Та. Различаваме два вида мускули на главата; мимически и дъвкателни



страница1/10
Дата09.09.2016
Размер1.26 Mb.
#8747
ТипГлава
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
М У С К У Л И

Мускули на главата. Различаваме два вида мускули на главата; мимически и дъвкателни.

- мимически мускули. Разположени са повърхностно в подкожната тъкан, предимно по лицето. Единият им край се вплита в кожата, а другият сраства с черепа. При съкращенията си те придават определена мимика на лицето. В зависимост от мястото си на разположение те се разделят на групи;

мускули на черепния покрив

M. occipitofrontalis (m. epicranius) - състои се от две части свързани чрез galea aponeurotica (сухожилен шлем).

Venter frontalis (челно коремче) - започва от кожата на веждите, като снопчетата му се залавят за предния край на сухожилния шлем.

Venter occipitalis (тилно коремче) - започва от linea nuchae superioir и се залавя за задния край на сухожилния шлем.

Мускулът е свързан подвижно с черепа и неподвижно с кожата.

Функция: при фиксирана от тилното коремче galea aponeurotica, челното коремче повдига нагоре веждите и на челото се образуват напречни гънки (израз на учудване, изненада). При съкращение на тилното коремче, сухожилния шлем отива назад и изглажда гънките на челото.

мускули на ушната мида

M. auricularis anterior, M auricularis posterior и M. auricularis sup.

При човека се намират в рудиментарно състояние и нямат никакво функционално значение; силното им развитие при някои индивиди (способност да си движат ушите) се смята за проява на атавизъм.



мускули около очната цепка

M. orbicularis oculi - кръгов мускул на окото. Ф; Затваря очната цепка, при съкращение на клепачната част - намига ме.

мускули около ностните отвори

M. dilatator naris - разширител на ноздрите

M. compressor naris - затварач на ноздрите

мускули около устата

M. orbicularis oris - кръгов мускул на устата. Изгражда устните, стеснява и затваря устната цепка. Ф; При съкращение на периферната му част устните се издават напред (при целуване, свирене с уста и др.), а при съкращение на централната част, лигавицата на устните се придърпва към зъбната редица.

M. zygomaticus major - започва от скуловата кост и завършва на устния ъгъл. Ф; Изтегля устния ъгъл латерално и нагоре (смях, добро настроение).

M. zygomaticus minor - започва от скуловата кост и си залавя в областта на ностно-устната бразда. Ф; Повдига горната устна.

M. risorius - мускул на смеха. Започва от кожата на бузата и завършва в кожата на устния ъгъл. Ф; Изтегля устния ъгъл настрани (смях, добро настроение)

M. buccinator - мускул на бузата. Широка мускулна плочка, вземаща участие в изграждането на бузите. Ф; При съкращението си тегли устния ъгъл встрани, при което устните се затварят и бузата се притиска към челюстите.

M. mentalis - брадичков мускул. Започва от долната челюст и се залавя за кожата на брадичката. Ф; При съкращение предизвиква трапчинка на брадичката.

M. depressor labii inferior - смъквач на долната устна. Четириъгълна пластинка, започваща от долнато челюст и залавяща се за долната устна. Ф; При съкращението си смъква долната устна и я разтяга встрани (израз на отвращение).

M. depressor anguli oris - смъквач на устния ъгъл. Триъгълен по форма, започва от долната челюст и се залавя за устния ъгъл. Ф; При съкращени тегли устния ъгъл надолу (израс на печал).

- Дъвкателни мускули - залавят се за долната челюст и извършват движенията в долночелюстната става.



M. masseter - голям дъвкателен мускул. Започва от arcus zygomaticus и скуловата кост, завършва от външната страна на долночелюстния ъгъл. Ф; Повдига долната челюст и я притиска към горната.

M. temporalis - слепоочен мускул. Има ветрилообразна форма. Започва от слепоочната кост и завършва на proc. coronoideus. Ф; Вертикалните

му влакна, повдигат долната челюст към горната. Хоризонталните - дърпат долната челюст назад.



M. pterygoideus medialis - вътрешен криловиден мускул. Започва от proc. pterygoideus и завършва от вътрешната страна на долночелюстния ъгъл. Ф; Повдига долната челюст към горната.

M. pterigoideus lateralis - външен криловиден мускул. Започва от proc. pterygoideus и завършва на collum mandibulae. Ф; Едностранно - изтегля долната челюст в страни, двустранно - изтегля долната челюст напред и я смъква (отваря устата)

Мускули на шията

Мускулите на шията се делят на повърхностни, подезични и дълбоки.

- повърхностни

M. platysma - подкожен мускул на шията. Много тънка, правоъгълна пластинка, разположена непосредствено под кожата отпред на шията. Започва кожно в областа на долната челюс и завършва кожно в областа на гърдите. Ф; Изопва кожата на шията и освобождава от натиск подкожните вени.

M. sternocleidomastoideus - гръдно-ключично-сисовиден мускул. Разполага се под платизмата в страни на шията. Започва с две глави от manubrium sterni и от extremitas sternalis claviculae, залавя се за proc. mastoideus. Ф; При едностранно съкращение накланя главата на своята страна, като едновременно с това я повдига нагоре и завърта на срещуположната страна; при двустранно съкращение - шийната част на гръбначния стълб се накланя напред, а главата се движи назад.

- подезични мускули

* горни подезични мускули - Образуват пода на устната кухина и при фиксирана мандибула повдигат подезичната кост. Когато тя е фиксирана, смъкват долната челюст.

M. mylohyoideus - челюстно-подезичен

M. digastricus - двукоремчест

* долни подезични мускули - Общатата им дейност е свързана с придърпване на подезичната кост надолу.



M. sternohyoideus - гръднично-подезичен мускул

M. omohyoideus - лопатково-подезичен мускул

- дълбоки мускули



Mm. scaleni - стълбести мускули

m. scalenus anterior, m. scalenus medius и m. scalenus posterior - започват от страничните израстъци на шийните прешлени и се залавят на първо и второ ребро. Ф; При фиксиран гръден кош те навеждат шията в страни, при фиксирана шия повдигат гръдния кош нагоре - спомагателни мускули при дишане.

M. longus colli - дълъг мускул на шията

M. longus capitis - дълъг мускул на главата

Ф; Накланят главата напред.


Мускули на гръдния кош

M. pectoralis major - голям гръден мускул. Започва от ключицата, гръдната кост, ребрата, влагалището на правия коремен мускул. Завършва на crista tuberculi majoris humeri. Ф; Аддукция и вътрешна ротация в раменната става.

M. pectoralis minor - малък гръден мускул. Започва от предните повърхности на II-V ребро, завършва на proc. coracoideus. Ф; При съкрашението си тегли лопатката напред и надолу, при фиксирана лопатка (спомагателен мускул при дишането).

M. serratus anterior - преден зъбчат мускул. Залавя се за предните повърхности на първите VIII-IХ ребра. Влакната му се насочват назад и медиална, минават под лопатката и завършва на margo medialis. Ф; Дърпа скапулата в латерална посока и долния ъгъл напред.

Mm. intercostales externi - външни междуребрени мускули. Разполагат се от външната страна на междуребреното пространство, насочени са косо напред към гръдната кост. Започват от долният ръб на горно ребро до горния ръб на долно ребро.

Mm. intercostales interni - вътрешни междуребрени мускули. Разполагат се от вътрешната страна на междуребреното пространство, насочени са косо назад към гръбначния стълб. Започват от горния ръб на долно ребро до долния ръб на горно ребро.

Ф; Външните междуребрени мускули участват в обикновенното дишане, вътрешните се съкрашават при затруднено дишане.


Diaphragma /диафрагма/

Мусколо сухожилен орган, разделящ гръдната от коремната кухина. Изграден е от три части;



Pars sternalis - започва от задната повърхност на proc. xiphoideus.

Pars costalis - започва от вътрешната повърхност на VII -ХII ребро.

Pars lumbalis - започва с две крачета от телата на поястните прешляни.

Мускулните влакна на диафрагмата имат лъчисто разположение и към средата преминават в сухожилна плочка с форма на трилистна детелина, наречен сухожилен център - centrum tendineum. На диафрагмата се намират три отвора;

- heatos aorticus - отвор за преминаване на аортата, разполажен непосредствено пред телата на прешлените.

- heatus oesofagos - отвор за хранопровода, непосредствено пред първия.

- foramen venаe - отвор за преминаване на долната куха вена (vena cava infer.). Диафрагмата има два купола, под десния се разполага черния дроб, под левия стомаха и далака.

Ф; При съкращаване на диафрагмата нейните куполи се спускат надолу, вследствие на което се увеличава вертикалният размер на гръдната кухина - извършва се вдишване. При едновременно съкращаване на диафрагмата и коремните мускули налягането в коремната кухина се увеличава - действа т. нар. коремна преса.


Коремни мускули

- разположени по страничната коремна стена

M. obliquus externus abdominis - външен кос коремен мускул. Той започва от долните ребра, мускулните влакна се насочват косо надоло и напред. Тези, който се насочват надолу завършват в crista iliaca, другите се насочват напред преминават в широка апоневроза и се вплита в апоневрозата на съседния мускул.

M. obliquus internus abdominis - вътрешен кос коремен мускул. Разполага се под външния. Мускулните влакна се насочват косо перпендикулярно на външния. Запачва от crista iliaka насочва се косо нагоре и напред. Тази част, която се насочва нагоре завършва на последните ребра, другата част която е насочена напред преминава в широка апоневроза (плоско сухожилие) като се вплита с апоневрозата на съседния мускул.

M. transversus abdominis - напречен коремен мускул. Мускулните влакна се разполагат напречно. Започва от долните ребра и гребена на хълбочната кост, насочват се напред, преминават в широка апоневроза и се вплита в апоневрозата на съседния мускул.

- по предната коремна стена

M. rectus abdominis - прав коремен мускул. Лентовиден по форма, разположен от двете страни на сагиталната равнина. По тялото на мускула се разполагат сухожилни нишки. Започва от гръдната кост и ребрата и завършва на срамните кости. Той се разполага във влагалище образувано от апоневрозите на муснулите разположени по страничната коремна стена. Мястото на вплитане на апоневрозите се нарича бяла линия - linea alba.

- по задната коремна стена

M. quadratus lumborum - квадратен поясен мускул. Започва от хълбочния гребен и се залавя за ХII ребро. Ф; При съкращение дърпа ХII ребро надолу.

Функцията на коремните мускули - антагонисти на автохтомните мускули на гърба.


Мускули на гърба

Мускулите на гърба се разделят на повърхностни и дълбоки.

- Повърхностни мускули - започват от гръбначния стълб и се залавят за костите на раменния пояст и мишницата.

M. trapezius - трапецовиден мускул. Разполага се по горната повърхност на гърба. Има триъгълна форма, двете му части образуват трапец. Започва от protoberantia occipitalis ext., рroc. spinosus C1 - C7, Th1 - Th12, завършва върху spina scapule, acromiona и латералната трета на claviculata. Ф; Целият мускул дърпа лопатката и рамото назад и медиално, към гръбначния стълб. Изграден от три части;

- pars descendens (низходяща част) - повдига рамото нагоре



- pars horizontalis (хоризонтална част) - тегли хоризонтално лопатката към медиалната плоскост

- pars ascendens (възходяща част) - смъква лопатката надолу

M. latissimus dorsi - широк гръбен мускул. Широк плосък мускул разположен под кожата в долната част на гърба. Започва от гръбните израстъци на последните гръдни прешлени, на всички поясни прешлени, от дорзалната повърхност на кръстцовата кост и задната част на хълбочния гребен. Влакната се отправят нагоре и латерално, конвергират и се залавят с плоско сухожилие за crista tuberculi minoris humeri. Ф; Аддукция и вътрешна ротация на мишницата.

M. rhomboideus major, M. rhomboideus minor - голям ромбовиден мускул, малък ромбовиден мускул. Започват от procc. spinosi C6-C7, Th1-Th4. Завършва на margo medialis scapulae. Ф; Придърпва лопатката нагоре и медиално, към гръбначния стълб.

M. levator scapulae - повдигач на лопатката. Започва от страничните израстъци на C1-C4. Завършва за горния ъгъл на лопатката. Ф; Придърпва лопатката нагоре и медиално.

- Дълбоки (собствени), (автохтомни). Собствените мускули на гърба представляват комплекс от сложно подредени мускули и мускулни групи, които се простират от таза до задната страна на черепа. Разполагат се в пространството между proc. spinosi, proc. transversi на прешлените и ъгъла на ребрата. Всички собствени мускули на гърба се обединяват свързани с общата им функция в един мускул - m. erector spinae. Изграждащите го мускули се подреждат в две групи - латерална и медиална.

* латерална група



M. iliocostalis - хълбочно-ребрен мускул. Най-латерално разположен. Започва от crista iliaca, facies dorsalis на os sacrum, proc. spinosi на долните поясни прешлени. Завършва върху ребрата и напречните израстъци на долните шиини прешлени.

M. longissimus - най-дългият и най-мощен мускул от собствените мускули на гърба. Започва от общо мускулно тяло с m. iliocostalis и завършва на proc. mastoideus.

M. spinalis - бодлес мускул. Разполага се най-медиално, непосредствено до proc. spinosi. Състой се от отделни мускулни снопчета, които започват и се залавят за proc. spinosi.

* медиална група. Мускулите, които влизат в тази група, започват от procc. transversi на по-долу лежащи прешлени и се залавят за procc. spinosi на по-горни прешлени. Те се разполагат в три слоя, като всеки по-повърхностен е съставен от по-дълги мускулни снопове.



M. semispinalis - най-повърхностно, като прескача през 5-6 прешлена

M. multifidus - втори слой, прескача през 3-4 прешлена

Mm. rotatores breves - на по-горен прешлен

Mm. rotatores longi - на втория по-горен прешлен
Мускули на раменния пояс

M. deltoideus - делтовиден мускул. Започва от spina scapule, acromiona и латералната трета на ключицата, завършва на tuberositas deltoidea. Ф; Абдукция в раменната става до 900 и ротация.

M. supraspinatus - надгребенен мускул. Започва от fossa supraspinata и завършва на tuberculum majus humeri. Ф; Абдукция в раменната става, слаба външна ротация.

M. infraspinatus - подгребенес мускул. Започва от fossa infraspinata и завършва на tuberculum majus humeri. Ф; Външна ротация в раменната става.

M. teres minor - малък объл мускул. Започва от margo lateralis scapulae и завършва на tuberculum majus humeri. Ф; Външна ротация и аддукция в раменната става.

M. teres major - голям объл мускул. Започва от angulus inferior scapulae и завършва на crista tuberculi minoris humeri. Ф; Вътрешна ротация и аддукция в раменната става.

M. subscapularis - подлопатков мускул. Започва от fossa subscapularis и завършва на tuberculum minus humeri. Ф; Вътрешна ротация.
Мускули на горния крайник

мускули на мишницата

* предна група

M. biceps brachii - двуглав мишничен мускул. Започва от лопатката и се залавя за tuberositas radii. Ф; Повдига мишницата напред; флексия и супинация в лакътната става.

M. coracobrachialis - клюно-мишничен мускул. Започва от proc. coracoideus scapulae и завършва на средата на тялото на мишничната кост. Ф; Повдига мишницата напред и я привежда.

M. brachialis - мишничен мускул. Разположен е под двуглавия. Започва от предната повърхност на тялото на мишничната кост и завършва на tuberositas ulnae. Ф; Флексия в лакътната става.

* задна група



M. triceps brachii - триглав мишничен мускул. Разполага се по-задната повърхност на мишницата. Започва от лопатката и мишничната кост, трите глави се обединяват в общо сухожилие и завършват на olecranon. Ф; В раменната става - екстензия и аддукция; в лакътната става - екстензия.

мускули на предмишницата



* предна група - сгъвачи

а/ сгъвачи на китката



M. flexor carpi radialis - лъчев сгъвач на китката

M. flexor carpi ulnaris - лакътен сгъвач на китката

б/ сгъвачи на пръстите



M. flexor digitorum superficialis - повърхностен сгъвач на пръстите. Завършва на средната фаланга на II-V пръст. Ф; Флексори на китката и пръстите в средните фаланги.

M. flexor digitorum profundus - дълбок сгъвач на пръстите. Завършва на крайните фаланги на II-V пръст. Ф; Флексори на китката и пръстите в дорзалните фаланги.

M. flexor pollicis longus - дълъг сгъвач на палеца. Ф; Флексор в дорзалните фаланги.

в/ пронатори



M. pronator teres - объл пронатор. Започва от epicondylus medialis humeri. Завършва върху средата на латералната повърхност на лъчевата кост. Ф; Пронация и флексия в лакътната става.

M. pronator quadratus - квадратен пронатор. Разполага се върху дисталните повърхности на лакътната и лъчевата кост. Ф; Пронация (вътрешна ротация) на предмишницата.

* задна група - разгъвачи

а/ разгъвачи на китката

M. extensor carpi ulnaris - лакътен разгъвач на китката

M. extensor carpi radialis longus - дълъг лъчев разгъвач на китката

M. extensor carpi radialis brevis - къс лъчев разгъвач на китката

б/ разгъвачи на пръстите



M. extensor pollicis longus - дълъг разгъвач на палеца. Ф; Екстензия на палеца до крайната фаланга.

M. extensor pollicis brevis - къс разгъвач на палеца. Ф; Екстензия на палеца до проксималните фаланги.

M. extensor digitorum - общ разгъвач на пръстите. Ф; Екстензор на пръстите до крайните фаланги.

M. extensor indicis - разгъвач на показалеца. Ф; Екстензор и аддуктор на втори пръст.

M. extensor digiti minimi - разгъвач на малкия пръст

M. supinator - супинатор. Ф; Супинация на предмишницата.

мускули на ръката



- mm. thenara (голяма възглавничка) - Четири на брой. Имената им произхождат от функцията, която осъществяват.

M. abductor pollicis brevis - къс отвеждач на палеца.

M. flexor pollicis brevis - къс сгъвач на палеца.

M. opponens pollicis - противопоставящия палеца мускул.

M. adductor pollicis - привеждач на палеца.

- mm. hypothenara(малка възглавничка)

M. abductor digiti minimi - отвеждач на малкия пръст.

M. flexoe digiti minimi brevis - къс сгъвач на малкия пръст.

M. opponens digiti minimi - противопоставяц малкия пръст.

- мускули на дланта



Mm. lumbricales - червеобразни мускули. Те са четири, започващи от сухожилията на дълбокия сгъвач на пръстите. Завършват на дорзалната повърхност на основните фаланги на II до IV пръст. Ф; Флексори в метакарпо-фалангиалната става.

Mm. interossei - междукостни мускули. Седем на брой, разположени в междукостното пространство на предкитковите кости. Ф; Флексори в метакарпо-фалангиалните стави; отдалечават и приближават към трети, II, IV и V пръст.
Мускули на таза

- предна група

M. psoas minor - малък пояесн мускул. Започва от тялото на Th12 - L1.

M. psoas major - голям поясен мускул. Разполага се латерално от телата на поясните прешляни. Започва от тялото и proc. transversus на Th12 - L4.

M. iliacus - хълбочен мускул. Има триъгълна форма, започва от fossa iliaca.

M. iliopsoas - хълбочно-поясен мускул. Изграден от три мускула; m. psoas minor, m. psoas major, m. iliacus. Те се обединяват в общо сухожилие и завършва на trochanter minor. Ф; Сгъване и лека външна ротация в тазо-бедрената става.

-задна група



M. gluteus maximus - голям седалищен мускул. Започва от задната повърхност на ala ossis ilii, facies dorsalis на os sacrum. Завършва на tuberositas glutea и уплатнението на бедрената фасция. Ф; Екстензор и външен ротатор в тазобедрената става.

M. gluteus medius - среден седалищен мускул. Разполага се в дълбочина, покрит е отчасти от предишния мускул. Започва от външната повърхност на крилата на хълбочната кост. Завършва на trochanter major. Ф; Абдуктор и ротатор в тазо-бедрената става.

M. gluteus minimus - малък седалищен муснул. Разполага се най-отдолу, покрит от предишните два. Започва от задната повърхност на крилото на хълбочната кост. Завършва на trochanter major. Ф; Абдуктор и ротатор в тазо-бедрената става.

M. piriformis - крушовиден мускул. Започва от facies pelvina на ossis sаcri. Завършва на trochanter major. Ф; Екстензор и външен ротатор в тазо-бедрената става.

M. obturatorius internus - вътрешен затулящ мускул. Започва от вътрешната повърхност на foramen obturatum, membrana obturatoria. Завършва на fossa trochanterica. Ф; Външен ротатор и абдуктор в тазо-бедрената става.

M. gemellus - Ф; Външна ротация

M. obturatorius externus - външен затулящ мускул. Започва от външната повърхност на foramen obturatum, membrana obturatoria. Завършва на fossa trochanterica. Ф; Външен ротатор на бедрото.



Мускули на бедрото

-предна група



M. sartorius - шивашки мускул. Започва от spina iliaca ant. sup., завършва на tuberositas tibiae. Ф; Флексор в тазо-бедрената става; флексор и вътрешен ротатор в колянната става.

M. quadriceps femoris - четириглав бедрен мускул. Изграден от четири отделни мускулни глави;

- m. rectus femoris - прав мускул на бедрото, започва от spina iliaca ant. inf.

- m. vastus lateralis - външен широк мускул, започва от външната част на linea aspera.

- m. vastus intermedius - междинен широк мускул, започва от предната повърхност на бедрената кост.

- m. vastus medialis - вътрешен широк мускул, започва от вътрешната част на linea aspera.

Четирите глави се обединяват и образуват общо сухожилие, което обхваща колянното капаче и преминавайки през колянната става, се залавя за tuberositas tibiae. Ф; Екстензор в колянната става (единствен); m. rectus femoris е флексор в тазо-бедрената става.

-медиална група

M. pectineus - гребенест мускул. Започва от pecten ossis pubis и завършва на linea pectinea. Ф; Флексор, аддуктор и външен ротатор в тазо-бедрената става.

M. adductor longus - дълъг привеждач. Започва от клона на лонната кост. Залавя се в горната трета на linea aspera. Ф; Привежда бедрото; подпомага сгъването и външната му ротация.

M. adductur brevis - къс привеждач. Започва от лонната кост. Завършва на в горната част на linea aspera. Ф; Привежда бедрото; подпомага сгъването и външната му ротация.

M. adductur magnus - голям привежач. Започва от лонната кост, от клона на седалищната кост и tuber ischiadicum. Завършва на linea aspera и epicondylus medialis femoris. Ф; Привеждане в тазобедрената става.

M. gracilis - нежен мускул. Започва от клона на лонната кост. Завършва на tuberositas tibie. Ф; Привежда бедрото и подпомага сгъването му; подпомага згъването и вътрешната ротация на подбедрицата.

- задна група



M. biceps femoris - двуглав мускул на бедрото. Започва от tuber ischiadicum,linea aspera, завършва на caput fibule. Ф; Екстензор в тазо-бедрената става, флексор и външен ротатор в колянната става

M. semitendinosus - полусухожилест мускул. Започва от tuber ischiadicum и завършва на tubrositas tibie. Ф; Екстензор и аддуктор в тазо-бедрената става, флексор и вътрешен ротатор в колянната става.

M. semimembranosus - полуципест мускул. Започва от tuber ischiadicum и завършва на condylus medialis tibiae. Ф; Екстензор и аддуктор в тазо-бедрената става, флексор и вътрешен ротатор в колянната става.

- мускули на подбедрицата

-предна група



M. tibialis ant. - преден голямопищялен мускул. Започва от латералната повърхност на големия пищял, междукостната преграда и подбедрената фасция. Завършва на медиалния ръб на ходилото. Ф; Разгъване (дорзална флексия) и супинация на стапалото.

M. extensor digitorum longus - дълъг разгъвач на пръстите. Разполага се латерално и успоредно на m. tibialis ant. Залавя се за дорзалната повърхност на крайните фаланги на пръстите. Ф; Екстензия на II-V пръст,подполага екстензията и пронацията на ходилото.

M. extensor hallucis longus - дълъг разгъвач на палеца. Започва от долните две трети на междукостната преграда и завършва върху дорзалната повърхност на крайната фаланга на палеца. Ф; Екстензия на палеца до крайната фаланга, екстензор и супинатор на ходилото.

- латерална група



M. peroneus longus - дълъг малкопищялен мускул

M. peroneus brevis - къс малкопищялен мускул

Ф; Плантарна флексия, пронация и абдукция на ходилото.

- задна група

*повърхностни

M. triceps surae - триглав подбедрен мускул. Изграден от два мускула;

M. gastrocnemius - коремчест мускул. Залавя се за condylus medialis и condylus lateralis на бедрената кост.

M. soleus - слънчев мускул. Започва от задните повърхности на големия и малкия пищял.

Двата мускула се обединяват в общо сухожилие tendo calcaneus (achillis) и завършва на tuber calcanei. Ф; Сгъване (плантарна флексия) на ходилото в горната скочна става; участва в супинацията и аддукцията на ходилото; m. gastrocnemius подпомага сгъването в колянната става.



* дълбоки

M. flexor digitorum longus - дълъг сгъвач на пръстите. Започва от задната повърхност на големия пищял и завършва на основата на дисталните фаланги на II до V пръст. Ф; Плантарна флексия и супинация на ходилото; сгъване на II до V пръст.

M. flexor hallucis longus - дълъг сгъвач на палеца. Започва от задната повърхност на малкия пищял и завършва на основата на дисталната фаланга на палеца. Ф; Сгъва палеца, аддукция и супинация на ходилото.

M. tibialis posterior - заден голямопищялен мускул. Започва от задната повърхност на tibia, fibula и междукостната мембрана. Завършва на ладиевидната кост и трите клиновидни кости /медиалния ръб на ходилото/. Ф; Плантарна флексия, супинация и аддукция на ходилото.

M. popliteus - задколенен мускул. Започва от epicondylus lateralis femoris и завършва чрез косо сухожилие за горната трета на задната повърхност на големия пицял. Ф; Флексия и вътрешна ротация в колянната става.

Мускули на ходилото

Ходилото притежава собствени сравнително малки мускули, които започват от задноходилните и предноходилните кости и завършват в областта на пръстите (изключение прави само m. opponens digiti minimi, който се залавя за V метатарзална кост). Тези мускули се разделят на мускули на гърба на ходилото и мускули на стъпалото.



Мускули на гърба на ходилото

m. extensor digitorum brevis Започва от горно – латералната повърхност на петната кост и завършва с отделни сухожилия от II до V пръст. Ф: разгъване на II - V пръст.

m. extensor hallucis brevis Започва от петната кост заедно с m. extensor digitorum brevis и завършва като неговото сухожилие се слива със сухожилието на дългия разгъвач на палеца и чрез него се залавя за фалангите на палеца. Ф: разгъване на палеца.

Каталог: media -> kunena -> attachments
media -> Организират четвърта Национална експертна среща
media -> До районен прокурор гр. Казанлък м о л б а
media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19
media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда
attachments -> Заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при д н е в е н р е д
attachments -> Първа общи положения
attachments -> Заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при д н е в е н р е д
attachments -> Подгрупа: Недвижимо културно наследство Материалите са обобщени от арх. Радомира Колева, r


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница