Т р и н а д е с е т и н а ц и о н а л е н к о н к у р с б о г е л ю б о в
Изтегляне 29.29 Kb.
|
| Т Р И Н А Д Е С Е Т И Н А Ц И О Н А Л Е Н К О Н К У Р С
Б О Г Е Л Ю Б О В НАШИТЕ НЕБЕСНИ ПОКРОВИТЕЛИ ЧОВЕКЪТ НА ПЕЙКАТА Човекът на пейката? Това е моят дядо, най-добрият човек. Така го помня. Привечер присядаше на пейката пред къщата и като че ли изпращаше отминаващия ден, или очакваше гост, или ... всъщност обичаше да е сред хората, а и те го търсеха. Всички го поздравяваха радушно и се спираха да му споделят едно-друго, а в думите се долавяше уважение и доверие, и взаимност, и обич. На мнозина бе помагал: на не един да вдигне къща или да иззида само комин, пещ на двора или да загради обор за животните, или да изкопае кладенец, да окастри лозята. Пръв беше и като полагаха водопровода, а преди 2-3 години сам се нае да „подмлади“ селското школо. Аз дори му бях сърдита. Лято! Ваканция! Отивам на село, за да съм с него, а той – от сутрин до вечер там: подмени всичко от покрива до котела в мазето. Нацупената ми физиономия се смени едва когато сгушена в него осъзнах думите му: „Училището е ценно! То е живот! Децата в него са живот и трябва да се обича всяко и всички... А теб, сърдитке? Колко ли те обичам?!“ Като се замисля колко прав е бил, но тогава...
Настъпи тишина. Дядо нежно ме прегърна и двамата дълго и някак съучастнически помълчахме, сгушени и загледани в обсипаното с безброй звезди нощно небе, необятно и вечно. Моят дядо! Внезапно смъртта ни го отне. Казват, Бог прибира при себе си добрите, но ние всички сякаш осиротяхме. На погребението имаше толкова много хора, опечалени, страдащи, дошли да изпратят един добър човек в последния му път. И на 40-те мъката не бе по-малко. Гледах през сълзи множеството, свело глави в знак на почит, но моят дядо го нямаше. Изпитвах празнота и студ, а може би и гняв – него вече го нямаше и никога повече няма да видя обичта, струяща от очите му, не ще ме облъхне благородството на сърцето му, не ще се докосна до силните ръце. Стоях безсловесна до огромния надгробен камък, взирах се в гранитната му мощ, мъката ме бе сграбчила за гърлото и тогава видях ... видях как една капка като истинска сълза се отрони от безмълвния камък! Дядо! Моят дядо плачеше с нас. Бе с нас. Не ни остави сами дори сега. По свой начин даде знак, че ще продължава да е с мен, с нас! Дали там горе не е приседнал на някоя пейка?! ЖИВКА ПЕТРОВА 10. клас 33 ЕГ “Света СОФИЯ“ СОФИЯ Каталог: sites -> default -> Staff default -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател default -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение default -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма default -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Staff -> Заповед №3812-522/01. 09. 2014 г На основание чл. 147, ал. 1, т. 1 от ппзнп утвърждавам Staff -> Брой: 1, Януари 2013г Staff -> Конкурс бог е любов вярвам и обичам ангел небесен помниш ли, приятелко добра, последната рисунка, която ми дари? Staff -> Проект за училищни партньорства „ Искриците в очите, които казват „живот", са един от най-силните признаци на съзнанието. Това се вижда най-ясно когато човек е радостен и се смее." Изтегляне 29.29 Kb. Сподели с приятели:
|