Тема №1 Предистория на банкирането. Етимология и съдържание на понятието банка

Първите сведения за банкови операции датират от преди 3000 години и се свързват с Вавилонската цивилизация. Тъй като в тези години златото е било основно платежно средство, а разплащанията са били затруднявани от неудобството да се пренасят големи количества злато на големи разстояния, възниква професията на т. нар. депозитари (пазители) на злато.

Оставяйки злато на отговорно пазене при депозитаря, собственикът му получавал разписка в/у пергамент, която служейки като платежно средство, можела да бъде предявена от който и да е пред депозитаря на златото и осребрена за сметка на това злато. Малко по - късно депозитарите на злато, въпреки че не било тяхно, започнали да го отдават за определен срок и лихва в заем. Така в древен Вавилон се зараждат белезите на 2 от съвременно съществуващите банкови операции, привличането на депозити и предоставянето на заем. Следващите свидетелства за развитие на банкиране са от древна Елада( Гърция). Тук те се свързват с развитието на лихварството, обмяна на едни парични знаци срещу други, сеченето на монети и предоставянето на заеми срещу обезпечение. За първи път банкирането получава законова регламентация по времето на Римските републики. Римското право, което е в основата на съвременните парични системи е първото регламентиращо разплащанията между търговци и задълженията между кредитора и длъжника по предоставянето на парични и стокови заеми.

Следващо развитие банкирането получава в средновековните италиански градове-държави – Падуа, Венеция, Генуа, Ломбардия, Милано.

Тогава за първи път се употребява и понятието „банка”. На италиански „банка” е малка масичка в/у която на средновековните градски пазари сарафите са обменяли едни монети срещу други. Тези сарафи са давали и пари в заем срещу финансови активи или стоки заложени пред кредитора, които заеми поради възникването им в област Ломбардия се наричат и до днес ломбардни.

За момент на развитие на съвременното банкиране се счита 1964г. на която дата с Акт на Английското правителство и по инициатива на шотландеца Уилям Петерсън е учредена Bank of England-Английска национална банка. Същата до 1725г. издава само ръчно надписани банкноти. Банкнотата означава банкова бележка и представлява писмено задължение на банката да изплати на определено количество злато или сребро на преносителя на банкнотата. Този характер на банкнотата се запазва до отмяната на златното покритие (Бретонуидската конференция). В периода между 1725 и 1855г. Bank of England издава печатни банкноти, но ръчно подписвани от говерньора на банката или от оторизиран от него служител. Напълно печатни банкноти започват да се имитират след 1855г. Една година по-късно от Bank of England, също по инициатива на Уилям Патерсън в Единбург се учредява Royal Bank of Scotland. Двете банки слагат началото на съвременната банкова с-ма на Обединеното кралство, която служи като еталон на съвременно банкиране. Тези банки и до днес са водещи в развитието на нови банкови продукти и методологията на съвременното банкиране.

Определен интерес представлява Швейцарската банкова система. В Швейцария понастоящем са регистрирани над 400 банки, най-големи от които UBS и Credit Suisse. Характерно за дейността на Швейцарските банки и този тип банкиране е строгата регулация от страна на държавата, особено по отношение на опазването на банковата тайна. Това прави тези банки предпочитани финансови институции – депозитари на финансови активи.

След разпадането на СССР се поставя началото на новата история на руското банкиране. Така на 13 юли 1990г. с акт на руското правителство се създава ЦБ на Руската федерация. Тя поема ролята на банка на банките и регулатор на банкирането на територията на Русия.

Американско банкиране – 1781г., когато с акт на Конгреса на Северните американски щати във Филаделфия се образува банката на Северна Америка. По време на войната за независимост на САЩ тази банка получава монопола върху емисията на Щатския долар. До този момент всички частни банки са издавали собствени банкноти, обезпечени чрез злато и сребро. Понастоящем функцията на ЦБ на САЩ се изпълнява от Федералната рез. с-ма, включваща 12 най-мощни финансови институции, лицензирани от ам. конгрес. Ежегодно се правят класации (рейтинги) с цел оценяване на финансовия мащаб на търговските банки. Като критерии за оценка служат:

а) обща сума на активите;

б) обща сума на привлечените депозити;

в) печалбата;

Емисионни са тези, които в следствие на законова регламентация или финансовата си мощ притежават монопола за емисия на банкноти и монети от дадена национална парична единица. У на с Конституцията и със специален закон този монопол е даден на БНБ. Същата банка от 1895г. до 2011г. притежава монополното право за емисия на монети и банкноти в български левове.

Клирингови са банките, които в следствие на Законова регламентация, позициониране на финансови пазари технологична съораженост осъществяват операции по осъществяване на безналични разплащания и взаимни прихващания между банки в рамките на дадена площ или международна банкова с-ма. Т. е. те играят ролята на „банка на банките”. Клирингова Банка у нас е БНБ, която функция и е вменена със закон. За осъществяване на клиринговата си функция банките с такава специализация изискват от останалите банки да имат открити при нея свои PC, по които да поддържат авоари в различни валути с цел осигуряване на разплащанията между тях. Те регламентират разплащателни документи, формите на разплащане, разплащателни технологии и задълженията и отговорности в разплащателният процес.

Депозитни са банките, чиято бизнес стратегия предполага акумулирането на депозитна маса от многобройно дребни вложители (депозанти), която след това да продават под формата на краен ресурс на междубанковия краен пазар. За осъществяването на тази си бизнес стратегия, тези банки изграждат широка разгърната структура от банкови клонове, представителства и офиси. У нас такива са ДСК, Пощенска, ОББ, Уникредит, Булбанк.

Кредитни са банките, чиято бизнес стратегия не предполага разгръщането на мрежа и акумулиране на депозитна маса, а покупката на кредитен ресурс от междубанковия кредитен пазар и продажбата му под формата на предоставени заеми на корпоративни клиенти и граждани. Такива у нас са Експрес банк, Българо-американска банка, Хипорайз банк, Корпоративна банка, Таксимбак.

Някои банки проявяват специализация за работа с клиенти от даден отрасъл. Например: аграрен, строителство, енергетика, транспорт, химическа индустрия. Тази специализация е следствие на наличен кадрови потенциал, специализиран в реализацията на отраслови проекти. Те афишират отрасловата си специализация във фирменото си наименование – Агробизнес банк, Строителна банка, Земеделска банка и т.н.

Съществуват банки, които са се специализирали в кредитирането на проекти или клиенти от даден икономо-географски регион, т.е. с регионална специализация. Например: Източноевропейска банка за възраст и развитие, Азиатска банка, Руска банка.

Въпреки посочените критерии и насоки на специализация, съвременното банкиране отчита тенденция към универсализиране на банковия бизнес. Проявление на тази тенденция е желанието на банките да работят с клиенти от отрасли по възможност на всички финансови пазари и да осъществяват всички банкови функции. Така Агробанката кредитира мероприятия в транспорта, транспортната – в строителството, гърците – в България, българите – в Македония … съвременното банкиране е универсално по характер и се ръководи от единствената максимална печалба при минимален риск.

За система се говори тогава, когато могат да се диференцират елементи на дадена съвкупност, връзки м/у тях, без наличието на които съществуването на отделните елементи и системата като цяло е невъзможно, ако разграничимите елементи не са обвързани с релевантна връзка. От гледна точка на дефиницията, банката като самостоятелно съществуващо образувание е невъзможно. В съвременни условия на безналични разплащания, кредитни или електронни пари, необходимост от трансфери на фондове в реално време , кредитирането на огромни проекти, функционирането или монопола на една банка е невъзможно. Затова говорим за банкови системи. За да бъдат разграничени една от друга, е необходимо де се дефинират граници. За целта следва да се намери онзи критерии, които определя дадена банкова с-ма като разграничима от останалите.

Ако в миналото това са били националните граници, то днес с развитието на международното банкиране и глобализиращият се финансов свят тези граници са размити. Така единственият критерии, по който може да се обособи банкова система, е приложимото правно нормативно регулиране. Така, до колко в България банкирането на лицензираните от БНБ банки и клонове на чужди банки у нас е регламентирано чрез националното банково законодателство, можем да говорим за национална банкова система. С влизането ни обаче след 2011г. в Еврозоната, приложимо ще стане Европейското банково законодателство и националните граници на банковата система окончателно ще се разпаднат.

Разграничаваме връзки. Чрез които съвременното банкиране е невъзможно – икономически, технологични и информационни. Съществуването на икономическите връзки е следствие на оперирането на банките като отделни икономически субекти, преследващи собствени интереси. Това предполага като нормални търговски партньори банките да извършват сделки помежду си, да се разплащат по тях, да следят за изпълнението на договорните си взаимоотношения, срокове, платежи, лихви, взаимноприложими такси и прочие. За да могат да банкират адекватно в рамките на една система, отделните ТБ следва да прилагат идентична технология. Това предполага да използват платежни документи с еднакви реквизити, да комуникират чрез съобщения с еднаква структура, да прилагат еднакви стандартизирани форми за безналични разплащания и еднакви стандартизирани формати на отчети. Тази потребност се задоволява чрез наличието на технологични връзки м/у тях. Във века на комуникациите и информатиката банкирането се осъществява чрез записи и предаване на съобщения в стандартизирани формати. Това позволява в реално време осъществяването на трансфери на пари, м/у които и да е 2 точки на глобалната банкова система.

БНБ се учредява по инициатива на временното руско правителство, ръководено от Княз губернатора Дондуков-Корсаков. Проектоуставът на БНБ е изработен от чиновника на финансовия отдел на временното руско правителство Константин БУХ. Този проект е утвърден от Княз Дондуков на 25.01.1879г., която дата се счита за дата на учредяване на БНБ. За целта на временното руско правителство предоставя като учредителен капитал в банката 2 млн. лева. На 6 юли 1879г. банката извършва първата си операция, като приема на депозит държавно съкровище в размер на 8 700 000 лева. На 27 май 1880г. Княжество България предоставя монополът на БНБ върху паричната емисия на българския лев. Първите монети с герба на княжеството са изсечени през 1881г.,а първите банкноти с номинали в български левове са отпечатани на 1 септември 1885г. Първият закон за БНБ е от 6 февруари 1906г., т.е. след признаването за независимост на България. В периода до 1926г. БНБ оперира не само като банка на държавата, но и като ТБ, т.е. приема депозити от ФЛ и ЮЛ и предоставя заеми на такива. В периода между 1926-1947г. банкирането у нас се развива бурно, като масово навлизат италиански, унгарски, чешки и германски банки. Българският банков капитал е представен чрез т. нар. популярни банки. На 26 декември 1947г. се извършва национализация на банковия сектор, БНБ става единствената банка с абсолютен монопол върху банкирането в страната. Извършени са 3 последователни парични реформи, съответно през 1947, 1952, 1962г. След 1980г. по инициатива на еднопартийното правителство на БКП започва изграждането на двустепенна банкова структура. Така се появяват и първите, изцяло държавни ТБ. На 25 юни 1991г. влиза в сила Закон за БНБ, който я прави ЦБ от съвременен тип. Като такава тя изпълнява функциите- банка на държавата, банка на банките, клирингова банка и емисионна банка. Освен посочените чисто банкови функции, тя изпълнява и регулираща функция по отношение на банкирането в рамките на страната. Тази функция банката осъществява чрез издаването на нормативни актове, валидни за лицензираните от нея банки и регистрираните у нас клонове на чуждестранни банки.

БНБ и ЦБ на Република България.

Мисия на БНБ.

Българската народна банка е централната банка на Република България. Основната и задача е да поддържа стабилността на националната парична единица посредством провеждане на адекватната за целта политика. Банката се грижи и за функционирането на ефективна платежна система. След въвеждане на режима на паричен съвет на 1 юли 1997г. броят на инструментите на паричната политика, които банката има право да използва, бе намален и валутния курс към момента е законово фиксиран на 1.95583 лв. за 1 евро. БНБ има изключителното право да имитира банкноти и монети на територията на България. Те се произвеждат в печатницата на банката и в Монетния двор. БНБ изпълнява функцията на финансов агент на правителството. БНБ регулира и упражнява надзор в/у банковия сектор с цел поддържане стабилността на банковата система. Банката издава банкови лицензи, провежда инспекции на място и събира данни от ТБ. Небанковите финансови институции като финансови къщи, също са предмет на лицензиране и надзор от страна на банката.

БНБ осъществява контрол в/у търговията с ДЦК на ТБ и сетълмента на ДЦК. Банката администрира депозитара за ДЦК и следи дейността на Централния депозитар.

Организационна структура на БНБ съответства на изпълняваните функции на банката и разпределението на отговорностите за тяхното изпълнение. Функционалното разпределение се осъществява на база на диференцирането на 4 управления (емисионно, банково, фискални услуги и банков надзор).

Управление „Емисионно” носи отговорности по осигуряването на лично паричния оборот с парични знаци, пускането и изваждането им от обръщение съгласно регламентите на паричния съвет (валут. борд) и проучванията за икономическа динамика. Тъй като част от паричната маса е в зависимост от натрупания краен ресурс на самата банка то управление „Емисионно” приема на депозит управление „Банково" свободния краен ресурс на Националната банка.

Упр. „Банково” регламентира лицензионния режим за лицензиране на местни банки и клонове на чуждестранни банки. Носи отговорности по осъществяване на банковата политика на ЦБ на територията на страната, акумулира информация (оперативна и статистическа) за състоянието и динамиката в сектора. Това управление отговаря и за воденето на счетоводство в БНБ.

Управление „Фискални услуги” отговаря за операциите по вътрешния и външния дълг на страната, включително и за организиране на търгове за ДЦК и съкровищни бонове. То извършва и операции с външния дълг на международните финансови пазари. Упр. носи отговорности по изпълнението и отчитането на държавния бюджет.

Управление „Банков надзор” осъществява надзорната функция на БНБ над банковия сектор. То контролира капиталовата адекватност на банките, ликвидното и платежното им състояние. Управлението осъществява надзора чрез получаваните от ТБ отчети и чрез инспекции на място.

Всички посочени функции на БНБ ще бъдат запазени и след присъединяването на България към Еврозоната.

Организационна структура на БНБ
(схема 1)

Дирекция банкова сигурност, защита на класиф. информация

Управителния съвет

Вътр. Одит на БНБ

Управител

Иван Искрев

Кабинет на управителя

Главен методолог

по счетоводство

Евр. Интеграция

Упр.

Упр. Упр.

Банково Фик. услуги

Главен секретар

Подуправител

Упр. „Емисионно”

а) от гледна точка на пазара, на който се извършват;

б) от гледна точка на влиянието им в/у баланса на банката.

От гледна точка на първият критерии банковите операции биват: операции на кредитния пазар, операции на капиталовия пазар, операции на паричния пазар и операции по банково-платежно посредничество.

От гледна точка на втория критерии банковите операции биват: пасивни (операции по капиталоснабдяването) и активни (по капиталопласмента).


Тема № 7

Пасивни банкови операции на кредитния пазар,

продукти, технологии, процедури и документи
На кредитния пазар банките участват в 2 роли: в ролята на депозитар и в ролята на депозант. При изпълнението на първата роля, те акумулират депозитна маса. Това е временно привлечен капитал, който за банките представлява кредитен ресурс. За да акумулират тази депозитна маса/кредитен ресурс, банките офертират съвкупности от условия под формата на банкови продукти. След като условията по даден банков продукт бъдат възприети от банков клиент, те стават съдържание на даден вид банкова сделка.

Сделките чрез които ТБ привличат и ползват депозитна маса, кредитен ресурс са: акумулиране на срочни и безсрочни депозити в лева и валута от местни и чуждестранни финансови и нефинансови корпоративни клиенти и физически лица; договори за откриване, обслужване и водене на разплащателни, набирателни, текущи и специални сметки; покупка на междубанкови депозити и получаване на кредити от други банки; емисия на собствени облигации.

Всички дотук посочени се характеризират като пасивни банкови операции на кредитния пазар, тъй като всички те водят до увеличаване на задълженията на банката към разни депозанти по привлечен от тях капитал, т.е. до увеличаване на балансовото число в пасива на банковия баланс.

В депозитната си дейност банките осъществяват на базата на публично оповестени общи условия, представени на вниманието на клиенти на общодостъпно място в банката. Сключването на депозитната сделка става въз основа на договор м/у банката и депозанта. По него задължително се посочват личните данни на депозанта, които го идентифицират като уникален банков клиент; сумата е предоставена като депозит, валута, в която е изразена тя, референтния курс на БНБ към момента на депозирането, датата, срокът на депозиране, лихвата на годишна база и за периода на депозирането, наказателни условия при предсрочно изтегляне на депозита и др. опции. Например за авансово изплащане на лихвата, за капитализиране на лихвата в/у главницата, за превеждане на лихвата по друга сметка или трети лица за автоматично възстановяване на срока на договора и други подобни в зависимост от офертата на продавания банков продукт. Когато един депозит е открит във валута, то задължението, което поема банката по него е динамично и се влияе от динамиката на валутния курс. Например, ако на 24.02.2008г. ТБ „Х” приеме на депозит от лицето И.Д. 10 000$ по курс 1.3175(референтен) и на другия ден БНБ обяви референтен 1.3185, то левовата равностойност на задължението на банката ще нарасне с 10 000$ х 0,001, т.е. с 10 лв., което ще предизвика за банката текущ фин. разход. Ако на 26.02 референтния курс на БНБ е 1.3180, то левовата равностойност на задължението спрямо предходния ден ще намалее с 10 000 х 0.0005, т.е. с 5 лв., което за банката ще бъде текущ финансов приход.

Банките извършват ежедневна преоценка на валутно деноминираните си депозити с цел установяване на тяхната актуална отчетна стойност, стойност която след като прибавят към левово деноминираните депозити могат да установят общата стойност на депозитната си маса. Съответно те могат да я разграничат по валути, срокове, банкови продукти, видове банкови клиенти, от които е привлечена и по конкретни клиенти.

Освен срочни депозити, банките откриват и безсрочни такива. Правят го в случаи като откриване на спестовни влогове, водене на текущи сметки, получаване на суми с неуточнен бенефициент, при застрахователни обезщетения и др. подобни. Тъй като по тези привлечени капитали не е посочен срок, лихвата на тези безсрочни депозити е значително по-ниска.

Значително по - тежко като процедури нормативни изисквания и технологична осигуреност е откриването, обслужването и отчитането на PC на корпоративни клиенти. Процедурата се регламентира чрез Наредба №3 на БНБ (за разплащане). За да открие своя PC, освен молба за това корпоративния клиент следва да представи пред банката учредителен протокол, удостоверение за съдебна , данъчна и статистическа регистрация, с подписите на лицата, представляващи титуляра и печата на търговското дружество, пълномощно за лица, упълномощени от титуляра за извършването на някакви изрично упоменати действия. Привлечените по РС авоари, макар и без посочен срок на престояване, представляват съществен кредитен ресурс за банката за момента на престояването й в нея.

При касовото изпълнение на държавния бюджет, местните бюджети, бюджетите на НОИ и бюджета на НЗОК неминуемо се ангажират и банките. Това е така, защото чрез касите им или безналично се акумулират приходите по тези бюджети. За целта във всяка една търговска банка, респективно нейните клонове, се откриват и водят т.нар. набирателни (транзитни) сметки. Набирателни, защото по тях се набират приходи, а транзитни защото тези приходи се превеждат на администратора и на съответния бюджет.

Набирателни сметки се откриват с оглед касовото изпълнение на приходната част на републиканския и местните бюджети. Тези сметки се наричат още транзитни, тъй като ежедневно салдата по тях се превеждат по разпореждане на администратора по съответния бюджет. За периода на прстояването на средствата в бюджетната система те представляват кредитен ресурс за ТБ. Специални сметки се откриват за да се реализират определени разплащателни технилогии – акредитиви с покритие, чекове от лимитирани чекови книжки, дебитни карти. Салдата по тези сметки служат като покритие по акредитиви, чекове и кредитни карти, корто покритие до момента на изчерпването му представлява елемент на депозитна маса, т.е. на кредитен ресурс на банката. Текущи сметки се откриват с цел осигуряване издръжката на бюджетната организации и звена. По тези сметки администраторът и висшестоящият разпоредител по бюджета превежда средства за издръжката на подведомствените му бюджетни организации. Те следва да бъдат усвоени в определени срокове, а не усвоената част - чрез системата на транзитните сметки, възстановена на разпореждане на администратора на съответния бюджет. За периода на престояването на тези средства в банковата система те също представляват елемент на депозитна маса на банките.

Съгласно Закона за кредитните институции банките са АД. Едно АД може да бъде от затворен тип, т.е. частно АД или от отворен тип – публично АД. Критерият е следният: Ако повече от 5% от капитала се държат от по-малко от 50 лица, АД е от затворен тип. Ако по-малко от 5% от капитала се държат от повече от 50 лица и акциите са борсово търгуеми, то АД е от отворен тип, т.е. публично. У нас преобладаваща част от ТБ са частни АД. Тези обаче които имат статут на публични АД получават две възможности:

1. 
   Да увеличат капитала си чрез борсови емисии на акции;
   
2. 
   Да привличат значителен и относително по-евтин кредитен ресурс, чрез емисия на собствени облигации.
   

Друг начин за акумулиране на депозитната маса е покупката му на междубанковия кредитен пазар. Предлагат се две операционни техники – покупка на междубанкови депозити и договаряне на краткосрочни и дългосрочни кредити. Тези операции се извършват от дилъри само в централите на ТБ. От депозититес най-голям оборот на междубанковия кредитен пазар у нас са т. нар. Overnight – депозити за 24 часа. Такива се офертират с цена, представена като лихва по годишна база. Ефективната лихва може лесно да бъде изчислена на база на следния пример:

Ако допуснем, че ТБ “Х” закупи като overnight депозити 1 000 000 лв. при условие на 3,2% годишна лихва, то лихвата, която ще следва да плати е:

1 000 000 * 3.2% *1 (24часа)

Средствата, придобити чрез покупки на междубанкови депозити и чрез сключени междубанкови краткосрочни и дългосрочни заеми се прехвърлят чрез разплащателни сметки на ТБ при БНБ. У нас банките са задължени да имат открити при БНБ най – малко по една своя РС в лева, евро, в щатски долари и в швейцарски франкове. Единствено, чрез тези сметки те следва да осъществяват междубанкови разплащания по извършвани междубанкови сделки и операциите, свързани с платежно посредничество. От гл.т. на БНБ авоарите по тези сметки представляват привлечен кредитен ресурс, т.е. депозитна маса. По привлечените кредитни ресурси по срочни и безсрочни депозити, по разплащателни, набирателни, текущи и специални сметки, по емитираните собствени облигации и по закупените междубанкови кредитни ресурси банките дължат и начисляват лихва. Тази лихва представлява текущ финансов разход за банката, присъщ за периода на изплащане на кредитния ресурс.