Тема №1 понятие за гп. Система на гп. Предмет и система на обща теория на гп



страница5/9
Дата27.10.2018
Размер0.58 Mb.
#102253
1   2   3   4   5   6   7   8   9
ТЕМА № 28

ЖИЛИЩНОСТРОИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ (ЖСК) - ПОНЯТИЕ, УЧРЕДЯВАНЕ, ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ. ОРГАНИ НА КООПЕРАЦИЯТА. КОНТРОЛ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА РЕШЕНИЯТА НА ОРГАНИТЕ. ОТГОВОРНОСТ НО КООПЕРАТОРИТЕ
ЖСК - Наред с общите белези има и специфични особености, които я отличават от останалите видове кооперация. ЖСК е пр. средство за придобиване на недвижими имоти от пр. субекти и тя има преходен характер. След завършването на строежа и снабдяване на член кооперацията с нотариални актове ЖСК като ЮЛ се прекратява и на нейно място възниква етажна собственост. Етажната собственост е едно неделимо съчетание между собственост и съсобственост. При нея отделни лица са изключителни собственици на етажи, части от етажи или отделни апартаменти в жилищната сграда и същите притежават в съсобственост помежду си общите части на сградата. Те са - терена, носещите конструкции на сградата, разделителните стени, стълбищата, асансьорите, покрива и подпокривното пространство, ако не е обособено в отделни помещения, които да принадлежат на етажните собственици.

Етажният собственик не е ЮЛ. ЖСК е уредена с отделен закон за ЖСК обнародван в държ. вестник бр. 55 - 1978 г. с редица изменения и допълнения.



Определение на ЖСК - ЖСК е доброволно обединение от ФЛ или ФЛ и ЮЛ, което има качество на ЮЛ и се поставя за цел с материални средства и труд на своите членове да организира построяването на сграда, в която всеки един от тях да придобие собственост върху помещенията.

Възникване на ЖСК - ЖСК възниква по нормативно-контролната система. Всяка една ЖСК приема свой устав, избира органи на управление и се регистрира в съответния Окръжен съд по мястото на нейното създаване. С регистрацията на ЖСК и вписването и` във фирмения регистър възниква ЮЛ. Между отделни членове на ЖСК възникват членствени правоотношения.

Пораждане на членствено правоотношение - То може да възникне доброволно с приемането на отделен член в ЖСК или да възникне по право в случаите, когато е отчужден недвижим имот на едно лице и е предвидено, че строежът ще се извърши върху отчуждения недвижим имот. Членството по право е уредено в чл. 10 ЗЖСК , но с приемането на сега действащия ЗУТ е практически сведено до изключение. За да бъде създадена една ЖСК е необходимо в нея да участват минимум 6 члена. Приемането на отделните членове в ЖСК зависи от органите на ЖСК. При самото учредяване се изисква този числен състав, чийто брой може да бъде увеличаван или намаляван в зависимост от предвижданията свързани с построяването на жилищната сграда. Отказът на органите на управление да приемат 1 лице за член на ЖСК не подлежат на съдебен контрол.

Съдържание на членственото правоотношение - То е комплексно, включва имуществени и неимуществени права на членовете на ЖСК. Едно от основните задължения на отделните членове на кооперацията е да направят жилищностроителна вноска. Общото събрание на кооперацията може да вземе решение член кооператорите да участват и с личен труд в изграждането на сградата. Член кооператор, който не спазва устава може да бъде освободен по ршение на общото събрание или да бъде изключен. Изключването подлежи на съдебен контрол пред съответния Районен съд.

Прекратяване на членственото правоотношение

Членството в ЖСК се прекратява при:



  • доброволно напускане

  • освобождаване по решение на общото сърание

  • изключване

  • смърт.

При доброволно напускане внесената жилищна вноска се блокира и не се връща на напусналия член кооператор, докато на негово място не бъде приет нов член кооператор.

При смърт на член кооператора в неговите права встъпват неговите наследници и по-конкретно децата и преживелия съпруг\а. Членственото правоотношение е непрехвърлимо.

Във връзка с прекратяване на членството в чл. 15 и чл. 16 ЗЖСК са уредени специални основания. Членството е лично.

Органи на ЖСК:


  • общото събрание - състои се от всички член кооператори

  • управителен съвет на ЖСК - избира се от общото събрание

  • контролен съвет - избира се от общото събрание и има 3 члена

  • председател

Прекратяване на ЖСК - Става след снабдяването на всички член кооператори с нотариални актове. С прекратяване на ЖСК, като ЮЛ, на нейно място възниква етажна собственост.


ТЕМА № 29

ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ - ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ. СДРУЖЕНИЯ - ПОНЯТИЕ, УЧРЕДЯВАНЕ, ЧЛЕНСТВО, ОРГАНИ, ДЕЙНОСТ, ПРЕКРАТЯВАНЕ. ФОНДАЦИИ - ПОНЯТИЕ, ВЪЗНИКВАНЕ, ДЕЙНОСТ, ПРЕКРАТЯВАНЕ. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ЗА ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ - ОСОБЕНОСТИ В ПРАВНИЯ РЕЖИМ
ЮЛ с нестопанска цел са сдруженията и фондациите. Пр. уредба на този тип ЮЛ се съдържа изцяло в Закона за ЮЛ с нестопанска цел. ДВ бр.81 2000 г. в сила от 01.01.2001 г. с изменение в бр.41 2001 г. и бр.98 2001 г., което изменение е в сила също от 01.01.2001 г. и последните изменения са в ДВ бр.25 2002 г. и бр.120 2002 г. Наред с този закон и в др. норм. актове се уреждат ЮЛ с нестоп. цел, като пол. партии и др. В доктрината (теорията) е прието за ЮЛ с нестоп. цел да се използва термина "неправителствени организации".

Проблем - Закона за ЮЛ с нестоп. цел съдържа пр. уредба на 2 вида ЮЛ, чиято дейност не е насочена към реализиране на доходи и които се създават доброволно от ФЛ или ЮЛ. Единият вид ЮЛ с нестоп. цел се нарича сдружения, а другия - фондации.

Пр. уредба на сдруженията с нестоп. цел се съдържаше в разпоредбата на чл. 134-148 ЗЛС, а за фондациите - в чл. 149-154 ЗЛС. Тези текстове са отменени с новия закон. По настоящем сдруженията се уреждат с разпоредбата на чл. 1-32 съответно чл. 37-52 ЗЮЛ с нестоп. цел. Фондациите са уредени в 4 текста на законовите разпоредби на чл. 33-36 ЗЮЛ с нестоп. цел.

Сдруженията са ЮЛ с членски състав. В зависимост от щетите, които преследват сдруженията могат да бъдат пол. партии (уредени с отделен закон); синдикални организации; професионални съюзи; религиозни сдружения (уредени в Закона за вероизповеданията); научни съюзи; спортни организации и др.

В зависимост от вида на членовете сдруженията могат да обединяват само ФЛ - пол. партии; само ЮЛ - синдикални организации; а също и ФЛ и ЮЛ едновременно - съюза на учителите в България.



Ред за създаване на ЮЛ с нестоп. цел. ЮЛ с нестоп. цел възникват по норм.-контролната система, освен ако изрично е предвидено изискване за разрешителен режим от държ. органи. Сдружението трябва да има свой устав, който да съдържа седалището, целите и задачите и др. Тези изисквания са изрично посочени в чл.20 ЗЮЛ с нестоп. цел. Сдруженията се регистрират в съответния Окръжен съд и при уважаване на молбата във фирмения регистър на съда се вписват наименованието, седалището, уставът, имената на лицата на ръководните органи и образци от техните подписи.

Органи на управление на сдружението. Органите на управление са общото събрание и управителния съвет. Правомощията на общото събрание се съдържат в чл.25 ЗЮЛ с нестоп. цел, а тези на управителния съвет - чл.30 и чл.31 ЗЮЛ с нестоп. цел. Пр. уредба на ЮЛ с нестоп. цел за обществено полезна дейност се съдържа в чл. 37-44 ЗЮЛ с нестоп. цел.

Фондациите са др. вид сдружения с нестоп. цел. Те са уредени в чл.33-36. Съгласно чл.33 фондация се учредява приживе или по случай на смърт с едностранно учредителен акт (завещанието), с който безвъзмездно се предоставя имуществото за . При учредяването на фондацията приживе е необходим акт за нейното образуване да бъде с нотариално заверени подписи. учредителният акт трябва да съдържа следните белези (чл.34 ЗЮЛ с нестоп. цел):



  • наименование

  • седалище

  • цели

  • вид на дейността

  • предоставеното имущество

  • органите на фондацията

  • клоновете и`

  • правилата относно правомощията на органите

  • правила относно начина на представляване

  • срока, за който се учредява фондацията.

Органите на фондацията се уреждат в чл.35. Според този текст фондацията може да има както едноличен, така и колективен управителен орган.

При учредяване на всяка фондация учредителите могат да установят запазени права. Запазените права за учредителя или определено от него трето лице преминава върху съответния орган на фондацията в случай, че учредителят почине, бъде обявен за отсъстващ или бъде поставен под запрещение. В ал.2 на чл.36 е предвидено, че когато овластените лица не упражняват правата си с необходимата грижа или изпаднат в трайна невъзможност да ги управляват по искане на управителния орган съда може да постанови техните правомощия да се предоставят на съответния орган на фондацията за опр. период или завинаги. В ЗЮЛ с нестоп. цел е предвидено, че тези пр.организационни формации трябва да предоставят заявление за тяхното вписване в централната регистрация при министерството на правосъдието (чл.45). Съгласно чл.46 ЮЛ с нестоп. цел за осъществяване на общественополезна дейност са задължени всяка година до 31 май да дават информация за дейността си за предшестващата година. Министъра на правосъдието има право да изисква текуща информация за обстоятелства, които подлежат на вписване. Вписването на тези лица се заличават в следните случаи:



  • когато системно не се предоставя информация за подлежащите на вписване обстоятелства

  • когато се извършва дейност в нарушение на закона

  • когато системно не се внасят в срок публичните вземания

  • когато сдружението с нестоп. цел е останало с членове под законовия минимум в продължение на 6 месеца.

В закона се съдържат 2 текста - чл.51 и 52, които се отнасят до приложимия закон за чуждестранните ЮЛ с нестоп. цел.
ТЕМА № 30

ОБЕКТИ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ - ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ. ВЕЩИТЕ, ДОХОДИТЕ И ПЛОДОВЕТЕ КАТО ОБЕКТИ
І. Обектът на граж. правоотношение е един от дискусионните в пр. теория. Някои автори считат, че той не е необходим елемент и това становище се поддържа от проф. Кожухаров. Според други автори, като проф. Павлова, всяко едно правоотнош. има предмет. Предметът е центърът на правоотнош., в което се движи цялото съдържание на ЮФ, т.е. на правата и задълженията, породени от него.

Във връзка с делението на обектите също се поддържат различни възгледи. Според едни автори обект на правоотнош. е самото поведение на пр. субекти. Това разбиране е неприемливо, защото не дава възможност за разграничаване на отделните видове правоотношения, отнасящи се до различните имуществени и неимуществени блага, а именно вещни, облигационни и т.н.

Според други автори акцентът се поставя върху многообразието в съдържанието на различните правоотношения. Те имат различен обект. Облигационните отношения имат за обект човешкото поведение, вещните имат за обект различни вещи. Затова се предлага обособяване на обектите в няколко групи:


  • вещите, като обособени обекти на природата

  • материални права, нематериални права (авторски и други)

  • човешкото поведение, изразено чрез действие или бездействие

  • отделни субективни права и пр. задължения

  • от 1 до 4 - човешките същества не са обект на ГП.

ІІ. Вещи и добиви от тях.

Вещите са материални телесни предмети, но не всички предмети, съществуващи обективно, са вещи по смисъла на ГП. Само онези вещи, които имат самостоятелно съществуване и са достъПНи до хората, са вещи по смисъла на ГП. Законодателят обявява за вещи и различните видове енергии (чл. 110, ал. 2 от ЗС ). Хората не са вещи, но отделните органи, които са установени по законов ред, са вещи.



Видове вещи:

  • прости и сложни

Простите вещи са тези, които се състоят от една материална част. Голяма част от вещите се състоят от две или повече материални части, които при съединяването си образуват едно цяло и загубват своята самостоятелност.

  • Вещи в граж. оборот и извън него - наркотици, взривни вещества и др.

  • делими инеделими

Когато от една вещ могат да се образуват няколко самостоятелни обекта, вещта е делима. Например, делба между наследници.

  • движими и недвижими

Движими вещи са обекти, които могат да променят местоположението си в пространството. Недвижимите вещи са прикрепени трайно към земята.

  • потребими и непотребими

Потребими са вещите, които се изразходват при употреба. Непотребимите вещи не се изразходват. Те запазват своята цялост.

  • заместими и незаместими

Голяма част от вещите са заместими. Незаместими вещи са произведенията на изкуството.

  • индивидуалноопределени и родовоопределени

Това деление има значение във връзка с прехвърляне правото на собственост. При индивидуалноопределените собствеността преминава със сключването на договора, без да е необходимо предаването на вещта. При родовоопределените вещи собствеността се прехвърля след като вещите са определени по съгласие на страните, а при липса - след като се предадат, т.е. след тяхната индивидуализация и концентрация (чл. 24 на ЗЗД).

  • главни и принадлежни

Главните имат самостоятелно съществуване, а принадлежните сближават главните.

Добиви от вещи:

В чл. 93 от Закона за собствеността са уредени като добиви от вещи плодовете, прираста от добитото и наема. Под добив се разбира облага, която се получава от една вещ, без да се засяга нейната субстанция. Плодовете от вещите могат да бъдат органични и неорганични. От плодовете трябва да се отличава прирастът. Той е увеличението на една вещ. От прираста трябва да се разграничава прирастението. При него към една вещ се прикрива друга вещ. Прирастение на извършените подобрения в чужд недвижим имот.


ТЕМА № 31

ЦЕННИ КНИЖА, ПАРИ И НЕМАТЕРИАЛНИ БЛАГА КАТО ОБЕКТИ
І. Ценни книжа. Те са особен вид вещи. Ценните книжа са писмен документ,върху които са закрепени едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на граж. и търговски правоотношения. Тези документи се различават от писмените документи, които се съставят при сключването на различни пр. сделки. За ценните книжа е характерно, че задължителна предиоставка за упражняване на правата по тях е предявяването на документ на правнозадълженото лице.

От ценните книжа се пораждат различни субективни права. Действащото у нас законодателство не урежда с един НА различни ценни книжа. В Търговския закон са уредени записа на заповед, менителницата и чека. Първоначално уредбата за тях беше в ЗЗД. Търговският закон урежда също акциите и облигациите. В ЗЦК и фондовите борси също има уредба за ценните книжа.



Видове ценни книжа:

  • на приносител - за притежател на субективното право се счита правомерния държател на документа. Такива ценни книжа са чек, акция, облигация и т.н.

  • на заповед - характеризират се с това, че в тях е посочено името на притежателя на субективното право, който има възможност да го прехвърли на друго лице с джиро. То представлява едностранно волеизявление, обективирано на гърба на ценната книга.

  • поименни ценни книжа - в тях задължително се вписва името на притежателя на субективното право. При тях правото на собственост върху документите е правото, което произтича от ценната книга. Прехвърлянето на тези права става само чрез договор за цесия. Такива са поименният чек, записа на заповед, поименните акции, които са сделки, уредени в Търговския закон (едностранни).

  • учредителни и легитимационни

ІІ. Пари - универсално средство за разплащане. ЦК на преносител и са особен вид вещи. За оборота е съществена номиналната стойност, която се определя от броя на паричните единици върху банкнотата или монетата. От съществено значение е курсовата стойност на парите. Те са заместими вещи.

ІІІ. Нематериални блага - към тях спадат авторските творби - идеите; промишлените образци - нови идеи за външното оформление на изделията; отличителните знаци и др. Голяма част от нематериалните блага са под закрила на действащото законодателство - Закона за авторското право и т.н.

Изобретенията, полезните модели, промишлените образци и отличителните знаци са индустриална собственост. Тези обекти, заедно с авторските творби и сродните на тях обекти, се обединяват в общото понятие интелектуална собственост. Тя се ползва и с международна защита. Нематериалните блага (права) са абсолютни и срочни.

Авторското право е на автора през целия му живот и до изтичането на 70 години от смъртта на автора.

Производственият опит, тайната на производството могат да бъдат отстъпвани с лицензионни договори.


ТЕМА № 32

ИМУЩЕСТВО - СЪСТАВ И ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ
І. Понятие за имущество. В граж. законодателство на материалното и процесуалното право, терминът имущество е употребен с 2 значения, но легално определение липсва. В чл.133 на ЗЗД е постановено, че "цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законови основания за предпочитане ". От текста може да се направи извода, че под имущество се разбира съвкуПНостта от имуществените права на носителя, който не е изпълнил своето пр. задължение.

От разпоредбите на граж.-процес. право следва, че под имущество се разбира не само вещите, а и имуществените права. В имуществото се включват онези права, които имат имуществено съдържание, а такова е правото на собственост върху движими и недвижими вещи (това право е абсолютно). В имуществото се включват и ограничените вещни права върху чужда вещ, а именно правото на строеж, на надстрояване, пристрояване, подстрояване, право на ползване и сервитутите (право на преминаване) и т.н. Освен вещните права в имуществото се включват и облигационни права - вземания по облигационни договори; правата, инкорпорирани в ЦК, каквито са акциите, облигациите и др. Имуществото включва и потестативните преобразуващи права, например правото да се иска разваляне на даден договор при виновно неизпълнение (чл. 19, ал. 3). В имуществото не се включват личните права - правото на име, живот, чест, достойнство и т.н.

Пр. теория приема, че имуществото обхваща и фактическите състояния, които имат съответната стойност. Това са т.нар. пр. очаквания. Придобивната давност е едно фактическо състояние. С изтичането на установения в закона срок, лицето, което е упражнявало владение върху имота, може да придобие правото на собственост по давност, което за недвижими имоти е 10 год. при недобросъвестно владение и 5 год. добросъвестно. При движими вещи, съгл. чл. 79 от Закона за собствеността, правото се придобива с изтичането на 5-годишен давностен срок.

По-широко съдържание на понятието имущество се прилага в ЗН. Под имущество там се разбират не само правата, но и пр. задължения. Имуществото по смисъла на ЗН е една съвкуПНост от права и задължения. Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задължението на наследодателя съобразно правата, които те имат по силата на закона.

В случаите, в които имуществото се състои само от пасиви или пасивите надхвърлят активите, лицето се намира в несъстоятелност. От нея трябва да се отличава неплатежоспособността.

Понятието пр. сфера е по-широко и то включва освен имуществото на лицето и всички лични права и фактически състояния.



ІІ. Правен режим, правно положение на имуществото. В действащото у нас законодателство се установяват правила във връзка с пр. режим на имуществото. В ГПК чл. 339 и 340-341 са установени несеквестируемите имущества.
ТЕМА № 33

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ НА ГП - КЛАСИФИКАЦИИ И ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ.
Понятие за юридически факти (ЮФ). Терминът ЮФ не се използва в действащото законодателство. ЮФ е нещо реално и може да настъпи в пр. действителност в резултат на човешко поведение изразено във формата на действие или бездействие или може да е резултат на природно явление.

При проявлението на ЮФ и при наличието на пр. норми, възникват опр. пр. последици, които са свързани с права и задължения за пр. субекти. За гражданскоправните ЮФ е характерно, това че те в преобладаващ брой от случаите са свързани с волеизявлението на пр. субекти.

Най-типичните ЮФ са гражданскоправните сделки, които са от категорията на правомерните ЮФ. Наред с тях функционират и др. ЮФ, наречени неправомерни, от които също възникват съответните пр. последици (различни договори; неправомерни различни правонарушения-"деликти"-престъпления; страните не се познават, но при извършено престъпление между извършителя и пострадалия възниква облигационно правоотношение - да обезщети пострадалия).

Видове ЮФ - класификация.

1.) В зависимост от естеството:


  • юрид. действия - разделят се на:

  • типични действия

  • бездействия

  • юрид. събития

Юрид. действия - правомерни-пр. сделки. При тях поведението на пр. субекти е съобразено с императивните пр. норми установени в закона. Неправомерни ЮФ са в противоречие с пр. ред и с правото на морала нар. още добри нрави.

Юрид. събития за разлика от юрид. действия настъпват независимо от волята на субектите. Към юрид. събития - раждане, смърт, природно бедствие. Явленията, настъпващи независимо от волята на субектите.

ГП признава на опр. ЮФ пр. действие и към тях се отнасят фактическите състояния - давностно владение. Когато лицето установи давностно владение върху чужда вещ, след изтичането на установения в закона срок, може да придобие владение - чл.79/80 Закона за собствеността.



2.) ГП установява и едно др. деление и то е в зависимост от това дали пр. норма свързва последиците с един факт или с повече факти:

  • прости - ЮФ се състоят от един факт

  • сложни (фактически състав) - ЮФ състоящи се от 2 или повече факти

3.) Според съдържанието на пр. последици, които пораждат ЮФ:

  • правопораждащи - възникват субективни права-договор за наем

  • правопроменящи - при настъпването на нов факт настъпва и промяна в правоотношението

  • правопогасяващи - до изчерпване на пр. възможности-погасителна давност; притезателни права

  • правопрекратяващи - прекратяват съществуващите субективни права-при прекратяване на договор с общо съгласие на страните

  • правосъхраняващи - запазване на субективните права-прекъсване на погасителна давност.


ТЕМА № 34

ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВИ (ФС) - ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ВИДОВЕ.

СМЕСЕНИ ГРАЖДАНСКОПРАВНИ ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВИ
Понятие за ФС. Сложните ЮФ нар. ФС са обособени първоначално в наказателното право. В обособената част на НК отделни деяния се класифицират като престъпления в отделни престъПНи състави. Разделят се на 2 групи:

- престъпления против републеката

- престъпления против личността - убийство, телесни повреди и др.

В ГП ФС също в редица случаи водят до възникването на пр. последици. При тези ФС е необходимо отделните ЮФ да бъдат дадени, т.е. да настъпят едновременно или последователно, за да възникнат съответните пр. последици. Възникването на тези факти е "нондисцио юрис", необходимо условие без което не настъпват съответните последици.



Видове ФС.

1.) В зависимост от отрасловата им принадлежност:

  • еднороден (хомогенен) ФС - факти, които принадлежат към един и същи отрасъл на правото-сключването на пр. сделка от непълнолетен се подчинява на нормите от ГП

  • разнороден (хетерогенен) ФС - включва факти, които принадлежат към различни клонове на правото-уреждането на настойничество и попечителство.

2.) Разграничителен критерий между ФС е времето, през което се осъществяват отделни елементи на ФС . За някои от тях законодателят изисква те да се проявят едновременно (симултантно), а за други се изисква те да се проявят последователно (субценсивно).

3.) Статичен и динамичен ФС. Статичният ФС - при него няма взаимно обуславяща връзка между отделните елементи. Динамичният ФС е верига от взаимносвързани ЮФ, които се осъществяват последователно. Разглеждането на гражданските дела от съдилищата в исковото производство представлява динамичен ФС.

4.) ФС могат да се разграничават в зависимост от това дали пораждат последици само на ГП или и на др. отрасли на правото (смесени). Смесеният гражданскоправен ФС се характеризира с:

- те са ФС, който се състои от два или повече ЮФ

- те са нееднородни, но задължително условие е да има най-малко гражданскоправен ЮФ

Смесените гражданскоправни ФС като цяло пораждат гражданскоправни последици.



Форма на прехвърляне на собственост върху недвижим имот и учредяване на вещни права се извършва само с нотариален акт.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница