Технологични особености и вероятни източници на материали за сребърни монети, в парично обръщение по българските земи от античността до възраждането



Дата21.09.2017
Размер96.75 Kb.
ТЕХНОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ И ВЕРОЯТНИ ИЗТОЧНИЦИ НА МАТЕРИАЛИ ЗА СРЕБЪРНИ МОНЕТИ, В ПАРИЧНО ОБРЪЩЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ОТ АНТИЧНОСТТА ДО ВЪЗРАЖДАНЕТО
Неделчо Неделчев1, Владимир Овчаров2, Йордан Бояджиев2, Руси Русев2, Димитър Неделчев2, Христо Терзиев3, Иван Църов4, Диян Димитров2

1-Бургаски университет „проф.д-р А. Златаров”, ул. проф. Якимов 1. Факултет обществени науки

2-Технически Университет-Варна, ул. ‘Студентска” 1

3- историк-Ямбол, бул. Николай Петрини № 28

4- Регионален Исторически Музей-Велико Търново, ул. „Никола Пиколо“№ 6
Abstract: Up to date most of the studies investing coins measured their form, standard weight have been taken and they have been cataloged as gold, silver, copper, bronze and billion, but archeoametric analysis have been made to a very few of them. There are still many important questions which remain without answer :

- Where the raw materials for coin mintages coming from ?

-Which metals and alloy composition were used ?

- Which tools and equipment were used during different periods of mintages?

- What technologies and technological methods were used?; if they were cast, in what mould? (casting sand mixture), stone or metal mould?; if they were forged what were the blaks like, what was the degree of plastic deformation?; was there heat treatment and what kind?; what was the forging pre-heating like and how was the temperature controlled? were the coins heated after forging to retrieve the stresses and stabilize the dimensions? - How were the weight and geometry achieved and controlled?; Coatings – what kind and how were they produced? There are sporadic studies and not detailed and complete systematics of the coins in the lands of Bulgaria.
Key words: coins, structure, properties, technology, coin alloys
1. Въведение

В българската наука интересът към съответствията между източници на суровини и продукти на човешкия труд намира развитие още към началото на 40-те години на ХХ в. Г. К. Георгиев пише, че през 1942- 1943 г. проучва егейската област от устието на р. Марица до подножието на Олимп, а в следващи години системно и територията на съвременна България [1]. Отчетено е различието на сведенията на древните автори и на съвременните проучватели за големината и характера на златоносните райони например между земите между Струма и Места, на гръцка територия [2]. Поставен и въпросът за сребърните предмети и техните природни източници [3].Състоянието на тези проблеми в съвременната българска наука често е много неточно. Приемат се противоречащи тези – за първенство по време например на Варненското некрополно злато пред Древноизточни подобни явления, и за влияния на „близко-източните преддинастически общества през ІV хил. пр.н.е” за поставянето на богати дарове в гробовете от Варна, и например жезъл, „които олицетворявали властта” [4]. В борбата за доказване на първенство на цивилизации не се обръща внимание на химическия състав на предметите, понякога предмети от сребро се приемат за калаени, без доказателства се настоява за египетски произход на злато от Балканите, или също без доказателства, предмети с вероятен древноизточен произход се обявяват за тракийски и царски [5]. За съжаление и системните обобщени сведения за открития на монети в България съществуват до 1982 г. и това прави изследванията все по-трудни. Аналогично е състоянието в Гърция и Турция. През последните години методът търсене на продукти на човешки труд и източниците им бе съчетан и с изследване на технологията. В Техническият университет – Варна [6] и научен колектив от други университети и центрове, се провеждат изследвания на златото от Варненския енеолитен некропол, на антични и средновековни монети, на състава на металите в природата.

За пръв път този материал разглежда еволюцията на монетните стандарти, използвани от древните металурзи. Направен е опит за характеризиране на използваните сплави и възможният източник на суровина.

2. Методика на експеримента

Спецификта на изследваните предмети, а именно предмети с археологична стойност, не позволява използването на химични и спектрални методи за определяне на химическия състав, тъй като при тези методи неминуемо се уврежда обекта. За провеждане на изследванията е изполазван безразрушителен метод, основан на рентгеновата флурисценция (XRF). Използван е преносим XRF анализатор производство на фирата Bruker, модел S1 Sorter [7].

Приложеният тук метод на съответствия на геохимични дадености на монети и суровинни източници е приложен от Вл. Овчаров в изследване на средновековните български монети [8], и е възприет от научния колектив и за материалите от древността. За българските монети от средновековието са указани източници добив на сребро от Северозападна България с поречието на Огоста и района на Чипровци, от Средногорието и Родопите [9]. Резултатите придобити до сега, от музеите във В. Търново, Варна и Разград, позволяват определени изводи. Тук представените резултати са част от нашата база данни, която постоянно се попълва и обогатява и ще позволи в бъдеще един цялостен поглед върху стандартите на античните монетосечения. Резултатите на този етап са представени в проценти, които ще бъдат в последствие трансформирани в промили.

3. Резултати

Получените резултати дават информация и за металургичните методи използвани през античността, които имат характерна специфика през различните периоди на монетосеченето и са обект на нашето изследване. Основа на колективния ни труд, представен тук, са сведения от фондовете на РИМ във В. Търново.

І. Нумизматика - Римски период от управлението на принцепса Галба през 68-69 г. от н.е. до управлението на Луций Аврелий Комод Антонин през 180-192 г. и на Александър Север през 222-235 г. Проявява се устойчивост в състава на основните метали – макроелементи – в монетите на римското сребърно монетосечене – денари(фиг1). Съществува строго съответствие между промените на съотношенията сребро-мед. Среброто е над 90%, медта до 10%. Спадът на количеството на среброто при Септимий Север – 193-211 г. - до 78%, вероятно се дължи на размириците след убийството на Комод и борбите за власт. Стабилизацията на среброто до около 86% при Юлия Домна, вероятно е резултат от натрупванията при Септимий Север, при успешните му войни. Неясно е кога започва девалвацията и кога завършва? Може би още в края на управлението на победоносния принцепс? Според Хр. Терзиев [10], инфлацията между управлението на С. Север и Ал. Север е контролирана – среброто в монетите намалява, но общото количество на монетите се повишава, както и общото количество на среброто. Проявява се устойчивост във възможното контролиране на микроелементите-полиметални съединения - злато, желязо, волфрам, олово, до времето на Комод и след него, до 0.8% (фиг.2). Увеличаването на оловото по време на Александър Север – 222-235 г. е до 1.4%. Времето на Александър Север е време на неуспешни войни. Съотношението на макроелементите в денарите – се изравнява – до 49% сребро и до 47%-48% мед. Увеличението на оловото може да не е регулирано, но е несъмнен стремеж към увеличаването на заместители на среброто. Завоеванията намаляват и това се отразява върху паричната система. Парични затруднения вероятно са свързани със заплащането откупи на варварите – например заради обсадата на Майнц от алеманите. Александър. Север е убит от войниците си, защото платил на германците да се оттеглят.

ІІ. Нумизматика- Римски период от времето на наследниците на Септимий Север – 193-211 г., до времето на принцепса Галиен – 260-268 г. Намаляването на среброто вече е постоянна и устойчива величина – около 50-60% спрямо медта(фиг.3). Временното покачване на среброто до 80% преди управлението на Галиен е поледвано от срив, до изравнени количества на сребро и мед. Микроелементите достигат до 2-2.5% (фиг.4). Това е и време на разпад на империята на принцепсите – нашествия на перси, франки, алемани, готи, на мощни въстания в Египет, и в Галия. През ІІ-та половина на ІІІ в. следва стабилизация на Рим. Аврелиан – 270-275 г. - възстановява единството на империята. Рим си връща властта над Галия, на изток води успешни войни, завладява отново Палмира и част от Сирия, но напуска отвъддунавска Тракия. При първият dominus Диоклециан – 284-305 г. републиката-империя ръководена от princeps-императори, т.е. „първи пълководци”, става империя ръководена от dominus-императори т.е. господари-пълководци! Настъпва времето на стопанските и финансови укази, като форма на ръководство на империята, на подновено гонение на християните и на нова монетна система. Античността бърза към своето потъване в средновековието!

ІІІ. Българско средновековие:

За организацията на монетосеченето в Средновековна България няма никакви писмени източници, които да са достигнали до нас. Никакви данни нямаме и за качеството на сребърната сплав. Първите само визуални наблюдения са направени още от Ljubic, 1875, който предполага че съдържат сравнително висока сребърна фракция. През 2008г. на III Симпозиум по Археометрия (Румъния) за първи път бяха представени резултати, които потвърждават тази обща представа (Ovtcharov, Oberländer-Târnoveanu, Constantinescu). На базата на тези първоначални резултати Стоян Авдев се опита да разгледа сребърните стандарти, характерни за епохата.

Първия комплексен труд върху Средновековните български сплави е извършен от Вл. Овчаров в книга за археометричен анализ от 2011 г. Анализирани са сребърните и медните монетосечения. Резултатите са изходна позиция за развитие на нови проучвания. Според автора първите български сребърни грошове, отсечени от цар Теодор Светослав следват стандарт на среброто, утвърден от Златната орда след реформата на хан Токтай през 1310 година[11]. Първите сребърни български издания, доказани със сигурност, принадлежат на цар Теодор Светослав (1300-1321) и са със стандарт от 96%(фиг.5).При следващите емисии сечени от цар Михаил Шишман (1323-1330), се наблюдават два монетни стандарта първият от 76,4 %, и вторият от 85 %. Тези стандарти, вероятно се дъжат на решение на органите, които са били натоварени с монетосеченето, или имаме първия признак на инфлационнен процес, който е овладян при управлението на следващите владетели ?

Грошовете при монетосечененето на цар Йоан Александър със сина му цар Михаил Асен, имат проба от 96-98 %. Очевидно имаме различни стандарти, които ще трябва да се проследят хронологически.Висок сребърен стандарт е запазен и при цар Йоан Шишман (1371-1393) - 96,6%.При цар Йоан Срацимир (1371-1396) се наблюдават два сребърни стандарта, първият висок - 94% и втори занижен от 80,3%(фиг.6). Вторият вероятно е свързан с упадъка и залеза на средновековната държава. Но отново е твърде висок, за да е отражение на икономическа криза! В хронологически същият Балкански юг – византийските василикони при Андроник ІІ Палеолог и сина му император Михаил ІХ, са от сплав със средна проба 92, 7%. Трябва да се обърне внимание и на факта, че сребърните емисии не са характерни за Византия, където основните монетни единици са в злато и мед (билон), т.е трудно можем да говорим за съпоставяне между сребърни стандарти. Към самия край на българските държави, съдържанието на благороден метал е високо. Това поставя под въпрос тезите за безнадеждна икономическа криза, и подсказва ренесансови явления на фона на политическа разпокъсаност на България и смалената Средновековна Източна Римска империя.

Средновековната турска империя първоначално поддържа висок сребърен стандарт(фиг.7-фиг.8) – към причините за натрупването му – успешните завоевателни войн се добавя и вносът на себро и злато в Европа от Новия свят, което се доставя и в империята на династията на Османите в резултат от международна търговия с Испания и Португалия, с Франция и Англия. Турция през ХVІ-ХVІІ век е най големият пазар на бели роби в света, а северно-причерноморските татари най-големият вносител. Част от робите са закупувани и в развиващият се ренесансово европейски запад . Чистотата на метала сребро в турските монети достига тази при победоносния римски император Траян - 98-117 г. и това е показателно за отражението на икономическите и извън-икономическите методи във финансовото дело(фиг.9-фиг.10). Доходите на турската хазна от данъка върху търговията с роби е 29% от всички приходи от кримските татарски пристанища[12]. Но Завоеванията на турците са спрени от европейците на световните търговски пътища по време на Великите географски открития, от модерните европейски армии. През ХVІІ-ХVІІІ в. Русия прекъсва най-големиятърговски път за доставяне на бели роби в света – татарско-турския в Северното Причерноморие, а през ХІХ в. и Източно-черноморският. Масовият внос на испанско сребро в Стария свят през ХVІ в. и загубата на търговски пътища и пазари, включително на робски пазари, предизвиква девалвация на турската монетна система.Опитът на древните общества с преодоляването на инфлацията е показателен. Ценният метал се намалява в паричните знаци и се прави опит за разширяване на пазарите, в които те са в обръщение. Процесът не е продължителен и води до опити за преодоляването на инфлацията – обезценените парични знаци и увеличените цени на стоките се преодоляват чрез нови завоевания и чрез ограничаване на производители-конкуренти до контролираните пазари! Процесът води до нови конфликти – мирни и военни, и често до поява на нови политически сили! Опитът на древността и средновековието отговаря на общо-икономически и исторически закономерности и се повтаря непрекъснато в историята на човечеството! Затова и римското напомняне, че “Историята е учителка на народите” не е архаизъм! Наблюденията върху технологични, финансови и исторически явления, при системен подход върху достатъчна база данни, показват възможности за тяхното изследване и получаване на резултати с различна приложимост. Тук се спряхме на възможностите за изследване на миналото с техниките на бъдещето и настоящето.
4. Изводи

В доклада са изследвани и анализирани резултатите от проучване на монетни находки в българските земи от периода на Античността до Възраждането.

1.Изследванията с преносимия спектрометър Bruker S1 Sorter дават възможност за експресен анализ на металното съдържание на повърхностния слой на монетите, без нарушаване на тяхната цялости/или състояние. Последното осигурява големи възможности в научните изследвания на съществуващите монетни находки.

2.Преносимият спектрометър Bruker S1 Sorter осигурява висока точност на резултатите и възможност за установяване на наличието на елементи с процентно съдържание до 0,01 %, което дава възможност за търсене и набелязване на „маркери” от микроелементите съдържащи се в метала.

3.Наличието на „маркери” дава възможност за проследяване на произхода на метала на монетите.

4.Проучването на османски монети от сбирките на регионалните музеи във Варна и Велико Търново показва, че сребърните монети от този период са с голям процент на сребро (91 – 98 %), при наличието на множество микроелементи, които могат да се използват за маркери на произхода.


Благоданости

Докладът е финансиран от ФНИ Фонд „Научни изследвания”, по договор № ДФНИ-К01/0014 от 04.12.2012 на тема „Технологично развитие на монетосеченето по българските земи от Античността до Възраждането”


Литература

[1] Георгиев, Г. К. Полезните изкопаеми от времето на траките.- София, 1987, с. 5.

[2] Георгиев, Г. К. Полезните изкопаеми от времето на траките.- София, 1987, с. 20.

[3] Георгиев, Г. К. Полезните изкопаеми от времето на траките.- София, 1987, с. 20

[4] Георгиев, К. Г. В: История на България, София, 1979, т. І, с. 79-80.

[5] Неделчев, Н. Древноизточната цивилизация, София, 2000, с. 63.

[6] Русев, Р. Славчев, Вл. Маринов, Г., Бояджиев, Й. Варна – праистоически център на металообработката. Варна, 2010.

[7] http://www.bruker.com/products/x-ray-diffraction-and-elemental-analysis/handheld-xrf/s1-sorter/overview.html

[8] Овчаров, Вл. Археометричен анализ на българските средновековни монетосечения. София, 2011.

[9] Овчаров, Вл. Археометричен анализ на българските средновековни монетосечения. с. 9.

[10]Терзиев, Хр. Парична експанзия в Долна Мизия и Тракия през римската епоха Срв. Археология на българските земи. т. ІІІ, съст. Р. Т. Иванов.

[11] Авдев. Ст. Българските средновековни монети. София, 2007, с. 99-119



[12] Неделчев, Н. Тоталитарни идеологии в историята. „Раннокласовата държава”. Критика на теорията за вътрешното насилие или завръщането на свободния човек. София, 2010, с. 172 сл, с. 179, с. 182 сл.; Срв. Кинг, Ч. История на Черно море, София, 2006, с. 186-187.
Каталог: Dokladi -> Text -> 2013
Text -> Странджа и древната металургия. Основни етапи в технологичното развитие на европейския Югоизток
Text -> Космогонични измерения на празника Св. Георги Светлозар Рулински, Русе
Text -> Археологическият феномен „Дуранкулашко езеро“ в праисторията на Долния Дунав и Западното Черноморие. Култура Хаманджия в Добруджа
2013 -> Керамична плочка (икона) с надпис †bolgar† от крепостта край град виница, македония
Text -> Сабазий и св. Атанас – за един древен ритуал по нашите земи
Text -> Доклад за 2011 година за качеството на повърхностните води
2013 -> Eркечката етнографска област в миналото и сега георги Т. Георгиев, доктор по история
2013 -> Доклад на еи „Помак до европейските институции д-р Елена Алекова
2013 -> Закон за живот при българите Душа душа да не поробва и дух духа да не подвежда


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница