Тайните на тибетската медицина

— Велики Разум! Дари ни с мъдрост, любов и светлина! В името на всички същества на Земята и във Вселената — АУМ!

— Изобщо — казва Виктор Фьодорович, — леген­дите за манастира Шао-Лин са забавачка в сравне­ние с действителността. Видяното в моя манастир е извън границите на човешкото съзнание, Страхувам се да говоря за него, защото може да не ме разбе­рат, да ме обвинят в измама, а съвременната наука не е в състояние да обясни всичко това. Например в тибетските манастири има монаси,коитосъживяват мътръвци.Не всички, само които са умрели млади. Ако решат, че мъртвецът може да бъде върнат към живот, отиват на гроба в нощта след погребението, изравят трупа и го съживяват с помощта на жизнена­та енергия Ци.

• 
  Щастлив съм — казва той, — че в детството си срещнах и общувах с необикновени и забележителни учители: тибетски и тувински лами, майстори на кунг-фу и ци-гун, брамини, учители по раджа-йога, монголски лами, киндзюцу, магьосници, вещици, табиби, знахари, орисници (мой приятел е Върхов­ният шаман на Тува). И всички виждаха в мен после­довател. Те щедро ми предаваха знанията си.
  

Агни-йога

Медицината на древния Тибет е обвеяна с легенди така, както е обгърната с облаци тази недостъпна стра­на на снеговете, отдавна считана за обител на всевъз­можни чудеса и люлка на мистиката. От време на време до нас достигат легенди за изкусни източни лечители, които премахват болести с помощта на вълшебни бил­ки, молитви, иглотерапия и масаж.

Каква е тази чудодейна медицина, която подобно на древната мъдрост твърди, че няма неизлечими болести, а има неизлечими хора и която настоява, че може да се намери средство практически срещу всички заболява­ния?

Наричат тибетската медицина рожба на древноин-дийската. Това е точно така, защото именно древна Ин­дия е признатият център на науката и културата на Из­тока. Прочутият индийски лекар и учител Чарака съста­вил общо учение за медицината, което е в основата на Аюрведа — една от първите медицински книги на древ­на Индия. Тибетската медицина, родена през VII век сл.н.е., е обединила в себе си знанията на древните ци­вилизации, на източните народни медицини. Например от китайските източници били заимствувани сведенията за някои лечебни средства с естествен произход и на­чините на обработването им, отделни видове лечебен масаж, гимнастика, иглотерапия. Огромни масиви от уникални знания, придобити в продължение на хиляди години, били обобщени в цялостна система и изложени в главното ръководство по тибетска медицина — тракта­та Чжуд-ши.

Какво отличава тибетската от съвременната западна медицина? В тибетската не съществува понятието "болест", понеже за болен се смята целият организъм — той се разглежда като единно цяло. Ако организмът на човека, който търси помощ, се намира в патологично състояние, тибетският лечител се стреми преди всичко да го приведе в равновесие, да нормализира вътрешна­та хомеостаза и да възстанови потенциала на нервната система.

Първият преглед на болния е цял ритуал. Обикнове­но лекарят и пациентът пият чай и дълго разговарят. Болният разказва за себе си, за предците си, за се­мейството, заниманията и сънищата си. Понякога тези разговори траят няколко дни. Едва след това ламата пристъпва към конкретния преглед на пациента. "Изс­ледвай болестта, сякаш вървиш по следата на тигър" — изисква един от постулатите на тибетската медицина. Ламата внимателно изучава "прозорците на тялото" — очите, ушите, езика, ноктите, обръща внимание на ми­ризмите, на цвета на кожата, преслушва, почуква бол­ния в определени места. Следва друг етап от прегледа — диагностика по пулса. Тибетските медици различават 300 вида пулс. Според тях вътрешните органи си влия­ят взаимно преди всичко чрез кръвта. Затова лъчевата артерия и нейният пулс се считат за център на живота. По честотата, ритъма и височината на пулсовата вълна, по нейната дължина и форма, по паузите и степените на вибрация ламите съдят за работата на един или друг орган, за настоящите и бъдещите заболявания, за про­дължителността на живота (т.нар. пулсове на живота и смъртта). При това се отчита принципът на петте муха-буди, свързани с времената на годината. Мухабудите са природни явления: огънят, въздухът, водата, земята, дървото. По техните закони, според тибетската медици­на, се развива цялата жива и нежива природа.Така чрез пулсовата диагностика тибетските медици разпознават причината за болестта и предвиждат бъде­щото й развитие.

Поставянето на диагноза представлява изключително фин анализ и синтез на всички изявени симптоми на за­боляването с отчитане на патогенезата, наследстве­ността и влиянието на външната среда.

Друг принцип на тибетската медицина е съобразява­нето с връзката: космос—природа—човек.

Животът на всяко живо същество напълно се подчинява на косми­ческите закони. Ето защо ламите владеят в съвършенс­тво медицинската астрология, а при поставянето на ди­агноза отчитат рождената дата на болния. Нещо повече, по нея могат да предскажат възможните бъдещи забо­лявания. Системата на медицинската астрология е изв­лякла квинтесенцията на знанията за човека, постигна­ти от древните цивилизации.

Тибетските лечители считат, че за нормалното функ­циониране на организма е необходима специфичната жизнена енергия Ци. Тази енергия се изработва от със­тавките на космическия и земния живот в резултат от процесите на дишане и хранене. Тя се образува в бели­те дробове и оттам преминава в меридиани (канали). В състоянието на устойчиво равновесие енергията цирку­лира по собствени канали на повърхността и вътре в ор­ганизма. Главните от тях се съединяват в жизнени цен­трове — чакри (на санскрит чакра означава цветче).

Според древната медицина състоянието на живот и смърт е свързано с циркулацията, натрупването и загу­бата на Ци. Именно обстоятелството, че съвременният човек не е способен да извлича Ци от въздуха (космо­са), природата (гората, планините), от храната и водата, е причина за болестите му. "Който притежава Ци — про­цъфтява, който я губи — умира" — гласи тибетска мъд­рост.

Назначеното лечение, според древните повели, тряб­ва да бъде абсолютно безвредно. Ламите приготвят не­обходимите препарати непосредствено преди употре­бата, индивидуално за всеки болен. Тибетската медици­на използува повече от 1000 лечебни растения, 114 минерала, 150 вида суровини от животински произход. Обикновено растенията се прилагат комбинирано, орга­ните от животни — в чист вид. Лекарства се приготвят и от злато, бисери, тюркоази, изумруди, корали, мед, жи­вак, рудни минерали.

Древните сутри разказват много легенди за изкуст­вото на тибетските фармацевти. Ето една от тях: веднъж съобщили на китайския император, че в Лхаса, столица­та на Тибет, живеят лекари, които знаят тайната на екс­тракта на безсмъртието. По заповед на императора вед­нага заминали пратеници за безценния балсам. Но те се върнали с празни ръце и предали на императора думи­те на медиците: "Природата е създала растенията, кои­то окръжават човека, затова в нея има всякакви средст­ва за лечение на болестите".

Наистина в ръцете на лекарите всяко вещество от органичен или неорганичен произход може да се пре­върне в лекарство. Тибетският лама е в състояние да приготви лечебен препарат във всяка точка на земното кълбо, като използува основните принципи на древната медицина.

Животът на всеки човек би могъл (и трябва) да бъде дълъг и щастлив. Това означава: без болести. До този извод са стигнали хората още в дълбока древност.

След загубването на знанията на древните цивилиза­ции ние трудно стигаме до тази истина, макар науката да твърди, че животът на човека като биологичен вид е не по-малко от 154 години. Той трябва да премине през 22 етапа, всеки от които е равен на 7 години. Именно в такъв интервал от време се променят всички психофи-зически параметри на индивида. Така на 7 години при детето падат млечните зъби, на 14 години протича ен­докринното съзряване, 21-22 години е възрастта на фи­зическата зрялост на младия човек, най-прекрасното време за раждане на деца.

Като изхождаме от подобна градация, трябва корен­но да променим представите си за продължителността на традиционните периоди в живота на човека. До 20 години е юношеството, до 60 години — младостта, до 100 години — зрелостта, до 140 години — преклонната възраст, след 140 години — старческата.

Отдавна хората се стремят да увеличат продължител­ността на живота, да запазят дори на преклонна възраст здравето и трудоспособността си. Да се отложи настъп­ването на старостта — това означава да се разшири въз­можността за активна полезна дейност на най-знаещи­те и опитни хора, да се умножи мъдростта на народа.

Освен социалните фактори, подпомагащи дълголети­ето, старостта според специалистите може да се отло­жи и чрез насочено въздействие върху различните сис­теми на организма. Главните насоки на това въздейст­вие са предотвратяването на имунодефицита и стимулирането на дейността на жлезите с вътрешна секреция. От гледна точка на психологията стареенето може да се отложи чрез преустройство на мисленето, В този аспект успешно се прилага психологическото коди­ране, тоест формирането на здрава психологическа настройка за живот.

В днешно време повечето хора се намират в така на­реченото трето състояние — промеждутъчно между зд­равето и болестта. Както и болестите, така и третото състояние е полиетиологично. Сборът от фактори на физическата, химическата, биологическата и психологи­ческата природа, които са характерни за съвременните условия на живот, довежда не само до развитие на спе­цифични заболявания (болестите на цивилизацията), но и до появата на симптоми, характерни за третото състо­яние: неврастения, безсъние, раздразнителност, главо­болие, суха кожа, дерматити.

Най-голяма част в тази своеобразна рискова група са работниците в химическите предприятия, в селското стопанство и техните семейства, живеещите в близост до земи, обработвани с химикали, хората с професии, свързани с трансмеридиални премествания и с работа в нощни смени, а също така пушачите и наркоманите.

Химизацията представлява огромна опасност за всички хора. Неконтролираното прилагане на торове, химическите добавки в хранителните продукти и синте­тичните лекарства ни разболяват, съкращават живота, отрицателно влияят върху потомството.

Разнообразните причини, които довеждат до третото състояние, може да се сведат до няколко основни:

—психическа анихилация (разпиляване на енергия, кавги,липсана положителни емоции, стрес, неумение за отпускане);

— липса на общуване с природата;

—неправилно хранене — преяждане, употреба на несъчетаеми продукти и т.н.;

— хиподинамия.

За съжаление всеки от нас по своему съкращава жи­вота си. Ако сте разумен човек, ще разберете, че ваше­то здраве е във ваши ръце и точно както и висококвали­фицираната професионална дейност, добрите отноше­ния в семейството, с колегите и с непознатите хора, изисква непрестанен труд. Помнете, всичко зависи само от вас! Нека тази книга, която разкрива някои от тай­ните на тибетската медицина, ви помогне да направите първата крачка към здравето и дългия живот. Желая ви успех!