Лихвените суапове са дериватни инструменти с фиксиран доход и са първите суапови форми, възникнали в историята (1982г.), които се свързват с покриване на лихвените рискове.
Суаповете се търгуват на извънборсовия пазар и то най-вече от банковите институции, с цел хеджиране на облигационни и ипотечни портфейли.
Съществуват лихвени суапи за продължителност от една седмица, които се наричат Overnight Indexed Swap (OIS), при който нетните задължения се уреждат всеки ден.
Най-използваното рамково споразумение е предложено от ISDA (International Swaps and Derivatives Association )
Лихвеният суап е контракт между двама контрагента, характеризиращи се:
с обмен на лихвени потоци (на задължения, Cash-flows) без да се осъществява размяна на капиталовите потоци (т.е. не се разменят главниците) – обментът е следствие на предварително сключени с други банки заеми – плащания по заеми – това, което А трябва да заплати на Б и обратно.
лихвените потоци се изчисляват на база на даден номинал (базата на условна сума) – не се осъществява размяна на главници;
задълженията са деноминирани в една и съща валута, но с различни лихвени проценти т.е. осъществява се обмен на задължения по фиксирани лихвени проценти срещу плаващи лихвени проценти - IBOR
