случайно — може би Кеплер е искал да предпази, косвено да напомни на Галилей за изгарянето, да го предупреди. Особено подробно Кеплер разглежда лунните наблюдения на Галилей, като декларира, че около Луната трябва да има атмосфера, за което намеква Галилей, и излага обяснението на учителя си Местлин за пепелявата светлина. Що се отнася до спътниците на Юпитер, Кеплер също ги разглежда като доказателство в подкрепа на Коперник и счита, че не само на Луната, но и на Юпитер могат да съществуват жители. За съжаление, Кеплер никога не е наблюдавал редовно и продължително космическите тела. Причината не е била само липсата на средства — неговият живот е бил живот на бедняк независимо от това, че е носел гръмката титла „им­ператорски математик”. Той е страдал от полиопия (виждане на многократни образи). Описанието в неговата Оптика е: „Вместо един малък обект на голямо разстояние се виждат два или три. . . Вместо една луна аз виждам десет и повече луни.” И на друго място — че когато гледа хора с бели яки, не може да познае лицата им. Освен това е бил и силно късоглед...

Кеплер получава телескоп, след като публикува своето съобщение, и все пак лично проверява наблюденията на Галилей, в конто впрочем той едва ли се е съмнявал. Хвалебствените отзиви на Кеплер изиграват значителна роля, ала те н възбуждат много противници — не само противниците на хелиоцентричната система, на астрономическите наблюдения изобщо, на телескопа, а и враговете на всичко ново: инструменти, явления, наблюдения, идеи.

Отзивите за Звездно съобщение но са само положителни, макар и да включ­ват великодушни критични бележки. Още през май 1610 г. се появява съчинението на чеха Мартин Хорки, озаглавено „Brevissima peregrination contra Nuntium Sidereum” (Най-краткото пътешествие срещу Звездния пратеник). Според този автор Галилей не е направил нищо съществено или оригинално: телескопът е бил отдавна известен, и преди това е било известно от какво се състои Млечният път, а Звездите на Медичите просто не съществуват — те са резултат от отраже­ния и пречупвания в телескопа.

През 1610 г. излиза „Dianoia astronomica” (Размишление по астрономия) на Франческо Сици — млад и обещаващ религиозен фанатик, изпълнено с въз­ражения и нападки против Галилей от „по-друго” естество: броят па планетите не може да бъде различен от седем — нали светилникът трябва да има седем кандилца (Изход, XXV, 37), нали главата има седем отвора, нали има седем цвята, седем метала?

Още твърде много памфлети са написани против Звездно съобщение, не само разпространявани като писма, но и печатани, при това в значителни ти­ражи. Някои от тях са глуповати, в други се привеждат плоски остроумия, трети са злобни, четвърти — заканителни н т. н. Най-странното в тази история е, че те са били сериозно четени и личности като Галилей и Кеплер са им отго­варяли.

След отпечатване на Звездно съобщение, когато интересът към Галилей и към телескопа в продължение на месеци не намалява, Галилей е изпълнен с че­столюбиви замисли относно нови открития и трудове.

На 25.07.1610 г. той наблюдава тройно изображение на Сатурн; на 11.12.1610 г. открива фазите на Венера, които в неговите ръце се превръщат в мощно оръжие, защищаващо хелиоцентричната система. Докато в трикратния образ на Сагурн Галилей не вижда някаква особена, непосредствена за идеите си полза, то с фазите на Венера е друго. На 30.12.1610 г. той пише писмо до йезуита-астроном Кристофер Клавий, председател на Римската колегия:

„.... и зяснява се, че Венера (а несъмнено това ще направи и Меркурий) се движи около Слънцето, което е без каквото и да е съмнение, център на всички планетни обикаляния. Освен това сме убедени, че планетите са тъмни и светят само като са осветени от Слънцето, което, мисля, не става с неподвижните звезди съгласно моите наблюдения, и сигурно системата от планети е устроена съвсем не така, както обикновено считат.”

В края на 1610 г. и началото на следващата година Галилей от писмата на многобройните си приятели и почитатели разбира, че е настроил някои видни личности против себе си. Има и предложение да се унищожи Звездно съобщение като вредно за религията. От друга страна, Клавий го уверява, че е наблюдавал Юпитер и Сатурн с телескоп и потвърждава Галилеевите наблюдения. Галилей, очевидно желаейки да си изясни положението и по възможност да закрепи своите позиции, като си осигури и така необходимата му творческа свобода, на 29.03.1611 г. пристига в Рим. След два дена Галилей посещава отец Клавий и другите йезуити, провеждащи астрономически наблюдения, които радушно го посрещат. Що се отнася до Звездите на Медичите, Галилей пише: „Ние сравних­ме техните наблюдения с моите и намерихме пълно съответствие.” На 14.IV. с. г. Галилей става член на Академия дей Линчей и оттогава с гордост се подписва Галилео Галилей дей Линчео.

Външно, посещението на Галилей в Рим преминава удивително добре. Галилей посещава кардинали, приема го папа Павел V, навсякъде го посрещат любезно, засвидетелствуват му уважение. У Галилей укрепва желанието да склони църковните авторитети към признаване и възприемане на хилиоцентричната система.

Това, което Галилей определено не знае, е, че кардинал Роберто Белармино, главен теолог на църквата, вече му е хвърлил око. Белармино оглавява Конгрегацията на Светия престол и е инквизитор-генерал. Той внимателно следи, поведението на Галилей в Рим и тъй като е враг на всичко ново, се чувствува задължен да свърже откритията на Галилей с хелиоцентричната система на Ко­перник. За кардинала Галилей е нов питагореец. Едва ли на Белармино му е било трудно да си припомни и историята от преди само 10 години с Джордано

Бруно...

Междувременно кардинал Белармино изпраща следното запитване до йе­зуитите-астрономи:

Йезуитите-астрономи от Римската колегия отговарят съвършено ясно:

2. Наблюденията показаха, че Сатурн, не е кръгъл, както наблюдаваме Юпитер и Марс, а има яйцеподобно и продълговато очертание с форма

Галилей завършва всички свои работи и на 4.VI.1611 г. напуска Рим, като е имал всички основания да смята, че целите му са постигнати. Изключи­телният успех в Рим се подчертава на публично заседание, когато астрономът-йезуит Малкотио прочита доклад Звездно съобщение на Римската колегия, в който отново римските астрономи потвърждават Галилеевите наблюдения. Галилей е спокоен и се връща към своите занимания — наблюдения, дискусии, демонстрации, размисли, провеждане на опити, издаване на съчинения. Между­временно, след като Галилей е отпътувал от Рим, в писмо до Тосканския посла­ник кардинал Белармино пише:,, Каквото и уважение да изпитваме към Великия херцог на Тоскана, ако Галилей бе останал по-дълго, не би могло да се избегне повикването му за обяснение.”

* Едва след създаване на астрофизиката (средата на XIX в.) стана ясно, че съществуват разнородни мъглявини. До началото на нашето столетие мъглявините включваха купове от звеpди, галактики, емисионни, отрaжаващи, планетарни и други мъглявини.

* В един часа през нощта означава един час след залеза на Слънцето, както тогава са определяли времето.

* В оригинал orbis magnus — голям кръг, голяма орбита, окръж­ност, сфера. Понятието орбита до Кеплер е било неопределено. Галилей, както впрочем и Коперник, използува това понятие в различен смисъл, включително и орбита на Земята, на планета. Представите са били такива, особено до вре­мето на Галилей, че изразите „завъртането на орбитата" или „орбитата на планетата се движи около Слънцето" са били съвсем разбираеми — по-скоро орбитата, големият кръг носи планетата, отколкото тя, планетата, се движи по орбита. Освен това orbе се е използувало и в смисъл на сфера, която прави възможно (и дори необходимо) заглавието на знаменития труд на Коперник „De Revolutionibus Orbium Coelestium” да се преведе За въртенето на небесните сфери.