Tack för blommorna och molnen

Из „Благодаря за цветята и облаците“ – Антология на шведската поезия на български в превод на Свежа Дачева, Северина Филипова и Мира Душкова

Tacka vill jag blommorna och molnen,

träden och sommarhimmeln,

det svala morgonljuset

och kvällsvinden som stryker över ljungen.

Så som den som bryter upp ifrån ett gästfritt hus

där ingenting fattas, där han bjudits på allt,

så vill jag tacka för hemmet jag gästat, för människohemmet.

Med handen på grinden vill jag se mig tillbaka, som om jag

skulle kunna minnas det som jag lämnar.

Och sedan vill jag se framåt igen, fastän hemlös.

Пер Лагерквист
***

Искам да благодаря за цветята и за облаците,

за дърветата и лятното небе,

за хладната утринна светлина

и за вечерния вятър, който милва калуната.

Като някой, който си заминава от една гостоприемна къща,

където нищо не му липсва, където всичко му е предложено,

искам да благодаря на къщата, в която гостувах, на човешкия дом.

С ръка на портата искам да погледна назад, сякаш

бих могъл да запомня това, което оставям,

и после отново искам да гледам напред, макар и бездомен.
Ebba Lindqvist
Också dessa dagar signerade
Ljus över dessa dagar –

septemberljus –

och ändå

också omkring dem

det mörka skimret

som kring pärlorna,

de fulländade.

Också dessa dagar signerade –

en efter en –

och märket detsamma,

mästarens märke:

Aldrig mera denna dag,

aldrig mer.


Ебба Линдквист
И тези дни са подписани
Светлина върху тези дни –

септемврийска светлина –

и въпреки това

около тях също

е тъмният блясък

както около перлите,

съвършените.

И тези дни са подписани –

един след друг –

и печатът е същият,

печатът на майстора:

Никога вече този ден.

Никога вече.
Ann Smith
***

I kväll steg öar

ur havet

I vulkaniska konvulsioner

av grå lava vältrade de

mot solnedgången

Havet vart stilla

då horisonten skar

med vitglödgat svärd

solens rosor

Тази вечер се издигнаха острови

от морето

Във вулканични кунвулсии

от сива лава се стовариха те

срещу залеза

Морето беше спокойно

докато хоризонтът режеше