Тайните на аурата
Т. Лобсанг Рампа
Това произведение е поредица от уроци с особен характер, предназначени за ония, които се интересуват от тайните на живота.
Беше замислено като един курс за задочно обучение, но организирането му би струвало много скъпо и със съдействието на моите издатели аз предпочетох да напиша книга.
Ако се задоволите само да прегледате това произведение, то със сигурност ще ви е от полза, но ако решите сериозно да го изучите, ползата ще бъде още по-голяма. С цел да ви помогна, давам първо инструкциите, които биха съпътствали задочния курс.
Т.Лобсанг Рампа
Инструкции
Ще трябва да работим заедно вие и аз, за да може психическото ви развитие да напредне с големи стъпки. Някои от уроците ще изглеждат по-дълги и по-трудни от други, но те не съдържат никакъв "пълнеж "; винаги съм се стремил да говоря по възможност с по-малко думи.
Изберете си един определен ден от седмицата за усвояване на тези уроци вечер. Свикнете да четете по едно и също време, на едно и също място, в един и същи ден. Не е достатъчно само да изчитате думите, ще трябва да приемете идеите, които ще ви се сторят странни, но умствената дисциплина ще ви помогне.
Изберете си една удобна стая - за предпочитане изолирана - това ще ви улесни. Легнете си, ако предпочитате, но във всички случаи заемете положение на пълно спокойствие, без напрежение в мускулите, за да насочите вниманието си към онова, което четете, и това, което думите извикват у вас. Трябва да бъдете сигурен, че през тия един-два часа -времето, необходимо за изучаване на един урок, никой не момее да прекъсне потока на мислите ви. Заключете вратата, дръпнете завесите. Така нищо не може да ви разсее. Осигурете си източник на светлина — една нощна лампа, поставена зад вас. Ще виждате колкото да четете, а останалата част на стаята ще бъде тъмна.
Легнете си или седнете в любимия си фотьойл. Починете си малко и дишайте бавно и дълбоко. Задръжте въздуха 3-4 секунди и издишайте бавно. Починете си още малко, после отворете книгата на първия урок. Четете отначало нормално, както се чете вестник. След това оставете на подсъзнанието да поеме прочетеното. Започнете отново. Четете старателно, параграф след параграф и ако някоя дума или мисъл ви объркват, отбележете ги на лист хартия, която предварително сте приготвили. Не се опитвайте да запомните текста или да го наизустите. Не бъдете роб на отпечатаната дума, защото най-важното е урокът да проникне във вашето подсъзнание. Ако се мъчите да учите наизуст, рискувате погрешно да разберете съдържанието на текста. Няма да се явявате на изпит, за да повтаряте като папагал. Напротив, вие трупате познания, които ще ви освободят от връзките на плътта и ще ви позволят да определите целта на вашия живот на земята.
След като прочетете урока, прегледайте бележките си и се опитайте да разберете местата, които ви изглеждат неясни. Момеете да ни пишете и да искате пояснения, но по-добре ще бъде да размислите и сам да откриете отговора.
Нищо не се получава даром. Трябва да се трудите, защото нещата, които сте получили гратис, обикновено нямат никаква стойност. Трябва да си отворите духа; да имате желание да добиете нови познания. Трябва да си "представите ", че знанието прониква във вас, и никога да не забравяте, че мисълта, това е човекът.
ПЪРВИ УРОК
Преди да поискаме да разберем природата на Аза, или да разглеждаме окултните въпроси, трябва да познаваме природата на Човека - на мъжа и на жената. Разрешете тук да отбележа още в самото начало, че жената е равна на мъжа във всичко, свързано с окултизма и свръхсетивните възприятия. Жената в действителност притежава по-бляскава аура и знае по-добре да цени различните страни на метафизиката.
Що е животът?
В интерес на истината, всичка, което съществува, е "живот". Дори създанието, което считаме за мъртво, е "живо". Естествената форма на живот може да е изчезнала в онова, което наричаме смърт, но с изчезването на "живота" се появява една нова форма на живот. Процесът на разпадане създава нова форма на живот!
Всичко, което съществува, трепти. Всичко, което съществува, е направено от молекули в непрекъснато движение. Предпочитаме думата "молекули", а не атоми, неутрони, протони и т.н., защото това е урок по метафизика, а не по химия или физика. Стремим се да ви дадем една обща представа, без да навлизаме в подробностите на микроскопа, които тук не ни служат.
Сигурно ще е добре да кажем няколко думи за молекулите и атомите, за да успокоим онези, които иначе ще ни пишат, за да ни научат на това, което вече знаем. Молекулите са безкрайно малки, но могат да се видят с електронен микроскоп. Според речника, молекулата е най-малката частица от дадено хомогенно тяло, която може да съществува в свободно състояние, без да загубва качествата на първоначалната си материя. Въпреки че са толкова малки, молекулите са съставени от още по-малки частици, наречени атоми.
Атомът е една слънчева система в миниатюр. Ядрото му прилича на нашето слънце, около което се въртят отрицателните електрони, точно както планетите се въртят около слънцето. Ето на фигура 1 атома на въглерода, "тухлата" на нашата вселена. Фигура 2 представлява слънчевата система. Всяка материя притежава определен брой електрони, които се въртят около своето "слънце". Уранът например има 92, а въглеродът - 6, от които два остават близо до ядрото, а четирите се движат в по-далечна? Но да оставим атомите и да поговорим само за молекулите...
Човекът е маса от молекули, които гравитират с голяма скорост. Човекът изглежда солиден, твърд и не е възможно д° пъхнем пръста си между плътта и костите. Тази твърдост обаче е само илюзия. Да вземем например едно безкрайно малко създание, което е много близо до човешкото тяло и го наблюдава. То ще види въртящи се слънца, мъглявини в спирала, ярки следи, които приличат на Млечния път.
В меките части на тялото - в плътта, те биха изглеждали като разпръснати звезди, а в твърдите, костите - ще бъдат по на гъсто, създавайки впечатление за компактна маса.
Представете ?и, че сте на върха на една планина в ясна нощ. Вие сте сам, далеч от светлините на града, които след като се отразят в нощното небе, се пречупват във влагата на въздуха и така помрачават изгледа. Над вас блещукат звездите. Галактиките се простират пред очите ви. Съзвездията ви заслепяват. Млечният път пресича небето като светлинна следа. Звезди, светове, планети. Молекули! Така ще ви види микроскопичното създание.
Всеки човек е една вселена, в която планетите, молекулите, гравитират около централното слънце. И най-малкото камъче, капката вода са съставени от молекули в непрекъснато движение.
Това движение поражда нещо като електричество, което, като се свърже с "електричеството", произведено от Аза, поражда живот. Около земните полюси избухват магнитни бури, предизвикващи северните сияния с прекрасни цветове. Около всички планети, всички молекули, магнитните излъчвания се смесват с онези, които идват от другите светове или молекули. И така човекът е един свят, но не е свят сам за себе си. Нито един свят не може да съществува без други светове. Всяко създание, всяка вселена, всяка молекула зависят от други създания, от други светове, от други молекули, необходими за живота.
Фиг. 1. Въглероден атом
Ф иг. 2. Слънчевата система
Не бива да се забравя, че молекулните групи имат различна гъстота. Това са в действителност групи звезди в небето. В някои части на космическия свят съществуват, така да се каже, пустини. Планетите или световете са много нарядко, а другаде са нагъсто, както при Млечния път. Така например, скалата може да представлява едно съзвездие или гъсто населена галактика. Въздухът е много по-слабо населен от молекули. Въздухът прониква в нас, може да мине през кръвоносните съдове на дробовете, а оттам в кръвта. Отвъд въздуха, отвъд атмосферата е Космосът, пространството, в което са пръснати група водородни молекули. Пространството не е празно, както се мислеше преди, а представлява грамада от водородни молекули, които образуват звездите и планетите.
Ясно е, че при едно създание с голяма гъстота на молекулите, друго създание трудно ще се промъкне помежду им, но един "призрак", чиито молекули са много нарядко, може лесно да мине през една тухлена стена. Стената е само купчина от молекули, приличащи на облак прах във въздуха. Колкото и невероятно да ви изглежда, има място както между всяка молекула, така и между всяка звезда. И ако едно същество е достатъчно малко или молекулите му са достатъчно разредени, то може да мине между тези на тухлената стена, без да докосне някоя от тях.
Това ни позволява да разберем как един призрак може внезапно да се появи в затворена стая и да мине през дебела, твърда стена. Всичко е относително и дебелата стена е несъмнено лесно проходима от един призрак или някое звездно създание. Но за това - по-късно.
ВТОРИ УРОК
Както вече видяхме, човешкото тяло е формирано от съвкупност молекули и ако дадено микроскопично същество, например вирус, го вижда така, ние също трябва да приемем човешкото тяло като група химични елементи. Ако идете в магазина и купите батерия за фенерче, ще ви дадат един "съд" от цинк, съдържащ електрод от въглерод и различни други химични елементи. Като сложите батерията във фенерчето и натиснете бутона, получавате светлина. И знаете ли защо? При определени условия металите, въглеродът и химичните елементи произвеждат електричество. Няма електричество в батерията. Връзката между нейните елементи го произвежда.
По същия начин човешкият мозък произвежда електричество. В тялото има следи от метали, например цинк, а да не забравяме молекулите на въглерода, основата на човешкото тяло. Съдържа вода и други химични продукти като магнезий, калий и др. При свързването им те произвеждат електрически ток, който несъмнено е твърде слаб, но може да бъде открит и измерен.
С помощта на някои уреди може да се направи графика на мозъчните вълни у един умствено болен човек. Различни електроди се закрепят на черепа му и чувствителни писци отбелязват на хартия данните, които позволяват на лекарите да определят природата на неговото заболяване. , Мозъкът не е нищо друго освен един приемател за поръченията, изпратени от Аза, и в същото време предавател, който изпраща на Аза съобщения като усвоените уроци например. Поръченията се предават чрез "сребърната връв". Тя представлява маса от молекули с много висока честота. Те трептят и гравитират с голяма бързина, за да свържат човешкото тяло с Аза.
Тялото, което живее на земята, е в известен смисъл превозно средство, движено от дистанция. Шофьорът е Азът. Ние приличаме на малки колички, които детето
движи напред-назад, като натиска едно копче в края на дълъг кабел, защото Азът, който не може да слезе на земята, отпраща там тялото си. Всичко, което правим, което мислим, всичко, което научаваме, се изпраща там, горе, за да бъде събрано в паметта на Аза.
Високоинтелигентните същества, които са "осенени" или "вдъхновени", получават обикновено пряко поръчение - съзнателно - от Аза благодарение на сребърната връв. Леонардо да Винчи беше такъв и остана в непрекъснат контакт със своя Аз, затова бе гений във всяко начинание. Големите художници, големите музиканти се свързват с техния Аз и композират след това "по вдъхновение" музиката или картините, вече продиктувани им от Силите, които ги ръководят.
Сребърната връв ни свързва с Аза, както пъпната връв свързва бебето с майката. Тази връв е извънредно сложна, но в сравнение със сребърната е като парче най-обикновена връвчица. Сребърната връв представлява маса от молекули, които гравитират на много висока и различна честота. Тя не може да се докосне, нито да се види, защото молекулите са разпръснати. Голяма част от животните я виждат и живеят на друга дължина на вълната и чуват онова, което човек не може да усети. Всеки знае, че кучето може да бъде извикано с ултразвукова свирка, която човекът не чува. По същия начин животните виждат сребърната връв и аурата, защото те трептят на честота, видима за тях. С повече упражнения човек може да разшири своята гама на сетивност, точно както едно слабо същество е способно след много упражнения да вдигне тежести, надвишаващи нормалните му способности.
Сребърната връв е маса от молекули, които приличат на трептенията на сноп вълни. Подобен сноп вълни, достигайки повърхността на нашия спътник, позволи на учените да определят разстоянието от земята до луната. По същия начин Азът разговаря с тялото на земята.
Всичко, което правим, се знае от Аза. Съществата, които се стремят да се извисят, успяват, ако са в "правия път". Като се стремят към духовност, те увеличават собствената си степен на трептения, а чрез сребърната връв увеличават и тези на Аза. Азът изпраща част от себе си на земята в едно човешко тяло, за да продължи да учи. Всяка добра постъпка увеличава астралните ни земни трептения. Ако обаче вършим зло някому, духовните ни трептения намаляват. Ето как всяка сторена злина вреди на нашето развитие, тъй както всяка добрина ни води към възход. Основното тук е да се обърнем към старото будистко правило, което ни увещава "да отговаряме с добро на злото, да не се страхуваме от никого, защото, като отвръщаме с добро на злото, ние прогресираме и се издигаме."
Често се говори за нечия "низост". Нашите метафизични познания навлизат в обикновената реч и едно "черно настроение" е само въпрос на трептения, които тялото, чрез сребърната връв, изпраща на Аза или Азът изпраща на тялото.
Много хора се питат защо не могат да разговарят съзнателно със своя Аз. Това е невероятно трудно, ако не сте тренирали дълго. Предположете, че се намирате в Южна Америка, а искате да телефонирате някому в Русия или Сибир. Първо трябва да сте сигурен, че този човек има телефон, и да вземете под внимание часовото различие. След това да се види дали си е вкъщи, дали говори езика, който вие говорите, и дали властите разрешават подобен разговор. На този стадий на развитие по-добре е да не се опитвате да разговаряте съзнателно с вашия Аз, защото никакъв урок не може да ви даде онова, което изисква години практика. Повечето хора очакват прекалено много. Въобразяват си, че като прочетат един урок, могат веднага да направят онова, което Учителите сигурно са изучавали през целия си живот или през миналите си съществувания.
Четете този урок, научете го, размислете и ако си отворите духа, може би светлината ще ви достигне. Научавали сме за много случаи (обикновено с жени), когато хора, получили определена информация, впоследствие са могли да видят аурата и сребърната връв. Тези опити потвърждават, че вие също можете... при условие, че вярвате!
ТРЕТИ УРОК
Вече видяхме, че човешкият мозък произвежда електричество благодарение действието на химическите елементи, водата и металите, които го съставят. Това важи и за тялото, защото кръвта, която тече в артериите и вените, носи химични елементи, следи от метали и вода. Цялото тяло е наелектризирано. Разбира се, не става дума за електричеството, което осветява дома ви или с което готвите, а по-скоро за един магнитен ефект.
Ако вземем обикновен магнит и го сложим на масата, после го покрием с лист хартия и хвърлим отгоре метални стърготини, ще видим, че те се подреждат в определена схема. Струва си да опитате. Купете си един магнит или заемете от някого. Сложете лист хартия отгоре така, щото магнитът да бъде в центъра. Намерете железни стърготини и поръсете с тях хартията, но отвисоко. Ще видите как железният прах очертава магнитните сили, излизащи от магнита. Ще видите точната форма на магнитните сили. Направете опита, това ще ви помогне в учението. Магнитната сила прилича на етеричната сила на човешкото тяло и на аурата му.
Всеки знае, че около електрическата жица има магнитно поле. Ако токът се променя, това означава, че е променлив, а не постоянен, тогава магнитното поле се движи от импулсите и се мени със смяната на полюсите.
Човешкото тяло, което е източник на електричество, е заобиколено с променливо магнитно поле. Етерикът, както ние го наричаме, се колебае и трепти толкова бързо, че е невъзможно на практика да се различи движението. По същия начин, когато лампата гори, въпреки че токът се мени 50-60 пъти в секунда, ние не го виждаме. Обаче в някои изолирани селища или на борда на кораб колебанията са толкова бавни, щото с просто око могат да се видят трептенията на светлината.
Ако един човек се доближи много близо до друг, обикновено и двамата усещат някакво дразнение. Повечето хора прекрасно съзнават близостта на другия. Опитайте с някой приятел; застанете зад него, приближете с пръст тила му и леко го докоснете. Обикновено той не може да разграничи близостта от истинското докосване. Това е така, защото етерикът е също чувствителен към докосването. Етерикът това е магнитното поле, което обкръжава човешкото тяло (вж. фиг.З).Това е границата на аурата, нейното ядро, ако може така да се каже. Разбира се, етерикът покрива всяка част от тялото с около един милиметър, покрива всяко косъмче дори. При някои е по-дебел, като достига, но рядко, до 12 сантиметра.
Етерикът може да служи за измерване на жизнеността на хората. Обикновено мени силата си с промяната в здравословното състояние на човека. След тежка работа през деня етерикът се приближава до кожата, но след добра почивка се увеличава, очертавайки точните форми на тялото, на космите, брадавиците и дори пъпките.
Интересно е да се отбележи, че ако някой е подложен на голямо електрическо напрежение със слаб волтаж, етерикът се вижда понякога син, понякога розов. Някои атмосферни условия също дават възможност да се види етерикът. Моряците наричат това явление огънят на свети Елм. Случва се понякога мачтите, долната част на кораба да изглеждат странно осветени за онзи, който ги вижда за пръв път. Тази светлина може да се оприличи с етерика на кораба.
Много често на село или в полето, в тъмна и мъглива нощ, около жиците с високо напрежение може да се види синкава светлина. Електроинженерите наричат това явление "корона" и една от грижите им е да избегнат падането на короната върху изолаторите. В такъв случай може да се йонизира атмосферата и да се получи късо съединение, а оттам - тъмнина над цялата област. Короната на човешкото тяло е, разбира се, етерикът.
Почти всеки може да види етерика на едно тяло, при условие че се упражнява малко и има търпение. За нещастие често пъти човек си въобразява, че има лесен начин да се достигне до познанията и способностите, които за Учителите са траели години на учение. Нищо не може да се постигне без упражнения. Най-големите музиканти се упражняват всеки ден. Вие също трябва да се упражнявате. Помолете например някой приятел да протегне ръка и да разтвори пръсти на черен или неутрален фон. Вие ще се обърнете и ще гледате, но не пряко. Има един "трик", с който е добре да свикнете. С ъгъла на окото си ще видите нещо като сиво-син пушек, залепен за кожата. Както вече казахме, той може да достига няколко сантиметра. Често се случва онзи, който гледа ръката, да прави много усилия и да не вижда "гората, защото дърветата я закриват". Отпуснете се, с малко повече усилия ще видите нещо.
Фиг. 3. Етерикът
М ожете и сам да се упражнявате. Седнете удобно във фотьойла. Гледайте да сте на около два метра от предметите в стаята. Дишайте бавно и спокойно, дълбоко. Протегнете ръце, като докосвате леко върховете на пръстите, а палците държите във въздуха. Ако в този момент отстраните леко ръце, ще видите "нещо". Може би ще изглежда като сива мъгла, която ще ви се стори осветена, но сигурно, като разтворите пръсти, ще различите нещо. Това нещо е етерикът. Ако загубите контакта и това бегливо "нещо" изчезне, започнете отново. Това е само въпрос на упражнения. Още веднъж ще кажа, че и най-големите музиканти на света упражняват непрестанно "скучните" гами и свирят великолепно. Вие също можете да получите прекрасни резултати в изучаването на метафизиката.
Наблюдавайте пак пръстите си, гледайте внимателно как лека мъглица минава от единия в другия. С малко повече практика ще видите, че тя минава от лявата в дясната ръка или обратно. Това зависи от вашия пол, от здравословното ви състояние и от проблемите ви в момента.
Ако имате възможност да получите помощта на човек, който се интересува от този опит, можете да се упражнявате с дланта на ръката си. Настанете другия, по възможност от противоположния пол, във фотьойла срещу вас. И двамата протегнете ръце. После доближете дланта си до тази на другия. Когато разстоянието стане 4 сантиметра, ще почувствате леко течение (студено или топло) от едната длан към другата, а по-силно се чувства в средата на дланта. Ако усетите топъл полъх, леко завъртете дланта по диагонал и усещането за топлина ще се усили. С упражненията тя ще се увеличава още повече. Щом достигнете този стадий, ако гледате внимателно пространството, което дели вашата длан от тази на другия, ясно ще видите етерика. Изглежда като синкав дим от цигара, която гори сама.
Необходимо е да повторим, че етерикът е външната изява на магнитните сили на тялото. Ние го наричаме "душата", защото, когато някой умре внезапно, а е бил в добро здраве, този етеричен товар остава известно време, после се отделя от тялото и се скита като "заблудена душа", но това няма нищо общо с астралната същност. За това обаче-по-късно.
Сигурно сте чували да се разправя как в старите гробища на село, където няма осветление, в безлунни нощи от прясно изкопани гробове се е виждало да проблясват слаби синкави светлини. Това е етеричният товар, който се разсейва и напуска мъртвеца, погребан същия ден. Можем да сравним това явление с топлината, излизаща от чайника, който току-що сме свалили от огъня. Просто загуба на топлина. Същото може да се каже и за смъртта (а не бива да се забравя, че съществуват няколко относителни стадия на смърт) - етеричната сила в умиращото тяло намалява все повече и повече.
Случва се понякога етерикът да се застои около тялото няколко дни след клиничната смърт, но това е въпрос на друг урок.
Упражнявайте се. Гледайте ръцете и тялото си, направете опита с близък приятел, защото само упражненията ще ви позволят да видите етерика, а докато не сте го видели, няма да можете да видите аурата, която е още по-трудно доловима.
ЧЕТВЪРТИ УРОК
Вече видяхме в предходния урок, че тялото е обгърнато от етерик. След това идва аурата, която е подобна, т.е. има също магнитен произход, но нищо повече.
Аурата представлява светлината на Аза. Тя показва дали даден човек е първичен или духовен, дали е здрав или не. Всичко се отразява в аурата, която е като огледало на Аза или на душата. В аурата можем да видим болестта, здравето, загубата или успеха, любовта или омразата. От друга страна е добре, че не всеки може да вижда аурата, защото в наше време, за съжаление, обикновено хората търсят облаги за сметка на другите, а аурата показва хубавите и лошите мисли, като отразява цветовете и трептенията на Аза. Сигурно е и това, че когато човек е болен от смъртоносна болест, аурата му потъмнява, а в някои случаи изчезва преди смъртта му. От друга страна, в случай на внезапна насилствена смърт, когато жертвата е била в добро здраве, аурата се застоява след клиничната смърт.
Добре ще бъде да направя някои забележки върху смъртта, защото прекъсването на живота съвсем не прилича на някакъв жесток акт, а по-скоро на едно обикновено прекъсване на тока. Смъртта никога не бърза. Каквато и да е причината, даже и при обезглавяване, тя не настъпва никога внезапно. Мозъкът, както видяхме, е батерия, която произвежда електричество. Кръвта носи химическите продукти, влагата, металните следи, които се натрупват в мозъчните тъкани. Така мозъкът може да действа още от З до 5 минути след клиничната смърт!
А урата е много по-фина от етерика. Аурата е за етерика онова, което е самият той за тялото. Етерикът следва тялото и го обгръща изцяло, а аурата се отделя, като образува яйцевидна черупка (вж.фиг.4). Тя може да достигне височина два метра и половина или повече и ширина - един метър от центъра. След това постепенно изтънява към краката. Аурата се образува от цветни лъчеви изпускания, излизащи от различни части на тялото. Китайската мъдрост гласи: "Една рисунка струва повече от хиляда думи". За да избегнем тия хиляда думи, ние прилагаме рисунката на жена в профил, а около нея посочваме силите на аурата и нейната форма.
Фиг.4. Очертания на аурата
Трябва да подчертаем, че аурата действително съществува, но вие не я виждате, както не виждате въздуха, който дишате - рибата също не вижда морето, в което плува. Аурата е истинска жизнена сила. Тя си съществува дори ако невежите не могат да я видят. За да успеете, трябва да се упражнявате, да се трудите. С вяра и малко помощ ще успеете да я различите. Най-трудното е разбира се да добиете тази вяра.
Както вече казахме, аурата е многоцветна. Трябва да отбележим също, че като говорим за "цветове", намекваме само за една част от слънчевия спектър. С други думи, вместо да използваме думата "цвят", можем да дадем честотата на това излъчване, което наричаме "синьо" или "червено". Червеното е един от цветовете, най-лесен за виждане. Синият цвят е по-фин. Някои хора не могат да видят червения цвят, а други - синия. Обикновено всяко същество притежава "хало", синкаво или жълтеникаво. Когато някой лъже, жълто-зелени лъчи пресичат халото му. Много е трудно да се опише, но веднъж видяно, не може да се забрави. И така, щом излъжете, веднага се издавате, защото жълто-зелени отблясъци изскачат от върха на аурата.
Аурата стига до очите, следва онова, което наричаме хало или сияние със жива синя или жълта светлина, а на самия връх бликва нещо като фонтан от светлина, който в Ориента наричат Цветето на Лотоса. Прилича на истинска дъга и с малко повече въображение ще видите как разцъфват седемте листенца на Лотоса.
Колкото човек е по-духовен, толкова халото му е по-жълто, с минзухареножълт цвят. Ако човек таи лоши мисли, съответната част на аурата става кафеникава, заобиколена с отровно жълто-зеленикав цвят, който подсказва лъжа. Ние сме убедени, че много хора виждат аурата, без да знаят. Често казват: еди-какъв си цвят ви привлича, а друг не. Инстинктивно си помисляте, че въпросният цвят не върви с аурата ви. Сигурно сте виждали приятелка, която е лошо облечена, в цветове, които ви шокират. Може би вие не виждате аурата й, но чувствате, че цветовете й ви влияят зле. И така, много хора чувстват аурата, отгатват я, но тъй като от детството им са били пазени от свръхестествени сили, отказват да вярват на онова, което виждат.
Доказано е, че определени цветове влияят на здравето ви. Ако носите дрехи с неподходящ за вашата аура цвят, ще се чувствате зле, в лошо настроение, докато не ги смените. Същото се отнася и за дома ви. Всеки знае, че зеленият цвят успокоява, а червеният дразни. Цветовете всъщност представляват трептения. Тъй както трептенията, които наричаме "звуци", могат да бъдат хармонични или не, така немите трептения, които наричаме цветове, могат да причинят истинска душевна какофония.
Сподели с приятели: |