Т е м а 4 Новата кохезионна политика на европейския съюз



Дата03.03.2017
Размер187.27 Kb.
#16154



Т Е М А 4

Новата кохезионна политика на европейския съюз

Кохезионната политика заедно с единния пазар и обединяването на валутите е един от основните стълбове на конструкцията на Европейския съюз. Тя е единствената политика, която изрично и специално обръща внимание на икономическите и социални несъответствия. Това е политика, която осигурява трансфер на ресурси между регионите на страните членки посредством бюджета на Евросъюза. Нейните цели са насочени към подпомагане на икономическия растеж и устойчивото развитие, чрез инвестиране в човешкия и физически капитал.


 

1. Четири предизвикателства пред бъдещето:

 

1.1. Необходимост от по-голямо сближаване (кохезия) в разширения Европейски съюз

 

Разширяването на Европейския съюз до 25, 27 или повече страни членки представлява безпрецедентно предизвикателство за конкурентоспособността и вътрешната политика на сближаване в  рамките на Съюза. Разширяването неминуемо води до задълбочаване на разликата в икономическото развитие на регионите и промяна на географската насоченост на проблемите. Несъответствията в посока към изток (посоката на разширяването) ще се изострят значително: социално-икономическите несъответствия ще се удвоят, а средният брутен вътрешен продукт на Евросъюза ще намалее с 12.5%. В същото време, Европейският съюз е изправен пред предизвикателства, произтичащи от икономическото преструктуриране в резултат на глобализацията, отварянето на търговията, технологичната революция, развитието на науката и обществото, остаряващото население и нарастване на миграцията.


 

1.2. Осъществяване на стратегиите от Лисабон и Гьотеборг

 

По време на срещата на държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз, проведена в Лисабон през март 2000, беше приета стратегия, целяща да направи Европа до 2010 г. най-успешната, конкурентоспособна и базирана на знанията икономика в света. Съвещанието в Ница през декември 2000 насочи целите от Лисабон за намаляване на бедността в координирана стратегия за социално равноправие. На съвещанието в Гьотеборг през юни 2001 Лисабонската стратегия беше разширена, с нов акцент върху опазването на околната среда и постигането на по-стабилни темпове на развитие.



 

Кохезионната политика дава важен принос в реализирането на тези цели. На практика растежът на икономиката и сближаването взаимно се подкрепят. Чрез намаляване на несъответствията Евросъюзът помага за осигуряване приноса и ползите за всички региони и социални групи, от общото икономическо развитие на Евросъюза. Ето защо на кохезионната политика във всичките й измерения трябва да се гледа като на неразделна част от Лисабонската стратегия. С други думи, кохезионната политика трябва да съдържа в себе си целите от Лисабон и Гьотеборг и да стане ключов инструмент за тяхната реализация посредством програмите за национално и регионално развитие.

 

1.3. Укрепване на регионалната конкурентоспособност чрез по-балансирано и устойчиво развитие

 

Увеличаването на регионалната конкурентоспособност посредством добре насочени инвестиции по цялата територията на Евросъюза и осигуряването на икономически възможности, които помагат на хората да използват напълно възможностите си, ще укрепи потенциала на нарастване на икономиката на Европейския съюз като цяло за общото благо на всички. Регионалната политика помага за намаляване напрежението от свръх-концентрацията и пренаселеността чрез осигуряване на едно по-балансирано разпределение на икономическата активност по територията на целия Европейски съюз.



 

1.4. Ново партньорство за сближаване

 

Реформата в кохезионната политика цели също така постигането на по-висока ефективност, прозрачност и политическа отговорност. Това изисква преди всичко дефиниране на стратегическия подход за назоваване на приоритетите в политиката, осигуряване на координация в системата за икономическо и социално управление и осигуряване на възможност за редовен и прозрачен контрол и отчетност на постигнатия успех. Необходимо е укрепване на институционалния и административен капацитет във всички нива на управление по цялата територия на Европейския съюз.



 

2. Нова политика за сближаване на ЕС след 2006

 

Комисията предлага дейностите, подкрепяни от кохезионната политика да бъдат фокусирани в инвестиране в ограничен брой приоритети на Комсията, отразяващи дневния ред на Лисабонската и Гьотеборгската стратегии, където се очаква намесата на Общността да доведе до ефект на облагодетелстване и значителна добавена стойност. По същия начин, за оперативните програми Комисията предлага списък от ключови, ограничени по брой теми, както следва: иновации и икономика базирана на знанието, опазване на околната среда и предотвартяване на риска, достъпност и услуги от общ икономически интерес.



За програмите свързани със заетостта фокусът ще бъде върху изпълнението на реформите нужни за постигане на пълна заетост, пообряване на качеството и производителността на труда, и подкрепяне на социалното включване и сближаване, н съответствие с насоките и препоръките от Европейската стратегия за заетостта.

Концентрация върху трите приоритета на Общността


Изпълнението на приориетните теми ще бъде организирано в една опростена и по – прозрачна рамка, като бъдещите генерации програми ще бъдат групирани около 3 направления: конвергенция; регионална конкурентноспособност и заетост; териториално сътрудниество.
 

2. 1. ”Конвергенция”
Цел ”Конвергенция” касае по слабо – развитите страни – членки и регионите, които в съответствие с Договора са пъростепенен приоритет на кохезионната политика на Общността. Договорът изисква намаляване на различията в „нивата на развитие на различните региони и изоставането на най – необлагодетелствените региони или острови, включително селските райони. Разширяването ще доведе до безрецедентно увеличаване в различията вътре в Съюза, чието намаляване ще изисква дългосрочни и постоянни усилия.

Тази цел засяга, на първо място и най – вече, онези региони, чиито БВП на глава от населението е по – малък от 75% от средния за Общността. Ключовата цел на Кохезионната политика в този контекст ще бъде да подкрепя условия за увеличаване на растежа и фактори водещи до истинска конвергенция. Стратегиите трябва да планерат развитието на дългосрочната конкурентноспособност и заетост.

Комисията също така предлага по – този приоритет да се прилага временна помощ за онези региони където БВП на глава щеше да бъде под 75% от средния за Общността, изчилен на база ЕС – 15 (тъй наречения статистически ефект от разширяването). Това са региони където обетивните условия не са се променили, въпреки че техния БВП на човек ще бъде относително по – висок в разширения Съюз. В интерес на справедливостта и за да се позволи на засегнатите региони да завършат процеса на Конвергенция, помощта ще бъде по – висока отколкото определената в Берлин през 1999 г. за тъй нар. Региони за „поетапнно извеждане” от настоящата генерация.

Програмите ще бъдат подпомагани от финансовите ресуурсина Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд, в съответствие с принципите заложени в договора.

Кохезионния фонд ще се прилага за страни членки с БВП под 90% на средния за Общността. Помощта по Кохезионния фонд ще бъде обусловена за изпълняване на условията за икономическа конвергенция, както и за необходимоста да се избегнат прекомерните обществени дефицити в съответствие с член 104 от договора.

В съгласие с приоритетите наложени от финансовата преспектива, Кохезионния фонд ще засили приноса си за устойчиво развитие. В това отношение Транс – европейските транспортни мрежи и по- конкретно проектите от европейски интерес, инфраструктурите за опазване на околната среда ще останат централни приоритети. За да се постигне подходящ баланс за отразяване на конкретните потребности на новите страни – членки е предвидено да се подкрепят и проекти за ЖП, морски, воден икомбинирани транспортни програми извън Транс – европеските транспортни мрежи, устойчив градски транспорт и важни за околната среда инвестииции в ключови области на енергийната ефективност и възстановимите видове енергии.

Ударение ще е поставя още и на укрепването на институционалния капацитет и ефектинвостта на публичната администрация, включително капацитета за управление на Структурните фондове и Кохезионния фонд.
2. 2 Регионална конкурентоспособност и заетост: предвиждане и подпомагане на промяната

В този контекст, Съюзът трябва да играе важна роля. За кохезионната политика извън най – слабо развитите страни – членки и региони, Комисията предлага двояк подход:


Първо, чрез регионални програми финансирани от ЕФРР кохезионната политика ще подпомага региони и регионалните власти да предвидят и подкрепят икономическата промяна в индустриални, градски и селски райони чрез подсилване тяхната конкурентоспособност и привлекателност, отчитайки съществуващите икономически, социални и териториални различия;

  Второ, чрез програми финансирани от ЕСФ кохезионната политика ще подпомага населението да предвиди и е адаптира към икономическата промяна, в съответствие с политическите приоритети на Европейската стратегия за заетостта, чрез подпомагане на политики насочени към пълната заетост, качество и производителност на труда и социално включване.

За тази цел помощта ще бъде фокусирана на 4 приоритета на политиката, които са критично важни за изпълнението на Европейската стратегия за заетостта, където финансирането от Общнастта може да осигури добавена стойност: увеличаване на адаптивността на работници и предприятия; увеличаване на достъпа до заетост и повишаване участието в пазара на труда; подсилване на социалното включване и борба с дискриминацията, мобилизирае на реформи в сферите на заетостта и включването.


3. 3 Европейско териториално сътрудничество

 

Базирайки се на опита от програмата INTERREG, Еврокомисията предлага да създаде нова цел посветена да съдействана хармоничното и балансирано интегриране на територията на Евросъюза чрез подпомагане сътрудничеството между негоните различни компоненти по въпроси от значение на Общността на транс - гранично, транс - национално и между-регионално равнище. Осъществяването на тази цел ще бъде финансирано от ЕФРР и ще бъде фокусирано върху интегрирани програми в търсене на ключовите приоритети на Общността, свързани с програмите от Лисабон и Гьотеборг.



 

Всички региони (определени като региони по NUTS III) по протежение на външните и вътрешни граници както по земя, така и по море ще участват в  трансграничното сътрудничество. Целта ще бъде да се поощри вземането на  съвместни решения на общите проблеми между ведомствата от съседните страни, като например градоустройственото, селскостопанското и крайбрежното развитие и развитието на икономическите отношения, и работата в мрежа на малки и средни предприятия.

И накрая, Комисията предлага регионите в бъдеще да инкорпорират в техните регионални програми дейнсти в сферата на между – регионалното сътрудничество. За постигане на това, в регионалните програми следва да се отредят определени ресурси за взаимни обмени, сътрудничство и работа в мрежи с други страни – членки.

Интегриран отговор на специфични териториални характеристикии

 

Една от основните характерни особености на политиката за ефективна кохезия е заложена в нейната адаптивност към специфичните потребности и характеристики на териториите. Някои географски и природни недостатъци могат да задълбочат проблемите в развитието, особено на най-отдалечените региони на Съюза, много острови, планински области и рядко населени територии в северната част на Съюза. Оценява се и ролята, които големите градове играят като центрове на икономическо развитие, въпреки че и те са изправени пред редица проблеми, свързани с екологичен натиск, социална изолация и икономическо преструктуриране. Анализите сочат, че селските области продължават да търпят широкомащабни промени. Тяхното оживяване зависи от диверсификацията на икономическата активност и задълбочаване на взаимоотношенията им с градските зони.



Стрните – членки трябва да осигурят отчитането на спецификата на тези региони когато се определят ресурси в регионалните програми. Стараейки се да стимулират повече действия в тези понякога пренебрегвани области и да се съобразят с по – високите разходи за публични инвестиции на глава от населението, за следващия период се предлага териториите с постоянни географски затруднения да бъдат облагодетелствани с увеличение на максималния принос от Общността.

 

Включване на градската бедност и възстановяване в регионални програми: URBAN+

 

Разчитайки на предимствата на инициативата URBAN, Комисията има намерение да затвърди в програмите мястото на градските проблеми посредством всеобхватни действия в тази област. За да се осъществи това в началото на следващия програмен период, всяка страна членка трябва да представи списък на градските зони, които имат нужда от специални действия в рамките на програмите. От основно значение за успеха на дейностите в градските зони е участието на общинските власти както в разработването на програмите, така и в тяхното управление. Предвижда се в рамките на регионалните програми част от отговорностите да бъдат делегирани на тези власти. Сътрудничеството между градовете ще бъде заложено като основна част от териториалното сътрудничество.



 

Най-отдалечените региони

 

В рамките на инициативата за сближаване Комисията предвижда разработване на специална програма, с която да се компенсират специфичните ограничения на най-отдалечените региони. В новите програми за “Европейско териториално сътрудничество” ще бъдат заложени дейности по инициативата  “Grand Voisinage”, имаща за цел да улесни и подпомогне сътрудничеството със съседните страни.



 

По-добра организация на инструментите за селските региони

 

Настоящите документи, свързани с политиката за развитие на селските региони, ще бъдат групирани в един-единствен инструмент за Обща селскостопанска политика, имащ за цел да:



  • повиши конкурентоспособността на селското стопанство чрез подпомагане на преструктурирането (например инвестиционна подкрепа на млади фермери, предприемане на мерки за информация и популяризиране);

  • повиши стойността и значението на околната среда и провинцията чрез подпомагане на управлението на земите, в това число съвместно финансиране на дейностите за развитие на селските региони, свързани със защитените обекти по Natura 2000 (например селскостопанска околна среда, горски стопанства, мерки за най-необлагодетелстваните зони);

  • повиши качеството на живот в селските зони и насърчаване на диверсификацията на икономическите дейности чрез мерки, насочени към фермерството и останалите сфери на селските дейности (например преориентация към качествени продукти, качество на храните, възстановяване на селата).

3. Координация и допълняемост с другите политики на Общността

 

Основният въпрос е за съответствието между кохезионната политика и политиката за конкуренцията. Страните с БВП на глава от населението по-нисък от 75% от средния остават подходящи кандидати за държавно подпомагане. На регионите, засегнати от “статистическия ефект”,  ще бъде предоставен ограничен размер на държавно подпомагане, подобен на предвидения в началото на периода. Тези региони ще бъдат усвоени към режима за държавно подпомагане, но ще подлежат на ограниченията за размера на подпомагането най-късно в края на 2013 година.



 

Най-отдалечените региони, които ще бъдат включени в новата цел по сближаване, ще могат да се възползват и от специален преходен режим за държавно подпомагане, след което ще последва постепенно намаляване на техния брой. За останалите регионални програми Комисията предлага да се преустанови използването на настоящата система, като предвижда подробен списък на подходящите зони на субрегионално ниво. Съответствието ще се постигне на равнище приоритети, които ще се финансират, а не на равнище географски области, в които се извършват оздравителните дейности. Това означава, че извън целите по сближаването различните сфери на намеса ще бъдат преследвани по начин, съответстващ с приложимите правила за държавно подпомагане. В същото време Комисията възнамерява да продължи да ревизира съответните правила за държавно подпомагане, като отчита тези приоритети.

 

3.1. Реформирана система за изпълнение

 

Начинът, по който се прилага политиката, е от решаващо значение за нейната ефективност. Механизмът за осъществяване на кохезионната политика е демонстрирал способността си да създава качествени проекти за европейско участие, като поддържа високи стандарти в управлението и контрола на обществените разходи, защото:



  • позволява да се планира намесата в една стабилна, средносрочна (многогодишна) рамка, необходима за реализирането на основните инвестиции;

  • обединява в една обща рамка целевите инвестиции в оборудване, инфраструктура, иновации и човешки ресурси, отчитайки специфичните обстоятелства на регионите;

  • осигурява добро управление чрез по-тясно обществено-частно партньорство;

  • се основава на допълнителни средства от частни и публични източници;

  • изисква повече прецизност по отношение на публичните разходи, така че да са по-ефективни, като в същото време са съвместими и с единния пазар.

Основните принципи на кохезионната политика – програмиране, партньорство, съвместно финансиране и оценка, трябва да се запазят, ефективността на политиката в разширения Съюз може да бъде повишена чрез въвеждане на редица реформи, имащи за цел:

  • да насърчат стратегическия подход при програмирането;

  • да се установи децентрализация на отговорностите при партньорството в страните членки, регионите и местните власти;

  • да подобрят изпълнението и качеството на програмите със съвместно финансиране чрез утвърдено, по-прозрачно партньорство и ясни и сурови механизми за мониторинг;

  • да опростят системата за управление чрез постигане на прозрачност, диференцираност и пропорционалност при стабилното финансово управление.

3.2. По-силна стратегическа ориентация на приоритетите на Съюза

 

Комисията предлага Съветът да приеме документ за цялостната стратегия на кохезионната политика преди началото на програмния период и ясни приоритети за страните членки и регионите. Стратегическият подход ще подпомогне изпълнението на политиката и ще подобри отчетността. Той ще спомогне за по-точното синхронизиране между кохезионната политика и точките от дневния ред в Лисабон и Гьотеборг. Така ще се постигне по-добро съответствие с насоките за широка икономическа политика и Европейската стратегия за заетостта. Всяка година европейските институции ще оценяват прогреса на стратегическите приоритети и постигнатите резултати въз основа на доклад на Комисията, обобщаващ напредъка на страните членки.



 

3.3. Опростяване, основаващо се на субсидиарност

 

Комисията предлага един цялостен стратегически документ за кохезиона политика да бъде приет от Съвета, с мнение от Парламента, преди новия програмен период, и на основата на предложение от Комисията, който да дефинира ясни приоритети за страните – членки и регионите.



Всяка година европейските институции ще изследват напредъка по стратегическите приоритети и постигнатите резултати на база на доклад на Комисията, обобщаващ докладите за напредъка на страните – членки.

В допълнение, Комисията предлага да опрости още повече системата в определен брой ключови аспекти.

 

Програмиране

Системата на програмиране ще бъде опростена както следва:



  • На политическо равнище: въз основа на стратегическия документ, приет от Съвета, всяка страна членка ще изготвя политически документ за своята стратегия за развитие, която ще се договаря с Комисията и ще представлява рамката за изготвяне на тематичните и регионалните програми, но няма да играе ролята на управленски инструмент;

  • На оперативно равнище: въз основа на политическия документ Комисията ще приема националните и регионални програми за всяка страна членка. Програмите ще се разработват единствено на общо равнище и въз основа на основните приоритети, подчертавайки най-важните мерки. Допълнителните подробности, които в момента се отразяват в така нареченото “допълнение на програмата”, както и управлението на отделните мерки, няма да се прилагат.

Броят на фондовете ще бъде ограничен до три (ЕФРР, ЕСФ и Кохезионен фонд) в сравнение със съществуващите в момента шест фонда. Бъдещата намеса на ЕФРР и ЕСФ ще има за цел по една програма да се работи само с един фонд. В тази връзка дейността на всеки фонд ще е по-добре съгласувана, което ще даде възможност на ЕФРР и ЕСФ да финансират съответно останалите дейности, свързани с човешкия и физическия капитал. Финансирането на тези дейности ще бъде ограничено и пряко свързано с основните сфери на намеса на всеки фонд. Това ще позволи както улесняването, така и повишаване ефективността на програмирането. Кохезионният фонд и ЕФРР ще следват единна програмна система, засягаща транспортната и екологичната инфраструктура. Големите проекти ще бъдат одобрявани от Комисията отделно, но ще се управляват в рамките на съответната програма.

 

Финансов мениджмънт, съвместно финансиране

 

Плащанията ще се извършват според ниво приоритет, не както сега на нивото на “мярката”. Системата за плащане (авансово и възстановяване на разходите), както и основният принцип на автоматично деангажиране на средствата (правилото N+2) ще бъдат запазени.



 

Финансов контрол

 

Принципът на пропорционалността ще се прилага при работата със системите за контрол, степента на намеса на Комисията в зависимост от равнището на съфинансирането на Общността и адекватността на националните и регионалните системи за контрол. Под определени прагове страните членки ще имат възможност да използват своите системи за контрол във връзка със съответните програми, а Комисията ще разчита основно на уверенията на независими национални контролни органи. Комисията ще продължи да прилага процедурите по закриване на сметки и коригиращите финансови механизми, които й позволяват да поеме своята отговорност за изпълнението на бюджета. Пропорционалността и опростяването на финансовото управление и контрол ще вървят ръка за ръка с по-строги санкции и навременно възстановяване в случай на нередности и измами.



 

Допълване

 

Допълване – ресурсите на ЕС по-скоро ще допълват, отколкото да заместят националните ресурси – си остава основен принцип на кохезионната политика. В съответствие с принципа за пропорционалност Комисията ще потвърди нейното приложение само в рамките на целите по “сближаване”. Страните членки отговарят за това дали принципът на допълването съответства на програмите “Регионална конкурентоспособност и заетост” и “Европейско териториално сътрудничество”.



 

Партньорство и координация

 

Партньорството ще бъде насърчавано посредством допълването и сътрудничеството между страните членки, регионите и местните власти както на равнище програмиране, така и на ниво изпълнение. В тази връзка, в съответствие със своята институционална структура, всяка страна членка ще се стреми към постигане на координация между различните правителствени равнища посредством тристранни споразумения. За да постигнат по-добро управление, партньорите и представителите на гражданското общество ще задълбочат участието си в разработването, изпълнението и контрола чрез подходящи механизми.



 

Повече концентрация

 

Основната концентрация на средства трябва да остане в най-бедните страни членки и региони, като се наблегне на новите страни членки. На равнище самостоятелни програми за развитие концентрацията ще се постигне чрез спиране на вниманието върху приоритетите от Лисабон и Гьотеборг, а в “доближаващите се” региони – върху изграждането на институционалния капацитет.



 

По линия на “регионалната конкурентоспособност” концентрацията ще се осъществи на две нива: Тематичната концентрация ще бъде по-силна извън “доближаващите се” региони в смисъл, че програмите ще включват не повече от три теми. Второто равнище на концентрация ще се осъществи посредством правилата за минимално финансиране на програмите и приоритетите. По отношение на партньорството регионите ще отговарят първо за концентрирането на финансови ресурси по темите, необходими за установяването на икономическите, социалните и териториални различия на регионално ниво. Комисията ще потвърждава и удостоверява съответствието в момента на разработването на програмите. Чрез принципа за освобождаване на неизползваните средства (правилото “N+2”) бързото и ефективно изпълнение на програмите ще бъде стимулирано.

 

По-силен акцент върху изпълнението и качеството

 

Ефективността изисква по-силно внимание към изпълнението, както и постигане на по-точно определяне на резултатите. Ефективността на кохезионната политика ще се подобри от провеждането на годишен диалог с европейските институции, така че да се постигне по-голяма прозрачност и ясна отчетност пред институциите и гражданите. Оценките преди, по време и след края на програмите остават от основно значение за цялостните усилия за запазване на качеството. В допълнение към това е препоръчително оценките на влиянието на търговията в бъдеще систематично да включват териториално измерение за ЕС.



 

Комисията предлага да се създаде резерв за общностно представяне, чиято основна цел ще бъде награждаването на страните членки и регионите, показали най-съществен напредък към постигане на договорените цели. Правилата за разпределяне на този резерв ще се подобрят и опростят, като се отчете опитът с резерва за изпълнение за текущия програмен период.

 

4. Финансови ресурси

 

Финансовите ресурси определени за кохезионната политика отразяват амбицията на разширения ЕС да подпомогне растежа и създаването на работни места в по – малко облагодетелстваните си райони. За периода 2007 - 2013 г. Комисията предлага да разпредели 336.1 милиарда евро (което се равнява на 373.9 милиарда евро преди трансферите към предлаганите общи инструменти за селските райони и рибарство) в подкрепа на трите приоритета на реформираната кохезионна политика.



Индикативното преразпределение на тази сума между трите цели на реформираната политика щебъде както следва:
 

4.1. Около 78% за приоритета “сближаване” (по-слабо развитите  региони, кохезионния фонд и регионите на  “статистическия ефект”),  като се наблегне на помощта за дванадесетте нови страни членки

 

Капацитетът на усвояването на средствата за финансовите трансфери по кохезионната политика към която и да е страна членка трябва да се поддържа на сегашното им ниво от 4 % от националния брутен вътрешен продукт, отчитайки сумите, включени за селските райони и рибните стопанства.



 

Сравнителната важност на Кохезионния фонд ще се засили, за да представлява 1/3 от финансовите средства, отпускани за съответните нови страни членки. Целта на това е да се консолидира усилието, започнало в периода 2004 - 2006 г. във връзка със значителните нужди на тези страни от транспортна и екологична инфраструктура.

 

4.2. Около 18% за приоритета “регионална конкурентоспособност и трудова заетост”

 

Извън “навлизащите” региони разпределението на средствата между регионалните програми,  финансирани от Европейския  фонд за научни изследвания и развитие и  националните програми, финансирани от Европейските структурни фондове, ще бъде 50:50.



 

Регионалните програми в “навлезлите” региони ще следват същия принцип на финансиране от един източник (Европейския  фонд за научни изследвания и развитие). Интервенциите в тези региони в преследване на  ЕЕS ще се осъществи в контекста на националните програми, финансирани от Европейските структурни фондове, с подходящо отпускане на ресурси от структурните фондове, за да се гарантира, че профилът за навлизане е изцяло спазен и Европейският  фонд за научни изследвания и развитие и структурните фондове  се съчетаят. Делът на всеки фонд в съответните региони ще следва средно същите пропорции, както и в настоящите програми, които ползват средства от различни източници.

 

4.3. Около 4% за приоритета “териториално сътрудничество”.

 

За разпределението на финансовите ресурси между страни членки Европейската комисия предлага да се приложи методът, основан на обективния критерий, използван по времето на Берлинския съвет (1999 г.) за приоритета “сближаване”, отчитайки нуждата за справедливост относно регионите, засегнати от статистическия ефект на разширяването. Ресурсите за целта “регионална конкурентоспособност и трудова заетост” ще бъдат отпуснати от комисията и разпределени от страните членки въз основа на икономическия, социалния и териториалния критерии на Общността. Размерът на населението, живеещо в съответните региони и при съответните социално-икономически условия, ще дава насока за разпределението на ресурсите по целта “европейско териториално сътрудничество”.







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница