Тема : магнетофон



Дата17.08.2018
Размер119.72 Kb.
#80000


ПУ ‘’Паисий Хилендарски” филиал град Смолян

ПРОЕКТ

ТЕМА : МАГНЕТОФОН

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод…………………………………………

1.Изследване историята на магнетофона…………………….

2.Конструктивни особености на магнетофона ………...

3.Магнитен запис и възпроизвеждане на звука……………………

4.Устройство на магнетофона……………………………………

4.1 Магнитна глава………………………………….

4.4.1 Принцип на работа……………………………………. 4.4.2 Видове магнитни глави……………………. 4.2 Магнетофонна ролка…………………………

4.3 Магнетофонна лента………………………………

4.4.3 Системи за запис на магнитна лента………………………….

Приложение…………………………………………………….

Заключение…………………………………………………..

Използвана литература…………………………………….

-

УВОД

Според Й.Манчев съвременната звукозаписна и звукопроизвеждаща техника намира приложение в обучението по всички ествено-хуманитарни дисциплини. Звукопроизвеждащите средства изпълняват задачата за повторение на словосъчетания ,с което дават възможност за отдих на преподавателя без снижаване на качественото ниво на занятията.Чрез звукозаписната техника се осигурява слушане на различни гласове -мъжки , женски , детски , на диктори , говорещи езика като роден.Лесно се правят магнетофонни записи на радио – и телевизионни емисии с цел използването им в учебната работа.Записите (магнетофонните ленти) са лесно преносими и съхраняеми.Тези средства (респективно магнитният звукозапис) могат да служат за записване и подробно изучаване на образцови учебно – методически ситуации и решения.Магнитната звукозаписна техника е основният компонент за обзавеждане на съвременните активни езикови лаборатории.Особено предимство на магнитният звукозапис е това , че и записването , и възпроизвеждането се осъществяват с един същ апарат , за кратко време , без допълнителни лабораторни обработки.

1.Изследване историята на магнeтофона

Според http://bg.wikipedia.org/wiki/магнетофон

Магнетофонът е електронно устройство за записване и възпроизвеждане на звук, която работи на принципа на намагнитването на магнетофонната лента.

Първият звукозапис на този принцип е направен от Валдемар Поулсен през 1898 г. Принципът на работа на магнетофона е на практика идентичен с този на по-късния касетофон, чиято магнитна лента е монтирана в компакт-касет


http://bg.wikipedia.org/wiki/магнетофон
Магнетофон на германска радиостанция от времето на Втората световна война.

Според http://www.konzertfilmer.de/alice/Alice-sound_recording_and_reproduction-bg.html



През 1890 датчанина Валдемар Поулсен (Valdemar Poulsen) изобретява магнетофона. На световното изложение в Париж той представя своят телеграфон (Telegraphon), който записва звук на стоманена 1mm дебела тел на принципа на подмагнитване. В Париж той демонстрира устройството, като записва гласът на австро-унгарския крал Франц Йозеф.


Магнетофон, който вместо на магнитна лента записва на стоманена тел, се произвежда и много по-късно - през 50-те години в Хановер/Германия. С размерите си 17X11X3,5cm той се използва за целите на шпионажа.
.

http://bg.wikipedia.org/wiki/магнетофон http://www.konzertfilmer.de/alice/Alice-sound_recording_and_reproduction-bg.html.

2.Конструктивни особености на магнетофона

Всички елементи , от които се комплектува магнетофонът , включително и високоговорителят , са сглобени на общо шаси поместващо се в металическа или пластмасова кутия.

Магнетофонът условно може , да се раздели на две части:

-лентодвижещ механизъм , който има задачата да предвижда лентата с опредена постоянна скорост и да осъществи при необходимост бързото и изтегляне напред и назад :

Електроакустична система, включваща усилвателите за запис и възпроизвеждане , генератора на висококачествен ток, магнитните глави и високоговорителя.

Класическа схема на лентодвижещият се механизъм .Изтеглянето на лентата при запис и произвеждане се осъществява посредством въртящата се ос 4 и притискащата се към нея гумена ролка 6.магнитната лента която остава между оста и ролката , се изтласква напред.При строго постоянна среда честота на въртене на оста (наречена тон-ос)и определен натиск на гумената ролка се получава необходимата постоянна скорост на лентата.

Чолаков 1981г.Чолаков, К. Учебна техника ,София 108с.

3.Магнитен запис и възпроизвеждане на звука

Магнитният запис е основава на свойството на някои материали , да се намагнитват под въздействието на магнитно поле и да запазват намагнитването си практически безкрайно дълго време .Като носители фонограма се използват феромагнитни материали във вид на жици , ленти , дискове или цилиндри.За учебни цели магнитният запис и възпроизвеждането на звука се използват твърде .Още когато записването е било не върху лента ,а върху цилиндър ,с магнетофони започнали , да се обзавеждат и лаборатории за обучение по чужди езици.

В наше време техническите средства за магнитен запис и възпроизвеждане на звука са най – използваните при осъществяването на чуждо езиковото обучение.Главно предимство на тази техника е нeйната компактност .Един и същ апарат със съвсем малки размери и тегло осъществява и записа , и възпроизвеждането на звука без всякакви лабораторни обработки при възможности за незабавно изтриване и коригиране и многократно и използване на лентата.

При самият запис звукът (звуковото налягане) търпи редица преобразования , за да се доведе до годност за фиксиране ,а след това, отново чрез преобразования се довежда до механични трептения , предизвикващи възприятия на звука. При всички тези преобразования както ще видим , се запазва съответствието на звуковите характеристики .

Манчев 1985г,Манчев Й.,Учебна техника ,София 1985г 48с

Чолаков 1981г,Чолаков К.,Учебна техника,София 1981г 103с

4.Устройство на магнетофона

Разглеждаме устройството на магнетофона за да можем да разберем как работи ,и какво ние нужно за работа.

4.1 Магнитна глава

Магнитната глава е компонент на магнетофона, запаметяващите устройства с магнитна лента, твърдите дискове и на флопидисковите устройства в компютрите. Тя изпълнява двупосочни функции: преобразува електрическия информационен сигнал в магнитен поток, с който се намагнитва покритието на дисковия носител (операция запис), както и обратно – преобразува измененията на магнитния поток на носителя в електрически информационен сигнал (операция четене).



4.4.1 Принцип на работа

При запис

В моментите на постъпване на всеки информационен импулс в електронните схеми протича токов сигнал. Токовете възбуждат в магнитопровода противоположни магнитни потоци и тъй като процепът е с голямо магнитно съпротивление, по-голямата част от магнитния поток се отклонява и преминава през покритието на диска, като го намагнитва с определена полярност. По този начин върху повърхността на въртящия се диск се оформя записана информационна пътечка. Полярността на всяка намагнитена зона от пътечката се определя от посоката на магнитния поток.

Дължината на намагнитените зони зависи правопропорционално от честотата, с която изменя посоката си този поток, и обратно пропорционално от скоростта на движение на носителя в областта, лежаща под процепа. Тази дължина определя надлъжната информационна плътност. Дискетите се характеризират с голяма надлъжна плътност на информацията, която в някои модели достига до 466 бита/ мм. Това се дължи на високата честота на записвания сигнал, малката линейна скорост на въртящия се диск и малкия диаметър на пътечката.

При четене

При четене на информацията полето на намагнитените зони на информационната пътечка индуцира в намотките на главата електродвижеща сила (наричана още електродвижещо напрежение, е.д.н., която е пропорционална на скоростта на изменение на магнитния поток на носителя и обратна по знак на тази скорост. Индуцираното е.д.н. ще бъде най-голямо в момента, в който абсолютната стойност на скоростта на изменение на потока има максимум. Това става при промяна на знака на магнитния поток, т.е. там, където има записана информация. От този сигнал след подходяща обработка се формират импулси, които съответстват на записаните върху носителя данни.



4.4.2Видове магнитни глави

От функционална гледна точка главите се делят на:



  1. глави за запис;

  2. глави за четене;

  3. изтриващи глави;

  4. комбинирани глави;

Тези глави трябва да имат минимални загуби при честотите, при които ще се работи, т.е. тока на запис бързо да може да нараства и да намалява. Намотката трябва да има ниска индуктивност. Това се постига с малък брой намотки. Обикновено бобината се изпълнява от биполярен проводник, като краищата на двете полунамотки се свързват. Чрез пропускане на ток през едната полунамотка се създава отпечатък с една ориентация. При преминаване на тока през втората полунамотка се създава отпечатък с ориентация на магнитното поле обратно на първия. За да се получи отпечатък с минимална дължина е необходимо размерите L и a да са минимални. L – ширина на процепа; а – ½ от контактната повърхност между глава и носител;



Глави за четене

При тях една част от пълния магнитен поток създаден от намагнитен участък се затваря през четяща намотка и индуцира електродвижеща сила в нея. Загубите зависят от разстоянието между магнитопровода и носителя и от качеството на магнитопровода. Амплитудата на индуцираната електродвижеща сила може да се увеличи с увеличаване на броя на намотките на четящата бобина.



Комбинирани глави

Те обединяват функциите на записваща и четяща глава (при магнитните дискове). При тези глави намотката е една, съставена от две полунамотки и изпълнява ролята и на записваща и на четяща.



Изтриващи глави Приличат на записващите, но създават изтриващо магнитно поле, което може да бъде променливотоково и постоянно токово.

От конструктивна гледна точка различаваме:



  1. магнитни глави за контактен запис – при тях запис и четене се извършват при непосредствен контакт между глава и носител. Като основен недостатък може да се посочи факта, че при непосредствен контакт има триене между движещия се носителя и главата и съответно ограничение на скоростта на въртене на носителя; http://bg.wikipedia.org/wiki/магнитна глава

4.2 Магнетофонна ролка

Магнетофонната ролка е специално предназначена макара за навиване в/около нея на магнетофонна лента.В средата си магнетофонната ролка има отвор посредством който ръчно се прикрепя и съответно сваля към и от магнетофона или магнетофонния дек. Принципът на работа с магнетофонните ролки е идентичен с този при кино ролките с кинолентите, като разликата се състои в това, че магнетофонните ленти са предназначени само за звукозапис.

http://bg.wikipedia.org/wiki/магнетофонна ролка

4.3Магнитна лента.

Магнитната лента е тънка пластмасова лента, едната повърхност на която е покрита с железен окис, който може да се променя под въздействието на магнитно поле. Лентата може да бъде навита:на бобина , в касета

Върху лентата може да се записва (или чете) информация посредством магнитна глава, с приложено към нея магнитно поле, чийто интензитет се изменя в съответствие със записваната върху лентата информация. Последната може да бъде най-общо казано два вида:аналогова , цифрова

Посредством прилагане на подходящи магнитни полета, малки участъци (петна) от покритието могат да се намагнетизират, а други да останат ненамагнетизирани. Информацията се записва, като компютърът кодира един бит с едно петно и намагнетизираните петна са 1, а свободните - 0. Петната са подредени в редове по ширината на лентата и по колони - наричани още пътеки или канали - по дължината ѝ. Редовете са 9 на брой, като на един ред се събират 8-те бита на един байт плюс 1 бит за четност. Битът за четност има стойност 1, ако броят на 1-те в байта е четен и 0, ако е нечетен.



Количеството данни, които могат да се запишат на единица площ, определя плътността на записа:

  • напречна - по ширината на лентата

  • надлъжна - по нейната дължина

  • диагонална - записът се извършва под определен ъгъл.

Напречната плътност се измерва в пътеки на инч (track per inch -tpi). Плътността на запис е много съществен параметър, който отразява пряко върху капацитета на носителите и скоростта на предаване на данните.

4.4.3 Система за запис на магнитна лента

Еднопистов запис – записът обхваща цялата ширина на лентата.Този запис се използва предимно в професионалните апаратури.

Двупистов запис - лентата има двупосочно движение , като за двете писти се използват отделни магнитни глави.Когато лентата се движи отляво надясно ,работи горната система магнитни глави , а когато се смени посоката на движение , се включва долната система.Двойните изтриващи и универсални магнитни глави позволяват при движение на лентата в една посока , да се работи на първата или втората писта по избор или на двете писти едновременно.

Четирипистов запис – магнетофонът има изтриващи и две универсални магнитни глави , обхващащи само една четвъртина от ширината на лентата.Първата система (изтриваща , универсална глава) е на разстояние една писта от втората система магнитни глави.Лентата се движи еднопосочно и по избор може да се работи на първа или трета писта , или двете едновременно.При обръщане и разменяне на касетите може да се направи запис на четвърта и втора писта.

http://bg.wikipedia.org/wiki/магнитна лента

http://bg.wikipedia.org/wiki/устройство с магнитна лента

Чолаков 1981г,Чолаков К. ,Учебна техника , София 1981г 106с

Приложение

. Учебно-техническите средства в обучението са предпоставка, както за създаването на информацията, така и за нейното възприемане. В този смисъл можем да посочим и следните особености на този процес:

- учебният информационен поток се характеризира със своята нееднородност, което предполага и необходимостта от неговата организация в процеса на възприемане;

- повишена степен на абстрактност на научните знания;

-процесът на преподаване е нещо твърде специфично от обикновеното разпространение на информацията, тук става дума за формиране на отношения, на мотиви на поведение, на чувства и редица други черти на информационния процес, които могат да бъдат проявени;

- в хуманитарно отношение кръгът на посочените проблеми е по широк, изучаваните явления се отличават със своята многостранност и причинно-следствена определеност, на наличието на други връзки, които излизат извън пределите само на една конкретна даденост;

-проблемът за приложението на учебно техническите средства е сведен до това да се представи опростен модел на обекта, който подлежи на изучаване, за да не може да се реализира процесът на нагледността.

                Различните автори групират техническите средства за обучение по различен начин. Едни ги класифицират, според удобствата при използването им или въз основа на влиянието им върху системата на преподаване. Други ги подразделят според ритъма и времетраенето на преподаваната информация. Има и такива гледища, според които техническите средства се определят на решаващи (радио, телевизия, учебен филм) и нерешаващи (диафилм, диапозитив и др.). Не на последно място класификацията се прави и според устройството на техническите средства. По отношение, обаче на екрана и звуковите средства те се подразделят на:



- екранни (зрителни и визуални);

- звукови (слухови или аудиоални);

- екранно-звукови (звуковата илюстрация, озвучаване към диапозитиви).

                Ще разгледаме някои от използваните апарати за статична екранна прожекция.

Техническо средство, което се е превърнало в стандарт за ЧЕО. Всяка сериозна методическа система вече предвижда в учебния комплект и касети със записи на уроците и упражненията. Изключителната достъпност на средството и леснотата по обслужването и подготовката на педагогическите материали го правят широко използвано както за звуково илюстриране на урочните единици, така и за изграждане на умението за разбиране при слушане чрез използване на автентични аудио-документи.

angelsto.wordpress.com/2011/05/06/история-на-у..

Използвана литература

1. Манчев 1985г : Манчев , Й. , Учебна техника , София 1985г,38с.

2. http://bg.wikipedia.org/wiki/магнетофон

3.http://www.konzertfilmer.de/alice/Alice-sound_recording_and_reproduction-bg.html..

4. Чолаков 1981г.Чолаков, К. Учебна техника ,София 108с.

5. http://bg.wikipedia.org/wiki/магнитна глава

6. http://bg.wikipedia.org/wiki/магнетофонна ролка



7. http://bg.wikipedia.org/wiki/магнитна лента

8.http://bg.wikipedia.org/wiki/устройство с магнитна лента




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница