Тема №1 Социологията като наука. Социологията е наука



Дата11.01.2018
Размер361.91 Kb.
#43177
Тема № 1
Социологията като наука.
Социологията е наука, която изучава човека в отношенията му с другите хора в конкретна социална среда. В центъра на социалното внимание е отношението на човека към социалната среда и нейното влияние върху неговото развитие. Социологията изучава индивидуалното и груповото поведение като социално по своята природа. Човек „обучава” поведението си под влиянието на други хора и „обучава” с поведението си други хора. (понятия). В социологическото изследване се търсят отговори и обяснения на поведението на хората и на отношенията между тях в социален контакт в понятията; структура – структура на личността ,на групата, на обслужването; функции – като действия или резултати от действията на хората в група, на групите и т.н. За структурата , функционирането и развитието на групата от значение има нейната базисна функция, а именно да прави закони или провежда стоки, услуги, информация. Методи на поведение, на които хората се обучават , усвояват и прилагат в конкретна ситуация; промени като естествено качество на човешкия живот ( човек се ражда, расте, старее, променя се всичко около него и с него); причини за човешкото поведение и човешките взаимоотношения; последици от човешкото поведение и човешките взаимоотношения в групата.

Като всяка наука социологията изучава общо - научни методи за получаване на информация относно предмета й на изследване; емпирични, логически, обективни и систематични. Емпиричните методи се основават на жизнения етикет на изследователите. Логическите предполагат умения да се използват мисловните способности за правене на изводи на базата на опит и наблюдения на факти, събития, явления. Обективния метод предполага недопускане на преиначаване на данни за доказване на предварително формулирана гледна точка. Систематичните методи са организирани в методика теоретически, методологически и методически обосновани пътища и процедури за регистриране, систематизиране и обработка на данни и получаване на информация. Практически социолозите използват някои специфични методи: статистически метод; метод на изследване; наблюдение: контент – анализ; изучаване на случая. Историческият метод предполага изучаване на минал опит от човешкото съществуване. Статистическият метод използва по – точни и повече получени данни (факти). С метода на социологията (измерване) се събират данни от много хора за техните виждания, мнения, нагласи. Интервюто и анкетата са специфични инструменти на социологическото изследване. Интервюто може да се проведе по телефона, може и персонално. Анкетата е въпросник, който се дава на изследваните лица, които отбелязват отговорите срещу зададените въпроси, които съвпадат или са близки до техните нагласи. Наблюдението е друг важен метод за регистрация на данни. Използват се 3 типа наблюдения; естествено при което наблюдателят/ изследователят наблюдава отстрани и не влия е на поведението на респондентите; контролирано поведение, при които изследователят се стреми да установи как хората реагират на конкретна ситуация; наблюдения чрез участия, което включва изследователя във взаимодействие с наблюдаваните в социалната среда.



Контент – анализът предполага отчитане на броя на използване на думи, фрази в даден контекст. Изучаването на случаи е интензивно изследване на хора , групи и проблеми. Но проблемите на един конкретен случай не могат да се определят като проблеми на всички подобни случаи.

Социолозите обикновено използват комбинация от методи като условие за получаване на пълни и достоверни данни.



Структурата на социологическото познание се възприема и разглежда като единство на равнища на социологическото познание и съдържателни направления, които в своята съвкупност и съдържателност формират виждане, обяснения за човека и обществото в което живее. От гледна точка на изследвания обект се разграничават съдържателни направления в социологическото познание, а именно: обща социология, която разкрива общата социологическа система на обществото, основните социологически концепции и понятия, социологическите връзки, зависимости и взаимодействия; и качествени социологически интереси, които изследват отделни социални феномени в конкретен социален контекст – личността, общностите, организациите, институциите.

Две фундаментални допускания имат особено важно значение при прилагането на социологическите методи и провеждането на емпирични социологически изследвания; събитията имат причина и откритията на науката могат да се променят.

Тема № 2
Култура и общество

Културата в контекста на социологическото разбиране и обяснение е начин на живот на хората в едно общество, обучени, споделени, практикувани модели на поведение на човека в групата, в общността, в обществото. Културата е това, което хората мислят, правят, и притежават като членове на едно обществото. Културата е и социалната организация на живота на хората, социалните институции, както и структурите, функциите и механизмите, чрез които те задоволяват потребностите на обществото.

Най - характерната черта на културата на едно общество е езика, на който хората общуват един с друг.

Културата е необятно и комплексно социално явление. Ето защо, за да обхванат и изучат този сложен феномен социолозите разглеждат следните компоненти на културата: културни елементи, културни комплекси и културни модели.



Културните елементи са индивидуални вярвания или действия, отнесени към частна ситуация или потребност (характерно е лъжица, нож е културен елемент) Културният елемент може да бъде инструмент ( нож, вилица );

действие ( начин на поздравяване ); вярване ( че не е хубаво черна котка да мине пътя ти ). Културният елемент също може да има материален характер ( инструмент ) или нематериален характер (действие). Той може да бъде прост или сложен.



Културните комплекси са функционално и целево обвързани културни елементи, които заедно формират условията за осъществяване на дадена дейност. Пример е приготвянето на храна, който включва инструменти ( съдове, прибори ),

действие ( пържене, печене ) и вярвания.



Културните модели са конкретни обучени, споделяни и практикувани културни комплекси в бита на хората. Те характеризират и отделни страни от живота на хората: семейство, образование, религия, бизнес.

Хората в едно общество могат да реализират участие и взаимодействие на



3 равнища на неговата култура: на равнището на универсалната ( всеобщата ) култура; на равнището на алтернативната култура и на равнището на специфичната култура.

Универсалната култура е съзнателно обучено, широко прието индивидуално поведение, очаквано от групата. Задължителното образование е от този тип.

Културната алтернатива е възможност за избиране на конкретно поведение в рамките на културния универсал.

Културната специфика е обучено, споделяно, практикувано поведение в отделните социални групи, обособени по даден признак; пол; възраст; произход и т.н.

В различните общества се наблюдават както сходни културни елементи, така и обособени специфични такива , които го правят различно и разпознаваемо. Ромската общност в българското общество споделя българския език, обучава децата си в български училища, слушат радио и гледат TV на български език. Но в същото време имат свой език, вярвания и нагласи. Това явление се нарича субкултура и се определя като хора в едно общество, които споделят неговите ценности и практики, но заедно с това изповядват свои специфични. Културите в света са много различни.

Човешкото съществуване е развило безкраен брой обучени, споделяни и практикувани културни елементи, комплекси и модели на поведение, благодарение на които може да се определи принадлежността към съответна група. Всяко общество е определило правила за индивидуално, групово и общностно поведение, които хората трябва да познават и усвояват. Правилата на поведение се базират на културните ценности.

Културните ценности са възприети и споделяни разбирания за това кое е добро и кое не е. Те са различни за различните култури. Културните ценности формират базата на социалните норми в обществото.

Нормите служат като ръководство за социалните действия. Нормите се възприемат и отклоненията от тях се санкционират. Девианти са хора, които нарушават общоприети правила.

Определят се 5 начина, по които членовете на едно общество се отнасят към културните цели и приема нормите за поведение: конформизъм – състояние, при което повече от хората в едно общество приемат културните цели и начините за постигането им; иновация – членовете в едно общество приемат неговите цели, но не одобряват начина за тяхното реализиране; ретуализъм – хората в обществото разбират невъзможността за постигане на цели и се отказват от тях; отстъпване – състояние, при което някои хора се отказват и от целите и от начина на постигането им; протестът – не всички се отказват от целите и отстъпват, някои излизат срещу тях.



Културата постепенно се променя. Някои култури по – бързо, други по – бавно.Скоростта на промяната зависи от културната база, която се определя от цялата съвкупност от културни елементи, комплекси и модели. Има равнища, фактори, подтикват културата към промяна: нови идеи, нарастване и движение на населението, дифузията на културните елементи и т.н.

Културната дифузия е разпространяване на културни елементи и комплекси от едно общество в друго. Но културната промяна не се приема безусловно и без съпротива от обществата. Причините за тази съпротива преди всичко идват от етноцентризма – склонност на човека да оценява и възприема другите чрез сравняване на техните със своите културни елементи.

Тема № 3
Човекът в обществото.
Човек се ражда, старее и умира. Той се учи, яде, спи, забавлява се. По това хората си приличат.Но и всеки човек е различен от другите, отличава се със своята личност. Личността е базисна организация на индивида, която предопределя уникалността на неговото поведение и се намира във връзка и зависимост от това как са сложени и как се съотнасят помежду си различните й страни:биофизични, интелектуални, психоемоционални и социални. Личността е „интегративна социална система”. Личността има свой собствен начин на взаимодействие с другите, които се базират на физическите и характеристики, способности интереси, потребности и т.н. Физическите характеристики са очевидната страна на личността. Човек външно се определя като нисък или висок, слаб или дебел и т.н. Способностите са заложени възможности за усвояване и използване на определени знания и умения. Способностите се развиват чрез взаимодействието на човека със средата и различията между хората се изграждат чрез съзнателно, целево придобиване на конкретни знания и умения. Дарбата е свързана със способностите, но е по – дълбоко зададен потенциал за определена дейност. Съчетаването на заложената дарба за осъществяване на една дейност със знания и опит е условие за изява на човешкия талант. Потребностите са вътрешно състояние на физическо или психическо усещане за липса на нещо. Потребностите могат да са физиологични, за растеж и развитие, потребност от социални връзки, сигурност и т.н. Интересите са осъзната потребност от нещо. Хората формират очакванията за осъществяване на интересите си на базата на знанията, уменията и опита, съчетани с определена индивидуална оценка на състоянието и възможностите на социалната среда. Тези очаквания влияят силно върху поведението на личността в съответната социална ситуация. Според своя субект интересите са индивидуални – това, което увеличава богатството на индивида; и групови – тези насочени към обогатяване на групата. Ценностите са представи относно кое е добро и кое не е. Те се базират на минал опит оценка на актуалната социална среда. Ценностите се формират в процеса на социализацията във и чрез влиянието на семейство, религия, образование, култура и т.н. Навиците са обучен, овладян модел на поведение в съответствие с условията на дадена социална среда. Личността и изброените й характеристики са продукт на сложно взаимодействие между наследствените, биологичните, и факторите на социалната среда, в която човек се ражда и социализира.Социализацията е процес, чрез който хората се обучават, научават и усвояват знания, умения, ценности, норми, модели на поведение, с помощта на които се подготвят за социалните си роли и повишават потенциала си за адекватна реакция на социалните изисквания в конкретна ситуация. Социализацията може да се възприеме като приемане на установените правила от индивида или като процес, в който личността избира да действа в съответствие с очакванията на другите.

Най – значимия ефект на социализацията е формирана на знания и опит човек да живее в група, в обществото.изучаването да живее в обществото се базира както на личностните характеристики и качества, така и на особеностите на социалната среда.

Силата и влиянието на различните социални фактори и характера и скоростта на социализационния процес са различни в отделните етапи от развитието на личността: детство, юношество,зрялост.

Детството е период на интензивна обща социализация с основополагащо за живота на човека значение. Детето трупа знания, опит, умения, модели на поведение, на базата на силната зависимост от социалната среда – родители и семейство. Юношеството е етап между пубертета и зрелостта, който се характеризира с интензивна целева социализация. През него доминират 3 основни фактора: образованието, групата в обществото, постигане на близост с другия пол. Юношеството е времето, между което се правят най – важните стъпки в живота, вземат се решения от изключителна важност, които до голяма степен предопределят живота на човека в бъдеще. Ранната зрялост се явява един драматичен период за всеки човек – излизане от юношеството и влизане в света на възрастните. Пред всеки млад човек се разкриват много възможности, а той трябва да избере пътя, по който да продължи живота му по – нататък. Период, характерен с много значими и важни решения за човека. С навлизането в средната зрялост човек се сблъсква с много промени, свързани с работа, взаимоотношения с приятели, здравето. Период в търсене на по – добрата възможност за реализация на базата на натрупани вече житейски опит и знания. Късната зрялост е времето на заслужена почивка. Човек се разделя с професионалните си роли, прави оценка на изминалия път, търси свои измерени в успеха на децата си.

Процесът на социализация е силно зависим от факторите на социалната среда: представени от семейството, образованието, религията, икономиката, управлението, медиите.



Тема № 4

Хората в едно общество се различават помежду си не само по физически характеристики, но и по начин на обличане, модели на поведение и др. Тези различия обуславят развитието на социални процеси: социална диференциация, социална стратификация, социална мобилност, социална маргинализация, цосиално неравенство.



Социалната диференциация е процес на структуриране на обществото базиран върху притежаваните от хората в даден момент социално демографски характеристики; процес на обособяване на социални категории на базата на техните характеристики: пол, възраст, образование, решения и т.н. Специалната диференциация е процес на самоиндетификация, на индентификация и обособяване на социалната категория по даден демографски или социален признак.

Социалната стратификация се занимава с изучаване на социалните категории, социалните групи от гледна точка на тяхната позиция, на тяхното място в обществото предвид обществения престиж и отношението на обществото към притежаваните социално демографски признаци. Едни социални групи стоят по – високо в обществото, имат по – голям престиж, други стоят на ниско и се ползват с по – малък престиж.

Социалната диференциация и социалната стратификация са процеси, наблюдаващи се във всички общества: примитивни или модерни, източни или западни и т.н.

Социалната мобилност е движение на хора от една към друга социална категория или социална група в структурата на обществото в резултат от развитието на промяната е индивидуалните им характеристики. Хората могат да променят само позицията си или се предвижват от една в друга група. Хоризонталната социална мобилност е промяна в позицията на човека в рамките на една социална група ( момиче – девойка – жена ). Вертикалната мобилност е предвижване на хора от една социална група към друга, която стои по – високо или по – ниско в терапията на социалната организация ( придобиване на образование ). Причините за социалната мобилност са различни: икономическо развитие, образование, промяна в семейното положение и други.

В основата на процеса на маргинализацията на отделни хора и групи лежи непридобиването или загубата на социално – демографски празник. Непридобиването на социален признак ( образование, професия ) или загубата на такъв ( здраве, работа ) възпрепятства влизането на човек в съответна социална група. Доминантните групи упражняват властта си над оправданите, маргиналните групи чрез споделяне и придържане към предразсъдъци, стереотипи, етноцентризъм или съзнателна дискриминация и целево поддържане на социалната дистинация.



Социалното неравенство е естествен резултат от различията в индивидуалните характеристики и качества на хората, предопределящи самоидентификацията, идентификацията и обособяването на социални групи в обществото в изброените преди това социални процеси. Обективно обусловеното нарастване между хората в едно общество се свързва с притежаване на признаците пол, възраст, раса, етнос и формирането на тази основа принадлежат към обикновено неравнопоставените съответни групи. Социално обусловеното неравенство е свързано с притежаване на образование, работа, пари, власт.

Социалния статус е индивидуална / групова висока или ниска позиция, положение, което всеки човек заема в обществото. Човекът може да бъде депутат, учител, продавач и т.н. Социалният статус е признак за принадлежност на дадена група. Някои статуси са фиксирани независимо от способностите на човек: мъж, жена, дете. Това са статуси които се придобиват по естествен път. Други статуси са придобити, на базата на способностите, поведението. Статусите не са равни помежду си – едни са по – високи от други. Престижът на човека в обществото е функция на положението, които заема в него. Уважението зависи от това до колко добре се реализира ролята на човека в един или друг социален статус.

Тема № 5
Социални групи.

Социалните групи са социални реалности, резултат от многообразните социални процеси в обществото, с което хората се идентифицират на базата на притежанието на определени социални и демографски признаци, в които те си взаимодействат и формират социални взаимоотношения. Социалната група се разглежда като множество от индивиди, като интегративно обединени от взаимодействащите се членове, като обективна макрогрупа. Още тя се определя като макро - , мезо –, или микрообединение от човешките индивиди с еднакво или сходно социално положение. Това е и техния основен белег.

Хората в групата са в състояние на обвързаност и зависимост и осъществяват връзките си чрез универсални, базисни модели на групово взаимодействие: кооперация, конкуренция, конфликт, акомодация и асимилация.



Кооперацията е сътрудничество, съдействието, т.е. двама или повече души, които живеят или работят заедно разделят усилията си, на база възможностите си и обединяват резултатите си, за да постигнат общите между тях цели.

Конкуренцията се основава на универсалната нагласа на хората да се сравняват помежду си. Различията във физическите характеристики, способности, интереси, вярвания, нагласи са базата на междуличностното сравнение. Конкуренцията е механизъм за стимулиране на развитието на личностните качества. Но когато конкуренцията е в противовес с правилата предизвиква конфликтност.

Конфликтът е тясно свързан с кооперацията и конкуренцията . В процеса на обединение на труда, на сравняване на отделни качества и характеристики възникват сблъсъци между различни гледни точки на поведение, т.е. възниква конфликт. Различията между конкуренцията и конфликтът в група са в това, че при конкуренцията специфичните групови норми се съблюдават, а при конфликта – не; въвличането в конкуренция е неоткрито, при конфликта – директно открито.

Акомодацията е примирение, приспособяване, консенсус при което се постига баланс между индивидуалните гледни точки и модели на индивидуално поведение в група. Хората в група могат да постигнат примирие, ако се стремят да съгласуват и съвместят различните си култури.

Асимилацията е процес, при който доминиращите личности ( с дарба, талант ) успяват да наложат своите идеи, вярвания, представи, да наложат своите ценности като групови такива.

Индивидуалните си намерения и цели човек постига посредством включването си в социално взаимодействие, в дадена социална група. Групите се разглеждат помежду си в зависимост от: времето на продължителността си. По този признак групите биват временни, когато човек се включва еднократно и за кратко ( пътниците в едно купе във влака). Взаимодействията в тези групи са ограничени във времето и протичат в общоприети културни ценности. Други групи обаче съществуват продължително. Те са продължителни ( периодични ) групи и в тях човек взаимодейства с други хора посредством уникалните модели на взаимодействие. Групите се различават и по начина на вътрешногруповата организация. Ето защо се разделят на официални и неофициални. Групите се различават и по своя размер: дует, трио, квартет и т.н. – това са малки групи. Други са големи групи събрание, митинг. Групите се разделят и по начина по който се осъществяват връзките и взаимодействията между тях. Според това са: първични групови отношения – преки „лице в лице”; вторични групови отношения – опосредствени, осъществяват се сред посредници.

В социалната характеристика на социалните групи се слага акцент на: груповите цели – всяка група преследва някакви цели, чиято липса обезсмисля съществуването на групата: груповите роли – разделянето на дейностите е в основата на ролевата структура на групата; груповите норми – във всяка група хората се ръководят от определени норми, правила принципи; груповите санкции и форми на контрол – когато има неадекватно поведение от страна на член от групата, то се санкционира ( наказва, възнаграждава, ако е в положителен аспект за групата ).

Тема № 6

Социални общности.
Социалните общности са широко разпространени, най – често големи социални групи. Те са устойчиви форми на съвместен начин на живот на хората и свързващо звено между личността и обществото. Социалната общност е социално образование, което се характеризира не само с общност на потребностите и стремежите на хора между които има социална връзка, но и които могат да осъществяват общи действия и взаимодействия, регулирани от културни модели и норми. Във всяко общество обаче има хора с повече власт и влияние от други.

Доминантните членове на едно общество са тези, които установяват стандартите, образците на мислене, действие и поведение. Чрез контрола над властта доминантните членове си осигуряват привилегии и по - добри условия на живот.

Дискриминацията е вид отношение на доминантните към малцинствените общества. То е отрицание на равнището. Институционираната дискриминация е част от структурата на обществото. Може да се прояви в ограничения за образование, заплащане…

Тясно свързани с дискриминацията са предразсъдъците. Те са негативна нагласа по отношение на членовете на определена социална група. А предразсъдъците чисто се трансформират в стереотипи.



Стереотипът е процес на хиперболизиране на признака или качествата на отделни членове на една общност, които се преписват и на останалите й членове. Стереотипите омаловажават индивидуалността, уникалността на човека. Те са устойчиви, защото създават чувство за социална солидарност. А когато човек има нагласата, базирана на предразсъдъци и стереотипи, че общността, към която принадлежи, е по – добра от останалите, се характеризира с понятието етноцентризъм.

Малцинственият статус и дискриминацията като правило са свързани най – често с културните различия, но могат и да са на базата на определени характеристики – пол, възраст, икономическо състояние…

Расизмът е отношение, което се базира върху предразсъдъци и стереотипи, изградени на расова основа. Расизмът обикновено е придружен от явни или скрити расови теории, които обясняват и оправдават социалното неравенство чрез расите и расовата принадлежност. Той е начин за запазване властта на доминантите над малцинствените групи.

Ксенофобията е чувство и нагласа на ненавист и омраза към чуждото, страх от всичко чуждо.

Етническите малцинства са групи, общности от хора, чиито културен модел е различен от този на обществото като цяло ( на доминантите ). Хора, които живеят в обществото, които не споделят тяхното културно качество се определят като етническо общество.

В социологията се определят 6 модела на отношения между доминантните и малцинствените групи.



Екстерминация ( изтребване ) е най – грубото отношение на доминантните към малцинствените групи в обществото.

Изгонването е друг модел на грубо отношение.

Сегрегацията ( отделянето ) е изолиране на малцинствените от доминантните групи.

Културния плурализъм е модел на отношенията между доминантни и малцинствени групи, при които хората възприемат, споделят и признават културните си различия. Това е ситуация, в която хората от различни социални групи запазват много от своите културни характеристики и живот в хармония.

Асимилацията е модел на отношение между доминантните и малцинствените групи в обществото, при които малцинствата губят специфичните си културни черти и възприемат общата култура. В някои случаи асимилацията води до амалгамация (смесване), при което разликата между доминантните и малцинствените групи в обществото се минимизират и изчезват.

Тема № 7
Организациите.
Организациите са съзнателно, целево обосновани изкуствени обединения от хора, които възникват, за да задоволяват с дейността си определени индивидуални, групови, общности потребности и интереси, които функционират и се развиват въз основа на съответни за дейността им материални, технико – технологически, икономически и социално – културни предпоставки и условия. Организацията е тип колективност. Тя е кооперация между двама или повече души като такава е комплекс от физични, биологични, лични и социални компоненти, които се намират в специфична връзка. Организацията като форма на трудова кооперация на хората, основана на принципа на разделение, специализация и кооперация на труда са доминиращи обединения в индустриалното общество. Те осигуряват висока продуктивност на труда и икономическа изгода. Традиционните форми на трудови организации създават нееднакви възможности за хората да участват „социалната игра”. Различията във възможностите за реализация на активност пораждат от типа на „център – периферия” – обикновено ръководителите се стремят към връзка, базирана на взаимни интереси с „центъра” и към символична връзка с хората от „периферията”.

Социолозите откриват едно несъответствие между процесите на икономическото развитие и темповете на културен прогрес. Предоставянето на все по – голяма част от функциите на формални организации, ориентирани към различни жизнени проблеми и тяхното решаване води до „ технократизация”на социалния живот и разрушаване на традиционните културни модели. Съвременната социална култура се характеризира с фрагментираност и хетерогенност. Съществуващото несъответствие между базисната инструментална рационалност и технократичното съзнание и съвременната социална ситуация води до хуманизацията на труда: разработване на системи за контрол, за контрол на бюрокрацията, за използване на експертното знание, без да се създава технически елемент.

Организацията като социален инструмент разкрива същността на организациите като средство за решаване на задачи, които се изграждат така, че да преодолеят свойствата на хората ограниченост на възможностите и нерационално поведение. Организациите се създават за постигане на определени цели, за които се следват определени стратегии, подчинени на норми и правила. За да постигнат целите си работата се разделя на сектори, отдели, звена и отделни дейности. Определят се правила, задължения и отговорности, така че всеки да знае мястото си, на чиято база лежи и успеха на организацията.

В инструменталната си част организацията се уравновесява с бюрокрацията, т.е. с формализиране, координирани и контролирани действия, насочени към постигане на целите.

От социалистическа гледна точка възникването, развитието и функционирането на организацията, е процес, обусловен от потребностите и интересите на хората. Създаването на организацията е път за постигане на потребностите, за тяхното удовлетворяване. Развитието на организацията следва стъпките промяната на потребностите. Постигането на синхрон между индивидуалните, групови и обществени потребности и интереси води до положително функциониране на организацията, и невъзможността за постигането на такъв баланс – до оптимизиране на организацията.

Целите на организацията се представят като: цели – задания, цели – ориентация и цели на системата.

Целите – задания се получават от обществото и трябва да интегрират хората от организацията и да ги мотивират да вложат усилия за тяхното постигане, което пък определя целите – ориентация. А целите на системата са свързани с поддържане на развитие на характеристики като: равновесие, стабилност.

От гледна точка на функционално – целевия модел на организацията, тя се приема като група хора със съзнание за общи цели. Тук целите са крайни състояния или желани резултати, които хората като работят заедно се стремят да постигнат. Познаването на целите е мощен механизъм за добро координиране на дейността на отделните членове на организацията за постигане на успех. Характерът на целите зависи от типа организация. Бизнесорганизациите функционират на максимата „min – разходи – max. печалба. Държавните учреждения не се стремят към печалби, а само от разходите и са насочени към определени услуги. Големите бизнесорганизации определят цели, насочени към мястото на пазара, нови продукти и т.н. За постигане на целите се поставят конкретни задачи, предписани на съответните длъжности. Задачите се характеризират като работа с хора, работа с предмети и работа с информация. От доброто съчетаване на всеки от тези елементи зависи изпълнението на конкретната задача и помагането за достигане на целите.



Тема № 8
Социални институции. Функции.
Социалните институции са универсални, трайни социокултури със съответни и адекватни функции и механизми за задоволяване на базисни и жизнено важни потребности на хората в едно общество. Те са фактори за социализация и адаптация на човека към обществения начин на живот и форми на социален контрол върху индивидуалното и групово поведение.

По традиция се дефинират 5 основни комплекса основни институции.



1. Икономически институции служат за производство и разпределението на стоки и услуги.

2. Политическите институции регулират достъпа и прилагането на властта.

3. Институциите, свързани със стратификацията, определят разпределението на позициите и ресурсите

4. Институциите, отговарящи за родствените връзки, третират бракосъчетанията, семейството.

5. Културните институции се занимават с религиозната, научната и артистичната дейност на индивидите.

Социалната мисия на институциите в обществото е свързана със задаването на материални, икономически и социокултурни условия за задоволяване на потребностите на хората, без които е невъзможен техния начин на живот. За реализирането на своята мисия институциите използват 3 типа функции: Вътрешно институционални, личностни и социални, което показва, че институциите се стремят да удовлетворяват едновременно своите потребности, потребностите на човек и тези на обществото.

Семейството може да се разглежда като социокултурна структура от гледна точка на критерии като: начин на избор на брачния партньор, модели на местоживеене на новосъздадено семейство и много други. Основната функция на семейството в общ план е свързана с репродукцията, т.е. с раждането, отглеждането и подготовката на децата за ролите им в живота. Във връзка с осъществяването на тази функция семейството организира голямо разнообразие от действия, групирани като: вътрешноинституционални, свързани с формирането и развитието на материални, икономически, социокултурни, социалнопсихически и психоемоционални потребности; личностни, които са свързани с ролите, които се предлагат – съпруг, баща…, и социални дейности, насочени към осъществяването на връзките с обществото.

Първостепенната функция на образованието като институция в обществото е социализацията на децата и младежите в обществото, чрез усвояване на необходими за живота знания, умения, чрез усвояване на необходими за живота знания, умения и опит, на усвояване и прилагане на неговите ценности, норми и форми на социален контрол. Всеки от тези фактори подготвя младите за пълноценен живот в обществото. Във вътрешно институционален план образователната система подготвя условия за социализацията на младежите чрез подходяща база то учебни материали, учебни програми и други. В личностен план тя дава базисни знания и умения като четене, писане, смятане и др. В социален план образователната система предпазва децата, докато родителите работят, предпазва ги от ранния сблъсък с трудния пазар и много други., свързани с взаимодействието на младите със социалната среда.



Религията и науката са друг тип институции. Хората често търсят въпроси, свързани с тайнството на самото им човешко съществуване, за чиито отговори обръщат поглед към религията. Тя е духовно – практическо отношение на човека към света, свързано със свръхестествени персонификации и идеи. В социологически план религията има следните място и функции в обществото: взаимовръзката на конкретния тип социална и религиозна система; на религиозните вярвания и практики с целостта на възпроизводството на обществото; влиянието на религиозните идеи върху социално – икономическото поведение, особеностите и типологизацията на религиозната институция, религиозния лидер. Социалната функция на науката е свързана с производството, съхраняването, разпространяването и практическото прилагане на научни знания, на базата на теории, принципи и закони.

В условията на ясно изразени, възпроизвеждащи се потребности от стоки и услуги и ограничени ресурси и възможностите на обществото да гарантира тяхното задоволяване и установява система от структури, функции и механизми за производство, разпространение и потребление на необходимите за живота материални условия, или икономически институции. В самото определение се съдържа и основната функция; производство и разпределение на стоките и осигуряване на потреблението. Във вътрешно - институционален план за функционирането и развитието на икономическата система имат влияния действията и дейностите, свързани с формирането, поддържането и възпроизвеждането на актуално равнище. В личностен контекст икономическите институции дават шанс за професионална и трудова реализация. А в социален план икономическите институции са фактори в икономическото поведение и икономическия живот на хората.

Потребностите от установяване на социален ред, сигурност за хората се удовлетворява чрез функционирането на система за управление на обществото. Политическите институции са осъществен елемент за поддържането на реда. Главните им функции са свързани с разработване на норми и закони, разработване и прилагане на санкции, уреждане на спорове между гражданите.

Държавната структура и управление се разглежда като част от социален ред, чиято функция е свързана с разработването и ползването на ресурсите на обществото. Държавата изпълнява редица функции: икономическа, защитна, охрана на юридически санкционирания обществен ред.

Човек в обществото е част от медиите, от системата за масова комуникация, чиято основна функция е информацията.



Тема 9:
Икономически институции в системата на обществената организация.
Всички хора имат нужда от храна, дрехи, жилища, предмети на бита, но количеството и качеството на стоките и услугите, които се стремят да придобият е много различно за различните общества. Човек се стреми да притежава това, което му трябва, но не винаги успява да го има, защото ресурсите са ограничени.

В условията на ясно изразени, възпроизвеждащи се потребности от стоки и услуги и ограничени ресурси и възможности на обществото да гарантира тяхното задоволяване води до изграждане на система от структури, функции и механизми за производство, разпределение и потребление на необходимите за живота материални условия-икономическите институции.



Формалната структура на икономическите институции в едно общество включва: производствена система, чиято социална задача е да произвежда стоки, за чиято дейност се нуждае от ресурси/труд, капитал/; обслужваща система, която произвежда услугите за обществото; разпределителна система, чиято мисия се реализира най-вече чрез пазара; системи на обмен, чрез които се осъществява превозването на стоката/услугата от производителя до потребителя; потребители-механизмът на потреблението задейства работата на икономическите институции. Човекът в обществото може да функционира и като производител, и като потребител. Понякога в обществото функционират механизми за производство, разпределение и потребление на стоки и услуги, за които няма официално признание, т. нар. „неформална икономика”, „икономика в сянка”. Съотношението между формалната и неформалната икономика има силно влияние върху развитието на обществото като цяло.

Основната функция на икономическите институции в едно общество е да създала условия за производство, разпределение и потребление на стоки. Този процес се съпровожда с редица вътрешноинституционални, лични и социални функции. Към първите се отнасят всички дейности, свързани с формирането, поддържането и възпроизвеждането на техниката, технологиите, организацията и управлението на съвременно равнище. В личностен план икономическите институции дават шанс за трудова и професионална реализация на хората. В социален план икономическите институции са фактори в икономическото поведение и икономическия живот на хората в обществото. Те оказват силно влияние на редица социални процеси с обществото. Икономическото развитие е фактор в социалната стратификация. Икономическите кризи могат да стимулират процеси на маргинализация на хора, групи и общности. Икономическия прогрес е път към ефективна социална политика на държавата.

Тема 10:
Социология и икономика.

Икономическото управление на хората, на социалните групи и общности е предмет на изучаване и научно изследване и в икономическата наука, и в социологията. Икономическата наука поставя в центъра проблема за това как хората използват ресурсите в обществото за произвоство, разпределение, обмен с цел задоволяване на потреблението и реализация на печалба. Социолозите изследват икономическото поведение като частен случай на социално поведение и го обясняват, оценяват в термините: организации, роли, организационно ролеви статуси, комуникационни мрежи, групи, власт и влияние, ръководство и лидерство, стил на ръководство, социално-психически климат.

В центъра на европейската социологическа традиция се вписва проблема за мястото и ролята на политическите и културните фактори в икономическия живот на обществото. Главните условия за разцвет на икономиката според Смит са: господството на частната собственост, не намеса на държавата в икономиката и свободата на личната инициатива. В основата на социалната организация Смит поставя „икономическия човек”: хората са изолирани помежду си на базата на личните си интереси; всеки човек осъществява свободен и рационален избор след като е преценил разходите и изгодата; равновесието на пазара е автоматично и безконфликтно и е резултат от максимизиращи печалбата индивидуални действия. Социалната интеграция и социалното равновесие за Смит са логическо продължение на тази всеобща икономическа рационалност. Взаимодействията между хората са функция на „невидимата ръка” на пазара. Според Маркс основните структури на всяко общество се формират в зависимост от икономическата система на обществото. Връзката „икономика-общество” се представя като взаимодействие между икономическа база и обществена настройка. Вебер вижда социалните и психологически предпоставки за възникване на промишления капитализъм от западен тип. Бюрокрацията се възприема като най-рационална форма на социална организация на промишления капитализъм. Икономическата система на обществото се разглежда като комплекс от взаимосвързани институции-бизнес корпорации, пазар, фондови борси, кредитни институции. В структурата на икономическите институции се подчертава значението на собствеността, на следствените права, договорната система, предприемачеството. Централен проблем в социологическото изследване на икономическия живот в обществото е проблема за връзката между икономическото поведение и социалните структури. Икономистите признават, че неикономическите фактори- семейство, образование, религия и др., оказват силно влияние върху икономическия подход и икономическия живот. Затова в икономическите модели на изследване тези фактори се приемат за константни. Социолозите пък се опитват да разкрият връзката между тези неикономически фактори и икономическото поведение на икономическите субекти.



Американската социологическа традиция поставя първичната група, като субект на икономически дейности, в центъра на изследването. Има се предвид малки производствени групи, в които хората са в емоционална връзка, на пряко групово взаимодействие- кооперация, конкуренция т.н. В тези групи се формират процеси на солидарност и лоялност, които влияят и които се влияят от икономическата дейност. Пример: в някои семейства е традиция най-големият син да наследи имотите, което стимулира другите деца в семейството да търсят друго развитие.

Семейните структури оказват силно влияние върху потреблението. Жизнения цикъл на семейството влияе върху характера и структурата на приходите, разходите и спестяванията.

Съвременните макросоциологически ориентации в изследването на икономическия живот са в посока на изследване на връзките и зависимостите между икономическите процеси, явления и социалните, културните и политическите фактори за икономически живот в обществото. В микросоциологически план се акцентира на организациите в икономическата система, на характера, структурата и системата на властта в организацията, на системата на организационно управление. Към всичко това трябва да прибавим и отношенията между акционери и управляващи, между предприемачи и потребители, между предприемачи и профсъюзи и т.н.

Тема 11:
Социална мисия и социална отговорност на икономическите организации.
Концепциите за социалната роля на бизнеса започва да се изясняват и стават по-категорични през втората половина на ХХ век. Социалната мисия на бизнеса е предмет на оживени дискусии. Организацията в икономическата система е цялостност, която се грижи за ефективно използване на ресурсите си като осъществява икономическата си функция да произвежда стоки и услуги. По този начин осигурява работа за хората, печалби и дивиденти на акционерите. Съвременната организация включва редица елементи: структури, сгради, техника, технологии, информация, хора. Тя осъществява целите си чрез непрекъснато взаимодействие със средата си: общини, потребители, доставчици, комуникации, обществено мнение и обществен натиск. В такъв случай организацията в икономическата система трябва да балансира вътрешната си икономическа цел /производство на стоки или услуги/ с икономическите и социалните очаквания на средата . В този смисъл организацията носи отговорности не само за ефективно използване на ресурсите, но и за опазване на средата, здравеопазване и т.н. Социално-отговорното организационно поведение предполага доброволен отклик на проблеми на средата. Благотворителни изяви спонсорирани от организации в икономическата система за събиране на средства за подпомагане на нуждаещи се.

Какви са аргументите „за” социална отговорност на организацията.



Първо, чрез социално-отговорно поведение се създава благоприятна за бизнеса дългосрочна перспектива.

Второ, това поведение променя потребностите и очакванията на обществеността.

Трето, наличието на ресурси за оказване на помощ при решаване на социални проблеми.

Четвърто, моралното задължение за организацията да се държи отговорно способства за укрепване на моралните основи на обществото.

Но наред с аргументите „за” се нареждат и такива „против” социалната отговорност на организацията.



Първо, с осъществяване на социална отговорност организацията нарушава принципа за max на печалбата, т.е. организацията, водеща се от този принцип се въздържа от социална отговорност.

Второ, средствата, предоставени на организации са издръжка за организациите и се отразяват върху цените на стоките и услугите и влияят неблагоприятно на конкуренцията.

Трето, пазарната система успешно отчита и регулира икономическите показатели и не съвсем използваните средства за решаване на проблеми в социалните общности.

Четвъртото е свързано с липсата на опит и умения за ефективно решаване на социални проблеми.


Тема 12:
Социологически проблеми на организацията в икономическата система.

В социологическото разбиране организациите в икономическата система на обществото се разглеждат като комплекс от различни по слоя характер, но функционално и целево обвързани дейности и инфраструктури за тяхното осъществяване. Социологическият модел на организацията разкрива нейната комплексност и цялостност като условие за нормалното функциониране. В смисъл на всичко това в предмета на социологическото изследване са връзките, зависимостите и обусловеностите между производствено-икономическите, технико-технологическите и социално-културните дейности, също така и връзките и зависимостите между цели, структури, техники и хора на организациите.



Хората в организацията са ключов ресурс за успеха. Поведението на човека в организацията е резултат от много сложно съчетаване на индивидуалните характеристики на личността му и организационната среда. Способностите са област, в която хората се различават. Всеки има специфични способности, които го правят по-добър в изпълнението на конкретна дейност, което е важно да се разбере от организацията, за да може да използва пълния капацитет от възможности на дадена личност за реализиране на целите си. Често организациите предприемат обучителни периоди за разширяване способностите на своите кадри. Предразположеността или дарбата на човек е в тясна връзка с неговите способности. Потребностите са вътрешно усещане за липса или недостиг на нещо. Тези потребности могат да са физиологически и социално-психични потребности от съпричастност, принадлежност. Удовлетворяването на потребностите зависи до голяма степен за доброто функциониране на организацията. Възприятието е индивидуално, интелектуално осъзнаване на стимулите на дадена организация. Очакванията си хората формират на базата на умения, опит, знания. Тези очаквания имат силно влияние върху индивидуалното организационно поведение. Очакванията могат да се явяват стимул за добре свършена работа от страна на хората в организацията и обратното също. Нагласите са отношение към нещо и влияят върху поведение на човека. Ценностите са вяра, убеждение в това кое е добро и кое не е. Поведението на човека в организацията е съвкупно определено от всички тези характеристики, но и от организационната среда.

В структурата на организацията възникват различни взаимоотношения, на базата на които се формират отделни групи, които могат да се поделят на формални и неформални групи. Хората и в двата типа групи са в състояние на обвързаност и зависимост и осъществяват връзките си чрез универсалните модели. Формалните групи са целево създадени. Тяхна основна функция е изпълнение на конкретни задачи и постигане на определени цели. Двата типа формални групи в организацията са: ръководните екипи и работните групи. Ръководният екип определя точно целите, разпределя задачите и ресурсите за тяхното постигане. Работните групи в повечето случаи изпълняват обща задача.

Най-важното за организацията е да създаде адекватно и добро координиране и сътрудничество между отделните работни групи. Неформалните групи са спонтанно обединение от хора. Те възникват в процеса на сътрудничество за изпълнение на задачите. Така се стига до приятелски чувства, до емоционална обвързаност на хората в организацията. Хората се включват в една или друга група освен в изпълнение на целите на организацията, но и в постигане на свои лични цели (получаване на доход). Включването в групата идва и от потребност за принадлежност, взаимопомощ, взаимозащита от чистата нужда от общуване дори.

Формалните и неформалните групи оказват силно влияние върху поведението на човека в организацията. Ръководителят в организацията е този, който трябва да мобилизира, да насочи потенциала и усилията на хората във и чрез групите да изпълнят общите задачи и да постигнат организационните цели. За тази цел ръководителят формулира задачи, планира работата, мотивира хората, организира ресурсите, необходими за изпълнение на съответната задача и редица други неща. Качественото и ефективно осъществяване на тези основни ръководни функции зависят от знанията, уменията и опита на ръководителя да използва влиянието си, властта си, потенциала си на лидер на групата.



Тема 17:
Същност и функции на емпиричното социологическо изследване.
В емпиричното социологическо изследване социологът работи с факти, отнасящи се към части от социалната реалност като личност, група, организация. При него се фокусира внимание върху частни явления и процеси – социални, културни, политически, икономически. Емпиричното социологическо изследване има характерна организационна структура и изследователски задачи. Социологическото изследване на базата на общата социология позволява да се определи мястото на изучаваното явление в системата от социални връзки и да се отчете влиянието на различните фактори върху него. Ефектът на социологическата диагностика е в определянето на социален проблем. Критериите, които се използват за оценка на дадена ситуация като социален проблем са: наличие на разлика между желани и фактически резултати, които обхващат голям кръг от хора. Активиращата роля на социологията е във възможността, когато е открит проблема да се стимулира социално действие за неговото разрешаване.

В прогностичната функция на социологията е отговора за бъдещето, за очакванията и евентуалните ефекти от решаването на социалните проблеми.



Тема 18:
Проектиране на емпиричното социологическо изследване.
Ефектите от емпиричното социологическо изследване в голяма степен зависи от качествата на неговия проект за организация и провеждане. Разработването на проекта е теоретическо, методологическо и методическо обосноваване на осъществяваните изследователски практики, техники и процедури по тяхното регистриране, необходими за социологическото обяснение на проблема. Проектът се явява „работна книга” за провеждането на изследването.

Необходимостта от провеждането на емпирично социологическо изследване се стимулира от наличието на социален проблем. Проблемната ситуация най-често се характеризира със сигнали за противоречия, с разпознаване на потребности и осъзнаване на необходимостта от извършване на определени практики, от една страна, и незнанието за начините и средствата за реализацията на тези действия и задоволяването на възникналите потребности. В рамките на проблемната ситуация се дефинира темата на изследването, която може изцяло да съвпадне с поставения проблем. Темата очертава границите на конкретния изследователски интерес. Целта на емпиричното социологическо проучване определя неговата ориентация – теоретична, приложно или теоретико-приложна. Конкретизацията на целите става чрез определяне на неговите задачи. Задачите могат да се квалифицират като основни и спомагателни и това зависи от характера на решаваните проблеми, от темата и целевата ориентация на изследването. Обектът на социологическото изследване са социални процеси, отношения, поведения, които очертават социални проблеми. Субектът на социалните отношения са хората и в тази си роля те са обект на социологическия изследователски интерес, т.е. единици на наблюдение. При описанието на обекта и единиците на наблюдения трябва да се имат предвид следните особености: пространствено разположение и ограниченост; време, конкретизиращо периода на изследване. Предметът на емпиричното социологическо изследване изразява страна или част от обекта, която се изучава и към която е насочено самото изследване. Обхватът на ЕСИ, характеризира разположението на обекта на изследването в пространството (национално, регионално, местно) и времето.

Теоретичният модел на изследвания предмет предполага описание и изясняване на системата от понятия, с помощта на които се изучава дадения предмет. Разкриването на съдържанието на понятията определя първо, съпоставянето им с други понятия, т.е. теоретична интерпретация и второ, съпоставянето с емпирични данни – емпирична интерпретация. Операционализацията на понятията е техника на трансформиране на абстрактни в конкретни понятия.

Хипотезите в ЕСИ са научно обосновани предположения за структурата на изследвания социален обект. Научните хипотези се формират на базата на проучването на проблемната ситуация и предварителния анализ на изследвания обект. Хипотезите в изследването могат да се опровергаят или потвърдят. В зависимост от характера на задачите хипотезите се квалифицират на основни и спомагателни, а в зависимост от съдържанието им могат да бъдат: описателни, обяснителни и прогностични.

Това е кратко обобщение на проекта на ЕСИ.


Специалност: Макроикономика, курс 4, РО

ФИСН
Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"






Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница