Техника на осигуряване

ПОНОСИМОСТ КЪМ ДИНАМИЧНИ НАТОВАРВАНИЯ

Цялата същност на техниката на осигуряване се основава на закона за съхранение на енергията. За да се спре едно падащо тяло, е необходимо енергията, която се получава при това падане да бъде трансформирана в друг вид енергия.

Какво представлява енергията на падане?

При закачането на едно тяло с определено тегло на единия край на въже, същото ще бъде подложено едновременно поцялата си дължина включително и във фиксираната точка на действието на сила, чиято големина ще бъде равна на теглото на закаченото тяло. При повдигане на тялотона известна височина и го пуснем, силата, която ще се упражни върху въжето, след като го изпъне ще бъде значително по-голяма.

Споменахме, че под действието на гравитацията всяко падащо тяло се ускорява. Следователно скоростта му се ускорява с нарастването на височината, от която пада. Взависимост от масата си и скоростта във всеки определен момент падащото тяло притежава определена енергия. Тази енергия се нарича енергия на падане(Е). Тя е толкова по-голяма, колкото по-голяма е масата и скоростта на падащото тяло. С други думи енергията на падане зависи от теглото на тялото(G) и височината(H), от която пада, т.е. E=G.H (виж табл.)

Височина нападане (м)	Скорост на падане (км/ч)	Време на падане в (сек)	Енергия на падане при тяло с тегло 80кгс (кгс.м)
1	16	0,45	80
2	22	0,64	160
5	36	1,01	400
10	50	1,42	800
20	71	2,02	1600

При задържане на едно падане от въжето скоростта на падане се свежда до нула. При това енергията на падане трябва да се трансформира в деформация предимно на въжето, а част от нея и на останалите елементи от осигурителната верига, включително и тялото на катерача.

За трансформацията на енергията на падане способствуват следните фактори:

а) триенето на падащото тяло по скалната повърхност;

б) еластичността на въжето(елонгацията);

в) триенето на въжето при различните начини на осигуряване.

Тези три фактора са тясно свързани един с друг и във всички случаи се допълват взаимно. Така например при подхлъзване на един катерач по наклонени скали, с пълна сила действа първия фактор и тялото му може да се спре от само себе си, без да се наложи енергията да се поглъща от другите два фактора.

На основата на закона за свободното падане на телата, откъсналият се от опората катерач се движи равноускорително към земната повърхност вследствие на тежестта си и земното притегляне. Времетраенето между изгубване на опората и възникналия динамичен удар е извъредно кратко.Освен това въжето и падналия се движат с голяма скорост. Изследванията на Е.А.Казакова и Ф.Авчин красноречиво говорят за това:

Височина на падането (в м)	Скорост на падането в (км/ч)
4	35,5
10	50,4
20	72,4
40	101,0

Видно, че осигуряващия катерач трябва да бъде винаги готов да задържи своя партньор, защото няма да има време да извършва каквито и да било допълнителни движения и манипулации.

Динамичните натоварвания са характерни най-вече при отвесните падания. При тях факторът “триене на падащото тяло в скалната повърхност” се елиминира и с пълна сила трябва да се задействат останалите два. Според В.Мунтер силата на динамичния удар зависи от :

а) тежестта на падналия алпинист (заедно с екипировката и съоръженията);

б) разтегателните свойствана алпийското въже;

в) прилаганите начини на осигуряване;

г) използваните възли и обвръзки;

д) съотношението между височината на падането и дължината на въжето между двамата партньори, което условно се приема като индекс на падането (И).

Динамичният удар се отправя с еднаква сила към падналия и осигуряващия алпинисти, но се понася различно от двамата. Падналият винаги понася по-голямо натоварване, което до известна степен може да се понесе облекчено с помощта на по-съвършени обвръзки. Осигуряващия се намира в по-благоприятно положение, защото ударът не засяга пряко него, а се амортизира по пътя на различните начини на осигуряване. Така, че може да се получи даден динамичен удар да бъде в границите на поносимото натоварване за осигуряващия и фатално за падналия.

Винаги по-слабото звено във веригата при динамично натаварване е падналия катерач и затова трябва да се определя поносимостта на динамичния удар към падналия алпинист. Като крайна граница след редица изследвания се приема 1200кг. По-големи натоварвания довеждат до смъртоносни наранявания. При удари над 800кг вече могат да се очакват по-леки наранявания дори и при най-съвършенни обвръзки.

Фиг.1 фиг.2

Системата за осигуряване се състои от следните звена:

- Самоосигуряването на осигуряващия катерач.

- Начина на осигуряване ( през тялото на катерача, през през елемент от релефа, или техническо съоръжение – карабинер, осмица, щихт и др.)

- алпийското въже.

- междинни карабинери.

- обвръзката на катерещия.

1. 
   Самоосигуряване на катерача
   

Това от своя страна води до необходимостта от къса примка за самоосигуряване. Естествено е небходимо да бъде толкова къса, че да не ни ограничава при манипулациите при осигуряване. Освен това е необходимо примката да бъде вързана със съвсем разхлабен възел, който при натоварване, затягането му ще играе амортизираща роля.

Осигуряващите също получават динамични натоварвания. Ето защо в практиката се налага правилото да се използват по два клина( или заместващи ги съоръжения) за самоосигуряване. Тук е мястото да отбележим, че самоосигуряването на скални издатъци може да се използва само когато катерещия идва от долу т. е. е втори в свръзката, а при осигуряването на водача при евентуално падане би се изхлузила самоосигурителната примка.
2.Алпиското въже в системата за осигуряване.

Каквито и технически нововъведения да се появяват в катеренето въжето си остава основното звено в осигурителната верига. Подобряването на неговите разтегателни качества и еластичност са от огромно значение при удържането на динамични натоварвания. Поради тази причина фирмите производителки непрекънато усъвършенстват възможностите на изкуствените материи, които се използват за изработката им.

Въжетата са основния елемент от специалните съоръжения. Те са свързващото звено в свръзката. Благодарение на тях при евентуално падане на един от свръзката се осъществява задържането. Ето защо от тях се изисква да бъдат здрави, леки, гъвкави, удобни за манипулации, да не губят или влошават своите качества при различните климатични или метеорологични условия. А от катерача да има необходимите познания относно особеностите на полимерните материали от които са произведени. Въжетата трябва да бъдат еластични при динамични натоварвания, малко да се разстягат при статично натоварване.

За да притежават тези качества въжетата се изработват от синтетични полимерни материали като найлон, капрон, дедерон силон и др.(изкуствена коприна)

В зависимост от изработването им се делят на:

- Сукани – въжета с голяма здравина, при намокряне лесно се изшуват. Но при употреба лесно се усукват и затрудняват манипулациите.

- Плетени – гъвкави, с добри амортизационни качества, но лесно приемат влагата. При атакуване с механични агенти, губят рязко своите качества.

- Кабелни – на практика представляват комбинация от горните два вида. Състоят се от сърцевина, която е сукана и броня(външна част), която е плетена. Тази броня предпазва въжето от механично увреждане и създава малко съпротивление при триенето на въжето в скалите. Поради тези факти те се използват най-много в алпийската дейност.

Според натоварванията за които са предназначени те се делят на :

- Динамични – това са въжета, които се използват при алпийските изкачвания. Те притежават свойството, при динамичен удар(падане) да се разтягат и след прекратяване на натоварването възвръщат първоначалните си размери. Това е есновен елемент от техниката на осигуряване.

- Статични - въжета, които се използват за тренировъчни изкачвания с малка дължина(30 – 60м), направата на парапети и др. те не притежават такива разтегливи свойства и за това се използват там където няма динамични натоварвания.

Според сечението(диаметъра) въжетата се делят на:

- Основни – въжета с диаметър между 8-12мм , дължина между 45- 80м. Издържат статично натоварване между 2000 – 2500кг и динамичен удар 1000 – 1200 кг. Това е въжето с което алпинистите се обвързват в свръзка и без него е немислимо осъществяване на изкачване.

- Помощни – диаметърът им варира от 5,5 до 8мм. При статични натоварвания издържат до 1000кг. Използват се при различни помощни дейности.

• 
  Спомагателни – диаметър от 3 до 5мм. Издържат натоварвания под 500 кг. Използват се за всякаква спомагателна дейност.
  

Свободните радикали са главните, но не единствените виновници за стареенето на полимерите. Различните молекулярни и йонни реакци също спомагат процеса на разрушаване. В крайна сметка на лице е промяна на структурата и химическия състав на полимера, което води до влошаване на механическите и други свойства. Процесите на стареене протичат независимо от това дали въжето се използва или не. Тово води до постоянно и непрекъснато намаляване на якостните характеристики на всички въжета от полимерни(синтетични) материали.

Следователно, стареенето е причина за намаляване способността на въжето да поема енергия, а това води до проблеми в неговата сигурност. Поради усилена деполяризация на синтетичните материали през първите няколко месеца стареенето е по интензивно. След това този процес се стабилизира, след което продължава да се проявява във времето с непрекъснато, но вече много по-постепенно отслабване.

Стареенето зависи и от редица други фактори – климатични условия, съпътстващи съхранението и употребата на въжето, начина и интензивността на използване. Най-големия неприятел на полимерите е светлината и затова въжето не трябва да се оставя без причина на слъчева светлина.

Успоредно със стареенето въжето се износва и физически в резултат на механичните въздействия на които е подложено при използването. Особено вредно влияние оказва абразивното действие на малките скални частици вследствие на триенето, което води до намаляване якостта на опън. Затова тези причини трябва да се намалят до минимум.

ВАЖНО ДА СЕ ЗНАЕ:

- стареенето е поцес, независещ от това дали въжето се употребява или не.

- при покупка на въже погледнете датата на производство. Ако са минали пет години, просто отминете.

- при употреба сведете до минимум триенето в скалния релеф и излишното триене в съоръженията. Редовно преглеждайте бронята на въжето относно механични повреди.

Затова всички фирми производителки дават в своите каталози и етикети всички необходими характеристики за въжетата.

Това от своя страна налага и воденето на статистика от собственика на въжето, като часове на използване, брой и вид на паданията, особени произшествия, вида на релефа и др. По този начин ще се избегне възможността да се работи с въжета , които имат добър външен вид, но са с намалени якастни качества, които не отговарят на необходимите норми.

Интересни изследвания са направени от М.Минев и колектив, разглеждащи намаляването на издържливостта на алпийските въжета под въздействието на различни атмосферни условия, които са от съществено значение за практиката.

В следващата таблица са изложени данни за измененията на якостните характеристики на алпийските въжета от синтетични влакна, пестояли при различни условия на открито.

Въз основа на тези данни са направени и следните важни практически изводи:

- При престояване на открито въжетата от синтетични влакна бързо променят качествата си , като бързо намалява максималната им способност, а също така и тяхната еластичност.

- Процесът на стареене зависи силно от непосредственото слънчево греене (ултравиолетовите лъчи)

- Въжета от кабелен тип ( с прави влакна) затрудняват проникването на светлината в дълбочина, а от тук е и намалено окислителното въздействие на ултравиолетовите лъчи.


Въжета от кабелен тип с прави влакна

Условия на престояване	Първоначални данни за издържливост ( в кг и еластичност в %)	След 6 месеца	След 12 месеца	След 18 месеца	След 24 месеца
На санка	1600 – 38%	1560-36%	1440-33%	1280-27%	1080-21%
На слънце	1620 – 41%	1500-34%	1290-28%	1040-20%	740-10%

Въжета тип плетени

На санка	1700-41%	1600-38%	1420-33%	1150-26%	810-17%
На слънце	1700– 41%	1520-35%	1240-28%	850-19%	370-8%

Редица изследвания доказват пагубното въздействие на влагата върху алпийските въжета. Поглъщането на вода от полиамидните влакна зависи от съотношението на групите CH2 към групите CONH в молекулите на съответното влакно. При въжетата от синтетични влакна водонасищането при нормални температури оказва незначително влияние върхо издържливостта и еластичността. Нещата обаче се променят значително при замръзването на мокрото въже. Поносимостта му към натоварвания намалява с около 30%. Причината е отново в особеностите на синтетичните материали и наличието на леденокристална структура между влакната на въжето. Тази леденокристална структура действа като абразив. Поради това фирмите производителки започнаха да предлатат и хидрофобни въжета, но те от своя страна изискват наличието на финансови средства.

При използването на алпийските въжета е необходимо да се изхожда от техните първоначални фабрични норми, за да се гарантира желаната сигурност. Много често в практиката се налага да се използват и двойни въжета. Те са незаменими при дълги стенни изкачвания и ни осигуряват необходимата работна дължина при евентуално спускане. Въобще е нелепо човек да предприеме изкачвания по големите и дълги стени без да разполага с двойно въже. Ето защо използването на въжета с диаметър от 8,5 мм до 9 мм са незаменими за тази цел. Естествено боравенето с две въжета изисква специална техника, която е приложима само след натрупването на съответния опит и технически умения.

Серия опити	Тип въже	Сила на скъсване	Удължение при скъсване в %	% на силата спрямо І серия	% на удължение спрямо І серия
І.Сухо въже +20С	12мм кабелен тип	1620	38	100	100
	14мм плетено	1700	41	100	100
	9мм кабелен тип	810	38,3	100	100
ІІ.Мокро въже + 20С	12мм кабелен тип	1560	39,5	96,5	100
	14мм плетено	1650	42,2	97,4	103
	9мм кабелен тип	785	39	97	102
ІІІ.Замръз-нало мокро въже -30С	12мм кабелен тип	1170	27	72,4	71
	14мм плетено	1180	32,2	69,6	78,8
	9мм кабелен тип	590	27,1	72,9	71

3. Начини за осигуряване.

В зависимост от условията се избира и начина на осигуряване. Начините на осигуряване разделяме на три основни групи:

- начини при които се използва тялото на осигуряващия ( през рамо, през кръстта) Те почти не се използват поради малките възможности на тялото за поносимост към динамичните и статични натоварвания.

- през скални издатъци. При здрав скален релеф се понасят големи натоварвания, но не са конфортни за алапийското въже.

- през техническо съоръжение(карабинери, осмици, и други протриващи съоръжения). Това е най-много използваните начини.

Пълното фиксиране на въжето е съвсем нецелесъобразно. При пълно “твърдо” фиксиране на въжето, вследствие на неговите разстегателни свойства динамичния удар ще бъде твърде голям.

Правилното осигуряване е свързано с контролирано протриване на въжето, което благоприятства за поглъщане на част отенергията на динамичния удар. Тази енергия се превръща в топлинна. Спирачните действия върху въжето продължават до спирането на падналото тяло.

При съвременните полимерни алпийски въжета, поради техните големи разстегателни свойства това протриване намалява като обем. Но не трябва да се елиминира, напротив е задължително. Тук ефективността на осигуряване зависи от съотношението от протрито въже и дължината отпусната към осигуряващия. При най-големи падания това протриване обхваща максимално 30% от цялата отпусната дължина на въжето, което се равнява на около шест метра.

Това правило се налага още повече и от факта, че почти всички катерачи се обвързват със алпийски седалки и едно “твърдо” задържане т.е. без протриване ще доведе най-малкото до силни прерязващи болки в областа на кръста.

Поради тези причини все повече намират приложение различните протриващи съоръжения. Изборът на едно или друго зависи от предпочитанията на осигуряващия и конкретната работа, която ще извършва осигуряваният.

4. 
   Междинни карабинери.
   

Клиновете и другите заместващи ги съоръжения си остават най-слабото звено в системанта на осигуряване. Обикновено издържливостта на всички тези съоръжения варира от 800 до1000 кг.

Известно е че надежността на един клин, клема, френд или ексцентрик зависят от посоката от която ще дойде ударът. Ето защо при забиването или поставянето им трябва да се съобразим с тази важна подробност. Правилното забиване на клина и поставяне на другите съоръжения има голямо значение за тяхната собствена издържливост, но няма пряко отношение към намаляване силата на динамичния удар, предизвикан при падане. По - горе изяснихме, че тази сила зависи от няколко фактора, от които основни са индексът на падане, съотношението между височината на падането и дължината на въжето между двамата партньори. Местата, в които се поставят съоръженията или забиват клиновете при една дължина на въжето имат връзка с първата част от горното съотношение – именно с височината на падането на откъсналия се катерач. Втози случай междинните клинове и съоръжения имат косвено отношение към намаляването на силата на динамичния удар.( виж фиг.2 по-горе)

За да се намали величината на индекса на падането, което е решително за увеличаване поносимостта към динамични натоварвания, налага се правилото да се забиват клинове или поставят технически съоръжения в долния край на катерените пасажи и да се намаляват в горния където ще се използват повече разтегателните и еластични способности на по-дългото отпуснато въже между партньорите.

Голямото разнообразие и направление на цепнатините, в които се забиват скалните клиновете е довело до използването на хоризонтални, вертикални, универсални и рапелни клинове. Това деление е условно. Те биват с различна дължина, дебелина и профил. Следствие екологичните проблеми, които се създават от многократната им употреба се налагат все повече клиновете от типа на спитовете и лонг лаиф. При тях се пробива отвор в скалата с помощта на шила или бормашини, след което се поставят клиновете, които се залепят с помощта на специални лепила или се набиват, а те от своя страна се разширяват в отворите и действат на принципа на дюбелите.

За използването на клеми, ексцентрици и френдове е необходимо да имаме цепнатини и в зависимост от тяхната големина се поставя съответния номер съоръжение. Клемите и ексцентриците представляват неправилни многоъгълници, които благодарение на своята форма при правилно поставяне се заклинят в цепнатините и после лесно се изваждат. Фредът(“приятел” в буквален превод) представлява “механична клема”, или клема с променлива конфигурация. Това позволява на съоръжението да се нагажда към цепките дори и те да са напълно лишени от неравности, които са задължителен елемент за заклещването на клемите и ексцентриците.

Френдовете се налагат все по-вече в практиката благодарениена тяхната универсалност, лесна употреба и сигурност естествено при правилно поставяне. Те представляват сглобка от тяло и и четири или три палеца с пружина. Монтирани са на ос и свързани със спусък. Когато последният се издърпа, палците се свиват и съоръжението се поставя в скалната цепнатина или”джоб”. При пускане на спусака, палците се разтварят и опират в стените. При натоварване те оказват още по-голям натиск върху тях. Конфигурацията на палците е пресметната така, че колкото и да са разтворени ъгълът на заклещване остава постоянен – 13,75. В цепнатини с успоредни стени, ъгълът сключен между хоризонталата и правата, определена от точката на допиране на палците в скалата и остта, е винаги 13,75. Това позволява оптимален диапазон на разтваряне и устойчивост при натоварване в скали със слабо триене. Металът за палците е избран според този показател и малкото му тегло. Това е авиационна алуминиева сплав, известна като 7075-Т6.

Ексцентрик клема

Френд
2.Карабинери.
Тези съоръжения осъществяват връзката между клиновете, клемите, ексцентриците, френдовете и въжето. Изработват се от леки и здрави дуралови сплави, и издържат различни натоварвания в зависимост от предназначението им . Могат да достигнат до 5000кг(използват се в специални случаи при много отговорни натоварвания). Притежават изключително разнообразна форма – елипсовидна, овална, крушовидна, трапецовидна и др. Сътоят се от тяло и ключалка, като при някои ключалката е снабдена с предпазни муфи, които предотвратяват самоволно отваряне на карабинера.

ДА СЕ ЗАПОМНИ:

- не използвайте специални съоръжения на които не е обозначена фирмата производителка и липсват характеристики относно якостните им качества. Не ползвайте “самоделки”, защото рискувате здравето си.
Карабинери(сн)
3.Алпийски възли

Приложението на всичко казано до тук е неосъществимо, ако не се познават и оттук правилно използват алпийските възли. Основно правило е те да се изпълняват правилно, без излишни оплитания и осуквания, защото това намалява здравината на алпийското въже. Всеки един възел намалява здравината на алпийското въже до 60%. Това се дължи на усукването и преплитането на нишките във възелът, което от своя страна води до непълноценното им и дори неучастие на някои от тях в последвалото натоварване.

Прегъване във възлите
Още с изваждането на въжето от раницата или транспортния сак се извършва един жест без който не можем да започнем каквато и да е работа, а именно връзването на възел. Всяко едно въже на практика е неизползваемо без направата на възел. Трябва да се запомни, че след връзването на възела якостта на опън на въжето намалява почти наполовина. Ако имаме обявена якост на опън 2350 кгс след връзване на първия клуб с възел плетена осмица, тя намалява на 1290кгс. Или с други думи коефициента на сигурност(отношението между якостта на опън и номиналното натоварване. В случая 100 кг, колкото е теглото на катерача с цялата екипировка и раница) на въжето в нчалото е 23, след връзването на възела намалява на 13. Логично възниква въпроса на какво се дължи това.?

Ако си представим силите на опън, които действат на едно въже без възли, то те действат равномерно по цялото му напречно сечение. Всички нишки от които е съставено въжето се опъват(натоварват) едновременно. Ако въжето се огъне, както се получава при даден възел, то не всички нишки участвуват еднакво, от тук силите на опън се разпределят неравномерно. Част от нишките, които са разположени от външната страна на дъгите се опъват значително. От това следва намаляване на възможностите им за удължаване в сравнение с останалите при натоварване. Освен това в зоните на прегъване възникват и напречни усилия, които се сумират с надлъжните и допълнително натоварват нишките на въжето. Вследствие на получените сили на опън и срязване, въжето е по-слабо там където е прегънато, отколкото в правите участъци. Колкото по-силно е прегъването, толкова повече намалява издържливостта.

Възли за обвързване към основното въже

Вид на възела	Намаляване якостта на опън на въжето в %
Осмица	45%
Двоен булин	47%
Булин	48%
Водачески	50%
Плетена осмица	53%

Възли за съединяване на въжета

Двоен тъкачески	44%
Лентов	59%

Посочените данни са постигнати със статични въжета. Положението при динамичните е различно. Поради това данните да се приемат информативно. Наличието на възли не променя динамичните качества на въжето.

В зависимост от предназначението си възлите се делят на три групи – възли за обвързване към основното въже, възли за съединяване на две въжета и помощни. Изключително голямо разнообразие има на алпийски възли. Необходимо е катерачът да знае толкова, колкото смята за необходимо, но това да му позволява да използва правилния и неоходим възел в съответната ситуация.

Видове възли

Водачески възел(бабешки, шопски) Носи името си от пионерите в алпинизма, защото планинските водачи са се обвъзвали с него към основното въже. Но след направените изследвания е установено, че притежава значително по-малка издържливост от останалите възли и след натоварване трудно се развързва. Поради тези причини употребата му е ограничена.

Сенен възел или осмица. Има същото предназначение като водаческия за обвързване към основното въже. Известен е още и като плетена осмица. Допълнителната намотка увеличава неговата сигурност. При натоварване не се затяга така, че трудно да се отвърже.

Булин възел. Служи за обвързване към основното въже. Прави се лесно дори и с една ръка. Трябва много да се внимава при употребата му особено с нови и по твърди алпийски въжета, защото има случаи на саморазвързване по време на катерене. Задължително е и наличието на контролен възел.

Двоен булин. Освен с края на въжето може да се прави и в средата. Намира приложение при различни ситуации. Може да се използва за седалка, обвръзка и при направата на установки за катерене с горна осигуровка. Двоен сенен възел (двойна осмица). Намира същото приложение като двойния булин и има добра издържливост.

Рифов възел. Използва се за съединяване на две въжета с еднакъв диаметър. От особено значение при направата му е примките да не се кръстосват, да вървят успоредно. На свободните краища на двете въжета задължително се правят контролни възли.

Тъкачески възел. Служи за съединяване на две въжета, които могат да бъдат с еднакъв или различен диаметър. Двете намотки трябва плътно да прилепнат една до друга, което е показател за правилността на възела. Може да се направи и с четири намотки, което е препоръчително при въжета с различен диаметър.

Двоен рифов възел. Използва се при съединяване на две въжета с различен диаметър. Характерна особеност, която го отличава от рифовия е тази че тук се прави двойна намотка с тънкото върху дебелото въже. Отново трябва да се внимава бримките да бъдат подредени.

Стреме. Най-често използвания възел при самосигуряване, тъй като след употреба лесно се разваля.

Самозатягащи се възли. Всички самозатягащи се възли се правят с тънко помощно въженце върху основното въже. Сигурността на възела зависи от съотношението между дебилината на помощното въженце (от което правим възела) и дебелината на основното въже (въжето по което се придвижва възела). Всички самозатягащи се възли се използват при динамичните осигуровки т.е. при рапели, придвижване по парапети, направата на полиспасти и др.

- самозатягащ се възел(прусек) Това е най-често използваният възел. Може да се направи както с единия край на помощното въженце, така и със средата, което го прави незаменим. Характерна особеност е, че в ненатоварено състояние се придвижва в двете посоки по основното въже, а при натоварване затяга. Наложил се пред другите самозатягащи се възли поради:

- “работи”(самозатяга се) в двете посоки по основното въже.

- притежава малък обем.

- предоставя възможност за връзване с една ръка и то бързо и лесно.

- самозатягащ се възел с карабинер. Прави се с помощта на карабинер. Помощното въженце се прекарва през карабинера, поставен с обратната на ключалката страна до основното въже, след което около тях едновременно се намотава помощното въженце взето двойно. Броя на намотките определя издържливостта му. Действа еднопосочно, притежава голям обем, занаправата му са необходими две ръце.

- френски самозатягащ се възел. Двойно помощно въженце се обвива около основното по посоката, в която ще се натоварва възелът. След пет намотки долния край на помощнот въженце се прекарва през началната примка и възелът се подрежда. Действа като възела с карабинер.

СЪДЪРЖАНИЕ:

ТЕХНИКА НА ОСИГУРЯВАНЕ

ПОНОСИМОСТ КЪМ ДИНАМИЧНИ НАТОВАРВАНИЯ

ЕДИНСТВО НА СИСТЕМАТА НА ОСИГУРЯВАНЕ

1.Самоосигуряване на катерача

2.Алпиското въже в системата за осигуряване.

- Стареене и износване

3. Начини за осигуряване.

4.Междинни карабинери.

5. Обвръзка на катерача

Алпийски съоръжения с пряко отношение към осигуряването

1.Клинове, клеми, ексцентрици, френдове.

2.Карабинери.

3.Алпийски възли

-Прегъване във възлите

- Видове възли

Каталог: articles -> docs
articles -> Закон за върховната сметна палата на 14 декември 2005 г се навършват 125 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата
articles -> Одитен доклад №0400005712 за извършен одит за съответствие на декларираните приходи
articles -> Сценарий: Андрю Кевин Уолкър, Дейдив Селф
articles -> Одитирани обекти и дейности от сметната палата І. Първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
articles -> Закон за върховната сметна палата на българия уважаеми господин председател на Народното събрание
articles -> Onto-pedia: онтология, представяща модел на просветната система в българия в периода 1940-1945 г
docs -> Проблематика на височинният алпинизъм

Изтегляне 271.31 Kb.

Сподели с приятели: