“Така ли прави всяка жена”
метаморфоза в пролог, две картини и епилог
по комичната опера “Слугинята-господарка”
Спектаклите и преработката са реверанс към медицинското съсловие, с цялата ни признателност,
респект и възхищение.
Творческият екип
Постановката е продукция на Учебен музикален театър към Вокален факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров”.
Участват абсолвенти, магистри и студенти-първи курс от класа по актьорско майсторство с художествен ръководител – доц. д-р Виолета Горчева.
Музика – Дж. Батиста Пелголези и Емелина Горчева
Либретото и режисура-доц. д-р Виолета Горчева
Диригент - проф. д-р Ивайло Кринчев.
Хореограф-ас. Радослав Радев.
Сценографията и костюмография - Михаела Занева.
С участието на Академичен симфоничен оркестър.
Концерт-майстор е Жорж Паликарски.
Със специалното участие на Мартин Паликарски в ролята на Момчето Марти и заекът Пудинг.
Предпремиерата е на 21 май от 11ч., а премиерата на 22 май от 18 часа в залата на НМА.
Кратък анонс
Метаморфозата в пролог, две картини и епилог “Така ли прави всяка жена” не е комичната опера буффа “Слугинята-господарка” във вида и начина по който сме свикнали да я слушаме и гледаме.
Целта на новия прочит и различния подход е не търсенето на някаква самоцелна оригиналност или мултиплициране на модните тенденции, базирани върху комерсиалните, клиширани и печеливши формули.
Водещи в “Така ли прави всяка жена” са: творческото предизвикателство и провокация, както и желанието да се предифенират и обновят посоката/ракурса на жанра /по отношение на всичките му съставни компоненти/, най-вече с оглед на актуалността, съвременното светоусещане и възприятие, темпоритъм и динамична среда, но в художествено-естетическите параметри на добрия вкус и мярка.
Новото и различното
Творбата е с пренаписано и по-свободно интерпретирано /в оригиналната си част/ либрето.
Любопитен факт в либретото са положените и преплетени ядра от истински реални преживявания, обстоятелства, факти, случки, отделни черти на действителни личности, индивидуализирани и типизирани, но пречупени през призмата на художествената измислица и лекото намигване.
Времето и мястото на действие са променени и ситуирани в настоящето-2014 г., в столична /без да се уточнява коя/ елитна хирургична клиника. Уберто е многоуважаван лекар, доцент и доктор, светило в науката и медицинските среди. Серпина е Старша сестра, а Веспоне-Санитар. Добавени са пролог и епилог, нови драматургични линии и ситуации, действащи лица – Папарак /той е и годеникът, преоблечен като командос/, Диригентът, Рафаела-Бианка – атрактивна бизнес дама, Момчето Марти, Майката на Марти, Дама със заек, Пациенти. Речитативите са заменени, изцяло с говорни сцени.
Добавена е и авторска музика съхраняваща стила и духа на Перголези, но с компютърен привкус, съвременен ритъм и акценти.
Драматургичните кодове
Заглавието “Така ли прави всяка жена” визира отправната точка, носи акцента и е ключът към цялостното решение на постановката и сценичната й транскрибция.
Темата за любовта е централна и водеща, парафраза на архетипната тема за Художника, влюбил се в собственото си творение /препратка към легендата за Пигмалион/.
Съпътстващи в творбата са още и тематичните ядра за предразсъдъците и консерватизма, но вътре в самите нас, изявени и проектирани чрез собствените ни страхове, ограничения и наложено табу на чувствата.
Налага се и тематичния мотив за интелектуалците убедени, че владеят разума и знаят всички отговори, а грешат най-вече по отношение на собствените си чувства.
В “Така ли прави всяка жена” откриваме своеобразен жанров хибрид. Съвсем четливо е, дистанцирането от опера буффа и комедия дел арте /присъстват най-вече като базисен модел и отправна точка/ и навлизането в жанровите параметри и градивни компоненти на мюзикъла.
Потърсена е поетичната и сантиментална атмосфера на романтичната комедия, съизмерима с красивата и вдъхновяваща любовна история.
Посланието
На “Така ли прави всяка жена” е да се еманципираме от собствените си страхове и предразсъдъци, да обичаме, следвайки единствено гласа и законите на сърцето си, но също да се посмеем и позабавляваме, както повеляват каноните на музикално-театралното изкуство.
Сподели с приятели: |