ОПОРНИ ТОЧКИ ПО ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ
В АЗИАТСКО - ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН
ТАЙВАНСКИЯТ ВЪПРОС -
България се придържа към принципна позиция за съществуването на един Китай, от който Тайван е неделима част, а правителството на КНР е единственото законно правителство на страната.
-
Нашата страна има интереси от развитието на взаимноизгодни търговско-икономически връзки с Тайван /срещу което КНР не възразява/, но не възнамерява да установява контакти и връзки с Тайван на междудържавно и официално ниво. Засега България няма установени неофициални връзки с Тайван.
ТИБЕТСКИЯТ ВЪПРОС -
Принадлежността на Тибет като автономен район към Китай не се поставя под съмнение на правителствено равнище от международната общност (вкл. и от САЩ).
-
България се придържа стриктно към досегашната линия на фактическо и юридическо признаване на принадлежността на Тибетския автономен район към Китай поради нашите интереси от развитие на дългосрочно политическо, търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество с Китай. Същевременно в нашата страна Далай Лама е уважаван като духовен лидер на тибетския будизъм.
ПОЛОЖЕНИЕТО НА Корейския полуостров -
България заема принципна позиция в подкрепа на обединението на Корейския полуостров по мирен път. Приветстваме различните форми на диалог между Република Корея и КНДР и постигнатите до този момент договорености, включително Съвместната декларация, подписана от ръководителите на двете държави през юни 2000 г.
-
Подкрепяме обявената от президента на Република Корея Ро Му-хюн “политика за мир и просперитет” (peace and prosperity policy), която да открие пътя към нормализиране на положението на полуострова, чрез активизиране на икономическите и политическите контакти между двете страни и чрез интегриране на КНДР в международната общност.
-
Призоваваме КНДР да възстанови участието си в 6-странните преговори, да преустанови всичките си ядрени оръжейни програми, както и да се върне в Договора за неразпространение на ядрените оръжия и да възстанови в пълен обем сътрудничеството си с МААЕ в изпълнение на резолюциите на Съвета на управляващите.
На 10 февруари 2005 г. КНДР обяви, че вече притежава ядрени оръжия и декларира оттеглянето си от 6-странните преговори по нейната ядрена програма. България се солидаризира с Декларацията на Председателството на Европейския съюз от 11 февруари 2005 г., в която беше изразено сериозно безпокойство по този повод и беше отправен призив към КНДР да се върне в преговорите. Българската позиция беше изразена от Говорителя на МВнР на 16 февруари 2005 г.
България подкрепи резолюциите на МААЕ, призоваващи КНДР да изпълни ангажиментите си по споразумението с МААЕ за прилагане на гаранциите във връзка с ДНЯО (септември 2002 г.), да възстанови сътрудничеството с МААЕ, като върне инспекторите и възстанови контактите с Агенцията (януари 2003 г.), както и решението на Агенцията въпросът да бъде отнесен към СС на ООН (февруари 2003 г.).
-
Приветстваме процеса на 6-странните преговори и се надяваме те да доведат до споразумение за прекратяване на всички ядрени програми на КНДР.
До момента са проведени 3 кръга от 6-странните преговори с участието на САЩ, Китай, Русия, Япония, Р Корея и КНДР, без обаче да е постигнат пробив по основните въпроси.Другите участници разкритикуваха решението на Пхенян да се оттегли от преговорите. След среща със специално изпратена по този повод китайска делегация, на 22 февруари 2005 г., Ким Чен Ир отбеляза, че севернокорейската страна има готовност да се върне в преговорите, “ако бъдат изпълнени определени условия”.
Ядрената политика на Индия и Пакистан
-
Като страна, подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие /ДНЯО/ и Договора за всеобща забрана на ядрените опити /ДВЗЯО/, и като асоциирана с ЕС страна, България се присъедини към декларациите на ЕС от май-юни 1998 г., осъждащи извършените от Индия и Пакистан ядрени опити и призоваващи страните да се присъединят към споразуменията за неразпространение на ядрените оръжия. Същевременно, България не предприе стъпки в двустранен план за ограничаване на отношенията с Индия, които имат приоритетно значение за нас, и с Пакистан.
Индия и Пакистан не са се присъединили към ДНЯО и ДВЗЯО и формално не са нарушили свои договорни задължения, но решението им за развитие на ядрена програма за военни цели е в противоречие с международния консенсус по въпроса за ядрените оръжия.
-
Считаме, че Индия и Пакистан следва да приемат мерки за укрепване на доверието в ядрената област, в съответствие с договореностите от срещата в Лахор между министър-председателите на двете страни.
Заплахата от ядрено противопоставяне между Индия и Пакистан произтича от общото напрежение в отношенията между тях, обусловено от редица неуредени двустранни проблеми и съперничеството между тях. Ядрената доктрина на Индия включва едностранния ангажимент на страната за неупотреба първа на ядрено оръжие и неупотреба на ядрено оръжие срещу неядрени държави. Пакистан, като по-слабата в конвенционално отношение държава, не е включил подобен принцип в ядрената си доктрина. Съществува неяснота /съзнателно поддържана от пакистанска страна/ относно прага, отвъд който при евентуален конфликт с Индия, Пакистан би прибягнал към използване на ядрено оръжие. Този фактор има своеобразно сдържащо действие – според редица мнения, именно наличието на ядрено оръжие у Индия и Пакистан е предотвратило избухването на пореден индийско-пакистански въоръжен конфликт през 2002 г., когато войските на двете страни бяха мобилизирани по границата. Според индийската страна, Пакистан използва ядрения паритет за водене на конфликт с нисък интензитет срещу Индия – чрез насърчаване и подкрепа на тероризма на индийска територия.
На срещата между министър-председателите на Индия и Пакистан в Лахор през февруари 1999 г. бяха постигнати договорености за активизиране на диалога по всички двустранни проблеми, за въздържане от намеса във вътрешните работи на другата страна, за предприемане на незабавни стъпки за намаляване на риска от случайна и несанкционирана употреба на ядрено оръжие и др., но последвалият конфликт в Каргил през лятото на 1999 г. и военният преврат в Пакистан през октомври 1999 г. попречиха на изпълнението на тези договорености.
Пакистан разглежда въпроса за ядреното разоръжаване в регионален план – едновременно с Индия, докато Индия го разглежда в глобален аспект – едновременно с всички ядрени държави.
-
Оценяваме положително обявения от Индия мораториум върху ядрените опити; готовността на индийското правителство да работи за постигане на вътрешнополитически консенсус за присъединяване към ДВЗЯО; едностранно поетото задължение да не употребява първа ядрено оръжие срещу ядрени държави и да не използва такова оръжие срещу неядрени държави.
На 4 януари 2003 г. в Индия бе сформирано Ядрено командване, което да осъществява контрола и използването на ядрените оръжия, под ръководството на министър-председателя /в Пакистан ядрен командно-контролен комплекс бе създаден през февруари 2001 г./. В началото на януари 2003 г. бе утвърдена ядрената доктрина на Индия, която потвърждава контрола на политическото ръководство върху ядрените сили; нов момент в сравнение с публикувания през 1999 г. проект е, че запазвайки постановката за ненанасяне на първи ядрен удар, Индия си запазва правото да използва ядрено оръжие, освен срещу ядрени държави, и срещу страни, които са нанесли срещу Индия удар с биологически или химически оръжия.
В процеса на развитие на програмите си за ядрено въоръжаване, Индия и Пакистан разработват ракетни системи, включително като носители на ядрено оръжие, и периодически извършват опити с такива ракети. България не е изразявала официално становище по този въпрос.
Различията в позициите на България и Индия по ядрения въпрос не са пречка за развитието на българо-индийските отношения и не се обсъждат на двустранни разговори.
Кашмирският проблем
-
България отчита сложността на Кашмирския проблем, който има исторически, политически, етно-културен, религиозен, и хуманитарен аспект. Смятаме, че проблемът следва да се решава в неговата цялост, а не като се обособяват отделни негови аспекти, като например за нарушенията на човешките права.
-
България счита, че всички двустранни въпроси между Индия и Пакистан, в т.ч. за Кашмир, следва да бъдат решавани в съответствие със Споразумението от Симла от 1972 г., Лахорската декларация от 1999 г. и договореностите от януари 2004 г.
-
България приветства постигнатото между правителствата на Индия и Пакистан споразумение за прекратяване на огъня по протежение на общата им международно призната граница, а също по Линията на контрол в Джаму и Кашмир, вкл. Линията на действителната позиция на местността в района на ледника Сиачен, влязло в сила от 26 ноември 2003 г.
-
България подкрепя възобновяването през 2004 г. на комплексния диалог между Индия и Пакистан по всички нерешени въпроси на двустранните им отношения и приветства решението на новото индийско правителство да продължи да следва този курс.
Близостта на нашата позиция по въпроса с тази на Индия засяга начина за решаване на проблема – не чрез неговото интернационализиране, което не би дало резултат без съгласието и на двете страни, а чрез двустранни индийско-пакистански преговори.
-
Във връзка с терористичната дейност в индийския щат Джаму и Кашмир и в други райони на Индия, България изразява солидарност с Индия по въпросите на тероризма, включително транс-граничния тероризъм. Позицията на България е изградена върху разбирането, че тероризмът не може да бъде оправдан с никакви политически, етнически, религиозни или каквито и да било други съображения; подкрепяме скорошно приемане и влизане в сила на всеобхватна конвенция по международния тероризъм, инициирана от Индия в ООН.
ЕТНИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ В ШРИ ЛАНКА
-
България счита, че трайно решение на етническия проблем в Шри Ланка /между двете основни общности синхали и тамили/ следва да бъде постигнато чрез преговори между правителството на Шри Ланка и ЛТТЕ /организацията “тамилски тигри”/, при запазване на единството, суверенитета и териториалната цялост на Шри Ланка и в съответствие с принципите на демокрацията, плурализма и уважението на човешките права.
-
България подкрепя подписаното между правителството на Шри Ланка и ЛТТЕ на 22.02.2002 г. с посредничеството на Норвегия Споразумение за безсрочно примирие и започналите преговори между шриланкийското правителство и ЛТТЕ за намиране на политическо решение на етническия конфликт в Шри Ланка.
-
България изразява надежда, че новото правителство на Обединения национален фронт, сформирано след проведените на 2 април 2004 г. предсрочни парламентарни избори, ще възобнови преговорите с ЛТТЕ.
АФГАНИСТАНСКИЯТ ВЪПРОС
-
България е съпричастна с ангажиментите на международната общност към Афганистан; тази страна е достигнала критичен етап на преход от десетилетия на гражданска война и нестабилност към мир и сигурност.
-
България оценява високо приемането през януари 2004 г. на нова конституция на Афганистан като ключов елемент в изпълнението на Бонските споразумения /05.12.2001 г./ за изграждане на стабилен и демократичен Афганистан, и като база за провеждане на президентски и парламентарни избори с цел създаване на функционираща демократична политическа система, отговаряща на аспирациите на афганистанското общество. Разчитаме на положителни резултати от президентските избори /9 октомври т.г./, като първата в историята на Афганистан възможност за свободен, демократичен и легитимен общонационален избор.
Влошената в последно време безопасност извън столицата Кабул, наложи президентските избори да бъдат отложени за 9 октомври т.г., а парламентарните - за април 2005 г. /планираше се паралелно провеждане на избори за президент и парламент през септември 2004 г./.
-
Оценяваме положително усилията на Преходното правителство на Афганистан и международната общност за сформиране на национална полиция и армия. Важна стъпка за укрепване на сигурността е започналото изпълнение на програма за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция на бивши бойци, но процесът е труден и не върви с желаните темпове.
-
Безпокойство предизвикват опитите за дестабилизиране на централната власт в Кабул чрез терористични действия, както и атаките срещу служители на международни организации и срещу Международните сили за подкрепа на сигурността /ISAF/, от страна на местните милиции, елементи на талибаните и остатъци на Ал Кайда.
-
България приветства ролята на Международните сили за подкрепа на сигурността /ISAF/ в Афганистан, в съответствие с резолюциите на СС на ООН.
-
Подкрепяме ролята на НАТО в Афганистан, вкл. разширяването на мисията на ISAF. Приветстваме поемането от НАТО на командването на ISAF. Положително оценяваме потенциалните възможности на провинциалните възстановителни екипи /Provincial Reconstruction Team/ за разширяване влиянието на централното правителство, възстановяване и развитие на Афганистан. Приветстваме решението на НАТО от Истанбул да поеме командването на още четири провинциални възстановителни екипи /Мазар-и-Шариф, Мейманех, Фейзабад и Баглан/, наред с ръководения от Германия екип в Кундуз, и увеличаването на контингента на ISAF от 6 500 на 10 000 души, като важна стъпка в помощ на предстоящите избори.
-
Приветстваме изпращането от Постоянния съвет на ОССЕ на “Election Support Team” за анализ на провеждането на президентските избори и изготвяне на препоръки към афганистанското правителство.
-
От решаващо значение за бъдещето на Афганистан е борбата срещу отглеждането и трафика на наркотици.
ЯДРЕНАТА ПРОГРАМА НА ИРАН
-
България придава голямо значение на развитието на традиционно приятелските си отношения с Иран, който е един от нашите приоритети в азиатския регион. През последните три години политическият диалог между България и Иран отбелязва успешно развитие. Осъществени са взаимни посещения на ниво председател на парламент и външен министър. Работи се за посещение на най-високо равнище.
-
България следи отблизо развитието на въпроса за иранската ядрена програма, въпреки че понастоящем не участва пряко в работата на Съвета на управляващите на МААЕ и не поема непосредствена отговорност за вземаните от него решения /България бе член на СУ на МААЕ до септември 2003 г./. Този интерес произтича от принципната и последователна българска позиция по въпросите на неразпространението на ОМУ и на системата на гаранциите на МААЕ като един от основните инструменти в тази област.
-
Удовлетворени сме от факта, че Иран е страна по всички основни многостранни инструменти в областта на неразпространението, в т. ч. Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
-
Оценяваме положително подписването на 18 декември 2003 г. от Иран на Допълнителния протокол към Гаранционното споразумение по ДНЯО, както и решението на иранското правителство да пристъпи към неговото изпълнение преди приключване на ратификационната процедура. Необходимо е Иран да ратифицира Допълнителния протокол възможно най-скоро.
-
Смятаме, че иранската страна е заинтересована да развива и разширява сътрудничеството си с МААЕ в бъдеще, с оглед коригиране на констатираните пропуски и доказване мирния характер на иранската ядрена програма. Подкрепяме резолюцията от 18 септември 2004 г. на УС на МААЕ, призоваваща Иран към прекратяване на всички дейности, свързани с програмата за обогатяване на уран и незабавно ратифициране на Допълнителния протокол.
САЩ и Израел изразяват сериозни опасения относно реалните цели на иранската ядрена програма и считат, че въпросът следва да бъде отнесен до СС на ООН с възможни последващи санкции. ЕС, както и директорът на МААЕ Ел Барадей считат, че това може да бъде контрапродуктивно. Иранската страна е изразила готовност да продължи ядрените преговори с Франция, Германия и Великобритания, като едновременно с това не крие разочарованието си, че не се осъществиха очакванията на Техеран“иранското досие” в МААЕ да бъде затворено.
В началото на август 2004 г. Иран обяви решението си да възобнови замразените проекти за строеж на центрофуги за обогатяване на уран, без да пристъпва засега към самия процес на обогатяване. След резолюцията от 18 септември европейските страни предложиха на Иран гарантирани, но стриктно контролирани доставки на ядрено гориво за иранските граждански реактори в замяна на отказ от развитието на технологията по обогатяване на уран от страна на Иран.Сходна компромисна позиция заема и сенаторът Кери.Засега Техеран не приема предложението, но ЕС счита, че въпросът все още подлежи на обсъждане при повече гъвкавост от страна на Вашингтон. Техеран заявява, че е съгласен да предостави всички необходими гаранции за мирния характер на иранската ядрена програма, но е “готов да плати цената” за отнасянето на въпроса до СС на ООН, тъй като става дума за огромни изразходвани средства, енергийната независимост и престижа на страната.
Камбоджа -
България оказа пълна подкрепа на постигнатите през 1991 г. Парижки споразумения по Камбоджа. Български граждани участваха в различните контингенти на Временната администрация на ООН в Камбоджа /УНТАК/. Някои от тях загинаха за каузата на мира и стабилността в Камбоджа.
-
България се присъедини към оценката на ЕС, че проведените на 26 юли 1998 г. парламентарни избори са били свободни и честни.
-
Република България подкрепя усилията за постигане на национално съгласие, преодоляване на националната вражда, както и за подвеждане под съдебна отговорност на висшите функционери на режима на “червените кхмери”.
-
Република България приветства приемането на Кралство Камбоджа за член на АСЕАН, което спомага за стабилизиране на вътрешнополитическата обстановка в страната.
ОСТРОВИТЕ СПРАТЛИ
Към островите Спратли в Южнокитайско море претенции имат Китай, Тайван, Филипините, Виетнам, Индонезия, Малайзия и Бруней. Те имат важно геостратегическо значение, богата риболовна акватория и неразработени находища на нефт и природен газ.
Повечето от споменатите по-горе страни са изградили свои съоръжения на някои от атолите, като особено активен в това отношение е Китай. До този момент са безрезултатни водените двустранни преговори между Филипините и Китай. Китай се противопоставя на опитите за интернационализиране на въпроса.
-
Спорещите страни, с които България поддържа добри политически и икономически отношения, не са се обръщали към нашата страна с искане за изразяване на позиция по спора.
-
България е за мирно разрешаване на всички международни спорове по пътя на преговорите.
-
Приветстваме подписването на “Декларация за поведението на страните в Южно китайско море” (подписана на срещата на “АСЕАН+Китай” на 4 ноември 2002 г.), в която страните-претендентки потвърждават своята привързаност към свободата на корабоплаването в региона и се задължават да търсят мирно решение на своите претенции към островите Спратли.
ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА Тимор ЛЕСТЕ (ИЗТОЧЕН ТИМОР)
-
България подкрепи усилията на ООН за намиране на изход от кризата в Източен Тимор от 1999 г. насам, в т.ч. решението на СС на ООН за изпращане на умиротворителни войски под егидата на ООН (15 септември 1999 г.); установяването на Временна администрация на ООН; референдума за самоопределение на Източен Тимор (30 август 1999 г.), на който 76% от гласовете бяха дадени за независимост. Приветствахме първата конституция на държавата Източен Тимор (в сила от 20 май 2002 г.), която официално провъзгласи независимостта на новата държава Демократична република Източен Тимор. Подкрепихме провеждането на избори за Учредително събрание (30 август 2001 г.) и на президентски избори (14 април 2002 г.).
-
Приветствахме приемането на Източен Тимор за член на ООН (27 септември 2002 г.). Република България установи дипломатически отношения с Демократична република Източен Тимор на 21 януари 2003 г. чрез мисиите в Ню Йорк.
-
Като кандидат за членство в Европейския съюз, България се присъедини към всички декларации на ЕС и към Общата позиция на ЕС, визиращи различни аспекти на проблема.
-
През май 2004 г. подкрепихме удължаването на мандата на мисията на УНМИСЕТ с още една година – до 20 май 2005 г. Висока оценка за приноса на УНМИСЕТ в Източен Тимор.
-
Приветстваме напредъка на Източен Тимор в изграждането на правова държава, основана на принципите на демокрацията и уважението на човешките права, усилията за осигуряване на нормално функциониране на централната администрация, правосъдието, полицията, както и усилията за постигане на национално помирение в страната. Проявяваме разбиране към трудностите в администрацията, правосъдието и правоохранителните органи и подкрепяме продължаването на помощта от страна на ООН под различни форми.
-
Приветстваме процеса на развитие на активни добросъседски отношения между Източен Тимор и Индонезия и постигнатите успехи и договорености, свързани с окончателното решаване на проблема с бежанците, регулиране на сухопътните граници, предстоящото делимитиране на морските граници и др. Специални поздравления заслужава активната политика на Източен Тимор в тази област, както и поддържаната от нея едностранна демилитаризация на границата.
-
Като се присъединяваме към позициите на ЕС и на генералния секретар на ООН относно учредената на 09.03.2005 г. от Източен Тимор и Индонезия Комисия на истината и приятелството /Commission of Truth and Friendship/ се надаваме, че Комисията ще подпомогне работата на създадената от ООН независима комисия от експерти и ще допринесе за по-нататъшно подобряване на отношенията между Източен Тимор и Индонезия.
-
Отбелязваме със задоволство преговорите между Австралия и Източен Тимор по определяне на общата морска граница и по преразпределението на приходите от добива на природен газ.
София, април 2005 г.
МВнР, Дирекция “Азия, Австралия и Океания”
Сподели с приятели: |
