“ТАРТЮФ” – КОМЕДИЯ НА ХАРАКТЕРИТЕ
Миналия час изяснихте защо комедията на Молиер “Тартюф” се вписва в контекста на висшите жанрове през времето на Класицизма. Припомнете в какво се състои замисълът на комедията според първото прошение на автора: - да изобличи лицемерите сред свещениците, защото нанасят зло на хората и на държавата като цяло. През следващите часове ще наблюдавате как се осъществява този замисъл в развитието на пиесата. Вече знаете, че най-важните примери за подражание и отрицание в една класицистична драма са героите – чрез тяхното поведение и ценностите, които отстояват, се потвърждават или компрометират идеалите на епохата за човек и общество. Затова се казва, че класицистичната драма представя характери и чрез тях – нормите за добро и зло.
Този час ще започнем разговора за начина, по който “Тартюф” представя ‘героите на своето време’, като се опитаме да назовем типовете човешки характери, присъстващи в действието, и техните художествени функции. Запишете темата на урока:
“ТАРТЮФ” – КОМЕДИЯ НА ХАРАКТЕРИТЕ
От работата си върху “Хамлет” вече знаете къде и как се представят героите на драмата. По какъв начин са въведени в действието персонажите на Молиеровата комедия? (наблюдавайте листа с актьорите и началото на текста) – първото запознаване с героите е тяхното изброяване преди началото на действието. Коментирайте подреждането им:
КЛЕАНТ,шурей на Оргон
ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ, майка на Оргон
ОРГОН, съпруг на Елмира
ЕЛМИРА, жена на Оргон
ДАМИС, син на Оргон
МАРИАНА, дъщеря на Оргон и любовница на Валер
ВАЛЕР, любовник на Мариана
ТАРТЮФ, лицемерен набожник
ДОРИНА, придружница на Мариана
г. ЛОЯЛ, съдебен пристав
ПОЛИЦАЙ
ФЛИПОТ, слугиня на госпожа Пернел
ЛОРАН, слуга на Тартюф
Действието става в Париж.
Защо Клеант е на първо място? Как си обяснявате мястото на Тартюф в средата на списъка? – като се изключи Клеант, останалите са подредени по старшинство – г-жа Пернел е най-възрастната в благородническото семейство, след нея са синът й, снахата, техните син, дъщеря и нейния любим; след това е външният за семейството Тартюф; Дорина, която е почти член на сем-то, но е прислужница все пак и накрая са най-малко присъстващите герои – приставът и останалите слуги. Тартюф не е в началото на списъка не само защото не е благородник и член на семейството (те са ‘висшите’ герои), но и защото вероятно Молиер не е искал да го представя като най-важния от персонажите (във връзка с нападките около пиесата му) – няма ли противоречие между заглавието, което използва именно неговото име (следователно всичко ще се върти около него), и това ‘средно’ място в изброяването? – всъщност то е естествената граница между двата свята – на благородниците и останалите, а и средата е ‘център’ който обединява (или разделя) всички наоколо. Така заглавието отпраща не към най-важния в действието, а към този, който провокира корекциите в гледните точки на висшите герои, за да могат да станат наистина герои-образци на качества, мислене, поведение. Което е и целта на високата комедия.
Що се отнася до Клеант, може би все още нямате обяснение за изнасянето му в първа позиция, но това ще се изясни, след като откриете каква функция изпълнява той в действието (става дума за това, че Клеант е ‘подставеното лице’ на автора в текста, той е и коментатор, и съдник, и насочващ внимателно поведението на останалите, но учениците ще го разберат впоследствие).
Действието се развива в Париж. Какъв смисъл виждате в указването на мястото на събитията? – столицата е синоним на държавата и кралската власт. Ситуирането на действието там е още едно потвърждение на жанра и обещание, че ще се защитават интересите на тези, които създават реда и нормите в обществото.
Нека видим как започва текстът и каква начална представа създава за героите, които първи влизат в действието (четат се откъси до репликата на Дорина ‘За вас е той светец, но вярвайте ми вие: безбожен лицемер под маската се крие’). С каква ситуация започва действието и от какво е предизвикана? – заминаването на г-жа Пернел, обидена от отношението към нея и към новия й любимец в дома – Тартюф. Следователно името на героя от заглавието се появява за първи път не чрез присъствието, а чрез отсъствието му. Какви са първите впечатления за г-жа Пернел от думите й? – авторитарна, имаща мнение за всеки и всичко; прекъсването на другите издава неуважение към тях. Репликите й дават характеристика за всеки от семейството – сравнете оценките й за отделните членове в дома с тази за Тартюф: той е единственият, спечелил благоразположението й – с какви качества? – честен, справедлив, благоприличен, уважаващ бога; а останалите са определени като недостойни (дайте примери).
Как е обяснена позицията на г-жа Пернел и от кого? – погледнете репликата на Дорина и коментирайте причините за поведението на старата госпожа според слугинята (прочит:
Ох, милата госпожа!
Да, вярно е, че тя живее в строгост Божа,
но тоя нравствен плам го ражда старостта
и строгият й нрав е плод на немощта.
Когато е могла сърцата да пленява,
тя пила е тогаз наслада до забрава,
но погледа гасней, на всичко иде край —
и тя не ще света, що сам я не желай,
и бърза да си скрий лицето погрозняло
под тежкия покров на строго покривало.
За леките жени това е вечен път.
Те скръбни са, че вред отбягва ги мъжът,
и в мрачния им страх, сред пълната забрава,
моралът само веч едничък им остава.
И строго мерят те на своите блюда
— разчепкват всичко тук и не прощават да!
За всички гласно те държат присъда рязка
но не набожността, а злобата ги тласка
и завистта, че друг вкусява във света
благата, що на тях отнема старостта.)
Според Дорина г-жа Пернел също лицемери в отношението си към Тартюф и злобее към останалите, защото самата тя вече е лишена от възможността да се радва на живота. Подсказва се миналото й на лека жена, което обяснява сегашността й като безсилие и отстояване на някакъв фалшив морал. Защо точно Дорина си разрешава подобни разсъждения? – тя е представител на обикновените хора, които са естествени и откровени, не им се налага да се преструват в отношенията с останалите; опитът й в дома на благородниците я е научил да разпознава истинското от неистинското и да го назовава точно и ясно. Езикът й е хаплив, прост и разбираем, но в думите й звучат обобщения, издаващи природен интелект и мъдрост (тя е на средна възраст, но вече е разбрала доста за живота и за тези, с които живее).
Следователно още в първата сцена се изказват противоречията в семейството, които оформят бъдещия конфликт в действието. Ясно е, че причина за разногласията е ‘гостът’, който според Дорина ухажва съпругата на домакина, а според г-жа Пернел внася ред и морал в дома. Кои са останалите поддръжници на Тартюф и как е внушено тяхното отношение към него? – най-вече Оргон, за когото пак Дорина споменава, че неговата заблуда е дори по-силна от тази на майка му (края на 2-ра сцена):
Ала откак дружи със тоя мях надут,
нещастния човек е станал просто луд.
Нарича го свой брат, скъпи го и го вайка,
тъй както не скъпи ни син, жена, ни майка.
Направил го е вече на изповедник свой,
в кроежи и дела съветник му е той.
А колко го милей, как нежно го прегръща —
така не се ласкай дори любима съща.
На обед му даде най-личен стол, па кима
и гледа с радост как той лапа за шестима,
намери хубав къс, веднага му го слага,
оригне се Тартюф — „Ах, Бог да ви помага!“
Да, тъй е заслепен. И всичко му е той:
диви му се безспир и смята го герой.
Как се потвърждава мнението на Дорина? – от самия Оргон, при първото му излизане на сцената. Коментирайте диалога между Дорина и Оргон в 5-та сцена на 1-во действие (прочит на диалога – цялата 5 сцена). От какво се поражда смешното в тази ситуация? – пълното разминаване между говорещите: Оргон уж пита какво се случва в дома, а изобщо не чува думите на Дорина за неразположението на съпругата му, интересува се само от Тартюф; в същото време тълкува иронията на прислужницата към чревоугодничеството му като страдание (“Ах, бедният човек!”). Повторенията на едни и същи реплики създава градацията на неразбирането между двамата, поражда смях и убеждава зрителя в заслепението на Оргон. В следващия разговор с Клеант той изразява възхищението си от богоугодното поведение на Тартюф:
Във черква всеки ден той идваше смирен
и падаше така на колене до мен.
На всички покрай нас привличаше очите —
с такава страст и жар си шепнеше молбите.
................
Той бди и чест е мен, че тук пред всяка друга
най-много е зает със моята съпруга.
Той казва ми кой мъж я гледа похотлив
и тамо е от мен стократно по-ревнив.
Докъде стига Оргон в желанието да си осигури постоянната близост на Тартюф? – решението му да го ожени за дъщеря си Мариана, която вече е сгодена за Валер. Именно този момент от 2-ро действие се превръща в истинската провокация на последвалите събития в комедията. Следователно можем да го определим като завръзка на сюжета. Тя вече окончателно изразява и конфликта между лицемерието и истинските човешки и семейни стойности.
Всъщност някои изследователи определят като същинско начало на действието появата на Тартюф на сцената, защото от този момент започва потвърждаването и отрицаването на всяка от оформилите се позиции за него. Но без решението на Оргон не биха се объркали отношенията между Мариана и Валер, нямаше Дорина да мисли план за осъществяване на женитбата им, а Тартюф нямаше да бърза с признанието си пред Елмира и така да предизвика ‘проглеждането’ й за истината и разкриването й пред Оргон. Върху тези последствия ще разсъждавате следващия час. А сега ще се опитаме да систематизираме типовете характери, които са представени в комедията според начина, по който са представени героите в разгърнатата експозиция, която наблюдавахме.
И така, какви групи герои се оформят в действието според позициите им към ‘привидното’ и ‘истинското’ в началото на пиесата? – от едната страна са симпатизиращите на Тартюф – Оргон, г-жа Пернел и Елмира; от друга са неговите отрицатели – Дорина, Мариана, Дамис, Клеант. Кои черти от характерите им предпоставят тези позиции? – г-жа Пернел самата е лицемер и затова поддържа ‘подобието’ си, тъй като вече не може да се възползва от благата, които й е давала младостта; Оргон и Елмира са благородници, които вярват в християнските и семейните ценности, но в затворения си живот не са се научили да разпознават хората и наивно се доверяват на това, което им се иска да видят у тях; Мариана и Дамис като всички млади хора се противопоставят на закостенелите правила и норми и това им помага да видят неискреността на натрапника, опитите му да се възползва от семейството, а любовта на Мариана към Валер и внезапното решение на баща й допълнително засилва неприязънта й към Тартюф; Дорина е носител на прозорливостта на народния човек (подобно на Санчо Панса), а Клеант е най-знаещият (ученият) човек в семейството и е нормално да вижда нещата такива, каквито са (може да се запишат на дъската ‘доминиращите’ качества на основните персонажи, защото те изразяват характерите и определят поведението им).
В началото ви попитах защо Клеант е първи в листа с героите. Помислете как се отнася той към ставащото, как говори (какъв е езикът му) и оттам предположете каква е неговата функция в комедията? – докато учениците мислят, прочетете им откъси, в които прозвучава обобщаващото мислене на Клеант, напр.:
Та що? Как можем ний клюкарите да спреме?
Животът би станал едно досадно бреме,
щом трябва, пред страха от людските сплетни,
от дружба с близки нам да се откажем ний.
И даже да реши човек да го направи,
ще млъкнат ли с това езиците лукави?
В ковчег се затвори — за клюки си открит.
Презрение — това е най-добрия щит.
Та нека си вървим почтено в своя път,
а празните лъжци да дрънкат, както щат.
...и от разговора с Оргон:
Това е то ума на вашите подобни!
Те искат да е сляп тук всеки като тях,
роден ли си с очи — това е вече грях,
......
А вие сте към тях еднакво мек — и ето
че маската за вас е равна със лицето,
преструвката стои наред с искреността,
лъжливии външен вид замества същността,
подправена пара с добрата се преплита
и призрака наред с човека се почита.
Клеант е човек, който като че ли наблюдава всичко отстрани и го оценява много по-обективно от останалите (не случайно той е ‘най-външният’ в семейството – брат на Елмира); има знания и опит, които му позволяват да види истината зад привидността на нещата и да я обобщи с универсални примери, които звучат убедително за зрителя, но не винаги са понятни за заблудените герои в пиесата. Клеант често се опитва да им обясни заблужденията и така присъствието му се възприема като своеобразно подсказване на авторовите мисли и позиции по проблемите в текста. Затова този герой се определя от изследователите като подставеното лице на Молиер в комедията (липсата на разказвач в драмата затруднява зрителите в разбирането на героите, а Молиер явно е искал да бъде пределно ясен). Именно тази ‘управляваща, оценяваща отстрани, обобщаваща’ роля извежда Клеант на първа позиция в йерархията на персонажите.
Обобщение: В първите две действия на “Тартюф”, представляващи разгърната експозиция на комедията, се очертават характерите на героите с оглед на техните житейски ценности. Молиер представя герои от трите основни обществени групи – благородници, църковни служители, простолюдие, като още в самото начало посочва заблужденията, в които живеят хората от висшето общество. Така се задават и преспективите на комедията – ‘да поправи’ тези лъжливи представи (както е заявено в първото прошение) и по този начин да утвърди истинските стойности, определящи идеалите на човека и обществото във времето на Класицизма.
През следващия час ще проследите развитието на действието за да видите как се осъществява този художествен замисъл.
Сподели с приятели: |