Т у л а р е м и я етиология



Дата10.02.2018
Размер37.51 Kb.
#56402
Т У Л А Р Е М И Я
Етиология

Заболяването се причинява от Francisella tularensis – Грам-отрицателен микроорганизъм, който не образува ресни и спори. Задължително се развива в аеробна среда. Франсизелите са взискателни за култивиране и се изолират с помощта на специални хранителни среди. Тези бактерии са с висока устойчивост (в почва – повече от 4 месеца, в замразено месо – 93 дни, солено месо – 30 дни, мляко – 104 дни, хляб – 14 дни, в ларвите и нимфите на кърлежи – до 8 месеца). Пряката слънчева светлина ги убива за 20 минути, температура 60°С – за 5 минути, дезинфектанти – за няколко минути.

Основен резервоар на заболяването са дивите животни - гризачи, хищни ивотни, зайци и др. Сред животните заболяването се разпространява по трансмисивен начин – чрез ухапване от различни насекоми (комари, кърлежи) или по хранителен път (чрез храна и вода). Туларемията се среща по-често при хора, които са селскостопански работници или работят на полето. Хората се заразяват по контактен, трансмисивен (чрез ухапване от насекоми), въздушно-прахов и алиментарен път (чрез поглъщане на заразена храна и вода).

След навлизане на микроорганизмите, по някой от описаните пътища, те достигат до регионалните лимфни възли, които се уголемяват и стават болезнени. По лимфен и кръвен път бактериите достигат до различни органи в тялото. В засегнатите тъкани се развиват възпалителни промени и огнищна некроза и грануломи - морфологични белези на специфично възпаление, които съдържат елементи на некроза и струпване на различни клетки на имунната система. Такива възпалителни промени могат да се развият в лимфните възли, белите дробове, слезка и др. Ендотоксинът на бактериите обуславя системните прояви на заболяването.



Клинична картина

Инкубационният период на заболяването е няколко дни. Началото на заболяването е остро, с грипоподобна симптоматика: болки в ставите и мускулите, висока температура, безапетитие, гадене, повръщане, кашлица. Клиничните прояви на заболяването зависят от входната врата и се разделят на няколко клинични форми:



  • язвено-жлезна – най-често срещаната клинична форма. След грипоподобната симптоматика се развива първичен афект – на входната врата се образува папула, която еволюира във везикула. Впоследствие мехурчето се пука и се образува язва. След няколко дни регионалните лимфни възли се възпаляват, стават оточни и болезнени. При част от болните лимфните възли могат да нагноят и да се образуват фистули;

  • жлезна – засягат се предимно лимфните възли: ингвинални, аксиларни, шийни и др;

  • очно-жлезна – бактериите навлизат през конюктивата и предизвикват тежък конюктивит с хеморагии;

  • септична – започва внезапно с тежко увреждане на общото състояние, засягат се всички органи и системи: SIRS – systematic inflammatory response syndrome - системен възпалителен отговор и полиорганна недостатъчност. Настъпват тежки кръвоизливи, дихатела недостатъчност и шок;

  • орофарингеална – развива се при поглъщане на контаминирана храна. Засяга се лигавицата на устната кухина и фаринкса, която се възпалява, става оточна и се разязвява. Засягат се и регионалните лимфни възли;

  • белодробна – протича тежко. Началото е остро с увреждане на общото състояние: висока температура, болки в гърдите, мускулни и ставни болки, задух, втрисане. Белодробната форма може да се развие и вторично, като усложнение на клинична форма с друга локализация.


Диагностика

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и усиленото търсене на причинителя на инфекцията. За потвърждаване на диагнозата се вземат секрети от язви, пунктат от лимфни възли, секрет от конюктиви, кръв. Правят се микроскопско изследване, културелно изследване - франсизелите са взискателни и се изолират трудно.

Важно значение за потвърждаване на диагнозата е доказване антитела в серума срещу антигени на бактериите. Обикновено се взима кръв за серологично изследване.
Диференциална диагноза

Туларемията може да наподобява редица заболявания. Жлезната и язвено-жлезната форма трябва да се различат от: чума, болест на котешкото одраскване, лимфаденит при стафилококови и стрептококови инфекции, туберкулоза и др. Белодробната форма на заболяването трябва да се отдиференцира от други видове пневмонии – хламидиини, вирусни, микоплазмени, легионерска болест и др. Септичната форма на туларемия наподобява Ку-треска, лептоспироза, бруцелоза, листериоза, системна гъбна инфекция. За окончателната диагноза спомагат епидемиологичните данни и данните от лабораторните изследвания.


Лечение

Основното лечение на туларемията е антибиотичното. Използват се Стрептомицин, Гентамицин, Доксициклин и Ципрофлоксацин. За подобряване на различните симптоми се предписват и различни симптоматични средства. По възможност терапията се започва преди потвърждаване на диагнозата.

Препоръчва се пациентите да бъдат настанени в болнично заведение и да им се проведе ефективна антибиотична терапия поне за 10-14 дни. Обикновено в първите няколко дни симптоматиката намалява. При забавен достъп до медицинска помощ, оздравителният процес може да отнеме повече време.

Прогнозата при туларемията е добра. Смъртността е около 1%.



Препоръки:

1.Консултация със специалист по инфекциозни болести на лица, съмнителни за туларемия и с неуточнени лимфаденити.

2.Серологично изследване на заболелите и съмнителни лица.

3.Вземане на материал за изследване, подходящ за култивиране и микробиологично потвърждение (аспирати, тампони, биопсия или др. в зависимост от локализацията.



4.Своевременно уведомяване в отдел ПЕК (незабавно по телефон) за заболели или съмнителни лица, съгласно изискванията на Наредба №21/2005 година за реда за регистрация, съобщавани и отчет на заразните болести.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница