Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

Лидия Ковачева

ПРЕДГОВОР

Скъпи читатели,

Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение.

За първи път български автор поставя въпроса за гладолечението и създава чисто българска система с оме­котена форма на гладуване - плодово-чайния разтовари-телен режим. Тя е съвършено различна от съществува­щите досега в света, неповлияна и незаимствана от тях.

УНИКАЛНОСТТА на системата се състои в това, че с приемането на плодове по време на гладолечението се ускорява процесът на пречистване на организма от нат­рупаните токсини.

Ние трябва да се гордеем, че именно в слънчева България българката Лидия Ковачева създаде стройна лечебна система, доказала своя ефект с лекуването на хиляди болни от тежки хронични заболявания.

Здравето и дълголетието на Лидия Ковачева са най-убедителното доказателство за ефективността на тази сис­тема. От безнадеждно туберкулозно болна, на която ле­карите дават само три месеца живот, тя се превръща в напълно жизнена и енергична жена. И сега, на 83 го­дини, Лидия Ковачева се радва на истинско здраве -пъргава и работоспособна като млад човек.

Самата аз бях в тежко състояние, болна от няколко хронични заболявания - 10 години неуспешно лекувана с най-разнообразни лекарства по методите на традици-

онната медицина. Благодарение на това, че приложих лечебното гладуване, сега съм напълно здрава.

Редица световноизвестни лекари са посветили жи­вота си на проблема „лечебно гладуване". Клетвата на Хипократ, в която всички сме се клели, ни задължава да проучим опита на такива имена като д-р Пол Брег, проф. д-р Хербърт Шелтън, проф. Юрий Николаев, д-р Пааво Айрола, д-р Нормън Уокър и много други, дари­ли на човечеството познанията си в тази област и изле­кували хиляди страдащи, неизлекувани по методите на традиционната медицина.

Обръщам се с апел към лекарите с будна съвест:

Колеги, не трябва да бъде пренебрегвана една сис­тема на лечение само затова, защото ние не сме запоз­нати с нея. Нека се замислим за хилядите болни, неиз­лекувани с нашите рецепти. Гладолечението е една ценна, напълно природосъобразна форма на лечение, абсолютно безвредна, която лекарите специалисти, учените, трябва да приложат в практиката си, да отк­рият кабинети и клиники за гладолечение.

Многогодишната ми съвместна работа с Лидия Ко­вачева ме убеди в огромната сила на тази система, да­рила здраве и живот на хиляди отчаяни болни. Съгла­сувана с природосъобразните принципи на лечение, тя се понася леко от болните, действа бързо и ефективно.

Убедена съм и вярвам, че ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕТО И ЛЕЧЕБНОТО ГЛАДУВАНЕ СА ИСТИНСКАТА МЕДИЦИНА - МЕДИЦИНАТА НА БЪДЕЩЕТО!

Н. с. II ст. д-р ВЕРГИНИЯ ГЕОРГИЕВА сътрудник на Лидия Ковачева

ПРЕДГОВОР.............................................................З

Част първа

ЗЛОТО ДОЙДЕ КАТО БОЛЕСТ..............................6

Част втора

ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ХИГИЕНАТА

НА ХРАНЕНЕТО.......................................................79

Част трета

ГЛАДЪТ - РИСК, ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО......115

Част четвърта

ПРАКТИКА НА ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯ

РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ..................................139

Част пета

ЗДРАВЕТО - ПОСТИЖЕНИЕ

ИЛИ ДАР НА ПРИРОДАТА.....................................171

Част шеста

КОМПОНЕНТИ НА ПРОФИЛАКТИЧНАТА

ПРОГРАМА................................................................185

Част седма

ВИДИШ ЛИ ДОБРО - РАЗКАЖИ ГО! .................215

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.........................................................280

I

ЧАСТ ПЪРВА

Съвременници сме на една нова цивилизация, до­несла ни много красота, благоденствие и култура, но съпроводена от „нежелани" спътници, влияещи зле върху здравето. Животът на човека е основно проме­нен и се оказва, че той е неподготвен и неприспособен към новите норми.

Увеличиха се заболяванията. Броят на страдащите от хронични заболявания, както и от „болестите на ци­вилизацията", е изключително голям. Тревожното оба­че е, че въпреки усилията на медицината те продъл­жават да се множат и да придобиват още по-тежки форми, обхващайки все по-младата и детската въз­раст. Нашите млади хора са с понижени и влошени въз­можности за съществуване.

Статистиките сочат лоши тенденции и надали има човек, който би могъл да остане равнодушен и да не се замисли - всеки от нас има деца, близки, скъпи за него хора. Ясно е, че те са застрашени. Никой не е застрахо­ван срещу заболяванията.

Аз живеех спокойно и щастливо с чувството, че

съм неуязвима, че всички други могат да боледуват, но не и аз, самоувереният .в себе си човек. В сърцето ми живееха само моето семейство и моята кариера на художник-живописец. Но злото дойде! Аз не повярвах! Първично туберкулозно заболяване на левия дроб!

Пратиха ме в санаториум. Там наивно говорех, че не съм за тук. Туберкулозата не е болезнена, аз бях с все още запазени сили. Но настъпи мигът да се стъ­писам, да повярвам и сериозно да се замисля. През това време изтекоха 10 години. Поради лоша насока на лечение хроничните болести се бяха умножили -хронична милиарна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб, възпалена жлъчка, миокардит, язва на дванадесетопръстника, колит, гастрит и пр.

Фаталният ден на живота ми приближаваше. Май­ка ми беше предупредена за близкия ми край - два до три месеца.

Но аз бях човек с шанс! Съдбата беше решила дру­го. Оказа се, че за всички тези болести се намира лек и той беше, за моя изненада, както и за всички около мен, гладолечението и природолечебната медицина. Сюрпризът на съдбата спаси моя отиващ си живот. То­ва бе чудно и невероятно за мен, тъй като до този миг лекуващите ме лекари ми внушаваха, че за да оздра­вея, се нуждая от силна и калорична храна.

От този ден аз смених професията си. Понеже в нашата страна нямаше лекар - специалист по природосъобразна медицина, наложи се да се заема с нейно­то изучаване. Озовах се в положението на „вечен сту­дент по медицина", защото това продължава и до днес. Оказа се, че това е обширна и сложна наука, и послед­ваха години на четене, учене, преводи на трудове от чужди езици.

Проблемите възникваха един след друг, но първи­ят въпрос, на който исках да намеря отговор, беше:

ЗАЩО БОЛЕДУВАТ ХОРАТА? КОЯ Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА?

Оказва се, че рисковите фактори, предизвикващи заболяванията и въздействащи фатално, са много, но това, което учените поставят на първо място, е устано­вилият се начин на хранене в цивилизования свят.

Статистиката сочи, че страните с висок стандарт на живот, с увеличена консумация на месо, месни консер­ви, бял хляб, яйца, мляко и млечни продукти, масло, захар, сладкарски и захарни произведения, консерви, алкохол са увеличили броя на социално значимите бо­лести като атеросклероза, диабет, хипертония, нервни и психични заболявания, болести на храносмилател­ната система, зъбния кариес, както и раковите заболя­вания. Нещо повече - броят им непрекъснато расте!

Отговорът, който лекарите, представители на при-родосъобразната биологична медицина, кратко форму­лират, е ясен - НАРУШЕНИЯ НА ПРИРОДОСЪОБ-РАЗНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ЖИВОТ - нарушение на природните закони.

Ние забравяме, че нашата Майка-Природа обича и покровителства своите разумни и „послушни" деца, които следват нейните принципи и закони, а „непос­лушните", самонадеяните и всички, които не искат да знаят за тях, наказва с болести, дегенерации и израж­дания - физически и душевни. Дълбоката филосо­фия тук е, че непослушното дете трябва да се възпи­тава, да се намери начин за въвеждането му в пра­вия път. Истината е, че със своята неразумност чове­кът безконтролно може да унищожи дори цялата пла­нета, но законите на природата не може да промени.

Какво се изисква от нас, за да бъдем в съгласие със законите на тази Майка-Природа, за да запазим здра­вето си? И то точно това истинско здраве, което дава гаранция не само за сигурен отпор срещу болестите, но и за дълъг, пълноценен, и спокоен живот с осъществя-

ване на всичко замислено.

Първият голям въпрос, на който трябва да се на­мери отговор, е

Още преди 25 века Хипократ - бащата на медици­ната, е казал: „Храната трябва да бъде вашето лекарс­тво и лекарството - вашата храна." Но съвременният финландски лекар Пааво Айрола с право пита: „Въп­росът е коя храна е нашето лекарство? Аз мисля, че по времето на Хипократ, преди 2500 години, почти всяка храна е била лекарство. Но днес тя е по-близо до убийствена отрова, отколкото до възстановяващо здра­вето лекарство..."

За това, че храненето на цивилизования човек се нуждае от корекция, между учените има пълно едино­душие, но трудностите се явяват при начините на хра­нене, оформени и поднесени ни от диетолозите и съоб­разени с изискванията на природата. Оказва се, че точно в тях се явяват не само различия, но и противо­речия. Вярно е, че конкретният и директен отговор е труден. За налагане на някакъв шаблон не може да се мисли поради различията в географското разположе­ние, климата и съответно специфичната продукция на земята. Но колкото и различия да съществуват, на всички меридиани човекът си остава с определени изисквания на биологичния си вид, както е при всички останали живи същества, обитаващи нашата планета. Храната не само трябва да отговаря на изискванията на природата на човека - тя трябва да бъде питателна, да влива сили и живот, както и да отговаря на индиви­дуалния вкус.

Непрекъснато се издават нови кулинарни книги.

Книги по диетология. Създадени са много институти, лаборатории, съществуват научни концепции, научни общества - и всички те работят по формирането на определени препоръки за здравословно хранене на чо­века. А цялата тази дейност непрекъснато поглъща маса средства и сили. Но дали на цивилизования чо­век е предложен онзи начин на хранене, от който той действително се нуждае?... Увеличаващият се брой на тежките неизлечими болести не говори в полза на направеното досега.

Все още остава неразрешен един обикновен и конк­ретен въпрос: Когато дойде време за ядене - закуска, обяд или вечеря - КАКВО ТРЯБВА ДА СЛОЖИМ НА МАСАТА КАТО ХРАНА, която действително ще ни осигури само сили, живот и здраве?

За да разрешим този въпрос и да получим най-пре­кия отговор, би трябвало не да следваме пътя на теоре-тизирането, а да надникнем там, където практиката е дала резултати, там, където установеният начин на хра­нене е гарантирал добро здраве - физическо и душевно - й където хората не са обременени от никакви болести.

Колкото и да ни изглежда чудно и невероятно, все още на нашата планета съществуват уединени народи й племена, които не знаят какво е грип, склероза, диа­бет, алергия, колит или която и да е друга от нашите болести, които съпътстват ежедневието ни. Там дие­тични книги няма, няма институти и ръководства за хранене, но всеки знае с какво да нахрани детето си, когато то огладнее, както и какво да сложи на масата за себе си. И един от тези народи, събудил интерес в целия културен свят, се оказа

За хунзийците, обитаващи една от долините на Хи-малайските планини (сега щат на Пакистан), се заго­вори за първи път преди около 7-8 десетилетия, благо-

дарение на английския лекар Робърт Мак Карисън.

Основният проблем, който той третира в медицинс­ките си трудове, са болестите като последица от грешки в храненето както при отделния човек, така и при цели народи. И според възприетата или практикувана диета съответно се развива и определено заболяване. За да докаже своето становище, той напуска професорското си място в Англия и отива в Индия, където има въз­можността да проучва много племена и народи, които се хранят по различен начин. Цели седем години изу­чава техните диети и развилите се съответно заболя­вания. По силата на обстоятелствата достига и до здра­вия народ Хунза, който се оказва негов истински шанс.

Той е изненадан и поразен от факта, че на нашата земя има народ, сред който не съществуват болести, болници и болногледачи, народ - весел, жизнерадостен и щастлив. Твърде работливи и живеещи задружно, те са превърнали голите планински хребети в истински райски кът. По съвсем естествен и неусетен начин хо­рата в Хунза доживяват до 100-120 и повече години, като столетниците не са грохнали хора с изродена фи­зика и психика.

Наблюденията в проучванията си д-р Карисън описва в своя труд, издаден в Англия. Светът за пръв път чува и научава за чудния и здрав народ, живеещ в своята райска долина. Книгата му събужда голям интерес, но всичко описано в нея изглежда като краси­ва приказка и звучи невероятно.

Но главният въпрос, който занимава д-р Мак Ка­рисън, е на какво се дължи изключителното здраве на този народ? В съседство с хунзийците обитават още ня­колко народа, които живеят на същата височина, кли­матични условия, бит, но не притежават тяхното здра­ве. Оказва се, че единствената разлика между тях и Хунза е само в начина на хранене, в практикуваната диета. Д-р Карисън е доволен, защото теорията му е

потвърдена: ЗДРАВЕТО ЗАВИСИ ОТ НАЧИНА НА ХРАНЕНЕ.

Към народа на Хунза впоследствие се отправиха много изследователи, лекари, учени, журналисти. Аме­риканската изследователка Рене Тейлър, натрупала особено изчерпателни сведения за Хунза, пише: „В Хунза народът живее над 100 години в отлично умст­вено и физическо здраве; голямата придобивка там е липсата на сърдечни заболявания, както високо и нис­ко кръвно налягане. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни.

Детските заболявания като заушка, морбили, ва-рицела и прочие са съвсем непознати. Няма и детска смъртност..."

Всичко казано от д-р Карисън, че Хунза е действи­телно здрав и дълголетен народ, е напълно потвърдено от всички изследователи.

Тук съвсем естествено възниква въпросът: С КАК­ВО СЕ ХРАНИ ХУНЗИЙСКИЯТ НАРОД?

Основно място в неговото меню заемат растител­ните продукти - плодове, зеленчуци, житни храни -при това в сурово състояние. Въпреки височината на терена, на който живеят хунзийците (над 2000 метра), поради добрата грижа за земята и екологичната й чистота там добре виреят череши, ябълки, круши, праскови, черници, както и кайсии с изключителна сладост. И забележете - никой не прави от тях ком-поти за зимата. За зимата се сушат единствено кайси­ите, които се отглеждат в големи количества заради маслото, което те приготвят от костилката и което ползват като мазнина при приготвянето на храната.

Отглежданите зеленчуци са моркови, зеле, сала-

Аз имах възможност да опитам техните кайсии. Те са по-дребни от нашите, с по-кръгла костилка, но са изключително

гладки.

Хлябът, който употребяват, е винаги черен -смляното зърно се ползва цялостно, без да се отделят нито триците, нито зародишът. Отглежданите зърне­ни храни са жито, ечемик, просо и елда, които често влизат в състава на хляба в различни комбинации. Смилането на зърната, омесването на хляба и опича -нето му обикновено става в един и същи ден, тъй като всеки дом разполага с ръчна мелничка. Хлябът при­съства на масата при всяко хранене. Зърнените хра­ни се ползват от хунзийците и в покълнало състоя­ние.

Млякото и млечните продукти са нещо като лукс, деликатес. Причина за това са ограничените възмож­ности за отглеждане на добитъка. Заобиколени с вечно снежните върхове на околните планини, ^пасищата са оскъдни. В по-ниските части на долината се отглеждат малко кози и крави, а в по-високите части - съвсем ограничено овце и якове. Млякото се използва обикно­вено като прясно в сурово състояние или като кисело, което се предпочита, защото се съхранява по-дълго, тъй като там хладилници няма. От него се приготвят още сметана и сирене.

Хунзийците не са пълни вегетарианци, но месото използват изключително рядко: само при празници и тържествени случаи. Месото на убитото животно никога не престоява - веднага се обработва и консумира. Ка­чеството му е изключително високо, тъй като животните се хранят с прясна, а не със синтетична храна. На праз­ници ползват и малко вино, приготвено от превъзходно­то им грозде, но любимо тяхно питие е билковият чай.

В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и ве­чер. Сутрин закуска изобщо не се приготвя. Обядът и

вечерята са семпли и ограничени както по количество, така и по калорична стойност. Тази пестеливост, на която са научени още от детските си години, произтича от ограничената продукция на планинския терен.

Там ресторанти, сладкарници, закусвални или дру­ги подкрепителни пунктове не съществуват. Всеки яде в дома си само онова, което ще му сервира майката или съпругата. В Хунза няма фабрики за тютюн, алко­холни и безалкохолни напитки или за бира.

Това, което не само впечатлява, но истински изне­надва изследователите на Хунза, е тяхната така наре­чена „гладна пролет". Въпреки съвсем ограниченото им традиционно хранене, всяка пролет, с напълването на кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и остават само на едно питие, което приготвят от-суше­ните кайсии и вода. И тази омекотена форма на гладу-ване провеждат до узряването на кайсиите - един дос­та продължителен период .от 2-3 месеца.

През „гладната пролет" животът тече енергично -пролетта е сезон на усилена работа по полята и гради­ните. Работният ден започва с първата светлина на зо­рата и привършва със залеза на слънцето. А може би именно гладът допринася за успешното справяне с теж­ките пролетни задачи около примитивното земеделие.

Точно тази „гладна пролет" дава основния отговор на изследователите учени за изключителното здраве и продължителния живот на хунзиийците. Установен факт вече е пречистващото, тонизиращо и подмладя­ващо действие на глада, а тук той се прилага системно - всяка пролет, и то твърде продължително, и дава въз­можност за основно и задълбочено пречистване на орга­низма? Резултатът от подобно гладуване, съчетано впоследствие с превъзходна диета на хранене, с естест­вено физическо натоварване, с работа сред растителния свят и в пряк допир с природната среда, не може да бъде друг, освен пълно и естествено физическо здраве.

Допълнение към всичко, и то не без значение за здравето на човека, е и психичната нагласа. Децата там се възпитават в честност, любов към човека и ува­жение към възрастните, както и в любов към работата. Престъпления, кражби, убийства и жестокост няма. Няма нито полиция, нито съдилища, нито затвори. Ни­кой не се нуждае от тях.

Д-р Мак Карисън е назначен като директор на Изс­ледователския институт по храненето в Индия, което му дава възможност не само да продължи проучвания­та по поставения от него проблем, а и нагледно да по­каже как

За своя опит той избира млади, здрави плъхове-албиноси - плъховете приемат същата храна, която ползва и човекът, а и биологично краткият им живот дава възможност да се проследят всички възрастови изменения.

За плъхчетата са направени отделни клетки, пос­тавени са да живеят в хигиенични условия според на­чина им на съществуване, абсолютно еднакви за всич­ки. Различното между тях е начинът им на хранене според практикуваните диети на различните народи и племена в Индия. Още при обследването им д-р Кариеън е наблюдавал в различните племена и общности развиване на заболявания, като кожни струпеи и обри­ви, очни заболявания, язви, циреи, лоши зъби, изкри­вен гръбнак, анемии, както и много стомашно-чревни заболявания. Основните продукти, които се включват в техните диети, са в различни варианти и комбина­ции: оризът, варивата, варените зеленчуци - в твърде непълноценни и неблагоприятни съчетания.

Оказва се, че подложени на техните диети, плъхче­тата развиват съответно същите заболявания. Ако е

ползвана диетата на племето с кожните заоолявания, на плъхчетата им опадва козината.

Една от клетките той отделя за 1200 шгьхчета, които подлага на диетата на народите на Хунза. Друга - за плъхчетата, които остават на диетата, практикувана от англичанин с по-скромни възможности за изхранване на семейството си.

Английската диета, предложена на плъхчетата, се състои от бял хляб, маргарин, варени зеленчуци, кон­сервирано месо, конфитюри, желета, чай със захар. Още на 17-ия ден започват да се появяват нервни ув­реждания. Те постепенно развиват всички болести на нашия цивилизован свят - нервни, сърдечно-съдови за­болявания, тумори. „Те бяха нервни, бяха склонни да хапят своите гледачи, посрещайки ги враждебно. Живе­еха нещастно заедно и още на 16-ия ден от началото на опита започнаха да убиват и изяждат по-слабите от тях..." - пише д-р Карисън. Съвсем различно се чувстват плъхчетата в другата клетка. Диетата на пол­званата от тях храна се състои от пълноценен хляб, леко намазан с масло, покълнали варива, сурови мор­кови и зеле, неварено мляко и миниатюрни порции месо с костите веднъж седмично, както и изобилие от вода. В клетките си те съществували много щастливо и безгрижно - времето им минавало в игри и боричкания. Сговорчиви помежду си, те с радост са посреща­ли своя гледач. Дори и при възрастните не са открити заболявания.

Но д-р Карисън не спира опитите си дотук. Изслед­вайки въпросите на храненето и действието на храната върху живите организми, той отстранявал болните плъхчета и ги поставял в клетката при плъхчетата, подложени на хунзийската диета. И забележете: при смяната, на храната с природосъобразна болес­тите изчезвали и плъхчетата оздравявали.

От всичко казано дотук става ясно, че урокът, кой­то ни дават хунзийците, е следният: ползваната от тях храна е с много по-ниска калорична стойност (хранят се ограничено и семпло), а физическото им натоварва­не е многократно по-голямо поради примитивното им земеделие. Ние се храним обилно и калорично, а ра­ботният ни ден протича по канцеларии, бюра, офиси и фабрични помещения, където машините са отменили и улеснили труда на човека. Балансът между получе­ната и изразходваната енергия е нарушен.

Освен това при народа на Хунза употребата на месото и продуктите от животински произход като мляко и млечни произведения е сведена до мини­мум, докато в цивилизования свят ползването им е изобилно, въпреки че вече се отчита, че не това е храната на човека, определена му от природата.

В Хунза нервни и психични заболявания не са ре­гистрирани, докато при нас процентът е висок и про­дължава да расте. С природосъобразната си форма на хранене и начин на живот хунзийците са оформи­ли здрава и стабилна нервна система, добро самочув­ствие и етична психика. Там няма гонитба за бизнес, забогатяване, кариера, защото на истински здравия съответства здрава и оптимистична психика - чове­кът е доволен от малко и щастлив от нищо.

Щастливият народ на Хунза не чака да му пеят радиото и телевизията, за да го развеселяват - той сам пее, докато работи.

По-късно, в търсене на здравето, научих и за племето

които живеят в Сахара при изключително тежки кли-

матични условия, голяма горещина, пустош, напом­няща лунен пейзаж.

Поради уникалността на това племе и големия интерес, събуден у учените за проучването му, четири белгийски университета формират международна ек­спедиция.

Хората от племето Тубу изненадват своите изс­ледователи с невероятната си и изключителна жизненост, издръжливост и здравина. Тяхното главно занимание е търговията със сол, която те сами добиват, товарят на камили и разнасят по околните племена, като я разменят за фурми, про­со и необходими за бита предмети. По нагореще­ните пясъци и. под палещите слънчеви лъчи при температура 40-50" С те могат да изминат за един ден 50-60 до 80 километра. Изключително издръж-ливи; те не познават умората.

Описан е следният случай. Една заран, когато камилите са натоварени със сол и хората на Тубу са готови за път, изследователите тръгват успоредно с тях. Хората на Тубу вървят пеш,,водейки своите ка­мили, а изследователите се движат в специално обо­рудвани джипове с охладителни инсталации.

След 30-40 километра се дава сигнал за почивка и престой. Изследователският екип в джиповете е толкова изтощен, че едва диша от задухата и горе­щината. Още със спирането лекарите бързат да про­верят състоянието на хората от Тубу. За тяхно учуд­ване се оказва, че пулсът на тубузците е съвсем нор­мален и липсват каквито и да е признаци на умора. Състоянието им е точно такова, каквото е било при тръгването - без капчица промяна.

Но изненадите не спират дотук: лекарите предп­риемат обедно хранене, състоящо се от телешки бульон и обикновени консервирани храни. Поканват и хората от Тубу да споделят обяда им. Тубузците

гледат с недоверие и подозрение предлаганите не­ща, но все пак се съгласяват да опитат. Но още с първата хапка започват с отвращение да плюят пое­тото и отказват предложената храна. Те предпочита­ли своя обяд, състоящ се само от 3-4 фурми.

Учените изследователи са особено впечатлени от техния начин на хранене - действително имало над какво да се замислят. За разлика от хунзийците, ту­бузците са пълни вегетарианци - не приемат абсо­лютно никаква храна от животински; произ­ход. Сутрешната им храна се състои само от питие, приготвено от растящи там треви - то наподобява нашия билков чай, но в по-концентриран вид, без каквото и да е подслаждане или посоляване. Обядът -както вече стана ясно - няколко фурми. Главното и основно хранене за тях е вечерята, която винаги се състои от каша от просо - всеки ден, без промяна. Разнообразието, което си позволяват спрямо кашата от просо, е нейното подправяне - тя се залива или със сос от подправки, или с кокосово масло.

Това, което провокира нашия коментар, е, че спо­ред нашите разбирания храната им е недос­татъчна както по количество, така и по кало­рийно съдържание. Но пред учените стоят здрави, стройни и гъвкави хора, чиито нозе са изопнати като струни. И те, подобно на хунзийците, не знаят как­во е зъбобол и не се нуждаят от зъболекарски услуги. При възрастните хора зъбите са си на мястото и в естествения си запазен вид, а те до последните си дни са на крак и със запазени сили. По нрав, както и хунзийците, те са с психиката на здрави хора - обичащи песните и движението.

Наскоро бе открито още едно отдалечено от циви­лизацията кътче със здрави обитатели и голям про­цент столетници, към което отново се насочиха герон-то лозите.