Телефона на доверието

Телефона на доверието

Преди години имаше телефон на доверието, на който хората можеха да споделят своите тайни и проблеми. Аз лично не зная как е работил този телефон и нямам представа, дали все още съществува, но този следобед се замислих: До колко християните ползват телефона на доверието в Бога? Има ли в главата ми актуален номер? С малко напъване мога да се сетя за откъси от Словото и стихове, които да ми говорят за доверието в Бога. Но преди да се довериш на някого, ти трябва да си сигурен, че той ще запази всичко, което му довериш: „Онова, което се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.” (І Кор. 4:2).

Лутайки се в лабиринтите на живота, често пъти попадаме в ситуация, когато не знаем как да продължим. Ако извикаме към Него, Бог може да ни открие велики и тайни неща неща, които не виждаме и не знаем в нашата си ситуация, но може да научим чрез Духа Му.

Господ знае как да ни направи да проумеем волята Му – как да отидем до нуждаещия се, до болния и отчаяния, до изгубения и нуждаещия се, до онзи, който не знае нищо за Бога, на Когото се доверяваме. Вероятно искаш да знаеш тайни за бъдещето си, твоят път напред, твоята съдба или някое конкретно обстоятелство. Допитай се до Господа! След откриване на тайните от Бога и разбиране посоката на нашия вървеж, идва частта за доверието ни в Него. „Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.” (Пс. 89:28). „Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност към ония, които пазят завета Му и изявлението Му.” (Псалм 25:10). От доверието ни в Бога можем да получим милост, която е заветна и няма да се промени с времето – Бог остава верен докрай. Заветът е съгласие от двете страни. Въпросът е, до колко се спазва той от наша страна?

„В страха от Бога има силна увереност и Неговите чада ще имат прибежище.” (Притчи 14:26). Ето, вече има заслон за сърцето ни – ще има прибежище. Няма от какво да се страхуваме за утре и можем да се доверяваме на Господа. „Ще бъдеш в увереност, защото има надежда. Да! Ще се озърнеш наоколо и ще си легнеш безопасно.” (Йов 11:17).

Следващото нещо, което получаваме от доверието ни в Бога е безопасност, която е сигурен заслон за разтревожените ни сърца. Надежда, която няма да се поклати. Нашите чувства и емоции често са под трус пета степен по Рихтер, а понякога и по-висока. Има надежда, когато се доверим на Господа на силите. Има мир и спокойствие. Ако сърцето ни остане в труса на 7 степен по Рихтер, има опасност да рухнем.

Животът в доверие към Бога е тих пристан, пълен с мир. „С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш. Неговата вярност е щит и закрила.” (Пс. 91:4).

Ако е верен някой към нас, то и ние Му дължим вярност: „Благост и вярност нека не те оставят. Вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си.” (Пр. 3:3). Верността се гради в най-важното място у човека – сърцето. Вярност към Бога и към другите около нас; вярност в малките и незначителни неща. Колко ли пъти сме си мислили, че това, което правим е нищо, а то има стойност единствено и само в очите на Бога. Нека да не подценяваме малките в собствените ни очи неща, които вършим понякога. Писано е:

„Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.” (Матей 25:21).

„Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.” (Лука 16:10).

„Извикай към Мене и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, Които не знаеш.” (Еремия 33:3).

„Увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша.” (І Йоан 5:14).