-
Въведение.
В процес на изготвяне на курсовият проект се решава комплексна задача, свързана със запознаване и анализ на конструкцията на различни типове елекрически машини и апарати, както и с качествена и количествена оценка на технологичността им.
Технологичните процеси се разглеждат не по предметен,а по функционално –техноло-гичен принцип. Детайлите и възлите на изделията са обединени в пет групи: механични системи, магнитни системи, електроизолационни системи, намотки и тоководещи системи. Намотките са също тоководещи елементи, но са отнесени в отделна група поради специфичния характер на технологията им.При разглеждането на технологията на така въведените системи са разграничени специфичните им особености, породени от принадлежността им към различни изделия. Така например технологията на намотките на електрическите машини се разглежда напълно независимо от технологията на трансформаторните намотки, от която се различава съществено. По съшия начин се подхожда при разглеждането на техноло-гията на набирането на пакетите на електри-ческите машини и на магнитопроводите на трансформаторите. Сглобяването е разгледа-но по обобщени изделия - сглобяване на електрическите машини, на трансформаторите й на електрическите апарати. Дава се възможност да се разкрие общото в технологията на производството на детайлите и възлите на отделните функционални системи независимо от принадлежността им към различни изделия, както и да се разграничат специфичните особености, произтичащи от това. При разглеждането на механичните системи са засег-нати широк кръг технологични процеси като нарязване на листове, огъване студено щанцуване, устройство на щанците и пр. Тези процеси са разгледани в аспекта на техно-логията на мехачните системи, но те се използуват и при изработването на магнитните и тоководещите системи и са от изключително голямо значение и за тях. Електрическите машини и апарати подобно на изделията от машиностроенето се изработват предимно от метали. По тази причина голяма част от технологичните процеси при производството им са процеси на обработване на металите. За машиностроенето също са характерни проце-сите на обработване на металите. Еднаквите технологични процеси изискват едно и също обзавеждане и дава еднакъв облик на редица цехове на електропромишлените и машино-строителните заводи. Ето защо не без основание се счита, че електропромишлеността е отрасъл на машиностроенето.Освен детайлите и възлите на механичните системи, които са присъщи и на изделията от общото машиностроене, електрическите машини и апара-ти притежават редица специфични детайли и възли, които не намират приложение в машиностроенето.Това са намотките и детайлите и възлите на магнитните, електроизо-лационните и тоководещите системи. Ето защо електропромишлеността следва да се разглежда като специфичен отрасъл на машиностроенето. Основна особеност на техно-логията на електрическите машини и апарати е извънредно голямото разнообразие на технологичните процеси. Освен механичното обработване на детайлите и сглобяването им технологията на електрическите машини и апарати обхваща още следните по-важни специични процеси: щанцуване и набиране на магнитни системи; изработване на колектори и контактни пръстени; навиване и полагане на намотки в канали; импрегни-ране, и лакиране на намотки изработване на контактни тела; изработва на електроизола-ционни детайли и п,р. Наред с обзавеждането за леене, за заваряване, за механично и пресово обработване, което се използува и в общото машиностроене, електропромишле-ните предприятия са обзаведени и със специални машини и съоръжения, като машини за изолиране на проводници, машини за навиване на намотки, шаблони за навиване и оформяне на намотки, сушилно-импрегнационни инсталации, инсталации за изолиране на електро-техническа стоманена ламарина, обзавеждане за пресуване и леене на пластмаси, инсталации" за изработване на лети и слоести изолации и пр. - Увеличаването на обема на производството е свързано с внедряването в електропромишлеността на високопро-изводителни агрегати и автоматични поточни линии.Широко приложение за проекти-ране и управление на технологичните процеси намира ЕИТ.Независимо от специ-фичните особености на електропромишлеността при нея се дефинират същите типове производства (в зависимост от обема на продукцията) и се използват същите организационни форми, които се използват и в машиностроенето. По същия начин се дефинират и редица понятия, като производствен процес, технологичен процес и съставните му части и пр. Еднакви са и изходните данни и подходите при проектирането на технологичните процеси-типизиране на технологичните процеси, използване на ЕИМ при проектирането, механизиране и автоматизиране на процесите и пр.
-
БИБЛИОГРАФИЧНА СПРАВКА:
-
Н.Тодоровски, Л.Димитров, В.Павлов – Ръководство за курсова работа по технолгия на ЕМА (1991год.)
-
Д.Купенов- технология на ЕМА (1990год.)
-
Даскалов-ръководство за проектиране и контрол на технологични процеси
-
Даскалов-технологии за изработване на ЕМА
-
Т.Пазвантов-ВЕИ I част Ветро-електро задвижвания и автоматизация
-
Я.Божинов- ВЕИ (2003год.)
-
Т.Иванов, Д.Костов-Техническа механика (1967год.)
-
К.Арнаудов, И.Димитров, П.Йорданов-Машинни елементи (1980год.)
-
Н.Тодоровски-Механизация и автоматизация на технологични процеси в елетрическата промишленост (1986год.)
-
Н.Тодоровски, В.Павлов - Ръководство за лабораторни упражнения по електрически машини и апарати (лаборатория IV) (1990год.)
-
П.Иванов-Технологични изисквания при конструиране.
-
ПЕРИОДИКА:
-
Г.Тончев-Вятърни електроцентрали ( www.b2b.bg)
-
Г.Тончев- Вятърни турбини ( www.b2b.bg)
-
Основи на технологично проектиране.
-
ВИДОВЕ ПРОИЗВОДСТВА:
От различните видове електрически машини и апарати е необходим различен брой. От големите генератори, трансформатори и комутационни апарати за в. н. например е необходим малък брой, а от., контакторите, предпазителите и микродвигателите -голям. Според обема на продукцията електропромишленото производство се разделя на три основни типа: единично, серийно и масово.
Единично е това производство, при което изделията се произвеждат в единични бройки, разнообразни по своите конструкции, при рядка или почти никаква повторя-емост. Пример за единично производство е производството на опитни образци и на нестандарт-ни съоръжения.
Серийно е това производство, при което изделията се произвеждат на отделни повтаря-щи се серии, състоящи се от няколко десетици до няколко стотици броя. Броят на произвежданите изделия за една година достига няколко хиляди.
В зависимост от големината на сериите съществуват три вида серийно производство: дребносерийно, средносерийно и едросерийно. По своя характер първото се приближава до единичното, а последното - до масовото. В заводите за едросерийно и масово произво-дство намират приложение копирни стругове и автоматични линии за обработване на валове, агрегати за обработване на тела и лагерни щитове, гъвкави автоматизирани производствени системи (ГАПС), преси-автомати за щанцуване на пластини от електро-техническа стоманена ламарина, автомати за набиране на статорни и роторни пакети, машини за навиване на статори и котви, конвейерни сушилно-импрегнационни инста-лации, конвейери за металопокрития и лакопокрития, монтажни конвейери й пр.
В електропромишлеността серийното производство има най-голямо приложение. То обхваща производството на почти всички видове електрически машини и апарати. Масово е това производство, при което за продължително време се изработват голям брой изделия от един и същи тип.
2.2 ИЗХОДНИ ДАННИ ЗА ТЕХНОЛОГИЧНО ПРОЕКТИРАНЕ :
Технологичните процеси се проектират по следните изходни данни: работните чертежи на изделията, техническите условия за приемане на изделията (в някои случаи и на техните специални детайли и възли) и производствената програма.По отношение на работните чертежи се предявяват следните технологични изисквания:Работният чертеж на детайла трябва да съдържа всички данни, необходими за изработването му, а именно: проекции и разрези за ясно й бързо разбиране на формата; размери, поставени съобраз-но с начина на изработване, с означение на допустимите отклонения по БДС; означение на обработваните повърхности и грапавостта на обработването по БДС; указание за термично обработване, ако е необходимо; указание за покриване; означение на.марката и-стандарта на материала; специални технически изисквания, например характеристика на пружини,твърдост и др.Работният чертеж на възела трябва да съдържа всички данни, необходими за сглобяването му, а именно: проекции и разрези, от които се вижда взаимното разположение на детайлите, от които е съставен; размери, които се получават при самото сглобяване - ъгли между рамена или ексцентрици, размери на отвори, пробивани едновременно върху няколко детайла при сглобяването, и пр.; указание за операциите, които се извършват върху сглобения възел, например обработване на някои повърхности, занитване или развалцуване на оси, смазване и пр.;специални технически изисквания, ако има такива.Освен работните чертежи полезно е при технологичната разработка технологът да разполага и с образец на изделието.Техническите условия за приемане на изделието, както и за някои негови специални детайли и възли, имат за задача да осигурят необходимото качество на продукцията. Те определят изискванията по отношение на качествата на материалите, точността на обработването, състоянието на работните повърхнини и пр., с което влияят в значителна степен върху избора на технологичния процес.Производствена програма на дадено изделие се нарича броят на изделията, които се произвеждат за една година или по-рядко за друг определен период. Тя съдържа и необходимия процент резервни части, както и очаквания процент бракувани детайли (най-често отливки).
2.3 КРАТКО ОПИСАНИЕ В ПРОЕКТИРАНЕТО:
При разработването на технологичния процес трябва да се знае производствената програма, защото от нея зависят степента на съоръжаване на производството и характерът на технологичните процеси.При проектирането на технологичния процес се използват различни нормативи, които облекчават работата на технолога. По-важни от тях са: нормативи за материалите; нормативи за прибавките за обработване,за допуските и за грапавостта на повърхностите; типови технологични процеси за изработване на някои детайли и възли,за покрития,за термообработване и пр.;данни за наличните маши-ни и приспособления и каталози за избиране на нови машини; нормативи за режещи и измервателни инструменти; нормативи за техническо нормиране на операциите и др.
2.4 КРАТЪК ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР:
Кратия литературен анализ се прави на базата на използваната литература, за успешно проектиране на заданието:
(1) представлява учебно способие ,предназначено да помогне на студентите при разработване на курсов проект.В процеса на изготвяне на проекта се решава комплексна задача,свързана със запознаване и анализ на конструкцията на различни типове електричеси машини и апарати,както и качествена и количествена оценка на технологи-чността им.Освен това курсовият проект спомага за приучаване към работа със справочна литература, БДС, таблици, номографи, нормали и др.
В (2) се разглеждат технологичните процеси при производство на електрически машини, на трансформаторите и на електрическите апарати.Детайлите и възлите на тези изделия са обединени по функционално-технологичен принцип в пет групи: механични системи, магнитни системи, електроизолационни системи, намотки и тоководещи системи.Наред с класическите технологични процеси на производството и сглобяването, в учебника са разгледани и процесите на механизирането и автоматизирането на производството чрез използване на отделни машини, автоматични линии и агрегати с “твърда” автоматизация и гъвкави автоматизирани производствени системи (ГАПС).
В (6) са изложени някои актоални за 21-то столетие възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), които са позабравени ,но човечеството все по-често ще се обръща кум тях, защото имат много важни предимства,че са неизчерпаеми, невредят на околната среда и са без алтернатива.Направен е кратък преглед на енергийните източници: слънце, водна сила, морски вълни, приливи и отливи, вятър, геотермия, биомаса, енергийна потребност и ресурси,апсивно използване на слънчевата енергия,недостатъци,предимства, възможно-сти и перспективи на ВЕИ.
В(8) са отразени съвременните тенденции в изчисляването на машинните елементи,като е включена обща част,засягаща основните принципи на изчисляването,критерии за рабо-тоспособност и избора на материала.При разработването на отделните глави авторите са се стремели да показват единен подход при разглеждането на отделните машинни елементи:същност и предназначение,геометрия,кинематика и динамика,повреди и кри-терии за работоспособност,различни видове изчислявания,конструктивно оформяне и др.
Предлаганите записки в (9) имат за цел да илюстрират съвременни решения и насоки за развитие на някои основни технологичеси процеси при производството на електрически машини и апарати.
(10) има за цел да подпомогне студентите в предварителната им подготовка,като допълнително може да се ползва и посочената след всяко упражнение литература. В него са намерили място,както общи технологични въпроси характерни за електропромишле-ността,така и специфични технологични процеси от производството на електричеси машини и апарати.
-
Технологичен анализ на конструкцията.
3.1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЦЕЛ:
Технологичния анализ на конструкцията, има за цел търсене на въсможности за подобряване на технико-икономическите показатели на разработвания технологичен процес.Ето защо технологическия анализ е един от най-важните етапи на технологичното проектиране.Технологичността на конструкцията на възлите и изделията бива два вида:
-
Производствена – съкращаване на разходите от време и средства за конструктив-на и технологична подготовка на производството и процесите за изработване.
-
Експлоатационна - съкращаване на разходите от време и средства за техническо обслужване и ремонт на възела или изделието.
При анализа на технологичността на конструкцията се решават задачи,които се свеждат до търсене на възможност за намаляване трудоемкостта и металоемкостта,за използване на високопроизводителни методи, за намаляване себестойността му като се осигуряват показателите,регламентирани в техническите изисквания.Оценката на технологичността на конструкцията може да бъде два вида:качествена и количестве-на.
3.2 ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ:
Проектирането на технологичните процеси обхваща решаването на комплекса от следните въпроси :
-
Определяне на ритъма на работата или размера на сериите ;
-
Подбиране на изходните материали и процесите на изработване на заготовките ;
-
Определяне на базите за обработване ;
-
Избор на типовия технологичен процес ;
-
Установяване на последователността и съдържанието на технологичните операции за изработване на детайлите и методите за техническия им контрол ;
-
Определяне на режимите на извършване на операциите ;
-
Определяне на необходимите машини, приспособления и инструменти ;
-
Определяне на нормата и разценката на операциите ;
-
Избор на средствата за механизиране и автоматизиране на елементите на технологичните процеси или на технологичните процеси като цяло, процесите на транспортиране на заготовките и на отпадъците и т.н. .
При проектирането на технологичния процес трябва да се спазва технико-икономическия принцип, според който при спазване на техническите изисквания детайлите и възлите да се произвеждат при най-малка себестой-ност и висока производителност. Технологичния процес може да се разработва или в условията на съществуващ завод, или при проектирането на нов завод. В първия случай може да се разработва технологията на производството на ново изделие или да се подобрява технологията на усвоено изделие.
3.3 АНАЛИЗ НА КОНСТРУКЦИЯТА , ИЗХОДНИ ДАННИ , КОНСТРУКТИВНИ
ЕЛЕМЕНТИ И ПОЗИЦИИ:
Конструкцията на електрическите машини и апарати оказва съществено влияние върху технологичния процес на производството им. Това влияние е от особена важност при масовото и едросерийното производство. Ето защо по отношение на конструкцията се предявяват напълно основателно определени технологични изисквания, означавани като технологичност на конструкцията. Дадена конструкция е технологична, когато, задоволя-вайки експлоатационните показатели, може да се реализира при дадени конкретни условия на производство с най-малки разходи на средства, труд и време.Когато се преценява технологичността на конструкцията, трябва да се държи сметка и за обема на производството.
Технологичните процеси се проектират по следните изходни данни:
-
Чертежи на изделията.
-
Технически условия за приемане на изделията (в някои случаи и на техните детайли и възли).
-
Производствена програма.
Елементите изграждащи ветроколелото са представени в следната тавлица:
Наименование
|
Технологичен код
|
брой на конструктивни елементи
|
Роторна главина
|
1
|
1
|
Роторна лопатка
|
2
|
3
|
Спирачка преди редуктора
|
3
|
1
|
Редуктор
|
4
|
1
|
Азимутно задвижване
|
5
|
1
|
Спирачка след редуктора
|
6
|
1
|
Еластичен съединител
|
7
|
1
|
Кабина
|
8
|
1
|
Генератор
|
9
|
1
|
Ветропоказател и анемометър
|
10
|
1
|
Инструменти
|
11
|
1
|
Хидравличен агрегат
|
12
|
1
|
Азимутен лагер
|
13
|
1
|
Площадка
|
14
|
1
|
Кула
|
15
|
1
|
Конзола
|
16
|
1
|
Амортизатор
|
17
|
1
|
-
Технологичност на конструкцията.
-
ФАКТОРИ ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ТЕХНОЛОГИЧНОСТТА:
Дадена конструкция, която е технологична за масовото производство, за серийното производство може да се окаже неподходяща, а за единичното производство - изобщо непригодна. При масовото производство например конструкцията е технологична, когато позволява използването на високопроизводителни методи,като горещо и студено пресува-не, леене под налягане, пресуване и леене на детайли от пластмаси и пр. Такава констру-кция е непригодна за единичното производство, тъй като се нуждае от скъпи съоръже-ния, които ще увеличат цената на изделието извънредно много.
Технологичността на конструкцията се определя от следните основни фактори:
а) рационално съчетаване на формите (конфигурацията);
б) правилно подбиране на размерите и класа на точност и грапавост на
обработените повърхнини;
в) максимално използване на унифицирани, нормализирани и стандартни детайли, възли, материали, размери, сглобки и класове на точност и грапавост.
Съчетаването на формите (конфигурацията) има съществено значение за технологичност-та на конструкцията. Всеки детайл даже и най-сложният, е образуван от редица прости геометрични повърхности, съчетани в определен ред. При подбирането на формите и особено при съчетаването им трябва да се държи сметка както за експлоатационните изисквания, така и за удобствата при изработването.Конфигурацията на отливките трябва да удовлетворява леярските изисквания относно закръгленията, необходимия наклон, минималната дебелина на стените и пр.
Аналогични са изискванията към конфигурацията на детайлите от пластмаси.
Противоположни са изискванията към формите на заварените детайли. При тях не са желателни наклонените и коничните повърхности и закръгленията при преходите на стените им.Конфигурацията на детайлите, които ще се подлагат на механично обработва-не, трябва да бъде проста, за да е възможно обработването им по най-простите и евтини методи, без да са необходими сложни приспособления. Трябва да се избягват кривите повърхнини, които изискват ръчно обработване или сложни копирни работи. Конфигура-цията трябва да осигурява удобни базиращи повърхнини, за да се избягнат допълнител-ните операции за обработването на помощни (технологични) бази.Обработваните повърх-ности трябва да бъдат леснодостъпни за обработващия инструмент и да се предвиди свободен излаз на инструмента в края на рязането. Подбирането на размерите и класа на точност и грапавост на обработените повърхности е също така от голямо значение за технологичността на конструкцията. От правилното подбиране на размерите зависи загубата на материал и трудопоглъща-емостта на обработката.Размерите на детайлите трябва да са съобразени с гамата размери на материалите(листове,ленти,прътов материал и пр.), с необходимите прибавки за обработване, с необходимите междини между шанцу-ваните детайли и др. Така например при избора на външния диаметър на статорния пакет едно от основните съображения е съображението за най-икономично разкрояване на листовете електротехническа стомана; при избора на диаметъра на вала- съображе-нието за минимална трудопоглъщаемост и загуба на материал във вид на стружки.
Използуването на унифицирани, нормализирани и стандартни детайли, възли, материали, размери, сглобки и класове на точност и грапавост е третият по ред, но не и по важност фактор за технологичност на конструкцията.
- Унифицирането е такова направление при конструирането, което има за цел да внася възможно по-голямо уеднаквяване на детайлите, възлите, материалите и пр. в различните конструкции, т.е. при разработването на нови конструкции да се използват усвоени по-рано и използвани в други конструкции детайли и възли. С това се постига значителна икономия на труд и време.Така например при асинхронните двигатели от единната серия няколко съседни по мощност типове двигатели се изработват с еднакви напречни размери- като при различните мощности се изменя дължината на активните части. При това диаметърът на вала се оразмерява за двигателя с най-голяма дължина, като в другите типове валът и лагерите остават лот слабо натоварени.
- При маломаслените прекъсвачи 10 и 20 kV са унифицирани редица алуминиеви дета-йли от фазите.Задвижващият механизъм е един и същ при прекъсвачите 10,20 и 35 kV.
Стандартизирането има за цел да установи основните задължителни качества на изделията, детайлите и материалите, както и да определи гама от размери, сглобки, класове на точност и грапавост, означения и пр. То обхваща изделията, детайлите, материалите и пр.,предназначени за промишлеността на цялата страна. По тази причина в стандартите се предвижда голям асортимент на видовете материали (конструктивни и инструментални стомани, цветни метали и сплави и пр.), голяма гама от размери на Материалите (листове, ленти, тръби, профилни пръти, проводници за намотаване, изолационни тръби и цилиндри и др.) и голяма гама от размери на детайлите (болтове, гайки, шайби, шпонки, клинове, лагери й пр.). Ако всеки завод използва всички стандартизира-ни типоразмери детайли и всички видове и типоразмери материали, планирането, снабдяването и съхраняването им би се затруднило до такава степен, че заводът не би могъл да работи.
-Ето защо в заводите и дори в стопанските обединения се установява по-ограничена гама от размери, сглобки, класове на точност и грапавост и по-ограничен асортимент от материали, които да се използват при проектирането на изделията. Този процес на установя-ване на ограничен асортимент и типоразмери на материали и стандартни детайли, използвани при конструирането,се нарича нормализиране.Следователно нормализира-нето може да се нарече стандартизиране в рамките на даден завод. Нормалите съдържат част от асортимента на стандартите, но в никакъв случай не им противоречат.Трябва веднага да се добави, че задачата на нормализирането не се състои само в ограничаване на асортимента на стандартните детайли и материали. Използваните в няколко конструк-ции унифицирани нестандартни детайли и възли при голяма степен на приложимост също могат да бъдат обект на нормализиране.Например такива детайли и възли са кабел-ните обувки,четкодържателите,лагерните възли, уплътнителите, маслопоказателите и пр. Така разглеждано,нормализирането предста-влява по-висока степен на унифициране.
Съкращаването на номенклатурата на детайлите и материалите чрез нормализиране намалява разновидностите на технологичните процеси и съоръжения, уедрява сериите на обработваните детайли, намалява броя на пренастройванията на машините, увеличава производителността на труда и опростява планирането, съхраняването и отчитането на детайлите и материалите в цеховете. Нормализирането на размерите, сглобките и класо-вете на точност и грапавост води до съкращаване на броя на необходимите калибри за измерване и еталони за грапавост.
Фактори вличещи върху технологичността на конструкцията на ветрогенератора са :
-
Броят на лопатките и тяхната ширина, които са обратно пропорционални величини.Бавноходните ротори имат брой лопатки от 16 до 32 и колкото са повече на брой, толкова са по-тесни.
-
Радиусът R, който влияе обратно пропорционално на ширината на лопатките, което означава че към края, лопатките са по-тесни, в сравнение с ширината им към главината.
-
Бързоходността, която се изменя във границите λs = 1 до 15 както вече е известно при λs < 3 съораженията са бавноходни, а при λs =5,5 до 15 – бързоходни.
-
ВИДОВЕ ОЦЕНКИ:
4.2.1.КАЧЕСТВЕНА:
Качествената оценка на технологичността е целесъобразно да се проведе в определена последователност както следва:
-
Анализира се въсможността за опростяване на конструкцията ; за замяна на заверени,армирани или сложни конструкции,както и за замяна на материал.При анализа на материала следва да се отчитат неговата обработваемост,цена и възможност за използване на по-леки и с повишени физико-механически свойства материали.
-
Изследва се възможността за използване на високопроизводителни методи за обработка.
-
Определя се целесъобразността от наличието на труднодостъпни за обработка повърхности.
-
Определя се технологичната съгласуваност на размери,допуски,класове на точност и грапавост,необходимост от допълнителни технологични операции за получаване на висока точност и честота на обработваните повърхности.
-
Определя се възможността от непосредствен контрол на посочените в чертежа размери.
-
Избират се базовите повърхности,както и допълнителни такива.
-
Определя се необходимостта от допълнителни технологични операции,осигуряващи специфични изисквания към конструкцията,както и възможността за промяна на тези изисквания.
-
Анализира се вида и сложността на необходимите заготовки.
-
Определя се необходимостта от допълнителни обработки (термическа,химическа и т.н.) както и възможността за отпадането им .
4.2.1.1 Качествена оценка на ветрогенератор:
Най-разпространени ветрови турбини са тези с хоризонтални оси на въртене. Тяхната ефективност е най-висока.Турбините с вертикални оси имат ограничено приложение, защото тяхната ефективност е по-ниска и оборотите им също. Но те работят при по-ниски ветроскорости, по-лесни са за обслужване и не изискват устройства за насочване и завъртане срещу вятъра, за разлика от турбините с хоризонтални оси.
Ефективното прeобразуване на вятърна енергия чрез вятърни електрогенератори и турбини, работещи самостоятелно или обединени във вятърeн парк, задължително изисква професионален анализ на ветроусловията. След него се прави енерготехнически проект и разбира се - инвестиционно-икономическа оценка на различни, но конкурентни по между си варианти на технически решения. Всяка неточност, както при ветроенер-гийния одит, така и при последващия анализ на данните и в крайна сметка при избора на подходящи турбини, може да доведе до значителни отклонения при оценката за годишната електропроизводителност и показателите за енергийна ефективност, поради натрупваната грешка на различните етапи от проучването и проектирането. Тази чувствителност към точността на ветроенергийния одит и избора на съответния вятърен генератор се дължи на факта, че при двойно увеличение на ветроскоростта, мощността се увеличава 8 пъти, а при тройно - 27 пъти. Затова е много важен предварителният избор на място за фундиране ня всяка турби-на, защото дори и над малък хълм, с височина спрямо околния терен около 50 метра, скоростта на вятъра на хълма е 2-2,5 пъти по-висока, отколкото в рав-нинния терен под него. т.е. надценяването на годишното електропроизводство-то на вятърен електрогенератор,в разглеждания случай,може да бъде в граници от 8 до 14 пъти!Оценката за оптималната работа на една електроцент-рала, включително и за вятърните, се основава на годишната й електропро-изводителност, коефициента й на полезно действие (к.п.д.), ефективното използване на мощността й, коефициента й на готовност за използване и други. Такива показатели зависят от самите ветроагрегати в електроцентралата,от тяхното взаимно разположение и влияние, и разбира се,най-вече от ветровите условия. Турбуленцията влияе не само на енергийната ефективност на турбината. Тя е определящ фактор за продължителността на експлоатационния срок и надеждната й работа, защото предизвиква значителни меха-нични натоварвания и вибрации на роторните лопати, включително и циклично проме-нящи се такива, които водят до ускорена “умора” на материала на лопатите и ротора.
4.2.2. КОЛИЧЕСТВЕНА:
-
Количествената оценка на детайл:
Количествената оценка се явява заключителен етап от анализа на технологичността на дадена конструкция.За количествено оценяване на технологичността на конструкцията при сравняване на два или повече конструктивни варианти на елементи на изделията се въвеждат редица критерий, като:
-
Коефициент за нивото на технологичност по точността на обработването:
Кн.тч=Кб.тч/Ктч , където Кб.тч-базов коефициент на точност на обработване,
Ктч-достигнат коефициент на точност на обработване
-
Коефициент за нивото по клас на грапавостта на обработваните повърхности:
Кн.г.=Кб.г./Кг , където Кб.г.- базов коефициент на грапавост на
обработваните повърхнини
Кг- достигнат коефициент на грапавост на
обработваните повърхнини
-
Коефициент за нивото по използване на материала :
Кн.им.=Кб.им./Ким,където Кб.им- базов коефициент на използване на материала
Ким- достигнат коефициент на използване на материала
-
Коефициент за нивото по разхода на труд:
Кн.т.=Т/Тб , където Тб-базовото количество труд необходимо за
изработване на детайла
Т-достигнатото количество труд необходимо за
изработване на детайла
-
Коефициент за нивото по себестойността :
Кн.тс=Стс/Сб.тс , където Сб.тс-базова технологическа себестойност
Стс- достигната технологическа
себестойност
От тези относителни критерии се получава представа за технологичността от различни позиции.Същевременно,въз основа на тях мойе да се направии обща оценка за технологичността на конструкцията на отделен детайл.Това сава с помоща на комлексния показател :
Q =∑Kii/∑I ,където Ki-коефициент за ниво на технологичност
i-коефициент на тежест на i–тия коефициент
за ниво на технологичност,който е в грани-
цата от 0 до 1и е определен по метода на
експертните оценки.
-
Kоефициент на тежест- :
-
Коефициент
|
Ктч
|
Кг
|
Ким
|
Тб
|
Тед
|
i
|
0÷1
|
0÷1
|
0÷1
|
0÷1
|
0÷1
|
Сподели с приятели: |