Тема №1 Понятие за вещно право. Вп като част от обктивното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вп
ТЕМА № 28 Придобиване чрез конститутивни съдебни решения
Изтегляне 0.93 Mb.
|
| ТЕМА № 28 Придобиване чрез конститутивни съдебни решения.
Съдебното упражняване на потестативни права става чрез конститутивни искове. С конститутивния иск се иска от съда да потвърди със сила на присъдено нещо предявеното потестативно право и да постанови следващата от него промяна на гражданското правоотношение. Съдебното решение, с което се уважават тези искове, има конститутивно действие. То е ЮФ, който създава, изменя или прекратява ПО. Конститутивния иск и конститутивното съдебно решение са средства за принудително осъществяване на субективни, потестативни права. С влизане на решението в сила, носителят на потестативното право е удовлетворен. Видове конститутивни решения за придобиване право на собственост. А) по чл.19, ЗЗД – всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. В такъв случай договорът се смята сключен от момента, в който решението влезе в законна сила. Предварителния договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Предварителния договор не прехвърля правото на собственост. Всяка от страните може да иска от съда сключване на окончателния договор. Решението на съда замества договора, то прехвърля собствеността, следователно има конститутивно действие. Решението е основание за придобиване на собственост. Щом решението замества договора, който трябва да има форма на нотариален акт, съдът трябва да провери изискванията на ГПК за нотариалните производства. Б) по чл.33, ЗС – съсобственик на недвижим имот може да продаде своята част на трето лице, само след като я предложи на други съсобственици. Ако не стори това, заинтересования съсобственик има право да изкупи частта му от третото лице, съгласно условията – чл.33, ал.2, ЗС. Изкупуването става по съдебен ред в 2 мес. срок от продажбата, чрез конститутивен иск. Съдебното решение създава продажбено отношение, затова купувачът трябва да плати в 1 мес. срок от влизане на решението в сила. Ако не плати, решението се смята за обезсилено по право. В) по чл.349, ГПК – ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смърт на единия или развод, преживелият или бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права и няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравни дяловете на останалите съделители с други имоти или пари. Също така се допуска и възлагане на наследствено жилище, предмет на делбата, на онзи наследник, който е живял в него. Имотът се оценява по действителната му стойност. Съделителят трябва да плати сумата за уравняване на дяловете в 6 мес. срок от влизане в сила на решението. Правото на собственост се придобива след изпращане на паричното уравняване. Ако то не се плати, решението се обезсилва и имотът се изнася на публична продан и всеки съделител може да го откупи. Това е придобиване на право на собственост под условие. Придобиване чрез конституивни съдебни решения. Конституивни съдебни решения – това са решения които упражняват такъв иск и имат конституивно действие, т.е предизвикват промяна. Конституивното действие може да се развива в няколко насоки: 1. създаване на нови граждански правоотношения – чл.33 ЗС , чл.19 ЗЗД. 2. то може да се състои в изменение на съществуващите правоотношения .пр: чл.92 ЗЗД – намаляване на неустойката. 3. унищожаване на прекратяване на граждански правоотношения.пр: чл.26 ЗЗД, чл.87(2) ЗЗД, чл27 ЗЗД С оглед на вещното право от значения са конституивни решения от първия тип, т.е създаване на нови правоотношения. Именно при възникването на новите правоотношения се стига до придобиване на право на собственост или други вещни права.
Първият начин е резервиран само за роднини на наследодателя. Тези роднини са обособени съгласно чл.5-12 ЗН в 3 групи: 1.деца на наследодателя – те наследяват по равни части.Ако децата са починали приживе те могат да се заместят от свои низходящи 2.родители на наследодателя – те също се заместват от свои възходящи 3.братя и сестри – те също се заместват от свои низходящи, ако са починали преди смъртта на наследодателя. Към всички тези групи се прибавя и преживелия съпруг. Към наследниците по закон е прибавена и държавата, когато няма други законни наследници. Характерно за това придобиване е липсата на воля от страна на наследодателя. С неговата смърт се открива наследство и оттам правна възможност за придобиването му в следствие приемането. Приемането може да се изрази изрично, но за него може да се съди и от конклудентни действия. Втората възможност е придобиване по завещание. Завещател може да бъде всяко лице, навършило 18 години, което не е поставено под пълно запрещение. Завещанието може да бъде пълно, т.е да се създава универсално правоприемство или за определена вещ. В такъв случай то се нарича завет. По нашето право завещанието е собственоръчно или нотариално. И двете имат еднаква правна стойност. Необходимо е собственоръчното завещание изцяло да се напише от ръката на завещателя. Придобивния ефект настъпва в следствие волята на наследодателя и нейното приемане от наследника по завещание. ТЕМА № 30 Разпореждане с имоти, собственост на общината: условия и ред. уредено е в гл. ІV от ЗОС – чл. 34 Разпореждане с недвижими имоти общинска собственост /ОбС/ е продажба, замяна, делба, учредяване и прехвърляне на вещни права и безвъзмездно прехвърляне на собственост или учредяване. Договорите с които се извършва разпореждането с недвижими имоти се сключват в писмена форма от кмета на общината и си вписват от съдията по вписванията по местонахождение в общинския имот. Продажба извършва се с решене на общинския съвет или със заповед на кмета на общината след проведен търг или конкурс при условия и ред. Замяна – извършва се от кмета след решене на общинския съвет. Въз основа на резултатите от търга /от решението на ОС/ се сключва договор за продажба /за замяна/. Безвъзмездно прехвърляне право на собственост – по решение на Общинския Съвет в полза на ЮЛ на бюджетна издръжка. Доброволна делба – необходимо е имота да е съсобствен между общината и други лица. Извършва се по предложение на съсобствениците до кмета на общината или по инициатива на кмета. Да се извършва със съгласие на ОбС по местонахождение на имота. Въз основа на решенето на ОбС се сключва договор за делба с кмета на общината. Право на строеж върху недвижим имот – учредява се по решение на ОбС след проведен търг или конкурс със заповед на кмета на общината. Възможно е в определени случаи правото на строеж да се учредява със заповед на кмета на общината без решение на ОбС. Когато учреденото право на строеж е с определен срок след изтичане на същия, за който е учредено, построения обект преминава безвъзмездно в собственост на общината. Безвъзмездно право на строеж се учредява на ЮЛ на бюджетна издръжка. Въз основа на резултата от търга или конкурса /решението на ОбС/ се сключва договор с кмета на общината. Право на надстрояване или пристрояване – условията са същите като по реда на право на строеж. Правото на Н и П на съществуващи сгради построени на Об земя се учредява на собствениците на жилища в тези сгради без търг по цени определени от ОбС. Право на ползване върху недвижим имот – учредява се по решене на ОбС след проведен търг или конкурс със заповед на кмета на Об. С решението на ОбС се определя начина на учредяване на правото на ползване – възмездно или безвъзмездно. Въз основа на решението кмета сключва договор . Разпореждане с движими вещи – машини, съоръжения и оборудване се извършва от кмета на общината при условия определени. - Компетентен орган за сделките е кмета на общината, а при невъзможност Председателя на Общинския съвет. ТЕМА №31 Разпореждане с имоти, собственост на държавата: условия и ред. Разпореждането с недвижими имоти- ДС е продажбата и замяната им, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти, учредяване на ограничени вещни права върху тях, както и безвъзмездното им прехвърляне в собственост или учредяване. Продажба. Извършва се от обл. Управител по местонахождение на имота, след провеждането на търг при условия и ред, определени от Мин. съвет. Продажбата се извършва със заповед на обл. Управител, въз основа на която се сключва договор за продажба от Областния управител, ведомствен ръководител, или упълномощено от него лице Замяна. На недвижим имот държавна собственост с недвижим имот, собственост на физически или ЮЛ. Извършва се от обл. Упр-л със съгласието на министъра на рег. развитие и благоустройството. Извършва се със заповед на обл. Упр-л, въз основа на която се сключва договор за замяна. Сделката е с нотариална заверка на подписите и подлежи на вписване. Прекратяването на съсобствеността на държавата със физическите или юридическите лица върху недвижим имот се извършва по ГПК и ЗС. Разпореждането със недвижими имоти, предоставени на ведомство, се извършва по искане на ръководителя на ведомството от обл. Упр-л по определен ред. Продажбата или замяната на недвижим имот, чиято балансова стойност надхвърля 500 000 лева се извършва от МС по предложение на М-ра на РРБ. Въз основа на решението министъра издава заповед и сключва договор за продажба или замяна.
- Безвъзмездното прехвърляне на собственост на движими вещи върху ЮЛ и други организации на бюджетна издръжка се извършва от обл. У-л, съответно от р-ля на ведомството. - Продажбата на излишни и негодни вещи се извършва чрез търг. Средствата от продажбата се използват за придобиване или ремонтиране на ДМА. Разпореждането с конфискувани и отнети в полза на държавата недвижими имоти и движими вещи се извършват по условия и ред, определени от МС.
Липсва правна уредба и характерните черти на ДГС могат да се извлекат от отменената разпоредба на чл.188от ЗУТ: А) предмет на ДГС – застрояване на урегулиран недвижим имот. Б) страни – ФЛ, ЮЛ, притежаващи ВП върху имота. В)страните участват с пари, труд, материали. Г) с ДГС страните предварително уточняват разпределението на застроените обекти, като след построяването извършват доброволна делба. Д) в ДГС трябва да е изявена воля за съвместна дейност. Действие на ДГС. Права и задължения. ДГС поражда правни последици между участниците и между тях и трети лица. Правата и задълженията за участниците са от разнороден характер – вещни, облигационни, неимуществени, управителни. А) имуществени задължения: ~ задължение за парична вноска – да съответства на стойността на обекта, който ще се придобие. Размерът се определя в договора. Ако участникът участва с труд или материали, те се приспадат от вноската. ~ задължение за внос на материали – такова задължение могат да поемат всички или някои от тях. Предмет на задължението са движими вещи – цимент, тухли и т.н. Те стават собственост на всички. ~ задължение за влагане на труд – строителните дейности обикновено се извършват от специализирана група. Това задължение не е определено в закона. Ако все пак то се осъществи, трябва да му се извърши стойностна оценка, за да се съпостави тази вноска с вноските на другите участници. Б) неимуществени – т.нар. „решения”. Всеки от участниците е длъжен да участва при решаването на въпроси, засягащи осъществяването на груповия строеж. В) имуществени права. - права върху внесените пари и материали – те са общи за участниците. - право на собственост върху обекта в застроения имот – целта на ДГС е да се придобие изключителна собственост на обект в застроения имот. Това става след завършване на застрояването чрез доброволна делба. - права във връзка с разноските по извършване на груповия строеж – разноските, които отделния участник прави за общите работи, трябва да се поемат и от останалите участници. Прекратяване на ДГС. Последици. С построяване на сградата ДГС е постигнал своята цел и трябва да се прекрати чрез делба. Завършването на строежа поражда правни последици: - извършва се върху парцел, който е съсобственост на участниците, следователно те са съсобственици на построения обект. Поставя се въпросът за дяловете на участниците. По правило те трябва да съответстват на уговореното, но в процеса могат да бъдат променени – напр. поради различния имуществен принос. Този проблем изисква участниците в ДГС да направят доброволна делба. Така всеки придобива собственост на предоставения му обект. Договорът за делба подлежи на вписване. С извършване на делбата, ДГС се прекратява. ТЕМА № 33 Придобиване на недвижим имот чрез участие в ЖСК ЖСК е кооперация, която се образува за снабдяване на членовете и със собствени жилища, гаражи, ателиета чрез организиране на строителна дейност – чл.1, ЗЖСК. Характерни черти на ЖСК А) ЮЛ, учредено след регистрация в окръжния съд. Има имущество, персонален състав (най-малко 6 члена), органи за управление – ОС, Управителен съвет, контролен съвет. Б) ЖСК е корпоративна организация – членски състав. Има цел – снабдяване на членовете й с жилище. В) организира строителна дейност за постигане на целта си. Г) обектите, които могат да се придобият, са определени от закона. Д) правото на собственост върху новопостроената сграда принадлежи на ЖСК, но след прекратяването й това право се трансформира в етажна собственост. Е) членове по принцип са ФЛ. Законът допуска и ЮЛ. Образуване.- Фактическия състав на учредяването има 2 елемента: А) учредително събрание – най-малко 6 члена, които да си поставят за цел построяване на най-малко 6 имота. Приема се устав и се избират органите на ЖСК. Протоколът се подписва от всички учредители. Б) регистрация в съда. Имущество и органи. 1) Имуществото е вноските, направени то кооператорите: - встъпителни - дялови – равна на стойността на обекта - допълнителни – по решение на общото събрание за непредвидени разходи. 2) Органи. ~ общо събрание (ОС) – централен орган. Решава най-важните въпроси. Избира останалите органи. Свиква се от управителния съвет. Изключение от контролния съвет – по искане на 1/3 от членовете или с решение на районния съд. ~ управителен съвет – изпълнява решенията на ОС. Представлява ЖСК. Управителният съвет се избира от учредителното събрание. Състои се от 3 до 7 члена. ~ контролен съвет – 3 члена – надзор върху действията на управителния съвет.
А) преди започване или завършване на строежа – ЖСК не е постигнала целта си. Б) със завършване на строежа – по силата на закона, когато всеки член се е снабдил с нотариален акт. Възниква етажна собственост.
Правото на собственост се придобива от момента на снабдяване на всеки член с нотариален акт. За да се стигне до това е необходимо. А) учредяване на ЖСК Б) членствено правоотношение – членовете в ЖСК са 2 групи. - членове по право – ФЛ, собственици на отчуждени имоти по Закона за териториалното и селищно устройство. - обикновени – въз основа на направено волеизявление, насочено към учредяване на ЖСК или чрез молба. Особени случаи на членство: - при наследяване – починал кооператор - чрез заместване – член на ЖСК по негово съгласие може да е заместен от съпруг или дете. - чл.15 ЗЖСК – 2 хипотези: ~ ако членове са двама съпрузи, след прекратяване на съпружеската имуществена общност, съдът решава кой ще продължи участието в ЖСК. ~ ако единия съпруг е член, другият има присъдена част от жилищно-спестовния влог или вноските в касата на кооперацията. С конститутивно съдебно решение се поражда членство за съпругът, който не е член на ЖСК. Прекратяване на членство. А) доброволно напускане Б) освобождаване от общото събрание - изключване на член-кооператор В) смърт. Г) разпределение на имотите – с решение на ОС след утвърждаване на архитектурния план на сградата. Д) построяване на сградата. Е) определяне цената на имотите. Ж) снабдяване с нотариален акт. ТЕМА № 38 и № 39 Отчуждаване на недвижими имоти за държавни или общински нужди. Предпоставки. ~ К, ЗДС, ЗОС и др. специални закони допускат отчуждаване на имоти – частна собственост само за задоволяване на държавни (общински) нужди. ~ тези нужди да не могат да бъдат задоволени по друг начин. ~ да задоволява такива нужди, че да стане публична собственост. ~ след предварително и равностойно обезщетение. ~ предмет на отчуждаване могат да бъдат само обекти на частна собственост – да не принадлежат на държавни субекти. Ред за отчуждаване за държавни нужди.- производството започва по искане на съответното ведомство до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройство. Искането да съдържа – обосновка на нуждата, опис на имота, оценка, обезщетението. Отчуждаването на имоти или части от тях за изграждане на национални инфраструктурни обекти става с решение на МС по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройство. Извън тези случаи със заповед на областния управител по предложение на същите министри. В решенията на МС и областния управител трябва да се посочат държавната нужда, видът, местонахождението, размерът, цената, обезщетението, собствениците. Решението на МС се обнародва в ДВ, а заповедта на областния управител се връчва на собствениците по реда на ГПК. Решението на МС се обжалва в 14 дневен срок от обнародването, а на областния управител в 14 дневен срок пред окръжния съд. В 7 дневен срок от получаването и жалбата се праща до компетентния съд. Съдът се произнася след закрито заседание в 5 дневен срок по допускане на доказателствата. В 7 дневен срок след приключване на делото съдът се произнася с решение. То е окончателно. Имотът се смята за отчужден от датата на изплащане на обезщетението. Ако в 3 год. срок отчуждения имот не бъде използван според предназначението, бившия собственик има право да поиска отмяна на отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Ред за отчуждаване за общински нужди. Сходен е с реда за отчуждаване на имоти за държавни нужди. Разлики. - производството се открива с решение на общинския съвет с мнозинство повече от 1/2. - основание за това решение – влязъл в сила подробен устройствен план. - решението се съобщава на собственика от кмета по реда на ГПК. След това се провеждат преговори между тях за покупко-продажба на имота или за замяна, и за обезщетението. - ако не се постигне съгласие в 1 мес. срок, общинският съвет взема решение за отнасяне на спора пред окръжния съд. - ако в 6 мес. срок от влизане на решението за отчуждаване собственикът не бъде обезщетен, по негово искане съдът отменя акта на отчуждаване. - ако в 3 год. срок имота не бъде използван по предназначение, собственика има право да поиска от съда да отмени отчуждаването.
А) облигационноправни - поражда се продажбено отношение между собственика и държавата (общината), за която възниква задължение да плати обезщетение. Б) вещноправни – прекратява се правото на собственост върху отчуждения имот и неговото придобиване от държавата (общината).
Приращението може да се дължи на действието на човек или на природни сили, без намесата на човека. С оглед на това приращението може да е изкуствено или естествено. Под действие на човека приращение имаме в случаите, когато едно лице направи постройка в чужд имот – гараж, направи трайни насаждения и др. Няма значение на чии разноски – всичко принадлежи на собственика, доколкото не е уговорено друго. За да е налице приращение по смисъла на чл.92, вещите трябва да са трайно прикрепени към земята. Естествено приращение – например заливане от река, следователно увеличава се земята на собственика, но реките са публична собственост, следователно приращението е в полза на държавата. Право на собственост при приращение може да придобие само собственик. Изключенията от това правило са в чл.56 и чл.71 от ЗС – учреденото право на ползване и добросъвестния владелец. Присъединяване – чл.97, ЗС - присъединената вещ трябва да може да се отдели от главната. - тя трябва да принадлежи на друго лице. Само тогава възниква проблем за вещноправната съдба на присъединената вещ. Присъединената вещ загубва своята самостоятелност. Чл.97 посочва, че едната вещ трябва да е главна. Не може да са еднородни – напр. 2 бъчви вино. Собственикът на главната става собственик на присъединената вещ. Той трябва да обезщети собственика на присъединената вещ. Преработване - чл.94-96 от ЗС Ако липсва някой от елементите по чл.94, ал.1, ЗС – собственикът на материала става собственик на новата вещ, но той може и да се откаже от нея. Ако материалите принадлежат на няколко лица, собственик става този, на когото принадлежи главния материал (с по-голяма стойност). Ако са с еднаква стойност, за главен се избира този с по-голямо количество и обем. При преработването едно лице става собственик на вещ, изработена от чужди материали. Собствениците на вложените материали губят правото си на собственост. Преработващия се е обогатил за сметка на собствениците. Същото е и ако собственика на материала придобие новата вещ – изработващия обеднява с това, че е вложил труд, време и средства. Който стане собственик дължи обезщетение. Характерно за преработването уредено в ЗС, е липсата на възлагането. Лицето прави нова вещ от чужди материали, без това да му е възложено. Преработващият ще стане собственик на новата вещ при две условия: 1.стойността на изработването трябва да надвишава стойността на материала 2.преработващия да е добросъвестен, т.е да знае че материалът принадлежи на друг. При липсата на тези две условия собственикът на материала ще стане собственик на новата вещ, но той има право да се откаже от нея. По същество този отказ е отказ от право на собственост. Когато веща е изработена от материали, принадлежащи на различни собственици, собственикът на новата вещ става онзи, комуто принадлежи главният материал. Законът не уточнява кой материал е главен. В теорията се поддържа, че главен е онзи материал, който има определящо значение за новата вещ, но някои автори приемат че главен е най-скъпия материал. Други възприемат количествения критерий. Практиката предлага решения свързани с всеки конкретен случай. Ако не може да се установи кой материал е главен, вещта става съсобствена на всички съсобственици на материали. Придобиването на новата вещ е свързано с определени обезщетения, в зависимост от това кой придобива веща. Когато тя става собственост на преработващия, последния дължи обезщетение на собственика на материала. Когато веща се придобива от собственика на материала, то той дължи обезщетение за изработването. При тази хипотеза се стига до резултатите, до които води един договор за изработка. Придобива се нова вещ, когато се плаща възнаграждение за изработката и. Субсидирано с посочените обезщетения се дължи и обезщетение за вреди. То се реализира по общия ред. Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|