Технически условия



Дата15.01.2017
Размер35.35 Kb.
#12711
ТЕХНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ

Езерото „Вая” е най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 км, а най-широката му част достига 4,5 км. Общата му водна площ е приблизително 2760 хектара. Езерото е относително плитко – средната му дълбочина е около 1,3 м. Отделено е от морето с пясъчна коса. В западната му част се вливат реките Айтоска, Съндър дере и Чукарска, които го подхранват с прясна вода. Важно значение в тази насока има и прехвърлените пресни води от Мандренското езеро. Солеността на водите му варира около 4-11% и е със значителни сезонни колебания.

Понастоящем езерото е със значително обрастване с висша и нисша водна растителност. Бреговете му са обхванати със зелен пояс водолюбива растителност, главно тръстика (Phragmites australis), теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (Typha latifolia) и други, които в западната и северозападната част образуват обширни масиви. През топлите месеци на година обилно се развиват различни видове мека подводна растителност.

Водната растителност е част от биоценозата във водните басейни и оказва силно влияние върху динамиката на различните физични и химични процеси, протичащи в нея. Когато покрива около 15-20 % от площта на водоемите, тя е полезна, тъй като представлява определен хранителен ресурс и среда за обитаване, даваща убежище на рибите, използва се за субстрат за мръстене на фитофилните видове, източник е на кислород във водата през светлите часове на денонощието. Върху растенията живеят и се развиват различни животински организми (мекотели, ларви на насекоми, червеи и др.), които се използват за храна от рибите. Когато обрастването на водната площ е голямо, то може да причини значителни проблеми и да има негативен ефект върху биоценозата като цяло. Растителността се конкурира за биогенни елементи (азот и фосфор) и светлина с фитопланктона, който е първото звено от хранителната верига на рибите. Масовото й развитие ограничава мястото за движение на рибите и редуцира малко или много водното огледало. Често обрастването на водоемите с водна растителност е основната причина за възникване на замори при рибите. Периодичното й отмиране и натрупване на органична материя е една от причините за рязко повишаване на еутрофикацията. Освен това огромното количество водна растителност, която е обхванала езерото пречи на лодки и канута да се придвижват в нея. Община Бургас вече е инвестирала средства за изграждане на кейове за отдих и риболов, както и в закупуването на канута. Преди езерото да бъде обхванато от тази растителност, то се използваше и като тренировъчна база за отборите по академично гребане и кану каяк. Във водните му площи се развиваха тези видове спортове, в които Бургас има традиция и олимпийски победи, което на този етап е невъзможно предвид огромната растителност затлачила езерото. Всички тези фактори налагат своевременно да се вземат мерки за ограничаване на нейното разпространение и бурно развитие.

За борба с водната растителност във водоемите се използват няколко метода – механичен, химичен и биологичен. Третият начин за борба с водната растителност е екологичен, при който се използва биологична борба с обрастванията на водните площи. Прилагането на всеки от посочените методи за контрол на растителността във водата трябва да се съобразява с всеки конкретен случай, количеството и вида на водните растения, видовото разнообразие на хидробионтите, използването на водата за други цели и евентуалните последствия от прилагането на един или друг метод.


  1. Биологичен метод на борба с водната растителност

Привлекателна алтернатива на хербицидите и механичната борба с водната растителност е биологичният метод, който може да се приложи в езерото „Вая”. Този тип контрол често изисква по-малко труд, процедури и разходи в сравнение с другите методи, и има добър потенциал за дългосрочно управление на водната растителност. Особено ефикасен като мелиоратор за борба с водната растителност е белият амур (Ctenopharyngodon idella) . Той се използва широко за контрол на растителността в канали, язовири, рибовъдни басейни и други водоеми.

Белият амур предпочита да консумира подводната растителност и с успех може да се използва за подтискане на този тип обрастване във водоемите. Храни се и с младите растения от полупотопена (надводна) растителност и осигурява частичен контрол на тази група растения. Този вид не консумира директно фитопланктона.

По правило за борба с водната растителност се препоръчва да се използват риби с размери над 300-400 г.

За успешното изпълнение на поръчката изпълнителите следва да доставят риба от местен произход с минимално тегло на рибата 300 гр.. За което се представя документ за произход, от който да е видно, че поколението е получено от разплодници, отглеждани в България/. Предлаганата от участниците риба следва да е придружена от ветеринарно-медицински сертификат. От стопанството, от което се доставя рибата не следва да са регистрирани заболявания през последните 5 години, за което се представя документ. Участниците следва да представят и подробен план за биологична борба с водната растителност в езеро „Вая“ , в който се описва подробно начина, по който ще се достави рибата, начина на зарибяване, товарене, разтоварване, всички необходими условности от биологичен и технологичен характер, необходими за успешното зарибяване на езерото и борбата с водната растителност.


Живко Иванов

Директор „Спортни имоти“



Община Бургас


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница