Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа



страница1/10
Дата11.04.2017
Размер1.78 Mb.
#18967
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Тайните на аурата

Т. Лобсанг Рампа
Това произведение е поредица от уроци с особен ха­рактер, предназначени за ония, които се интересуват от тайните на живота.

Беше замислено като един курс за задочно обучение, но организирането му би струвало много скъпо и със съдей­ствието на моите издатели аз предпочетох да напиша кни­га.



Ако се задоволите само да прегледате това произведе­ние, то със сигурност ще ви е от полза, но ако решите сериозно да го изучите, ползата ще бъде още по-голяма. С цел да ви помогна, давам първо инструкциите, които биха съпътствали задочния курс.

Т.Лобсанг Рампа
Инструкции

Ще трябва да работим заедно вие и аз, за да може пси­хическото ви развитие да напредне с големи стъпки. Някои от уроците ще изглеждат по-дълги и по-трудни от други, но те не съдържат никакъв "пълнеж "; винаги съм се стре­мил да говоря по възможност с по-малко думи.

Изберете си един определен ден от седмицата за усво­яване на тези уроци вечер. Свикнете да четете по едно и също време, на едно и също място, в един и същи ден. Не е достатъчно само да изчитате думите, ще трябва да при­емете идеите, които ще ви се сторят странни, но умстве­ната дисциплина ще ви помогне.

Изберете си една удобна стая - за предпочитане изоли­рана - това ще ви улесни. Легнете си, ако предпочитате, но във всички случаи заемете положение на пълно спокойствие, без напрежение в мускулите, за да насочите вниманието си към онова, което четете, и това, което думите извикват у вас. Трябва да бъдете сигурен, че през тия един-два часа -времето, необходимо за изучаване на един урок, никой не момее да прекъсне потока на мислите ви. Заключете врата­та, дръпнете завесите. Така нищо не може да ви разсее. Оси­гурете си източник на светлина — една нощна лампа, поста­вена зад вас. Ще виждате колкото да четете, а останала­та част на стаята ще бъде тъмна.

Легнете си или седнете в любимия си фотьойл. Починете си малко и дишайте бавно и дълбоко. Задръ­жте въздуха 3-4 секунди и издишайте бавно. Починете си още малко, после отворете книгата на първия урок. Четете отначало нормално, както се чете вестник. След това ос­тавете на подсъзнанието да поеме прочетеното. Започне­те отново. Четете старателно, параграф след параграф и ако някоя дума или мисъл ви объркват, отбележете ги на лист хартия, която предварително сте приготвили. Не се опитвайте да запомните текста или да го наизустите. Не бъдете роб на отпечатаната дума, защото най-важното е урокът да проникне във вашето подсъзнание. Ако се мъчи­те да учите наизуст, рискувате погрешно да разберете съдържанието на текста. Няма да се явявате на изпит, за да повтаряте като папагал. Напротив, вие трупате позна­ния, които ще ви освободят от връзките на плътта и ще ви позволят да определите целта на вашия живот на земята.

След като прочетете урока, прегледайте бележките си и се опитайте да разберете местата, които ви изглеждат неясни. Момеете да ни пишете и да искате пояснения, но по-добре ще бъде да размислите и сам да откриете отговора.

Нищо не се получава даром. Трябва да се трудите, за­щото нещата, които сте получили гратис, обикновено ня­мат никаква стойност. Трябва да си отворите духа; да имате желание да добиете нови познания. Трябва да си "пред­ставите ", че знанието прониква във вас, и никога да не заб­равяте, че мисълта, това е човекът.

ПЪРВИ УРОК

Преди да поискаме да разберем природата на Аза, или да разглеждаме окултните въпроси, трябва да познаваме природата на Човека - на мъжа и на жената. Разрешете тук да отбележа още в самото начало, че жената е равна на мъжа във всичко, свързано с окултизма и свръхсетивните възприятия. Жената в действителност притежава по-бляс­кава аура и знае по-добре да цени различните страни на метафизиката.



Що е животът?

В интерес на истината, всичка, което съществува, е "живот". Дори създанието, което считаме за мъртво, е "живо". Естествената форма на живот може да е изчезнала в онова, което наричаме смърт, но с изчезването на "жи­вота" се появява една нова форма на живот. Процесът на разпадане създава нова форма на живот!

Всичко, което съществува, трепти. Всичко, което съще­ствува, е направено от молекули в непрекъснато движение. Предпочитаме думата "молекули", а не атоми, неутрони, протони и т.н., защото това е урок по метафизика, а не по химия или физика. Стремим се да ви дадем една обща пред­става, без да навлизаме в подробностите на микроскопа, които тук не ни служат.

Сигурно ще е добре да кажем няколко думи за моле­кулите и атомите, за да успокоим онези, които иначе ще ни пишат, за да ни научат на това, което вече знаем. Мо­лекулите са безкрайно малки, но могат да се видят с елек­тронен микроскоп. Според речника, молекулата е най-малката частица от дадено хомогенно тяло, която може да съществува в свободно състояние, без да загубва качества­та на първоначалната си материя. Въпреки че са толкова малки, молекулите са съставени от още по-малки частици, наречени атоми.

Атомът е една слънчева система в миниатюр. Ядрото му прилича на нашето слънце, около което се въртят от­рицателните електрони, точно както планетите се въртят около слънцето. Ето на фигура 1 атома на въглерода, "тух­лата" на нашата вселена. Фигура 2 представлява слънчева­та система. Всяка материя притежава определен брой елек­трони, които се въртят около своето "слънце". Уранът например има 92, а въглеродът - 6, от които два остават близо до ядрото, а четирите се движат в по-далечна? Но да оставим атомите и да поговорим само за молекулите...

Човекът е маса от молекули, които гравитират с голя­ма скорост. Човекът изглежда солиден, твърд и не е възмож­но д° пъхнем пръста си между плътта и костите. Тази твърдост обаче е само илюзия. Да вземем например едно безкрайно малко създание, което е много близо до човеш­кото тяло и го наблюдава. То ще види въртящи се слънца, мъглявини в спирала, ярки следи, които приличат на Млечния път.

В меките части на тялото - в плътта, те биха изглеж­дали като разпръснати звезди, а в твърдите, костите - ще бъдат по на гъсто, създавайки впечатление за компактна маса.

Представете ?и, че сте на върха на една планина в ясна нощ. Вие сте сам, далеч от светлините на града, които след като се отразят в нощното небе, се пречупват във влагата на въздуха и така помрачават изгледа. Над вас блещукат звездите. Галактиките се простират пред очите ви. Съзвез­дията ви заслепяват. Млечният път пресича небето като светлинна следа. Звезди, светове, планети. Молекули! Така ще ви види микроскопичното създание.

Всеки човек е една вселена, в която планетите, моле­кулите, гравитират около централното слънце. И най-малкото камъче, капката вода са съставени от молекули в непрекъснато движение.

Това движение поражда нещо като електричество, което, като се свърже с "електричеството", произведено от Аза, поражда живот. Около земните полюси избухват магнитни бури, предизвикващи северните сияния с прекрас­ни цветове. Около всички планети, всички молекули, маг­нитните излъчвания се смесват с онези, които идват от другите светове или молекули. И така човекът е един свят, но не е свят сам за себе си. Нито един свят не може да съществува без други светове. Всяко създание, всяка вселе­на, всяка молекула зависят от други създания, от други светове, от други молекули, необходими за живота.



Фиг. 1. Въглероден атом

Ф
иг. 2. Слънчевата система



Не бива да се забравя, че молекулните групи имат различна гъстота. Това са в действителност групи звезди в небето. В някои части на космическия свят съществуват, така да се каже, пустини. Планетите или световете са мно­го нарядко, а другаде са нагъсто, както при Млечния път. Така например, скалата може да представлява едно съзвез­дие или гъсто населена галактика. Въздухът е много по-слабо населен от молекули. Въздухът прониква в нас, може да мине през кръвоносните съдове на дробовете, а оттам в кръвта. Отвъд въздуха, отвъд атмосферата е Космосът, пространството, в което са пръснати група водородни молекули. Пространството не е празно, както се мислеше преди, а представлява грамада от водородни молекули, които образуват звездите и планетите.

Ясно е, че при едно създание с голяма гъстота на молекулите, друго създание трудно ще се промъкне по­между им, но един "призрак", чиито молекули са много нарядко, може лесно да мине през една тухлена стена. Стената е само купчина от молекули, приличащи на облак прах във въздуха. Колкото и невероятно да ви изглежда, има място както между всяка молекула, така и между вся­ка звезда. И ако едно същество е достатъчно малко или молекулите му са достатъчно разредени, то може да мине между тези на тухлената стена, без да докосне някоя от тях.

Това ни позволява да разберем как един призрак може внезапно да се появи в затворена стая и да мине през де­бела, твърда стена. Всичко е относително и дебелата стена е несъмнено лесно проходима от един призрак или някое звездно създание. Но за това - по-късно.



ВТОРИ УРОК

Както вече видяхме, човешкото тяло е формирано от съвкупност молекули и ако дадено микроскопично съще­ство, например вирус, го вижда така, ние също трябва да приемем човешкото тяло като група химични елементи. Ако идете в магазина и купите батерия за фенерче, ще ви дадат един "съд" от цинк, съдържащ електрод от въгле­род и различни други химични елементи. Като сложите батерията във фенерчето и натиснете бутона, получавате светлина. И знаете ли защо? При определени условия ме­талите, въглеродът и химичните елементи произвеждат електричество. Няма електричество в батерията. Връзката между нейните елементи го произвежда.

По същия начин човешкият мозък произвежда елект­ричество. В тялото има следи от метали, например цинк, а да не забравяме молекулите на въглерода, основата на човешкото тяло. Съдържа вода и други химични продукти като магнезий, калий и др. При свързването им те произ­веждат електрически ток, който несъмнено е твърде слаб, но може да бъде открит и измерен.

С помощта на някои уреди може да се направи графи­ка на мозъчните вълни у един умствено болен човек. Раз­лични електроди се закрепят на черепа му и чувствителни писци отбелязват на хартия данните, които позволяват на лекарите да определят природата на неговото заболяване. , Мозъкът не е нищо друго освен един приемател за поръченията, изпратени от Аза, и в същото време преда­вател, който изпраща на Аза съобщения като усвоените уроци например. Поръченията се предават чрез "сребър­ната връв". Тя представлява маса от молекули с много висока честота. Те трептят и гравитират с голяма бързина, за да свържат човешкото тяло с Аза.

Тялото, което живее на земята, е в известен смисъл превозно средство, движено от дистанция. Шофьорът е Азът. Ние приличаме на малки колички, които детето

движи напред-назад, като натиска едно копче в края на дълъг кабел, защото Азът, който не може да слезе на земя­та, отпраща там тялото си. Всичко, което правим, което мислим, всичко, което научаваме, се изпраща там, горе, за да бъде събрано в паметта на Аза.

Високоинтелигентните същества, които са "осенени" или "вдъхновени", получават обикновено пряко поръче­ние - съзнателно - от Аза благодарение на сребърната връв. Леонардо да Винчи беше такъв и остана в непрекъснат контакт със своя Аз, затова бе гений във всяко начинание. Големите художници, големите музиканти се свързват с техния Аз и композират след това "по вдъхновение" музи­ката или картините, вече продиктувани им от Силите, които ги ръководят.

Сребърната връв ни свързва с Аза, както пъпната връв свързва бебето с майката. Тази връв е извънредно сложна, но в сравнение със сребърната е като парче най-обикнове­на връвчица. Сребърната връв представлява маса от моле­кули, които гравитират на много висока и различна честота. Тя не може да се докосне, нито да се види, защото молекулите са разпръснати. Голяма част от животните я виждат и живеят на друга дължина на вълната и чуват онова, което човек не може да усети. Всеки знае, че кучето може да бъде извикано с ултразвукова свирка, която чо­векът не чува. По същия начин животните виждат сребъ­рната връв и аурата, защото те трептят на честота, видима за тях. С повече упражнения човек може да разшири сво­ята гама на сетивност, точно както едно слабо същество е способно след много упражнения да вдигне тежести, над­вишаващи нормалните му способности.

Сребърната връв е маса от молекули, които приличат на трептенията на сноп вълни. Подобен сноп вълни, дос­тигайки повърхността на нашия спътник, позволи на уче­ните да определят разстоянието от земята до луната. По същия начин Азът разговаря с тялото на земята.

Всичко, което правим, се знае от Аза. Съществата, които се стремят да се извисят, успяват, ако са в "правия път". Като се стремят към духовност, те увеличават соб­ствената си степен на трептения, а чрез сребърната връв увеличават и тези на Аза. Азът изпраща част от себе си на земята в едно човешко тяло, за да продължи да учи. Всяка добра постъпка увеличава астралните ни земни трептения. Ако обаче вършим зло някому, духовните ни трептения намаляват. Ето как всяка сторена злина вреди на нашето развитие, тъй както всяка добрина ни води към възход. Основното тук е да се обърнем към старото будистко правило, което ни увещава "да отговаряме с добро на злото, да не се страхуваме от никого, защото, като отвръщаме с добро на злото, ние прогресираме и се издигаме."

Често се говори за нечия "низост". Нашите метафизич­ни познания навлизат в обикновената реч и едно "черно настроение" е само въпрос на трептения, които тялото, чрез сребърната връв, изпраща на Аза или Азът изпраща на тялото.

Много хора се питат защо не могат да разговарят съзнателно със своя Аз. Това е невероятно трудно, ако не сте тренирали дълго. Предположете, че се намирате в Южна Америка, а искате да телефонирате някому в Русия или Сибир. Първо трябва да сте сигурен, че този човек има телефон, и да вземете под внимание часовото различие. След това да се види дали си е вкъщи, дали говори езика, който вие говорите, и дали властите разрешават подобен разговор. На този стадий на развитие по-добре е да не се опитвате да разговаряте съзнателно с вашия Аз, защото никакъв урок не може да ви даде онова, което изисква години практика. Повечето хора очакват прекалено мно­го. Въобразяват си, че като прочетат един урок, могат веднага да направят онова, което Учителите сигурно са изучавали през целия си живот или през миналите си съще­ствувания.

Четете този урок, научете го, размислете и ако си от­ворите духа, може би светлината ще ви достигне. Науча­вали сме за много случаи (обикновено с жени), когато хора, получили определена информация, впоследствие са могли да видят аурата и сребърната връв. Тези опити потвържда­ват, че вие също можете... при условие, че вярвате!

ТРЕТИ УРОК

Вече видяхме, че човешкият мозък произвежда елект­ричество благодарение действието на химическите елемен­ти, водата и металите, които го съставят. Това важи и за тялото, защото кръвта, която тече в артериите и вените, носи химични елементи, следи от метали и вода. Цялото тяло е наелектризирано. Разбира се, не става дума за елек­тричеството, което осветява дома ви или с което готвите, а по-скоро за един магнитен ефект.

Ако вземем обикновен магнит и го сложим на масата, после го покрием с лист хартия и хвърлим отгоре метални стърготини, ще видим, че те се подреждат в определена схема. Струва си да опитате. Купете си един магнит или заемете от някого. Сложете лист хартия отгоре така, щото магнитът да бъде в центъра. Намерете железни стърготи­ни и поръсете с тях хартията, но отвисоко. Ще видите как железният прах очертава магнитните сили, излизащи от магнита. Ще видите точната форма на магнитните сили. Направете опита, това ще ви помогне в учението. Магнит­ната сила прилича на етеричната сила на човешкото тяло и на аурата му.

Всеки знае, че около електрическата жица има магнит­но поле. Ако токът се променя, това означава, че е про­менлив, а не постоянен, тогава магнитното поле се движи от импулсите и се мени със смяната на полюсите.

Човешкото тяло, което е източник на електричество, е заобиколено с променливо магнитно поле. Етерикът, както ние го наричаме, се колебае и трепти толкова бързо, че е невъзможно на практика да се различи движението. По същия начин, когато лампата гори, въпреки че токът се мени 50-60 пъти в секунда, ние не го виждаме. Обаче в някои изолирани селища или на борда на кораб колебани­ята са толкова бавни, щото с просто око могат да се видят трептенията на светлината.

Ако един човек се доближи много близо до друг, обикновено и двамата усещат някакво дразнение. Повечето хора прекрасно съзнават близостта на другия. Опитайте с ня­кой приятел; застанете зад него, приближете с пръст тила му и леко го докоснете. Обикновено той не може да раз­граничи близостта от истинското докосване. Това е така, защото етерикът е също чувствителен към докосването. Етерикът това е магнитното поле, което обкръжава човеш­кото тяло (вж. фиг.З).Това е границата на аурата, нейното ядро, ако може така да се каже. Разбира се, етерикът по­крива всяка част от тялото с около един милиметър, по­крива всяко косъмче дори. При някои е по-дебел, като достига, но рядко, до 12 сантиметра.

Етерикът може да служи за измерване на жизнеността на хората. Обикновено мени силата си с промяната в здра­вословното състояние на човека. След тежка работа през деня етерикът се приближава до кожата, но след добра почивка се увеличава, очертавайки точните форми на тя­лото, на космите, брадавиците и дори пъпките.

Интересно е да се отбележи, че ако някой е подложен на голямо електрическо напрежение със слаб волтаж, ете­рикът се вижда понякога син, понякога розов. Някои ат­мосферни условия също дават възможност да се види ете­рикът. Моряците наричат това явление огънят на свети Елм. Случва се понякога мачтите, долната част на кораба да изглеждат странно осветени за онзи, който ги вижда за пръв път. Тази светлина може да се оприличи с етерика на кораба.

Много често на село или в полето, в тъмна и мъглива нощ, около жиците с високо напрежение може да се види синкава светлина. Електроинженерите наричат това явле­ние "корона" и една от грижите им е да избегнат падането на короната върху изолаторите. В такъв случай може да се йонизира атмосферата и да се получи късо съединение, а оттам - тъмнина над цялата област. Короната на човеш­кото тяло е, разбира се, етерикът.

Почти всеки може да види етерика на едно тяло, при условие че се упражнява малко и има търпение. За неща­стие често пъти човек си въобразява, че има лесен начин да се достигне до познанията и способностите, които за Учителите са траели години на учение. Нищо не може да се постигне без упражнения. Най-големите музиканти се упражняват всеки ден. Вие също трябва да се упражнява­те. Помолете например някой приятел да протегне ръка и да разтвори пръсти на черен или неутрален фон. Вие ще се обърнете и ще гледате, но не пряко. Има един "трик", с който е добре да свикнете. С ъгъла на окото си ще видите нещо като сиво-син пушек, залепен за кожата. Както вече казахме, той може да достига няколко сантиметра. Често се случва онзи, който гледа ръката, да прави много усилия и да не вижда "гората, защото дърветата я закриват". От­пуснете се, с малко повече усилия ще видите нещо.



Фиг. 3. Етерикът

М
ожете и сам да се упражнявате. Седнете удобно във фотьойла. Гледайте да сте на около два метра от предме­тите в стаята. Дишайте бавно и спокойно, дълбоко. Про­тегнете ръце, като докосвате леко върховете на пръстите, а палците държите във въздуха. Ако в този момент отстра­ните леко ръце, ще видите "нещо". Може би ще изглежда като сива мъгла, която ще ви се стори осветена, но сигур­но, като разтворите пръсти, ще различите нещо. Това нещо е етерикът. Ако загубите контакта и това бегливо "нещо" изчезне, започнете отново. Това е само въпрос на упраж­нения. Още веднъж ще кажа, че и най-големите музиканти на света упражняват непрестанно "скучните" гами и сви­рят великолепно. Вие също можете да получите прекрасни резултати в изучаването на метафизиката.

Наблюдавайте пак пръстите си, гледайте внимателно как лека мъглица минава от единия в другия. С малко повече практика ще видите, че тя минава от лявата в дяс­ната ръка или обратно. Това зависи от вашия пол, от здра­вословното ви състояние и от проблемите ви в момента.

Ако имате възможност да получите помощта на чо­век, който се интересува от този опит, можете да се упраж­нявате с дланта на ръката си. Настанете другия, по възмож­ност от противоположния пол, във фотьойла срещу вас. И двамата протегнете ръце. После доближете дланта си до тази на другия. Когато разстоянието стане 4 сантиметра, ще почувствате леко течение (студено или топло) от една­та длан към другата, а по-силно се чувства в средата на дланта. Ако усетите топъл полъх, леко завъртете дланта по диагонал и усещането за топлина ще се усили. С упражненията тя ще се увеличава още повече. Щом достигнете този стадий, ако гледате внимателно пространството, ко­ето дели вашата длан от тази на другия, ясно ще видите етерика. Изглежда като синкав дим от цигара, която гори сама.

Необходимо е да повторим, че етерикът е външната изява на магнитните сили на тялото. Ние го наричаме "душата", защото, когато някой умре внезапно, а е бил в добро здраве, този етеричен товар остава известно време, после се отделя от тялото и се скита като "заблудена душа", но това няма нищо общо с астралната същност. За това обаче-по-късно.

Сигурно сте чували да се разправя как в старите гро­бища на село, където няма осветление, в безлунни нощи от прясно изкопани гробове се е виждало да проблясват сла­би синкави светлини. Това е етеричният товар, който се разсейва и напуска мъртвеца, погребан същия ден. Можем да сравним това явление с топлината, излизаща от чайни­ка, който току-що сме свалили от огъня. Просто загуба на топлина. Същото може да се каже и за смъртта (а не бива да се забравя, че съществуват няколко относителни стадия на смърт) - етеричната сила в умиращото тяло намалява все повече и повече.

Случва се понякога етерикът да се застои около тяло­то няколко дни след клиничната смърт, но това е въпрос на друг урок.

Упражнявайте се. Гледайте ръцете и тялото си, напра­вете опита с близък приятел, защото само упражненията ще ви позволят да видите етерика, а докато не сте го ви­дели, няма да можете да видите аурата, която е още по-трудно доловима.



ЧЕТВЪРТИ УРОК

Вече видяхме в предходния урок, че тялото е обгърна­то от етерик. След това идва аурата, която е подобна, т.е. има също магнитен произход, но нищо повече.

Аурата представлява светлината на Аза. Тя показва дали даден човек е първичен или духовен, дали е здрав или не. Всичко се отразява в аурата, която е като огледало на Аза или на душата. В аурата можем да видим болестта, здравето, загубата или успеха, любовта или омразата. От друга страна е добре, че не всеки може да вижда аурата, защото в наше време, за съжаление, обикновено хората търсят облаги за сметка на другите, а аурата показва ху­бавите и лошите мисли, като отразява цветовете и трепте­нията на Аза. Сигурно е и това, че когато човек е болен от смъртоносна болест, аурата му потъмнява, а в някои слу­чаи изчезва преди смъртта му. От друга страна, в случай на внезапна насилствена смърт, когато жертвата е била в добро здраве, аурата се застоява след клиничната смърт.

Добре ще бъде да направя някои забележки върху смъртта, защото прекъсването на живота съвсем не прили­ча на някакъв жесток акт, а по-скоро на едно обикновено прекъсване на тока. Смъртта никога не бърза. Каквато и да е причината, даже и при обезглавяване, тя не настъпва никога внезапно. Мозъкът, както видяхме, е батерия, ко­ято произвежда електричество. Кръвта носи химическите продукти, влагата, металните следи, които се натрупват в мозъчните тъкани. Така мозъкът може да действа още от З до 5 минути след клиничната смърт!

А
урата е много по-фина от етерика. Аурата е за етерика онова, което е самият той за тялото. Етерикът следва тялото и го обгръща изцяло, а аурата се отделя, като об­разува яйцевидна черупка (вж.фиг.4). Тя може да достигне височина два метра и половина или повече и ширина - един метър от центъра. След това постепенно изтънява към краката. Аурата се образува от цветни лъчеви изпускания, излизащи от различни части на тялото. Китайската мъдрост гласи: "Една рисунка струва повече от хиляда думи". За да избегнем тия хиляда думи, ние прилагаме рисунката на жена в профил, а около нея посочваме сили­те на аурата и нейната форма.

Фиг.4. Очертания на аурата

Трябва да подчертаем, че аурата действително съще­ствува, но вие не я виждате, както не виждате въздуха, който дишате - рибата също не вижда морето, в което плува. Аурата е истинска жизнена сила. Тя си съществува дори ако невежите не могат да я видят. За да успеете, трябва да се упражнявате, да се трудите. С вяра и малко помощ ще успеете да я различите. Най-трудното е разбира се да до­биете тази вяра.

Както вече казахме, аурата е многоцветна. Трябва да отбележим също, че като говорим за "цветове", намекваме само за една част от слънчевия спектър. С други думи, вместо да използваме думата "цвят", можем да дадем че­стотата на това излъчване, което наричаме "синьо" или "червено". Червеното е един от цветовете, най-лесен за виждане. Синият цвят е по-фин. Някои хора не могат да видят червения цвят, а други - синия. Обикновено всяко същество притежава "хало", синкаво или жълтеникаво. Когато някой лъже, жълто-зелени лъчи пресичат халото му. Много е трудно да се опише, но веднъж видяно, не може да се забрави. И така, щом излъжете, веднага се издавате, защото жълто-зелени отблясъци изскачат от върха на аура­та.

Аурата стига до очите, следва онова, което наричаме хало или сияние със жива синя или жълта светлина, а на самия връх бликва нещо като фонтан от светлина, който в Ориента наричат Цветето на Лотоса. Прилича на истин­ска дъга и с малко повече въображение ще видите как разцъфват седемте листенца на Лотоса.

Колкото човек е по-духовен, толкова халото му е по-жълто, с минзухареножълт цвят. Ако човек таи лоши мис­ли, съответната част на аурата става кафеникава, заобико­лена с отровно жълто-зеленикав цвят, който подсказва лъжа. Ние сме убедени, че много хора виждат аурата, без да знаят. Често казват: еди-какъв си цвят ви привлича, а друг не. Инстинктивно си помисляте, че въпросният цвят не върви с аурата ви. Сигурно сте виждали приятелка, която е лошо облечена, в цветове, които ви шокират. Може би вие не виждате аурата й, но чувствате, че цветовете й ви влияят зле. И така, много хора чувстват аурата, отгатват я, но тъй като от детството им са били пазени от свръхе­стествени сили, отказват да вярват на онова, което виж­дат.

Доказано е, че определени цветове влияят на здравето ви. Ако носите дрехи с неподходящ за вашата аура цвят, ще се чувствате зле, в лошо настроение, докато не ги сме­ните. Същото се отнася и за дома ви. Всеки знае, че зеле­ният цвят успокоява, а червеният дразни. Цветовете всъщност представляват трептения. Тъй както трептения­та, които наричаме "звуци", могат да бъдат хармонични или не, така немите трептения, които наричаме цветове, могат да причинят истинска душевна какофония.



Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница