Текстове за растителните видове описани върху табелите



Дата25.07.2016
Размер75.21 Kb.
#6851
Текстове за растителните видове описани върху табелите

Моливно дърво

(Juniperus virginiana)
Моливното дърво е разпространено в Северна Америка. В Европа се отглежда като декоративно дърво.

Моливното дърво достига до височина 30 м. Често се среща и като храст. Листата са игловидни и са разположени по три в прешлен, по младите клонки. По-старите клонки са люсповидни, разположени са по две на кръст. Плодовете са топчести, покрити с налеп и съдържат по 1-2 семена. Дървесината му се използва за производство на моливи.


Обикновен смърч

(Picea abies)
Смърчът е естествено разпространен по всички планини в България, между 1000 и 2000 м надморска височина, като често достига горната граница на гората. Широко разпространен е в цяла Европа.

Смърчът е иглолистно дърво, достигащо до височина 50 м и диаметър 2 м. Иглиците са къси и живеят до 7-8 години. Смърчът расте сравнително бавно, като продължителността на живота му е до 500 години.


Обикновен габър

(Carpinus betulus)
Габърът е разпространен в Средна и Южна Европа, и Предна Азия. У нас той е един от най-широко разпространените видове.

Обикновеният габър е дърво, достигащо до 25 м височина. Стъблото е ребристо и е покрито със сивопепелява кора. Листата са остро и двойно назъбени. Цветовете на леската образуват самостоятелни мъжки и женски съцветия. Мъжките реси са цилиндрични и достигат до 6 см дължина. Женските съцветия са зеленикави и достигат дължина до 15 см. Плодът е ръбесто орехче, разположено в основата на триделна люспа. Плодовете узряват през Октомври.


Ива


(Selix caprea)
Ивата, наричана още планинска върба, е разпространена в цяла Европа. Среща се и в Азия. В България се среща главно покрай реките и потоците, в по-високите части на планините.

Ивата е храст или ниско дръвче високо до 10 м. Листата са широки със слабо назъбен край, сивозелени. Цъфти преди развитието на листата. Цветовете са събрани в едри съцветия.

Обикновен явор

(Acer pseudoplatanus)


Обикновеният явор е широко разпространен повсеместно в страната, като се среща единично или в малки групи, в смесените широколистни гори до 1800м надморска височина. Видът се среща в цяла Европа.

Яворът е листопадно дърво, достигащо височина до 40 м и диаметър до 2,5 м. Короната е гъста, широка и обратнояйцевидна. Листата са едри, длановидно наделени на пет дяла. Цветовете са жълти, ароматни и са събрани в увиснали, гроздовидни съцветия. Плодът е крилатка, чиито две крилца са разположени под остър ъгъл.


Круша


(Pyrus communis)
Крушата се среща из цялата страна, най-често като единично дърво. Разпространена е в цяла Европа, Западна и Средна Азия.

Крушата е широколистно дърво, достигащо до 20 м височина. Клоните са гъсто преплетени и бодливи. Листата ѝ са кожести, кръгли и тъмнозелени. Плодовете след естествена ферментация стават меки и годни за ядене.


Орлова папрат

(Pteridium aquilinum)
Орловата папрат е широко разпространена по сенчестите и влажни места. Среща се както в горите, така и по открити горски поляни. Листата на орловата папрат са тройно разклонени и достигат до дължина два метра. Съставени са от множество листни сегменти. Размножава се чрез спори. Това е най-високата папрат, която се среща у нас.

Обикновен бук

(Fagus sylvatica)
Обикновеният бук у нас е повсеместно разпространен в средните части на планините. Широко разпространен е в Средна и Северна Европа.

Букът е широколистно листопадно дърво, с височина до 35 м и диаметър до 1м. Листата са яйцевидни, гладки, тъмнозелени, подредени в две редици. Преди опадване през октомври добиват жълточервена окраска. Мъжките и женските цветове се разполагат в отделни съцветия. Появяват се в пазвите на листата едновременно с разлистването. Мъжките реси са топчести. Женските също са топчести, но са с по-къси дръжки. Плодът е орехче с три ръба, покрито с месеста бодлива обвивка. Продължителността на живота на бука е около 400 години.

Зимен дъб

(Quercus petraea)


Зимният дъб е широко разпространен в планините у нас и достига до 1600 м надморска височина. Среща се в Европа и Мала Азия.

Зимният дъб е широколистно листопадно дърво, достигащо до 30 м височина. Листата са равномерно и правилно нарязани по края, разположени на дълги дръжки. Плодът на дъба е жълъд, покрит с паничковидна купола, с овласени люспи. Продължителността на живота на вида е около 500 години.


Обикновен нокът

(Lonicera xylosteum)
Нокътят е широко разпространен в нашите гори. Представлява храст, висок до 2 м. Листата му са разположени срещуположно. Те са елиптични и овласени от долната страна. Цветовете на обикновения нокът са жълтеникавобели, рядко с червеникав оттенък и се развиват през месец май. Плодовете са дребни, тъмночервени и узряват през август.

Европейска лиственица

(Larix decidua)
Естественото разпространение на лиственицата е в Източна Европа, Сибир, Северна Америка и Европа. У нас видът се използва с декоративни и горскостопански цели.

Лиственицата е иглолистно листопадно дърво, достигащо височина до 45 м и диаметър 1,5 м. Короната е пирамидална и рехава. Иглиците са дълги до 3 см, нежни и меки, събрани от 30 до 60 в снопчета. През есента пожълтяват и опадат. Продължителността на живота е около 500 години.


Офика


(Sorbus aucuparia)
Офиката е разпространена е Европа и Мала Азия. В България се среща единично в широколистни и иглолистни гори.

Тя е малко дърво, достига до височина 16 м. Листата са нечифтоперести и са съставени от 9 до 17 листчета, назъбени по края. Цветовете са бели и са събрани в щитовидни съцветия. Плодовете са топчести, оранжевочервени и достигат до 1 см големина. Узряват през август и се задържат до късна есен.


Обикновена леска

(Corylus avellana)


Обикновената леска е разпространена в Европа, Северна Африка и Източна Азия. В нашата страна тя се среща повсеместно.

Обикновената леска е храст, рядко става дърво, достигащо до 9 м височина. Листата са едри, яйцевидни и на върха са с едри зъбци. Долната им повърхност е овласена. Мъжките реси са събрани в групи от 2 до 4 на брой. Плодът е кръгъл орех, известен като лешник и е с много добри вкусови качества. Леската плодоноси почти ежегодно.


Обикновена бреза

(Betula alba)
Брезата е широко разпространен вид на територията на нашата страна. Разпространена е в Средна Европа и Северна Азия.

Брезата е широколистно листопадно дърво достигащо до 25 м височина. Кората на стъблото е снежнобяла и се отделя във вид на тънки люспи. Листата са дълги до 7 см и са назъбени. Мъжките и женските цветове са събрани в самостоятелни съцветия. Мъжките се залагат през есента и са дълги до 10 см. Женските реси се появяват през пролетта и са дълги до 4 см, и са разположени на дръжки. Плодът е дребно орехче, снабдено с две крилца, с чиято помощ плода се разнася от вятъра. От кората на брезата се добива брезова смола и брезов камфор. Продължителността на живота на брезата е до 100 години.


Зелена дуглазка

(Pseudotzuga menziezii)
Родината на дуглазката е тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка. Разпростира се до 2600 м надморска височина. У нас се култивира с декоративни и лесовъдски цели.

Дуглазката е бързорастящ вид и може да достигне до височина 115 м и диаметър 4 м. Короната е добре развита с конусовидна форма. Иглиците са къси, плоски и меки, като отгоре са тъмнозелени, а отдолу са с две бели ивици.


Атласки кедър

(Cedrus atlantica)
Атлаският кедър произхожда от Северозападна Африка – Атласките планини, откъдето носи името си. В Европа и у нас масово се отглежда като парково дърво.

Атлаският кедър е иглолистно дърво, достигащо до 40 м височина. Иглиците са къси, твърди и са разположени по 30-40 в снопче. Шишарките имат характерна бъчвовидна форма.


Европейски чашкодрян

(Evonymus europaea)


Европейският чашкодрян се среща в цяла Европа и Мала Азия. У нас се среща в широколистните гори в цялата страна.

Европейският чашкодрян е едър храст или ниско дръвче, достигащо до 7 м височина. Клонките са с четири коркови ръба. Листата са елиптични и ситно назъбени по края. Цветовете са съставени от 4 жълтозелени венчелистчета и са събрани в странични съцветия. Плодът е кутийка от четири дяла и е леко вдлъбнат на върха. При узряване добива тъмночервена или розова окраска.


Обикновен дрян

(Cornus mas)
Обикновеният дрян е разпространен в Европа и Азия. У нас се среща в широколистните гори. Отличава се с бавен растеж.

Дрянът е листопаден храст със срещуположни целокрайни листа. Цветовете му са събрани в съцветия и цъфтят преди разлистването. Плодът е червен, месест с костилка с приятен кисел вкус. Плодовете узряват през септември.


Конколорка, Сребриста ела

(Abies concolor)
Родината на конколорката е Северна Америка. Разпространена е в Западната част на САЩ, при надморска височина от 1000 до 200 метра. У нас се отглежда главно с декоративни цели.

Конколорката е иглолистно дърво, достигащо височина до 70 м и диаметър 1,80 м. Короната е гъста и конусовидна. Иглиците са дълги до 7 см, дълговидно извити, сребристосини и при разтриване издават характерна приятна миризма.


Конски кестен

(Aesculus hippocastanum)
Конският кестен е естествено разпространен само на Балканския полуостров. В България има едно естествено находище, което се намира в Преславския Балкан по течението на река Върбица.

Конският кестен е широколистно дърво, достигащо до 30 м височина и диаметър до 2 м. Короната е гъста и яйцевидна. Листата са длановидни , състоят се от 5 до 7 яйцевидни листчета и могат да достигнат до 20 см дължина. Цветовете са едри, бели или розови, събрани в дълги, изправени, красиви съцветия. Плодът е тъмнокафяв и лъскав. Използва се в медицината.


Обикновен глог

(Crataegus monogyna)
Обикновеният глог е разпространен в Европа, Северна Африка и Западна Азия. У нас се среща в повсеместно до 1400 м надморска височина.

Обикновеният глог е листопаден храст или ниско дръвче. Листата са изрязани на 3-7 дяла. Част от клоните се превръщат в бодли. Цветовете му са събрани в съцветия. Плодовете са с едно семе.


Бяла върба



(Salix alba)
Бялата върба е разпространена край реките и заблатените места в цялата страна. Среща се в Европа, Азия и Северозападна Африка.

Бялата върба е листопадно дърво, достигащо до височина 30 м и диаметър до 1,5 м. Листата са тесни, заострени и ситно назъбени по края, често и от двете страни са сребристо коприненовлакнести. Мъжките и женските цветове се разполагат в отделни съцветия. Върбата живее около 100 години.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница