Технологии vs. Библиотекари

Емил Демирев

РБ "Пенчо Славейков" - Варна
Библиотечната професия се появява в дълбока древност. Свързана е с развитието и натрупването на писмено слово и съхраняването на натрупан опит. През Средновековието Библиотекарят пази книжовното наследство, като играе ролята на рестриктивен филтър между знанието и евентуалните му потребители. След изобретяването на книгопечатането и промяната на статута на книгата, от уникат в широкодостъпен проводник на знания, се променя и ролята на Библиотекаря. Той се превръща от Пазител в Разпространител на знание.

В средата на XX век, с развитието на технологиите, настъпват необратими промени в търсенето и предоставянето на информация, което води и до нови промени, както в библиотечната професия, така и в работната среда – Библиотеката.

Културната институция – библиотека, може да се характеризира по своеобразен начин със следната форум информация.

Предимства:

- съхранява специализирани книги, вестници, списания и други извори на информация, които могат да бъдат използвани, както са публикувани

- предоставя свободен достъп до журнали, списания, вестници, енциклопедии и други печатни справочници

- има архив на отдавна издавани списания и вестници

- използва универсални каталожни системи, за да организира и класифицира своите ресурси

- предлага безплатен достъп до Интернет и други електронни ресурси

- притежава знаещи библиотекари, които да ви помогнат да намерите търсеното

Недостатъци:

- ресурсите може да са заети и от друг потребител, затова не винаги са свободни

- не могат да предоставят информация „на момента“ и най-актуалните новини, така, както web-сайтовете могат

- в един момент затваря

Разглежданият опонент – технологиите, се основават на постиженията на научно-техническия прогрес и са насочени към произвеждането на определен краен продукт. През 40-те години на ХХ век Джон Атанасов и Клифърд Бери създават първия електронен компютър, след което информационните технологии стават широк клас от дисциплини и области на дейност, свързани с управлението и обработката на информация.

Под информационни технологии днес се подразбират, преди всичко, компютърни технологии. В частност, IT са свързани с използването на компютри и програмно осигуряване за съхранение, преобразуване, защита, обработка, предаване и приемане на информация. С развитието на универсалните компютри, приложенията им стават практически неизчерпаеми. Основната им функция си остава обработката на данни, но тя придобива много мащабни размери, особено след създаването на глобалната мрежа Интернет. Информацията става все по-важна част от живота на хората, а с това и самите компютри.

Форум информацията определя и технологиите с техните преимущества и негативи.

Предимства:

- може да бъде осъществен достъп до on-line ресурси в режим 7/24 – седем дни в седмицата, двадесет и четири часа в денонощие

- web-сайтовете могат периодично да се актуализират, за да предоставят последните новини и навременна информация

- предоставя възможност за различен начин на комуникация – e-mail, newsgroups, chat

- предлага достъп до голям брой on-line вестници, списания, журнали и енциклопедии

- предоставя се пълна мултимедия

- липсва система за каталогизация и организация на ресурсите

- достоверността на информацията не може да бъде гарантирана

- архивираните материали се предлагат само за няколко години назад

- някои информационни ресурси са достъпни, само след регистрация

Автоматизирането на библиотечните процеси започва през 60-те години на ХХ век. Създават се локални библиотечни мрежи, автоматизирани каталози, бази данни. На 1 януари 1983 г. ARPANET променя своите същински мрежови протоколи от NCP на TCP/IP, като по този начин се създава ядрото на днешния Интернет, който променя отношението на потребителя към информацията, а с това и към Библиотеката.

Следва да се отдели внимание и на свързващото двата опонента звено – Потребителя. Той има нужда от информация on-line в режим 7/24. Търси възможности за мобилна комуникация от всяко място. Има предпочитания към дигитализираните източници и условията за директен печат.

Ето какви са отговорите в една форум анкета на въпроса – Ползвате ли услугите на традиционните библиотеки?

- ползвал съм, ползвам, ще ползвам 13%

- не съм ползвал, не ползвам и няма да ползвам 13 %

- ползвал съм, не ползвам, но искам да ползвам 20%

- ползвал съм, но не ползвам и няма да ползвам 53%

За да се удовлетворят търсенията на Потребителя и да се даде своевременен адекватен отговор на неговите питания, в края на 90-те години на ХХ век се намесват и частни комерсиални on-line компании, занимаващи се с традиционното до този момент за библиотеките информационно обслужване – Ask Jeeves, Webhelp. Кери Адлър, служителка в Webhelp, нарича себе си библиотекар на кибер пространството.

Отговаряйки на предизвикателството, в началото на новия век библиотеките от цял свят създават различни служби и сдружения, ангажирани с on-line информационно обслужване – Collaborative Digital Reference Service, 24-7 Reference Project, Virtual Reference Desk, Ask Us.

През 2003 г. Корнелският университет организира състезание между библиотекари от университетската библиотека и сътрудниците на справочната служба на Google, която отговаря в режим 7/24 на зададени въпроси от потребители. Въпреки, че не се излъчва победител, организаторите смятат, че библиотекарите, ползващи книги, дават по-точни и детайлни отговори.

Днес, никой не може да си представи съвременния библиотекар, работещ само с традиционни източници. В обявите за работа за информационни специалисти откриваме:

Библиотекар електронна справочно-библиографска служба (Reference Electronic Resources Librarian);

Библиотекар – специалист по комплектуване на електронни ресурси (Electronic Resources Acquisitions Librarian);

Ръководител на група за електронни ресурси (Electronic Resources Team Leader);

Специалист по метаданни (Metadata Specialist);

Специалист по периодика и електронни ресурси (Serials and Electronic Resource Specialist);

Ръководител на електронна библиотека (Digital Library Program Manager)

Опозицията технологии vs. библиотекари води до съвременни библиотечни и технологични изобретения - U J I Online Robot. Испански учени от Университет Хауме І създават опитен образец на библиотечен робот. Той разпознава човешка реч и след получаване на заявка се свързва с каталога на библиотеката. Открива мястото на документа във фонда, с помощта на скенер, намира самата книга и я доставя на потребителя.

В университета Цукуба, Япония е изобретен робот, позволяващ да се четат библиотечни документи, без да се напуска дома. Роботът се управлява през Интернет. След получаване на заявка се свързва с електронния каталог на библиотеката и отива на мястото на документа във фонда. С помощта на механична ръка и дигитална камера, читателят може да прелиства и чете книгата.