Текст от значение за Европейското икономическо пространство

Изтегляне 175.66 Kb.

Дата	24.07.2016
Размер	175.66 Kb.
	#4129

(текст от значение за Европейското икономическо пространство)

Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002г. за изменение и допълнение на Директива 76/207/ЕИО относно прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места, професионалното обучение и повишение, и условията на труд
(текст от значение за Европейското икономическо пространство)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално Член 143 ал.3 от него,
Като взеха предвид предложението на Комисията (1),
Като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),
Като действаха при спазване на процедурата уредена в Член 251 от Договора, в светлината на съвместния текст приет от Помирителната комисия на 19 април 2002г.
Като имат предвид, че:
(1)Съгласно член 6 от Договора за създаване на Европейския съюз, Евръпейският съюз се основава на принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, и правовата държава, принципи които са общи за всички държави-членки, като зе зачитат човешките права така както са закрепени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, като те са резултат от конституционните традиции общи за всички държави-членки, като основни принципи на правото на Общността.
(2)Правото на равно третиране пред закона и защита от дискриминация на всички хора представлява, всеобщо право, е признато от Всеобщата декларация за правата на човека, от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените, от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, от Пактовете на ООН за гражданските и политически права и социалните и културни права, както и от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, по които са страни всички държави-членки.
(3) Тази директива зачита човешките права и спазва принципите, признати особено в Хартата за правата на човека на Европейския съюз.
(4)Равното третиране на мъжете и жените е основен принцип по силата на Член 2 и Член 3 ал.2 от Договора, както и според практиката на съда на Европейските общности. Тези разпоредби от Договора прогласяват равното третиране на мъжете и жените като “задача” и “цел” на Общността и налагат позитивното задължение на Общността то да бъде “насърчавано” във всичките и действия.
(5)В Член 141 от Договора, и по-специално в ал.3, се говори изрично за равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места и заетостта.
(6)В Директива на Съвета 76/207/ЕИО (4) не са определени понятията пряка и косвена дискриминация. На основание Член 13 от Договора, Съветът е приел Директива 2000/43/ЕО от 29 юни 2000г. за прилагане на принципа за равно третиране независимо от расовия и етнически произход (5) и Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000г., с която се въвежда обща рамка за равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места и заетостта(6), с която се дава определение на понятията пряка и непряка дискриминация. В този смисъл, подходящо е да се въведат определения съответни на дадените в тези директиви, по отношение на пола.
(7)Тази директива не засяга правото на свобода на сдружаване, включително правото на създаване на обединения с дрги лица, както и присъединяването към такива обединения с цел защита на нечиии интереси.Мерките по смисъла на Член 141 ал.4 от Договора могат да вслючват членство или продължаване дейността на асоциации или обединения, които имат за цел насърчаването в практиката на принципа за равно третиране на мъжете и жените.
(8)Преследване основаващо се на пола на лице, както и сексуално преследване противоречат на принципа принципа за равно третиране на мъжете и жените; в този смисъл е подходящо, да седадат определения на тези концепции ида се забранят тези форми на дискриминация.За тази цел, трябва да се подчертае, че тези форми на дискриминация са налице не само на работното място, но и в контекста на достъпа до работни места и професионалното обучение по време на трудовото правоотношение на лицето и неговата заетост.
(9)В този смисъл, работодателите и онези които се занимават с професионалното обучение следва да бъдат насърчавани да предприемат мерки за борба с всички форми на сексуална дискриминация, и по-специално, да вземат превантивни мерки срещу сексуалното преследване на работното място, в съответствие с националното си законодателство и практика.
(10) Оценката на фактите по които пможе да се установи дали е налице пряка или косвена дискриминация е предмет на разглеждане от националния съд или от други компетентни органи, в съгласно разпоредбите на националното законодателство и практика.Тези разпоредби биха могли да предвиждат, по-специално, възможността косвената дискриминация да се доказва с всички средства, включително и въз основа на статистически данни. Съгласно практиката на Съда на Европейските общности (7), доказването на дискриминацията обхваща прилагането на различни разпоредби към сходни ситуации или прилагането на една и съща разпоредба към няколко различни ситуации.
(11)Дейности свързани със заетостта, които държавите-членки могат да изключат от обхвата на Директива 76/207/ЕИО следва да бъдат ограничени до онези, които изискват наемането на лица от еднакъв пол поради естеството на конкретната работа, при условие че целите са обосновани и при спазване на принципа на пропорционалността, така както е определен от практиката на Съда на Европейските общности(8).
(12)Съдът на Европейските общности в постоянната си практика е признал основателността на принципа за равно третиране на мъжете и жените, както и закрилата на жената с оглед биологичното и състояние при бременност и раждане. Нещо почеве, Съдът в постоянната си практика е приел, че всяко неблагоприятно третиране на жената свързано с бременността и майчинството, представлява пряка дискриминация, основана на пола. Въпреки това, тази Директива 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992г. относно въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на здравето и безопасността на бременни работнички, както и на майки с малки деца и кърмачки(9)(десета индивидуална директива по смисъла на Член 16 ал.1 от Директива 89/391/ЕИО), имаща за цел да гарантира защитата на физическото и умствено здраве на бременни жени, майки с малки деца и кърмачки. Преамбюла на Директива 92/85/ЕИО предвижда защитата на бременните работнички, майки с малки деца и кърмачки, не следва да обхваща третирането на жени които са на пазара на труда по неблагоприятен начин, както и да не се нарушават разпоредбите на Директивите свързани с принципа за равното третиране на мъжете и жените. Съдът на Европейските общности в постоянната си практика е признал защитата на трудовите права на жените и по-специално на правото да се завърнат на същата или подобна работа, с не по-малко благоприятни условия на труд, както и да се възползват от всяко подобряване на условията на труд, от които биха се възползвали по време на отсъствието си.
(13)В Резолюцията на Съвета, както и на срещата в рамките на Съвета на министрите на труда и социалната политика от 29 юни 2000 относно балансираното участие на мижете и жените в семейния и трудовия живот (10), държавите-членки насърчиха анализирането на обхвата на съответните си правни системи, свързано с даване правото на мъжете на отпуск за бащинство, което да бъде лично и непрехвърлимо, като в същото време се запазят правата им на работното място.В този контекст, е важно да се акцентира, че е от компетентността на държавите-членки да решат дали да дадат такова право, както и да определят условията, различни от отпуска и завръщане на работа, които попадат извън обхвата на тази директива.
(14)Държавите-членки могат, съгласно Член 141 ал.4 от Договора, да придържат или приемат мерки, които предвиждат особени предимства, с цел улесняване на по-слабо представения пол да получи професионално обучение, както и да се предотвратят или компенсират неблагоприятните условия при издигането в кариерата. С оглед ситуацията в момента, и като се има предвид Декларация №28 към Договора от Амстердам, държавите-членки следва, като спешна мярка, да приемат като цел подобряване положението на жените при полагането на труд.
(15) Забраната за дискриминация не следва да засяга поддържането и приемането на мерки предотвратят или компенсират неблагоприятните условия при издигането в кариерата на групи от хора основани на пола. Такива мерки позволяват сдружаването на лица от един и същи пол, когато имат за цел насърчаването на специални нужди на тези лица, както и насърчаване спазването на принципа за равно третиране на мъжете и жените.
(16) Принципа за равно заплащане на мъжете и жените е вече здраво закрепен от Член 141 на Договора и Директива на Съвета 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки свързани с приложението на принципа за еднакво заплащане на мъжете и жените (11) и е поддържан в постоянната практика на Съда; принципът представлява съществена и неразделна част от достиженията на правото на Европейската общност в областта на дискриминацията основаващ6а се на пола.
(17)В практиката си, Съдът на Европейските общности е постановил, че имайки предвид основополагащото място, което заема правото на ефективна правна защита, работниците притежават тази защита дори и когато трудовото правоотношение е приключило (12). Работник, който защитава или представя доказателства от името на лице, попадащо под защитата на тази директива, следва да се ползва от същата защита.
(18) В практиката си, Съдът на Европейските общности е постановил, че за да бъде ефективен, принципът за равно третиране съдържа в себе си тезата, че винаги когато бъде нарушен, обезщетението което се изплаща на дискриминирания работник трябва да отговаря на претърпените вреди.Съдът по-нататък уточнява, че предварителното определяне на висока граница може да преклудира ефективното компенсиране, както и че изключването на изплащането на лихвите при компенсацията на вреди не се допуска (13).
(19)Съгласно практиката на Съда на Европейските общности, разпоредби на националното законодателство, свързани с въвеждане на срокове при упражняване правото на иск са допустими, тогава когато те не са по-малко благоприятни от сроковете за предявяване на подобни искове от местно естество и не правят упражняването на правата предоставени от Правото на Общността невъзможно.
(20) Лица които са били обект на дискриминация основана на пола, следва да имат подходящи средства за правна защита.За да се предостави по-ефективно ниво на защита, асоциации, обединения и други юридически лица следва също да имат правото да участват в процесуални действия, когато това е определено от държавите-членки, както от името на, така и в подкрепа на жертва, без да се засягат националните процесуални правила, уреждащи представителството и защитата пред съдилищата.
(21)Държавите-членки следва да насърчават диалога между социалните партньори, и в рамките на националната практика, и с неправителствени организации с цел поставяне на проблемите свързани с различните форми на дискриминация основана на пола на работното място и борбата с тях.
(22)Държавите-членки следва да предоставят ефективни, съответни и имащи превантивна функция санкции за нарушения на Директива 76/207/ЕИО.
(23)В съответствие с принципа на субсидиарността, така както е закрепен в Член 5 от Договора, целите на предлаганите действия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и в този смисъл биха били постигнати по-добре от Общността. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е закрепен в същия Член, тази директива обхваща само действията, необходими за постигането на тези цели.
(24)И тъй като, в този смисъл, Директива 76/207/ЕИО, следва да се измени съответно:
ПРИЕХА ТАЗИ ДИРЕКТИВА:
Член 1

Директива 76/207/ЕИО се изменя така:

1.в Член 1 се създава ал.1а:
"1а.Държавите-членки следва активно да се съобразяват с принципа за равенство на мъжете и жените при изготвянето и прилагането на закони, подзаконови и административни актове, политики и дейности в областите посочени в ал.1".
2. Член 2 се изменя така:
"Член 2

За целите на следващите разпоредби, принципа за равно третиране на мъжете и жените означава, че не се допускат никакви ограничения, от какъвто и да било характер, пряко или косвено въз основа на пола, като се обърне специално внимание на семейното положение.
За целите на тази директива се прилагат следните определения:

пряка дискриминация: когато едно лице се третира по-малко благоприятно въз основа на пола отколкото друго лице е, е било или ще бъде третирано в сходна ситуация.
Непряка дискриминация: когато една очевидно неутрална разпоредба, критерий или практика би поставила лица от един пол в по-малко благоприятно положение от лица от друг пол, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно обосновани от справедлива цел, и средствата за постигането на тази цел са съответни и необходими,

преследване основаващо се на пола: когато се допуска нежелано поведение свързано с пола на лице, което поведение би накърнило достойнството на това лице, като се създаде унизителна, враждебна, неблагоприятна обстановка или обстановка провокираща самозащитата на лицето,

сексуално преследване: когато се допусне, под каквато и да било форма нежелано устно, физическо поведение или жестове от сексуално естество с цел или в резултат от което се накърнява достойнството на лицето и по-специално се създава унизителна, враждебна, неблагоприятна обстановка или обстановка провокираща самозащитата на лицето.

Преследване основаващо се на пола и сексуално преследване по смисъла на тази директива се разглеждат като дискриминация основаваща се на пола и следователно се забраняват.

Отказът на едно лице или понасянето от него на такова поведение не могат да се използват като основание при вземането на решение по отношение на това лице.

Държавите-членки следва да насърчават, в съответствие с националното си законодателство, колективни споразумения и практики, работодателите и от лицата отговорни за професионалното обучение, да предприемат необходимите мерки за превенция на всякакви форми на дискриминация основаваща се на пола, и по-специално па преследване въз основа на пола и сексуално преследване на работното място.

Държавите-членки могат да предвидят, що се отнася до достъпа до работни места включително и съответното професионално обучение, че определени различия основаващи се на пола не представляват дискриминация въз основа на пола тогава, когато поради естеството на съответните професионални дейности, както и от контекста в който те се изпълняват, тази характеристика представлява основополагащо и задължително изискване, при условие че целта е обоснована и изискването е съобразено с принципа на пропорционалността.

Тази директива не следва да засяга разпоредбите за закрила на жената особено що се отнася до бременност и майчинство.

Жена в отпуск по майчинство следва да има право, след изтичане на отпуска по майчинство, да се завърне на работното си място или на подобна позиция при условия не по-малко благоприятни за нея и да се възползва от всяко подобряване на условията на работа от което би се възползвала по време на отсъствието си.

По-неблагоприятно третиране на жена свързано с бременност или отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85/ЕИО представлява дискриминация основаваща се пола по смисъла на тази директива.

Тази директива не накърнява разпоредбите на Директива на Съвета 96/34/ЕО от 3 юни 1996г. относно рамковото споразумение за отпуска по бащинство, прието от UNICE,CEEP и ETUC (14) и на Директива на Съвета 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992г. относно въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на здравето и безопасността на бременни работнички, както и на майки с малки деца и кърмачки(9) (десета индивидуална директива по смисъла на Член 16 ал.1 от Директива 89/391/ЕИО)(15). Също така е в прерогативите на държавите-членки да признаят конкретни права свързани с отпуска за бащинство и/или при осиновяване. Тези държавите-членки, които са признали такива права, следва да предприемат необходимите мерки за защита на работещите мъже и жени от освобождаване от работа поради упражняването на тези права и да гарантират, че при изтичането на този отпуск те ще имат правото на се завърнат на работното си място или на подобна позиция при условия не по-малко благоприятни за тях и да се възползват от всяко подобряване на условията на работа от което биха се възползвали по време на отсъствието си.

Държавите-членки могат да поддържат или приемат мерки съгласно член 141 ал.4 от Договора с цел да се гарантира на практика равенството на мъжете и жените."

3. Член 3 се изменя така:

"Член 3

Прилагането на принципа на равно третиране означава, че не се допуска никаква дискриминация основаваща се на пола, както пряка така и косвена в публичния и частни сектор, включително в държавните институции, свързана с:

а)достъп до работни места и заетост, възможност за упражняване на свободна професия, включително критерии за подбор и изисквания за заемане на съответна длъжност, независимо от вида извършвана дейност, както и на всички нива на професионалната йерархия, включително при повишение;

б)достъп до всички видове и всички нива на професионално насочване, професионално обучение, професионално обучение за напреднали, включително практически професионален опит;

в)условия на труд на служители и работници, включително освобождаване от работа, както и заплащане посочено в Директива 75/117/ЕИО;

г)членство или участие в организации на работниците, или всяка друга професионална организация, включително и привилегии предоставяни от такива организации.

За тази цел, държавите-членка следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че

а)са отменени всички законови и подзаконови актове противорещачи на принципа за равно третиране;

б)са изменени или обявени за нищожни всякакви разпоредби противоречащи на принципа за равно третиране, залегнали в договори или колективни споразумения, вътрешни правила в предприятия или правила уреждащи независими или професионални организации на работници или работодатели;"

Членове 4 и 5 се заличават.
Член 6 се изменя така:

"Член 6

Държавите-членки следва да гарантират, че лицата, ощетени от неприлагането на принципа за равно третиране спрямо тях, независимо от това дали правоотношението по което е настъпила дискриминацията е прекратено или не, имат правото да участват в съдебни и/или административни производства, включително и в помирителни производства, когато държавите-членки са предвидили това, свързани с прилагането на закрилата предвидена в тази директива.
Държавите-членки следва да въведат в националните си правни системи тези мерки, които са необходими за осигуряването на реална и ефективна компенсация или възстановяване на вредите, така както се определят от държавите-членки, за вредите и загубите претърпени от лице, ощетено като резултат от допускане на дискриминация основаваща се на пола която противоречи на Член 3, така че тази компенсация да съответства и да бъде еквивавалентна на претърпените вреди; такава компенсация или възстановяване на вредите не може да бъде ограничавана чрез въвеждане на предварителен фиксиран размер, освен когато работодателят докаже, че единствената вреда който е претърпяло лицето е отказът документите му за постъпване на работа да бъдат разгледани.
Държавите-членки следва да гарантират, че асоциации, обединения или други юридически лица, които имат, в съответствие с критериите установени от тяхното национално законодателство, основателен интерес да гарантират, че са се съобразили с разпоредбите на тази директива, могат да участват, било от името на, или в помощ на лицата, предявили искове и с тяхно одобрение, във всяко съдебно и/или административно производство предназначено за изпълнение на задълженията произтичащи от тази директива.

5.Ал. 1 и 3 не накърняват националните правила, свързани със сроковете за предявяване на искове, свързани със спазването на принципа за равно третиране.";

6.Член 7 се изменя така:

"Член 7

Държавите-членки следва да въведат в националното си законодателство такива мерки, които са необходими за защитата на служителите и представителите на служителите така, както се определени в националното законодателство и/или практика, от освобождаване или друго неблагоприятно третиране от работодателя като резултат от предявени искове в рамките на предприятието или в рамките на всякакво друго съдебно производство предназначено за осигуряване спазването на принципа за равно третиране."

7.Създават се следните членове:
"Член 8а

Държавите-членки следва да определят и направят необходимите промени за създаването на орган или органи за насърчаване, анализ наблюдение и подпомагане спазването на принципа за равно третиране на всички лица без значение на пола.тези органи могат да бъдат създадени като част от агенции занимаващи се на национално ниво със защитата на правата на човека или правата на отделните лица.
Държавите-членки следва да гарантират, че в компетентността на тези органи се включва:

а)без да се накърняват правата на жертвите, на обединенията, асоциациите и другите юридически лица, посочени в Член 6 ал.3, предоставянето на независима помощ на жертвите на дискриминация при разглеждане на исковете им.

б)извършват независими разследвания свързани с дискриминацията.

в)публикуват независими доклади и отправят препоръки свързани с този вид дискриминация.

Член 8б

Държавите-членки следва, в съответствие с националните си традиции и практика, да предприемат съответните мерки за насърчаване на социалния диалог между социалните партньори, с оглед поощряване принципа на равното третиране, включително чрез наблюдение на работните места, колективни споразумения, кодекси за поведение, изследователска дейност и обмен на опит и добра практика.
Когато това е съвместимо с националното законодателство и практика, държавите-членки насърчават социалните партньори, без да се накърнява независимостта им, да насърчават равенството между мъжете и жените и да сключват, на подходящо ниво, споразумения съдържащи анти-дискриминационни клаузи в областите посочени в Член 1, които попадат в сферата на колективното договаряне.Тези споразумения следва да бъдат съобразени с изискванията установени от тази директива и съответните законодателни мерки по приложението и на национално ниво.
Държавите-членки следва, в съответствие с националното законодателство, колективните споразумения или практика, да насърчават работодателите да насърчават равното третиране на мъжете и жените систематично и по план.
За тази цел, работодателите следва да бъдат насърчавани в подходящи интервали от време, да предоставят на служителите си информация за спазване на принципа за равно третиране на мъжете и жените в предприятието. Тази информация можа да включва статистически данни за съотношението между мъже и жени в различните нива на съответната организация и възможните мерки за подобряване сътрудничеството с представителите на служителите.

Член 8в

Държавите-членки следва да насърчават диалога с подходящите неправителствени организации които имат, съгласно националното си законодателство и практика, обоснован интерес да допринесат за борбата с дискриминацията основаваща се на пола, с оглед гарантирането на принципа за равно третиране.
Член 8г

Държавите-членки следва да приемат законодателни разпоредби предвиждащи санкции за нарушение на разпоредби от националното законодателство хармонизирани с тази директива и да предприемат необходимите мерки за осигуряване на приложението им.

Санкциите които може да съдържат плащане на обезщетение на жертвата ,трябва да бъдат адекватни, пропорционални и изпълняващи превантивни функции. Държавите-членки трябва да информират Комисията за тези мерки до 5 октомври 2005г. и да съобщават незабавно за всяка промяна в тях.
Член 8д
1.Държавите-членки могат да въведат или поддържат разпоредби които са по-благоприятни за защитата и прилагането на принципа на равно третиране от тези залегнали в тази директива.

2.Прилагането на тази директива не може при никакви обстоятелства да представлява основание за намаляване нивото на защита от дискриминация което вече е било дадено в държава-членка в областите обхванати от тази директива."

Член 2

Държавите-членки следва да приведат в действие законите, подзаконовите и административни актове, необходими за хармонизация с тази директива най-късно до 5 октомври 2002г., или да осигурят най-късно преди същата дата, че изискванията на разпоредбите са въведени чрез договаряне. От мениджърските и трудовите организации. Държавите-членки следва да направят необходимото, за да им дадат възможност да осигурят гарантирането на резултатите наложени от тази директива. Те следва незабавно да уведомят за това Комисията.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, те следва да съдържат препращане към тази директива или да са придружени от такава препратка при официалното си публикуване.Начините за извършването на това препращане се определят от държавите-членки.
2.Държавите-членки следва да уведомят Комисията, в тригодишен срок от влизането в сила на тази директива, за цялата информация необходима на Комисията за да изготви доклад, който да представи пред Европейския Парламент и Съвета по приложението на тази директива.

3.Без да се накърняват разпоредбите на ал.2, държавите-членки следва да изпращат на Комисията на всеки четири години, текстовете на закони, подзаконови и административни актове на всички мерки предприети по реда на Член 141 ал.4 от Договора, както и доклади относно прилагането на тези мерки. Въз основа на тази информация, Комисията ще приема и публикува на всеки четири години доклад за сравнителен анализ на всички мерки в светлината на Декларация №28 към Договора от Амстердам.

Член 3

Тази директива влиза в сила в деня на публикуването си в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4
Тази директива е адресирана до държавите-членки.
Приета в Брюксел на 23 септември 2002г.

За Европейския парламент

Председател

П.Кокс
За Съвета

Председател

М.Фишер Боел

(1)О.В.С337Е, 28.11.2000г. стр.204 и О.В.С270Е, 25.9.2001г. стр.9

(2)О.В.С123Е, 25.4.2001г. стр.81

(3)Становище на Европейския парламент от 31 май 2001 (О.В.С47, 21.2.2002г.стр.19) Обща позиция на Съвета от 23 юли 2001г. (О.В.С307, 31.10.2001г.стр.5) и решение на Европейския парламент от 24 октомври 2002г. (О.В.С112Е,9.5.2002,стр.4). Решение на Европейския парламент от 12 юни 2002г. и решение на Съвета от 13 юни 2002г.

(4)О.В.L 39, 14.2.1976,стр.40

(5)О.В.L 180, 19.7.2000,стр.22

(6) О.В.L 303, 12.12.2000,стр.16

(7)Дело C394/96 Браун (1998) ECR І-4185, Дело C342/93 Гилеспи(1996) ECR І-475.

(8)Дело C222/84 Джонстън (1986) ECR 1651, Дело C273/97 Сирдар(1999) ECR І-7403 и Дело C285/98 Крейл (2000) ECR І-69

(9) О.В.L 348, 28.11.1992,стр.1

(10)О.В.L 218, 31.7.2000,стр.5.

(11)О.В.L 45, 19.2.1975,стр.19.

(12) Дело C185/97 Коут(1998) ECR І-5199.

(13)Дело C180/95 Дремфаел(1997) ECR І-219, Дело C271/91 Маршал (1993) ECR І-4367.

(14) О.В.L 145, 19.6.1996,стр.4.

(15) О.В.L 348, 28.11.1992,стр.1.

Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> admobs
admobs -> Директива на съвета 79/7/еио от 19 декември 1978 година
admobs -> Директива на съвета 92/85/еес от 19 октомври 1992 г за вьвеждане на мерки за насърчаване на подобрения в
admobs -> Образец чл… /…/ 2012 г
admobs -> Образец чл… /…/ 2012г
admobs -> Образец а1-чл. 47, ал. 4 от знз-2012г. А н е к с към договор от г
admobs -> Директива на съвeта 76/207/еио от 9 февруари 1976 година
admobs -> Отчет за изпълнение на Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2010 г

Изтегляне 175.66 Kb.

Сподели с приятели: