Т р е т и м а р т уважаеми,гости,учители и ученици



Дата25.07.2016
Размер84.8 Kb.
#5207
Т Р Е Т И М А Р Т
Уважаеми ,гости,учители и ученици,

Трети март е ден,в който празнуваме възстановяването на българската държава след петвековно османско робство.

Смъртта на десетки хиляди българи,въстанали срещу турския султан през 1876 г.предизвиква съчувствие в цял свят.Една от великите сили Русия обявява война на Турция.Тази война била посрещната с неописуем възсторг от цялата българска нация и този възсторг може би най- ярко личи,изразен в едно писмо на известния български революционер Никола Обретенов до неговата майка баба Тонка:”Както и да е …… неи не ще оставим Турция на мира,или ще измрем всинца,или ще освободим България !”

Как се стига до Трети март 1878 г.,денят на освобождението,кои са пътищата до него и най-вече кой върви по тях?

По пътя от Кишинев до Сан Стефано заедно с руските войски и с нашите напети опълченци крачат и великите сенки и неунищожимите духове няколко поколения – революционери,хайдути,книжовници,политици и въстаници.Те създават онзи климат на отрицание на чуждото господство в нашите земи ,който прави възможна освободителната акция на Русия.

Незримото присъствие на българския народ в неговото национално освобождение не бива да се свежда и ограничава само до съпроводителни акции по време на войната,а напротив това е пореден опит да се сложи край на едно няколко вековно и няколкопоколенно мълчаливо мъченичество на един народ,който напук на разнолики присъди и мегаломански напъни упорито е отказвал да загине.Мракът на чуждата власт е пробит на 3 ІІІ 1878 година не от милостивата благодетелност,а единство от този отказ.

България добила свободата си след една тежка и кървава десетмесечна война между Русия и Турция.

Изправена пред пълна военна катастрофа,Високата порта поискала примирие.Мирният договор бил подписан на 3 март 1878 г. в Цариградското предградие Сан Стефано.С него се възстановява и регламентира държавата България.Границите на новата държава ,обхващали цялаСеверна България без Северна Доброджа,цяла Тракия без Гюморджина и Одринско и цяла Македония,без Солунската област и Халкидическия полуостров.

Териториалните клаузи на Санстефанския договор осъществяват почти изцяло българското национално обединение.Той представлява и напълно заслужена морално – историческа рехабилитация на вековете особено тежка изолация на българския етнос , който бе жестоко и трудно поправимо откъснат от големите движения,идеи и промени в европейския континент.

За българите Руско- турската война от 1877 -1878 г.има освободителен характер и довела до дългоочакваното освобождение,посрещната с голям възсторг от цялата българска нация.За жалост справедливите решения на Освободителния Сан Стефански мирен договор много скоро били накърнени от Великите сили.Въпреки това на европейската карта се появило отново името на Свободна България.





  • На теб Българийо свещена

покланям песни си сега.

На твоите рани,кръв безценна,

на твойта жалост и тъга,

твоите сълзи и въздишки,

на твойте страсти и тегла

и на венеца мъченишки,

кой грей на твоето чело.


  • О майко,аз видях тиранът,

като ръцете си вапца

в кръвта на твоите деца,

и чух как плачеше Балканът

и твоите сини небеса!




  • Гордей се ,мой народе мрачни,

сълзите си открий сега:

имал си синове юначни.

Гърми,о ,Стара планина!


  • Марицо!Янтро!Вий , потоци,

пенете в песен ваший стон!

Да пеят птички,водоскоци,

да пее целий небосклон!


  • За пръв път бистрата Морава

съзира горд,юнашки бой

и българинът там със слава

се бий и пада,кат герой!



  • Той там яви,че за свобода

да умре винаги е пръв –

и тъй позора от народа

уми го с буйната си кръв!


  • Вий паднахте с кураж и слава

във най – цветущата си връст,

вий паднахте с надежда здрава

в успеха на светия кръст.


  • От Дунава до Охрид,до Бялото море –

един народ нещастен под тежко иго мре!

В гори,в поля,в колиби,в долини и балкан

днес видиш само ужас и чуйш едно ридание.

Навред тирани ,тигри зли,лакоми за стръв.

И слабите убити ,и робите във кръв!

Села иззапустели ,градища разрушени ,

развалини димящи и черкви осквернени.

И челяди безбройни без покрив и без хляб ,

кои от мраз треперят и мрат от глад свиреп.

Момците на бесила ,девойките в хареми –

и плачове , и мъки, и ужаси големи!


  • Ах,вижте тая майка как плаче и пищи!

И стиска си детето на своите гърди

и от убийци грозни , от острите им саби

се мъчи да го брани със своите ръце слаби

и дор не пада мъртва под удари безчет

не пуща от гърди си любимий предмет .


  • Какъв е този век страшен?Какви са тез години,

в кои дела такива се вършат пред очи ни?

В кои тиранът волно играй с огън и с меч

и цял народ се треби чрез най-ужасна сеч?

Каква е таз Европа,с човещина прочута,

и зрителка спокойна на таз картина люта,

коя не ще да викне със глас неустрашим:

Махнете се ,диваци!Не щем да ви търпим!


  • В това подло време в балканските габри

войските хванаха Караджата храбри.

Той беше юнака с горещата кръв,

Караджата храбри,във битките пръв,

мъдрец във съвета,орел в планината,

на четата гордост,слава на борбата.

Чуйте ме ,тирани!Ний сме племе младо,

искаме свобода,няма да се спрем,

ще се борим с вази ,ще морим,ще мрем,

та пак да възкръснем!Бъдещето цяло

аз го виждам ясно като огледало,

скоро ще рухне зверската ви власт,

наближава вече големият час

за бой ,отмъщение,за смърт,за свобода….


  • Перущице бледна,гнездо на герои,

слава!Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!


  • Слава теб,че ти се одържа до крайност

и бори се в пушек,и падна със сияност.

Ти в борбата черна и пред турский гнев

издига високо твоя свилен лев,

и глава не клюмна,и меча не даде,

и твойта светиня срамно не предаде,

и нашта свобода ти я освети,

и за толкоз жертви гордо отмъсти.


  • Поклон на теб ,граде,пепелище прашно,

на борба юнашка свидетелство страшно!

Твойте чеда бяха силни в трудният час,

твойта гибел беше тържество за нас,

защото ти падна със падане ново

и в нашата история тури светло слово.


  • Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича,следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор

нека ни отрича историята ,века,

нека е трагично името ни,нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше хвърлят своя мрак,

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупените окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар,

нека таз свобода да ни бъде дар!


  • Нека!Но ний знаем,че в нашто недавно

свети нещо ново,има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни,големи плодни;

защото там нейде на връх планината

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див,чутовен връх,

издига с бели кости и със кървав мъх,

на безсмъртен подвиг паметник огромен.




  • Защото в Балкана има един спомен,

има едно име,що вечно живей,

и в нашта история кат легенда грей,

едно име ново,голямо,антично,

като Термопили славно,безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.




  • О,Шипка!

Три дена младите дружини

как прохода бранят.Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни!Дванайсети път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят и кръв я залива.

Бури подир бури!Рояк след рояк.

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика „Търчете!Тамо са раите!”


  • И ордите тръгват с викове сърдити,

И „Аллах”!гръмовно въздуха раздира.

Върхът отговори с други вик :ура!

и с нов дъжд куршуми ,камъни и дърве;

дружините наши,оплискани в кърви,

пушкат и отблъскват без сигнал ,без ред,

всякой гледа само да бъде напред


и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повече мъртъв да положи.




  • Пушкалата екнат.Турците ревът,

насила налитат и падат, и мрат: -

идат като тигри,бягат като овци

и пак се завръщат:българи,орловци,

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега,ни жажда, ни студ.

Щурмът е отчаян ,отпора е лют.

Три дни веч се бият,но помощ не иде,

отникъде взорът надежда не види

и братските орли не хвърчат към тях.

Талазите идат:всички нащрек са!

Последният напън вече е настанал.


  • Тогава Столетов,наший генерал,

Ревна гороломно:”Млади оъпченци,

венчайте България с лаврови венци.

На вашата сила царят повери

прохода,войната и себе дори!”

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди,

бесни и шумящи!О,геройски час!


  • „България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е :тя ще ни съзре,

ако би бегали :да мрем по-добре:”

Няма веч оръжие!Има хекатомба!

Всяко дърво меч е,всякой камък – бомба

всяко нещо – удар, всяка душа – имам.

Камъни и дърве изчезнаха там.

„Грабвайте телата”-някой си изкряска,

и трупове мъртви хвръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк

катурят,струполят като живи пак!




  • И турците тръпнат,друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши,като скали твърди,

желязото срещат с железни си гърди

и хвърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно ,че умират веч….

Но вълни по – нови от орди дивашки

гълтат,потопяват орляка юнашки….

Й още миг – ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристига със гръм.


  • „Идат”.Аз стреснах се.От ближния хълм

вятърът принесе шепоти и гръм.

Прах гъстък дигна се.Към нази препуска

с пряпорци развети конницата руска…


  • Шипка!Шипка!Гръм се чуй,

Гурко мина планините!

Радост,чудо беше туй!

И на Тракия момите

срещат храбрите борци

и покриват със венци

техните глави,коне,пушки…

И кат стискат им ръце,

викат от сърце:

здраствуйте ,братушки!


  • И днес йощ Балканът щом буря захваща,

спомня тоз ден бурен,шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!


  • Българийо ,за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни ,майко ,бяха!

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.




  • Но кой ви знай ,че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвението цъфти.

Кои сте вие?Над сянката ви клета

не мисли никой днес ,освен поета

и майките свети.




  • Борци,венец ви свих от песен жива,

от звукове,що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

от вашето „ура”




  • И тоз венец – той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,



и славата ще вечно пей и стене

над гробни ви хълми.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница