Тема 1 Предмет, метод и периодизация на историята на българската държава и право

Това е една правна историческа наука, която дава знания изяснява възникването, развитието и промените на държавните институции и правната система на държавата през различните исторически периоди.

Предмет на ИБДП като научна дисциплина се изразява в изучаването на държавно правните, правните и държавни институции в българската държава от създаването до средата на XX в. Този предмет я прави част от гражданската история на България със своите специални задачи и предмети. Държавните и правните институции се изучават в тяхното динамично време т. е целта на дисциплината е да открои това развитие.

Да открие неговата зависимост и влияние между държавните институции и действащите в конкретното време правни ноти. Самото ИБДП ще изучава историята на българската държава и историята на българското право – тяхната връзка и обусловеност.

Държавата като такава включва най – малко две взаимно свързващи се явления. На първо място това е държавата като политическо понятие, държава разполагаща се върху определена територия със самостоятелно административно управленческа власт, от друга страна политическата държава се включва в нейната организация като съвкупност от учреждения, от юридически норми, обичаи и правила, които се реализират чрез публичната власт. Обществото възприема правото като съвкупност от правила които се регулират. Обичая предхожда закона, защото закона се въвежда от държавата, а обичая съществува.

Обобщавайки казаното ИБДП изучава държавни учреждения, тяхното възникване и тяхното изменение във времето, усъвършенстване на правната система с нейните отрасли, институти, принципи, които се появяват и действат в различно историческо време. Учебната дисциплина включва два големи периода:

1. 
   история на българската държава и право в средновековието от 681г. До 1878г
   
2. 
   историята на новата българска държава от 1878г. До 40г на 20 век.
   

• 
  история на първата българска държава 681-1018г., който от своя страна включва езически и християнски период
  
• 
  история на втората българска държава и право 1185г. – 1396г. И към вторият подпериод има два подпериода:
  

• 
  възходящо развитие на българската държава
  
• 
  упадък на българската държава
  

- възходящ , утвърждаващ новата правни системи и отрасли. Нейните отрасли можем да кажем, че се характеризират с едно по-демократично развитие на Конституцията, институциите и на първо място го свързваме с приемането на Търновската конституция. Този период е от приемането на Конституцията до 20-те години на ХХ век.

- - от 20-те години до 40-те години на ХХ век. Това е един период, в който се наблюдава процес на регрес на държавните и политически институции, на ограничаване на социалните и политическите свободи и права на гражданите, на отстъпление от демократичните юридически принципи. Тук са превратите, управлението без парламент, всяко от които е в нарушение на демократичния дух и принципи на Търновската конституция. В този период се въвежда специално наказателно законодателство и други.
ИБДП предвид нейната юридическа насоченост поставя акцент върху изучаването как се осъществява политическа власт, тяхното конституцииране, организиране.

В историята на държавата и свързаното с нея право се развиват успоредно макар и по отделно с различни темпове под влиянието на различни партии при това правото в по – голяма степен проявява устойчивост и приемственост спрямо държавата.

Извод: ИБДП е правно историческа и общо политическа дисциплина.
1.1. Методи за изследване на общо политическите правни проблеми
Най – важно значимият метод е сравнително историческия. Да се прави сравнение на периоди между различни страни. Използва се успоредност и дава добри резултати при изследване на проблеми при който няма достатъчно изворен материал (характерен е за средновековно българската държава). Позволява по пътя на сравнението с други държави да има яснота, да се запълни празнотата в ИБДП, да се разкрие единтичното и общото. ИБДП има и собствена история тя започва да се изучава от Юридическия факултет на Софийския университет . Първият преподавател е проф. Васил Тодоров Балдаджиев – доктор по право на Лайпцигския университет, след него проф. Стефан Савов Бобчев преподавател е от 1902 – 1916г. От 1916 – 1932 Никола Попов. 1932 – 1938 Владислав Алексиев. ИБДП за първи път се въвежда през учебната 1950/1951г подпомагат за развитието проф. Михаил Андреев, проф. Димитър Ангелов и проф. Дани Милов.

Изворите могат да се разделят на две големи групи:

1. 
   в зависимост от техния произход
   
   • 
     домашни
     
   • 
     чуждестранни
     
2. 
   в зависимост от характера
   

• 
  юридически
  
• 
  де юридически
  

Домашните не юридически извори са : „Именник на българските ханове”, каменни надписи, богомилски книги, преписи на цар Симеон, синодикт от цар Борил. Ще изучаваме чужди юридически извори и ще ги сравняваме с българските. Това са византийски и сръбски, тяхното значение е това че дава възможност чрез сравнително правния анализ да се изяснят тъмните страни в историята на българското право.

Законите са достигнали до нас на славянски език и безспорно представляват един важен домашен правен извор на средновековното българско право. В лексикона могат да се видят ясно оформени две части - Общо въвеждане и историческа част.

Възпроизвежда се разпита на аварските пленници и стига до извода, че именно тези разпити са подтикнали хана да създаде законите. Разбира се издаването на Крумовите закони е породено от обективното политическо положение, от феодализацията от войните, които били водени, преодоляване на съществуващите различия които отслабват държавата. Появата на закона е резултат от обективната причина в определен исторически момент. Можем да кажем че крумовото законодателство е породено от феодализацията на българското общество, така и от политическите промени в българската държава. Целта на законите е да се установи ред в държавата. По този начин държавата взема в свои ръце защитата на интересите на членовете на самото общество, като регламентира престъпните състави, определя конкретните наказания и осигурява тяхното изпълнение.

Съдържание на крумовите закони:

Наказателен Състав 1 – за клевета. „Ако някой наклевети(обвини) докато вързан не се разпита и ако се окаже лъжец да се убива.” В текста се съдържа една материална наказателна норма и една процесуално правна разпоредба, а субект на престъплението е човекът – обвинил, наклеветил, излъгал. Тъй като изпълнителното деяние е обвинението наклеветяването на някого предвидено е едно тежко наказание - смърт, но след доказване на вината. Процесуалната норма е строга и ясна – да не се вярва изобщо на клеветник, докато чрез разпит не се установи истината на неговите думи. А истината се установява чрез бой, използването на метални шишове и прочие. Това е инквизиционният начин за достигане до истината. В нормата се съдържа изискването да се достигне до истината. Наказанието смърт, което се налага, говори за две неща – деянието е широко разпространено, деянието крие опасност за устоите, сигурността на държавата и властта на владетеля; най-тежкото наказание е предвидено с цел да играе и превантивна роля.

Двете функции на наказанието се виждат още в тази правна норма – да получи заслуженото и превантивната роля на наказанието.

Процесуалната разпоредба има за цел да достигне до доказване на истината. Чрез нея съдията се ангажира в търсенето на истината, в издигането равнището на самия процес.

Наказателен .Състав 2 - лично укривателство или кражба. „Не се позволява на никому да набавя храна на крадеца и този, който се осмели да направи това, веднага да се конфискува имота му, а на крадеца да се счупят краката.”

Наказателният състав се отнася до личното укривателство или до оказване на помощ на извършителя на престъпление /даване на храна, укриване на престъпление, даване на убежище/. Предвиденото наказание е второто по тежест – конфискуване на имуществото. Това е една силна, сурова мярка. В материално наказателната норма се характеризира кражбата като престъпление, а не като кражба на добитък, селскостопанска стока и т.н., тоест не се определя кражбата като обект на престъплението. Предвиденото наказание е едно типично за средновековието членовредително наказание. Самият крадец се наказва с членовредително наказание, а този който го укрива или му оказва помощ – с едно много тежко наказание – лишаване от собственост. Тоест виждаме как законодателството диференцира наказанието, определя неговата тежест в зависимост от вината. Самият факт, че санкционирането на кражбата е предвидено в законите на хан Крум говори за нейното разпространение и за необходимостта да бъде ограничено по един или друг начин. При това трябва да се има предвид, че през Средновековието кражбата на животно, оръдие на труда е кражба на собственост, което е основно средство за производство.

Наказателен Състав 3. След тези две разпореди за кражби и укривателство в лексикона е записано:

Това е крилатата мисъл, която е останала за гражданска употреба за законодателството на Крум. Точно това изречение поражда съмнения, но съмнения за това, че може би не владетелят е издал такава заповед, защото това е от неговите правомощия, а от обстоятелството, че този текст не е в хармония с останалите състави. То е едно повестователно изречение. Съобщение за една разпоредба „той заповяда”. Това е работата на владетеля. Но тук липсва санкцията, липсва наказанието. Тук имаме само едно съобщение за действие, извършено от владетеля. Съмнението не е в това, че може владетелят да заповяда да се направи това нещо. Напротив – защото този текст е вклинен в останалите норми, не е в хармония с тях и по форма, и по съдържание. В литературата това изречение се тълкува по различен начин – че може да е имало мана по лозята или да се спре пиянството. Но това е времето, когато виното се лее след победата във Върбишкия проход, когато византийците се напиват след опожаряването на Плиска. Което означава, че лозята не са били изкоренени. Можем да предположим, че е взет от друг източник. Основание за това ни дава разликата във времето и самата формулировка. То съществува, то е в правомощията на българския владетел. Освен това то пък има връзка с казаното от аварските пленници.

Наказателен Състав 4 „На всеки просяк да не се дава просо оскъдно, а в достатъчно количество, че да не се нуждае втори път да проси. Този, който не постъпва така, веднага да се конфискува имота му.”

Императивната постановка касае не просещия. Санкцията е насочена срещу този, който не изпълнява нормативното изискване – на просещия да се даде достатъчно, за да не проси втори път. Тук не става дума за къшей хляб, не става дума за това този човек да бъде нахранен днес. Този състав е призван да реши един важен, сложен социален и икономически проблем. В резултат на войните една част от селяните се обезземляват. Те остават без поминък, без прехрана и не превръщат в една социално дезорганизирана маса. И за това този състав е насочен към прослойката на феодализиращото се общество, към едрите собственици на земята. Целта на този състав е да ги принуди да дадат земя на тези селяни. Тук не става дума за безвъзмездно даряване на земя. Тук става дума за даване на земя и по този начин постепенно закрепостяване на тези селяни, на ангажиране на имотната класа към решаването на обществените проблеми. Конфискуваното имущество минава в ръцете на държавата и се преразпределя в полза на бедните. Това е един текст, който убедително посочва защо, как и с каква цел се създава една норма. Не става въпрос за безпрекословно даряване. Става въпрос за обработката на част от земята. По този начин едрите собственици постепенно закрепостяват тези селяни. Това е един от пътищата по който става закрепостяването на селячеството въведено в българските земи. Става дума за една възмездна сделка, която се узаконява с тази норма.

„Той, Крум, свика всички българи и заповяда, като издаде следните закони.”

Малко трудно е да се свикат всички българи, но тук става дума за едно преоформяне на традиционното народно събрание в един събор с участието на българските първенци – управителите на градовете и областите. При това събранието има за цел да се сведат законите и чрез тях те да достигнат до цялото население. Това е формата на публикация, начин на обнародване на закона и предаването му на задължителен характер за цялото население. По този начин Крумовото законодателство става задължително за всички, независимо от техният етнос. Следователно това е едно от значенията, една от ролята, която изиграва това законодателство, прави се първа стъпва в този път на преодоляване на етническото разделение на българското общество. Хан Крум е първият, който осъзнава тази необходимост. И това се вижда не само от законите. Това се вижда и от обстоятелството, че привлича в болярския съвет славянския княз Драгомир. Тоест става дума за един обмислена политика, която намира своето пълно и цялостно потвърждение по времето на княз Борис 1.

Санкциите, предвидени в закона, са тежки, сурови, но те не се отличават от наказания, предвидени в действащите закони в останалите средновековни европейски държави. Тоест те не са израз на варварство и др. Те са характерни за времето наказания за подобни деяния, включително члено вредителни.

Можем да кажем, че Крумовото законодателство е част от политиката на българския хан за укрепване на българската държава, за нейното централизирано управление, за задълбочаване и развитие на феодалните отношения в страната.

Законодателството на хан Крум е единственият законен сборник от езическия период и това показва че преминаваме към следващия период от развитието на ПБД а именно периода след покръстването.

Анализът на тези въпроси показва че при тяхното формулиране българският владетел се е ползвал от различни източници (ВЕ, ново канона и др.). В тези въпроси се прави едно своеобразно обобщение на съществуващата обичайно правна практика в страната. Необходими са няколко месеца за да даде отговор на въпросите. Отговорите са написани от Анастасий Библиотекар следвайки указанията на папата. Но за съжаление писмото на княз Борис1 не е открито историографията не разполага с него. Носа запазени 106 отговора, които папата е дал. По своето съдържание те са писморен(епистоларен) извор от латински произход. В тези въпроси се дава една картина на българското общество на езическото обичайно право и в този смисъл въпросите са важен източник за историята на българската държава и право. Въпросите са свързани с политиката на налагането на християнството като основна религия. Важен момент в писмото на владетеля е не само християнството но и светските закони.

Той директно поставя въпроса за съвет как да се използва съда за покаяние. По - голяма част от въпросите са свързани с различни страни на християнската религия. За българския владетел е важно това дали новата християнска религия изисква промяна на обичайно съществуващата правна практика и каква дълбочина трябва да има. В отговор на тези въпроси папата разкрива и политиката спрямо самостоятелността на българската църква. Сред въпросите най – многобройни са как да се санкционират престъпленията против държавата, военните престъпления и това е напълно естествено защото те касаят държавата и владетеля( тяхната сигурност). Голяма група въпроси и отговори засягат престъпления против личността – умишлено и непредумишлено убийство. Засягат се престъпленията против собствеността.

Интерес представляват отговорите свързани с процесуалното право. От въпросите на българския княз се придобива една ясно представа за юрисдикцията на държавата( за ограниченото поле което има този период) Престъпленията се наказват обичайно. Разкрива се самата наказателна процедура. Тя е същата каквато се описва в законодателството на хан Крум. Това показва както по времето на Крум както и по – късно самопризнанието е основно доказателно средство в наказателния процес. Князът задава въпроси свързани с международното право касаещо сключването на международни договори. Тяхното действие и евентуално нарушаване. По – голяма въпроси се отнасят до езическото семейно право от тях става ясно че през езическият период е разрешено двуженството. В своите отговори разяснява какво трябва да се разбира в кръвно родство между роднини. Един от важните въпроси и отговори са отнасящи се до отношението към езичниците и тези които се отричат от християнската вяра. В своя отговор той казва че не трябва да се употребява насилие за да стане някой си християнин, но в същото време става ясно че той не упреква князът за неговите действия. Личната тежест и вина, която князът носи спрямо голямата политика която той следва, що се отнася до искането светски закони папа Николай 1 казва, че такива могат да бъдат пратени на драго сърце но няма кой да ги прилага. С папските пратеници те пристигат. По основният въпрос папа отговаря дипломатично че не е важно самостоятелността на българската църква а трябва да се организира нейното функциониране.

Извод: Въпросите които задава българският владетел са част от неговата политика. В страната да се въведе едно писано светско законодателство, което да е в хармония с християнските канони и освен това да съдейства за утвърждаване на християнството като официална държавна религия. Това означава скъсване с обичайно правната практика и създаване на нова правна система. Значението на въпросите на княза е в това че ние научаваме за съществуващата правна практика в страната за целите, намеренията, за начина по който той иска да реализира своята политика, а именно че иска да въведе едно ново писано право. Папа Николай1 дава отговор на всички въпроси и поставя акцент върху християнското милосърдие като едновременно казва че трябва да се сложи край на обичайно правната практика.


ВЪПРОС 4

ВИЗАНТИЙСКА ЕКЛОГА(ВЕ), СЛАВЯНСКА ЕКЛОГА, СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ. ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗАКОН
След покръстването възниква необходимостта от създаване и прилагане на нови писани закони с които да се утвърди християнската религия като официална държавна религия както и да се укрепи господарската власт. Българският законодател няма опит в създаването на такива закони както и в тяхното прилагане предвид възникналата ситуация няма и време за такива действия затова се прибягва до редуцирането и възползването на закони създадени във Византия, факт е че се покръстваме чрез Византия, съседи сме и затова от там се взаимстват. ВЕ ( избор от закони)е създадена в VIII век от Лъв 3 и Константин 5 Копроним (императорите иконоборци). Промените настъпили във Византия налагат необходимостта от създаване на писани закони на разбираем език, лесно приложими и такъв закон е ВЕ.

ВЕ се основава на правните норми които се съдържат в Юстиниановите юридически сборници. Те са обширни трудно достъпни и това е една от причините за създаването на ВЕ. От своя страна юстиниановата кодификация се основава на римското право. Двата документа се отличават не само по своето съдържанието още повече времето в което се прилагат. Юстиниановите закони целят защита на разлагащото се робовладелско общество. ВЕ . цели защита на феодалите. Законен правен документ на феодалното общество. ВЕ отразява промените настъпили във Византия след император Юстиниан първи и преди всичко утвърждаване на селската община, разпадането на робовладелската система. ВЕ е един кратък сборник включващ ново право. (частно, облигационно, наследствено, семейно).

Въведението с което започва еклогата( призовава се в нея съдиите да се въздържат от страсти човешки). С новия закон се спира корупцията сред съдиите. Те започват да получават възнаграждения от държавата.

Какви конкретни правни норми съдържа ВЕ и какви проблеми решава?

ВЕ е разделена на 18 части наречени титули:

Титул 1.2.3.7 – семейно право

Титул 4 – договор дарение

Титул 5.6 – наследствено право

Титул 8 – освобождаване от робството и заробване повторно

Титул 9 – покупко - продажба

Титул 10.11 – различни други договорни отношения

Титул 12.13 – облигационно право

Титул 14.15 – разглежда се съда и самия съдебен процес

Титул16 - се занимава с военното имущество

Титул 17 - урежда наказателното право. В него се посочват престъпните деяния.

Титул18 – разглежда правила за разпределение на военната плячка.

ВЕ е основана на юстиниановата кодификация, но тя не е извадка от нея, механичен сборник, напротив законодателят е внесъл редица сериозни промени ръководени от целите на закона, от християнските канони , от изискванията на времето когато се създава и действа закона. Този подход на съчетаване на старото и новото е подчертан и в предисловието на еклогата. За разлика от юстиниановото законодателство ВЕ нормира едно ново положение на жената и нейното място в рода, разширяват се нейните права., Имуществото й, предбрачните дарове на жената остават нейна собственост, единствено съпруга може д аги управлява но нищо друго. Допълват се основанията за развод, вдовиците по – добре се осигуряват. За встъпване в брак трябва вече да се иска разрешение и от двамата родители. По – ясно се определят правата на различни законови наследници .

Особено важни и широки са промените в наказателното право. Разпространение получават телесните и члено вредителните наказания познати в юстиниановото законодателство. ВЕ в повечето случаи предвижда еднакво наказание за субекти, но има и случай когато наказанието се определя съобразно социалното положение и икономическите възможности на престъпника. ВЕ е само част от законодателството на двамата императори. Нейното значение е в това че тя отговаря на изискванията на новите феодални отношения и създава рамка за тяхното регламентирано развитие. Един лесно приложим закон. Заедно с ВЕ края на IX век и началото на X век след покръстването е създадена Славянската еклога. (СЕ)

ВЕ е чужд юридически паметник. СЕ е домашен юридически извор, който приспособява византийски закони към потребностите на българската държава. СЕ е превод на ВЕ, но с някой изменения, промени с цел приспособяване към българският народ. В същото време в СЕ има редица промени, редица отклонения направени по различни причини. Една част от отклоненията са резултат от небрежност на преводача или неразбиране на византийския текст. Други са направени съвсем съзнателно с цел да отговарят на установилите се традиции и обичаи в българската държава.

СЕ съдържа 16 титула. В СЕ е пропуснат титул 12 от ВЕ за постоянните и временни емфитевзи с постоянен дългосрочен наем за недвижими имоти. Титул 18 е слят с титул 17 първият е за подялба на плячката а вторият наказания на престъпленията. Пропуснат е текста за фалшифициране на пари. ( по това време в българската държава не са сечени монети).

Титул 1 е посветен на годежа.

Титул 2 на брака,

Титул 3 урежда зестрата,

Титул 4 дарението,

Титул 5 завещанието,

Титул 6 – имуществото на владетелите,

Титул 7 – наследяването по закон,

Титул 8 настойничество,

Титул 9 освобождаване от робство,

Титул 10 – покупко – продажбата

Титул 11 – заема и залога,

Титул 12 – влога,

Титул 13 – наема,

Титул 14 свидетелите,

Титул 15 спогодбата,

Титул 16 подялбата на военната плячка наказване на престъпленията.

Независимо недостатъците на ВЕ трябва да отбележим че се прави един опит чрез конкретни промени в съдържанието и текстовете, да се съобрази и приспособи към българските условия и не напразно се нарича СЕ закон прилагащ се след покръстването.

Какво е характерно за съдържанието на ЗЗ?

Чл1. изисква всеки земеделец да обработва своята нива и да не навлиза в чуждата собственост. Нарушението ако е направено по време на сеитба земеделецът се лишава от всичко (посев и загуби), договор за замяна на поземлени участъци замяната може да бъде временна и завинаги. Изисква се да става в присъствието на свидетели. Освен спорове между селяни се решават и спорове между селските общини техните граници общинско владение. Този текст доказва съществуването на обща землена собственост и освен това законът търси най – справедливото решение ако се намери стара граница и се докаже че е съществувала такава с дава на селото владяло по дълго тази граница.

Освен това чл6 т.33 санкционира само управството. Пример Заведено дело между двама селско стопани има спор, но няма още съдебно решение. Ако завелият делото без знанието влезе в имота му дори жалбата да се окаже в ползва на завелия делото не получава нищо, защото не е изчакал съдебното решение ако обаче в ущърб на завелият делото трябва да върне всичко в двоен размер. Санкцията е дефиринцирана.

Подобно съдържание има и чл. 8 т.33 който третира случай когато има съдебен спор между две лица и едното самоволно отсече дървото на другото или лозето санкцията е да му се отсече ръката. Тук заседателя не се интересува от решението на съда а директно има наказание. Позволил си е да действа преди излизането на съдебното решение.

ЗЗ урежда и наемните отношения и наемането на обработваема земя урежда две форми исполичаща и мортидство. Общото е че са две форми на наемни отношения а различното. При изполичащото наема който плаща наемателя е една ½ от това което получил от реколтата, а мортитът плаща 10% от добива. Законът защитава наемодателя и предвижда строга санкция. Мортигът не може да ожъне и прибере реколтата и да я разпредели 1:10 без знанието и присъствието на собственика на земята. При самоволно решение той се лишава от всичко защото е нарушил закони. ЗЗ с тези текстове изяснява процеса феодализация. Законът разрешава земеделецът който не може да обработва собствената си земя да дава друг да я обработва. Защитава го закон 11 и 12. наказателното съдържание на закона е че субект на престъплението е всеки член на общината който извърши съответното и инкриминирано в закона деяние. Може да бъде точно определен овчар(пазач), но може да бъде неопределен. В този случай закона казва” ако някой...” закона урежда така наречената ноксална отговорност(отговорност на роба). Средновековното право разглежда роба не като субект а като обект. В ЗЗ се правят редица изключения и може робът да се разглежда като субект.

В чл. 45 се разглежда като обект. , ако извърши престъпление роба отговорност носи неговият господар.

Но в чл46 се разглежда като субект робът краде през нощта стадо , но в резултат се губи стадото й е наказуемо, защото със своето действие е довел до унищожаване на собственост присъдата е обесване на извършителя.

ЗЗ приема животното като субект т. е извършител на престъпно деяние. Веднъж навлязло в чужда градина първият път се връща на стопанина. Вторият път се предава и се предупреждава стопанина, но при трето подобно действие от страна на животното да му се отреже нещо или да бъде убито.

Какви престъпления санкционира ЗЗ и какви са наказанията?

Престъпления против собственост, кражба на инвентар животно и прочее, санкционира се палежа снопи, ограда, разрушаването на сгради не се наказва този, който влезе в чужда градина но да скъса плодове, само за да се наяде без да изнася. Противно на лице е кражба и следва наказание.

ЗЗ санкционира различни наказания с различни санкции ( опозорителни, смъртни). Всичко това показва че отношенията между селяните, общините придобиват по – задълбочен характер и изискват по – цялостно и пълно регулиране. ЗЗ отразява отношенията практиките в селската община, в обществото занимаващо се основно със земеделство и животновъдство. Именно у нас се прилага след покръстването. Законодателят създава правна уредба регулираща се със закони.

ВЪПРОС 5

Закон за съдене на людете (ЗСЛ)

Закон създаден от българският законодател
ЗСЛ е единственият е оригинален българско законов сборник създаден след покръстването и достигнал до наше време. Създаден е в IX век най – стария славянски правен паметник от юридически характер. До нас са достигнали няколко преписа на руски език. Открит е в средата на XI век в Русия. Законът има две редакции кратко която съдържа 32 текста, а обширната със 77 текста. По – старият е кратката редакция. Обширната редакция е известна в две версии.

Източници: ВЕ преди всичко титул 17 от ВЕ, Теодосиев кодекс и др. Законодателят е познавал тези закони и се стремил да вземе това което отговаря на нашата страна т.е. използването на византийски източници е подчинено на целите на закона на неговото съдържание и структура. В този смисъл законът не е компилация на византийско право а оригинално творение на българския законодател.

В целите на закона, в обстоятелството, че съдържащите се в него норми и разпоредби отговарят на икономическата и политическа система в страната. В края на IXв. и началото на X век България се намира в специфична обстановка която се различава от Панония, Моравия и Византия. Това се дължи на обстоятелството че в страната протичат процесите с особен характер.

На първо място налагането на християнството като обща и задължителна религия. От друга страна продължава по нататъшното развитие на феодалната българска държава. Решават се спорно държавни въпроси като въпроса за приобщаването на България към модерния християнски свят, а това е свързано с независимостта и стабилността на владетеля. Предвид от една страна въпроса за християнството а от друга Византия и Рим искат чрез религията да наложат господството си в България

Какво трябва да имаме предвид когато говорим за правната политика която провежда княза и цар Симеон?

Законът не е създаден случайно. Резултатът е от осъзнаването на необходимостта от него. За това свидетелстват въпросите към папа Николай1 създаването ЗСЛ е резултат от усилията на българския владетел княз Борис1 да създаде и наложи писаното право от Византия такива закони които да отразяват социалната и политическа норма в страната. Законът обхваща една голяма и разнородна материя която засяга въпросите на наказателното право, процесуалното, гражданското и семейно право. Без да ги изчерпва по обем. Нещо повече авторите на закона отчитат обстоятелството, че се възприема ВЕ т.33 т.е. те търсят такъв съд за ЗСЛ независимо, че се използва ВЕ или по – точно титул 17.

Извод: Специален наказателен закон. Създаден по времето на налагащата се християнска религия като официална законът е предвиден да служи за тази политика. Законът започва с чл. 1 с наказанията срещу езичниците. Когато се съдят те не се прави разлика между бедни и богати, селяни и господари, санкционира се тяхното деяния т.е. отказът да се възприеме християнската религия.

Предметно съдържание на закона:

Чл1 статия2.7а.17 и 18 – уреждат свидетелските показания и съдебни процеси.

Глава3 – разпределение на военната плячка

Глава 4 – 13 – съпоставяне на престъпленията срещу половия морал и по – специално на блудството

Глава 14.15 – санкционират палежа

Глава 16 – урежда азиалното право

Глава17 – самоуправството

Глава 18 – посветена на свидетелските показания на родители и деца, господари и роби.

Глава 19 – освобождаване на робите

Глава 20 свидетелствуване по слух

Глава 21 – вероотстъпничество

Глава 22 – на безвиновното погиване на дадена за послужване вещ

Глава 23 – 30 се занимават с различни квалифицирани кражби

Глава 30а урежда бракоразводните основания

Глава7а и 30а не са съществували първоначално в текста на ЗСЛ а са били вмъкнати в него по – късно.

Структурата на ЗСЛ показва че той не следва поредността на т17 от ВЕ. Освен това систематичното подреждане на нормите показва че става дума за един закон създаден в току що покръстена държава. С анализа на закона се показва че той има за цел налагането и утвърждаването на християнските ценности и морал. Това допълнително се вижда и затова свидетелствуват църковните наказания анатемосване, отлъчване от църквата).

ЗСЛ е оригинален, български, специален, наказателен и светски закон свързан с конкретните спецификации на закона. Разкрива дълбоките различия между ЗСЛ и ВЕ. Независимо от това че в основата на ЗСЛ стои титул 17 от ВЕ. Различията между двата закона са обосновани от различните цели които те преследват от различното време когато са създадени от различните условия които се прилагат.

Първо различие- следвайки целите на ЗСЛ неговите автори включват състави и текстове които изобщо липсват във ВЕ нещо повече състави и текстове, които отговарят характера на ВЕ като закон текстове отнасящи се до езичниците до така наречените епитемийни наказания и не напразно ЗСЛ започва с чл.1 който санкционира езичниците. Оригинални са текстовете на чл2. 7а., които налагат свидетелските показания като главно средство в процесуалното следствие, въвежда се по – хуманен ред който съответства на християнските разпоредби.

ЗСЛ се отличава от ВЕ и по това, че българският законодател е подходил към нейните норми целенасочено и избирателно. Голяма част от ВЕ той не включва в ЗСЛ (текстове отнасящи се до държавна измама и поправка на пари, различни видове убийства и пр.).

Трето различие – други текстове от ВЕ са възприети с известни отклонения видоизменения като по отношение на фактическия състав така и по отношения на наказанията и тези промени се правят в съответствие с традициите на обичайното право, в съответствие с целите на закона и християнските норми и добродетели. Тук става дума за различни проблеми с половата нравственост, азилното право, разпределение на военната плячка.

Четвърто различие – в ЗСЛ не са възпроизведени текстове от ВЕ които уреждат проблемите толкова широко разпространени в България( при фалшификация на монети, по това време не са се секли монети). Има и текстове възприети буквално т.е. следва се точно текста както е създаден и предвиденото наказание но са малко. Всички останали текстове т.е. не преписани дословно се различават от оригиналния а има такива с грешен превод или грешки при преписването.

Пето различие – използване на епитемийни наказания в ЗСЛ. Те имат за цел да смекчат суровите светски санкции. Освен това в редица статии предвидените във ВЕ члено вредителни наказания са заменени с „да се продаде”. В разпоредбите чл.1.4.10 и други се предвижда цялото имущество на престъпника да се дава на бедните (тука се проявява християнски хуманизъм).

Предвидените наказания в ЗСЛ са по – меки и това се вижда не само чрез прилагането на епитемийните наказания но и намаляване на члено вредителните наказания т.е. те са предвидени в духа на християнската религия. При това предвидените епитемийни наказания са алтернативни. Те подчертават християнски дух на закона но той си остава светски според ЗСЛ чл7 и чл2 съдебните органи са князът и съдиите.

Мнения, тези на автори, които не защитават ЗСЛ а го отхвърлят:

1. 
   Виенския проф Шмит който през 1948г развива тезата, че закона е панонски правен паметник смята че е създаден от Кирил и Методи. Аргумента му е епитемийните наказания но коренно различна е обстановката в Панония и България. В Панония покръстването става в началото на IX век без намесата на държавата
   
2. 
   През 1951 година чешкият професор Вашица защитава тезата че ЗСЛ е моравско дело на Константин Кирил Философ. Той се аргументира с това че се спомена името Константин( но се има предвид император Константин). Истина е че в ЗСЛ се използват доста великоморавски думи но това е само доказателство че правния речник на българския законодател не е развит в такава степен.
   
3. 
   През 1961г. Югославският професор Троицки развива теорията че ЗСЛ е създаден в Македония и е създаден по времето на Методи княз на областта Стримон. Според Троицки ЗСЛ е предназначен за славянската войска в областта. Само чл.3, 21 и 27 които са свързани в някаква степен с войската но това е само доказателство за широтата на ЗСЛ. Във Византия единствен и първи законодател е императора. Няма закон да не е издаден от него. В нито едно житие на Методи не се споменава за евентуално законодателство(дори и в Пространното житие).
   
4. 
   По – късно и гръцкият професор Зенос защитава мотиви близки до тези на Троицки.
   

Договорите които е сключила България със страните от Балканите и Европа съдържат богата историческа и правна информация. В тях има сведение за двустранните отношения. Информация за политическите, икономическите и културни развития на държавата.

Първи договор на българската държава е този с който се полага началото на славяно – българската държава – 681г. Неговото значение е в това че България получава международно признание. Подписан е от хан Аспарух и Константин 4 Погонат за него сведение дават византийските автори Теофан и Никифор.

Втори договор - -716г. Хан Тервел и император Теодосиий3. Обстановката преди него във Византия се характеризира с отслабване има борба за престола има няколко клаузи този договор. Византия признава разширението на България, тя е задължена да плаща военен трибут . Византия се съгласява да разменят емигранти , регулира се влизането и излизането на стока. Това е първият договор в средновековна България, с който се решават икономически въпроси . Това е и значението му.

Трети договор – 814/815 хан Омуртаг и имп. Лъв 5 Арменец формалния повод за сключването му е поражението на българските войски. Това се вижда от самия договор Сключен е за срок от 30 години. С договора се утвърждава границата между двете държави. Задължение от двете страни е размяната на пленници. Този договор е не нарушен в рамките на 30 години.

Четвърти договор 896 година между България и Византия след битката край Булгарофигон Цар Симеон и имп. Лъв 6 Философ. Този договор се разглежда в цялостна политика на Симеон, неговите намерения към Византия. Лъв 6 премества тържището в Солун. След като въпроса не се решава дипломатично избухва първа война, която не е териториална а икономическа. С договора се слага край на тази първа война Византия се задължава да плаща данък във вид на подаръци. С този договор не се решават никакви териториални граници.

Пети договор – 927г цар Петър и император Роман Лакапин са в период на война. Но и от двете страни няма сили да се води. Договорът решава проблема от важно значение и естество. България се отказва от териториите завоювани след 913г. Цената на тази териториална отстъпка е признаването на българската титла цар и църквата е независима на чело с патриарх. Византия плаща военен данък и се разменят военнопленници. Скрепен е с династичен брак между внучката на Роман Лакапин – Мария и цар Петър.

Шести договор – 1185г между братя Асен и Петър и император Исак 2 Ангел. Може да се сравни първи договор от 681г. ,защото с този се поставя началото на Втората българска държава.

Седми договор – 1201г. Между Алексей 3 Ангел и Калоян. Византия признава териториалните граници на България .

Осми договор – 1235г. Цар Иван Асен 2 и никейският император Иван 4 Дукаватаци. България получава част от източна Тракия но същността е в това че се възстановява самостоятелността на българската църква. Договорът е скрепен с брак между 9 годишната Елена и 11 годишният Теодор Ласкалин.

Девети договор – 1253 между цар Михаил 2 Асен с република Дубровник. С него се създава военен съюз между двете страни срещу сръбския крал Стефан Ураш 1 воюващ срещу Дубровник. Основното е че се регулират търговските връзки между двете страни. Дава се право на свободна търговия на двете държави което е свидетелство за развитието на стопанския живот в тях.

ВЪПРОС 7

Български царски грамоти (XIII – XIV ВЕК) СИНТАГМА НА МАТЕЙ ВЛАСТЕР
БЦГ са автентични източници за изучаването на ИБДП. Грамотата е писмен документ съществуват и болярски грамоти. Грамотите се различават по съдържание, кой ги е създал цар или болярин. И по печата който е поставен на тях. Грамотите носят златен печат хрисувули такъв печат има само на царските грамоти, другите са със сребърен или оловен. С царските грамоти българските царе опувествяват своето решение да направят дарение, да отстъпят феодалната собственост на църква, манастири или да признаят права на чужди търговци. Моделът на БЦГ е взаимстван от византийските грамоти, независимо от това, че БЦГ се отличават по място на издаване, форма, съдържание. В зависимост от съдържанието БЦГ се определят като два типа:

1. 
   Грамоти с които се предоставят привилегии и собственост в полза на манастири или светски феодали.
   
2. 
   грамоти признаващи привилегии и на търговци свързано с тяхната търговия в България.
   

В съдържанието се открояват три основни елемента:

- уводна част – посочват се причините, конкретният повод за издаване на грамотата(аренга). Аренгата представлява разсъжденията на царя за ползата и смисъла на дарението. Уводната част съдържа експозиция. В която сформулирано царското желание. Уводната част е показателна. Изразява(показва )отношението на владетеля към църкви разкрива връзката между владетеля и държавата, показва божествения произход на властта.

- диспозитив( основан част) – конкретна разпоредба, каква собственост се отстъпва на кого, за какво. Посочено е наименованието на манастира на който се дарява. Изреждат се всички царски хора, всички служби от тук нататък ще могат да се месят в управлението. Посочва се лицето, което може да се разпорежда с получената собственост.

- заключителна част – има три основни пункта от съдържателна гледна точка. Сформирани са разпоредбите на царствения акт и нарушителите на царската грамота. От формална гледна точка е посочена датата, издаването, титлата и името на владетеля и е поставен златния печат.