Тема №1 понятие за гп. Система на гп. Предмет и система на обща теория на гп


ТЕМА № 15 ПРЕОБРАЗУВАЩИ СУБЕКТИВНИ ПРАВА



страница3/9
Дата27.10.2018
Размер0.58 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
ТЕМА № 15

ПРЕОБРАЗУВАЩИ СУБЕКТИВНИ ПРАВА
І. Проблеми. Най-важната особеност на тези СП се състои в това, че те предоставят възможности на техните носители с едностранно волеизявление да предизвикат промяна, която засяга пр. сфера на др. пр. субекти. Тези права се наричат още вторични или секундарни. Те винаги предпоставят наличието на едно съществуващо правоотношение.

Съдържанието на пр. задължение е да търпи промяната, която настъпва при упражняването на тези права. Примери: За да бъде развален един двустранен договор е необходимо наличието на виновно неизпълнение. Развалянето на договора съгласно чл. 87 от ЗЗД е упражняване на субективно потестативно (преобразуващо) право. Такова право е и искът за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство.



ІІ. Характеристика на преобразуващите права. Тези права са относителни. упражняването им може да се осъществи както извънсъдебно, така и по съдебен ред. Извънсъдебно се упражняват правата в случаите на разваляне на двустранни договори при виновно неизпълнение - чл.87, ал.1 от ЗЗД. Когато предмет на договора са недвижими имоти и вещни права, при тях развалянето се осъществява само по съдебен ред. По съдебен ред се прекратява и сключения брак. Тези права се упражняват с конститутивни искове.

ІІІ. Последици от упражняване на правата.

  • В едни случаи тези последици са правопораждащи. Например при обявяването на един предварителен договор за окончателен се прехвърля правото на собственост върху вещи-предмет на договора.

  • Последиците мога да бъдат правопроменящи. Пример е прехвърлянето на едно вземане.

  • Последиците могат да бъдат правопрекратяващи. Примери: развалянето на сключен договор и разводът.

  • Последиците могат да бъдат правопогасяващи. При възражения за погасителна давност се осуетява възможността за защита на СП по съдебен ред.

ІV. Прекратяване на преобразуващите СП.

  • с тяхното упражняване

  • с изтичането на прекратителните срокове, наричани преклузивни срокове.

V. Възражението като насрещно СП. Възражението е пр. средство за погасяване (осуетяване) осъществяването на претендираното СП чрез отказ да се изпълни едно съществуващо или вече прекратено пр. задължение. Възраженията могат да се упражняват извънсъдебно или по съдебен ред.

Видове възражения. Делят се на пресекателни (перемпторни), облагателни (дилаторни); самостоятелни, несамостоятелни; относителни, абсолютни.

Пресекателно е едно възражение за изтекла давност.

Самостоятелни са възраженията за нищожност на сключените договори.

Голяма част от възраженията са несамостоятелни.

Възраженията се наричат още ope exeptionis.

ТЕМА № 16

УПРАЖНЯВАНЕ НА СУБЕКТИВНИ ПРАВА И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. КОЛИЗИИ ПРИ УПРАЖНЯВАНЕТО. ГРАНИЦИ НА УПРАЖНЯВАНЕТО. ЗЛОУПОТРЕБИ С ПРАВО
Понятие. Целите на гражданските правоотношения могат да бъдат постигнати чрез упражняване на СП и изпълнение на пр. задължения. Упражняването на правата се реализира чрез различни фактически и пр. действия. Правата могат да бъдат упражнявани лично или чрез представители. Пр. задължения, които са възникнали от конкретни правоотношения, по начало трябва да бъдат изпълнени от обвързаните лица. В отделни случаи отношенията могат да бъдат изпълнени и от трети лица, стига СП да не е с оглед личността ( intuito personal ).

Последици от неупражняване на СП. При неупражняването на правата те се погасяват по давност, но не всички СП се погасяват по давност. Не се погасяват семейните права, вещните права и др. По давност се погасяват облигационните права, потестативните права, както и някои други СП.

Колизия при упражняване на СП. В ГП при колизия в правата се прилага принципа "първият по време е по-силен по право".

Колизията между интересите на съсобствениците. При колизия на интересите, отношенията между съсобствениците се уреждат по правилата, установени в Закона за собствеността, закона за наследството, Семейният кодекс и Гражданско-процесуалния кодекс.



Конкуренция на притезания. В случая става дума за съотношение между различни основания, по които могат да бъдат уредени възникналите гражданскоправни спорове. Конкуренцията в доктрината често се нарича кумулация. Това не означава, че едно и също нещо може да бъде получено два пъти на две различни основания. Проблемът се свежда до избор на едно от основанията, по което може да се реализира, т.е. осъществи съответната отговорност.

Граници на упражняване на СП. Съгласно чл. 57, ал 2 от КРБ не се допуска упражняването на права, ако те накърняват права или законни интереси на други граждани. Чл.58, ал.1 от КРБ задължава гражданите да зачитат правата и законните интереси на другите. В тези две разпоредби на основния закон са установени границите на упражняване на СП. Конституцията забранява упражняването на правата в противоречие с морала (чл.37, ал. 2 и чл. 44, ал.1).

Злоупотреба с право. В случаите, когато едно СП се упражнява не за да се задоволят интереси, а за постигане на неправомерни цели, упражняването на правото по този начин е неправомерно и то противоречи на социалното предназначение на правото. Такова упражняване на СП се нарича злоупотреба с правото. В чл.8, ал.2, изречение 1 от ЗЗД е постановено, че лицата се ползват от правата си, за да задоволят своите интереси.

Злоупотребата с право трябва да се отличава от непозволеното увреждане (деликт), при което настъпват вреди в резултат на виновно и противоправно деяние.

В пр. теория се поддържат две теории за злоупотребата с право. Едната е известна като обективна теория (проф. Таджер), а другата - субективна, поддържана от други автори. Според обективната теория е достатъчно СП да се упражнява не с цел задоволяване на интереси. Според субективната теория злоупотребата с право изисква и намерение да се вреди другиму, т.е. едно право се упражнява не за задоволяване на интереси, а и с намерение да се вреди ( animis docendi ).

При злоупотреба с право съдилищата могат да откажат правосъдие.

Последиците от злоупотребата с право са отказ на търсената защита, а когато при злоупотребата са причинени щети, на общо основание може да се търси отговорност за тях - чл.45 от ЗЗД.
ТЕМА № 17

ЗАЩИТА НА СУБЕКТИВНИТЕ ПРАВА - ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ. САМОЗАЩИТА И САМОПОМОЩ
І. Материалноправна същност на защитата. Гражданскоправната защита на субективните права включва ПН на гражданското материално право и наред с тях и норми на гражданскопроцесуалното право.

Органи, чрез които се осъществява защитата:


  • Граждансскоправната защита се осъществява от д. органи посредством изградената съдебна система. Органите на съдебната система са съдилищата, прокуратурата и следствието. Гражданскоправната защита в преобладаващият брой случаи се осъществява от съдилищата - РС, ОС, АС, ВКС.

  • Наред със съдилищата гражданскоправната защита се осъществява и от недържавни институции. Такива са арбитражните съдилища и особените юрисдикции, агенции и комисии.

  • Самозащита или самопомощ.

ІІ. Видове и форма на гражданскоправната защита. Реализира се с три вида искове, а именно:

  • установителен иск

  • осъдителен иск

  • конститутивен иск.

С установителните искове, уредени в чл.97 на ГПК, се установява съществуването или несъществуването на едно СП или едно пр. отношение или се установяват опр. факти, когато лицето има пр. интерес от това. Установителните искове се делят на положителни и отрицателни установителни искове.

С осъдителните искове се упражняват притезателните СП.

С конститутивните искове се упражняват субективните потестативни (преобразуващи) права, наричани непритезателни. Пример: иск за разваляне на договор, иск за обявяване на предварителен договор за окончателен иск, иск за развод и т.н.

Съдебното производство се дели на 4 вида. Гражданският процес урежда първо исковото производство, второ - изпълнителното производство, трето - обезпечителното производство, четвърто - охранителното производство. Тези производства са уредени в ГПК.

С влизане в сила на съдебното производство приключва изпълнителното производство.

Охранителни права са всички нотариални действия, които извършват нотариусите. Охранително производство е и разводът по взаимно съгласие.



ІІІ. Самозащита и самопомощ.

Самозащитата има две проявни форми: неизбежна отбрана и крайна необходимост. Те са наказателноправни категории. Неизбежната отбрана е уредена в чл. 12 на НК. При нея има едно непосредствено и противоправно нападение, при което едно лице, за да защити свои лични или имуществени блага или блага на трети лица, причинява вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Този въпрос се преценява във всеки конкретен случай. При неизбежната отбрана не се носи наказателна и гражданска отговорност. Крайната необходимост е уредена в чл.13 на НК. При нея съществува непосредствена опасност, която не е могла да бъде избегната по друг начин и при тази опасност се причиняват вреди, които са по-малко значителни от предотвратените. При крайната необходимост не се носи наказателна отговорност, но гражданска отговорност съществува. Законът не посочва кой трябва да поправи причинените вреди. Върховният касационен съд с постановление № 4\1975 г. приема следните разрешения: При крайна необходимост поправянето на вредите се дължи от причинителя на това състояние. Когато то е възникнало от вещ или от животно, поправянето на вредите се дължи на собственика на вещта, респ. животното. Във всички останали случаи поправянето на щетите се дължи от лицето, чиито по-важни блага са спасени.

Самопомощта се разглежда като вид самозащита. Самопомощ има в случаите на упражняване на правото на задържане, при възражение за неизпълнен договор и т.н. Законодателят допуска самопомощта, когато поведението на носителя на СП е правомерно. Законът забранява самоуправството.
ТЕМА № 18

СУБЕКТИ НА ГП - ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ. ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА - ПОНЯТИЕ, НАЧАЛО, КРАЙ, СЪДЪРЖАНИЕ, ОГРАНИЧЕНИЯ
І. Понятие за субект на ГП и видове. Понятието субект на правото е правнонормативно. Това понятие по съдържание, видове и предпоставки на неговото възникване се определя от обективното право. Нормите на ГП признава 3 вида пр. субекти: 1) физически лица; 2) юридически лица; 3) държавата като особен субект.

Субект на ГП е човек или социална даденост, която по силата на гражданскоПН има права и пр. задължения. Това понятие се дефинира от проф. Таджер и то следва да бъде изцяло възприето.



ІІ. Правна същност на правоспособността. От общата теория на правото е известно, че правоспособността представлява абстрактна възможност на едно лице да бъде носител на права и задължения.

Активни и пасивни субекти и множество субекти като страни на ГПО. Активните субекти са носителите на правата, а пасивните - на пр. задължения. На всяко СП съответства и пр. задължение. в повечето случаи субектите на едно ПО едновременно са носители и на СП, и на пр. задължения. Те едновременно имат качеството и на активни, и на пасивни субекти. Например при договора за наем, покупко-продажба и др. двустранни договори, страните по възникналите ПО едновременно имат качествата и на кредитор, и на длъжник.

Физически лица. В чл.1 на ЗЛС (Закон за лицата и семейството) е определено началото на правоспособността. Тя възниква в момента на раждането на физ. лице. Чл. 2 от Закона за наследството установява едно изключение, което се отнася до заченатия. Краят на правоспособността за ФЛ настъпва със смъртта на лицето, а за ЮЛ - в момента на тяхното прекратяване или чрез преобразуване (реорганизация) или ликвидация. По Търговския закон прекратяването на ЮЛ - субекти на търговското право, се осъществява по една усложнена процедура в производство по несъстоятелност и прекратяване на ЮЛ.

ЮЛ са правно-организационни образувания, които имат 3 осн. белега:



  • организационно устройство (персонален състав или субстрат)

  • имуществена обособеност

  • самостоятелна сметка и отговорност.

Те са признати от закона.

Съдържание на гражданската правоспособност. Съдържанието на правоспособността не съдържа конкретна уредба в ЗЛС. То е широко и обхваща всички СП и пр. задължения, които могат да възникнат при действието на гражданското законодателство, т.е. съответните граждански закони.

Правоспособност и притежание на СП. Правоспособността трябва да се отличава от притежанието на конкретни СП. Правоспособността е абстрактна възможност, а притежанието е конкретно право, което е придобито.

Правоспособността трябва да се различава от дееспособността.



Ограничаване на гражданската правоспособност на ФЛ. Българското право не познава гражданската смърт като отнемане правоспособността на жив човек. Гражданската правоспособност може само да бъде ограничена и то в изрично установени от закона случаи по предвидения от него ред.

Една от хипотезите на закона е ограничението, установено в чл. 73 от СК. В този текст на закона е предвидено, че разпорежданията с имущество на ненавършили пълнолетие деца се извършва само след предварително разрешение от районния съдия, ако това разпореждане е в интерес на лицето. Нищожни са разпорежданията, при които се извършва отказ от права или имуществото се обременява чрез залог или ипотека или се обезпечава едно чуждо задължение чрез поръчителство.

Освен тези случаи при определени предпоставки СК предвижда възможност за ограничаване на родителските права или лишаване от такива (чл. 74 и 75 от СК ).

В НК също е установена възможност за лишаване от определени права за определен срок. Пример: лишаване от правото да се упражнява определена професия.


ТЕМА №19

ДЕЕСПОСОБНОСТ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА - ОПРЕДЕЛЕНИЕ, СТЕПЕНИ
Необходимост от дееспособност. Гражданскоправните субекти могат да участват в гражданскоправния живот само в случаите, когато със собствени волеви актове въздействат върху съдържанието на опр. пр. последици, които се пораждат. Дееспособността е качество на лицата да участват с лични действия в пр. живот, като поемат права и задължения.

Според проф. Павлова дееспособноста е годност да се извършват правомерни пр. действия, чрез които могат да се пораждат, съхраняват , изменят, погасяват или прекратяват права и задължения.

Пр. уредба във връзка с дееспособността се съдържа в разпоредбата на чл. 2 до 5 от ЗАС и чл. 72 и 73 от СК. Тези пр. норми и тези разпоредби съдържат императивни ПН. Отклоняването от техните изисквания води до нищожност на извършените пр. действия. Съгластно чл. 2 от ЗЛС гражданското пълнолетие по нашето законодателство настъпва с навършването на 18 год.

Брачната дееспособност настъпва също с навършването на пълнолетие по изключение съгластно чл.12, ал.2 от СК брак може да сключи и лице, което е навършило 16 год., ако важни причини налагат това. В тези случаи е необходимо изслушване от Районния съд. Родителите се изслушват, но тяхното мнение и факултативно, не е решаващо поведението им. За важни причини се считат бременност, раждане на дете и др. обстоятелства.

Дееспособността се намира в опр. отношение с правоспособността.

Дееспособността трябва да се отличава и от деликтоспособността - чл. 47 ЗЗД. Лицата, които са неспособни да разбират свойството и значението на действията си и да ръководят постъпките си, не носят отговорност за причинените от тях вреди. За тях отговарят лицата, които са имали задължението да упражняват надзор над тях.



Степени на дееспособността.

  • Малолетие - от раждане до навършване на 14 год.

  • Непълнолетие - 14-18 год.

  • Пълнолетие - над 18 год.

Изключението е за брачната дееспособност -16 год.

Значение на дееспособността в отделните клонове на правото.

Малолетните не могат да извършват валидни пр. действия - да сключват пр. сделки с изключение на дребните сделки. Вместо малолетните пр. действия се извършват от законните им представители - родителите или единия от тях.

Непълнолетните извършват пр. дейност лично със съгласието на своите родители.

Към статута на малолетните се приравняват и лицата, които са поставени под пълно запрещение, на които се назначава настойник.

Към статута на непълнолетните се приравняват ограничено запретените лица, на които се назначава попечител.

Настойникът е законен представител, а попечителя не е законен представител, той дава само попечителско съдействие.


ТЕМА № 20

ПОСТАВЯНЕ ПОД ЗАПРЕЩЕНИЕ - РЕД И ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ. НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЗАПРЕЩЕНИЕТО
Материални условия за поставяне под запрещение. В много случаи на практиката не всички ФЛ, които формално са навършили пълнолетие могат да извършват разумни пр. действия. В тези случаи се поставя въпроса за тяхното поставяне под запрещение. Отнемането или ограничаването на граж. дееспособност може да се извърши само по установен от закона ред чрез институцията на запрещение. Пр. уредба е комплексна и съдържа разпоредби, както на материалното право, така и на процесуалното. Според чл.5 ЗЛС и чл.275 до чл. 277 ГПК под запрещение могат да бъдат поставени, както непълнолетни, така и пълнолетни ФЛ, при наличието на 2 изисквания установени от закона:

1.) Болестно състояние на лицето, което засяга интелекта, психиката и волята на лицето. Това състояние е на лице в случаи на слабоумие или душевна болест.

2.) Свързано със самата болест. Тя трябва да е причинила неспособност лицето да се грижи за своите работи или да е намалила неговите възможности в това отношение. В случаи, когато интелекта и волята са засегнати по-слабо и е намалена възможността на лицето да се грижи за своите работи, са налице условия за поставянето му под ограничено запрещение. В по-тежжките случаи, когато възможностите на лицето да се грижи за своите работи са изключени изцяло, то се поставя под пълно запрещение.

Ред за поставяне под запрещение и пр. последици. Компетентен да постави едно лице под запрещение е съответния Окръжен съд. Процедурата по поставяне под запрещение започва с подаване на молба от близки на лицето, от негов съпруг, ако е сключило брак и от прокурора. молба може да подаде и всяко друго лице, което има пр. интерес от запрещението. Такива лица са кредиторите на неспособния.

След образуване на производството по делото, председателя на съда е задължен да изслуша лицето лично и да се убеди за неговото действително състояние. Съдът е задължен да назначи медицинска експертиза, която да даде заключение за характера на болестта. Въз основа на тези доказателства Окръжния съд взема своето решение, като поставя лицето под пълно или ограничено запрещение. В тези случаи, след влизането на решението в сила, той изпраща служебно препис от него на органа по настойничеството и по попечителство при съответната община. Този орган е кмета на общината.



Настойничество и попечителство. Пр. уредба на института на настойничеството и попечителството е установен с разпоредба на чл. 109 до чл 128 от СК. На лица, които са поставени под пълно запрещение се назначава настойник измежду лица от учредения настойнически съвет. Назначава се и зам.-настойник и трима съветници.

В настойническият съвет не могат да бъдат избирани лица, които са осъждани за престъпления от общ характер, лица, които са лишени от родителски права, които страдат от болест, алкохолна или наркотична зависимост, които водят неморален живот, които имат користни цели и чиито интереси са противоречиви с тези на поднастойния.



Задължения на настойника. Той трябва да се грижи за поднастойния. Може да се разпорежда с правата на запретения само при нужда или очевидна полза за него, след предварително разрешение от Районния съд.

Настойникът има представителна функция. Зам.-настойникът изпълнява функциите на настойника при отсъствие на последния или при обективна невъзможност за тяхното изпълнение. Съветниците подпомагат дейността на настойника и заместника му. Дейността на настойника, заместника му и съветниците е почетна.



Попечител. Той се грижи за личността и имуществото на ограничено запретения. За разлика от настойника, попечителя не е законен представител. Разпоредителните действия,за които той дава попечителско съдействие могат да се извършват само при спазването на чл. 73, ал. 2 СК , предварително разрешени от районния съдия.

Длъжностното лице по настойничеството и по попечителството (кмета) упражнява надзор върху дейността на настойника и на попечителя. При необходимост той може да ги освободи от заеманата длъжност и да ги замени с други лица.



Преминаване от настойничество към попечителство и обратно. Ако болно лице е поставено под пълно запрещение и то оздравее, се прави иск по съдебен ред за промяна на запрещението и се преминава от настойничество към попечителство.

ТЕМА № 21

ПРАВНА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА. ПРАВО НА ИМЕ. ПОСТОЯНЕН АДРЕС
Индивидуални белези. Едно от най-важните изисквания за участие на ФЛ в пр. живот и гражданския е разграничаването от останалите субекти. това се постига с индивидуализиращите принципи наричани "гражданско състояние". Съгласно чл. 37 ЗГР (Закон за гражданска регистрация), гражданското състояние се опр. от съвкуПНостта от данни, които го отличават от др. лица, обществото и семейството, като пр. субект. Пр. уредба на тази проблематика се съдържа в ЗЛС и по-конкретно в ЗГР. Тези пр. дейности са: име, гражданство, сем. положение, родство, местожителство и др. Във връзка с тези данни пр. уредба се съдържа в бълг. документи за самоличност. Произходът на ФЛ е уреден в чл. 31 СК. Произходът е връзката на детето с родителите му. То се нарича майчинство и бащинство. Способите за установяването на произходът от майката са: с акт за раждане, по исков ред чрез припознаване. Способите за установяване на бащинство са: предположение (презумпция), установяване на бащинството по исков ред и припознаване.

Семейно положение. Опр. се от това дали лицето е сключило граж. брак и дали брака не е бил прекратен.

Гражданството е публичната връзка между ФЛ и държавата. Урежда се от конституционното право, Закона за бълг. гражданство.

Един от най-важните индивидуализиращи признаци е името на лицето.Цялостната пр. уредба се съдържа в ЗЛС и ЗГР. Името е словесно обозначение на лицето. Образува се по начин уреден в чл. 12 и следващите на ЗГР. Името се състои от три части - собствено, бащино и фамилно. Собственото се опр. свободно от двамата родители, а ако не постигнат съгласие се опр. от длъжностното лице по гражданско състояние. Собственото име на дете с неустановено бащинство се опр. от майката, а ако тя е неизвестна от длъжностното лице по гражданско състояние. Бащиното се образува от собственото име на бащата със съответната наставка от м. и ж. р. Дете с неустановено бащинство приема за бащино и фамилно име собственото и фамилното име на майката с наставката за м. или ж.р. Фамилно е името на дядото или на рода на бащата. При пълно осиновяване на дете може да се промени, както собственото, така и бащиното име на детето. при непълното осиновяване , осиновителят може да се впише като родител на осиновения.



adoptio plena - пълно осиновяване

adoptio minus plena - непълно осиновяване

Промяна на името - чл.19 ЗГР - Законът допуска промяна на собственото, бащиното и фамилното име в 4 хипотези:

1.) когато името е осмиващо

2.) когато то е опозоряващо

3.) когато е обществено неприемливо

4.) когато важни причини налагат това.

Побробна пр. уредба във връзка с възстановяването на имената и тяхната промяна се съдържа в ЗГР. Тази промяна се извършва по съдебен ред от районния съдия. В случай на сключване на граждански брак, всеки един от съпрузите може да промени своето фамилно име - жената на съпруга си или да добави към своето с тире това на своя съпруг. Същото се отнася и до съпруга.

При развод приетото фамилно име от единия от съпрузите може да бъде запазено, ако бившия съпруг е съгласен с това. То може да бъде запазено икогато приелия чуждото фамилно име е станал известен в обществото с това име, но ако поведението на бившия съпруг злепоставя другия, може да се поиска преустановяване на носенето на фамилното име.

От името трябва да се отличава псевдонима. Това е свободно избрано име. Псевдонима не е част от името, но може да се присъедини към него.



Правото на име и неговата гражд.-пр. защита. Името е лично, неимуществено, непрехвърлимо и ненаследимо право. При неправомерно ползване на името може да се търси защита по съдебен ред чрез осъдителен иск и да се търси обещетение за причинени морални вреди.

Местожителство. Този термин в ЗГР е заменен с термина "постоянен адрес". Местожителството или постоянния адрес е мястото на едно лице, където то се е установило да живее постоянно или преимуществено. Местожителството може да бъде доброволно или принудително. Във вторият случай, това се отнася до лица лишени от свобода. Местожителството на ФЛ има важно значение в гражданските правоотношения. В граж.-процес. право с този термин е свързана подсъдността на граж. дела.


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница