Таборът пътува към небето

Загорча ми кафето. Излях го в саксията на филодендрона. Замислих се. Не. Не съм съгласен. Изобщо никак даже не съм съгласен! Ето защо.

Наскоро гледах филм за две ромски деца. Едното го осиновяват в скандинавска страна, а другото остава в дом за сираци. Снимат тяхната среща след десет години. "Скандинавчето" говори свободно няколко езика, свири на цигулка, занимава се с информатика, иска да стане програмист. „Нашенчето” мънка на тежък диалект, трудно намира думите, все пак успява да обясни, че цепи дърва за два лева на ден, покрадва... Две съдби – удивително доказателство, че интеграцията на ромите е възможна и преминава през образованието, културата, изкуството. Това е пътят. Бавният, стръмен и витиеват пък на познанието и красотата. Правилният път.

Виждал съм образовани роми. Те не се различават по интелект от българите. Всички ние сме човешки същества, които имат право на щастие. А когато някои от нас не са успели да достигнат висотата на хуманистичната си същност, трябва да им се помогне. С грижа, с добронамерена твърдост и с възможности за личен успех. Това е начинът да поставим ромите в парадигмата на европейската цивилизованост, без да ги обезличаваме. Меката сила на приобщаването срещу силовият подход на заклеймяването, който води до сегрегация, расизъм, репресия, фашизъм.

Представете си какво ще стане, ако някой синеок блондин с класическо образование и голяма власт реши, че ние, балканците, сме хора втора ръка? Че сме тъмен народ от непълноценни чалгаджии? Тор за "великата" му цивилизация? Ако с ритници ни набута в гета, концлагери и газови камери? Ако ни размаже като "хлебарки" с лъскавия си ботуш? И всичкото това – не виртуално, не на думи и не с горчилката на сутрешно кафе, а с вкуса на оловото... Май сме го гледали този филм на ужасите.

Никой не заслужава участта да бъде пътник по тази стълба:

Релсите към Освиенцим.

Млади приятелю, мисли! За да не му мислиш. Не се хващай за кресливата реторика на омразата. Белег за цивилизованост е отношението към различните, слабите, унизените. В този смисъл, убеден съм, че трябва да създадем условия на ромите у нас да имат по-висши цели в живота, да са хора с достойнство, самочувствие, чест.

Какво е решението? Решението е пред очите ти. Участвай в конкурса „Словото на младите” с твоето стихотворение, разказ, рисунка, музика... Изрази позицията си в защита на различните. Защити я честно и с можене. Ти си част от решението.

Това е, млади човече. Ако с тези размисли съм вгорчил и кафето ти, значи съм постигнал малката си победа. Надявам се, че съм тонизирал демократичните ти рефлекси. Очакваме те в конкурса „Словото на младите”, а за целта прочети регламента. Доскоро!