Тема №1 понятие за гп. Система на гп. Предмет и система на обща теория на гп

Терминът ГП се използва с 3 значения:

• 
  като обективно право - една система от ГПН, обединени в закон – граждански закони, които уреждат граждански правоотношения.
  
• 
  правна наука – научните изследвания на отделните институции на ГП и тяхното приложение на практика.
  
• 
  учебна дисциплина – знанията, които се преподават на студентите във висшите училища.
  

• 
  институционна – тя е по-стара и е възприета от ФГК. От тази система ПН са разделени на 3 части:
  

• 
  до лицата (правните субекти);
  
• 
  норми, които уреждат имуществата и различни видоизменения на собствеността;
  
• 
  норми във връзка с различните способи за придобиване на собственост; норми, които уреждат наследственото право, облигационното право и владението.
  

• 
  пандектна система - Тази система е по-съвършена от гледна точка на правната логика и практическо удобство. Тя е възприета от ГГЗ и други законодателства, включително и нашето. В нея се съдържат общи правила, които са еднакво значими за всички и тези норми са обозначени в обща част. ПН на специалната част са подредени в определени клонове облигационно право, вещно, семейно и наследствено право.
  

Семейното право (СП) се счита от проф. Лиляна Недкова, акад. Л. Василев, че не е част от ГП, защото в семейството семейните отношения са наситени с емоционално-нравствено съдържание и акцентът е в личните неимуществени отношения. Тези автори признават, че СП урежда и имуществени отношения, но според тях те нямат доминиращо значение. Наред с това се изтъква и обстоятелството, че семейните отношения са уредени в семеен кодекс.

Др. група автори - Витали Таджер, Емилия Павлова - приемат, че СП е част от ГП. Действително в семейните отношения определящо значение имат личните неимуществени отношения, но в случаите на тяхното патологично развитие се стига до развод и в тези случаи имуществените отношения излизат на преден план.
ТЕМА № 2

СЪПОСТАВЯНЕ И ОТГРАНИЧАВАНЕ НА ГП ОТ ТЪРГОВСКОТО, ТРУДОВОТО, ГРАЖДАНСКОПРОЦЕСУАЛНОТО И МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО
Публично право (ПП) и частно право (ЧП). Широко разпространен критерий е делението на правото на ПП и ЧП. Това разграничение се прави на основата на положението на страните по правоотношението. ПН, които уреждат субектите на правоотношенията като автономни, независими и равнопоставени, се отнасят към ЧП. Норми, които уреждат правоотношенията на власт и подчинение се отнасят към ПП. Понятието ГП, като обективно право (ОП), е съвкупност от ПН, които уреждат положението на гражданскоправните субекти и равнопоставените между тях имуществени отношения, като се изключват нормите на останалите отрасли на ЧП.

1. ГП и Търговско право (ТП). У нас след Освобождението се обособява ТП с приемането на първия търговски закон от 1897 г. Сега действащият закон от 1991 г. с многобройни изменения и допълнения урежда материята на ТП. ТП определя специални изисквания, на които трябва да отговарят ФЛ и ЮЛ, за да придобият качеството на търговец по смисъла на чл.1 и чл.2 на ТЗ. За търговските отношения е характерно, че те са изключително възмездни, докато ГП урежда и безвъзмездни отношения. Например, договорът за дарение е безвъзмезден договор.

Разликата между ГП и ТП се изразява и в това, че в ТП са установени много по-строги правила, които предвиждат по-строга отговорност на търговците. ТП съдържа повече императивни ПН.

В ГП са установени спец. изисквания относно формата при сключването на някои договори. В чл.18 е предвидено, че с договорите, с които се прехвърля собственост с недвижими имоти, трябва да бъдат сключени с нотариален акт.

В ТП няма такива строги изисквания относно формата на различните търговски сделки. Само в изрично установените от закона случаи се изисква спазването на писмена форма – договор за влог в публичен склад. Споровете на търговските дела се разглеждат от общите съдилища.

2. ГП и трудовото право (Тр.П). Нормите на Тр.П уреждат отношенията във връзка на реализацията на пазара на работната сила. Страни по трудови правоотношения са ФЛ и ЮЛ и законът установява специални норми, в които са уредени условията за сключването и прекратяването на трудовите договори. В КТ е установена дисциплинарна отговорност при нарушаване на трудовата дисциплина. В ГП такава отговорност е недопустима.

3. ГП и Гражданскопроцесуално право (ГПП). Нормите на ГП се наричат материалноправни, а на ГПП се съдържат в отделен кодекс – ГПК. Тези ПН уреждат правните способи и производството пред съдебните органи във връзка със защитата на гражданскопроцесуални дела. Процесуалните норми са властнически, каквито са и правоотношенията. Връзката между ГП и ГПП е неразривна.

4. ГП и Международното частно право (МЧП). Нормите на МЧП са тясно свързани с ГП. Голяма част от тези норми намират приложение към гражданските правоотношения с международен елемент. В МЧП се съдържат стълкновителни правила, които уреждат отношенията с международен елемент. В Конституцията в чл.5, ал.4 се постановява, че при несъответствие между вътрешното право и международните договори, които Република България е ратифицирала и обнародвала, предимство имат разпоредбите на международния договор. Тези несъответствия се преодоляват по пътя на сближаване на законодателството на Република България с правото на ЕС.

За ГП най-характерни са следните общи принципи:

• 
  самостоятелност на гражданскоправните субекти и автономия на волята;
  
• 
  принципът на справедливост в гражданскоправните отношения;
  
• 
  принципът на равнопоставеност на гражданскоправните субекти, преодоляване на монополното право;
  
• 
  изискване за правна сигурност в гражданскоправните отношения.
  

Познати са освен двете основни системи и различни групи правни системи:

• 
  романо-германската;
  
• 
  общото право (англо-саксонското право);
  
• 
  на бившите социалистически държави
  
• 
  някои религиозни ПН.
  

ГГЗ е оказал влияние в законодателствата на различни държави – Австрия, Швейцария, Япония, Тайланд, Скандинавските страни, Бразилия, Аржентина и др.

В Италия първият граждански кодекс наричан "codiche civile" е от 1865 г. Създаден по образец на ФГК е и по-новият италиански граждански кодекс е от 1940 г.

Възникване и развитие на българското ГП (БГП). От Освобождението до приемането на Конституцията у нас се прилага шериата. В края на по-миналия век утвърден образец на гражданското законодателство е ФГК, който е бил реципиран (заимстван). В един продължителен период от време у нас са били приети редица граждански закони:

• 
  Закон за ипотеките (от 1885 г. );
  
• 
  Закон за настойничеството (1889 г. );
  
• 
  Закон за припознаване на незаконно родените деца, за узаконяването им и за осиновяването им (1889 г. );
  
• 
  Закон за наследството ( 1889 г. );
  
• 
  Закон за задълженията и договорите (1892 г. );
  
• 
  Закон за давността (1898 г. ) (Давността е един период от време.);
  
• 
  Закон за имуществата, собствеността и сервитутите (1904 г. ) (Сервитут - право на преминаване, право на прекарване на канал и т.н. );
  
• 
  Закон за лицата (1907г. );
  
• 
  Закон за привилегиите и ипотеките (1908 г. ).
  

• 
  Закон за лицата и семейството;
  
• 
  Закон за собствеността;
  
• 
  Закон за задълженията и договорите;
  
• 
  Закон за наследството;
  
• 
  Семеен кодекс ( от 1960 г. ) и сега действащия от 1985 г.;
  
• 
  Закон за териториалното и селищно устройство (беше отменен със Закона за устройство на територията ).
  

• 
  Закон за държавната собственост;
  
• 
  Закон за общинската собственост;
  
• 
  Закон за собствеността и ползването на земеделските земи;
  
• 
  Закон за авторското право и сродните му права;
  
• 
  Закон за устройството на територията и др.
  

Източниците на ГП се отличават от ЮФ,от които възникват конкретни права и задължения.

Гражданското законодателство е основен източник на ГП. То представлява система от НА, които съдържат гражданскоправни норми (ГПН).

Конституцията е на първо място сред източниците. В глава първа са уредени основните принципи, които имат важно значение за ГП. Систематично в чл.1, ал.4 е установен примат (предимство) на международните договори пред вътрешното право.

В чл. 6 от Конституцията е закрепен принципът за равна правоспособност и непозволена дискриминация на отделните права. Важна роля имат и разпоредбите, уреждащи правото на собственост (чл.17 и чл. 18 ).

В глава втора на Конституцията са уредени правата и задълженията на гражданите. Гражданите могат свободно да придобиват собственост.

В глава седма е уреден правният статут на общините, които са основни административно-териториални единици. Тези общини могат да се обединяват в сдружение. Общините са ЮЛ. Те са правноорганизационни форми, които са признати от Конституцията, имат свое организационно устройство, обособен от държавата местен бюджет, разполагат със свое имущество и носят наказателна отговорност.

В параграф 3, ал. 1 от Конституцията от предходните и заключителни разпоредби на Конституцията има важно практическо приложение във връзка с отмяната на законодателството, което противоречи на Конституцията. В тази връзка следва да се има предвид, че Конституционния съд упражнява контрол за конституционносъобразност на приетите от НС закони.

Основен източник и в същото време непосредствен са приетите граждански закони на действащото у нас законодателство (изброени по-горе).

Наред със законите в действащото законодателство има или се съдържат и редица подзаконови НА. Тези актове се наричат правилници за прилагане на отделните закони, наредби и др. и се приемат от Министерски съвет.

• 
  Конвенцията за закрила на интелектуалната собственост;
  
• 
  Парижката конвенция за закрила на индивидуалната собственост;
  
• 
  Бернската конвенция за защита на произведенията на литературата и изкуството;
  
• 
  Женевската конвенция за авторското право;
  
• 
  международни договори, които се отнасят до транспорта, защитата на човешките права и др.
  

1.) външен – състои се в продължително спазване на определено поведение

2.) вътрешен – прави се със съзнанието за неговата задължителност.

Правният обичай (ПО) се определя като задължително правило за поведение, което възниква в резултат на продължително спазване със съзнанието за необходимост и се признава от държавата за правна норма.

Законите имат предимство пред ПО. Те (ПО) се делят на:

• 
  общи
  
• 
  локални
  
• 
  специални.
  

ГП използва и една друга правна категория обичаи в практиката. Те не са задължителни правила за поведение. Те са повтарящи се фактически действия, които се спазват при сключването и изпълнението на договорите.

Обичаите в практиката могат да се превърнат в ПО, когато придобият необходимите качества за това. За обичаи в практиката се говори в чл.20 и чл.227 в Закона за задълженията и договорите.
ТЕМА №5

МОРАЛЪТ, ДОБРИТЕ НРАВИ И СПРАВЕДЛИВОСТТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО. СЪДЕБНА ПРАКТИКА И СЪДЕБЕН ПРЕЦЕДЕНТ. ОБЩИ АКТОВЕ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
Значението на правилата на морала за ГП са: справедливостта, съдебната практика, съдебния прецедент, общи актове на ВКС.

1. Моралът (М) и добрите нрави (ДН) в ГП. ПН не са единствените правила, които уреждат обществени отношения. Наред с тях от правоприлагането се прилагат редица морални принципи и норми. От принципите на М се извеждат нравствено-етични правила за поведение на гражданскоправните субекти. Правилата на М се различават от ПН. Терминът правила на М и ДН претърпя едно развитие в действащото у нас законодателство. Първоначално преди деидеологизацията на законодателството, вместо термина ДН се използваха "правила на социалистическо общежитие", "правила на социалистическия М" и др. подобни термини. С промените след 1989 г. правителството у нас замени тези термини с "правила на М". Същият термин законодателно е затвърден в Закона за нормативните актове от 1973 г. и по-конкретно в чл.46 от същия закон. В Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в чл.9, 26, 44 , а така също и в чл.12, 63, 226 и в чл.105 на Семейния Кодекс, терминът “правила на М” бе заменен с новия термин ДН. Тази промяна бе направена през 1993 г. в ДВ, бр.12. Наред с термина ДН в цялото наше гражданско законодателство се използват и термините М и добросъвестност. Съдържанието на тези понятия обхваща правноетичните принципи и правила за поведение на правните субекти.

Терминът справедливост, освен в изброените случаи, изрично е формулиран в чл.52 на ЗЗД и той е субсидиарен източник на правото. Според този текст обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Братята и сестрите нямат право на обезщетение.

Справедливостта като субсидиарен източник освен в посочения текст на закона е критерий за определяне на обезщетението и в случаите на приспадане на имуществени вреди. Това изрично е предвидено в чл.130 на ГПК. В чл.107 на Закона за съдебната власт е формулирано изискването към магистратите. Според този текст магистратът трябва да изпълнява своите задължения по съвест и вътрешно убеждение, да бъде безпристрастен, обективен и справедлив.

2. Съдебна практика (СП) и съдебен прецедент (СПр). Правно значение на СП при правораздаването е от изключително значение. Съдебната система у нас, наричана съдебна власт, установява определена организация на съдилищата. Според ЗСВ съдилищата в България биват районни (най-ниска степен), окръжни, апелативни, ВКС, ВАС. С отделен закон могат да бъдат създавани специализирани съдилища за търговски, трудови и патентни спорове. Особени съдилища не могат да бъдат създавани. Понастоящем се правят изменения и допълнения в ЗСВ, което е свързано с изискванията за присъединяването ни в ЕС. Тези промени ще бъдат съгласувани и с измененията в Конституцията, които предстоят. Апелативните съдилища у нас са 5 – София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Системата на триинстанционност е районен, окръжен и ВКС. Най-високо са ВКС и ВАС.

Софийският - Перник, София, Монтана, Враца, Благоевград окръжен съд.

Пловдив - Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали окръжен съд.

Бургас - Сливен, Бургас, Ямбол окръжен съд.

Варна - Варна, Добрич, Силистра окръжен съд.

Велико Търново - Велико Търново, Русе, Плевен окръжен съд.

ВАС е самостоятелен съд отделен от ВКС. Той осъществява административно правосъдие.

Незаконосъобразните индивидуални административни актове на кметовете на общини и др. длъжностни лица от административния апарат подлежат на обжалване пред съответен административен съд. Решението на административния съд може да се обжалва пред 3-членен съд на ВАС. А незаконосъобразните актове на областните управители на отделните министри, министър-председателя и на МС се обжалват направо пред 3-членен състав на ВАС, а неговото решение подлежи на обжалване пред 5-членен състав на ВАС. В един съдебен акт на съдилищата е присъдата, която се състои от мотиви и диспозитив. В мотивите се излагат съображенията по възникналия гражданскоправен спор, а в диспозитива се постановява самото решение, което подлежи на изпълнение. По наказателни дела в мотивите на присъдата се излагат съображения свързани с извършеното престъпление, вината на подсъдимия и наложеното му наказание, а в диспозитива се постановява наложеното му наказание.

Нашата съдебна практика не признава СПр като източник на ПН. Това е характерно за европейските континентални системи. В англо-американското право висшите съдебни институции със съдебни решения установяват правила за поведение, които са задължителни за всички съдилища и страните по спора. СПр е правило за поведение, установено за един път със съдебен акт по конкретно дело. Всеки друг съд, който разглежда аналогичен спор при неговото решаване е обвързан от СПр и е длъжен да реши възникналия спор по същия начин. У нас тези разрешения не са възприети.

В действащото ни законодателство, законодателят много рядко си служи с понятието СП. СП съставляват решенията на върховните институции в нашата съдебна система. Не всички решени дела от Върховния съд са СП, а само онези, по които ВКС е дал разрешения по принципни въпроси. В чл.84 на ЗСВ е предвидено, че при неправилна или противоречива СП, ВКС издава тълкувателни решения. ВКС упражнява съдебен контрол в правоприлагането за точното и еднакво прилагане на закона. В тази връзка по предложение на председателя на ВКС или на главния прокурор, общото събрание на съответната колегия, а те са общото събрание на гражданската и общото събрание на наказателната колегия издават тълкувателни решения, които служат за ръководство на съдилищата и тези тълкувания са задължителни за органите на СВ, органите на ИВ и гражданите. В общото събрание на гражданската колегия участват всички съдии от четирите отделения на ВКС и търговската колегия. Във ВКС съществуват. 5 отделения. Във всяко има по 6 съдии.

1991 г. е приет първият реституционен закон.

1990 г. изменение на Закона за наследството.

от една майка деца - едноутробни

от един баща деца - еднокръвни

1948 - 1956 г. -> одържавяване

Тълкувателните решения на общото събрание на гражданската колегия и тези на наказателната колегия не са нормативни актове. Нормативен акт се приема от НС във формата на закон и той има обща задължителна юридическа сила за всички граждани в страната. Нормативните актове се обнародват в ДВ, а тълкувателните решения на ВКС и ВАС се поместват или публикуват в отделни сборници. СП не е източник на правото, още повече че в много случаи се налага преустановяване на действието или изрична отмяна на тези съдебни актове. В правната доктрина някои автори поддържат тезата, че актовете на висшите съдебни инстанции са източник на правото. Това гледище се поддържа от проф. Виталий Таджер. В неговият курс по ГП подробно са изложени аргументите в подкрепа на тезата, че актовете на Върховния съд, постановления на пленума и тълкувателните решения са източник на правото. Това разбиране на автора основателно не се възприема от проф. М. Павлова, която също е изложила подробни съображения против тази теза.

ГПН, както и останалите норми, които уреждат обществените отношения в други отрасли на правото, се делят на общи и специални.

Отмяната бива 2 вида: изрична (аброгацио-експреса) или мълчалива (аброгацио-тацита). При втория вид отмяна в преходните и заключителните разпоредби не се формулира изрично отмяната на стария НА. Мълчалива отмяна има със Закона за наследството, с който нов закон изцяло беше преуредена материята на наследственото право Със самия нов текст на този закон изцяло се преуредиха отношения, свързани с наследяването.

Отмяната трябва да се отличава от спирането на приложението на закона. При спирането се преустановява действието на ГЗ. То е известно под наименованието суспендиране на закона. Според Конституцията се прилагат законите, приети преди 1991 г., само ако не й противоречат. С други думи, Конституцията суспендира действащите заварени закони, които съдържат правила, които противоречат на установените в нея принципи. При суспендирането съществуващата празнота следва да бъде запълнена с нови законови решения, т.е. с приемане на нови закони или изменение и допълнение на текстове от действащите заварени закони, които са в съответствие с конституционните изисквания. Пример: Законът за устройството на територията и Законът за кадастъра и имотния регистър.

Предстои приемането на нов семеен кодекс, с който ще бъде уреден договорният режим в имуществено отношение между съпрузите с въвеждането на брачния договор. Друг случай на суспендиране на закона се поражда и като правна последица на постановени решения на Конституционния съд. Този съд обявява за противоконституционни отделни разпоредби или целия закон в случаите, в които са налице основания за това.

При отмяната ГЗ се прилага по отношение на факти, които са настъпили при действието на отменения закон. ГЗ, известни като материални закони, уреждат обществени отношения, които са възникнали при тяхното действие. Онези общ. отношения, които са възникнали при действието на отменения закон, се отвеждат и съобразно разпорежданията на закона.

4. Обратно действие и действия спрямо заварени правоотношения на ГЗ. Законът се прилага по отношение и факти, възникнали след неговото приемане. Законът действа за в бъдеще, занапред. Обратно действие на ГЗ може да се придаде само по изключение. Това действие на закона е известно като ексмунк. Такива норми се съдържат в параграф 3 от предходните и заключителни разпоредби в Закона за собствеността, ЗЗД, Семейният Кодекс и др. Типичен пример е параграф 4 на сега действащия кодекс от 01.07.1985 г. До 1968 г. гражданското законодателство в имуществено отношение между съпрузите беше установило принципът на имуществена разделеност. Всеки един от съпрузите, който през времето на брака, е придобил имущество на свое име, то става негова изключителна собственост.

Първият семеен кодекс в сила от 22.05.1968 г. установи принципа на имуществена общност в отношенията между съпрузите. Този режим е императивен. Придобитите през време на брака вещи (движими и недвижими) и правата върху вещи в резултат на съвместен приход става съпружеска собственост независимо от това на чие име са придобити. С този кодекс бяха пренормирани заверените имуществени отношения между съпрузите. С него се придаде обратно действие на кодекса към тези отношения.