Тема: „ Aрхитектурно-исторически резерват с. Боженци”
Изтегляне 2.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ТЕМА: „ Aрхитектурно-исторически резерват с. Боженци”
|
Катедра “Културно – историческо наследство” Специалност “Информационни фондове на културно-историческото наследство” Зимен семестър 2013-2014г. Р Е Ф Е Р А Т по “Възрожденски исторически резервати” ТЕМА: „ Aрхитектурно-исторически резерват с. Боженци” Изготвил : Проверил : София
Село Боженци ( Боженците) се е сгушило в малка котловина в северните склонове на Стара планина. близо до Габрово. Основано е след турското нашествие в Търново, в края на XVI век. Легендата разказва за болярката Божана, която при обсадата на Търново бяга заедно с синовете си. Заселват се във вековния Балкан, на мястото на днешното село Боженци, привлечени от бистроструйните води на планинските потоци и приказната природа. Божана дава името на селото. Синовете на болярката пък се захващат с търговия и така с годините селото се разраства, за да се превърне във важен търговски кръстопът. в средата на ХVІІІ век. Днес пази вековната традиция на нaродното творчество и на българската възрожденска архитектура. За сега няма археологически, исторически или писмени данни за това кога е основано селището. Съществува само устно предание. Една неразкопана могила в местността Манастира, на 500-600 м. южно от сегашното село, в която са намерени римски монети и остатъци от тухли подсказва, че близката околност е била обитавана още в римско време. Смята се също, че пътят, който е свързвал селището също е римски. Според легенда за произхода на името на селото, то е основано, когато столицата на Втората българска държава е под османско владичество през 1393 г. За да спаси вярата и честта си от поробителите, голяма част от населението търси убежище в дебрите на Стара планина. Болярката Божана – вдовица с девет сина, също бяга след превземането на Търново от турците през 1393 г. Тя се преселва със семейството си и стадo овце в местността Вършината, която се намира на изток от сегашното село. Пускала Божана стадото си на паша в близката околност, а то се връщало вечер нахранено и напоено. Рeшила да го проследи, за да види къде има толкова добра паша. Дирите я отвели до карстов извор с чиста вода. И тук в тази плодородна местност, заселена с гъсти гори, до „Извора”, тя построила първата къща на селото. Преданието казва, че заедно с Божана тук дошли все богати търновци и донесли със себе си богата култура и традиции. Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм - Августа Траяна - Константинопол, божанкалии векове наред пътуват и търгуват с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Анадола ... В края на XVIII и началото на XIX в. в Габрово се чувства силното влияние на елинизма. Но жителите на Боженци съхраняват своя бит и жива българска народна реч, допълнена с руски езикови елементи, резултат от търговските връзки с Русия. Икономическият разцвет на Боженци през XIX в. и растежът на материалното благосъстояние стимулират повишаването на обществените и културни изисквания на населението. През 1839-1840 г. в Боженци е построена християнска църква. Историята е свързана с интересно предание за дядо Иван Топалата - кмет, учител и свещеник на селото. Но той бил известен и като народен лечител. Веднъж пашата на. Видин го извикал и го помолил да излекува крака на една от кадъните му, но без да я докосва. Лечителят се съгласил. Взел един кон и го хранил три дни с ечемик, без да му дава да пие вода.На четвъртия ден добре го напоил и казал да качат жената на коня като й завържат здраво краката под корема му. От водата коремът на животното бързо започнал да се подува и да обтяга краката на кадъната, докато изкълчения крак се наместил. Тя сама скочила от коня, когато я развързали. За услугата дядо Иван получил от пашата доживотна пенсия, бил освободен от данъци и получил разрешение за построяването на християнска църква в Боженци. Ферманът, с който се разрешава този строеж е издаден през месец ноември 1838 г. и е подписан от турския султан Махмуд II. Оригиналният документ се пази в Търновската митрополия. Църкватата е строена от майстор Лазар Стоянов от с. Трапесковци с помощта на 26 работници. През 1800 г. в Боженци килия е държал даскал Драган Йоан. През 1839-1840 г. при строежа на новата църква е построено и килийно училище. През 1870-1872 г. уста Генчо Кънев, построил Априловската гиманзия в Габрово, катедралата и мъжката гимназия във Варна, издига и ново, модерно светско училище в Боженци - едно от първите в Габровския край. Училището разполага със собствени средства и добре подготвени учители. През 1926 г. е построено още едно училище, за да могат да бъдат приети и обучавани всички деца от Боженци и околните села и махали. Жителите на село Боженци дават своя принос и в национално-освободителните борби на българския народ срещу османската власт. В четата на Христо Ботев участва Христо Иванов Стоянов,загинал в сраженията в Тетевенския балкан по време на Априлското въстание през 1876 г. На 10 май 1876 г. воеводата Христо Патрев от с. Шипка издига на стария мост в центъра на селото знаме с надпис „Свобода или смърт” и повежда чета от десетина души към Балкана. Освобождението на България от османско робство през 1878 г. променя живота и в с. Боженци. При първото преброяване, извършено през 1880 г., в селището са регистрирани 483 души. През XVIII и XIX век местните хора се препитават предимно с търговия и занаятчийство. Със 110 къщи и около 500 жители, в края на XIX век Боженци е административен, търговски, културен и духовен център. В края на миналия век започва процеса на индустриализиране на Габрово и оформянето на района като индустриален център. Поради това търговията в Боженци започва да запада. Масовото навлизане на по-евтините фабрични стоки се отразява неблагоприятно върху занаятчийството. Това е една от причините накарали много боженски фамилии да се изселят в по-големите градове, където има по-добри възможности за реализация, особено на по-младите хора. Този процес е най-ясно изразен около 1930 г., когато е регистрирано най-голямото обезлюдяване на селището. Така постепенно с годините, живота в селото запада. Но постепенно хората се изселват. Остават 100 къщи, които са на възраст от 100 до 250 години. Затова през 1964 година селото е обявено за архитектурен и исторически резерват, а четиридесетте души, които живеят в него го пазят живо. Боженци е едно от най-запазените балкански селища у нас, съхранило ценни паметници на традиционното строително изкуство от края на XVIII в. и началото XX в. Великолепните къщи на два и три етажа будят възхищение с уникалната си архитектура. Селището „пълзи” по склоновете на подковообразна седловина, отворена на северозапад. Склоновете се спускат към най-ниската част на селището, където на пътя водещ към Габрово е оформен неговия централен площад. Селото има 10 махали, някои от които носят имената на големи боженски родове. За най-стара се смята махала „Зареда”. Уличната мрежа, която е била връзката между отделните части на селото е неправилна. От центъра започват няколко по-широки улици, радиално излизащи от площада. Отделните махали и парцели са свързани с тесни улички..Всички улици в Боженци са застлани с гладък калдъръм от цепен камък като някои от по-широките имат от двете страни тесен тротоар, също с каменна настилка. Основен елемент в градоустройственото оформяне е дворния комплекс с жилищна сграда и стопански постройки. Вида на двора се определя от планинската среда и стръмния терен, а също и от основния поминък на населението. Централно място в двора заема жилищната постройка. Най-разпространено е изграждането на къщите на уличната линия, особено когато има и дюкян, а по-рядко къщата е разположена във вътрешността на двора. Уличната фасада е само с прозоречни отвори. На нея са разположени врата и витрина на дюкяна, когато има такъв. Първият етаж от къщата обикновено се използва за дюкян, а на втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Каменните огради (дувари) са високи около 70-80 см. и са покрити с тънки каменни плочи ( дуварът на къща-музей Д. Попов). Към края на XIX и в началото на XX в. започват да се правят и огради от вертикално поставени дъски (таборки). По същото време има и комбинирани градежи - отдолу каменна зидария, нагоре-таборки. Влизането в двора става през една или две врати (порти). Стопанските постройки в боженския двор са малко на брой. В покритото пространство пред къщата се разполага плевника - винаги повдигнат над земята върху невисоки каменни основи. Най-често до него се прави кошара за овце - с квадратни или правоъгълни очертания, една врата и малки прозоречни отвори. В някои от дворовете има изградена и пещ за печене на хляб, иззидана от напечени тухли. Тя е покрита с двустранен покрив от каменни плочи (тикли). Тези пещи се появяват в Боженци в края на XIX и началото на XX в. Харман има само в някои от по-просторните дворове. Характерна особеност на боженската къща са големите силно издадените пред стените на жилищата стрехи и еркери, така също и чивиите за втория тип къщи. При построяването на боженските жилища са спазвани правила за берекет. Строителството на нова къща започва през пролетта и завършва през есента. Довършването много рядко трае повече от година. Боженци днес Днес селото има 100 къщи, по-голямата част от от които са на възраст 100 и 200 години. Улиците, калдъръмите, дуварите, обрасли със здравец, гераните - всичко изглежда така, както е било през втората половина на XIX в. Старопланинското село предлага възможности за почивка в запазената атмосфера на отминалите времена. Базите за отдих са реставрирани къщи от XVIII в. и XIX в., запазили уюта и очарованието на миналото, но адаптирани към изискванията на съвременния човек. Експозицията „В историята остават лудите глави и щедрите дарители” представя историята на Боженци с богат снимков материал, предмети на бита и лукса – част от битието на божанкалии, родословия на видни боженски фамилии, подарили (както е било прието да се казва тогава „оставили за спомен”) училища, църкви и къщи, а чрез участие в политическия и културния живот на България – и добро име. Къща-музей „Баба Райна”от края на XVIII в. – Представена е етнографска експозиция от ХVІІІ век.Последен собственик на къщата е била Райна Дрянкова, дъщеря на Калчо Дренков (търговец и първи окръжен управител на Габрово след Освобождението, участник в Учредителното събрание във Велико Търново) и сестра на д-р Иван Дрянков (първият съпруг на Лора Каравелова). Къща-музей „Дончо Попа” - Строена през 1824 г., запазена в оригиналния си вид. Била е собственост на богатия търговец на вълна Дончо Попов, който в началото на XX в. строи текстилна фабрика в Габрово. Къщата е на три етажа, с голям търговски дюкян. Битът на местните хора от ХІХ в. може да бъде видян тук. Менгема-работилница за пречистване на восък - Сградата е строена в началото на XIX в. Дървената преса за пречистване на восък Механизмът за работа е оригинален, единствен в района. Ножарска работилница - Помещението е от началото на XIX в. Предлагат се около 100 модела ножове, голяма част от които по образец на оригинални габровски ножове - сойки. Изложбена зала Старото школо- Разположена е в сграда на училище, строено през 1872 г. Тук целогодишно се организират изложби и изложби – базари на картини. Църква „Св. Пророк Илия” - Построена е през 1839-1840 г. Издигната е в най-високата част на селото. Трикорабната базилика е образец на истинско майсторство на възрожденската архитектура, с куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове, наподобяващи конструктивните форми на барока и готиката. Камбанарията е висока 17 м. Резбата е неповторима. Иконите са дело на иконописци от Тревненската школа като най-старите са датирани около 1842 г. В Боженци се провеждат ежегодно детски пленери по живопис с участието на деца от различни градове. Според календарните празници са и автентичните възстановки на народни обичаи - Лазаруване, Коледуване, Гергьовден. Източници: Христова Р. 2010г. „ Боженци” издат. Славена Интернет: Официален сайт- Архитектурно-исторически център „Боженци” http://www.bojentsi.com/ http://www.bhouses.com/img/NOVINI/INFO%20I%20MARSHRUTI%20- BOJENCI_12409200257.pdf Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|