”Те искат да спасят света за 45 минути”

”Те искат да спасят света за 45 минути”

„Дълги години съм работила с богати хора от Русия, Бразилия, Индия и Китай и съм установила определени закономерности в някои развиващи се страни” разказва Олга как се е зародила идеята за създаването на нейната фондация.

Много важно е да се изясни и вземе предвид, че натрупаното богатството, с редки изключения, в тези страни е богатство от първо поколение. То не е нито наследено, не е и плод на дългогодишни инвестиции, не е някой замък, построен с полученото от дивиденти от акции. Повечето американски и британски дарителски практики са измислени да обслужват т.нар „стари пари” или тези, които са направили пари и след това започват да участват активно в благотворителни инициативи.

Нещата стоят съвсем различно за моите богати клиенти. Те нямат време – могат да отделят 45 минути за филантропия по време на закуска. Това би могло да бъде техният символичен девиз: „да спасим света за 45 минути”. Стремя се да създам първата по рода си услуга или програма за индивидуални дарители в развиващите се страни. Тази идея ще обедини в себе си всички особености, които споменах – културни, други - свързани с бизнеса и, трети – с личността на всички тези хора. Но не е само това - искам тази програма да надгради сферата на филантропията и да постави началото на социални промени.

Да, целите ми са крайно амбициозни, но който не играе, той и не печели. Чрез филантропията искам да повлияя на начина на живот на богатите, на нагласите им спрямо техните служители, на отношението им с другите хора, с които те живеят заедно в една страна или в един дом.

Но как можеш да повлияеш на хора, чиято единствена задръжка е моралът им? Ако погледнем към нашата история, тя ясно показва, че даже революцията не помага – в тези държави липсва гражданско общество. Филантропията от своя страна е един интересен начин за влияние върху ценностите и морала. Като цяло, няма друго. Всичко останало може да се купи.

От богатите руснаци, които познавам (а аз познавам лично много от тях) повечето споделят европейски ценности и искат да видят в Русия свободна и демократична държава; те искат да бъдат част от гражданското общество и не са безразлични към страната си. В същото време тези от тях, чиято дясна ръка знае какво прави лявата (метафората за дисбаланса в ценностите на индивида), са малцинство. Корупцията, незачитането на основни правила и бързата печалба доминират.

През последните години се наблюдават определени промени - някои започват или се опитват да градят бизнеса си, спазвайки изискванията на цивилизования свят. Това е трудно – част от тях трябваше да напуснат страната, други пострадаха. Но въпреки всичките пречки, те правят опити да пренесат и приложат наученото от филантропията в техния бизнес. За много богати руснаци филантропията представлява това единствено място, където те могат да изразят своите интелектуални търсения и свобода - единствената им възможност да се почувстват пак хора.

В Англия, когато говоря за филантропия, не забравям да направя сравнение между британската и руската: ако тук сте изградили филантропията на основата на вашите ценности, то в Русия е обратното - филантропията гради ценности. Поради тази причина сами можем да се досетим, че благотворителността в Русия към момента има много по-голямо значение, отколкото в САЩ или Англия.

Гражданското общество ще се формира равномерно, може би паралелно с филантропията в страните от БРИК. Гражданско общество няма нито в Индия, нито в Бразилия, където не е имало революции. Или пък може би съществува (ще ме убият ако не призная наличието на гражданско общество)), но не представлява пречка за хората с власт и пари. Именно в това се корени разликата със западните страни - в дълбочина, гражданско общество не действа възпиращо и градивно нито на бизнеса, нито на държавата. Местните общности имат собствени проблеми - имат нужда от обучителни програми не за това как да набират средства, а по-скоро да се научат как да съжителстват с богатите, как да преговарят с тях и как да ги разбират. Проблемът с разбирането на богатите е много сериозен сред местните общности. Диалогът е изместен от чувство на взаимна нетърпимост, неприязън и дори омраза. А се оказва невъзможно да събираш пари, когато мразиш хората, от които искаш и обратното - това е всеобща истина. Това е едно от нещата, които се опитвам да направя - да построя мостове на разбиране и търпимост в отношенията между двете страни.

Държавата трябва да си съдейства и да помага на третия сектор. Въпросът е как и с какви средства да го направи. Държавата трябва да предостави нужните условия и модели и да финансира социални програми. Всичко над това е излишно и би навредило сериозно на тази сфера. В последното съм напълно убедена. Моите опоненти поддържат друго мнение - че в континентална Европа ролята на правителството е много по-голяма. Но те забравят нещо много важно, а именно качествените характеристики на правителствата са различни. Нашата държава не трябва да има такъв контрол. Отношенията с властите могат да бъдат най-различни. Ако употребяваме един или два подхода, тогава неуспехът ни би бил гарантиран. За някои организации и при определени обстоятелства няма нищо лошо да се потърси помощ от правителството. Същевременно не трябва да забравяме, че Путин не е цар, че правителството не е собственик на държавата, а и двамата служат на нея и на нас. Това е като да отидем на кафе и да се обърнем към сервитьора да ни обслужи, а не изпращаме петиции и молби за това. Правителството има същата функция - в крайна сметка ние плащаме данъците. У нас трябва да се върви стъпка по стъпка. Нашето правителство се състои от различни личности - някои чуват, други не. През 1990 г. станахме свидетели на интересен и уникален експеримент – хората бяха сравнително свободни и можеха да изберат управниците, които искат. Те избраха цар, защото това е познатият формат и защото не знаят друга алтернатива.